Ники_

"Тъкмо това Удалака се помъчил да каже на своя син. Попитал го: "Научил ли си за онова, чрез което научаваш всичко останало, а забравяйки го, забравяш всичко? Виждал ли си това нещо? Сблъсквал ли си се с него?" Синът в объркването си отвърнал: - Изучих всичко. Но за какво приказваш ти? Учителят ми никога не е говорил за това. - Тогава се върни - казал Удалака, - защото всичките ти науки са боклук. Върни се назад. В моето семейство винаги сме били истински брамини. Под истински брамин той разбирал - познали сме Брама, истината. Не сме брамини само по рождение. - Връщай се, връщай се незабавно! Посрещането било прекратено, отишли си и музикантите. Боляло го Удалака, но се налагало да върне сина си. Толкова години прекарал вън от къщи, а сега трябвало отново да го отпрати - без нито един ден отдих. Много наскърбен, синът се завърнал при своя учител. - Защо не ме научи на "онова", което татко така харесва? - попитал го с горчивина. - Защо пропиля толкова години от живота ми? Татко смята всичко научено от теб за безсмислица! Не познавам себе си. "Ако не познаваш себе си," - казва баща ми - "що за знания си натрупал? Какво ще правиш с знанията си върху Ведите? Можеш да ги казваш наизуст, но за какво ни е това учение? В нашето семейство, - твърди татко - винаги сме били истински брамини. Върни се и преди да умра стани истински брамин!" Учителю, научете ме какво е "онова". Учителят се засмял. - Това не може да бъде преподадено. Може да се постигне и схване, но не може да бъде преподадено. Затова не се постарах да те науча на него. Но ако настояваш, можем да създадем подходяща ситуация - грижи се за всичкн крави в ашрама. (имало около четиристотин крави) Заведи ги вдън гори тилилейски. Колкото по-далеч, толкова по-добре, да не те достигне човешки поглед. Върни се чак когато стадото ти е нараснало на 1000 крави и бикове. Ще минат много години, но какво от това!? Помни, не трябва да се виждаш с никакво човешко същество. Приятели ще ти бъдат единствено кравите, те ще бъдат твоето семейство. Ако искаш, можеш да си говориш с тях. Светкету заминал в дън горите тилилейски, където още не бил стъпвал човешки крак. Там той живял с кравите в продължение на много години. Историята е изключително красива. За какво можеш да си говориш с крави? В началото може и да се е опитвал, докато е разбрал, че е напълно безсмислено - кравата просто те гледа! С празен поглед. Няма диалог. В началото по навик краварят трябва да е повтарял Ведите в присъствието на преживящите животни. Те, разбира се, не се интересуват от Ведическо знание и поради това няма как да го похвалят за знанията му. Сигурно е опитал да им говори за астрология, за звезди, но едва ли е събудил по-голям интерес. Какво може да се направи пред аудитория от крави? Ще не ще, трябвало постепенно да се отучва от говоренето, започнал да забравя. Настъпило голямото отучване. Минали години. Броят на стадото достигнал 1000. Сега обаче Светкету напълно забравил, че трябва да се връща. Забравил да брои - толкова много години... Кравите се разтревожили, времето дошло. Една от тях се престрашила и казала: - Слушай, след като вече сме 1000, времето настъпва и Учителят сигурно чака. Трябва да се приберем вкъщи. Светкету последвал кравите. Когато стигнал заедно с 1000-те крави при учителя, той излязъл да ги посрещне и казал на останалите ученици: - Вижте тези 1001 крави! - Има само 1000 крави. - отвърнали учениците - Другият е Светкету! - Той е изчезнал. - заявил учителят - Няма го вече там. Станал е крава, невинна крава, вгледайте се в очите му!" Ошо

Нека да не са само от т.н. православни, защото изглежда и светци от "други" даноминации, са също такива, дето право славят. Свети Франциск от Азиси източник: http://bg.wikipedia....%B8%D0%B7%D0%B8 http://en.wikipedia....ancis_of_Assisi http://imagecache6.a...51/KYT3D00Z.jpg "Джантушакти Древните сидхи са живеели в уединени гори, джунгли или планини и оцеляването им е зависело от съгласуването на силите на Природата и на животинското царство с еднаква ловкост и сила. Сидха не пада до нивото на животинската ловкост, но разбира еволюционните състояния на съзнанието в различните форми. Чрез тази сидхи йоги често се защитава от хищни животни и отровни змии и насекоми. Пред неговата сила "лъвът е като агънце"." http://yogamagazine....oj%20-Sidhi.htm Свети Иван (Йоан) Рилски

http://www.youtube.com/watch?v=oIFmhye6fqw

Акупунктура / Акупресура - http://tranz.it/load...QmdL2788Q614519 Мантак Чиа - " Даоски методи за трансформиране на стреса в жизненост; Вътрешната усмивка & Шесте лечебни звука": http://tranz.it/load...VACFrx2ub614520 * забележка: файловете ще бъдат активни 120 часа

http://www.dailymotion.com/video/x6ogb3__music

http://murmeli.files...ni-img_5161.jpg http://upload.wikime...px-Sikkim_9.jpg Sikkim - http://en.wikipedia.org/wiki/Sikkim

Avatar: The Last Airbender (Аватар: Последният повелител на въздуха) The Last Airbender Movie Trailer (Последният повелител на въздуха) четирите първоелемента: Inception (Генезис) Сън в съня и сън в съня... Осъзнатите сънища: http://www.beinsadou...%81%D1%82-1-r48 От къде идват мислите, идеите, мечтите, импулсите... The Imaginarium of Doctor Parnassus (Сделката на доктор Парнасъс)

Ники,моля,кажи нещо повече за храненето с вътрешна енергия. Привет, Мария! До хранене с вътрешна енергия не може да се достигне, преди човек да е преминал през предишното ниво. Тук повече подробности няма да напиша поради разни причини, но ще ти пратя на ЛС това, което писах по този въпрос към друг наш съфорумец. Ако имаш допълнителни въпроси ще ти отговоря пак там. Вярвам разбираш защо не желая да пиша за тези неща във форума.

Има четири начина на хранене: - хранене с всичко (всеядство) Този начин е най-разпространен в сред хората. - хранене с "децата" на растенията (плодове, зеленчуци, зърнени храни*) - хранене с космическа енергия (слънчева енергия) - хранене с вътрешна енергия

Честит празник на всички!

Според Тантрите има два пътя, които достигат до една и съща цел - Пътя на дясната ръка (бялата Тантра) и Пътя на лявата ръка (черната Тантра). Това е образно казано. от тук: http://buddha.eurasi...ntent/view/8/4/ Казват, че пътя на лявата ръка е по-бърз, но и по-опасен, както и по-болезнен, но ако си съгласен да понасяш страданието, сиреч следствието от всичките си дела, то може спокойно да си безчинстваш и чрез това да се учиш бързо. Накрая всеки стига до просветлинието, а от тами и до милосърдието и любовта.

Божа работа, промисъл и план Божи. Трябва сам да откриеш смисъла.

Ами тогава не е едно и също Бог да допусне нещо и Бог да смята нещо за правилно и добро, и свято. Всичко, което Бог допуска е правилно. Всъщност Той не допуска грешки, та нали е Бог. Не може да греши, инак ще е лишен от съвършенство.

Естествено, но ако нямаш нужната сила на молитвата. Ти имаш ли молитва, с която да можеш за минута да промениш нещата ? Пък и ако се стреснеш, уплашиш, възмутиш, ако е шумно да речем. Писах ти, че е въпрос на вяра. Да, вярата е сила и тя също от Бога иде. Понякога съм имал вяра/сила, понякога не съм имал. Когато съм нямал съм попадал в порочния кръг на причина и следствие, сиреч на беззаконието. Взимал съм нещата в мои ръце и понякога ръцете ми са се оказвали оцапани от кръв. После пак следствие от това. Много яка притча. Божия воля : може би се има предвид, че Бог допуска така, а не че Бог благославя съответните деяния. Казват, че не е притча, а че е истинска случка от живота на Парамаханса. Да благослови и да допусне е едно и също нещо - Воля на Бога. Тоест немците са имали настройка да вредят на чуждоземците, Бог е допуснал това, за да може евреите да си изкупят греховете, в същото време немците са изпълнили желанието си да тормозят евреите, но са си платили сметката накрая. Бог допуска действията на едни и по този начин и жертвите, и палачите се учат. Нещо такова. Животът е училище.

Щеше да е било добре да го направиш. Ако Бог е искал е щял да направи така, че да го спреш, но явно човекът е трябвало да направи този грях, за да си изсърба попарата и да се научи, че така не бива. Проба - грешка - страдание - поука - промяна. Да, но не забравяй, че този човек не е самостоятелен в живота. Нещата са навързани. От смъртта на един страдат и други - майки, бащи, братя, систри и пр. На всеки му се поднася урок. Ами то мога да попитам, евреите защо са страдали, случайно ли са страдали, не са ли си го заслужили. И така може до безкрай назад във времето да се говори. Е, нормално е човек да си понесе последствията. Но пък са и мое семейство. Хммм, ако имам някакво много висше съзнание и много висша любов може да ги оставя да страдат или да поема тяхната карма върху себе си. Хем тях ще облекча, хем аз ще се извися. Ами не е до безкрай, а до първопричината. Евреите са страдали, защото са си го заслужили. Аз съм страдал защото съм си го заслужил и така с всеки. Ето това е. Исая 53

Имах предвид физически действия, които много по - бързо променят заобикалящата ни матеРиалност. Молитвите са хубаво нещо, но дават плод доста по - бавно, пък и какво ти пречи да се помолиш като се прибереш. Зависи с колко вяра е казана молитвата. Тя може да промени по-бързо нещата и по-точно. Бог е способен на на по-голямо чудо от колкото ти. Да, но явно трябва да имаш много много силна връзка с бога та той на момента да действа. Ами ако Бог реши да върши чрез теб ? Не знам дали знаеш притчата на Дънов, в която става дума да един адепт, една кобра и едно момче, дето загива от кобрата, щот адепта бездейства чакайки Бог да се намеси. Това за връзката между теб и Бог е също въпрос на вяра. Доката се разхождал веднъж по улиците, Парамаханса Йогананда се сблъскал с мъж, който държал револвер и искал да го убие. - Ще те убия! - изкрещял мъжа. - Защо? попитал Парамаханса. - Извинете! - казал нападателя и избягал. Та, Христо, това е въпрос на Дух и на Божия подкрепа. Нормално. Но ще си помогнал на жертвата. Хейййй, значи ако мен ме бият на земята и не мога да се изправя, ако ме бие един човек и може да ме убие, ти няма да се намесиш ? Поне да го държиш докато избягам бе човек. Ако си с маска, още по - добре. Няма да види кой си. Надали ще изпита дълбока омраза ... Възможно е ти да си бил побойника преди. Писах ти, че за всяко следствие си има причина. Може да ти се усмихне щастието и някой свят човек, поради състрадателността си, да се помоли за теб! Но чудесата не стават всеки ден. Ако някой те набие, би могъл да кажеш, че е божия воля. Защо пък ако някой те спаси, това да не е божия воля.Божие чудо с човешки тукати. Като замята Бог спасителните тукати и чак сърцето ти да запее от радост. Ако някой ме набие - Божия воля. Ако се защитя, пак е Божия воля. Ако нараня на свой ред нападателя - пак е Божия воля, но аз ще си платя за това нещо, което пак ще е Божия воля и ще страдам на свой ред, което ще доведе до това отново да избирам, дали да се защитавам, или не, и ако се защитя и нараня, после пак ще страдам, което пак ще доведе до това да избирам, дали да се защитавам или не и така докато не изляза от този порочен кръг с Божията подкрепа и любов. Затуй, нека Бог ми прости старите задължение, се моля още днес и да ме пази и помилва, за да не ми идват таквиз беди повече на главата.

Човече, говорим за Левски. Най - много малцина да са му завиждали. Пък и ти нямаш уред за измерване на завистта към Левски. Е, не си длъжен да вярваш. Какво пък са му правили на твоето семейство ? Не казах отмъщение, а моментни действия. Макар че не съм сигурен дали ще се сдържа и за второто, зависи. Но казах :опазване, не отмъщение. Понякога просто нямаш възможност. Ако имам възможност да предотвратя, по начин който е най-безболезния, сигурно ще го направя. Преди време един мой приятел се обеси. Ако знаех щя да се опитам да го спра, но не разбрах за неговите проблеми. Сега смъртта му може да ти изглежда като несправедлива, но тя си е напълно справедлива. Отново причинно-следствени връзки. Ако на твоето семейство е писано да страда, поради това, че в минал живот са участвали активно в холокоста на страната на фашизма, кой ще си за да застанеш срещу това?! Кое ще е по-справедливо - да пострада семейството ти, или да не страда? Затуй казвам, че тряват духовни очи за тая работа и мъдрост, и познание за намесите.

Хмм, ами ако едното е злобно, а другото добродушно ? Знам какво имаш предвид, за вселената нямат значение хората, а процесите. Ами възможно е това, което е зло днес, да се е озлобило, защото това дето е добро днес да го е наранило вчера. Всяко следстквие си има причина. Причината за страданието на това добро същество, също е поради следствие от нещо. Божа работа. Не става дума за това да си му възпитател. оуу Но поне понякога Всевишният действа чрез хора. То не може да му се хване началото.Излиза че винаги някой е убивал друг, за да го убият и така до безкрай назад във времето. Така излиза. Ако приемем, че духовната еволйция, че духът в човека започва да се въплъщава непосредствено, след като е приключил своите въплъщения в животните, то ще разберем, че в някои хора съзнанието е много по-близко до животинските и че те са все още с кръвожадни природи. Учителят обаче е един - Законът за причината и следствието, с помощници болката, страданието, смъртта. Ами няма да бездействам. Писах ти, че молитвата не е бездействие и ако Бог ме запази, че да не се намешам, то е много възможно, чрез Неговата помощ "хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло". Това е невъзможно за човека, но за бога няма нищо невъзможно. Ако се намешам и обезоража противника, ако съм причина за неговото арестуване, то е много възможно той да пътърси след време отмъщение и да намрази мен. Достатъчно е да те намрази. Ако аз убия убиеца, то след време със сигурност ще считам действието си за провал и за слаба вяра, именно защото знам и съм виждал Божии чудеса. Ако Бог рече, винаги ще спре убийството.

Божа работа. Божа работа. Съвкупност от причини. Не мога да си я представя каква ще е тази хармония без форми. Формите са солта на живота. Да, понякога като мълча и се моля ми е добре, сякаш усещам покой, но не мога да си представя това сливане с Бог и липсата на форми и време. Никъде не съм писал за липса на форми. Хмм, не ми се вярва завистта да е по - голяма от любовта. Сигурно е имало завиждащи, но те са били малцина. Пък и вече няма завиждащи, а хора които изпитват добри чувства към него, продължават да се раждат. Може да не ти се вярва, но явно не познаваш тези които се завот българи. "Не е важно на мен да ми е добре, важно е на Вуте да му е зле." Имам чувството, че ако трябва да си опазя семейството, съм готов да поема кармата. Добре де, душите които са се въплъщавали в големи революционери, не са ли знаели, че ще трупат още карма ? Пък и нали се говори, че славяните щели да имат голяма роля в бъдещето, нас ни водят към славяните : каква роля щяхме ние да имаме, ако бяхме изчезнали като народ. Нали това да има народи е определено от Бог, значи Бог е решил да се освободим. Ако е искал, щели сме да загинем. Аз не съм успявал да опазя семейството си, а когато имах възможност за отмъщение се отказах от него, което ми донесе най-голямата придобивка в живота тогава. Получих милост зарад милостта и прошката, която проявих към "врага" си. Защо да гледа някой у бъдещето, след като настоящето не му е у ред? Какво е казано и коква ще бъде е Божа работа. Трябва да се работи днес. Не напразно ти дадох примера с израелския народ, който бе изчезнал като държава и след векове пак се появи, както Бог е установил, та и това е Божа работа. Дали българсия народ ще има и има мисия, ти не леж на тая идея. Работи ти като единица да бъдеш добър с хората, защото на мен все ми намирисва, че чрез Дух, доброта и истина ще е нещото, чрез което славяните ще поведът света. Но в това не може да има и капчица гордост.

Никой никого не кара насила за нищо. Просто ти писах, че няма никаква разлика в това дали ще страда едно същество за сметка на друго, или ще е обратното. Ако мислиш, че да накажеш насилника е справедливо, то това е нищо повече от субективно чувство за справедливост, защото според същия този насилник, който ти ще накажеш, насиленият ще е той. Не можеш да прекратиш страданието с насилствени методи. Все някой ще изплаче от болка. Ако нещо може да промени света, то това нещо е любовта. Както е казъл Миларепа: "Враговете никога не свършват." Ти мислиш, че ако насилиш насилника, така ще го туриш на мястото му, но ти ще си този, който ще заеме неговото място на насилник. Карма било да натрепаш някой, а дали е карма той да убие друг, и дали убития не е бил преди това сам той убиец? Имаш ли мъдростта и проникновението за да отсъдиш и да се намешаш?

Знам ги тези неща. Но нашето страдание не е било заради чувство за богоизбраност. И все пак това страдание има Край, не е вечно. Щом има край, нали трябва да бъде прекратено някак си, а за да се прекрати, нужни са определени действия ... Молитвата също е действие. То и на израелския нарад наказанието не е поради чувство за богоизбраност, а поради гордост, инат и др. неща. Да, има край, ако е рекъл Господ. Края на робията я слага Русия, не без помоща на българския народ. Русия обаче си плаща и до ден днешен за насилието и воините, които води. Там имаше гражданска война, после болшевиките взеха властта. Много глад, много нищета, много страдание, смърт, много възползване от обикновения човек. После - това е страната с най-много жертви през Втората световна война. После пак кумунизъм и пр. България не е много по-добре. Все още положение не е розово. Турция пък е и там не е добре. Всеки си получава своето, но нито турчина, нито руснака, нито българина са второ качество хора. Османските турци, воюват, но най-злите и кръвожадни техни войни си остават еничарите. Същите замалко не правят преврат и не превземат империята. За съвсем малко султанът не губи главата си. Турците не са толкова виновни, колкото са виновни за нашето положение англичаните да речем, който като голяма империя целят да разбият останалите европейски страни на по-малки и да отслабят основния противник - Русия. Великобритяния стига до там, че остава безмъвна, дори когато турска армия достига до земите на Италия. Но това са много материални неща. Всики си получава заслуженото от Бога. А който все още не си го е получил, ще си го получи. Възмездието е Божие право, защото нито ти, нито аз сме сътворили каквото и да е, че да имаме прова да съдим, да извършваме насилие над нещо, или да убиваме. Всъщност ако поговориш с турци по този въпрос, ще си по-наясно с нещата. Шепа хора са имали сметка и те са вършили всичкото това промиване на мозъци, което и днес се върши с помоща на изкривените разбирания върху Свещенния Коран. Е, всички усещащи се щастливи ли са светци? Много хора си мислят, че са щастливи, но вътрешно в дълбочината си са неудовлетворени. Тяхното щастие е зависимо от много мимолетни неща, които имат своето начало, но имат и своя край и тези хора постоянно се презапасяват с още и още неща, които ги ощастливяват, само според тях обаче. Според мен, тези хора са роби. Истинското щастие е независимо от външни условия и то не се влияе от него. Нито от болест, нито от смърт. Нито от богатство, нито от бедност. нито от ситост, нито от глад.... Май повече осъзнавам тези идеи, но още не напълно. Все пак от малък имам патриотично съзнание, нагласа че не е лошо да се биеш за свобода, култ към герои. И ми е някак си странно, макар и не толкова като преди : като правим статуи и картини на Левски, вредим ли на душата му ? Понеже Дънов е казал, че в природата няма застинали форми, и ако се увековечава някои със статуи той страда. От друга страна, ако много хора те обичат, това може да е добре за теб. А Левски е спечелил и много любов. Да ти кажа има нещо примамливо и удобно в тези идеи за ненасилие, несъпротива, любов, вяра че всичко има смисъл: просто сякаш се снема отговорност от теб, някои биха могли да търсят бягство в тези идеи, тези идеи имат една удобна и като че ли в някакъв смисъл егоугодна страна ( бягство от светските проблеми, бездействие). Колкото обич е спечелил Левски, толкова и омраза е натрупал към себе си. Завист. Не случайно е предаден. Няма бягство в тези идеи и макар да изглежда, че отговорността е снета от теб, то ти си я носиш и то най-вече за себе си. Ако влезеш в бой, задължително ще трябва да причиниш страдание, а това си е неизменно натрупване на кармични задължения. Че защо ти е да влизаш в бой и срещу кого? Отговора на тези въпроси стои отново в повърхностното разбиране, което е твърде материалистично. Няма дух в тази работа, но има разделения на "аз" и "ти".

Браво, Христо. това е добре и аз вярвам, че наистина имаш напредък. Всъщност, никога не съм се съмнявал.

Е, може и да има изключения. Нали ти дадох примера с Наполеон. Ти май също като у_раж смяташ, че Левски е вършил само българоугодни, а не И богоугодни дела. Хмм : но сега май нямаше да има българи ? Но нали някои твърдят, че имаме мисия ? Някои казват, че Левски бил ръководен от Учителя. Ами Учителя къде щеше да се роди ако нямаше България, другаде ли ? Това, което се въплъщава в тялото, то няма националност. Ако България я няма, то духовете/душите ще се въплъщават другаде. То и израелтяните се считат за такива, които имат значителна роля в света, но Израел го нямаше на политическата карта много векове. Наказание явно за нещо. Но нали имаме сила на мисълта ? Може ли с нея да повлияем ? Може да се влияе и с мисъл, но тогава вече не говорим за Божия помощ, а за наша си работа. Плодовете от нея ще бъдат според каквато е чистотата на нашата мисъл и спорет това колко е чисто сърцето ни. Това задължително ли ще ме направи нещастен или просто ще изпусна по-голямото щастие ? Ами ако не тръгне човек към Бога и ако Бог не го измени, така че той да постигне святост, или по-скоро святостта да постигне него, то нещастието е сигурно. Щастието е в Любовта, а сърцето не може да засияе, ако умът на човека пречи на това. Сърцето е в сянка. Аз-овското мислене, което се нарича също "егоизтично съзнание" е налице. Човек бива да утихне с ума си, за да може Бог да си свърши работата, сиреч да навлезе в него и да осветли ума му и сърцето. Тази Светлина е самата Любов и самата Святост. Когато човек е влюбен той сияе от щастие. Любовта е щастието, Христо и когато тя липсва, тогава човек битува в неудовлетворение, породено то нещастието. То, нещастието може да бъде силно, или слабо изразено, но то си е там.

Именно поради това си е поел и последствията от тази си работа. Това със сигурност. Някои могат да го нарекат и слабоверец, щото учителите му не са вършили същото, нито пък Иисус на това е учил своите последователи. Аз незнам нито една мисъл да се ражда в мозъка. Според моите наблюдения всичко се спуска. Продължавай да опитваш, но следвай съвета ми. Не се грижи за вдишването. Остави то да е естествено, т.е. тялото само да прецени колко. Ти се погрижи да издишваш напражението. Издишването да бъде все едно си отдъхваш от нещо. Хууу Ако не може да предотврати боя, чрез ненасилие, значи за мен си остава посредствен и всичко, което е научил е въпрос на телесни тренировки. Тренировки на духа също трябва и едното да не е повече от другото. Съчетание на дух и тяло. Бойното изкуство е да победиш врага в себе си - собствения си ум, който е най-големия агресор, сиреч да го превъзпиташ. Вътрешна работа. И будизма, от където произлиза Шаолин и даоизма - Кунг-Фу и Удан, и двете се основават на това. Врагът е вътре. Зависи от вярата ти. Не ти спираш. Ти само се молиш с вяра и надежда. Бог решава и Той спира и нагажда работата. Ако ти си насилникът обаче, ако отговаряш на насилието с насилие, то никога няма да станеш светец.