Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1734
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Ники_

  1. Не са много тия, дето знаят часа и датата на "своята" смърт, но пък мисля, че и незнаещите това може да използват ситуацията по един от най-добрите начини. Ето един начин, който е познат в Исихазмът и за който пише свети Иван Рилски в своето завещание: Ако човек винаги помни за несигурността относно часа и датата на своята смърт, защото никой не е застрахован, то същия човек може да живее с голяма Любов, преживявайки пълноценно всеки миг от живота. Това преживяване е въпросното тук и сега. Тук и сега се случват много неща, но поради отвеяността на нашия ум напред, или назад, в бъдещи планове и в минали спомени, ние пропускаме тези случващи се неща. * Аромат * Вкус * Гледка * Осезание * Звуци * и поглед навътре Има няколко основни неща, които блокират сърцето и Любовта - страх, липсата на наслада към съществуването във всеки му един аспект, подтиснатост, срам, чувство за вина... Страхът се побеждава със съгласие, приемане. Автоматично след това се появява и насладата от живота. Възможността да изживееш каквото и да е - и болка, и радост, и тъга, и мъка, и щастие, и нещастие. Животът е прекрасно условие да се изживее всичко и то с кеф. Е, малцина го могат, а аз, както и ти все още се учим на това. Например, идва някаква болка, ама толкова силна, че едвам я понасяш без да пищиш и какво би могъл да сториш!? Виждаш я, разглеждаш я, живееш я, разглеждаш нейните корени, дълбочина и природа, накрая вземеш, че и се изкефиш и възлюбиш. Че къде другаде би могло да те боли така? Имам ярко впечатление от не безизвестната книга на Согиал Ринпоче - "Тибетска книга за живота и смъртта". Надали ще мога да опиша така превъзходно и с точните думи, това което ми е на ума. Затуй ще я цитирам, защото в нея добре е описана идеята. Там се казва и това: Защо трябва да се помни на всеки момент това за несигурността? Защото ако знаеш че може още утре да умреш, или даже след малко, то ще живееш миговете пълноценно. Как? С Любов. Любов, добролюбие, отдаденост, служене на ближния и пр.. И това е. Тъй че, смятам, че си получила много! Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно. Блажени плачещите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
  2. Не думай, брате... опааа... Боже! Не думай, Боже! Не въвеждай ме в изкушение! Псалми 82:6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния. Йоан 10 33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог. 34 Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз рекох, богове сте вие"?
  3. А аз, да си кажа правичката, предпочитам възнесение , ама кой ме пита мен голтака... п.п.: ми тъй сме ний гъсениците...
  4. Страхът от смъртта е основния проблем във всеки един "нормален" човек. Той е и причината за да бъде затворено сърцето и за да няма любов. Често този страх стои заровен на-дълбоко в човешкото подсъзнание, което има за свой "дом" ниските центрове, тялото и костната система. Рядко излиза, най-вече поради ситуация, която да го е извикала. Съзнателния човек работи над смъртта. Първа чакра - там е страхът, а страхът от смъртта е "връх на сладоледа". Всичко е защото човек не желае да спре да съществува. Постоянното подсигуряване е също поради това. Винаги се подсигуряваме. Работим, изкарваме средства, пазаруваме за да се храним, плаща ме си сметките и си си купуваме условия, за да можем да живеем. Това се превръща в надпревара. Това става джунгла. Аз и другите. На всяка цена понякога. Подсигуряването на себе си често е за сметка на околните, на ближните, на съседа и на непознатия Поради страх! Ако човек още от дете бъде подготвен и бъде запознат с този най-върл враг на живота, а сиреч страхът от смъртта, то все някога същия този човек ще намери и смелост за да се възправи срещу него, защото рано или късно ще може да направи трезва равносметка на това какво му коства този страх, каква скованост, какъв лед. 1 Коринтяни 15:26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена, 1 Коринтяни 15:54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно". 1 Коринтяни 15:56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; 2 Коринтяни 4:12 Така щото смъртта действува в нас, а животът във вас. Евреи 2:15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство. Откровение 1:18 бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Откровение 9:6 През ония дни човеците ще потърсят смъртта, но никак няма да я намерят; и ще пожелаят да умрат, но смъртта ще побегне от тях. Откровение 20:13 И морето предаде мъртвите, които бяха в него; и смъртта и адът предадоха мъртвите, които бяха в тях; и те бидоха съдени всеки според делата си. Откровение 20:14 И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро. Ако човек осъзнае същината за/на смъртта, то целият му живот ще се измени към добро, но трябва да направи това пчрез личната си опитност, за да се задейства механизма на изцеление от този страх и да се задейства този механизъм в дълбочина, там където проблема е пуснал своите здрави корени. Как да се отпуснеш и как да се понесеш на вълните на любовта, ако се страхуваш? Как да си отдаден? Как да си предан? Как да се саможертваш? Страх. Друг важен проблем е липсата на вяра в Бога, но това вече не е за тази тема, въпреки че въпросите са твърде тясно свързани. Ако има Бог, смърт не съществува. Няма ли Бог - смъртта е там, при това в пълния смисъл на думата - като край на съществуване. Има или няма? Какво е обаче с точност, нека това всеки разбере сам.
  5. Има и друго казано от Бхагаван Шри Раджниш / Ошо (цитат по памет): "Има само два вариянта при смъртта, като и при двата няма никакъв проблем. - При първия вариянт - след като умреш изчезнеш напълно. С твоето изчезване ще изчезне и проблема ти, ще изчезне и страхът ти. Как може в такъв момент страданието да продължава, след като вече ти не си?! - При втория вариянт смъртта е просто друг вид съществуване. Те продължава да те има, но в друго време, на друго място, с друга форма. При този вариянт проблем също не може да има, защото ти продължаваш да бъдеш. Страх също няма." Интересното е, че втория вариант може да бъде много по-опасен, защото страданието може да продължи. Някои се надяват, че смъртта ще е спасение от мъчния живот и за едни е точно така, но за други... Кой знае? Затуй, без значение дали ще изчезнем, или ще продължим след смъртта, нека живеем добре, с любов.
  6. из "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче
  7. Също и това: Шри Чинмой http://bg.srichinmoy...ditationmeaning http://www.srichinmo...lity/meditation из "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче из "Възгледът на Тантра" Ошо
  8. Да, както съветва един от моите учители - "Човек може да бъде сам и докато е в сред тълпата." Разбира се, по-бързо стават измененията, ако и средата вън от теб е с достатчно хармония. Точно затуй мнозина я търсят, като се отделят от страса, гнева, яда, агресията, насилието, омразата. Е, дори отделен от тези, никой не дава гаранция, че същите ще затихнат в теб, в ума ти. Понякога се случва те да се усилят. В християнството тези неща се свързват със сатаната. Тай напада най-жестоко, точно преди твоето спасение. Колкото си по-близо, толкова и атаките са по-яростни. Изкушения тогава с лопата да ги ринеш.
  9. В началото интересът ни е изцяло навън, към света. След време, интересът ни към външното започва да се насища ("Няма нищо ново под Слънцето." Еклисиаст) и в нас се оформя желание за търсене на същинското на вече в друга посока. Тогава започваме да гледаме навътре (към света). Минава още време и нашият интерес все повече е запленен е вътрешната необятност. Колкото по-навътре достигаме, толкова по-тихо става. Най-подир се явява Мира и Тишината. Покой, Шаббат, Почивка, Презареждане... и всичко това за да изгрее Любовта накрая. Можеш да гледаш на света от позицията на някой, който се взира навън, от позицията на някой, който се взира навътре и от позицията на някой, пред който няма разделения (вътре, вън). В Будизма това се нарича - да виждаш нещата такива каквито са.
  10. Здравей! Хубав сън, истински сън. Получила си инициации и много важни уроци. Сега вече знаеш. Сега вече знаеш на какво се основава живота, човешките взаимоотношетния и др. неща. Разбиране, Мир, Любов, Топлина, Доброта... Приемане, Прошка... Обичай баща си и се разбирай с него. Всички сме деца, той също и всички имаме нужда от Любов, точно такава, каквата си усетила в прегръдките на Господ. Опитвай се и ти да даваш, до колкото можеш от любовта... безусловно. Просто така.
  11. И да и не. И трябва да се спасяваме и не бива да бягаме, търсейки спасение. Мога да изложа изводите, до които съм достигнал. Човек е несъвършен. Той поради това си несъвършенство има нужди / необходимости, поради пасиви. Той е твърде слаб за да може да оцелее, без да се възползва от средата и от околните нему същества. Нужно е всеки да разбере за тези свои слабости. Не е нужно да се бяга. Налице са дадени условия за съществуване. Факт е, че не можем без връхна дреха, без храна в коремчето, без обувка на крачето, без топлината и без закрилата на своя дома, без подкрепата на човека до нас и без редица други неща. Ако човек възстане срещу тези си нужди, тази рязкост може да доведе не само до патологии, но даже и до нещо още по-крайно - до смърт. Мнозина са успели и по този път, но не всеки може правилно да изнурява тялото. Според мен има и друг път - човек не бива да върви срещу нуждите си и да чувства вина поради несъвършенството си и поради слабостите си. Да, слаб е. Нека обаче се ползва от всичко, което му дава природата и материалистичния свят. Всички тези неща могат да бъдат просто не повече от необходими условия, чрез които човек може да си "купи" време, относително ниво на защитеност и спокойствие, относително ниво на здраве и др. неща, чрез които да върви към Свободата си и към Любовта. Така трябва да се гледа на всичко, което може да се ползва. Всички неща са за да може човек да има добри условия за работа и духовно развитие, тъй че един ден да спре да бъде зависим и да се откъсне от привързаностите, които го правят роб. Наистина, докато човек се ползва от света и от "благата" му, то има опасност този свят и тези блага да го омаят и той да забрави същинското. Не е толкова важно дали носиш кожени обувки, кожен колан, палто, или яке... Не е толкова важно дали свириш на гайда, флейта, китара, цигулка или тъпан. Важното е докато си в обувките си, докато носиш коланче, яке, палто, докато свириш, докато караш кола, или докато се возиш във влака, докато правиш каквото и да е, да развиваш сърцето си и да вървиш към Любовта, а от там и към своята сила и независимост. Защото ако ти си любящ човек, който се разхожда в парка с новите си кожени обувки, ако ти знаеш, че в момента тези твои обувки са просто някакво удобство и че те не са нищо повече от едно условие, което да спомогне за развитието на твоето сърце, ще си повече близо, от колкото далеч от спасението. Аз вярвам в Светлината и в това, че ако ти си поставен пред избора между убийството и ненасилието, то би избрал второто. Днес т.н. Матрица държи в плен мнозина от нас, но аз виждам в същата тази Матрица и условия, които могат да се ползват за излизане от нея. Днес не мога да не се храня, да не спя, да хода гол. Днес не мога да бъде без другар и без подслон, но ползвайки се от същите, аз ще работя за своята независимост, защото именно тя е моята самодостатъчност и моята свобода. Аз вярвам, че колкото повече се доближавам до Божията Любов, толкова по-самодостатъчен ще бъда и по-съвършен, което ще доведе до все по-голямо намаляване на моите необходимости / потребности. Аз вярвам в Светлината!
  12. Има вразка, даже е повече от връзка. Но може и да няма, ако вегетарианството се свързва единствено с модното напоследък течение да дъвчеш и преглъщаш неща различни от тези, които дъвчат и преглъщат останалите хора. Това си е снобизъм (от англ. snob). Ако вегетарианството е свързано и изхожда от Любовта към света и от нежеланието да погубваш живота (живите същества), то неизбежно е пряко свързано и с екологията и с опазването на този свят, който е и среда на живот. Вегетариянството бива да има много по-дълбок смисъл от този, който го свързва с диетологията или с модните тенденции, но единствено индивидуалния мотив (за вегетариянски живот) на отделния човек може да бъде определящ за самият него, дали то (вегетарианството) ще е свързано с егологията и опазването на околната среда.
  13. Иво, този въпрос може да бъде видян като много дълбок. От една гледна точка - да има завишаване на нуждите. От друга гледна точка - нищо не е завишено и всичко си е както си му е реда. Съзнанието определя отговоря и нивото на наблюдателя. Дали е изкуствено, или е естествено, то това всеки сам може да прецени. Зов бездны (2009) Егрегори Тъмнината и Светлината Осъзнавате ли ги? Светско и духовно Доколко си помагат или пречат? Инволюция и Еволюция етапи от развитието на човешкият дух Материята нейната същност и роля в еволюцията/творението Самсара а този свят, ... можеше да бъде друг? Злото ще стане слуга на Доброто как разбирате тези думи Що е хармония? какво значи хармонична група, хармоничен човек Що е реалност? Какво според вас е реалност? Космическата игра на Всевишния Според вас защо Бог ни е създал, с каква цел ?
  14. Да впрегнеш животното за оран, или да го убиеш за да задоволиш нуждите си, също не е много различно. И в двата случая си експлоататор. В първото го правиш многократно и в продължителен период от време. Второто го правиш еднократно. Ползваш се от животните, за да имаш ти, за да си набавиш нещо. Ако не ползваш животинската сила, ще си зависим от машините. Ще ползваш трактор, комбайн и др. Ще убиваш живота по друг начин. Вредни газове и емисии. Излишен и неестествен шум, който от своя страна също ще влияе на енергийното състояние на телата, на Земята, на света. Защо са тези нужди и как са го правили древните? Как да се храним, без да убиваме живота? Как да се предпазим от климатичните промени, от студа, от топлината, от дъжда и от др., без да сме убийци. Ползваме ли дъждобрани на планината, а палатки? Спален чувал? Как се произвеждат те? Имаме ли в себе си нужното "гориво" за да сме свободни и независими от природата, за да сме самодостатъчни? Кое дава живот на клетката, на тъканта? Възможно ли да нямаме необходимост от дрехи, от подслон? В бъдеще всички тези въпроси ще бъдат решени. Ще има отговор. Днес и утре все повече ще търсим тъканите, които са правени на ръчен стан, които материали са "взети" без да се стига до убийство, или до друга намеса срещу природата. Все повече хора ще се хранят по други начини. А ние, които все още пътуваме към това, които все още не сме постигнали това, какво да сторим? Как да живеем?
  15. Диана, може ли да изясниш малко повече? Според теб има ли разлика между това да стимулираш производството на кожи и на това да кажем на компютри? Къде е разумната мярка? ... Хубав ден желая на всички участници в темата Хехе, Иво, ти направо си ни изправил до стената всичките Мога, разбира се, да уточня. Разликата да стимулираш производството на изкуствени кожи спрямо това на компютри е същото, като това да се стимулира производството на пластмасови чашки и чинийки (вместо да се насърчава правенето на картонени такива), спрямо това да се произвеждат слънчеви колектори примерно. Какво отличава производствата - ами и в двата случая има възможност едното производство (това, което ползва естествени суровини) да бъде по-щадящо спрямо природата в глобален план, макар че привидно се унищожава определено количество живи същества - животни или дървета. Докато компютрите и слънчевите колектори, ясно че също включват в себе си пласмасови и други части и замърсяват малко или много природата, но за момента (подчертавам - за момента) са полезни и незаменими. Т.е нямат алтернатива (все още); поне не широко достъпна. Докато при изкуствените кожи и пластмасовите чашки и чинийки не е така. Много е важно да се промени нагласата, консуматорското мислене, идеята "вземаш-ползваш малко-хвърляш-вземаш ново", ей така, щото е евтинко, щото е модно, за да има разнообразие, а в някои случаи, както се убеждавам тук в тази тема - от криворазбрано добротворство. Нали на всички ви е ясно, че и най-добрият завод за преработка на отпадъци е многократно по-голямото зло, спрямо наличието на по-малко и по-естествени отпадъци. П.П. Гледам, че си писал за дивани с изкуствена кожа ... Ами представи си дори нещо още по-често употребяемо: работен, офис стол. Значи купуваш си един, от изкуствена кожа, евтин, съвеста ти е чиста, не е умряло животно заради теб, след 2-3 години максимум столът вече не става за нищо; дори да не искаш, няма как, хвърляш го на сметището и купуваш друг. А може и само след година, като се понапука кожата и като ти подарят някакви примерно сини аксесоари за офиса и си казваш, а бе я да си купя сега и един стол, този взе да сдава багажа, те са евтини, що не, а сега ще си го избера със синя изкуствена кожа. Ако столът беше от естествена кожа, животът му е няколко пъти по 2 години (моят е на 7 години и едва сега има признаци за протриване на кожата на едно ръбче) Ако столът беше от дърво и текстил, може да се претапицира лесно, а дори и да се хвърли, няма да създаде такова замърсяване. Самото му създаване също предизвиква по-малко замърсяване. А при производството на пластмасов стол с изкуствена кожа?!? Тровим Земята с производството му, тровим я, като го изхвърляме, създаваме все повече и повече заводи, произвеждащи такива продукти-еднодневки, което също се отразява силно негативно на природата (животни, растения, вода, въздух ...) Нека гледаме по-глобално на нещата! От какво имам нужда аз? От какво се нуждае човека? Всички производства са произлезли от завишените "нужди". Защо нуждите се завишиха? Не умеем ли да живеем просто? Не, не умеем, но защо? Защо искаме и какво търсим? Къде мислим, че ще намерим това дето го търсим?
  16. Зравей, Иво! Да, писъл съм, че има разлика, но тя не е чак толкова голяма. Аз все още нося кожени изделия, но от години не купувам такива и няма да купувам за в бъдеще. Защо не е голяма разликата? Ето: Текстилно материалознание Текстилно производство Текстилното производство, както и всяко друго производство, изключае ръчното, е свързано с ползването на машини. Тези машини се захранват с електричество. Електричеството от своя страна е нещо, което се пренася чрез проводници и се произвежда от генератори. Всичко това е изкуствен процес и няма нищо общо с естествеността на природата. Влияе ли електричеството върху човешкия организм и как? Оказват ли влияние тези процеси (производствените) върху природата, върху човека и живота? Например: http://www.ipektex.c...en&sayfa=uretim Шум Вибрация / Трептение Излъчване Електромагнетизъм Да речем: http://www.vbox7.com/play:f019f480 И други, като например:
  17. Здравей, Иво! Хубава тема. Поздравления. Попадал съм на тези и подобни въпроси не въднъж. Вчера се прибрах от В. Търново, а докато бях там отскочих до Трявна. Там разглеждах старите къщи на занаятчийската улица. Попаднах и на дукян за производство на цървули. Често не съм гледал добре на тези неща, но... въпросите и отговорите, които получих с времето, ме направиха спокоен. Та попаднах на майстор Петър. Човекът наистина бе майстор. То си личеше от всякъде. Всъщност вниманието ми бе привлечено не от цървулите и кожените изделия, които висяха на прага на магазина, а от една северняшка гайда (джура), която се пърлеше на септемврийското слънце. Мяховете на гайдите се изработват от ярешка или от агнешка кожа. Противопоказно за тях е сухото и топло време. Слънцето суши кожата и в последствие тя се нацепва, което значи нова кожа да заеме мястото на страрата, а това си е ново убийство, едва ли не. Та приближих се до гайдичката и снех гайдуницата от мяха. Погледнах пискуна и самата гайдуница, като същевременно потърсих дали има на нея изобразени инициали на този, който я е направил. Не открих такива и попитах магазинера за това, дали се знае кой е майстора на тази гайда. Окоза се, че е един мой познат, който чувствам като приятел - Цвятко Дамянов. http://bagpipes.hit.bg/ От дума на дума стигнахме и до разговора за цървулите. Майсторът прекрасно ми обясни за историята на цървула, за това как щял да бъде емблема на България, но идеята пропаднала. Разказа ми за това, че цела Европа ходила с цървули, с изключение на две страни - Русия и Франция (първите ходили с "берьозки", а вторите с плетени обувки от слама). На една от стените на дукяна висеше самотен цървул, за който майстор Петър твърдеше, че бил последният цървул на В. Левски. http://pics.data.bg/...img_0299#embeds Изработен бе от конска кожа. Прекрасна изработка. Почти вечна. Конската кожа е много твърда. Тя не пропуска и капчица влага, през нито един от сезоните. Но да се върна от това отклонение на въпросите, Иво. Разбира се, че не е добре да се ползваш егоизтично, само защото доминираш над животните. Не бива да се убива, но убийството присъства. Не бива да се злоупотребява. Дори докато ходиш из поляната, ти убиваш тревата, насекомите... бактериите. Не може да избягаш така лесно от това. Понякога съм се стъписвал, взирайки се в природата и с едновременно отчаян и изпълнен с възхищение глас съм възкликвал: "Господи, къде да стъпя за да не погубя нещо?!" Изход обаче има! Дали животното е умряло от естествена смърт, или за нея си допринесъл ти - разбира се, че има значение. Нищо не ти дава право. Дали обаче ще ползваш кожени обувки, или ще ползваш платнени, гумени и пр., то разликата не е много голяма. Нека вземем процесът за изработка на каквото и да е. На гумата за подметките например. Колко много убива този процес! Убива, нали!? Ами за дрехите? Ами интернета? Монитори, компютри, кабели, елекртичество... ! Да, убиват и теб и мен. Убиват всяка секунда, всеки миг. Дори една фланелка да си закупиш от пазара, съвсем обикновенна фланелка, тя също е свързано с убийството - с убийството на живота, на Земята, като планета. Всички ние забравихме за Земята, забравихме за земеделието, за жъненето, за ръчната работа, за шивашкия стан, за чекръка, за хурката, вретеното, за... Колко много смърт сеем! Не е добре, но това са условията. Можем обаче да променим. Дори само ако се замислим по тези въпроси. Дори това е нещо. Кой знае днес как се жъне, или как се оре? А как се вършее с диканя? Утре, ако нашия свят изчезне ("цивилизацията"), как ще оцелее човека? Та той всичко е забравил. Явно е, че пак ще се търси Неволята да памага. Не. Не си купувам кожени облекла, нито си купувам кожени обувки. Имам. Ще доизнося всичко, което имам и което съм купувал преди. После това ще му мисля. Но пак повтарям - каучукът, гумата, пластмасата, синтетиката, та дори и багрилата, с които ни нашарват дрешките -всичко това е изкуствено и коства много на/от живота. Всичко това е смърт. Има изход обаче. Изходът е в намаляване на нуждите. Да нямаш нужда от покрив над главата, нито от храна в такова изобилие, или пък въобще. Да нямаш нужда от дреха, от сън, от това да те разбират, приемат, любят.. Ти да си извора. Ти да си даващия. Молитвата на Свети Франциск Само бъдните дни и поколения ще покажат как ще е. Трудно е човек да се откъсне от всичко, което го привързва, от всичките си нужди, но е възможно, благодарение на Бога!
  18. Здравейте! Аз никога не съм участвал в паневритмията. Наистина тези въпроси са доста актуални, за което давам благодарско! Често съм наблюдавал. Бил съм наблюдател. Има много неща, които трябва всеки от участващите да отработи в сабе си. Това разбира се е мое мнение. Най-вече визирам т.н. "зяпане" и "съдене". Има много участващи, които не приемат хармонично новите желаещи да се включат, само защото според тях, те щяли да развалят хармонията на кръга с недодяланите си движения и с това, че не са навътре в учението (вътрешна чистота). Усещал съм елементи на съдене, на мразене, на недопускане, та даже на отхвърляне. Усещал съм егоизъм. Според мен, всеки който участва в кръга първо трябва да гледа навътре в себе си - потока от енергия и каквото там друго си чувтва. Второ - трябва да опитва да се "сработи" (слее) с партньора до себе си и чак трето - да опита сливане с всичко останало. Ако човек не успее да навлезе в един вътрешен Мир и Любов, той не може да направи хармонично сливане с партньора, а от там и с всичко останало (хора, природа, космос). Затова трябва да се почне от себе си. Да се играе и да се гледа навътре. След паневритмията е дабре да се правят анализи, да се разумяват тези неща, да се разглеждат и да се преценяват трезво. Какво се е събудило, какво си изпитал, какво ти е повлияло..., как си реагирал... Ти си човек и като такъв бива първо да тръгнеш от сферата, която обхваща теб. След като тази сфера биде въведена в хармония, то можеш да я разшириш, като обхванеш с нея и партньора до теб. Всъщност това си става естествено. Когато се появи Мирът, радостното чуство, Любовта, Благодарността, то те сами по себе си се разширяват и обхащат все повече и повече "територия". Докато Мирът не е дошъл и докато Любовта не присъства, всяко отклонение на вниманието на страни може само да те забави в пътя към тези. Буда е казал, че вниманието не трябва да бъде на повече разтояние от три крачки пред човека. Не трябва да се допуска разпилявне. Да се работи над търпението, приемането и толерантността. Радостно е, че има и хора, които много помагат с Любовта си и с това че много умело въвеждат хората в кръга. Придават на същите смелост и увереност. Радвам се, че познавам и такива. Това са наблюденията ми и простете, ако са малко, или повече... глупави. Лека и Светла работа!
  19. Първи въпрос - Да знаеш, че смъртта не е краят, само това е достатъчно! Това знание ми е помогнало във всеки един аспект от изграждането ми като личност! Нещо като относителна вреда е загубата на вкус към материалното! Втори въпрос - Да, майка ми, съпругата ми и дъщеря ми! Трети въпрос - Чуството за чест и достойнство, съпричастност, смелост до безрасъдство и воля като стомана! НО и отмъстителност неподвластна на времето! Имам и едно качество от което се страхувам и ако не го използвам до края на дните си ще направя голяма крачка напред, сигурен съм! Не е никак объркващо напротив внася изключителна яснота! Четвърти въпрос - Че какъв е света? - Чудесен е и това, че ние не можем да му се радваме, вината е наша! Много ми харесва максимата - За да разбереш колко си богат преброй нещата който не си купувал! Пети въпрос -- Дърпа ме като магнит, но сега живея на 340км от него! Съществува още път за пътуване. Преинкарнацията с е част от матрицата. Затуй всички напъват да се откъснат от този кръг, наречен и Самсара. Ако човек повтаря 14 000 пъти (за едно денонощие) думата хум, или друга подобна на нея (Учителят дава думи, които може да се каже, че са по-добри, като метод за приложение от тази), то е съвсем възможно същия да надзърне оттатък личностното, било то именувано като индивидуален "дух", или "душа", което/която/който се превъплъщава, чрез форми. Щото как иначе, човек ще попадне оттатък, ако не потърси коренът на нещата? Тогава и вкусът на материалното не ще се губи, а даже напротив - ще придобива такъв. Тогава ще бъде изправен от горе и ще се насити. Кармата ще бъде решена още тук и сега. От там насетне остава само да устоява в тази праведност, докато не спечели т.н. Вечен Живот, а с други думи - преминаване в следващото ниво и край на инкарнациите.
  20. Тук, преди въпросите, е добре да се направят някои дефиниции на думичките, сиреч да се разгледа тяхното значение. Например: Що е то е Иисус? Що е то Христос? Що е то Бог? Що е то душа? Що е то християнство/християнин? На вашето внимание - "Трите степени": http://pravoslavie.domainbg.com/15/zagorcinov/den-2-08.html
  21. На какъв език говорят Ангелите? Как на какъв? Ами на моя майчин - шведския! Де се е чуло и видяло някой ангел да говори на датски!?
×
×
  • Добави...