Ники_

Здравей, Ники и много се радвам за теб. Е, сега вече имаш някаква представа за това как изглеждат нещата. Аз не съм ходил на подобен курс, но дефакто съм провеждал подобни практики ежедневно, в течение на много време. При мен... хм нещата се случват някакси "сами". Зпознат съм с курса и познавам няколко човека, от които двама са ми много близки, дет са го изкрали. Единят го е карал в Индия, а другият тук, в България. Всъщност за България това бе единствения курс за сега. Човекът свали, до колкото си спомвням 14 кг., а другия човек, дет е карал курса в Индия, се върна като новороден. Аз бях пряк свидетел и го видях непосредствено след въпросното му завръщане в България, щото му бях поръчал да ми закупи някои неща, едно от които бе флейтичка. За да се стигне до "Випасана", може да се мине през "ада", в зависимост кармата на човека и самскарите му. Преходът може да е труден, но когато човек премине "оттатък" си е направо кеф, свобода. В тази тишина и спокойствие, в тази свобода бива да се стои и просто да се гледа. Така или иначе все някога ще пристигне Любовта, заедно с това, което в Будизма се нарича "Гледката". Най-вероятно не е необходимо нещо повече да пиша, но може и ти да споделиш, защото всяка споделена опитност е от полза. Тук в "Порталът" има много свестни хора, нече има несвестни хора, ама нали се сещаш, че такива изрази ползваме. И така, Успех и Showtime! Хум

Дванадесет е добро число. Инак за другите неща е от една страна тъжно, но от друга си е Божа работа. Все пак тези неща си имат причини и тези причини всички ние си ги носим, като несъвършенство в ДНК-то. Остновния проблем е страхът, който е поради концептията за "аз" и отъждествяването с тялото/фората. Духовна слепота. Този проблем кара всеки, който е засегнат от него, постоянно да прави опити да се подсигурява - било чрез пари, било чрез друг вид състояние и пр. Цялтта е да се/си запаси колкото се може по-дълго в живота и същия да не е в лишение, защото лишенията, според мнозина, са синоним на нещастие. Душата на всеки копнее за щастието, но ума/съзнанието е в неведение и търси това щастие във различни телесни изживявания - храна, секс, напитки, наркотици, емоции подбудени от различни източници и събития - кина, дискотеки, дори рожденни дни... и т.н., от междуличностни отношения и др. Когато тази душа е лишена от тези неща и живее в бедност и нещета, тя не може да ги изживее и съзнанието на този човек протестира, защото в заблудата си все още мисли, че въпросното щастие е в горните неща. Тогава човек се мисли за ощетен и онеправдан. После следва борбата и опитите за себеутвърждение. Ето защо има учения като Тантра, които учат, че тези неща е добре да бъдат изживяни, за да може да се види, че в тях не се крие въпросното неизменимо щастие. Вторият голям проблем е комплексираността и чувството за малоценност. Този проблем пак произхожда от това, че човек не знае нищо за същноста на живота и не познава истинската си природа. От тук следват и всички емоционални и страстни обвързаности с партньри, с деца и като цяло със семеството и хората, включае и приятелите. Ако човек осъзнае само тези два проблема в себе си, смятам това е добро начало за вътрешна работа. От там насетне е необходимо единствено да се открият методи за достигане до познанието/себепознанието. После това вече няма комплексираност и няма страх.

Това не е от днес. Правили са го и вчера. Всички вещи в занаята, но са го правили по вътрешен път, от душата към тялото и чрез съзнанието - промяна в него, се изменя и външната форма - черти на лицето, цвят на очите, та дори и костната система - височина, тегло и пр. Това е духовна сила. Днес, хората са доста негамотни в това отношение, но за в бъдеще все по-малко хора ще се ползват от средствата на "съвременната хирургия", която да внесе корекция тук или там, според личната представа за красота на този, или онзи. Днес също има не малко адепти, които могат изцяло да променят формата си. Въпрос на електромагнетизъм, а сиреч на дух и душа, на ум и сърце. После стават чудеса на атомно ниво...

Желаният мир (Съборни Беседи, 28.08.1938 10:00 Неделя, София) Лука 17 20 И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие нема да дойде с изглеждане; 21 нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е. Марк 13 1 И когато излезваше от храмът, казва му един от учениците му: Учителю, виж, какви камене и какви здания! 2 А Исус отговори и рече му: Видиш ли тези големи здания? Нема да остане камик на камик, който да се не съсипе. 3 И когато седеше той на гората Елеонска, срещу храма, попитаха го насаме Петър и Яков и Иоан и Андрей: 4 Кажи ни: кога ще бъде това? и кое е знамението когато всичко това има да се свърши? 5 А Исус им отговори, и начна да казва: Пазете се да ви не прелъсти некой; 6 защото мнозина ще дойдат в мое име, и ще рекат: Аз съм Христос, и ще прелъстят мнозина. 7 А когато чуете бойове и слухове военни, недейте се смущава; защото това требва да бъде; но не е още свършването. 8 Защото ще се повдигне народ върх народ, и царство върх царство, и ще бъдат трусове по некои места, и ще бъдат гладове и размирици: тези са начало на болезни. 9 А вие пазете сами себе си; защото ще ви предадат на съдовища, и на съборища ще ви бият, и пред войводи и царе ще ви изкарват заради мене, за свидетелство тем. 10 И требва първом да се проповеда евангелието на всичките народи. 11 А когато ви поведат на предаване, недейте се от по-напред грижи какво ще продумате, нито преговаряйте; но което ви се даде в онзи час, това говорете; защото не сте вие които ще говорите, но Дух Светий. 12 И ще предаде брат брата на смърт, и отец чадо, и ще се подигнат чада върх родители и ще ги умъртвят. 13 И ще бъдете ненавиждани от всички заради моето име: а който претърпи до край, той ще спасен да бъде. 14 И кога видите мерзостта на запустението, речената от пророка Данаила, че стои дето не подобава, (който чете нека разумева,) тогаз които са в Юдея да бегат по горите; 15 и който е на къщата на покрива, да не слезва в къщи, нито да влезва да вземе нещо от къщата си; 16 и който е на нива да се не връща назад да вземе дрехата си. 17 А горко на непразните, и на доещите през онези дни! 18 И молете се да не бъде бегането ви зиме; 19 защото през онези дни ще бъде таквази скръб каквато не е била от начало на създанието което създаде Бог до нине, нито ще бъде. 20 И ако Бог не би съкратил онези дни, не би се избавила ни една плът; но заради избраните които избра съкратил е дните. 21 И тогаз ако ви рече некой: Ето тука е Христос, или ,Ето, там, не вервайте; 22 защото ще се подигнат лъжехристи и лъжепророци: и ще покажат знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. 23 А вие пазете: ето предсказах ви всичко. 24 Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, и луната не ще да даде светенето си; 25 а звездите от небето ще слитат, и силите които са в небеса ще се поколебаят. 26 И тогаз ще видят Сина человеческаго че иде на облаци с голема сила и слава. 27 И тогаз проводи ангелите си и ще събере избраните свои от четирите ветра, от край земята до край небето. 28 А от смоковницата научете притча: когато вече вейките й омекнат и развиват листете си, знаете вече че е близо летото: 29 така и вие, кога видите това че става, да знаете че е близу, на вратата. 30 Истина ви казвам, че нема да премине този род, докле не бъде всичко това. 31 Небето и земята ще преминат; но моите думи нема да преминат. 32 А за онзи ден и час никой не знае, нито ангелите, които са на небеса, нито Синът, тъкмо Отец. 33 Пазете се, бдете, и молете се; защото не знаете кога ще бъде времето. 34 Понеже това ще бъде както кога человек некой отиде на път, и остави къщата си, и даде властта на рабите си, и всекиму неговата работа, и на вратаря повеле да е буден. 35 И тъй бъдете будни и вие: (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата, вечерта, или посред нощ, или кога пее петелът, или заранта 36 да не би като дойде внезапно да ви намери че спите. 37 И това що казвам на вас, на всичките го казвам: Будни бъдете.

Всичко в Библията се отнася до вътре в човека. (Римл. 15:4) 1. Библията не е Словото Божие. В нея е описано превъзходно какво е Словото Божие. Библията е съставена от десетки писания, които свидетелстват за това Слово, но те не са самото Слово. 2. Чрез външни на глед събития, описани в Библията, се показва вътрешния път на човека. Библията има много нива на разбиране/тълкувание, според съзнанието на четящия. Ориген ги свежда до три: 3. Не намирам нито едно противоречие в Библията. Всичко, което е писано в Библията може да бъде прочетено в човешкото сърце. Който се научи да чете в сърцето си, няма да има често нужда да чете от външни носители на информация. 4. От време на време чета по нещо, но твърде рядко и то най-вече, за да направя сравнение, или за поучение. 5. Четенето на Библията помага, но е добре да се внимава с превода, а още по-добре е да се правят сравнения между различни библейски преводи. Библията е написана на строг език. Ако човек не разбира този език, може поради слепотата си да се превърне във фанатик. Библията, освен четиво е и изпитание; освен изпитание е и "разширител на съзнанието", ако е рекъл Господ обаче. Мнози от тези, които четат религиозните писания, не могат все още да надскочат фанатизираните си представи за същността на нещата. Такива не само си изграждат идоли и кумири в съзнанието, но и ги следват до кръв и смърт. Единствено Бог може да разкрие същината на Библията. Ето как това се е случило с бъдещите апостоли: 6. Не само има съвместимост между науката и Библията, но има и единосъщие. Друг е въпроса що за "наука" се визира. Ако човек разбере същината на Библията, ще види, че в нея са написани твърде много неща, които са даже на много по-високо ниво от днешната наука и от разбирането за такава. 7. Библията ще се чете, но не още дълго. Какво ще стане - това всеки сам трябва да разбере.

Не е лесно човек да възвърне душата си, ако тя умре... http://www.sibir.bg/...cle&artID=44229 Славянската религия: "Световно дърво" от Уикипедия, свободната енциклопедия Принцип на съответствието - “Каквото горе, това и долу.” (Хермес Трисмегистус) Човек (микрокосмосът) е "образ и подобие" на Бога (макрокосмосът). Тези три "свята" съществуват вътре в него. Всъщност между "вътре" и "вън" няма никаква разлика. "Разликата" е в ума и съществува единствено като концепция за индивидуалонст (аз). Има три основни "области" в човека: - главата, която е аналогична на небето, небесния/духовния свят; - гръдния кош, който е аналогичен на земния свет/морален, нравствен, душевен свят (средната земя); - керемната кухина, която е аналогична с подземния свят/ада Какво значи "духовен човек" и защо тези хора имат "ореол" около главата? Всъщност всеки човек си има излъчване, което се нарича "аура". У всяко тяло съществува елекро-магнитен процес. Всички атоми, молекули и хим. елементи си взаимодействат, чрез елекро-магнетизма. Има електрони, протони и неотрони. Броят на тези определя химическия елемент, а от там и вида на веществото/материята. Защо се казва за някого, че имал/бил, или че е извисен Дух? Защо се казва за друг, че е голяма душичка? Защо някой човек в мъката си казва, че Душата му се е свила? Душата е хем копнежа на Духа/Човека, хем е щастието/Любовта. Когато човек е отперил поглед в материалните неща, които са мимолетни и нетрайни, неговата Душа не може да намери насищане, защото това насищане го дава само Твореца. То не се намира в света на твърдата материя. Всъщност то е и там, но човек не може да го съзре, защото няма "духовен поглед". На неопитния Човек/Дух, душата му все още блуждае, поради заблудата и неведението, търсейки въпросното щастие/Любов/насищане в света на материята. Духът/Чвекът я търси в семейството, в материалното състояние, в удоволствията, като храненето, забавленията, секса, притежанията и пр. Това е Духовния път, Духовната еволюция, опитността, която на изток се нарича "Дхарма". И така всеки един Дух/Човек (Дух въплътен в тяло, независимо какво - камък, растение, риба, насекомо, животно, птица...) търси копнежа, който има изначално Душата му и който е самата Душа. Докато Душата не открие това, което да я изпълни/запълни/насити, то тя си е празна/търсеща/копнеж/желание. Буда е дал четири истини, в който се говори за страданието и желанието, което е въпросния копнеж на Душата. Опитният Дух/Човек, сиреч онзи, който е преминал вече много Път (Дхарма) и е осъзнал, че Щастието/Любовта не се намира в света на промените/ в дуалността, той е отправил поглед към Твореца/Създателя. Тогава този Човек/Дух се превръща в съзнателен търсещ/ученик. До тогава пак е търсил, но твърде несъзнателно/неосъзнато. Учителят Беинса Дуно говори за три основни неща: Принципи, Закони (законът е записан във всяко сърце) и Факти: http://www.beinsadou...res.php?id=1777 http://www.dunov-kni...nite-p-419.html http://www.bialobrat...=1851&Itemid=33 На това учи и Дао. Трите Дан-Тян. В ума са принципите; в сърцето - законите; а в корема - фактите. Тези три неща създават формите. Те може да са същински родител на дете, на бебенце, но също така са родител и на нашите действия - на това което вършат ръцете ни, на където вървят краката ни, което говорят устата ни и пр. И така ние Човеците сме Творци, подобни на Твореца, независимо дали съзнаваме това или не. Всъщност ние сме Твореца/Актьора, който играе ролята на герой. Всеки човек, всяко живо същество, у всичко съществува една постоянно пробудена частица. Това е, което в Будизма се нарича "Буда природа" и тази частица може да бъде видяна във всичко и във всеки, стига да има с какво. Това е Самия Творец, Господ Бог. Има три неща в Света - Актьор, който е един и същ за "всичко" и "всеки"; роля, която е различна за "всичко" и "всеки"; и герой, който е различен за "всичко" и "всеки". Актьор, роля и герой. Неосъзнатия човек се има за героя, без да подозира дори, че едновременно с това е и актьора. Неосъзнатия човек не знае нищо за своята роля. Той не я помни, не си я спомня. И така у човека има и Дух и Душа. Според духовната еволюция - душата е наситена, или не е. Учителя говори за чисти мисли, за чисти чувства и за чисти действия. Нечистите мисли, водят до нечисти чувства, емоции, страсти, а от там и до нечисти действия (прегрешения, престъпване на закона) и така в човека се явява голямо противоречие. Противоречие към какво? Към будната част в него, към Божествената същност, което е той самин, към Божията частица/Буда прородата, към Актьора, който изпълнява всички роли. Така човек забравил за това, носи страдание и смърт за/на света, я с мисъл, я с чувство, я с дело, но той не наранява някой друг, а единствено себе си, защото няма друг Актьор. И така човек сам себе си осъжда и сам себе си обрича, сам себе си наказва и сам себе си принизява/извисява. Какво е Ада? Самият материален свят е ад за мнозина, а смъртта е облекчение и спасение. Нима не е ад страданието? Има много хора, за които страданието е твърде тежко и няма друг ад, който да може да бъде по-тежък от настоящият им. И Ада и Рая са Тук и Сега. "Ниските" мисли, чувства, страсти, емоции са свързани с този ад, с материализма, с разделението, с егоцентризма, с "аз" и "другите", а това не може да доведе до друго, освен до смърт. И така "мнозина" сеят смърт, без даже да го осъзнават. "Мнозина" са в Ада, още приживе (според делата, Духа, след смъртта на тялото, може да попадне в Ада и там да бъде мъчен още повече). Старецът Тадей Витовнишки - http://www.beinsadou...ndpost&p=130153

Дзен — джобен пътеводител

http://www.youtube.com/watch?v=Go8mvDt6fWM&feature=related "Govindam adi-purusham tam aham bhajami (3 x) venum kwanantam aravinda-dalayataksham barhavatamsam asitambuda-sundarangam kandarpa-koti-kamaniya-vishesh a-shobham govindam adi-purusham tam aham bhajami (3 x) Angani yasya sakalendriya-vritti-manti pashyanti panti kalayanti chiram jaganti ananda-chinmaya-sad-ujjwala-vi grahasya govindam adi-purusham tam aham bhajami (3 x)"

тук имам нужда от разяснение, знам че двете са различни неща, но в какво точно се състои разликата....? и какво означава смъртта на душата и какво означава смъртта на духа ако има такова нещо....? Хубаво е човек да изследва Писанията. В Библията над 400 пъти се споменава за Душата (Нефеш) и над 600 пъти за Духа (Руах). Бива да се прави разлика между човешкия Дух и Светия Дух. Ето как се превежда думичака "Нефеш": - гърло, гръклян - дишане (белодробно дишане), отдъхване - желание, копнеж - Душа (във връзката и с Бога) - Живот (в биологическият смисъл на думата) Според Библията душата е смъртна. Но за да разбере човек какво се влага в това, то трябва да му е ясно що е то "душа". Ето над 300 резултата от библейски стихове, в които присъства думата "душа": http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?...amp;tr_search=1 В Цариградската Библия от 1885 г тези резултати са над 400: http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?...amp;tr_search=2 При желание можеш да ги прегледаш. За да те улесня ще ти посоча само някои от тях: "Йов 12:10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество. Йов 33:18 Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч. Йов 33:22 Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите, Йов 33:28 Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината. Йов 33:30 За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота. Псалми 6:4 Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си; Псалми 7:2 Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител. Псалми 7:5 То нека подгони неприятелят душата ми и я стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. Псалми 17:13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, - Псалми 19:7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; Псалми 22:20 Избави от меч душата ми, Живота ми от силата на кучето. Псалми 23:3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си. Псалми 26:9 Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци; Псалми 30:3 Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова. Псалми 33:19 За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи. Левит 26 15. и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми, 16. тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите ви и ще стопят душата ви; и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат. Числа 11 6. а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна. Второзаконие 4 9. Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си; І Царе 1 26. И Анна рече: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу. ІІ Царе 4 9. А Давид отговори на Рихава и на брата му Ваана, синовете на виротянина Римон, като им рече: Заклевам се в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие, Йов 27 8. Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му? Йов 33 28. Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината. Псалми 6 4. Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си. Псалми 19 7. Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; Псалми 33 19. За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи. Псалми 41 4. Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших. Псалми 66 9. Който поддържа в живот душата ни. И не оставя да се клатят нозете ни. Псалми 88 14. Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мене? Псалми 119 25. Далет. Душата ми прилепна за пръстта; Съживи ме според словото Си. Псалми 142 7. Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене. Псалми 143 11. Господи, съживи ме заради името Си; Според правдата Си изведи душата ми из утеснение." "изцели душата" "избави душата ми" "заклевам се в живота на душата" "възвръща душата" "изведи душата ми" Как би ги обяснил горните? Ако човек започне да изследва текстовете, то обяснението ще се "спусне" към него свисше. Ето едно видео, което съм правил преди време, за помощ: И още едно:

Духовната смърт е смърт за Духа. За подобно нещо в Библията не пише. Пише за смърт на Душата. Между Дух и Душа има огромна разлика, що се касае за тези понятия в библеистиката.

Разбира се, формулировката на темата е интелектуално заиграване с библейската мъдрост от Еклесиаст, че познанието е печал ... И понеже е и печал, то не е невинност. Невинността е е липса и на воля, следователно е отсъствие на зло, но и на добро. Злото е познание пар екселанс, ако успеем да се откажем от конотациите на понятието за зло и за грях, така жестоко улегнали в нашата християнска клутура и дуалистично мислене. Но да си позволиш да съ-грешиш, е и да си позволиш да познаеш - т.е. да поемеш и вината за този свой акт. В този случай, вината е и отговорност. П.С. Еклесиаст или Проповедник: 1:18 "И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, и да позная лудостта и безумието. Но разбрах, че и това е гонене на вятър, защото в многото мъдрост има и много досада и който увеличава знание, увеличава и печал. Интересна тема, Мона! Поздравления! Зависи от превода обаче, щото някъде, например в превода от 1885 г., т.н. "Цариградска Библия", се говори за знание, а не за познание. Доколко има разлика, обаче е друг въпрос. За да не цитирам повече, ето тук (Еклесиаст 2:12-26; Еклесиаст 9:13-18), човек може да намери до какви изводи е стигнал проповедника за мъдростта и др. неща. Ако Рая е вътре в човека, както се твърди в исихазма, а и другаде, ако Рая е състояние на душата/духа, то наистина, търсейки познанието и знанието не може да не се умре, както е предупредил за това Бог. Да речем, че имаме едно детско, често съзнание, което е необременено с мисли, логика, с хипотези/концепции, с философия. Това дете е в Рая, според мнозина, но детето расте и в него се оформя това, което ще го извади от Рая, поради желанието за познание. Излизайки от своя Мир, то все по-дълбоко навлиза в света на формите и чрез сетивността се опитва да го опознаие, сблъсквайки се същевременно с трудности, с тъги, с мъка, печал, с нетрайности, с нещастието. Обратният път - Матей 18:4 Матей 18:3 Ще припомня думите на големият исихаст от последните времена на Атон - Стърецът Тадей Витовнишки : Това, според мен, е много близко до будиското разбиране за Нирвана, за концептуалния ум и за т.н. "Буда природа". Та, Бог, според мен не е излъгал, като е рекъл, че който излезе от Рая ще умре. Това си е точно така, защото жлезите, поради ред причини започват да секретират по различен начин, а от там и тялото, тъканите, клеткита, ДНК-то, както и хомеостазата се изменят. Човек остарява, разболява се и умира. Змият също е права, защото и тя не излъга, че хората ще станат като богове и няма да умрът. Това го подтвърди Иисус (и др)., който благодарение на познанието и опитността, благодарение на високия Дух, се превърна в "последният Адам" - "животворящ Дух". Да, според мен се минава през тъгата и през смъртта, за да възкръснеш. Цялото познание се струпва върху ти, ставаш като боговете. Умът вече няма какво да познава, халосва се и "умира". Следва Мир и Любов. На мен така ми изглежда, но всеки си знае. :-) Из "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display§ion=blog&blogid=653&showentry=4193

Послание от Света гора (Атон) "Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно... И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, а ние сме създадени по Божи образ. Човешкият род е много облагодетелстван, но ние не схващаме това. Ние разбираме, че в нас е Божествената енергия и Божествения живот и че с мислите си много въздействаме на другите... Ако нашите мисли са благородни, мирни и тихи, пълни с добро, те влияят не само на нашето състояние, но излъчват този мир навсякъде около нас и в семеството, и в държавата, и навсякъде. Тогава сме труженици на Господнята нива и създаваме небесна хармония, Божествена хармония, тишината и мирът се разпространяват навсякъде. Ако се занимаваме с лоши мисли, от това произлиза велико зло! Когато в нас е злото, то прозира от нас, излива се в семейството и в кръга, където се намираме. Ето че можем да създаваме и добро или зло. А като е така, по-добре човек да е добър, заради собственото си благо! Разрушителните мисли разрушават нашия мир. Тогава нямаме покой....Така и всяка душа, която се е съединила с Бога излъчва мир и радост. Божествения мир и радост се разпространяват от тази душа и ние се чувстваме приятно в нейно присъствие. Виждаме какво означава Царството Небесно - правда, мир и радост в Светия Дух... Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството... Ние сме тези, които създават дисхармонията. Не разбираме, че в нас е Божествената енергия и божествения живот... Бог е господар на всички умове... Без Бога не можем да обичаме даже и себе си... Човекът е малък космос... Раят и адът са реални състояния на душата... Ние сме в духовна борба. Стоене пред Господа За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове. За Богообщението Човек вътре в себе си ще открие Царството Божие. "Влез в своето сърце и там ще откриеш стълбицата за влизането в Царството Божие.", съветва свети Исаак Сирин. Светото Писание ни учи, че Царството Небесно е "правда, мир и радост в Светия Дух". Първата крачка към Богообщението е да предадем себе си напълно на Бога. Защото Бог е този, Който действа, а не човек.Богообщението означава да се всели в нас Бог, да действа в нас; нашия дух да се облече с Него и да управлява разума, волята и чувствата. Тогава ние ставаме доброволно оръжие в Неговите ръце и сме движени от Бога в мислите и желанията, и чувствата, и в думите, и в делата. - Как човек, който е достигнал висока степен на духовност, се пази от гордостта? - Това не е нещо сложно. Богообщението е нормално състояние на душата. Човек е сътворен за такъв живота. Но грехът е отделил човека от него и затова той трябва отново да го придобие. Ние в действителност се трудим да се върнем в нормално, здраво състояние. Съзерцание Когато в сърцето на човек се всели Небесното Царство, тогава Бог му открива много тайни. Той заедно с Бога "влиза" в същността на нещата и разбира тяхната тайна. В Бога е цялото знание и когато Господ поиска, по Своята милост го открива на човека. Така и простия, неук монах по Божията милост разбира великите тайни: за живота, за смъртта, за рая, за ада, съзнава и как е устроен този свят. Когато в човешкото сърце се всели Царството Божие, Бог "смъква" като някаква завеса незнанието на ума. Човек започва да разбира не само тайната на творението, но и тайната на самия себе си. В някой момент Бог по неизказаната си милост му открива Себе си и човек съзерцава Царя на славата, както вижда слънцето в бистра вода. Тогава става едно с Бога и Той действа в него. Атмосферата на небето и атмосферата на ада От човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие.Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и отмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!" - Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си. - Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност. - Има ли тогава в човека мисли? - Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни." Старецът Тадей Витовнишки http://www.sveta-gora-zograph.com/ http://new.sliven.ne.../Untitled-1.jpg http://www.pravmladeji.org/node/1043

От личният архив на един... приятел, който често шпионирам :

Не се случва толкова често - може би веднъж месечно. Здравей отново! В Дао, Тантра и Будиската Ваджраяна не се спира секса. Напротив сексът се ползва за Духовно израстване, чрез стимулиране на жлезите с вътрешна секреция, чрез разпалването на три неща - 1. Наслада към живота 2. Безусловна любов 3. Чист и светъл ум, мисли (Дух) В някои учения едва ли не секса се обявява като нещо мръсно и се охарактеризира с "дяволска работа". Това не е погрешно. Всъщност и двата пътя ползват един и същ метод - въздържанието, само че в Даоиската сексуална алхимия, в Тантра и в будиската Ваджраяна (които трите, според мен, са едно и също нещо) се "впряга дявола на работа". Сексът не се спира. В книгите, които ти пратих се говори за друг вид оргазъм, който не е свързан със семеизпразване (еякулация). И мъжа и жената могат да преживеят това "чудо" и да го ползват. В лично отношение съм достигал до около три часа секс, без еякулация. Целта е тези три часа да станат 24 часа. Тогава вече сексуалната практика ще е завършила, което значи, че ще е дала своите плодове. Само че тези неща не могат да се практикуват с всеки, защото те зависят от нивото на съзнанието. Трябва партньорите да се единомишленици, да резонират на една честота, за да могат да впрегнат секса в полза на духовното, а това не е никак трудно от друга страна и си става естествено, когато има Любов. Лошото е, че Любов липсва и че тя не може, ако се появи, да остане стабилна, именно поради разпиляването от долу. Както писа Орлин, първо човек трябва да повярва в тези неща. Ако не вярва, то лесно може да ги изследва, защото днес има достатъчно информация за секретирането на хормоните, за Ендокринната система, за Нервната Система и пр. Древните китайци, индийци, японци, египтяни и пр., включае най-вече траките, са се ползвали от тези неща. Например хората живеещи тук преди хилядолетия отлично са ползвали и за познавали това за което пиша. В т.н. "Долина на тракийските царе" се е търсело и практикувало точно това - наслада от живота във всеки негов аспект - то не са били гощавки, то не са били танци, сексуални оргии и пр. Всичко това днес може да бъде видяно като варваство, но за мен не е така, защото дълбоко съм се наел да изследвам траките и тяхната култура. Там аз откривам всичко, което човек може да открие в източните учения. Тези от траките, които натрупат достатъчно от т.н. "Възпроизвеждаща енергия" и които преоткрият що е то Любов, те не остават вече в "долината на тракийските царе". Същите се заселват в Родопа планина. Там стоят докато натрупат толкова Любов, че да поемат, чрез нея, пътя към 12-те посвещения в Орфеевата трация, които са се правили на Рила и Пирин. Траките не са били прости. Все пак тук, по тези земи, е едно от най-старото обработвано злато в света. За архитектура може много да се говори. Темата е дълбока. Показателни са техните могили, които са се ползвали като храмове и за практикуване на духовни практики. Тази тема обаче не е за това. Та никой никого не кара да спира секса. Тъкмо напротив - практикувайте секс, но избягвайте изтичането на еякулационна течност. Има и други начини за оргазъм, при които нещо не изтича. Попитали веднъж един уважаван будиски учител: - Ринпоче, как успяхте да прекратите секса? Той отговорил: - Аз никога не съм спирал да правя секс! - и посочил главата си, визирайки ума. Препоръчвам ти една книга, купи си я и я прочети: http://www.argumenti...y=0811266459244 Смятам, че това, което те съветва Орлин - съпруга ти да посети психотерапевт и то ако може не въднъж, ще е от голяма полза. Само разговор със специалист може да доведе до осъзнаването на много важни неща от живота, които търси мъжа ти и които всъщност са значими.

Успех! За един по-добър свят, за един по-добър човек, за един по-добър живот! Бъдете здрави!

продължение...:

До сега не писах тук, поради това, че не се водя специалист в областта на психотерапията. С позволение на Орлин, ще поместя две от мненията, който са част от личен разговор с теб, не за друга, а за да са в полза и на други.

Смъртта е моментална, поне видимо. Каква енергия се отделя тук? Трябва човек да придобие духовно зрение, или поне да има някакво познание, за да е наЯсно за тези неща. Какво представлява умирането, като процес? Ако успееш да си отговориш на този въпрос, ще "повдигнеш завесата".

Не е нужно човек да може всичко. В къщи например всите си хапват мИсце. Те ме подхващат щот не ям кат тях, а аз им "пила" на главите, щото се самоубиват. После я кръст, я крак, я ръце, я раздут стомах, черва, инертност в перисталтиката, я нещо друго. От мен може да чуеш само: Изправи си гърба! Не се прегърбвай! Дишай! Защо не пиеш вода? Пий бе човек! Яжте плодове! Намалете месото. Не се ядосвай! Не мисли за стари и отминали вече неща. Не гради далечни планове, щото утре може всичко да стане. Направо, брат, свят им се вие вече от мен! А и не забравям накрая да натякна: "Аз казвах ли ви!" По-добре е тормоза да е от мен, от колкото от болест. Е, не че аз съм по за предпочитане, ама това дал Господ! Колкото до готвенето... В момента готвя постно, кисело зеле в глинен съд, на фурна. От години нямам необходимост някой да ми готви, нито да ми пазарува. Като готвя обаче, готвя и за останалите, пък да `земат и те да "облажат" покрай мене!

Ето на, това имах предвид за разрива и осъждането. Когато отсрещния човек на масата смята яденето на месо за греховно, съзнателно или подсъзнателно усещаш, че те слага в категорията "убиец" и "грешник". Щом вършиш грях, значи си грешник. Ето ти я вината, ето ти го разрива. Следователно и това, което пишеш в това мнение е осъждане (съзнателно или подсъзнателно слагаш в категория), както и това което пиша към теб?! Според теб, дадено поведение и мислене не са редни, сиреч отсъждаш. Да речем, че Мария съди човека, който се храни с месо. Ти съдиш ли Мария, че тя, според теб, съди така? Аз съдя ли те, че ти съдиш Мария, за дет тя съди евентуално месоядеца? Това ми прилича на една притча. Каква е разликата между оценка/преценка/съждение, съд и присъда? В Думата "СъдБа" има "съд", нали?

Интересно, най-белите хора - англосаксонци и скандинавци - имат и най-изтънчени тела. В смисъл, мека и чиста кожа, нежна коса, добре оформени контури на лицето и тялото и т.н. А болшинството от тях са месоядни. Традиционните вегетариански нации пък са хилави, дребни и тъмни. Освен ако не говориш за някакво невидимо за окото тяло. Би ли уточнила? Ники каза: Препоръчвам ти да изчетеш темата Новораждане в Езотерика: http://www.beinsadou...h=1 Беседа 9-14: http://www.taynovede.../ezonew/6-9.php "За низшите животни месната храна е необходима,но за един по-висок живот,какъвто е човешкият,месната храна е вредна.Тя спъва човека в неговата еволюция.С каквато храна се храни човека,такива елементи внася в кръвта си.Нечисто е месото на сегашните млекопитаещи,с които човек се храни.Като знае това,той трябва да пази чистотата на своята кръв,защото от нея зависи здравето,от нея зависи и психическото му състояние." Дънов,Петър Константинов.Трите родословия.Утринни слова,Лекция Четирите качества Темата за Висшия аз: http://www.beinsadou...=1 Привет! На мен също много ми харесва вкуса на месото, особено ако то е добре приготвено, с подправките, които ми допадат на вкуса. Не го ям, защото го считам за вредно. Да, според мен човек трудно го праработва. Черният дроб, стомаха, червата, зъбите - това са все неща, които са показателни. Освен това има и духовен аспект - насилствената смърт предизвиква различни духовни процеси, които влияят и на "плътното", физическо тяло. Най-малко, това е ужаста и стреса от смъртта, предстъмртната агония. Всеки може да си направи експеримент. Да отиде на едно погребение примерно или да надникне в крематориума, да окъпе мъртвец, да се докосне до смъртта или да е на прага на смъртта, на умирането. Какво ще изживее тогава човек? Не напразно има подобни изказвания като това: "Смрази ми се кръвта!"; "Изтръпнах!"; "Вцепених се!" и др. Клетките попадат под едно такова състояние, което е ... даже незнам как може да се коментира. Това се случва с всяко животно/същество, което е убито. В ядрото на тези клетки, в ядрото на всяка една клетка има "записки", памет. Това е въпросното ДНК. Тези "записки" се пренасят и върху/в този, който яде от това месо и после същия се чуди каква е тази студенина и безчуственост в него, каква е тази агресивност, гневност, ярост, избухливост, егоизъм, кръвожадност дори и защо му доставя кеф насилието - като например да гледа някой от модерните напоследък "Свободни боеве" по тв-то, или пък на улицата. Та не ям месо, защото много неща се отразяват, а инак ми е вкусно (но само това и нищо друго), ако се обстрахирам от тях, ако не мисля. Да, забележи - ако не мисля, ако не разсъждавам! Ако забрява и не мисля, че някой, или нещо е преживяло ужас, страдание! Човекът обаче се е изхитрил. Той обработва месото и след това го яде. Що не го яде сурово, като е толкова бабаит? Продължителността на живота преди това е била около 35 години. Сега може да доживееш до 60-70-80. Защото абработваш месото... И все пак то си остава неестествено за човек, колкото и да го пече, или да го вАри. Независимо от хитрините. Да речем, че човек е прибегнал до консумацията на месо, поради ледников период, поради малкото растителност. Е, сега растителност има, пък и дорвото само ти дава плодовете си. То ги дарява не само на теб и ако някои от тях не покълнат, щото не всички семена успяват в това, то същите облагородяват почвата, което пак е добре за дървото, що ги е дало. Пак нещата опират до даването и получаването. Днес човека какво има да даде, за да търси да получи? За да не става нагъл и нахален? Ам всъщност на кой му пука? На мен да. За който го е открил обаче. Съществуват йоги, които могат и киселина да погълнат и пак да оцелеят. Овладели са силата на трансформацията. Не всеки може да се похвали с това, а тези които са го овладяли нямат подобни нужди. Аз лично нямам нищо потив някои да изпи(т)ва "силата" на духа си, подобно на руснаците. Навярно ги води към добро, ама де да знам. Не съм от тези дет знаят всичко.

http://www.vbox7.com/play:460f6dd6

Ненам дали въобще има смисъл да пиша каквото и да е. Май няма, затова ще го изявя кратко, без пояснения. Случвало ми се е обладаване от т.н. "бес". Не веднъж, разбира се. Всъщност хорския живот е испълнен от бесове, но за случая за който пиша, положението беше много крайно и страшно. Е, тогава ми беше страшно. Няма умишлено да разяснявам потробности. Това, което исках да кажа, че непосредствено преди "атаката", много ми се дохадоха пържени яйца, неистово много. Аз яйца не ям от години. Никога не ми се дояждат. Няколко неща са ми се дояждали през годините от както станах вег - това са ход-дог, кубепчета (разбира се с бира) и пържени яйца. Забелязъл съм, че тогава нещо се случва. В Будизма ги наричат "гладни духове". За случая, който разказвам - плаках в продължение на около две седмици, без да мога да се възтановя и да събера себе си. Много вътрешни сътресения и пр. Беша голяма духовна крачка, чийто уроци се проточваха около половин година след това.

из "Тибетска книга за живота и смъртта" Согиал Ринпоче