Ники_

"Лука 9 46 И влезе в тех помисъл такъв: Кой ли от тех ще да е по-голем. 47 А Исус като виде помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си; 48 и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голем. ... Матей 23:12 А който възнесе себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възнесе. ... Лука 14:11 Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе. ... Лука 18 10 Двама человека възлезоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар. 11 Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар: 12 Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия. 13 И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному. 14 Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе."

След освобождението (мокша) нищо не остава по старому. Човек не запазва същия си акъл, защото акъла му се е завърнал (и разтворил) у Дома. Истината е, че човека който достигне освобождение хем запазва индивидуалността си, хем се е слял, като и двете неща се "виждат" едновременно. В думите на Иисус: "Аз и Отец Едно Сме." ясно се обяснява същото, както и в същността на свещенната тетраграма - Йод-Хе-Вав-Хе, която значи "Аз; не Аз; Аз & не Аз". По същият начин и ангелите са хем Единосъщни с Отца, хем имат самосъзнание. С просветлението обаче, което е въпросното освобождение, нищо не свършва, а едва тогава започва, защото има още много път за човека, преди да навлезе в следващото измерение, което е най-ниския от ангелските светове. Ето схемите: 1 - Хайот ха кодеш - свещените живи създания; Духовно преживяване - Съюз/Едно с Бога 2 - Офаним - колела; Духовно преживяване - виждане на Бог лице в лице 3 - Аралими - престоли; Духовно преживяване - Видение на Скръбта 4 - Хасмалим - блестящите; Духовно преживяване - Видение на Любовта 5 - Серафими - огнени змии; Духовно преживяване - Видение на Сила 6 - Малахими - царе; Духовно преживяване - Видене на хармонията на нещата; Мистерията на разпятието, прометеевият архетип 7 - Елохими – богове; Духовно преживяване - Видение на красивия победител 8 - Беней елохим – Синове Божи; Духовно преживяване - Видение на великолепието 9 - Херубими – силни; Духовно преживяване - Видение на механизма на вселената 10 - Ашими – душите на огъня (сиреч Светци); Духовно преживяване - Общуване със свещения ангел хранител и това: 1 Серафими - Братя на Любовта; 2 Херувими - Братя на Хармонията; 3 Престоли - Братя на Волята; 4 Господства - Братя на интелигентността и радостта; 5 Сили - Братя на движението и растенето; 6 Власти - Братя на външните форми и изкуствата; 7 Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 8 Архангели - Братя на огъня и топлината; 9 Ангели - Носители на живота и растителността. 10 Напреднали човешки души Обикновенните хора бива да се стремят към положението на тези човеци, които се намират на позиция десет (10) от горните две схеми, а сиреч да търсят Святост/Светлината, че тя да ги преобрази - трансформира и трансмутира. С подобно тяло, с каквото днешните хора разполагат, не може да се навлезе в горните нива. В който човек започне да работи Светия Дух и Христос да се изобразява, такъв човек - тялото му започва да се изменя (кръвна група, ДНК и хромозоми): "Филипяни 3 21 Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си." Трудно е да се обясни. Свързано е с първоелемента "земя", сиреч с трансформацията на твърдото физическо тяло. В началото на процеса от време на време може да го покажеш това светлино тяло, но не може да задържиш трансформацията, защото се изисква огромна енвергия. Накрая на процеса вече можеш да задържиш този си вид, защото трансформиращия процес е достигнал своя край. Пример с тялото на Свети Иван Рилски. Защо мислиш, че не се разлага? Какво става с тъканите и клетките, когато в някого започне да работи Светия Дух? Що значи Святост? Има много нива на Святост. Накрая самият човек става Светлина. Това е Възнесението. След Възнесението не остава труп, който да бъде погребван. Всичко се е изменило. "ІІ Коринтяни 5 1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. 2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, 3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи. 4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния (физическото тяло), като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. 5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това." Смъртното бива погълнато от Живота. Какво е Живота? Христос. "1 Коринтяни 15:53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие." Иска си време процесът да завърши докрай, но истинското освобождение е тогава, когато вече не си обвързан кармично с този "свят", сиреч когато си вън от кърмичния цикъл на преинкарнации. Да, съзнанието тагава е хем с индивидуалност, хем с Единосъщност. Съзнанието определя формата. То я изгражда и то я поддържа. В Библията се говори за "Христов ум". Днес този термин е намерил своя синоним - Христово Съзнание. Съзнанието след освобождението е подобно на този изкуствовед, който вижда едновременно чистота и яснотата на бялото платгно и на всички останали краски, които са оформили картината върху самото платно, а и не само това - подобно съзнание съзерцава и се възхищава и на двете. Люби всичко безусловно. Краските и цветовете, картината - това са алегории на его-то, на индивидуалността. Бялото платно - на Първичната Божествена Светлина, която е и Самият Бог в Проява. А знаем, че в бялото (черното) се съдържат всичко останали цветове (краски). След подобно прозрение/просветление, его-то не може да ни бъде повече враг. Его-то, което до тогава е нищо друго, а баш Сатана е обречено на вечно "къпане" в "Огненото езеро"/Любовта.

Още един вариант от литературата : 5.Йехова е Бог, но НЕ Христос. Ники, аз лично не съм взел въпроса отникъде. Просто ми дойде на ум. Ники, не ми се чете докрай, прочетох малко повече от половината. Аз не питам кой е Бог според библията, не питам кой е божественият говорилет в библията - според самата библията. Нямам предвид библията кой/какво посочва за Бог и кой/какво е божественият говорител в библията според самата библия. Аз по принцип питам, кой според вас е този който се е изявявал като глас, божествен глас в библията ? Понеже са ми казвали, че няма само един дух който да е Бог, няма само едно същество, няма само една личност, която да е Бог, че Бог не е личност, не е персонален, че Бог е навсякъде. Че колкото и д е по - развито едно същество от нас, винаги ще има същества по - еволюирали от него. Че има безброй същества стоящи по - горе от нас в еволюцията си и че никое от тях не е само по себе си Бог, че Бог не е само една личност/същество. Прочети пак заглавието на темата. Кой е говорителят, който се представя за Бог. Бог нали е нещо абстрактно, неконкретно. Коя е личността, която играе божията роля : Христос ли е, Кришна, извънземно, демон, Мохамед, Кумара, кой ? Добре е, ако имаш подобни въпроси, сам да изследваш Писанията. Всъщност Бог говори по два начина, чрез Светия Дух и чрез Словото. Но Бог говори и чрез това, което е описано в Разговори с Бога, което, според исихастите, пак е Словото.

Привет! Въпросът в тази тема е взет от други форуми. Достатъчно е човек да има една беблейска търсачка и да е чел поне НЗ, за да му е ясен отговора. Е, добре е да има човек и база от към различни библейски преводи. Свещенният тетраграматон Йод-Хе-Вав-Хе, който е непроизносим и който е бил произнасян единствено от първосвещениците и то едва доловимо, шепнешком, е с неправилен превод като "Яхве" или "Йехова". В ранното християнство, в гръцките преводи, ръкописните традиции са го изобразявали/преписвали с оригиналното му палееврейско начертание. Това Божие име, именно поради това, че е непроизносимо, си има заместители. Ето малко за Божиите имена: `Elohim – Елохим – Бог могъщ, силен (Битие 1) YHWH – „Този, който Съществува, който Твори” Господар (Битие от 2 до 4 глава; 4:26; Изход 3; Изход 3:6; Изход 20:2-3; Второзаконие 6:4-5; Марк 12:28-30;) `El Shadday - Бог Всемогъщ (Битие 17:1; 35:11) `El Ro`i – Бог, който благосклонно поглежда, който се явява; Бог на видението (Битие 16:13) `El `Olam – Вечният Бог; Бог на Вечността (Битие 21:33) `El `Eleyon – Всевишния Бог (Битие 14:18-20) `El – Бог, Творец на Творението, Цар `Eloah – Могъщество Сила, Знание Adonay – Господарю мой – заместител на YHWH Както е видно от тук, Йод-Хе-Вав-Хе е използвано и употребено в Евангелие от Марка, дванадесета глава, двадесет и осми до тридесети стих. А ето го и него: Тази първа и най-важна заповед е спомената още във ВЗ, а по-точно в книга "Второзаконие", шеста глава, четвърти и пети стих: От което следва, че според Писанието сам Иисус се е позовавал на Тора-та. Има много доказателства в НЗ, че Бог е един и същ за двата Завета и е Отец на Сина (Гръцкото "Иисус" идва от еврейското Yhowshua и означава "Яхве спасява".). Ето малко стихове, според които Сам Иисус свидетелствува:

Из_вън_земни? Нещо да не е свързано с първоелемента "Земя"? Преображение Господне? http://www.google.bg...iw=1024&bih=578 Шам_Ба_Ла http://www.youtube.com/watch?v=o11aYUygJcM&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=9lHtMxErBSc Мер_Ка_Ба

http://www.vbox7.com/play:460f6dd6 Отговорът е Карма/Съдба. Дори Звездите умират.

Привет! Пресурата борави със същите "точки", с които се работи и в пунктурата. За пунктура обаче се изисква медицинско образование, защото там работата е свързана със специални игли, с които са "боде" тялото. Те най-малкото бива да бъдат стерилни. Е, човек може да стерилизира и сам, чрез ума (чист ум) и сърцето си, стига да знае как. В тази връзка предлагам слената книга: http://www.pe-bg.com...cid=3&pid=21283 Както и тази статия на д-р Дориан Александров: http://www.taiji-bg....s/wushu/w15.htm п.п. Утре ще пратя още материали, които са добри. http://tranz.it/load.php?id=o2Hsl99mVFnmE9aF711124 (препратката ще ви отведе на място, от където ще можете да изтеглите безплатно два файла, единя от които е книга за Ци-Гун; свалянето на файловете ще е възможно в следващите 120 часа)

Не се притеснявай, shining_star! Не си го слагай на сърцето. Аз съм Тук и ще взема със себе си всички, които вече са определени , тогава, когато моментът за това настъпи. Бъди Любов!

Из "Възгледът на Тантра" Ошо Джао Бичън В Християнството се нарича "Бдение" и Иисус често е призовавал към такова, както свидетелства Писанието - "Будни бъдете". Бдителност за мислите в главата, но тази бдителност бива да е двупосочна - за мислите, които "идват"; и за мислите, които "излизат" от ума. Ако милите, които "излизат" носят страдание и смърт, дори на една телесна клетка, то значи има още какво да се отработва, докато се устаноми безвъзвратно Любовта, или така нареченото Христово Съзнание. Ако човек се ползва от други средства и ако допуска да е проводник на сили, чрез които се сее смърт и страдание, значи не е установен в най-високото ниво, което е Любовта. Човек може да играе много роли. Той може да е "маша" в "ръцете" на Твореца и да се изявява като Шива, като Разрушителят и да се кефи на това (според съзнанието). Твореца има много аспекти и чрез всички тях се поддържа, обновява и създава Творението, но най-благия аспект на Твореца е Любовта. Когато някой допуска Любовта през себе си, той първо носи кеф на всичко, което го заобикаля, а не на последно място носи кеф и за себе си. Най-голямото щатие е Любовта. В нея човек изгаря и се трасформира, а след време и мутира. Тя е "входния билет" за ангелския свят. Старецът Тадей Витовнишки; Света Гора, Атон В осемстепенна Ащанга Йога на Патанжали са дадени нивата. Абстахирането, концентрацията са това, което в Християнството е поста (той е на много нива, а не само от към храни и напитки) и бдението. Когато човек Познае Истинската природа на неща, която в Будизма се нарича "Буда Природа", в Йога - "Атман"; в Дао - "Шън", при Исихастите - "Таворска Светлина" и т.н., тогава настъпва съзерцанието/медитацията. Докато човек и онова, което човека съзерцава, са две отделни неща, същия човек е все още в разделението. Това е Самадхи от най-ниските нива, но все пак е Самадхи (Сарвикалпа Самадхи). Когато човек се слее и се разтвори в обекта на съзерцанието си. Когато самият той се "превърне" в Светлината, губейки своите граници, тогава това Самадхи е от по-високо ниво - Нирвикалпа Самадхи. Шри Чинмой Та Бдителността е едно добро начало. Отсяването на това, което влиза/излиза, е второ добро. Себепознанието е трето добро. Себереализацията е четвърто добро и т.н. Но най-висшето е Любовта.

"Суета на суетите" е казал Еклесиаст. Поради неведението. Пради копнежа за Любов. Душата на всеки човек е жадна за Любов, но хората бъркаме и търсим тази Любов (която е от Бога) в света на измениниета и нетрайностите. Разбира се там получаваме единствено подобие на тази Любов, а сиреч обич, която е временно явление. Тази обич не може да засити душата и поради това пасива, дефицита продължава да го има. Цял живот човек прави това - търси Любовта. Поради това са и напъните за значимост, стремежа да бъдем харесвани и пр.. Дрехите, бижутата, скъпите вещи, имуществото и т.н., та дори и това да се докараме с определен ум, като ниво (умен, духовен, изобретателен, гениален, просветен) пред някой - всичко е поради този пасив, а той е поради неведението.

Здравей! Това, според мен говори много добре. Съзнанието изгражда тялото, поддъжа го и го изменя. Съзнанието има много аспекти, много "удове". То е "пръснато" из тялото, като основата на това съзнание се намира 7-мия център, чиято проекция е сърцето. Не само се гледа гъстотата на госата, а и дебелината на косъма, както и дълбочината на която се намира "луковицата" му. Пластовете кожа - епидермис и дермата. В китайската медицита меридианите на белите дробове и на дебелото черво са свързани с окосмяването. Дишането и чистата отделителна система. Кожата и подкожието принадлежат към втора чакра. Също така се гледа дали косата е права, дали е чуплива, или е къдрава. Свети Илия, сподер Писанието е бил плешив, но когато човек е вързан здраво в "мрежата" и черпи много енергия, неговата коса може да е превъзходно състояние - тип божествено. Има много примери за йоги със страходни дълги и здрави коси. Всичко зависи от съзнанието. Като цяло обаче преди възнесението косата и ноктите може да останат, ако адепта не е успял да трансформира и трансмутира и тях. Ето един пример: Из "Тибетска книга на живота и смърта" Согиал Ринпоче

Привет! Пресурата борави със същите "точки", с които се работи и в пунктурата. За пунктура обаче се изисква медицинско образование, защото там работата е свързана със специални игли, с които са "боде" тялото. Те най-малкото бива да бъдат стерилни. Е, човек може да стерилизира и сам, чрез ума (чист ум) и сърцето си, стига да знае как. В тази връзка предлагам слената книга: http://www.pe-bg.com...cid=3&pid=21283 Както и тази статия на д-р Дориан Александров: http://www.taiji-bg....s/wushu/w15.htm п.п. Утре ще пратя още материали, които са добри.

Живо-Здраво! Всъщност всеки, който е добър проводник на Божията Благодат и който се е себеотдал до толкова, че Божествената енергия да изпълни тялото му, всеки такъв човек няма окосмяване. Египетските жреци са били такива, а и всички, у които Благодатта е достигнала до мозъка на костите. Космите всъщност са "антени" и "проводници", чрез които талото се опитва да "набере" Прана по "външен" път, тъй като в ума има блокажи и по среднинния канал няма теч на Благодат. Когато срединния канал в човека е отворен, тогава се случват куп неща и човек навлиза в това, което в Даоизма се нарича предрожденно дишане, а в Йога вътрешно-пранично дишане, което се установява по време на Самадхи. Аз например съм се родил космат кат кактос и със старческа муцуна. Това рпазбира се е от нежеланието ми (толкова ми е бил акъла) да се появя на този свят. Явно, поради някакво си по вид просветление в предишни инкарнации, което добре помня, съм имал очаквания, че вече няма да "слизъм" на Земята. Само, че съм се лъгъл. Благодарение на това, че в този живот към мен се спусна много Милост от Всевишния имам вече друго съзнание и вече Земята за мен не е неприветливо място. Вече знам и как се "излиза" от Самсара, но за това има още много да "работя", ако може въобще така да е каже, защото от подобна позиция Самасара вече не е място от което искаш да се спасиш. Та наистина човек може да си промени окосмяването на тялото, стига да го зарежда с енергия, независимо дали чрез "външно", "нормално" дишането с нослето и устата, чакрите и пр., сиреч по хоризонта; или с "вътрешно" дишане по вертикала, сиреч от Духа, от Благодатта. Клетките просто си искат своето и ако ума се е барикадирал, то те, тялото търси алтернативи. Космите са една такава алтернатива. Не само окосмяването може да промени човек, а и костите - дължина, дебелина, здравина; чертите на лицето се изменят според изменянето на съзнанието. Колкото повече човек отива към детето в себе си, толкова повече половите белези изчезват. После да се чудиш за такъв момче ли е, момиче ли е... На мен ми се е случвало, а и още се случва даже цвета на очите да ми се мени - кажяви, зелени, пъстри, сини.

А кой тук говори за омраза, освен теб? И как може да мразиш нещо, което не е на първо място?! Егото е неекзистенциално, то няма Битие. Егото е илюзия на ума ти и като такава, то не е част от Битието на Бога. Егото е Заблуда, Фалшификация на Истината, а заблудите и фалшификациите са част от Небитието. Така че тук и дума не може да става за омраза или любов към нещо нереално - достатъчно е само да разбереш каква е истинската природа на егото и самото разбиране ще те освободи от неговата илюзия. Егото е като тъмнината - не можеш да се бориш директно с тъмнината, защото тогава просто ще бъдеш победен. Как да се бориш с нещо, което не е реално? С тъмнината можеш да се бориш само, ако внесеш светлината в нея. Така е с всяко негативно състояние в живота ти - със страха, тревожнастта, не можеш да се бориш директно, защото ще бъдеш победен. Достатъчно е да внесеш положителното, за да изчезне негативното. Разбирането е това положително, което ще ти помогне да се отърсиш от идентификацията ти с егото. Да, не е необходима омразата. Да, аз споменах за нея. Нито борбата е необходима. Его-то не е враг. Его-то е цветовете, рисунката върху белия лист. То може да е красив шедьовър, но може и да е голяма "цапаница". "Цапаницата" също има своята красота. Спомням си за известен днес художник, който докато бил в академията все го хокал някакъв си там професор, оприличавайки творбите на художника с хаос. Художникът, който е и мой много добър приятел, веднъж не издържал и репликирал: "Хаосът, господин професор, е само във вашите очи. При мен всичко е наред. Всичко е изящно подредено!". Стига му на "човек" да знае истинската същност на нещата и его-то няма да навреди. Его-то е като дъгата. Също е аналогично на облаците по небето. На небето облаците не му пречат. На Слънчо също не му пречат нито облаците нито дъгата. Облаците пречат на тези, които са под тях, у низините, но пък и низините са илюзия. Илюзия е, че има непросветени. Илюзия е, че има хора въобще... Тогава всички тези думи са излишни. Когато Бог Е, Теб вече няма да те има Именно, но и не точно така! Дори тогава продължаваш играта, ролята и филма, с тази проява, от което следва, че малко или повече продължава да те "има", макар и илюзионно. Е, вече не е същото, защото си се себеосъзнал, като Бог, но въпреки това си играеш и ролята в проявата. Когато Бог Е, тогава не само теб те няма, но ме няма и мен, следователно ще говориш само със Себе Си, навред, ако намираш смисъл обаче. Намериш ли смисъл и мотив за разговор - значи "слязъл" си у разделението. Инак ще виждаш не само природа на его-то, но и истинската същност на всичко останало. Едва ли думи ще са нужни, или опити за поучения, щото нали е илюзия!?! Но ако такава ти е ролята... защо не. Ето, пак излишни думи.Към кого? Монолози.

Привет! До колкото си спомням, някой тук бе споменал, че има такъв случай с Учителя, дето някакъв си човек, изпратен по поръчка на други лица, ударил плесница на Учителя. По-нататък Бог се погрижил. Има подобен случай и с Парамаханса Йогананда. Същия се пребирал пеша по улицата в един град на щатите и ненадейно пред него изкочил мъж с револвер в ръка, казвайки: "Сега ще те убия!". Парамаханса го погледнал и кротко го запитал: "А защо?". Настъпило кратко мълчание, след което мъжът с револвера се извинил и си тръгнал на бегом. Има такива случаи и със свети Иван Рилски, дето са го били някъде по Витоша. Има подобен случай и с Доген.

За най-голямо съжаление на човешкия вид егото не е само дума. Егото е най-големият ти враг, който те кара да се мислиш за Аз, за някой специален, отделен от Съществуванието, от Неразделимото единно. А Его, което те кара да се мислиш и изживяваш като Бог, ти е скроило най-смъртоносния капан. Въпреки, че егото е само илюзия на ума ти, а всички илюзии са Небитие, ти си този, който се опитва да го претвори в живота си и му даваш силата си. Егото, респективно Злото няма своя сила, то се храни от теб, от твоята неосъзнатост. И его-то, сиреч концепцията за "аз", която е част от театрото, илюзията, Мая, филмът, Лила, Самсара... е Божие творение, демек Мое. От его-то има смисъл. То също заслужава Любов. Ако го намразиш, значи да воюваш с него. А кой ще воюва с него? Пак ти, сиреч пак его-то. Нарича се вътрешно противоречие. Борба. Егото не можа да донесе просветление, колкото и да се опитваше. Не си мисля, че съм Бог. Аз Съм. Не е до мислене.

Аз, аз казах! Аз Съм Бог твой! Да нямаш други богове, освен Мене!.... Представи си един филм, ама не като модерните 3D, а още по-дообър. Нещо като 4D . В този филм си представи, че един и същи Актьор играе всички роли. Аналогията с театър също е добра. Та, на кое ще се възхитиш най-много - на Актьора, или на героите, в чиито роли Актьора се въплътява? Или и на трите (дядо Попе!) - и на Актьора (Единосъщието), и на героите (Разделението), и на ролите? При тройното възхищение кефа е тотален! Не е да го мислиш. То просто се случва.

В началото празнуваш Сливането, ако може да се каже така, щото след като си се слял нали си се разтворил, Единил. Това е Истински Празник. Шаббат се нарича при евреите. Писах, че вече различията не са различни, че виждаш тяхната истинска природа. След като виждаш истинската природа на т.н. различия, значи празнуваш и "тях". Ето как е видяно от будизма: А това кой го казва, ти или егото ти?! Защото ако си ти, какъв е смисълът да го казваш?! Хем аз, хем Бог ти говори (Нима между мен и Бог има разлика? ), пък ти отсъди с кой точно си имаш работа и дали има смисъл да Го Питаш за его (за "аз"), щото ако такъв въпрос стои пред "теб", значи дуалността присъства, а не Единението. п.п. Всъщност и на гръцки и на латински думата "его" означава "аз". С оглед на това става много интересен въпроса: "А това кой го казва, ти или егото ти?!", или написан с "превод" изглежда така: "А това кой го казва, ти или твоето ти?!"

Не само. Хем Е Единосъщно, хам не е. Затуй Шри Шри Рави Шанкар казва, че от тази гледна точка, която в Будизма се нарича Гредката (Възгедът), вече различията ги Празнуваме! Кагото човек Познае Единосъщието, не е възможно да не възникне Любов, която не е обич! В този момент на Самадхи теб те няма. Няма Ти, няма Той. Да, няма разделение. В следващия "момент" отново се "звръщаш", но като прероден и вече живееш в с "двоен поглед" - хем виждаш Единосъщието на "нещата", хем виждаш разделенията (Божествената игра - Лила), а и знаеш каква е причината за тях, защо възникват. Йод-Хе-Вав-Хе - свещенното "име", което погрешно се произнася като "Яхве", или "Йехова", означава точно това - "Аз; Не Аз; Аз & Не Аз;" Сиреч хем си ти, хем си Единя. Ето защо Иисус казва: "Аз и Бог Едно Сме." Ето защо, когато един суфи го попитали за това какво предпочита - да е Едно с Бога, или да е отдално от Бога, той отговорил, че предпочита да е отделно от Бога. Аз знам защо. Руми също знае защо е така.

Мевлана Джеллаледин Руми

Ако възлюбиш и приемеш злото, ти му отдаваш своята енергия и така то става още по-силно. В такъв случай то ще има власт над теб, захранено със собствената ти енергия. Истинското осъзнаване и разбиране на злото е когато ти просто го наблюдаваш, нито за, нито против, ти си един свидетел на случващото се, безпристрастен и далечен. Тогава виждаш истината такава, каквато Е. И тогава, каквото и да направиш против злото, ще бъде направено от самата истина, а ти ще си само проводникът! Точно обратното. Именно Любовта се явява "огнено езеро" за т.н. зло. Тя го претворява. Животът е дал много примери за това. Ако вземеш един див звяр от гората и просто го наблюдаваш, без нито да го мразиш, нито да го обичаш, това никак няма да промени неговата зверска природа, но ако го възлюбиш и му отдадеш грижи (ако е силна Любовта ти , тя ще е достатъчно условие за промяна и може и без да полагаш други грижи), то и да е най-яростното същество на света, все някога ще омекне, превръщайки се в питомно. Никога няма да забравя разказа на един наш съфорумец, за вълка от детството му и за неговото просветление. Тогава той ме учеше, че вълкът може да бъде превърнат в куче единствено с любов. Нито тоягата ще го опитоми, нито безразличието. Само Любовта. Тогава енегрията слиза в сърцето и го разширява. "Ин" противодейства на "Ян", а "Ян" се противопаставя на "Ин". Има Борба. От Борбата се излиза с Любов. Само Любовта може да "види" "Ин" и "Ян" като равни/еднакви, което ги укротява, превръщайки ги в Тай-Дзи (Великият Предел).

Мевлана Джеллаледин Руми Благодаря, че цитираш Руми! Под "светлината без огъня" тук той разбира празното знание, наученото от книгите повърхностно знание, а под "огън" той разбира истинското знаене на съществото, което се добива само чрез изживяване, чрез собствената ти опитност. Ето защо никой в цялата човешка история не се е просветлил от догмата, от мъртвите религиозни ритуали и канонически писания. За това е необходимо точно обратното - да оставиш цялото си насъбрано знание до този момент, цялата си начетеност и положение и престиж в обществото, които си придобил благодарение на това фалшиво знание и да тръгнеш по трънливия огнен път на собствения си житейски опит! Само тогава ще знаеш какво означава Светлината в действителност, преди това ти просто ще интерпретираш Светлината според ума си. За да разбереш Руми, най-великият поет - мистик за мен, трябва да бъдеш ти самият на неговото ниво, ти самият да си минал през огъня. Истинското знание не е знание, а е познание и точно това го различава от фалшивото знание - то е нещо повече от фалшификата. Знанието може да донесе гордост и др. неща, но не и познание, което е следствието от опитността с Бога/Живота. "Аз съм Пътя и Истината и Живота" е казал Иисус Христос. Да, Любовта е огъня и когато тя отвори сърцето, цялото познание се изсипва вътре в човека. Нито една книга не може да се сравни с това. Обаче, когато човек не е готов за Любовта, тя за него се явява огън пояждащ. Този огън е лечебен. Той върши алхимичния процес в човека, отделяйки "драгоценния метал" от останалата "руда", или "житото" от "плявата". Плявата отива в огъня и изтаря. Това е огънят, от който бяга обикновенния човек, защото не е готов за Любовта и защото тя ще го изгори. Огънят не е нито познанието, нито знанието. Любовта е огънят, а Познанието е нейно следствие. Ето още малко стихове от Руми : из "Рубай" - Мевляна Руми

Да приемеш, да се съгласиш и да възлюбиш страданието - ето тогава вече то няма да е лошо, но само и конкретно що се отнася до "теб"/"мен". Това е учението на траките, това е и Християнството - любов безусловна. Инак всичко, което носи смърт, дори и на една малка телесна клетчица е лошо/зло. Нащастието е такова за непробудения, за неосъзналия се човек. От друга страна страданието е добро, защото чрез него разцъфтяваш. Човек е една лозница. Ако не я окастрят, то плода няма да е сладък. Без окастряне ще е дребно гроздето и кесело, а за киселото Учителя е казвал много.То е свързато с амбицията, неудовлетворението от това, че нещата не се получават така, както сме си наумили и не на последно място - от гнева, протеста, яростта към съдбата/Бог. Това прави човека кибритлия/избухлив/рязък/пърлив.. Това прави човека кисел, а сиреч РН-то на такъв човек е с киселинен характер. Има три основни възможности - Киселинност, Сол, Основа: http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2059 Човек не може да приеме злото, докато не познае неговата същност. До тогава каквото и да се рече за въпросното зло, ще е все в сферата на предположенията, хипотезите и концептуалните философии. На практика обаче... нещата често не са така, както са на теория. Ако Божественото се е отдръпнало от човека, той не може да не бъде сляп, груб и смъртоносен. Инак злото на мен лично ми прилича на воденични камъни, които смилят и правят на "пух и прах" житното зрънце, за да може от него да се направи Хляба на Живота -Словото. Без това зърно да бъде строшено и трансформирано не става. От тук следва, че и "доброто" и "злото" са прояви на Божествената Любов. Млцина търсят "пеща", която да ги запали и да ги превърне в Светлина. Мевлана Джеллаледин Руми

Мисля си че ще получа удар. Все едно незнам какво ми се стоварва на главата, усещам вибрация, огромен натиск, потъвам... вие ми се свят, не мога да вървя... Общо взето е кошмарно. Слънцето е живо. Там, според Учителя и според много други е съсредоточена Разумността на тази планетарна система, наречена "Слънчева". Както всяка една звезда, Слънцето излъчва енергия, под формата на електромагнитна радиация, вследствие на термоядрен процес, при който Водорода (Н) се разпада, отделяйки въпросната енергия и светлина. Взрив. На този принцип са направени не малко оръжия за масово унищожаване. Звездите също имат еволюционен (духовен) път. Така и планетите. Земята също е разумен организъм и то повече от колкото си представяме. Тези тела си имат магнетизъм. Планетите имат по-слаб магнетизъм от звездите. Ясно е защо. Нашето Слънце е жълто. Жълтия цвят е третия цвят от 7-те цвята и третото стъпало от 7 степенната духовна еволюция. Например Сириус е еволюирал и част от него се е превърнал в "Бяло Джудже, след взрив разбира се. Просветлението при човека е абсолютно аналогично. Всъщност целия свят се гради на едни и същи принципи. На Слънцето живеят най-разумните същества от тази система (Слънчевата), но в галактиката (Млечен Път), към която принадлежи въпросната система има много по-напреднали светове/същества. Всички звезди греят/светят поради това, че се изградени предимно от Водород (Н). Човешкия организъм е изграден преди всичко от вода (Н2О). Сиреч в него присъства Водорода, от което следва, че човек може да гори и свети, излъчвайки енергия. Писано е в Писанията, че втори потоп не ще има вече, но пък също е писано, че Апокалипсиса ще дойде чрез огън. Има три вида огън - огънят на страстите, огъня на емоциите и огъня на Любовта. За да се стигне до огъня на Любовта е напълно задължително да се мине през предните две стихий. Аналогично е с енергийната система при човека - за да се стигне до сърцето, бива да се мине и да се укротят огньовете от страсти и емоции. Всичко в момента е много разумно и нищо не се случва хей така. В момента огънят на страстите нараства. Слънчевата светлина се усилва, което ще рече, че разумните същества от слънцето ни пращат много "здраве", сиреч инициации. Който не е подготвен, което тяло не е готово, ще загине. Тези на които е писано да преминат, ако не са готови ще страдат. Нашето слънце е като третата чакра. Огнената стихия е там. Има звезди, които са като четвърта чакра, като пета, ката шеста и като седма. Има и такива, които приключват своя духовн цикъл и се завръщат при съсдателя, тварсформирайки/транмутирайки се в Черна дупка. Трета чакра е братче на шеста, менталните нива, където са мислите. Много мисли, много ум, много философии, много знание и познание. много дарби. Индигови времана са, какво да се прави... Светът е забързан, динамичен, избухлив. Днеска всичко е сякаш взеки момент ще се взриви. Емоционалността е на предела. Гняв, динамика, ярост,... бързай, бързай. Умът работи много по-бързо. Днешните гении многократно надминават вчерашните... Индиговите времена са много докачливи. Много амбициозни, много своенравни. Те не умеят да се подчиняват. Революционери са и това е съвсем в реда на нещата, защото за да дойде новото - дет Земята ще навлезе в четвъртото измерение (четвърта чакра), то старото трябва да бъде разрушено. Много вулкани, много избухливост, агресия... Много лудост. Точно както преди просветлението - менаваш през ада, през смъртта, през лудостта, губиш ума си, но преди това си рязък, в крайностите, както "психично-болните" в "лудниците". Че има война на способностите, ще се навлезе във войната с дарбите - филмът "Герои"/"Heroes" - прекрасно описва тези времена, които са трета световна война, която вече е почнала. Много от тези, на които е писано ще преминат през т.н. "Страшен Съд", който е много тежко нещо и който е описан в последната библейска книга "Откровение от Йоана". "Страшният Съд" е 20-тата карта от големите аркани в Таро, от възможни 21. В някои колади "Глупакът", "Лудият", "Шутът", който е "Жокерът" в модерното тесте карти, се явява 22 карта (22 числа в номерологията), като в същото време е и нулева (0) карта. 21 карата е вселената, сиреч Единосъщието, или това сливане, което преживяват всички, които ги достигне най-високото просветление/самадхи. Това нещо е описано прекрасно от Парамаханса Йогананда. Такова нещо е преживял и Учителя. Всички създания вървят по един и същи духовен път, но са на различно местоположение по него. Та Слънчо праща много огън, който убийствен за неподготвените и иницииращ едновременно. Тези които са пренили тези духовни опитности, тези неща ни им влияят толкова. Усещат ги, но не и по този начин. Уроци - това преподава нашето Слънце и то го преподава не само на планетата Земя, а на цялата планетарна система. Самот слънце също еволюира. Това е цял един галактически, космичен процес в духовно отношение. Е, след толкова много думи е добре и да напиша нещо и за спасение. Това, което описва съфорумката е малкото зло. При мен, например нещата са още по-зле. Плач и скърцане със зъби. Съдът наистина е страшен. Ама какво да се прави. Вървиш към послушанието, смирението, покорството, приемането, съгласието и каквото дойде, като успоредно с това се ограмотяваш духовно, чрез личната си опитност. Та всъщност това е спасението. Работа над трета/шеста чакра - емоции и мисли. Отработване. В трета чакра е амбицията, желанията, вироглавието... те всъщност трета и шеста са много силно преплетени - мислите, концепцията за аз, или азовщината... За да се помогне на шеста чакра, където изкачат въпросните самскари, то е добре да се очистят ниските нива и най-вече трета. Към нея спадат черен дроб (дет изпада в ярост, гняв), далак, панкреас (дет си умислен и кроиш бъдещето), стомах (дет не приемаш, не смиляш), тънки черва (дет прокарва смяното и го абсорбира). Липсата на вода е погубно. Много вода иска това време. Хубаво е да се дава на организма. Винаги да се търси баланса - огнения триъгълник да е равен на водния, за да се оформи Звездата на Давид и да навлезеш в сърцето, което ще рече да се пазиш от рязкост в храни и напитки. Не на острите подправки. Проста храна и много течности. Не на шоколадовите и захарните изделия. Не на бялото брашно. Не на злоупотребата с алкохол и т.н. Щадене на стамаха. Редовно пишкане и акане. Да се яде в строги часове, подрежим, без да се преяжда. Ако ти се дояде нещо, каквото и да - дишай и пий чай. Равномерно дишане и търсене на чиста среда - природата. В пиковите часове на слънчето да се търсят сенчести места. Сутрин енергията е най-добра - чиста, ясна, освежаваща. Да се търси прохладата на ноща, след 24 часа. Препоръчвам ти да си закупиш една книга: http://www.helikon.b...no-izdanie.html Ще ти е много полезна, относно часовия поток на енергията и движението и по меридианите. Също и тези изображения: http://tranz.it/load.php?id=M1FEQoImhX2kw9cj703502 Слънцета не бива да се мрази, заради енергията, която се спуска чрез него на Земята. Земята също от говаря по неин си начин и живота между тези две тела ще се измени тотално. Ако има изместване на полюсите, то ще е свързано с електромагнетиза на Слънцето и Земята. В тази работа Слънчо е шефа. Зад Слънчо е Той, Създаделя. Звездите са просто една "точка", от която чентробежно бълва енергия, която да послужи на Живота. Магнитното поле (магнетизма) ако отслабне, то електричечеството тотално ще вземе връх. Когато затихне магнетизма на сърцето (Любовта), тогава ума взима връх (електричеството). Любовта ще отстъпи напълно почти. Умът ще вземе връх, поне докато не превърти! Който оцелее - оцелее. * Линкът, от където може да бъде изтеглен файла, ще е активан 120 часа.