Ники_

В Дзогчен се говори за същност, природа и енергия. Това е света/ума, същината на всичко. Същността е пустота. Природата е яснота. Енергията е любящата/съзидателна сила. Когато човек практикува, той постепенно (или в редки случай от раз) придобива все по-омиротворен, пуст ум (пуст от мисли, концепции, идеи...). Този пуст ум, се нарича още "нирваничен", и пустотата е неговата основна същност, т.е. това е изначалният ум, Буда природата (защото притежава будност, яснота по всички въпроси). Както се упомена по-горе, природата на този пуст ум е яснотата, сиреч за него всичко е пределно ясно и понятно. В същото време неговото излъчване е любяща съзидателна енергия. И тъй, с практиката у човек става все по-чисто, а от там все по-ясно, все по-любящо и всичко това все повече го изпълва. В началото то е като "остров" в главата, или в сърцето (зависи по кой метод се практикува) и то в последствие, постепенно започва да изпълва, да се разлива из тялото, първо по кухините, а после и по каналите, като накрая изпълва дори и тъканите, включае най-плътните от тях - костите, с костният им мозък. В края на краищата човек се превръща в Светлина - в мир, мъдрост и любов и неговото тяло става Ярко сияние. В Будизмът това е реализацията на т.н. Трикая - Дхармакая, Самбхогакая и Нирманакая. Или инак казано Мъдрост, Любов, Чистота/Светлина, като в основата на всичките е т.н. Пустота* Това, което пречи на проявлението на Любовта е тревожността и вкопчването в "аз"-а, в този егоистичен живот. Човек поради невежество изпитва страх и в същото време желае, поради дълбока неудовлетвореност - желае живот/да съществува и щастие. Поради това, че тези не винаги се случват (несигурността и непостоянството), той преживява болка (разочарование), от което следват зли реакции - омраза, гняв, яд, агресия, ревност, завист, горделивост (ако е получил нещо, което останалите нямат). Ето това са т.н. "клеши", или иначе казано "зловредните емоции". Те се базират на т.н. "скандхи", или иначе казано на агрегатите, а именно - тяло, сетивност, възприятия, памет, съзнание. И тъй, чрез премахването на когнитивния воал - идеите за бази/агрегати (скандхи) се постига Дхармакая (Яснота); Чрез премахването на емоционалния воал - зловредните емоции (клешите) се постига Самбхогакая (любяща съзидателност, сила). Чрез премахването на кармичния воал - всички негативни отпечатъци/семена в нас, които са основа за привичките, за склонностите, за навиците, се постига Нирманакая. Започваме от главата, минаваме през сърцето и достигаме до корена си. Започваме се с главата/ума, защото в Тибетския Будизъм се приема убежище и от реализиран учител се получава въведение в природата на ума*. От там насетне всичко започва да се спуска и да се разлива. Въведението в природата на ума е нищо повече от "предаване на състояние" (запознаване на ученика с просветената природа на собствения му ум). ____ * концепцията за Пустотата е вън от всякакви нихилистични схващания.

Най-често сънят е опит на психиката да се освободи и да отработи натрупаните в ежедневието стрес и тревожност, проблемите, страховете. Много често не само ежедневието ни е стресирано и тревожно, пълно с крайна емоционалност, ами и съня. Всички имаме опитност с тревожните сънища, от които се събуждаме напрегнати, схванати, с навралгично-телесни блокажи в тъкани и нервни плексуси - в гърлото, корема и пр., особено след кошмарни сънища. Често обаче тревожността е почти незабележима, а и отделно от това, ние сме до толкова свикни с нея, че тя е станала за нас наше нормално състояние. Даже се стига до там, че когато човек се освободи за мигове, или за минути от тревожността, от напрежението, за него едва ли не, това състояние се явява ново, неестествено някак си, като не от неговия свят - състояние на мир, покой и блаженство. Та сънищата често предизвикват онази тиха, дълбока, но мощна тревожност, която повечето хора не усещат, но която в същото време ги блокира - телата им, енергетиката им. В следствие на което техния ден е изнервен, крив и болезнен, като дори за болката не си дават сметка. Раздразнени от тази вътрешна болка, от психо-емоционните блокажи, от преживяното на сън, което ги е напрегнало, те си го изкарват най-често на околните, на близките си, на колегите си... Какво де'факто се получава? Тревожността и напрежението в нас, от ежедневието, натежава и психиката прави опити в и по време на сън да се освободи, чрез преживяване на определени сънища, които обаче на нов ред напрягат и ни блокират, което следствие става нова причина за нашето раздразнение и лошота, защото е болезнено и дисхармонично. Такава е нашата реакция, съвсем първична и несъзнателна. Ето защо човек бива да освобождава психическото и физическото напрежение, бива да освобождава тревожността и стреса, ядовете... И това е един не лек процес, защото в корена му са страховете отнасящи си до живота ни и до щастието ни - искаме да живеем и да сме щастливи, респективно избягваме рисковете некомфортността и болките. Тези неща са основните причинители на стрес и на тревожност във всяко същество - непрекъснатата борба, непрекъснато желание и непрекъснат страх, дори в съня. Дори сънят ни е неспокоен и често е изпълнен с неосъзната тревожност. Казват за определен тип сън, че е близък на медитацията и това е точно така. През ноща все пак, Господ така е сътворил нещата, че психиката да си отпочине поне за малко, в сън без сънища. Случвало се е на всеки - да спи като "заклан". Ако го няма този тип сън, съществото не може да си отпочине и ежедневието би го убило. Лошото е обаче, че този тип сън не е достатъчен (макар да се случва всяка нощ за кратко) и съществата не премахват тревожността, яда си, болката си, страховете. Ето защо страданието им продължава, стареят, боледуват и умират. Не са свободни от напрежението. Ето защо човек трябва да се учи да се освобождава, да премахва и да трансформира яда си, страха си, желанията, но това не е възможно без себепознание и без да се размишлява дълбоко, без да се търси истината и без да се прониква в дъбочината на съществото (сърцевината), където да се открие същността, основната и вечната. Тези неща са последните четири стъпки от осемстепенната Йога, систематизирана и изложена от Патанджали.

Всичко зависи от твоето лично възприятие. Твоето съзнание ражда реакции. Може и така да е, може и да не е.

Той човек бива да узрее. Ако го маха е поради слабост. Като усети бесмислието и глупостта, човек сам спира всичкото излишно участие, но не и пълното скъсване. То е поради страх.

Доста наивна вяра! Проблемът не е в мигрантите, а в онези дето са оначертали това мигриране още преди време.

абе я си налегай парцалите :-))) ако си тръкнеш профила ще се оплача на Висшестоящия!

Орли, за много от описаните от теб неща, относно този форум, мога само да потвърдя, че тъй е било и при мен. А социалните мрежи - за мен те са като ножа. Едно нещо е много важно - да има обективност е адекватност, мъдрост и любов в модерирането на форуми, или социални групи в мрежите. Администриране и модериране. Разбира се, от тях не ще има нужда ако всичко с ума, сърцето и тялото на човеците е о.к.

Страх от загуба, от нещастие ("няма кой да ме обича; няма кого да обичам"), от самота, от смърт.

А_каша! :-))) Според мен, щем не щем имаме връзка с т.н. Акаша..., било то през сърцето, било то през ума... В Будизмът се говори за "съзнание-склад" (Алая-виджняна), което съдържа всички семена, включае онова, което е самата потенция на буда природата.

Привет отново, Саше! Ами периодът е доста деградивен и несигурен. Тече едно голямо преподреждане, което не минава без нужното разрушение. Днес с лекота се руши и трудно се гради. Вътре в хората има много драми от започнала, или течаща вече трансформация. На първо място е оцеляването, индивидуалното. Живот, здраве, дом, храна, сън... семейство...

+ първите седем години и възпитанието на труд/занаят от седмата нататък, както и на връзка и правилни взаимоотношения с природата и съществата в нея. Евентуално в по-късен период и оцеляване в пустошта. Да се учиш да отглеждаш ориз след като навършиш 20 години, е сигурно закъснение.

Ето защо човек бива да е бдителен и да осъзнава, наблюдава/съзерцава и изучава ума (мислите, идеите, концепциите), чувствата си и тялото. Да опознава техния характер и да види/разпознае онова отвъд тях, а от там евентуално е своята изначална същност. Разпознавайки своята изначална същност, която е същността на всичко, човек разбира причината на този свят, на проявлението въобще, на индивидуалността и тяхното предназначение. Едва тогава може да се пристъпи към адекватно и съзнателно живеене на предназначението.

Мислил съм. Не е свързано с материалното обезпечаване

Осъзнатостта е цел на всички големи религии и учения. Според мен пътят към нея много ясно е представен в Будизма, като всичко него има своите аналогии в учението дадено (за сетен път), в случая чрез Беинса Дуно. Учението е едно, но спрямо характера на всеки човек, има различни пътечки. Та в Будизмът от първия набор от учения дадени от Буда, в Палийския канон, се посочват няколко аспекта, намиращи се в равнина, а именно тялото, речта (усещанията) и ума, или се говори за развиване на добродетелност, нравственост и мъдрост. Опростено казано, ако трябва да се развие т.н. положително, то е необходимо да премахнем (трансформираме) отрицателното, а това е невъзможно без себенаблюдение и осъзнатост. Така излиза, че въпросната осъзнатост се развива с напредването в практиката. И тъй имаме тяло, усещания и ум. Казва се, че всичко е непостоянно, болезнено и пусто*. Формата/тялото е непостоянна, усещанията са непостоянни, мислите, концепциите са непостоянни. Приятното е болезнено защото е нетрайно, а неприятното - заради самата му болезненост. Опознавайки тялото, усещанията и ума, ние разпознаваме въпросните характеристики, но разпознаваме и нещото "отвъд" тези, когато те угаснат. Самото угасване, самата угасналост е Нирвана (на Покоя/Архатите), самата Шуня. Човек е длъжен да разпознае всичко това.

Според мен, Орли, всичко зависи единствено от интелигентността. Колкото до броя на партньорите... знаем, че всеки един от тях оставя следа, памет, а знаем също, че човек се "оцветява" не рядко като приема дадени качества, склонности, дори жестикулации, начин на изразяване чрез говор и пр. от партньора си, следователно това се отпечатва в неговото ДНК..., а след това, логично се препредава на децата. Не случайно в миналото са били толкова ценени девиците, пък и не само на девствеността на жените се е държало... Но това е друга тема. Аз лично 33-35 години съм се страхувал (лабилност и несигурност) да бъда родител. Но... Карма. :-)

При всеки е индивидуално. За 20-те не съм съгласен... Хората много бързо узряват когато се сблъскат с бремето, със задълженията и с това, че не друг, а тях ги чака дадената отговорност. Най-добрата възраст за дете, според мен, това е около 25-30 години максисум и при жената, и при мъжа. Но дори и по-рано, пак е вариант. Бабите и дядовците са млади и могат да помагат в отглеждането и домакинството. По този начин младите родители няма да са възпрепятствани да работят, или да се образоват. Тази възраст е най-добрата от гледна точка на здравословното състояние на тялото и от гледна точка на чистота на характера. С течение на времето, с кармичните натрупвания, фактор стават множество отпечатъци, психиката става все по-натоварена, обременена, стреса, умората, раздразнителността, пък и тялото започва да старее. Ако човек е на 40 години и проима дете, когато то стане на 20, родителят ще е на 60. На 70 я види внуци, я не.

Умът има много аспекти, но два от тях са основни - природа на покой и природа на движение (мисли, концепции). Третият основен аспект е самата му природа на осъзнатост. Онова, което хората наричат "съзнание", което в същината си по нищо не се различава от формата, е съвкупност от тези три аспекта. Нито едно същество не може да се движи, да мъдра и даже да съществува без тези, та камо ли да постигне каквото и да е.

С едно уточнение - да не се категоризира ума като нещо зло, защото е речено - ум царува, ум робува, ум патки пасе. За, центърът, и аз мисля по подобен начин. Там обаче е цялото познание, познаваемото и познаващия. Но да, няма нито бунт, нито недоволство.

Когато човек рече нещо подобно на "това е моя път", той вече се е описал/отъждествил с нещо и има предубеждения; сложил е някакъв костюм и вратовръзка. Разбира се, че самотата не плаши, ако има правилно разбиране за нея, а даже напротив - в нея човек по-лесно (условно казано) може да разбере дълбоката си същност, или поне едното и лице. Другото лице на същността обаче е свързана с проявлението, с взаимоотношенията. Ако човек намери правилното общуване с другите, тогава социума става блаженство и не само нямаш проблем да спиш в една стая с който и да е, или в едно легло, а си е абсолютен кеф. Човек винаги залита в крайностите - или е социален, изпитващ страх от самотата, или е саможив, изпитващ страх, неприязън, неудобство, а даже понякога раздразнение и ненавист към социалния живот, към взаимоотношенията. Общо взето затова има два главни подхода - единят е с аскетичен привкус, а другия е социален. Няма начин да извършваш карма и бхакти йога ако си сам в гората, или по-точно в пустинята. В същото време няма как да извършваш еднонасочена концентрация докато децата ти се катерят по главата, и докато жена ти разговаря с теб вечер след работа. В живота съм различил два основни типа моменти - моменти в които си "сам", и моменти, в които си "забъркан социално" и лично аз действам според каквото се появи. Учителят е свел учение, което по същия начин засяга и двата основни типа съществуване. Човек трябва да практикува това, което лесно му дава постижение, но бива да практикува и онова, което му е трудно, за да има преодоляване.

Според мен... болката може да се прояви дори в ушите, и зависи от специфичните, индивидуални нагласи в човека, които са предпоставка за въпросната реакция. Сиреч зависи как ни сработва психиката, как възприемаме и как реагираме на и към дадената ситуация. При някои може да се "стегне" в областта на трета чакра, при други в областта на шеста. Едни ще получат инсулт, други инфаркт, а трети ще ги хване разтрайство. Четвърти пък въобще няма да се трогнат. Често реакцията в областта на т.н. слънчев сплит е поради съпротива и липса на приемане. Страхът и болката от самотата произлизат от нетрансформираност на основния проблем във всяко същество - страхът от смъртта. Първият еволюит на страха от смъртта е страхът от нещастие и самота. Сам в гроба. Там е и скуката, отегчението... Човек не може да получи трайно удовлетворение докато не открие долбоката си същност (която е същността на всичко). до преди това все ще търси да запълна тази бездна от неудовлетвореност с какво ли не. Там са загубите и печалбите, притежанията и липсите. Колкото до тук и сега... Има един много прост трик, чрез който човек разпознава, че сега, в този миг, няма никакви проблеми. Просто поглежда навътре и се опитва да установи как е в момента, как се чувства сега. Без минало, без бъдеще. Сега как се чувства - това да установи.

Що се отнася до секса и до сексуалното общуване, не съм виждал по-естествена йога от тази, която Творецът я е заложил в социалните взаимоотношения - тези с партньора, с родителите, с децата, с близките/приятелите, с ближните, с животни, растения, със стихийте и с планетите/системите/космоса, що се отнася разбира се до онази йога с външна насоченост. Къде другаде можеш да развиваш любовта, мъдростта? Сексуалността е една от най-висшите интимности. Никой не е по-близък с теб в сравнение с партньора и с никой друг нямаш този велик шанс да запалиш огъня в трите главни кухини - коремната, гръдната и черепната. Любовта има много форми; наслаждението има много форми, мъдростта има много проявления, но любовта и наслаждението и проникновенията, който човек може да получи във взаимоотношение с правилния партньор, това е най-върховно. Сърцето на човек се развива от дете, чрез взаимоотношенията с родителите - получавайки и давайки любов. След това идва общуването с партньор, в който човек се влюбва, с който евентуално изживява целия си останал живот, с който дели и добро, и зло. Всички тези форми на любовта и сутиации, тази подредба сътворена от Твореца, тя е най-естествения метод за еволюция. Това е самия живот, в който се случва цялата кармична обусловеност. В Тантра и Дао твърдят, че дори и без любов, дори секса в началото да е "гол", дори тогава човек има шанс и дори тогава, от тази позиция у човек може да се появи любовта, а тя е много необходима за разширението на ума, за омиротворението му. Ще посоча един много елементарен пример - миговете по време и след оргазъм ума (логическия прагматичния) е спрял. В миговете на любов ума е спрял. Ум, Няма ум, Умът е Сияйност.

Според мен не са.

https://www.google.bg/search?q=Samantabhadra+Adi-Buddha&client=firefox-b&dcr=0&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ved=0ahUKEwjSrMWr8IbaAhVMBSwKHc-NCNAQsAQIJg&biw=1366&bih=664

Един от съвремените големи тантрически учители в Нингма (Ваджраяна), Норбу Ринпоче, разяснява, че човек може да пие алкохол на корем, стига докато пие да не губи осъзнатост и дава за пример големи адепти, които няколко пъти са демонстрирали как не губят осъзнатостта си, въпреки литрите алкохол, които поемали... Тоест те оставали трезви. Подобно е със секса. Съксът може да е свещенодействие, стига човек да е водещ от тази нагласа и стига да знае как да го извърши. Например за Подмасамбхава се казва, че постигнал абсолютно просветление чрез съпружески практики с една от своите съпруги Шакя-Деви: http://www.dharmafellowship.org/biographies/historicalsaints/lord-padmasambhava.htm Все пак интересуващите се могат да "хвърлят едно око" на следното:

Целта на Тантра е просветлението, а практикуващия го търси, за да може адекватно да е (в) реална помощ за всички, за да може всички да изживяват Щастие. Въобще за какво друго човек би практикувал? Хората практикуват за да постигнат освобождение от онези неща в тях, които скриват и препъват любовта и мъдростта, които пречат на тяхното изявление. Хората практикуват за да премахнат т.н. воали които скриват/забулват истината/реалността. Правят го от любов към себе си и от любов към другите... От гледна точка на Будистката Тантра и Махаяна, това е Бодхичитта и това отношение Орлин е прав. Съществуват три основни типа бодхисатва - пастир, лодкар и царствен. Пастирът води своето стадо към освобождението и заедно с него сам той встъпва в него. Лодкарят е дал обет да не постигне пълно просветление и реализация докато не помогне на всички същества да се освободят, затова той непрекъснато ги прекарва до "другия бряг", но сам той не слиза на него. Царственият бодхисатва е самата Тантра - той търси и постига просветление защото знае, че единствено по този начин би могъл на 100% да помогне на всички, да има пълната/абсолютната Яснота и всичките способности да го прави. Тантра обаче е ходенето по острието на бръснач. Тя задължително трябва да се практикува под надзора на реализиран учител! Това е много важно, защото тя е директен сблъсък и работа с най-ниските, с най-дълбоките нива на т.н. подсъзнание. И сексът е също там, както е и установил Фройд. Той го свързва с т.н. либидо/желание/копнеж, който движи всички същества. И това са три основни въпроса: Какво искам? Защо го искам? Кой съм аз? Ето защо в Тантра не само не отричат секса, а ако е нужно даже го толерират, защото според този възглед всичко може да се впрегне в Пътя, но Пътя е преди всичко осъзнатост.