Ники_

http://www.rodurago.net/images/thetreeoflife.png http://pics.data.bg/zoom/shared/902dbe768bd834772030d728963fcaaa

Привет, Ради! Относно необходимостите, не е ли по-добре да бъде посочена някаква сметка за дарения?

И все пак изглежда тъй, че страданието никога не е достатъчно. Ако човек иска да постигне своето щастие и да се освободи от своето страдание, то този човек е на Пътя на поправянето /трансформирането (което в превод значи "Дхарма") с Малката Колесница (Хинаяна) - стремежът му към освобождение и щастие е "колесницата", в която има място само за него самия. Ако човек, освен че желае освобождение и щастие за себе си, желае същото и за всички чувстващи същества, той е поел по Пътя на поправянето/трансформирането (което в превод значи "Дхарма") с Голямата Колесница (Махаяна) - стремежът му към освобождение и щастие е "колесницата", в която има място за всички. Махаяна е Пътят на Бодхисатва. Там има обет, в който даже се поставя всичко останало пред и над себето, в една готовност да се остави собственото благополучие, дори и собственото просветление, в името на другите (всички останали). Също така за обет на Бодхисатва се счита, когато човек се е зарекъл да постигне просветлението в името на всички чувстващи същества. Много бива да се внимава (ужким) когато отнемаме, или искаме да отнемем страданието от другите - това може да доведе до състояние на "застой", в което не ще има какво да подтикне даденото същество към въпросното поправяне/трансформиране (Дхарма). Дали не лишаваме съществото от нужното му страдание, което да се окаже импулс за неговата трансформация и за постигане на щастието? Как бихме могли да се ориентираме в това? Кога да помагаме и кога да не помагаме? Ако страданието е част от неговата Карма? Отговорът на тези въпроси е много прост - казано е: "Следвай сърцето си!" - ако ти почувстваш импулс, ако сърцето (не говоря за ума, защото ума може да иска да се действа, поради собствен страх и неприемане на това, че страданието, смъртта, нещастие, болката и т.н., съществуват) ти "каже", че..., тогава да се действа е задължително, пък и няма как да се пренебрегне въпросния импулс/любовта. Не че, ако умът на човека се обади и го подтикне към деятелност, то не е пак Карма. Разбира се, че е. Затова няма какво толкова да му се мисли в такива моменти, дали да действа човек, или да не действа. Дори самата мисъл за действие и стремежа - то пак е поради взаимосвързана Карма и поради това, че нещо се задвижва. Понякога да отнемем страданието от някого и това от своя страна да го "забави" малко в движението му към поправянето и намирането на щастието, това също е Карма. Най-добрият начин да се помогне на който и да е, е когато самият помагач е достигнал до крайното Просветление и Любовта. Тогава Тя, Любовта сама "работи" на всички нива - хем премахва воалите на неведение, т.е. просветява ума на страдащите, хем облекчава самото страдание, хем "пали искрата" в сърцата на самите страдалци, тъй че и те да са способни на отдаване и на това да преживяват/изживяват Любовта. Задължително е, ако искаме да премахнем страданието преди да сме постигнали крайното просветление, да даваме и необходимото разяснение за причинно-следствените връзки, които са довели до появата на въпросното. Ако ние не обясним на страдащите защо страдат, то почти нищо не сме сторили. Наистина, не всеки умее да слуша, а още по-малко не всеки умее да чува, но ние сме длъжни, къде с думи, къде с Любов, къде с други методи, да се опитваме да даваме въпросното разяснение. Може и чрез молитвата, да въздадем на Бога/Будата тази задача, та Той да просвети страдащите умове, чрез Безкрайното си Милосърдие и Любов. Тропар на Успение Богородично "В рождестве девство сохранила еси, во успении мира не оставила еси, Богородице, преставилася еси к животу, Мати сущи Живота, и молитвами Твоими избавляеши от смерти души наша." http://www.vbox7.com/play:be0fd36f

Предлагам четири файла на вниманието на всеки, който се интересува от Ваджраяна: http://tranzit.dir.bg/load.php?id=hlJvKncfuC3hQZeb987977 Линкът за изтегляне на файловете ще е активен 120 часа. Също така и две книжки за закупуване: "Тибетска медитация; Шесте йоги на Наропа" - "Махамудра, побеждаваща мрака на невежеството; Медитация на Великия печат" -

Здравейте! В Будизма се говори за два вида медитация, обобщено казано - аналитична медитация, която е аналогична на дълбокото размишление; и съзерцателна медитация. Защо Беинса Дуно е говорил доста за размишлението, като вид медитация? Първо неговите беседи имат роля на нещо, което разкрива живота и което премахва т. н. воали на неведението. Обусловения ум има много различни по вид представи за живота. Често се оказва, че тези представи нямат нищо общо с Истината. Една такава представа е, че индивидуалността е нещо напълно отделено от Цялото. Целта на беседите е ясна - чрез разкриване на редица истини да предразположи това обусловено съзнание към възможността да се разкрие в него крайната абсолютна Истина. Чрез тези разкрития на редица аспекти от нивата на истаната, беседите ни отдалечават от много зловредни емоции - тъгата, злобата, завистта, ревността, гнева и т. н.. С други думи - беседите на Учителя спомагат за отварянето на сърцето и за отдалечаване от егоизтичния начин на мислене и съществуване. Може да се каже, че беседите са това, което те води по Стълбата към крайната Истина: Разбира се, че тази Стълба започва от първа чакра, което е аналог на материализма и на егоцентризма. Тази чакра/център/сфера/свят е това, което се разбира под "Ад", "Гроб" и т.н. Да излезеш от Егепет. В Будизма от там се тръгва (Хинаяна - Малката колесница), ако разгледаме трите колесници (яни), като аспекти, нива в съзнанието и тялото. Следва Махаяна (Голямата колесница) и накрая Ваджраяна (Диамантената колесница). В Дао се говори за три Дан-Тян - три полета на елексира - долен, среден и горен. Говори се за Дзин (възпроизвеждаща енергия), Ци (жизнена енергия) и Шън (духовна енергия) Качването в сърцето и идването/появата на Спасителя - Любовта, е нещо без което Пътуването е доста опасно. В Дао това се нарича трансформиране на Дзин в Ци. В Християнството единствено, чрез Сина (Любовта) - второто лице/ипостас на Бога, може да се разпознае Твореца, същността на нещата и самият Живот. Та беседите на Учителя най-вече водят човека към осъзнаване на редица истини, чрез което той да приближи към сърцето. Учителят е дал учението без да пропуска началните нива. Самото учение е цялостно. Ето защо то е и разделено на класове. Четеш беседите, размишляваш дълбоко над тях, което си е вид медитация и разбираш същността на живота, което те промяне, защото ставаш по-открит, по-добър, по-любящ. Когато Любовта изглее, тогава тя разкрива всичко останало. Тогава вече идва ред на съзерацтелните медитации. Накрая медитациите са без себе (биджа), но това чак накрая, когато човек е готов, когато ума му е готов. Инак може човек да лудне в пълния смисъл на думата, или да посегне на себе си, или на друго същество. Бил съм свидетел на тези неща. Любовта е защитата и условите за Пътя по-нататък. Ето защо и в Дао се казва, че за да разбереш какво е Духа/Шън, ще ти трабвя Ци (Жизнената енергия) - първо да я натрупаш, а после и да я трансформираш/издигнеш. Метафорично това е описано и в Библията - раждането и живота на Иисус Христос, смъртта Му, Възкресението и Възнесението. До преди това юдеина/евреина, сиреч онзи, който се е устремил право към Бога, пребивава в Обетованата Земя (Сърцето), в очакване на този Списател, който да го избави от порочната му природа - егоцентризма и неведението. Така и завършва Вехтия Завет - с установяване в Исраел - сърцето, където се изгражда Храм, или средния дан-тян, погледнато през погледа на Даоизма. Чак след като Любовта се възнесе/издигне на Небето, което "Небе" е аналогия на главата, чак тогава на човек му се разкрива що е то "Дух"/Шън, който тепърва бива да бъде пречистен от всички семена (биджи), за да се види неговата Чиста Природа - Бога, Светия Дух - Мира, Покоят - твоята изначална същност. Дух от Духа. "Този Атман е Брахман" както е казал Шри Шанкара... После следват още много интересни неща...

В общи линии може да се каже, че има аналог. До толкова, до колкото целта е една. Но има и съществени разлики. Например - медитацията. Дават се според мен различни методи и ако човек върви и по двата едновременно, то има голяма опасност от изпадане в противоречия, объркване... Тук разликите са много съществени и опират в теорията за Инволюционния и Еволюционен цикъл – „Инволюция и Еволюция”. При източните учения при медитацията се препоръчва спиране на мисълта. Учителя: Аз не съм против източните методи, но объркването на различни основни окултни техники, които се дават в различните учения според мен е опасно. Привет, Ани! Виждам, че познанието по това каква е същността в цялост на източните учения е недостатъчно. Има различни видове медитации - едните са, както се нарича със "семе" (според терминалогията на Йога-сутра на Патанджали), т.е. обект на медитацията може да бъде нещо абстрактно, като Любовта, Истината, а може да бъде и нещо по-различно, като сексуалното желание, като някакъв чисто житейски проблем, или като твоя реакция. Размишление с прозрение върху същността на обекта, в който проникваш и който разбираш надлъж и нашир - това е медитацията със семе + самадхи със семе. Има различни видове медитации в т. н. "източни учения". Там е работата обаче, че между тях и Християнството, независимо дали то е повече, или по-малко езотерично, въобще няма разлика. Не малко тектове има от т. н. "Светоотческо наследство". http://www.kaldata.c...&showentry=8918 Не са малко и беседите дадени от Беинса Дуно. На този етап няма да давам описанието на примерите, защото в момента съм зает, но ако по-нататък се поосвободя ще разясня тези въпроси по-дълбоко. В Будизма, независимо дали през очите на Махамудра, или на Дзогчен тези обекти, сиреч мислите се наблюдават. Те сами спират, както това е описано и в Исихазма, при Суфите и т.н. Да се види, че обектите са лишени от "плътност" - в Будизма това се води за прозрение. Да се види и основата на тези обекти - това от къде произлизат - това е също прозрение. Беинса Дуно, както и всеки свестен учител съветва да се наблюдават - делата, чувствата/емоциите и мислите и да се работи върху тях. Състоянието без мисли е равно на Шаббат - седмия ден, Божията почивка. За него, такива исихасти, като старецът Тадей Витовнишки, пишат: Уикипедия

Здравей, Системен! Винаги, когато дишаш (смей да не дишаш! ) наблюдавай как дъха влиза в тялото (целият му ход - изпълването на ниската част на коремната кухина, в областта на пъпа, по-нагоре наблюдаваш изпълването в областта на слънчевия сплит и още по-нагоре към областта на белите дробове, докато се изпълнят и в трите си части - долна, средна и горна - т. н. "Пълно йогиско дишане", както се пълни съд с течност , тъй да става изпълването с въздух) и как излиза (запова се с белите дробове, слънчевия сплит и накрая долната част на коремната кухина). Докато извършваш това наблюдение стой в сърцето, т. е. вниманието ти да е двустранно - хем наблюдаваш дишането, кат те изпълва въздуха и как те напуска, хем областта на сърцето си. Масажирай областта на шийните прешлени и основата на черепа, както и ниската част на гръбначния стълб + сакралната кост и опашката. Прави прострации.

Тантра, според Будизма означава различни видове текстове (медицински, астрологични и др.), но на първо място е видово понятие за основните съчинения във Ваджраяна и описаните в тях медитативни системи. Тази традиция, насочена най-вече към способнотта на човека да преживява, описва духовното развитие с оглед на категориите база, път и плод. База е практикуващото лице, Пътят се състои от медитативните методи, които очистват тази база, а Плодът е състоянието , пораждащо се в резултат от тези практики. За тези три фази се говори във всички изразни форми на Тантра. Тибетската (Нийнгма-па) традиция говори за четири "класа Тантра" (три външни Тантри и една вътрешна Тантра, деляща се в себе си отново на три): "външните" - Крия Тантра - Чаря Тантра - Упа Тантра и "вътрешната" - Висша Йога Тантра с подкласове: а. Маха-Йога б. Ану-Йога в. Ати-Йога (Дзог-чен - в превод "Великото съвършенство") из http://upadesa.org/center/Shechen%20Monastery%20Nepal

Yantra of Bogar: http://images.quickb...yaYoga.jpg?a=96 Привет! От страна на Йога-Тантра в Тамилската традиция - 18-безсмъртни Сидхи: 18- Siddhas Information: http://www.sithars.c...01_archive.html http://anithuanil.wo...8/yoga-siddhas/ Агастяр - създател на тамилската граматика; създател и ръководител на първата тамилска академия (в древни времена); автор на много трудове по медицина, фармакология, алхимия, ботаника, йога, етика, нетурфилософия, педагогика, религиозни обряди и церемонии, молитви, заклинания и магий - "Агастьяр Джнянасайтаням" Нанди Девар - разработил е трудове по медицина, крия калпа и алхимия Боганатар - йога, крия калпа, медицина, алхимия, естествени науки и философия Тирумулар - "Посвящение Сиддха"; "Тирумантирам. Тантра I"; "Тирумантирам. Тантра III" Мачямуни (Матсяндранат) - 10 труда по хатха-йога и тантра-йога ("Йогавишая Минанатха") Горакнат - "Аватхута Гита", 13 труда по медицина, алхимия, "Хатха йога прадипика", основател на аскетски орден ("Горакша Виджайя"; "Горакша-дхяна"; "Горакша-паддхати (Горакша-самхита)"; "Горакша-рахася"; "Горакша-сукта"; "Горакша-шатака"; "Умри, йогине, умри"; "Шри Натха Сиддха Кавача") Сатямуни - известни са 46 труда по медицина и алхмия Дханвантри - медицина, алхимия, крия калпа - известни са 22 труда Други Тантрически традиции и Сидхи: Сараха - "Сараха Дохакоша" Абхинавагупта - "Ануттараштика"; "Бодха панчадашика"; "Бхайрава Стотра"; "Парамартхасара"; "Тантра Сара" Абхайядатта - "Чатуpашити - сиддха - пpавpити" (Жизнеописанията на 84 Сидхи) От страна на Бидизма (Ваджраяна): Падмасамбхава, Тилопа, Наропа, Миларепа, Гампопа, Нагасена, Лонгченпа, Петрул Ринпоче, Кунга Тензин, ... Ето, както следва: http://www.advayta.org/cat/?id=219 От страна на Даоизма: Лун Мън - "Драконови порти"; Джунли Цюан; Люй Дунбин - "Надпис в 100 йероглифа"; Ли Тъгуай, Джан Гуолао, Хъ Сиенгу, Хан Джунли, Хан Сяндзъ, Лан Цайхъ, Цао Гуодзю, Тао Хундзин - "Записки за култивиране и удължаване на живота" (Ян син йен мин лу), "Декларация на истинските хора" (Джън гао), "Карта на положенията и работата на истинските духове" (Джън лин вей йе ту), "Схеми по даоин и за култивиране на живота (Дао ин ян шън ту) и "Ефективни рецепти" (Сяо йен фан); Тун Хайчуан - "Седемте звезди"; ... Какво е Тантра през очите на Будизма - това е много добре описано от Евгени Турчинов в неговата книга "Будистка Тантра: Ваджраяна". Ето откъс от нея: Това, което намирам за много полезно, като информация, отнасящо се до тази тема и не малко към Махамудра, е следното разяснение/коментар върху Чаг Чен Монлам – текст, съставен от 3-ия Кармапа, направено от Лама Оле Нидал - Въведение в Махамудра: http://www.diamondwa...-mahamudra.html Също така бих насочил погледа на търсещия към Кунга Тензин - "Квинтэссенция устных наставлении, касающихся видения, созерцания и поведения, согласно махамудре": http://www.advayta.o...02/?text_id=132 Дали това нещо има своята аналогия в Учението дадено чрез Беинса Дуно - според мен да, но да се направят паралелите не е възможно в няколко реда: Всичко е Светло Нагарджуна: Атиша: Дхармакая!

Днес детето прекарва все по-дълго време пред компютъра. Я е в някоя модерна игра, я е в някоя социална мрежа, дето общува усилено с този, или онзи, я е в програми като Skype, я е у някой форум. Интернет общуването оказва голямо влияние върху днешния човек и не по-малко на децата. Рискът да попаднеш на някой "извратен педофил", или на друг, който ще те прободе с нож в някой подлез, в следствие на скорощен интернет спор, е голям. Вече има няколко случая на смърт поради подобни неща, всред малолетните. Ето един хубав материал, който може да е от полза: http://bg.board.bigp...541&postcount=3 През погледа на религиите и духовните учения причината изглежда една единствена - неведението: - това, че човек (т. н. "обусловено съзнание") се има (се себеиндентифицира, се утъждествява) за/като индивидуалност, която е нещо отделно от света - егоцентризма - егоизма, патологичния (желанието, което не подбира средства по пътя към своето осъществяване) изт: цитатът е от един будистки текст, на който си позволих да направя частична корекция от към превода

http://www.youtube.com/watch?v=5OJsgdbcPJA&feature=feedlik http://www.youtube.com/watch?v=0kHVxEJIqGs&feature=channel_video_title

Молитвата представлява три вида - просителна, хвалебствена и благодарствена. Човек, виждайки, осъзнавайки своята неправедност/греховност, кривина, несъвършенство, той започва да отправя просителна молитва към Твореца/Бога, за помощ от Висшето, срез която помощ/Светлина/Любов да се поправи. Чрез вяра и последователност на действието, човек достига до едно състояние на себеотдаденост и готовност, в което той предлага себе си, отдава се в ръцете на Бога, оставяйки напълно света на заден план (поне временно, докато тече молитвата). Именно това себепредавена в рецете на Бога, чрез вярата, надеждата или инак казано чрез доверието в Твореца, е вадещо от сетивния битеен свят с всичките му проблеми и тревоги. Именно това излизане от тези неща е медитация, сиререч навлизане на ума в състояние на Покой, на Мир. В еврейската традиция това е аналогично на Шаббат. Седмия Ден - прекратяване на деятелността (дори на ума). Това е и пикът в евангелския текст, което сам Иисус посочва като Път: "Отче, в твоите ръце предавам Духа си." До преди да рече тази реплика, Иисус се молеше: "Отче, защо си ме изостовил?" Значи имаме в началото (по примера от кръстта) молитва, а в последствие настъпва себеотдаване, себепредаване в ръцете на Твореца, себепредлагане. Тогава настъпва същинския Мир, същинската Тишина. Тогава липсва всякаква деятелност, както на физическо ниво, така и на умствено ниво. Именно там в тази тишина, в Шаббат - там изгрява Божествената Светлина, кято има много имена. Това от една страна е и същността на Възкресението на Христа, на Любовта: Ошо Старецът Тадей Витовнишки Св. Симеон Нови Богослов Св. Григорий Синаит Св. Григорий Палама Св. Макарий Велики

старецът Тадей Витовнишки; Света Гора, Атон Ако се научим да виждаме във всичко Бога, Господа, то каквото и да правим ще бъде свещенно благоговение, ще бъде с Любов. Този вид виждане/зрение се нарича недвойствен - да виждаш във всичко Единствения. Тогава човек ще е вън от разделението и от "безпричинната ненавист", от омразата, от отмъщението, завистта, ревността, агресията...

Привет! Защо ли човек винаги търси щастието и защо ли бяга от нещастието, както дявола бяга от тамян? Ами нормално е... казват. Ти искаш щастието и еди кое си ти стои на пътя, сиреч пречи на твоето ощастливяване. Тя търси щастието и еди кое си и седи на пътя, сиреч пречи на нейното ощестливяваве. Той търси щастието и... т.н. и т.н. Първо нека да си изясним защо човек, като този, срещу който се бунтуваш, се държи по този начин. Помисли над това. Според мен, този човек просто търси щастието, нали атака... и си мисли, че то се намира в еди какво си, нали така? Има си виждане/представа за живота, има си очаквания и всичко, което е в пречка на изпълнението на тези очаквания, този човек счита за противно, за вражеско. Тя иска едно, ти друго, а той - трето. Общото при всички нас е, че всите дирим щастието. Но къде е то? Ако питаш мен, то и партньора може да изиграе ролята на свекървището, сиреч на някой който ти трови нервите. Ммм незнам дали добре се изразих?! Някой, който пречи на това твоите възгледи/представи за света, за живота и за семейното съжитество да се осъществят. Ти очакваш животът ти да се изгради в определена посака, да изглежда по един начин, той очаква в друга посока да станат нещата, да изглеждат, както си ги представя. Тя очаква да стане по нейните представи и т.н.. Кой е виновния? Тя ти трови живота. Ти и тровиш живота. Да, кой повече и кой по-малко, това сега няма да мерим... Друго визирам. Желая да насоча вниманието към това, че наистина такъв човек е болен. Прилича на наркоман. Енергиен наркоман. Но държа да подчертая, че всички ние сме малко или повече енергийни наркомани. Представи си, че нещо лошо се случва с теб, като в случая? Плачеш ли на рамото на някой за това? Жалваш ли се? Зависима ли си от подкрепата на човека до теб, от отношението му, от съпричестието му? Да, зависима си. И ето фактите/темата е на лице. Реазгледай нещата инак. Ти си зависима, сиреч наркоман, той е зависим, сиреч наркоман, тя е зависима, сиреч наркоман. Сега, кой от каква доза е зависим, това не е толкова важно. Важното е, че на лице я има зависимостта при всички хора. Вярно е, че някои хора са по-зависими от други и са свикнали на това да бъдат обгрижвани, да бъдат гледани, да им се обръща внимание, да им се дава... отношение или друго... все едно какво, та дори и секс. Не им ли дадаш необходимото, то ето ти конфликта е готов да избухне, а взрива е голям, знаеш и боли, да боли. То лошо няма, но това по-надолу ще напиша. Сега, ако видиш в отсрещния човек окаяника, зависимия, наркомана, болния, то ти няма да имаш лошо отношение към него. То от една страна този човек именно това търси, но пък от друга - проблем наистина има, сиреч болест, необходимост, глад. Как би постъпила ти, ако видиш по този начин човека - като нуждаещ се, като невежо дете, което не знае, няма познананието само да се нахрани от вечния извор? Нима ти познаваш този извор на вечна Благодат? Не, не го познаваш. Писах, че и ти и аз сме окаяници, бедняци, нуждаещи се наркомани. Лесно е, да игнорираме. Лесно е да поставим "карантина". Лесно е да избягаме, лесно е да напуснем, да се отделим. Трудно е да се борим, да работим, да любом, да служим, да се грижим един за друг. Защо е трудно? Ами много просто - защото нямаме сили. Хабим се. Стопяваме се. Не ни издържат нервите и пр. И пак достигаме до извода, че не сме по-различни от тези, срещу които се бунтуваме. Ами че ние сме същите. Слабаци. Друго нещо, къме което ще ти насоча ума е това защо се случват тези неща на теб. Сега, аз няма да пиша за себе си. Ситуацията касае само теб, в случая. Ти изживяваш неудовлетвореност, нещастие, значи пряко си засегната от случващото се. Защо ти се случва това? Предполага се, от това, че пишеш тук, в този форум, че си вярващ човек. Вероятно е да имаш някакво отношение с Бога, вътрешно, независимо дали то е голямо или малко. Та питам те, защо ти се случва всичко това? Защо Бог ти поднася такъв живот? Какъв е смисъла на страданието? Ако малко по-дълбоко навлезеш в изследването на тези важни въпроси, ще установиш поне, чрез анализ, че страданието е за добро, защото то вади човека от ямата на егоизма и го въвежда в състрадателността. Страданието прави човешкото сърце меко. Ако човек не пострада, ако не изживее страдание, то той би си останал коравосърдечен. Не сърце, а камък ще има в гърдите си! Друго е, ако човека се докосне до болката. Тогава се вижда, че от нея боли, ама истински. Ще поболи, ще утихне, после пак ще те поболи и тъй докато у теб не се развие състрадателността, така че, като видиш окаяника в мое лице, да му съпричастваш, да му служиш, да му се отдадеш, да му сториш благо, добро, да му се притечеш на помощ. А днес всите реват, че видиш ли били онеправдани. Те, горките страдали за сметка на другите. Всеки гледа от своя двор и вика към другия: "Абе, моля те, не ми метай камъни! Шъ се изнасям! Шъ се разделяме! Ти ми вредиш!" Е, кажи ми сега, душо моя, това егоизъм ли е - да гледаш себе си? Аз знам, че ти не си виновна. Просто нямаш сили, нямаш мощ. Твоите нерви са до тук. Ти просто не познаваш извора. Къде е твоята вина? Не, ти не си виновна. Казват, че човек страда, защото е коравосърдечен, защото е егоист, защото егоистичната му природа е надмогнала над сърцето, над любовта, защото човек гледа предимно за себе си, пък другите - тях кучета ги яли, пък и даже крокодилите... Казват, че имало Карма - сиреч, че поради твоите грехове, поради твоята неправа, егоизтична природа, поради това ти страдаш? Мислиш ли, че е така? Според мен, гледайки себе си, своя живот, аз в това съм убеден. Да, аз страдам, всичките мои страдания са поради това, че съм зъл, неправ, крив. Е, драги ми Маноле, сега защо се бунтуваш срещу страданието, ако то е средството, чрез което да се поправиш. Видно е, че от добро, от любов не разбираш, че не я улавя сетивността ти, че я пропущаш. Всъщност само привидно има разлика между болката и любовта. Болката е просто възпрепятствана любов/енергия. Противиш се на любовта, дърпаш се, не я приемаш, бунтуваш се и хоп, именно твоето опъване създава напрежението, именно твоето сковаване довежда до болката, твоето капсулиране, твоето окаменяване, заграждането ти. Какво се прави срещу вампирите? Как се подхожда? Виждали сме и знаем, я от телевизията, я от роман, я от кино, че се ползват няколко средства - чесън, светена вода, разпятие, сребро, дървен кол в сърцето. Това са все насилствени средства, от които вампира страда. Възможно е да го прокудим вампира (егоизтичното съзнание тип "пиявица")от човека, чрез тези средства, сиреч да го превъзпитавме, да го отчистим, но нима, ако и ние сме вампири, то бихме могли да приложим тези неща, или още по-лошо - ако сме тези, връх които въпросните неща биват прилагани, то добре ли ще ние, питам аз!?! Не, няма. То е лесно да се каже: "Трай бабо за хубост!". Но ако си бабата? Трудно ще да е, нали!? А и защо да бягаме от страданието, ако то чисти нашата Карма? Че нали все някой ден, ще бъдем с изчистена Карма? Защо чрез бягството да отлагаме този момент? Да, забравих - защото нямаме сили, защото сме слаби. Не е лесно да си изтривалка, да си служещ, да не ти се дава признание, благодарност, но аджеба, ако твоето отношение към хората изисква в отговор подобно, то къде си ти и кой си? Не казвам, че бива да търсиш да си изтривалка. Не. Ако правиш това, то си е с цел сама да се издигнеш в своите очи, пък и в очите на другите, като някой който е велик. Многострадалната Геновева - психовампиризъм в нови одежди. Какво дадох аз на реката, на небето, на въздуха, на Слънчо? Нима не съм взимал от тях? Взимал съм и още как. Ами какво дадох на земята, като моя майка? Човек бяга ли бяга, при това при първа възможност. Все търси ощастливяването. Болката, страданието не му се нравят. А е казано - "Бъдете като мъжете!" Тъпрпете, все някога ще се свърши и вашето страдание. Не търси страданието, но ако дойде то към теб, не бягай. Приемай - каквото такова. Представи си, че ти си странник, който е отседнал в страноприемница. Преди това, преди да попаднеш там, ти си избягал от дома си и си се лутал по света, пропилявайки всичко, което имаш. Ненадейно си попаднал в някаква страноприемница, където доблия стопанин ти дава на кредит - да пренощуваш, да се нахраниш, да отмориш. Той не изисква пари от теб, даже и нищо не изисква, на ако ти имаш морал, ако ти имаш душа, то ще искаш да си изчистиш сметките, да си платиш, нали така!? Не стига туй, ами по невнимание си слупила нещо. Не стига това, ами и поради многото вино, дето си пила си се опила, пък и сканадал си спретнала с друг странник. Вдигнала си шум, предизвикала си проблем. Е, как би отговорила на това? На мен ми се видиш добър човек, и аз вярвам, че ти не би оставала така нещата и че би си заплатила за всичко с охота, я чрез труд, я чрез служене е и чрез отношение. Така е, прав съм за това. Подобно е и със страданието - нещото ти се случва, защото в теб има някаква неправда. Аз страдам, защото съм крив и остър и защото наранявам, а речено е: "Не причинявай вреда на другаря си", защото пак ще страдаш. Нали - причина - следствие. Само че човек иска, ако може, да се промъкне без да бъде засегнат от следствията. Да, човек хитрува, лукав е. Аз все изповядвам така - Търпи, носи своя товар и все някой ден ще пристигнеш там, където ще те разтоварят от всичко. Изплати си дълговете с живота. Поправи се. Не бягай. Както всичко в живота и страданието има край. Вярвай в това! Но да се върнем на вампиризма... Най-добрия метод - това е любовта. Тя безболезнено, ако бъде допусната, трансформира/преобразява човека. Идеята е в това ти да посочиш, ако искат да видят, а не да натрапиш, същината на подобно взаимоотношение, а сиреч, че то е болно, нездраво, че е поради липса, поради недостиг. Бива да научиш човека отсреща, да му се разясни, че това е неправилно, че е грешно, че наранява, че води до болка, като разяснението не бива да е дразнещо, в никакъв случай, защото би се получил обратен ефект. Всеки вампир, всеки един от нас бива да намери Извора, Вечният от който да черпи живот, сили, мощ, енергия, че да може да устоява чрез тях на всичко. Да се облягаш на партньор, на родител, или на челяд - това е наивно. Само на Бога е добре да се уповава. Не на учител, не да приятел, не на който и да е, защото всичко това е временно - днес го има, утре не. И за да не ти изчезнеш утре подпорката, от което ти ще да изпаднеш отново в страданието, то е добре да се научиш да не се облягаш на нея, а на вечното. Ето защо и подобни писаници от моя страда, дет ужким да помогнат на някой, са наполовина вредни, защото мен утре може да ме няма, но в същото време ще има хора, дето да разчитат на форум, на "обади се на приятел" и пр. Не е ли пак зависимост? Не е ли пак вампиризъм? Да, същото е, но в по-лек вид. По-поносимо е. Та, един вампир бива да бъде научен на самодостатъчност, т.е. на това да преоткрие в себе си извора. Лошото е, че това може да се научи само от онзи, който е сам за себе си е открил извора, затуй и моят съвет към теб е да търсиш такъв човек и да попиташ за пътя. Ако ти не намериш извора, от който да пиеш, то няма как да се откъснеш от вампиризма. Днес, той е в лека форма, но утре, като остарееш, като станеш на годините на свекървището? Как ще е тогава? Бъди милостива! Казано е от Иисус - "Милост ищя, а не жертва!" А от друг голям човек пък е речено: Свети Франциск от Асизи

Това Ъ е получило цели 5 гласа и се води популярно мнение... Ами ако и аз кажа, че завиждам на мъжете, какво ще последва? Пред Кришна всички сме жени.

http://www.youtube.com/watch?v=Vwys_wRc89Y

Привет! В Библията за Изначалното нищо не е записано. "тъмнината" - това не е точен термин. Нито "хаос" е точен термин за да се опише предБитейното състояние. Онова, което в Библията се явява Творец, което, чрез силата на Своята Воля Твори, то е Тай-Дзи. То(й) не е "тъмнина". По-скоро е Първична Светлина. В Хиндуизма, в Упанишадите, това е т.н. "Брахман с качества" (Сагуна Брахман), сиреч онзи, който е (първично) проявен - "Хиранягарбха (букв. Златна утроба), от която всички светове, организми и дори боговете са създадени. " "В Най-чистата си реалност той е непроявен (ниргуна) и е следователно отвъд битието и небитието." В Даоизма първоначалното, което е отвъд описанията, непроявения Брахман (ниргуна), Нун, Пустотата в Будизма, се нарича У-Дзи (Безпределното). За това нещо в Библията малко се казва, чрез понятията "Шаббат" и "Седмия Ден". Да, на Битейно ниво тъмнината и светлината произлизат от Атум (не от Нун), от Аллах, от `Ел Елохим, от Брахман - Хиранягарбха (букв. Златна утроба); от Тай-Дзи (Великият Предел). Аз също ти благо+даря!

Оу, разбира се, че им завиждам на мъжете, и още как!!!

Привет! И извинявам се на потребителите, на модераторите и на админите за този оф-топик! Нито тъмнината произлиза от светлината, нито светлината произлиза от тъмнината. Има едно понятие - Първична Светлина. Това е Светлината, Творческата. В Дао тя е еквивалент на "Тай-Дзи", а в Египетската митология на Атум. Той произлиза от Нун - "безкрайната пустота, неопределеността". Бинарният човешкия ум, поради навъзможността да опише този Първичен Хаос, го нарича погрешно "тъмнина". В Хиндуизма това е ПараБрахман. Та има разлика между битийна светлина и Първична Светлина. Ето какво тълкувание на "Берешит" правят в Каббала: из "Кабала - това е много лесно" Относно сътворението в Библията: Сътворението не е описано по два начина. Разбира се, че Сътворението е едно, но на две нива, като второто сътворение засяга диалектическото Битие. Затова и първото сътворение приключва не с края на първата глава от книгата, а в началото на втората глава. Първото сътворение е сътворението на светът на принципите и законите, сиреч на духовно ниво. Второто сътворение е вече на материално ниво. На духовно ниво човека е цялостен, не е разделен. Да материално ниво човекът е разделен на мъж и жена. Мъжът, присъства във всеки човек, ниво на душата. Жената също присъства във всеки човек. Може да се каже, че мъжкото в човека е интуитивния, абстрактния ум, докато женското е прагматическия, логичския, линейния ум. Тези два вида ум през цялото време се развиват, еволюират. Библията описва всички процеси на тази еволюция. Затова се казва в нея: и т.н. - мъж мъж да ражда!!! Къде се е чуло и видяло? Ами разбира се, че става дума за видове съзнание, за видове ум. Целият ум в човека и мъжкия и женския му аспект, се развиват през целият му живот и Библията описва всички видове развитие, от всички нива, чак до последния Адам, който е Животворящ Дух, т.е. който е достигнал своето съвършенство и който е прод на най-голямата всред жените - Приснодевата, най-доброто ниво на прагматичния, логически, линеен ум, който е с Бога и който се явява най-праведен, в който няма нищо нечисто. Този вид ум бива оплоден от Светия Дух, от Божията Светлина и той ражда Спасителя, сиреч Любовта, чрез която човека да изпълни Закона (Тора).

Има учители на различни нива и от всички човек може да научи нещо. В сравнение с Шри Шри, Беинса Дуно не е правил маскаради, нито Свети Иван Рилски е правил. От друга страна съм наблюавал подобни неща и при Шри Чинмой и при Амма, въпреки, не напълно същите. Има голям капан и за учителските нива и той се състои в убеждението за превъзходство, че ти, Гуруто, си много велик. Ето част от будиската традиция - 8-те светски дхарми: Да виждаш Бог и Лила във всичко и всички, да се поставяш като равен на всички и всички - това за мен е истинската духовност и разбира се от тази позиция не може да няма Любов. Някъде Б. Дуно бе казвал, че бива човек човека да поставя равен, защото ако се поставиш по-горен от ругия - има опасност да го презреш, а той да те намрази; ако пък се поставиш по-долу сам себе си, има опасност да бъдеш презрян, а ти от своя страна да намразиш. Ако всичко е игра на Бога, то кой има нужда от поучаване? Ако всичко всичко е Бог, тогава кой е невеж? Ето какво е казано в Гита-та: След това виждане, след като човек придобие тези очи, то остава само Любенето, Любовта, която завършва трансформацията. Духовността също се изразява в танц. Щастието може да бъде изразено и с малко подмяна на кустюмите..., но не и от позицията на превъзхождащия, който се радва на овации в центъра на спектакъла. Не от позицията "главен герой". Но с кой ли споделям това???

Страданието е поради неправилно възприемане на Любовта - така казват всички учители. Аз също, гледайки собствения си живот, отношение и възприятие, виждам същото, като причина. Та, това, което иде е просто една засилена Любовта вибрация, изхождаща от Божествения Свят, от Бога. Тази Любов повдига и отключва много неща. Когато не се възприема правилно Любовта може и тумор да се равие, може психически отклонения да се появят, раздразнителност, агресивност, крайности всякакви в поведението и отношението на човек към света и към себе си, може до самоубийство да се стигне, или до отнемането на чужд живот и пр.. Всички болести са поради тази причина. Всички изкривявания са поради тази причина. Та именно това е посочено в Откровението от Йоана. То разказва за Второто Пришествие на Христос, сиреч на Любовта. Именно тя е и Съдията, която ще съди хората. Някои хора ще я величаят и възхваляват, ще и се радват, ще я изживяват, отдавайки благоговение, докато други хора ще страдат поради нейната поява, поради личностното си желание (лична воля, личен възглед и лични желания - всички тези различни от Божествението, като посока) и нежелание да поемат по пътя на промяната. Значи, ако от една страна имаме Бог, който поради Любовта си иска да ни доведе при Себе Си, за да почувстваме и за да живеем в истинско Щастие, а от друга страна имаме човека, който иска сам да се доведе до щастието, по свой път, със свой избор, и ето - то се получава конфликт. Да, Господ до сега оставя често човека да опитва да се самоосъществи в щастието. Бог знае, че човек в избора си ще греши, защото му липсва мъдрост и познание, ще пада, ще става, ще страда по пътя си и в търсенето си. Бог страда когато човека страда и у Бог се появява Милосърдие и Любов. С тази Любов той обгръща човека. Ако тази Любов се възприеме от човека правилно, тогава всичко е наред, обаче ако човек не иска да възприеме Любовта, защото първо не я разпознава, тогава има многократно по-голямо страдание, което малко по малко обръща човека към Твореца. Та Бог, тъй или иначе, изпълнява своя Замисъл и нищо и сантиметър не може да излезе извън него. Думата "душа" (нефеш) се превежда и като "копнеж", "желание". В Тора а описани 613 гряха (криви желания) и респективно в отговор на това има 613 заповеди. Всички тези криви желания (нечестиви души) - тяхната участ е в Огненото езеро.

То и до ден днешен е така, а и за в бъдеще, пак ще е така. Законът си е Закон. Щом се отдалечаваш от Бога, то няма как да не се отдалечиш и от Любовта. Днес има някои Учители, дето наричат този процес "влизане във филма", или "задълбаване във филма", в Матрицата, в Сансара и то си е точно така - ако задълбаеш във филма, няма как да не се отъждествиш с формата, с материята, което веднага ще те завърти в циклона на материализма. Задълбан във филма, ще се знаеш като героя, но не и като актьора. Как би могъл един герой да изпитва Любов? Не, на това гороят е неспособен. Той е социално и емоционално същество. Страда от кройности в поведението, от изблици и привързаности. Вкопчва се - я в парньора, я в челятта си, я в родители и близки... Зависим е... от тяхната обич. Лишен от нея той страда и става зъл, агресивен, отмъстителен, ревнив, гневи се, роптае, безчинства и пр. Подвластен е на смъртта. Това обаче не важи за Актьора, който играе ролята на героя. Герои много и героини. Геройчета постъпвайки геройски... Каква драма само. Та, когато човешкият ум е отдалечен от помненето на истинското си себе, сиреч на Актьора, то е отдалечен и от Любовта. У всеки човек има душа, но не у всеки тя е пробудена. Тази душа, у всяко същество, желае единствено Любов, но ума на съществата бърка и счита, че въпросното наслаждание е възможно и с земните преживявания, с емоциите, със секса, с удоволствията. Отправил взор във филма и чакайки от него въпросното насищане, съществото страда, защото филма дава само временно наслаждание, което не е абсолютно, не е пълно. И тъй се заформя страданието.

"По образ и подобие" Б. Дуно

Привет! Тествал/ползвал съм се на два пъти от метода. Не го препоръчвам. Това е, според мен доста крайно, визирам внасянето на толкова сол в организма. Ако човек иска да прочисти храносмилателната си система, то най-добре да направи това с приемането на топла вода и на плодове + евентуално някакви ядки и мед, но те в по-малки и умерени количества. Всекидневното приемане на плодове, вегитариансвото, суровоядството - това са неща, които по естество поддържат системата чиста. 3-4 дни само на плодове и топла вода прочистват идеално организма, като при това не оставят проблеми след себе си. Солта товари не малко отделителната система, кръвоносната система, линфната и пр. Най-добре е човек да търси естествения път, какъвто в природата съществува. Да напомня само, че бива да се внимава и с енергията на околната среда. Такива прочистващи диети, гладолечение, пост и др. бива да се правят на добри, хармонични места, защото по време на тези "режими" човек става много сензитивен (свръхсетивен), отваря се, открива се и ако мястото е енергийно не добро, то може да има и негативи. За около 40-50 дни човек може да премине напълно към хранене с космическа/слънчева енергия, стига обаче да е на добро място, всред съмишеници, или най-добре с не много хора, или сам.

Допускат се само онези жени, които имат опит и желание за разкрепостен Живот... Всъщност не се допускат жени, щото...