Ники_

Привет Диана! Не е възможно да се премахне страданието от всички очи. Не е и необходимо, което не значи, че ние, с всички сили на Любовта и добротата, "въоръжени" (до колкото ни е дадено "въоръжение") с Мира и състраданието, не бива да се опитваме да направим живота по-щастлив, въпреки, че щастието е относително понятие и всеки (почти всеки, изключае пробудените и просветените) вижда/изживява щастие (по-скоро някакво по вид удовлетворение, при това частично) от различни неща. Например алкохолика е до някаква степен щастлив* когато е опиянен (притъпен сетивно, а и мисловно, тъй че да не си спомня, да се приведе в безчувственост) от алкохола. Отнемеш ли му алкохола, отнемаш му всичко. Наркоманът и той тъй. Друг е щастлив от трупането на богатство. Четвърти от разходки по света. Пети - от работа до безумие. Шести от взаимоотношението си с партньора, с децата, с родителите и т. н.. Общо взето човек е удовлетворен когато се насити душата му, според нивото и на еволюция. Истината, която са прозряли будните, е че душата не може да бъде наситена истински от разните му там нетрайности/мимолетности, а само от... Истинската Светлина/Любовта и то не толкоз от тази, която някой получава, въпреки че тя също е от голямо значение, а най-вече от тази, която сам човек съумява да отдаде. Страданието е от голяма полза на човека. Това е толкова пъти обсъждано и писано, не само тук във форума, но и другаде. Та, то бива да си съществува, но от друга страна ние бива да се опитваме да го преобразуваме/отстраним. Ако спрем да се опитваме да внасяме щастие/Светлина в този свят, то каква полза ще има от нас и какъв ще е смисъла на нашето съществуване?! Затова е похвално това, което усеща сърцето ти и за което жадува - а именно да отстранява/отработи страданието, да не го допуска и да прави близките си и света по-щастлив. Въпреки това, успоредно, човек бива да знае и помни, че не може да премахне цялото страдание и че ще неще, то ще продължава да съществува, защото е необходимо. Този възглед спасява човека от разочарованието, от обезсърчаването, от песимизма и от отчаянието. Спасява го и от това да не се привързва човек с очаквания от своя труд/ от своите действия, макар те да са Светли. Човек бива да знае и друго, също много важно нещо - че никога няма да съумее да помогне на 100% докато не достигне до просветлението, до Познанието на Всичко (себепознанието) и до реализацията на това познание в живота (себереализацията). До преди това, човек тъкмо напротив - на вместо да помага, той ще вреди, волно, или неволно. Волно - зарад своята несъвършена природа, която го подтиква към реактивност и неволно - пак заради нея, която го държи в неведение, в сън и която го лишава от будността. Та дискомфортът, който усещаш, поради състрадание е именно защото не желаеш никой да страда, по същия начин както не искаш и ти самата да страдаш. Ето защо това е наречено със_страдателност - страдаш от това че "друг" страда, защото знаеш, че страданието е болезнено. Колкото по-дълбоко е забравянето, че страданието е необходимо, толкова и дискомфорта е по-голям. Това, отново повтарям, не означава по никакъв начин, че не бива да се опитваме да ощастливяваме и да правим света по-добър, въпреки, че както писах, много често ще не си случва да се проваляме в това и на вместо да помогнем, да навреждаме (което пак е предопределено, карма и в помощ, защото отново страданието, което е полезно...). Чувството за вина, което е възможно да се появи, когато човек разпознае/види, че е причина за нечие нещастие, е съвсем естествено, поне за непробудения човек. Будният човек винаги знае когато е причинил умишлено страдание и кога без да иска. От страданието, което е причинил без да иска, будния човек не изпитва вина, защо знае, че то се е случило без умисъл. Будния човек не изпитва вина и от това, че е причинил страдание умишлено, което се случва по пътя понякога - падения, възход и пр.. Той знае, че в тези ситуации е действала нисшата му несъвършена природа, която е била лишена от подкрепата на висшата му съвършена природа. Знае, че не е имал сили, достатъчна будност и любов в дадена ситуация и знае, че тези неща са дар от Бога. Будния човек опрощава себе си, но не по начин крив и паталогичен, водейки до още и още прояви на насилие, а тъй че да си вземе поука от това и да съзре проблематика на нещата. Будният човек знае, че ако Бог реши "от тия камъни ще въздигне чеда на Авраама", т.е. че ако Бог внесе Любов в сърцето, дори и най-престъпно да е то, ще разцъфти. Ето защо будния човек отдава всичко на Господа и на Волята Божия, но при все това се моли да бъде Спасен, от себе си, от нисшата си природа и от неведението. Дори и да почувства вина, будния човек използва тази вина много умело, казвай ки: "Така е съгреших, аз знам, но избави ме, Боже, защото у мене липсваха силите да действам инак! Приведи ми силите! Дай ми будност, любов и доброта, дай ми мир и друг ще съм!" Идеята, Диана, е в разпознаването, в будността, в осъзнаването, което също е дар от Бога, и в желанието за поправяне, което също е дар Божи. Някой ще попита: Кое тогава зависи от мен? Защо е всичко това? Какъв е смисълът? Отговорът на тези въпроси е Велика Тайна.

Привет, Теодора! Какво да река в такъв случай? Може би това: Да, Теди, така е. Ние сме от онези, които не могат да говорят/пишат със свои думи, защото разбира се, сме не до толкова умни. Нали това намекваш? Затова се ползваме от наизустени цитати, за да се докараме кат умни, щото сме и комплексирани. Нали тъй? А и не на последно място - не сме способни на качествена дискусия. Не ставаме. Та, вярно ли е това, което написах по-горе в настоящето "ми"* мнение? Теодора, Теди, Не пиша от позицията на засегнат. По-скоро от позицията на някой, който... абе всеки сам ще си прецени. Първото нещо, което прави будния човек, е винаги да проверява усещането си, било то за ситуация, или за човек, защото много пъти... дявола си няма работа и подлъгва човека, прожектирайки му разни неща, които човека респективно приема за реални и верни. Как можем да проверим дали някой (имам в предвид например сиджей, а не себе си, щото за мен е ясно че съм от глупаците) наистина става за дискусия, дали е прост, дали притежава достатъчно ум, за да пише "свои" думи? Като го изследваме в дълбочина, а това може да се направи дори във виртуалното пространство - преглеждайки му мненията, усещайки го по-добре. Чак тогава оценката/съждението. "Съждение", като дума, е близка по корен с думата "съд". Да съдим. Какво значи това и дали е грешно? Някога, някъде във форума бех писал "свои +" думи по тази тема, а аджеба, че съденето не е грешно, стига човек да не съди по лице, както е писано, като препоръка, което значи да не съди по повърхността. Ето защо будния човек съди, но не съди по лице. Преценява, разглежда, степенува, и пр.. Така той работи с метода на различаването, за да отдели светлото от тъмното, та да може да се прикрепи към светлото и чрез него да види истинската същност на тъмното, която до преди това му е била болка в сърцето. След като будния човек е достигнал до по-обективно съждение/различаване, дори и да е разпознал, че този или онзи, е от тези, които немат толкова акъл за да пишат/говорят със свои думи, то будния човек, от тази позиция, започва да разглежда въпросното - "защо е така?" и в най-добрия случай разбира, че умът и качеството да се мисли самостоятелно, таланта, гения (свързано е и с генома, ДНК-то) е дар Божи. Колкото Бог дал, толкоз. Ето защо, дари да забелязва глупаци, будния човек не се бунтува срещу това, нито срещу тях и глупостта "им". Не роптае, защото знае, че никой не е виновен* за нивото на съзнанието си. Духовната еволюция е дълъг процес и будния човек осъзнава, че е невъзможно всички да са на едно ниво, защото най-малкото, би изчезнало от света многообразието, цветността, красотата и всичко би било в една тоналност, в една краска, например в сива. Дори при разговор с такива глупаци, будния човек се радва и извлича за себе си ползите. Да, дори и от това. Когато човек истински търси отговор на нещо, на някакъв въпрос, то за него е без значение как точно ще му бъде отговорено, без значение с чии думи. За него е важен отговора, а не кой е отговарящия. Когато човек задава въпрос, ужким, но дефакто реално цели с това не да научи нещо, а да посочи на "другия", колко аджеба е прост, чрез предизвикването на изявата на неговата неспособност/тъпотия, тогава вече се попада в Пътя към Ада, защото това е майка на всяко зло и защото именно "Пътя към Ада е постлан с добри намерения". Аз те разбирам. Желаеш да посочиш на някого, че много се е взел на сериозно, пък всъщност е "въздух под налягане". Сиреч искаш да го извадиш от "собствената"* му самозаблуда. Подобни подбуди общо взето са добри, стига човек правилно да е различил и сам да не е заблуден в преценката си. Точно тук будния човек работи много, за да препровери своите преценки/усещания, да види дали вижда и дали е видял добре, или вижда все още "мрачкаво, кат в огледало". Начинът обаче, който ползваш, дет се опитваш с него да "отвориш очите" на някой за него самия, е напълно погрешен и води до конфликт, до омраза, до отмъщение, до страдание. С този начин страданието не се изкоренява, а отново се засява/поощрява/култивира. Има много голяма разлика в енергията, която човек влага в това да "отвори очите на някого" за погрешките му, или за заблудите му. Та съвета от мен, макар и непоискан, макар и не по темата, е да се потърси друг начин, а и преди всичко да се внимава/работи върху това (прости за цитатите):

+ =1&tr[]=2"]2 Коринтяни 5 глава

Няма защо да благодариш, Герка. :-)

Герка, ама душко :-), нали точно това намеквах и посочвах, след което бе нужно да разяснявам допълнително, а именно, че не е задължително нито едното, нито другото, и точно това написах още с второто си мнение в темата, срещу което настана... каквото настана. Но не ти, а аз съм глупакът, дето си мисля в глупоста си, че "някой" ще го разбере, макар и от две три думи, та после си "сърбам попарата" произлязла от това... :-) Ама какво да се прави!? Карма. И разгеле, че вече моите писания взеха, че беха аресани, и не на последно место беха видени кат личен опит!!! Инак какво щях да правя? :-) Не, Гери промяната в мен никак не се дължи на травматично детство, или юношество. Убежденията ми се прмениха след 25-тата година и въобще нямат връзка с взаимоотношенията между моите родители. :-) Не съм забелязал да съм твърдял, че поради сила става зарязването... За егоизма вече писах.

Ад http://bgbible.sdabg...heniya/u-18.htm Гроб, "Хадес", "обиталище на мъртвите", "Шеол",... http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B5%D0%BE%D0%BB http://en.wikipedia.org/wiki/Sheol http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE http://en.wikipedia.org/wiki/Bosom_of_Abraham Различни са разбиранията за това. От една страна има разбиране, че Адът, това е материалния свят, където съществува страданието. Именно в основата на Христовото разпятие леши Ада, което е еквивалентно на материалната сфера/първа чакра (от дървото на живота в каббала). Аналогично е положеието и при славянското дърво на мирозданието, където Адът се намира в корените на дървото, и ако наложим това дърво в човешкото тяло, като микрокосмос, то адът е отново в областта на първа чакра. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE_%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE Какво означава всичко това? Първия център е свързан с материализма, със страха, с корена на егоизтичното съзнание и ако троичния психически апарат у човека зацикли в тази сфера, то Адът е неминуемо и безмилостно следствие. От друга страна, след смъртта страданието не свършва, ако животът на човека не е бил праведен, ако отношението и действията са били в противоречие със Законите. Докато всичко това не се прочисти, а въпросното пречистване се случва след телесната смърт, то няма Мир/Покой. Затова не е грешно да се рече, че Адът е и "отвъд". Тъй или иначе, и в двата случая Адът се случва само в ума, според будисткия възглед (както и възгледа в Исихазма), който си е абсолютно точен. От друга страна будистите говорят за шест сфери на Сансара, отговарящи на шестте свята, еквивалентни на шесте чакри. Седмата чакра - там "вратата" за земята на Буда, сиреч Пустота, Себепознанието... http://bg.wikipedia....%B0%D1%80%D0%B0 И тъй, когато материалното тяло умре, то духа/душата на човека, личносния минава през всички сфери на Сансара, често зърва целтта - онова което е на Седмото Небе, и след това се превъплъщава, за да я осъществи в света на формите. Най-често и най-продължително духовете/душите достигат само да астралните нива, без да имат силата да преминат в по-горните. Там, спроде съзнанието им се "прежектират" нещата/истините, за да може да ги схванат по-лесно, според нивото. Всички случаи описани на прага на смъртта, където се минава през тунел, където се среща същество от Светлина и където са описва чувството за мир, за Любов, за утеха, за благодат е именно това "прожектиране", според нивото. Инак Светлината и Светлото "същество" са просто... нещо не по-различно от изначалната същност на всичко съществуващо. В Будизма са развили цяло отделно учение за Бардо, т.е. за междините моменти (живот, умиране, състоянието между смъртта и преинкарнацията, и преинкарнацията) и за съновидението, което може да се ползва в помощ на същинските практики.

Преди и аз така си мислех, че има разлика между живот и съществуване. Вече не мисля така. Ами всички се променят и това си е в реда на нещата, нали за това съществуват/живеят. Аз предпочитам здравата логика и вярвам, че всяко наше действие или бездействие има последствие. И поради това, като майка, бих разсъждавала така: "Аз съм човешко същество, което не знае кой знае колко много. По-добре да не напускам дългът си в тоя живот, който ми е спуснат свише, а ако моето съществуване около тоя ми дълг е безпредметно или вредно- за това си има кой да се погрижи. Аз право да разсъждавам "дали пък или как" нямам! Достатъчно грешки правя в съжденията си, че да се надявам, че точно за това ще съм безгрешна" Ето на- този Сидхарта, дето е изминал тоолкова дълъг път преди просветлението се /не съм запозната с неговата биография и творчество/ и той е направил грешка, въпреки че е много по-напред "в материала" от мен. Та какъв е извода? За мен е - не прави експерименти с важните неща! Ами то няма еднозначно действие .. ти най-добре трябва да го знаеш това. С едно наше действие ние хем помагаме, хем вредим. Ама пак те питам- кои сме ние, че да решим дали/кога и как да се отървем от задълженията си?! Докато всеки от нас не стане просветен /Буда, по твоята терминология/ ние все ще си грешим и това е в реда на нещата. П.С. Ники, на теория добре ги редиш нещата, ама има нещо егоистично в нещата, които казваш. Привет! Не може да се съди по един и същ начин за всичко. Има два вида движение/сремеж - рязък/силен и плавен/умерено силен. У някои хора стремежът е много силен и те поставят Бога и просветлението пред всичко останало. Сидхарта Гаутама, Петър Дънов, Лао Дзъ, Ошо,... Те се успели да съзрат, че без да се постигне окончателно освобождение, не можеш истински и на 100% да изпитваш Любов, да даряваш щастие, да си от в помощ. Ето защо, в името на това, а и поради силния си вътрешен стремеж (привличане към божественото) са поставили всичко останало на задан план, поне тъй изглежда на пръв поглед, но всъщност нещата/хората поставени на задан план, са там само временно, та да не кажа, че реално никога не са били там, а винаги и зарад тях просветените са постигнали онова, което има да бъде постигано. Никой не твърди, че това е единствения Път. Затова и бунтуването е излишно, защото не съм писал, че е задължително да се двежи човек по този начин. В съществуването на човека е възможно да се достигне до просветление, дори и да е в обществото, да е семеен, да има деца и пр.. Не е нужно никой никого да напуска, но тези неща са строго индивидуални и докато човек не придобие очи, с които да разпознава на кой какво точно му е необходимо и какъв бива да е неговия път, то съжденията му ще са погрешни. Има жени и мъже, които не са толкова стабилни и силни, за да могат да посрещнат събитията кат дар от Бога и като условие за усъвършенстване на духа. За тях е по-добре да потърсят по-добри условия, та да може чрез по-хармоничните външния условия да успеят да съградят и хармонията вътре. Моята майка например е била точно в същото положение. Бил съм някъде на около 12-13 години, баш у пубертета, когато майка ми вече не успяваше да понесе условията на съществуване, а това не е живот, с баща ми, поради ред причини, които сега няма да изреждам. Тя просто не знаеше, а и нямаше необходимите сили за да се справи с това. Донка, нашата съфорумка и модератор, е била също на този хал. "Живяла" жена с мъжа си, имали деца и прочие, но "животът" и бин непоносим. Мъжът и пиел, биел я до умопомрачение, нагрубявал я, тероризирал я и я мачкал психически. Жената взела, че се разболяла и взела, че умряла... само защото не си позволила да пренебрегне "дълга" си към децата и пр. Е, питам, добре ли е сторила и дали е било в полза на някои? Друга жена, на същото положение, си "обрала крушите", от което дацата и страдали тежко, много мъка ти казвам... мъжа и "се видял в чудо" и постепенно взел та се очовечил, разбрал си погрешките. Децата и респективно придобили състрадателност, защото почувствали, че "живота" е суров, станали сензитивни, мъдри и потърсили, и намерили смисъла/истината за съществуването на страданието, а от там и просветлението, което ги спасило. Тази жена е постъпила добре, защото "лошото", което е причиила е било за добро, пък другата, дето я описах преди въпросната, е причинила зло*, защото ("пътят към ада е постлан с добри намерения"), се разболяла от мъка, прпенебрегвайки себе си и умряла, лишавайки децата си от майчино присъствие. * "Злото", което тази жена причинали също е добро, както за нея, така и за всички около нея. То е вид път/ лична дхарма и карма. "Живяла" някога една клошарка в Гърция. Хранела се единствено с отпадъци. Веднъж една жена, поради състрадание, взела че поканила клошарката у дома си, нахранила я с вкусен боб и и почистила косата. На другия ден клошарката умряла. Лекарите, които извършили аутопсия, установили, че причината била в боба - тъй въздействал той на организма на клошарката. Това е истински случай. Та, питам, добро ли е, или е зло? Животът започва когато Любовта се яви в сърцето на човека. До тогава човека е мъртъв. Когато Любовта дойде, тогава човек разбира колко не жив е бил, защото нов свят му се разкрива. Това е описано и в Християнството и в Дао и в Хиндуизма и в Исляма. Често обаче, хората бъркат Любовта с обичта, по същия начин както бъркат живота със съществуването (лишеното от любов). Често хората твърдят, че не е нужно да четат книги, за да знаят, но се заблуждават, както в случая със съжденията за Сидхарта Гаутама. Лично аз съм бил и продължават да съм труден на четене. Едвам завърших средно образование, защото не виждах в ученето, в четенето и в това знание смисъл. Днес, ако достигна до 70-та стр. на която и да е книга, то за мен е постижение и чудно/чудо. Такива като Сидхарта тръгват към просветлението тотално, в името на всички чувстващи същества (обет на бодхисатва). Не не е егоизтично, но и е, но този егоизъм не е лош, той е градивен и в корена му стои аутриузма и състраданието. Сидхарта поел Пътя, поради мъката, поради състраданието, защото станал свидетел на страданието в "живота" и потърсил избавление от него, потърсил начин, както за себе си, тъй и за всички. Това не е лошо. Да "влезеш в кожата" на Сидхарта - само тогава човек може правилно да види и разпознае. Но у повечето хора липсват тези очи, и те разсъждават с предрасъдъци, съществуват предубеждения. Ошо За белият кон и съдбата Да, правилен подход е човек да успява да устоява и уповавайки на Бога да отработва всичко, което иде към него. но Да, правилен подход е човек да потърси по-добри условия, за да може чрез тях да прокопса, защото инак не ще успее, поради липса на познание, сили и будност. Да се твърди, че всички бива да търпят и да отработват е погрешно, защото не всеки може. Да се твърди, че всички бива да не търпят и да "напускат" е погрешно, защото за някои е възможно, имат сили, познания и будност за обратното. Любовта към "другите" минава през Любовта към себе си. 6 и 7 Пътят с "малката колесница" (в която има място само за един), по "тесен път" (Хинаяна) не е грешен, нищо че в нечии очи той изгрежда егоизтичен. Просто тези очи все още виждат само от едната страна. Пътят с "голямата колесница" (в която има място и за "други"), по "широк път" (Махаяна) също не е грешен. Пътят и с "диамантената колесница" (Ваджраяна), също не е грешн. Пътища индивидуални, спрямо духовното ниво и стремеж. Съвършенният - при него липсва "другостта"/онова, което причинява страданието. Каквото и да идва към него, той в него вижда Единствиния и казва МашАлла(х)! Удар ли, глад ли, бедностли, болест ли, дъжд, упрек, смърт, ... без значение и без разлика - все Бог и все Любов.

Трябва да се "влезе в кожата" на Буда, за да се разбере отговора на този въпрос. Не, не е нужно да се четат книги, освен "книгата на Живота", макар често хората да бъркат Живота със съществуването. Не се въз_смущавай! Щади се. Прочети отново какво писах и размисли дълбоко над него. Може би ще бъде забелязано, че... във всеки вариант, което ще рече, че може и да не се напуска никой. Помисли защо някой човек подскача като ужилен, когато в ума му се яви картината за нечие изоставяне. Помисли дали "оставането" при някой е гаранция за щастие и дали "напускането" е гаранция за нещастие. Дали "напуснатите" и "напускащите" израстват/се променят... Знаеш ли, ако Сидхарта бе с акъла на Буда, той никога не би напуснал никого и казват, че именно това сторил след просветлението - завърнал се. из една непрочетена книга...на която името не помня... Добре е човек да разсъди защо преди това не може да помага на "другите", ами често вместо да им помага им вреди, даже без да подозира. Какъв обет дават бодхисатва? Защо?

Верно е. Това не е по силите на всеки, но пък например такъв като Сидхарта Гаутама не би се поколебал. Човек може да е щастлив във всеки вариант, защото щастието не зависи от външните условности, дето Учителя ги нарича "изменчивости", а нали всеки един от нас туй търси - щастието!?!

Бъдете предпазливи с/за външната среда, ако преминавате към пост от такъв тип и към хранене с енергия.

Да, но завии какво точно търсиш. За да не се прави реклама, пиши на лични.

Привет! Е, щом сме почнали да се обесняваме едни на други, кой, за какво и кога бил казал\писал, което според мен е абсалютно ненужно, то сигурно бива да те успокоя на свой ред :-)) , като река че не толкоз писах към които и да е лично, а по принцип по и във връзка с темата.

Поради две причини чакрата може да се затвори за обмен с "външния" свят и да блокира (да се създаде блок\стена\преграда). Едната причина е съвсем естествена и се случва за да може организма, душата, психиката, лечностния дух да се предпази, а това става, когато "външната" среда\условия е\са в десхармония. Блокът предпазва човека от това дихармонията да навлезе в него, т. е. да не се случи "оцветяване" в нехармонични краски. Втората причина е поради собствената обусловеност в човека, от личностните несъвършенства - нагласи, склонности, страхове, опасения, предубеждения, заблуди и пр. мисловни модели. Не рядко се случват и двете причини да "работят" заедно. Та, като извод - много бива да се внимава къде и кога се "отваря" човека външната енергия. В дадени случаи е по-добре да си е "затворен", но пък така губи, лишавайки се от познание, опитност и от това да се учи на трансформация (работи с енергиите и да ги отработва).

Отварянето на чакрата е когато тя се приведе в хармония, т.е. когато енергията в нея не "забива", а има правилен обмен. Блокиралата чакра (затворената) се усеща напълно, а и не само. Това може да бъде диагностицирано, видяно, чрез уреди, или чрез друго. Енергията в нея е блокирала и там или е празно и "потънало", или е раздуто от патологичен излишък. Това се отразява на всички системи в организма, но се проявява най-вече, сиреч най-ярко в областта, която отговаря на чакрата. Жлезата с вътрешна секреця, в подобни случаи не секретира хармонично, а от там, чрез "обратна връзка" бива повлияно и на другите жлези от ЕС. Кръвообращението и междуклетъчните процеси, пък и самите вътреклетъчни процеси са нарушени. Енергията/праната в областта не протича. Не само чакрите бива да са отблокирани, но и каналите (нади-тата). "Отблокиране" е точната дума, защото чакрата може да е в хармония и без да е отворена за "външния" свят, т. е. в нея и през нея да протича вътрешната енергия... идваща от собствения ти извор.

Да, дилема е това дали да предпочетеш "личното си" щастие за сметка на "другите", или да пренебрегнеш себе си, за да им е гот на "другите". Молитвата...

Що е то музика без тонове (звуци)? Що е то музика без паузи (пространство от тишина помежду тоновете)? Що е то картина без цветове? Що е то картина без платно? http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcTzQeQRTRQy8w17c7A2i1BSrEoP3v0J-JXJDBDiiclL-gTNSWo0v60iteiVog http://pixelmorph.com.au/word/wp-content/themes/toolbox/images/in_rainbows.png Мандала: http://mandalaontheyampa.files.wordpress.com/2010/04/msp-m2.jpg http://3.bp.blogspot.com/_oeCn1QcFMV0/S8-9a4iSh-I/AAAAAAAAAJI/m5o-5QfVrAY/s1600/Tibetan+Monks+Working+on+Mandala5+4-21-10.jpg http://www.pamelamm.com/modules/osC/images/MonksSep2002A.jpg Какво остава от мандалата/светът/битието, след като... изпълни своето предназначение? http://www.hws.edu/dailyUpdate/Resources/Res11058.jpg http://www.uatrav.com/media/2010/10/mandala-II.jpg http://www.creativityforthesoul.com/blog/wp-content/uploads/2011/08/tibetan-monk-pours-sand-from-mandala-in-mississippi-river-saint-louis-photo-linda-wiggen-kraft.jpg Нищо, Пустота. Бхагавад Гита black hole

Братко, Ники не е твърдял подобно нещо, че Атман е различен за всеки. Да, има такава философия за множественост на Атман, но тя бива да се разбира по съвсем друг начин. Сега ще се опитам да обясня. В "моя", "твоя", или в който и да е ум, има мисли. Нали тъй? В който и да е ум има и паузи от мисли. Да, появяват се. Тази пауза между мислите е Пустатата и тя има бляскава/излъчваща природа, затова е наречена Светлина, или Свят Дух. Ошо Старецът Тадей Витовнишки Джао Бичън Тази Пустота в "моя"/"твоя" ум е Атман. Три стъпки: 1. Да познаеш Пустотата в себе си е равно на това да познаеш Атмана в себе си. 2. Да познаеш, че Пустотата е присъща на всичко и е оснава на всичко съществуващо - това е да е познаеш Брахман. 3. Да познаеш, че Пустотата в "твоя" ум ("вътре") е една и съща с Пустотата изпълваща и основаваща всичко съществуващо ("вън") - това е да стигнеш до извода "Този Атман е Брахман": http://bg.wikipedia....%BD%D1%82%D0%B0 "Ти"/"аз" е една ваза/съд. Съдържанието на този съд е Пустота. "Вътрешната" и "външната" Пустота са едно и също нещо.

Има три главни етапа по Пътя (Дхарма) при човека/хората. В първия етап героят не се знае като "актьор". Напълно е навлязъл в ролята, във филма и се е самозабравил. Това е етапът на "аз"-а. При вторят етап героя се самоотхвърля, навлизайки и разпознавайки своята природа - "актьора". След като героят познае "актьора" в себе си, т.е. се себеспомни, "той" мигновено излиза от ролята на онзи предишен "аз"/герой и респективно от филма. В това състояние се разпознава, че "актьора" е изпълнител на всички роли, затова в това състояние липсва "аз"-ност. Състоянието/етапът се нарича "не аз". Ето как в Бхагавад Гита са описани тези две "състояния": Често, в състоянието "не аз", когато то все още не е достатъчно дълбоко и когато все още не е довело до крайното проникновение, се забелязва "постигналия" го до отхвърля т. н. нисше, "аз"-а и да го счита за нещо мръсно, отвратително, нещо гадно, нещо долно... и да харесва единствено Пустотата, т. е. състоянието "не аз". Това всъщност е много добре, защото стремежът продължава да съществува, стремежа за навлизане и за напълно отъждествяване с вечната "същност"/природа. Ако това нещо, като стремеж, се погуби, то "аз"-а ще е "клан-недоклан, дран-недодран" и няма да маже да разпознае крайната Истина, която е описана по-горе в цитата от Гита-та, а именно че и "аз"-а, и "не аз"-а, са все Брахман, в една игра на светлини и сенки. Тогава чак е възможно Любовта да се появи и да остане завинаги. Белият цвят е майка на всички цветове и те в него се съдържат. В разнообразно съчетание, в движение, цветовете създават картината/филма/театъра. Да се гледа на картината само детайлно, навлизайки в някаква нейна част, и забравяйки, че това е просто картина - това е ограничено и не води до наслаждение. Да се гледа на картината само като на бяло платно, без да се виждат в нея краските, формите, това е ограничение и не води до абсолютно наслаждение. http://www.beinsadouno.com/music_new.php/_/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8/%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F-%D1%86%D0%B2%D1%8F%D1%82-r37 http://www.vbox7.com/play:f1544262 Няма никакъв смисъл в идеята Брахман да си стои непроявен, сиреч да бъде единствено Пустотата, като абсолютна реалност. В това няма Любов. Няма и никакъв смисъл в идеята да не съществува друго освен феноменалното. В това също няма никаква Любов. Любовта е възможна единствено когато има обект и субект. Ето защо Творецът Сам Себе Си преобразява в "аз", в множество индивидуалности, от които Сам Себе Си скрива и в които задава програма/хъс/стремеж към Себепознание, желание за "завръщане" в Себе Си. И тук вече Любовта е възможна, като проява - има субект ("аз"-а), има и обект ("не аз"-а/Бог/Творецът/Пустотата). Вечна игра, кръговрат и Вечност на съществуване, макар и относително реално. Ето защо, когато попитали един суфи за това кое е по-добре - да си Едно с Бога, или да си отделно от Бога, той отговорил, че второто е за предпочитане: Как може да се наситиш на върховната благост, ако ти си самата благост!?! Та, третото състояние е любовното, когато става и крайното разпознаване, че и "аз"-а, и "не аз"-а е Едно. Този етап се нарича "аз & не аз", хем си "аз", индивидуалност, хем не си, сиреч познаваш "своята" изначална същност/природа. За него Нагарджуна пише тъй: Това е и спасителното/билетът за изход от Сансара - кръговратът на раждане и смърт. Този възглед е най-върховен и се описва ето така от Согиал Ринпоче: В Дао-алхимията, както няколко пъти вече е писано, въпросното е известно като "да събереш Небето и Земята" и то е единствената причина и възможност за появата на Елексира на Безсмъртието (известен още като Златната роса; Сладката роса; Амрита; Амброзия...) Или както го описва Кунга Тензин: "аз"-ът, като една мисловна концепцуалност и изграден от съзнание, от мисли - Това е нирманакаевия ум, Падмасамбхава. Разпознавайки това, вече няма как да съществува отвръщение, пренебрежение, да се поставя на по-ниско стъпало, да се счита за долно и мръсно. Умът, "аз"-ността е също част от Тялото на Буда, макар То привидно да е разделено на Три (Трикая) - Дхармакая - "Тяло на Великия Ред"; Самбхогакая - "Тяло на Възторга"; Нирманакая - "Тяло на Преображението". Та в този трети етап е Любовта. С него и завършва Библията и по-конкретно Откровението на Йоана - когато Небесният Йерусалим (Йерусалим се превежда като "град на Мира" и е аналогия на Пустотата) се спуска на земята (която пък е аналогия на плътното/материалното тяло; на корена на всяка клетка, където е ДНК-то; на костния мозък; на първа чакра). Общо взето това са етапите, отнасящи се до човека/хората. "Аз"; "не Аз"; "Аз & не Аз", като последните две са и видове просветление, освен всичко останало. Някои хора са все още на етап "аз". Други са на етап "не аз". Трети са на етап "аз & не аз". И всичко това гледайки през очите на относителната реалност/филма/театъра, която е все пак реалност, макар и относителна.

la ilaha illa allah - няма друга реалност, освен Аллах =========================================================================== http://vbox7.com/play:3310af66

http://tranzit.dir.bg/load.php?id=tVRjrVa8rkATqSzl1136937 http://www.indiadivine.org/audarya/shakti-sadhana/92485-durga-sapta-sloka-seven-slokas-maa-durga.html

Че кой друг? Друг? Подходът да се гледа на света, като на илюзия, като на филм, който е нереален е създаден за в помощ на практикуващия, чрез което той по-лесно се абстрахира от фноменалното, от сетивата и по-лесно преминава към медитация, а от там и към самадхи. Но има и друг подход: Тук идеята е да се гледа, да се вижда във всичко Бога. Това е свързано с бхакти, с Любовта и с отварянето на сърцето, която Любов разкрива всички тайни. Това е много добър подход и е по-малко опасен от горния. Всичко това са просто методики. Чрез всичките съществуващи методики в света, се достига до една и съща Истина/Реалност. Но на кой ли разяснявам това? Какъв глупак съм само! Прекрасен! Хехе До като съществува дуалното/бинарно съзнание, което приема/вижда света диалектично, то положението е ясно. "Отче наш, Ти който си на небесата, да се свети Името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти както на небето, тъй и на земята. Насъщният ни хляб, дай ни го и днес и прости нам дълговете както ние прощаваме на нашите длъжници, и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия (дуалистичния възглед/възприятие), защото царството е Твое, и силата и славата през вековете. Амин"

Различните методики за осъществяване/себепознание ползват до накаква степен различна философия. Една от разликите е помежду Атман в Хиндуизма и Анатман в Будизма, но с оглед на дълбокия прочит на поясненията/коментарите, дадени от "този", или "онзи", то разликата се изпарява. И все пак е важна идеята в Будизма да се държи средния път между етернализма и нихилизма. А и Дао, Лао-Дзъ е казал подобни неща: Дао Дъ Дзин Свети Симеон Нови Богослов

"Бърз и бавен огън Бързият и бавният огън са придобита топлина, използвана за лекуване на болести и за удължаване на живота, а също и за сливане на слънцето и луната (т. е. на положителното "ян" и отрицателното "ин"). Методът се състои в използване на придобития огън за извеждане на вродения огън така, че да могат да се слеят с цел да се извлече Сладката роса ("ганлу", или чистата слюнка) от храната и течнностите. Слизайки по Изпълнителния канал "Жънмо", тя се преобразува в отрицателна възпроизвеждаща сила ("индзин") и подпомага изработването. Бавният огън се създава с помоща на медитативен метод, който довежда ума дори пуст да не престава да работи и който, макар и да излъчва, е престанал да съществува. Този ум нито е забравен, нито е изтощен. Времето за използването на бързия и бавния огън трябва да бъде в съотношение три към седем. Когато ме обучаваше да прилагам двата вида огън, моят наставник ми каза: "Бързият огън премества, премахва, а бавният успокоява.". Двата огъня се използват за превръщане на нечистотийте от вътрешните органи в сълзи, които се предизвикват за да бъде постигната хармония между четирите съставни части, съюз между петте елемента, за тяхното завръщане към първоизточника, а също за обръщане към вътрешната светлина, за да се освети човек отвътре. Това е сливане на слънцето и небето. Никой от известните на земята безсмъртни не е боледувал от туберколоза, не е взимал лекарства за отстраняване на болести или укрепване на здравето си. Сега, когато сте решили да постигнете безсмъртието, трябва да унищожите всички болести дремещи в тялото ви. След като се освободите от тях, няма да бъде късно да практикувате Дао. Светците и мъдреците от древността никога не са чакали болестта да се появи. Те са я лекували още в скрито състояние. Когато гледате хората, всички те ви се виждат здрави, но в действителност носят в телата си зародишите на болести, които още не са се развили. Жалко е, че хората търсят само удоволствията, без да осъзнават грешките и заблужденията си. Те винаги проявяват глупост, стремейки се към уютни жилища, пиейки силни вина, наслаждавайки се на възбуждаща музика и танци и уповавайки се на всевъзможни утехи. Те не си дават сметка, че привлекателните форми могат да развалят зрението, че музиката и песните могат да увредят слуха, че лягайки си пияни и преяли, те пилеят възпроизвеждащата си сила. Когато се разболеят хората хукват на лекар, а тогава всъщност е вече късно. Те не разбират, че болестта се предизвиква от излишната храна, пиенето и излишните удоволствия. Не осъзнават, че вътрешните болести са скрити в телата им и когато се появят, понякога е трудно да бъдат лекувани. Затова, преди още да са възникнали болестите, вие трябва да използвате бавния и бързия огън, за да изтръгнете корените на недъзите." Джао Бичън

Когато държа в ръката си клетъчен телефон, в повечето случаи усещам схващане в киткената става, в ставите на пръстите. Рядко, но се случва, вместо ръката ми да блокира, да блокира телефона, след което да му трябва "рестарт". Има ли опасност, според вас, да имам проблеми със ставите, или по-скоро нещата опират до енергиен баланс? Дисковата херния се лекува и извъноперативно. Не е лесно за обикновения човек, но не е невъзможно Въпрос на възбуждане секретирането на определен вид хормони, които да подпомогнат възтановяването на съединителната тъкан и намаляването на секретирането на други видове хормони, които поради своя излишък привеждат организма в патологията.. Въобще тялото, ако съзнанието бъде успокоено, се лекува само.

Еволюцията, духовната, отдолу никога не е спирала да се възражда. Не, не вие/ние. Всяка една индивидуалност е шедьовър и след като достигне края на Пътя (Дхарма), спира да съществува. Възход и падение; еволюция и инволюция (съзерцавай символите):