Ники_

Е, и кое/какво ти пречи да бъдеш друг/да бъде друго?

Привет, Христо! Докато човек не познае себе си, каквото и да чете/чува/вижда, каквото и друго да преживява, то все няма да го удовлетворява. Това не го пиша, за да "кастрирам" "някого", а защото е самата истина. его (лат. "ego" / гр. "εγώ") = аз Самоосъзнаване като индивидуалност, като "аз"; самоопределение/самовъзприемане/себеусещане като такава/такова/таковост. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F http://rechnik.info/%D0%B5%D0%B3%D0%BE

Наистина ли не се сещаш? Размишлявай/медитирай над въпроса си и вярвам, че ще разбереш.

Привет! Абе то, ако имаше наистина здрава връзка със Сион*, то о.к., но не... * Сион/Цион - хълм в Иерусалим* (град на мира - сърцето), където е изградена "крепост"* (вътрешно укрепление/сила/утвърждение на праведни чувство и мисъл), чрез което да се извоюва устояване независимостта на "евреите"* (движещите се, преминаващите от егоизма към алтруизма). М. Лайтман http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BE%D0%BD Истинския Цион-изъм, движен от истинските евреи* е нещо наистина прекрасно. С оглед на това може да се твърди, че такива като Беинса Дуно са истински цион-исти. Днес обаче има милиони фалшиви евреи, следователно и фалшив, изкривен Цион-изъм, който си е не друго, а маскиран егоизъм и империализъм...

Приятели, Кой смело може да каже за себе си, че (вече) не е "зомбиран"? Ами ако вече е? Има много начини за "зомбиране" в "матрицата", тъй че бива много да се внимава, да не се казва "хоп", преди да скочиш, щото според китайската Дао философия, човек е аналогичен на жаба, която се намира на дъното на кладенец... Да, божественото* в човека не може да бъде "зомбирано", но човешкото може и ако човек не е свързан с божественото* в себе си, той е обезателно под влияние на каквото и да е. Макар и да се занимавам вече години с разните му там неща, макар да твърдя, че притежавам* някаква по вид будност и опитност, макар да знам, че съм свързан до някаква степен с "корена на живота", то не веднъж съм попадал в "духовно затъмнение", а в тези моменти, когато тъмнината е по-голяма от светлината, освен "зомбиране" друго няма. И разбира се, че по Божие допущение... Та, винаги да се има едно на ум.

Руско оръжие зомбира хора: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1315730 Всъщност психотропните оръжия и психотропната война е започнала още преди около 40 години, а може би и по-рано, но днес, сега, силата и познанието са огромни, следователно и времето е близо. Дали мит, или реалност, историята за Атлантида може да послужи и от нея човек да набави поука, но дали!? Всички истории/цивилизации завършват по един и същи начин - с крах, за да има ново начало, "ново небе и нова земя".

Привет, aiia! Не е съвсем така. Всички мнения до тук касаят алтернативно лечение. Конгнитивния подход е вид алтернатива на "стандартното лечение". Но си права, че почти никой не писа за това, което автора на темата визира, но от друга страна въпросното няма как да стане и Александър намекна, че лечението е индивидуално и няма, поне в хомеопатията, "твърда", универсална рецепта. Инак, много се чудех дели да отговоря на мнението ти, относно дали се пише от личен опит, или не. Реших все пак да го направя, защото съм узнал, че никой не е виновен за своята реакция, за неудовлетворението си, за изискванията си, за предубежденията си/предрасъдъците и пр. Бих казал обаче, че е по-добре за човек, а в случая конкретно за теб, да се допусне мислъта, че и "другите" имат взимане даване с болестта. И това е точно така. Лично не бих си позволил да пиша за нещо, които не съм проверил, за които нямам някаква опитност и познание. Ако човек не допусне въпросното, че и "другите" евентуално, може би, пишат от опит, даже, че някой от тях може директно, самите те, да са "минали през Ада", за който споменаваш, то опасността в него, в човека да се появи гняв, раздразнение, агресия дори, неудовлетворението, омразата и пр., е огромна. Пък няма по-канцерогенни неща от мислите и чувствата (емоциите). Точно те оказват тотално влияние на хомеостезата, нарушавайки функциите на телесните системи и даващи път на рака. Причините за рака са най-вече човешкия характер, съзнанието и моделите с които то работи, отношението на човека навън към света и към себе си, а то няма как да е различно - каквото навън, такова и навътре. Ето защо, дотук всеки от пишещите, почти, е на мнение и е убеден, че трябва да се изкорени причината, която в същината си е точно промяната на мисленето в човека. Да, човек може да си помогне с много неща, по външен път - с химио, с лъчева терапия, с билки, с хомеопатия, с рейки, с дистилирана вода, с гладолечение и пр., и всички тези неща влияят не само на тялото, но и на психиката, защото мозъка работи не само блогадарение на електрически импулси по между невроните. Там, в черепната кихина има и жлези, има и нерви, които са част от химията вътре в тялото, която може да бъде и е повлиявана с външни средства, но при все това, с тях, човек си остава зависим и не промени ли напълно моделите в своя ум, възприятията си, подхода към живота, светогледа, то рачо може да се върне, сиреч няма да си пресекъл корена, няма да си изкоренил проблема. Едно влеме, преди години, когато Кристиян ми разказваше приказки за събуждане, неколкократно ми е предлагал да разглеждам фотографии с тумори, но аз винаги отказвах и бягах като "дявол от тамян", защото..., а той още тогава бе видял каквото имаше за гледане в мене, като психика, реакции, нагласи, склонности, опасения и пр.. Е, днес вече нямам проблем с подобни фотографии. Но колко път съм извървял за да стане това и от къде съм минал!?! За да се пребори тази болест, то бива да се знае поради какво тя се появява. Ето тук съм направил опит да опиша някои неща, които намирам за универсални, за всички видове рак: http://www.beinsadou...53 http://www.beinsadou...53 http://www.beinsadou...71 Ако послужат на някого - послужат, ако ли не - живи и здрави. Всеки е свободен* да следва своя път, както намери за добре. Буда Шри Чинмой Беинса Дуно Риния Мевляна Джелаледдин РУМИ

За Рамакришна, Стан, причините са именно отново пренебрегване на принципите и законите. Не веднъж съм мислил, медитирал/разсъждавал над случая с него. Защо ли точно на гърлото? Понякога не всичко бива да се казва. Тук също стои закон! Пренебрегнеш ли го - плащаш си. Има си цена. Всичко си има цена. Рамакришна е знаел това и я е приел, пък и Пътят му вече бил на ниво преживяването на единосъщието във всичко - здраве-болест, тъга-радост и пр. и пр. - последната отсечка - край на двойствеността, за което посвещение е получил именно чрез Тантра. Под секрет ще ти кажа - както всеки бива да мине през смъртта, тъй и всеки бива да мине през болестите, но в зависимост от Кармата - не винаги е толкова ясно изразен прехода през тези уроци. Понякога само се заготва, сиреч се минава на ниво ментал и това е достатъчно за човек да усвои... Има още много Път след просветлението, след себепознанието. Този Път се нарича Себереализация и ако поради разни работи ти спреш да вървиш по него, то плащаш си. Същото се отнася и до Беинса Дуно. Всеки учител има ясно съзнание и знание и познание за тези неща и сам избира за себе си, дали да продължи, или да се жертва, да жертва реализирането на крайните фази на пътуването.

Също така фактор е и пренебрегнатата вътрешна нравственост в човека, дето всеки я има "записана" в сърцето, вътрешния конфикт..., като например човек да не признава неправдата в себе си, поради това, че въпросното признание го смазва. С оглед на това, прошката към себе си, дет бе спомената за нея по-горе, приемането, което никак не означава да продължаваш да пренебрегваш Закона на сърцето и да действаш/мислиш "на пук", в протест, на инат, в съпротива на всичко това, само и само да докажеш, че ти си прав, а не принципите и законите..., та приемането, прошката е от голямо значение. Но, струва ми се, че и това мнение няма да е точния отговор и не ще отговори на изискванията/критериити на темата, но въпреки това ще кажа именно и пак, че рачо кривокрачо е следствие от неправдата вътре в човека (без значение осъзната или не), макар да изглежда твърдението... религиозно... Именно психическия модел, дет не признава въпросната неправда (други погрешни умствени модели), е причина за отхвърляне на която и да е религия (Бог, като спасител), че даже и причина за омраза към всичко, което напомня на неправедния за неправедността му. Затуй е речено, че "дяволът няма отражение" - защото той просто отказва да го види, да види себе си, кривината си. А как да поправиш някаква кривина, ако отричаш нейното съществуване? Ето към това е съпротивата, непризнаването... Е, как да има прошка?!

Един от поледните ми осъзнати сънища... Сънувам, че съм някъде, явно е без значение мястото, защото не беше конкретизирано с детайли в самия сън, та "там" съм и до мен някакъв телевизор предава нещо, също не бе конкретизирано какво, само дето беше шумно. Тогава се сетих/осъзнах, че сънувам и че сънят бива да е мир, покой, почивка за тялото, пък и за ума, затова реших съвсем съзнателно да изключа телевизора, натиснах бутона и хоп... медитацията започна.

ползвам твоето изказване малко извън темата в този форум има съществено неразбиране за егото- първо трябва да го изградим и след това да го "премахваме", който не съзнава тази последователност няма как да надрасне желанието да е харесван, обичан, полезен ; Значи ли, че колкото по- бързо се помпа егото, толкова по - добре, защото по - бързо ще се пукне ? Защо трябва да се изгражда нещо, от което така или иначе човек после трябва да се откаже ? Или откаже не е точната дума - ами по - скоро да надрасне, овладее ? То ако трябва да се изгражда, излиза че превръщането на един човек в надут пуяк е неотменима и неизбежна част от еволюцията му ? Голяма част от хората са се увълчили, в опит да издигнат себе си и то не поради друга примчина, а поради това, че не понасят да са в позицията "камила" (лично наричам тази позиция "куче"). Това са същите тези "лъвове", които ежеминутно си служат с нокти и зъби, за да покорят върха и да се задържат на него. Това е нелепо, това е наивно! Твърде безрасъдно! И така имаме един човек, който цял живот е бил в позицията "лъв". Умира в тази позиция, без да осъществи себе си на позицията "дете". Да речем, че има превъплъщение (според мен няма и в това съм убеден). Да речем, че има Закон, наречен "Карма", който се грижи за това всеки да си "сърба попарата, която сам е надробил", демек - всяко следствие да е поради някакви причина. Да речем, че този Закон е справедлив, но справедливостта му е дълбока, а не повърхностна и тя не обезателно е мигновенна. Понякога се "забавя" с години. Та кога, според теб, един такъв "лъвски човек", едно такова "лъвче", ще си плати безчинствата, насилието, болката и страданието, които е предизвикал в "другите", дакато самото то се е движило в посока "нагоре"? Та да речем, че има човек, който цял живот го е раздавал "лъв" и да речем, че този човек не смогва да осъществи детето в себе си. Да речем, че същия умира, без да постигне "детето", та даже и да не се сети за туй нящо. Тук, ако приемем условно, че има превъплъщение, че има "Карма" и че тя, като Закон, е справедлива, то следва този ти ми "лъв" да си плати зора, нал тъй!? Какво се случва, ако приемем условно, че нещата се развият по този начин и ако допуснем всичко това за реално? Ами преинкарнира се Духът (който му е кеф може да замени думата "Дух", с думата "Душа"), ражда се в ново тяло, обаче отново в позицията "камила", щото нали "Карма" е справедлив Закон, който според причината въздава следствието!?! И какво се случва тогава? Ами същото - тази ти ми "камила" отново тегли теглото и успоредно с това роптае, протистира и недоволства срещу собствената си съдба, считайки същата за несправедлива и копнеейки живота и позицията на "лъв". Тогава, ако някой друг я нахъса, то тази "камила" може да се превърне във въпросния "лъв" и твърде често се случва именно така. В повечето случаи този "лъв" продължава да бъде същия стра егоцзентрик, който да гледа към върха, тоест там където ще е абсолютен цар. Докато съзнанието бе в позицията "камила", то освен че бе застрашено от всите "лъвове", е подложено и на терор от "другите" "камили", щото те също сакат да са "лъвове" и вървят в тази посока. Га съзнанието се намери у позицията "лъв", то вече поне не е застрашено от "камили", нал тъй и може да ги трепа, ако случайно некоя от тях му се озъби!?! Каква голема борба, а? Какви масови опити за себеутвърждение! Какъв кръговрат! И кога, според теб, "камилата" ще поиска да си бъде "камила", че да си износи най-подир товара (съдбата), който и е отреден, поради предишните "лъвски" изживявания? Та пътищата са два. Така е - единя път е посочен и от Ницше и от безброй други агенти, но този път отново минава през смирението. Защо и как? За да разбереш това, ще ти разкажа историята на един мой приятел, така както той я разказва, метафорично. Разправя същия (перефразирам): "Въврях, вървя и се катерих към върха. По пътя имаше камъни, тръни, урви и зъбери. Имаше дъжд, пек... Ден и нощ се редуваха. Мраз и жега! Много път извървях. По пътя се срещах и с други пътници. Някои от тях ми помагаха, а други ме препъваха. Някои споделяха своя залък с мен, докато други искаха да ме окрадат. Разбойници също имаше. Понягока водех битки. Секох и бивах посичан. Рани имаше и кръв. Някои гноясваха, а други заздравяваха. Вървех много и стръмно ставаше. И студено! Въздухът бе малко. Едвам дишах. Нямах време за почивка! Исках да покоря върха, да се изкача най-горе! Ставаше все по-стръмно и опасно. Имаше срутвания, лавини. Имаше и трупове на неуспяли пътници. Все по-трудно се вървеше. Почти стигнал до върха, аз вече не можех да ходя прав, а трябваше да лазя, да катеря. Понякога увисвах на някоя скала... Накрая стигнах! Бях на върха! Нямаше нищо над мен! Покорих всичко! Всичко! Виждах целият свят като на длан. Всичко ми бе ясно пред очите. Огледах се. Други нямаше. Бях сам. Нслаждавах се на своята победа. Това бе моят миг. Ах, колко дълго копнях за него! Престоявах на върха и продължавах да се наслаждавам. Незнам колко време бе минало, докато не започнах да се замислям за всичко това. Незнам колко време бе минало, докато не прозрях БЕЗСМИСЛИЕТО, суетата! Бях сам. Бях уморен. Бях завършен. Нямаше ваче какво да постигам, но въпреки това не бях удовлетворен, не бях щастлив, а нямаше други върхове! Нямаше какво да покорявам!!! Тогава разбрах и усетих красотата на равнината, но гората, но реката и ромолящото поточе, на птиците и зверовете... на хората... А бях сам. Други нямаше и друго нямаше, освен връх, небе и далечна гледка. Прииска ми се вече да слизам. Опитах, опитах и пак опитвах, но бе стръмно и опасно. Не можех да сляза. Този връх бе прокълнат! Аххх! Път за надолу нямаше! Уплаших се, ужасих се! Какво да правя сега? Защо ми беше всичко това? Как да сляза? Неща да съм тук! Защо ми бе да се катеря? Нима съм си мислел, че тук е щастието? Тук, където съм сам? Тук, където няма друг? Прокълнат връх! Плачех и този плач премина във вой. Не можех да сляза, не можех! Толкова бе стръмно, че нямаше начин да оцелея. Смърта ми бе сигурна! Тогава, в цялото си отчаяние, страх, треперещ, с пресъхнал глас и гладен, посивял и пребледнял, казах: "Боже, ако те има, спаси ме! Смили се , Боже! Спаси ме!" Тогава май чух глас: "Синко, отпусни се в моята прегръдка! Отдай себе си в рецете ми!" Отдадох се, пуснах се... и полетях. Не съм сигурен какво се случи по-нататък, но знам, че сега съм тук и ви разказвам това." Та, братко, между позицията "лъв" и позицията "дете" има нещо, което се нарича смирение. Лъвът не може да стане дете, докато е лъв. Лъвът трябва да спре да бъде! Сам човек, каквото и да прави, каквито и върхове да покорява, не може да се ощастливи. Винаги, покрай всички върхове, покорени дори от най-големите, има пропасти. Човек сам не може да постигне щастието, но може да постигне връх, от който връщане няма и което пак да го застави да се отдаде, да се смири, да сведе гордата си глава, макар и "лъвска". Та втория път, за който аз пиша, е директния, при който не търсиш върха, не търсиш да си номер едно, не търси катерене, покоряване... Това, за което пиша е директното отдаване и смирение. Не аз, а Той! Защо му е на човек да се качва на върха? Защо му е целият този труд?

Привет, петр! Има една книга, обаче е на руски, но мисля, че ще ти свърши работа (може да я свалиш от посочения по-долу линк, който ще е активен 120 часа): "Основы интенсивной реабилитации. Травма позвоночника и спинного мозга", Качесов В. А и друга: "Медицинская реабилитация. Руководство для врачей." (Под ред. В.А. Епифанова). - Москва, МЕДпресс-информ, 2005 Успех!

Привет, С оглед на времето в което се живее, сиреч днес и вибрацията му, то това, което преживяваш е съвсем нормално. Промяната изисква: Представите, опасенията, страховете, предразсъдъците и всичко, което се "основава" (ако въобще това би могло да се нарече "основа") единствено на това, което си чул/чел/видял, без лично да преживееш - всичко това бива да бъде разрушено. Та, в днешното време страховете, безбожието, объркаността, съмнението, липсата на вяра и др., ще излизат все по-ясно в ума на човека. В Будизма тези неща се наричат "самскари" - стари впечатления, стари записки в паметта и тъй като паметта не е само в мозъка, а се разстила из цялото тяло, във всяка клетка, под формата на ДНК, то промяната не е "от днес за утре". Когато тези неща започнат да изкачат, тогава бива да е ясно, че краят му се вижда, макар тепърва да е почнал процеса. С други думи - това е знак, че се движиш, че еволюираш, че енергията/промяната работи в теб. С мен подобни неща, пък и други са се случвали и се случват многократно. Понякога продължителността на тези неща продължава със седмици, че даже и месец време, но знае ли човек колко вода бива да изтече, до като стигне до нивото, да речем, на Рамакришна: http://en.wikipedia....#Tantra_Sadhana http://en.wikipedia....iki/Ramakrishna Та, всичките тези стари записки, убеждения, представи, светоглед, които са утвърдени от ума и са слезли до нивото на най-дълбокото несъзнавано (подсъзнанието), всичко това бива и ще се измени/поправи. Минава се през всичките страхове, през смъртта, през болестите от най-смъртоносен вид (според личните самскари), през разкъсването с обвързаностите и п., и пр.. Това в Християнството е описано като част от Второто Пришествие Господне, в "Откровението от Йоан". Споменато е и от Будизма (както разбира се и от другите учения/религии) - "Преди да дойде окончателно Светлината, всичко ще потъне в мрак." Или казано по друг начин: Матей 23:36 Матей 24:2 Йоан 16:20 Лука 17:22 Какво може да се направи, за да се спасиш? Нищо и нещо, според както си избереш, но и в двата случая си обречена, затова по-добре е да не правиш нищо, а да се отдадеш още сега в ръцете на Твореца. "Отче наш, Ти който се на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята..." "Да бъде Твоята воля!" Какво означава това? Предай се! Себеотдай се! Под "небе" се разбира ума на човека, а под "земя" - тялото. Има и друго тълкувание - "зяма"-та е първоелемент на първа чакра, където е най-дълбокия корен на подсъзнанието и страховете. Костната структура, в която клетките се подменят най-бавно, в сравнение с тези на мозъка, или черния дроб да речем. Небето е символ на просветелнието. От него се спуска Небесният Йерусалим (Град на Мира, Нирваната). В Библията се споменава за много небеса. Например: 2 Коринтяни 12:2 "Третото небе" е еквивалентно на Астралната сфера/Свят, както и на трета чакра в човека. Та, чрез омиротворяването, чрез това да се пуснеш, да се предадеш, да спреш да се бориш., ей тъй сядаш и казваш: "Да Бъде твоята Воля и каквото си рекъл, Боже, нека е!" и се отпускаш в ръцете Му, тогава ще усетиш как Небесният Йерусалим се спуска в Светлина, което разбира се е същината на медитацията. Та това, което се спуска бива да покори и земята, т.е. корена на твоето подсъзнание и да го оСвети/поправи. Това значи просветлението да се спусне и на материално ниво. Тогава ново Небе и нова Земя, както и промяна в кръвната група и ДНК-то.

http://www.migunoxylife.com/Spine.html http://www.ortho-centre.com/15/ http://insightyogast...B5%D0%BD%D0%B8/ http://www.devmurti....2-10-45-07.html http://www.devmurti....2-10-46-14.html 1. Диагностика и установяване на патологията. 2. Отпускане на мускулатурата на гърба, особено в областта на повишения мускулен тонус. 3. Тракции 4. Мобилизации 5. Имобилизация 6. Манипулация 7. Период на ремисия (възстановяване) http://massageplovdi...8510801077.html http://www.m-a-i.in/physiotheraphy-surgery.html

В придишното мнение само споменах примери за шум, но нещата дето описах важат за всички видове шум. Аналитичната медитация е най подходяща - наблюдение + размишление сиреч.

Привет, Гери! Не се сърди, че така те наричам. Приеми го като някаква си моя глупост и закачка. Та, по въпроса. Да, трудно е за начинаещия да изчисти ума в такава среда, но все пак това може да бъде използвано, при това по много начини. Например, в зависимост от шума, ако той е постоянен и от едни източник, например бученето на хладилник, или вентилатор, или пък шума на някаква машина, двигател, то човек може да се съсредоточи върху звука, върху неговото естество и да го разглежда от тази страна. Има много форми на медитации. Главно се разделят на два вида - аналитична медитация, която може да борави с нещо, да вниква в него, да размишлява над него и пр, и съзерцателна медитация. Втория вид медитация е... може да се каже "по-висш", въпреки, че няма да е съвсем точно, защото и аналитичните медитации са по своему висши. Та това, което може да се върши в обстановка на шум, са и двата вида медитации, като първия вид е по-лесен. Чрез аналитичната медитация може да се достигне до прозрение, сиреч до самадхи, което е самадхи е със семе* (биджа), а от там и до правилния краен възглед - самадхи без себе (нирбиджа). В първия вид самадхи със сигурност ще се появи Любовта, която ще доведе ума до нирбиджа самадхи (нирвикалпа), чрез съзерцатерна медитация. Процесът, медитиране се разгръща, задълбочава. Преминава се от един вид в друг, по естество, като накрая завършва със самадхи без семе. В повечето традиции и школи се започва и се търси подходяща среда, с което се предоставят по-добри условия за ума, който навсякъде е сравняван с бълха, с див кон, с полудяла маймуна, визирайки липсата на покой и мир и постоянния "трафик" на мисли, щения, спомени, представи...

Дао-практика „Вътрешна усмивка“ Седнете удобно, тъй че гръбначния стълб да е изправен, до колкото може, без да напрягате мускулатурата на гърба. Представете си, че темето (не челото) ви е теглено нагоре от невидимо въженце, или нишка. Това ще помогне за правилната позиция. Не е нужно да се седи с кръстосани крака, нито в някоя специална поза от Йога. Достатъчно е да се седне на удобен стол, който де не е прекалено мек, тъй че тялото (дупето) ви да потъва в него. Също е важен ъгъла на облегалката на този стол. Най добре е тя да е точно перпендикулярна на земята (пода), т.е. да е на 90` спрямо седалката, която пък да е успоредна на пода. Също така е важна и височината на седалката. Краката не бива да „висят“ докато седите, а не бива и да „стърчат“ нагоре. Бедрата трябва да са легнали удобно на седалката, тъй че кръвообръщението да протича по тях максимално свободно. Подбедриците също бива да сключват прав ъгъл със земята. Глезените да са отпуснати, но стъпалата да са положени стабилно на земята. За ръцете изискванията са по свободни, т.е. почти няма изисквания. Добре е те да са отпуснати. Може да са в някаква специфична жестикулация („мудра“), или просто да лежат върху бедрата. Може и да са прибрани около тялото, а дланите да са поставени пред долната част на коремната кухина (на нивото на пъпа). След като човек заеме тази позиция, то може да се пристъпи и към упражнението. За да се направи то обаче, е нужно първо да се поуспокои ума. Ето защо повечето практики започват с вдишвания и издишвания, като вниманието се насочва именно към дихателния процес, изоставяйки всичко останало - проблеми, тревоги, щения... Има време за всичко. Цял ден ума може да си мисли за хиляди неща, но поне за 10-20 мин. е добре той да се дистанцира, да се абстрахира от всичко и да отмори. До голяма степен сънят помага именно на тази цел – отпочиването на троичния психически апарат. Именно поради стреса, поради умората човек изпитва нужда от сън и сякаш се преражда (обновен) всяка утрин, след като се събуди. И тъй, като се заеме позицията, опитайте се да се дистанцирате от всичко друго, освен от дихателния процес. Просто наблюдавайте как въздуха изпълва вашето тяло (в този ред: коремна кухина, диафрагма, бели дробове), сякаш се пълни ваза с вода и как въздуха бива издишан, освобождавайки кухините на вашето тяло, сякаш се излива ваза с вода (в този ред: бели дробове, диафрагма, коремна кухина). Не прилагайте усилие докато вдишвате, или издишвате. Просто оставете процеса да работи сам, естествено и го наблюдавайте. Тъй няколко минути. Не мислете за друго. Порадвайте се на диханието. Вече, можете да включите и усмихването. Да! Затворете очи и мислено се усмихнете на дясното си око. Колко много години то ви е служило! Добричко е и заслужава вашата усмивка. Дайте му я! След това се усмихнете на лявото си око. Разгледайте го, помилвайте го мислено, чрез усмивката. Обгърнете го с любовта си. След това се усмихнете на областта в междувеждието. Дайте и тих мир, ласка, любов. Челото ви е поемало толкова много сблъсъци, толкова много тревоги. Дарете го с усмивка. След това се усмихнете мислено на вашето сърце. То, милото, работи без умора... ден след ден, час след час. Каква служба, а!?! Възлюбете го! „Ах, ти, мое сърчице!“ След това сторете същото с белите дробове, с черния дроб, със стомаха, с далака и панкреаса, с бъбреците, с дебелото и тънкото черво и с всичко, което решите. Давайте отношение на вашите служители, на вашите приятели, на всички клетки от вашето тяло. Усмихвайте се до колкото и до когато решите, без да бързате да преминавате, като „парен влак по малки гари“. Няма ограничение във времето, но все пак се оставете на вътрешния ви усет. Нека той ви води. Опитайте, ще ви хареса, пък е и полезно! Inner Smile

Така е, Диан Георгиев. Само...

На къде клони (склонности, нагласи) човек? Наляво, надясно, напред, назад? http://www.coreconcepts.com.sg/mcr/wp-content/uploads/2008/06/stretched-disc.jpg http://www.lowerback-painrelief.com/wp-content/uploads/2011/12/back-pain-spinal-fusion1.jpg http://www.bennettclinic.net/images/Subluxations_clip_image001.gif http://romochiropractic.mychiroblog.com/files/2011/03/sciatica-9-7.jpg http://www.backpainhelptoday.com/wp-content/uploads/2010/10/Disc-Flexion.jpg Що е то "праведник"? Колоните на ЦУМ, или: http://www.theluklinskispineclinic.com/img/backrack/backSections.jpg Към какво е склонността (в коя област)? Възможният отговор (или отговори, в случай на повече от една склонност/изкривеност/патология) се намира в числата от едно (1) до тридесет и три (33). Неправедност = разрушение/дисбаланс

За мен не си противоречи. Да, мисленето и аз-а ръководят тялото, неговото здраве, сетивата и моралът към околните същества. Троичният психически апарат е едно и също нещо с аз-а, само че е разделен в психоанализата на три части - "Супер Его"; "Его" и "То". Моралът е продукт на Супер Его-то. Нищо подобно не е твърдяно. "Аз"-ът, сиреч психическия апарат се "разстила" навред в тялото и самото тяло е негова проява. Във всяка една клетка, до самия и корен - все е "аз". ДНК-то... "Аз"-ът не е съсредоточен/концентрират/установен/не се помещава само в главата, в мозъка, в ума. Чувал ли и нещо за мускулна памет, за памет на молекулата (да речем на водата, но не само) и пр.?

Така е. Мислите - това е ума/вселената/битието/света. Премине ли човек отвъд мислите - достига до вечността, до първопричината. Мислите - това е аз-а. "Светът е ментален"

http://www.youtube.com/watch?feature=youtu.be&hl=bg&v=9l-YYqjhVi4 Всичко е Светло!

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D1%8E%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/ea/World_Muslim_Population_Pew_Forum.png http://www.china-mike.com/wp-content/uploads/2011/03/map-world-religions-chart.jpg http://en.wikipedia.org/wiki/Western_Wall http://en.wikipedia.org/wiki/File:Westernwall2.jpg http://en.wikipedia.org/wiki/File:Location_map_Jerusalem.png http://v2.cache1.c.bigcache.googleapis.com/static.panoramio.com/photos/original/3055194.jpg?redirect_counter=2

Йоан 18 33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си? 34 Исус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене? 35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил? 36 Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук. 37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас. Йоан 19 10 Затова Пилат Му казва: На мене ли не говориш? Не знаеш ли че имам власт да Те пусна, и имам власт да Те разпна? 11 Исус му отговори: Ти не би имал никаква власт над Мене, ако не бе ти дадено от горе;