Ники_

Четири елемента http://t2.gstatic.co...jl4f92VRdpW&t=1 http://i.data.bg/07/...470395_orig.jpg http://www.crystalin...folelements.jpg В човек съществуват всички елементи. Чрез тях древните алхимици са извличали "злато", пък и не толкова древните... Чакрите, енергийните центрове в човека - към всеки един от тях принадлежи даден елемент. Не само в Юдаизма и Християнството, но и в Елада са познавали тези елементи. Та в чарите както следва елементите са: първа - земя втора - вода трета - огън четвърта - въздух ... Огънят в трета чакра се брои за емоционаност. Емоционалния огън, ревност, обич и пр. е много различен от огъня на Любовта. Водата... с вода е изтребен човешкия род, поради изкривяване в нравствеността, и забележете, поради сексуален разврат. Много вода. Многото вода е алегория на депресивното състояние - да се издавиш. Водата е сексуалността в човека, наслаждението, отделителната система. Не случайно и в Даоиската алхимиа, и в акупунктурата, точката под долния "Дан Тян" се начира "Ци-Хай", което в превод е "Море от енергия". Когато човек прекалява със секса, няма как да не достигне до едно безжизнено, сиво състояние на духа, до една изчерпаност. Често по време, или преди менструация женския пол страда от една "тревожност" (меко казано) във втора чакра, та чак същата "заразява" с раздразнение трета, т. е. явява се и завишена емоционалност, докачливост. Водата в човека е свързана с партньорството, с работата на бъбреците, с насладата от живота. При проблем с водата, ако тя е в недостиг, се засилва огъня, емоциалността, активността, сухота се явява, а при излишък се получава затлачване, като в голямо блато, където липсва движение, където има дълбоки и мътни води, в които се крият всякакви "чудовища" (опасни мисли, депресивни състояния...опасения и чувства за изоставеност, за самотност, липса на живец, падане в "яма"...). Та на онзи човек, дето е яхнал метлата, както се казва, дето са го хванали бесните, на такъв човек, според това правило, не се добавя огън, защото същия би изгорял, но пък има и обратно правило на правилото, което води точно до въпросното изгаряне, но е много болезнено, катарзистно. Същото се случва ако наливаш вода у някой депресиран, като например да му вменяваш вина, да му казваш как за нищо не става, каква отрепка е, че е безполезен, че е грозен, че не го харесват, че е неспособен... Такъв, ако му внасяш вода, ще се удави в сълзи, но може и живота си да удави... Затуй работата с елементите не е за всеки, въпреки че всички работят съзнателно, или не... щат не щат. Четирите елемента са вложени и в картите Таро, а от там, претърпявайки метаморфоза, се явяват и като боите от стандартната колода. Едно време баба ми, Бог да я прости, ми гледаше все на Вале Спатия. Тогава виждах картите, според това на което ме учеше тя, по доста по-различен начин, но пак си имаше своята точност.

Привет, kostadinova! Преди много години... не съм бил по-голям от 5 годишен, гледах телевизия, вечерта... помня, че бях заедно с майка ми. Та гледах телевизия и по-конкретно гледах клип с песничка на The Beatles. Както всяко малко дете и у мен постоянно се пораждаха въпроси и започнах да разпитвам майка ми за човекът който пееше, в случая - Пол Маккартни. Майка на дълго и на широко ми обясняваше. Не пропусна да спомене и за Джон Ленън, за това че е убит (08.12.1980), че е мъртъв. Тогава, именно това нещо за първи път в живота ми ме доведе до психологическия сблъсък със смъртта, вътре в моя ум. Помня, че се ужасих! Веднага попитах майка си, дал и тя ще умре. Не исках да я загубя! Не исках да съм сам (мъртъв), необичан! Самотата и смъртта (безлюбието също) имат един корен. Ужким са две "растения", но всъщност са едно. Горката жена... да гледа собственото си дете да страда, да е ужасено и да не е способна да му помогне да преодолее страха... Помня, че мама се опита всячески да ме успокои - че това е нормално и пр.. През нощта спях силно притиснат в нея, с гръбчето си, и не и позволявах да спре да ме прегръща. С времето този страх бе преодолян, поне на пръв поглед. Разбрах в последствие, че той е/се закотвя дълбоко в подсъзнанието и че във всеки един момент може да "изплува" (и че доста често се показва на "повърхността"). При мен, за щастие, или за нещастие, той редовно се показваше, напомняйки ужаса си. Все по-често си спомнях, че смъртта съществува. Опасявах се от този край. Не исках да го приема! Ама как!!! "Не може да е така! Не може да няма нещо друго! Това ли е смисъла!?!" - си казвах. Тогава започна моето търсене. Бях още малкък... По време на пубертета, тъй като се получава взрив от хормони, много неща излизат от подсъзнанието и много често напомнят за себе си, но още преди този период започнах да се занимавам с паранормалното, с феноменалното, да го изследвам, да го търся, да събирам данни, информация, която постоянно да подхранва една армия от смелост и смисъл, чрез която да оцелявам и чрез която да побеждавам страха... ужаса... Постоянно търсех потвърждение за това, че съществува душа, отвъден свят... После на дневен ред дойде копнежа да има преинкарнация, заради нежеланието от моя страна напълно да се разделя с "този свят". И тъй, аз постоянно си търсех "храна" за наранената, за несъвършената, за ранимата си психика. И това е много добре! Да! Много добре е човек да се страхува! Така са правени много открития, че да не река всички. Зарад страх, зарад някакво желание, зарад някакво опасение. Трябва да се страхуваш! Нормално е да се страхуваш и е много хубаво, че се страхуваш панически! Това значи, че пред теб има Път, че ти предстои развитие, че ти предстои да правиш разкрития, да бъдеш пионер! Много учители/специалисти въобще няма да се борят с този твой страх, нито ще те съветват ти да се бориш с него. Биха го поощрили, биха го подсилили. Опасна е тази методика обаче. Би те въвела още по-дълбоко - до най-мътните води, до най-дълбоките недра на подсъзнанието. Затова тя се прави само от специалист, от човек с опит и познание. Виждам, че имаш вяра в Бог, но виждам също така, че имаш и голям набор от съмнения. Това е добре. Това е нормално. Започни да се движиш, да пътуваш в изследванията, в проучването, както на външния свят, така и на вътрешния свят. Разгледай света и виж има ли той съвършенство някакво в себе си, например небето, морето, космоса със звездичките, ручея планински, горите, мирисът на цветята. Е, след като разглеждаш по този начин света, съзерцавайки го всяка секунда, виж съвършен ли е той и виж дали това съвършенство е възможно да бъде, да се случи, да се пръкне случайно. Помисли дали съществуването има смисъл. Дали просто човек не се ражда, не живее страдайки и не умира, попадайки в гроба. Виж дали всички, такива като Иисус, като Буда, като Лао Дзъ, като които и да е от този ранг, не са се заблудили и ако са се заблудили, виж защо са се заблудили по един и същ начин, достигайки до едни и същи заблуди, които са наричали "истини". Случайно ли е станало тъй? Това виж. Изследвай! Помня, нещо много хубаво от Ошо и много на място (перефразирам по памет): Просто живей! Какъв е смисъла да мислиш за смъртта? За човека, за ума му, има два варианта, два възможни края и те са прости - или умира и с него се приключва, с което приключва и страданието, съзнанието и пр.., следователно приключва и проблема му (със смъртта), или след смъртта съществуването продължава, следователно проблема отпада, защото нали смъртта не е края, следователно и страданието от тези опасения се изпаряват. Та, два варианта: - или умираш напълно, веднъж и завинаги и с теб се свършва, задно и със страха ти. Теб те няма - респективно го няма и проблема ти - или съществуването след "смъртта" продължава и отново страха от смъртта изчезва Какво има да му се мисли толкова докато си жив!?! Има и друг подход - започни да се молиш на Бога. Винаги когато те "нападнат" мислите, опасенията, ужаса, се моли. Моли се силно, искрено, с цялото си сърце и ум и нека Бог да ти разкрие истината. Това искай, това търси. Аз това направих и ме се разкри. Сега знам и не треперя, но пък имам други проблеми - например често се улавям в арогантно поведение, в чувство за превъзходство, които на свой ред отработвам и над които се трудя. И тъй, животът винаги дава нещо ново. Всеки ден нещо ново се ражда, а друго умира - някоя наша мисъл, наше чувство... някой наш страх, наш импулс, някоя наша емоция, някой нова любов..., но и нещо остава в този вечен кръговрат от новости. Всеки ден е по своему нов, красив, вълшебен. Всяка нощ е различна. Всеки сън е различен, както е различна и всяка въздишка! Колко много усмивки летят! Та тъй... Търси и не спирай, докато не намериш. Всъщност няма да спреш, защото страха ще те принуждава да се движиш по една пътека, която никой не избира сам, по един Път на/чрез който се възражда новия човек - човек познал, смел, смирен, любящ, човек добър, човек човечен. Нещо хубаво са ти приготвили. Имай вяра. Бъди благодарна!

Привет! Освен кръвното налягане, това нещо, което се случва може да се дължи на много неща, като на първо място причината е промяната, която се случва с много хора напоследък. Може да разгледаш в интерснет информацията за Кундалини, за освобождаване на подсъзнанието, за това какво значи термина "Самскари", също така може да прегледаш сайтове, теми и пр. неща за тъй наречения "преход". Ето например някои неща примерно: "Какво става с мене тази година?" "Усещам негативна енергия, закрепена за мен" "Пробудената Кундалини: списък на симптомите" "12-те признака на Пробуждането" Могат да се намерят и други. Също подобни има тук, в "Порталът". Та, според мен, освен тези, бива да си погледне и дишането ти как е (блокаж на диафрагмено ниво). Дали не е то причината. Както винаги всяка причина си има следствие. Виж как ти е областта в слънчевия сплит и малко понадолу. Дали е твърдо, дали е раздуто, дали усещаш болка при точков натиск в тези точки (в областта на коремната кухина, опипай с лек надиск и установи къде има болка): http://2.bp.blogspot.com/-WjykjnqfkDg/TurqkyF1ceI/AAAAAAAAArg/kk3bov0z7SY/s1600/7_000.jpg http://www.lekove.bg/userfiles/image/19-11tt29.jpg http://qi-gong.hit.bg/acupressure.htm#3 http://zashto-kak.hit.bg/meridiani.htm http://zashto-kak.hit.bg/chakri.htm Пиши за това какво си установил. Не е зле да правиш леки раздвижващи движения за шийните прешлени, масаж на челото, на слепоочията, на ушите и на тила, както и на раменния пояс. Опитай и дихателни техники.

А нощно време се отдръпват... и сякаш някой те поставя в люлката на успокоението. Потопи се в тази люлка от Мир!

Човек бива да се води по правилния закон записан в сърцето, тоест по неизкривената нравственост. Каквото и да става убийството/самоубийството е грешно, погрешно действие, чрез което нищо не се решава, а тъкмо напротив - то осигурява ада. Човек бива винаги да слага състраданието на предмо място - да е състрадателен към себе си, за себе си и към/за близките си. Ако това се държи винаги в ума, то няма опасност, но за това е нужна вярата, правилните убеждания, пък вярвам Божията помощ няма да закъснее, стига човек да се обърне към Твореца и да я поиска от дъното на душата си.

продължение (моля модераторите, ако счетат двете мнения за подходящи, да ги "слепят" едно за друго, защото по "невнимание", без да искам "чукнах" "бутона" "публикуване"): Та, видях като на кино всичко, как падах, как умирах, погребението, мъката на близките си и пр... Беше голям страх, голяма борба. Сякаш не бях сам в собственото си тяло, сякаш нямах контрол върху него. Сякаш някой друг бе в тялото и за едно се мен се опитваше да го контролира и да го управлява. Тъй като не бях сигурен дали няма да скоча, взех че излязох от вкъщи. Вън започнах да ходя напред назад, като ненормален. Просто не можех да стоя на едно место. Страхотна изнервеност, страхотна немирност. Лудост, бесоватост. Не можех да остана за миг на едно място, дори за миг... Запътих се към подножието на Витоша, с рейс, в който едва изтраях да се возя... След като слязох в кв. Бояна започнах да прегръщам дърветата, в опит да се заземи енергията. Прииска ми се да се събуя бос и да си заровя краката в пръст, в рохка пръст... Усетих, че ще помогне..., но не го направих... След това отудох при един мой учител и плаках, ама много плаках. Плаках, та се скъсах от рев, с много умиление, с много разкаяние... Виждах цялата си глупост... Състоянието с тези натрапчиви мисли продължи няколко седмици. Ходех на работа и тайно плачех, та даже виех в теолетните. Просто сълзите не можех да си сдържам. Сякаш избухваше разкаянието в мен... В тези дни за първи път, отнесен до критична ситуация, познах силата на постоянната, на непрекъсната молитва, било то шепнешком, или на ум. И това носеше Мир, покой, победа, чрез поражението. Тези няколко седмици бях адски. Успоредно с тях обаче ми се разкриха много неща, в самата им същотнсот, едно от които е смъртта. От всичко това излязох помъдрял, обогатен, опитен и многократно по-смирен, по любящ... Това си беше чисто посвещение, дадено на нечист човек. От тогава на сетне се изредиха още поне четири посвещения, подобни, на други нива (телесни, сърдечна област, стомашно-чревна... ), но вече имам опита и рецептата" за извличане на "лекарството". Дори и днес, от няколко дни насам тече поредното посвещение, в което, както при всички предхождащи такива, имам единствената задача да се предам в ръцете на Божественото. Поздрави!

Оу, същото преживяване съм изживявал и аз, само дето моята тераса е на 7-мия етаж... Беше по време на една голяма гръмотевична буря. Цялото небе се беше наелектризирало. Гърмеше, трещеше, святкаше отвсякъде... Дни преди това се занимавах с много лоши неща, нещо като черни магии, само че на ниви мисли, с характерните за тези неща визуализации. Та, въпросния ден... хм, усетих че изгарям - изведнъж ми стана много топло, ама страшно много и започна да не ми достига въздух. Почти усещах задушаване. Отворих балконската врата и с отварянето чух глас в главата си, сякаш сам на себе си каза: "Скачай!", в заповедна форма. От друга страна друга част от мен започна да изживява огромен страх, ужас и настана борба - от една страна тази част, която искаше да скоча, от от друга - онази уплашената, дето тръшна вратата отвътре и я заключи, дето се дръпна няколко метра навътре, защото едва удържаша противника в себе си (себе си). Тереперех. Видях като на кино как скачам, как с мен се свършва,

Лъве, ЧРД!

хехе Добър термин, явно взет от "книгата" "Танцът на Лудостта"... ... и това, и това...

или с други думи: богатите също плачат Los Ricos También Lloran ("The rich also cry") is a popular telenovela produced in Mexico in 1979, starring Verónica Castro, Rogelio Guerra and Rocío Banquells. защо ли? в какво тогава се крие щастието? бедни и богати: следователно (?) ...

Привет и добре дошъл! Гледам те и виждам Слънце (Кристалче), греещо в свят с безброй Слънца. Едва ли имаш нужда от съвет, освен от този: да, всичко, което си усетил, за всичко, включае и за Пътя, Пътуването и Пътуващия, е вярно. Прави това, което най-добре правиш - Свети (Люби), Свети навред, без да спираш тез лъчи пред "тъмното", защото Светлината е създадена за огряване на Тъмнината. Кой може да я освети? Само който разпознае истинската и природа. Затова и в тъмното съзирай светлото. Нищо повече... братко.

Танцувай, о Великолепни! "Събиране и изваждане" лекция пред общия окултен клас, 8 април 1931 г. Външното и вътрешното (до колкото въобще има разлика) Мухите - еквивалентни на разсейващите мисли, на идеите, на врагът, от който иска да се отърве всеки медитиращ - "его"-то/себичността/аз-а, наречени също "Сатана". http://www.youtube.com/watch?v=9l-YYqjhVi4 Просветеното и непросветеното (до колкото въобще има разлика) Чистото и мръсното (до колкото въобще има разлика) http://en.wikipedia.org/wiki/Ramakrishna#Bhairavi_Brahmani_and_Tantra Цвятя/Танц "Два" пътя/подхода: Какво е Бог? (Кой съм аз?) - изваждане (пътят на Мъдроста/ума) = "нети, нети" („нито това, нито това“) - http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B5%D1%82%D0%B8_%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8 - събиране (пътят на Любовта/сърцето/Христос) = и това, и онова - (Лука 11:23); "Саарвам кхалв идам брахма" („Всичко, което се разпростира е Брахман“); “Ля Илаха Иллаллах” (Цялото могъщество принадлежи на Господ, Който сътворява материята във всеки един момент. Това е истинското значение на “Ля Илаха Иллаллах”, основата на исляма, която означава “няма друго божество освен Аллах”. Не съществува друго божество освен Бог. В действителност не съществува нищо друго освен Него. Съществува единствено Бог и Неговите проявления. Всичко, което виждаме наоколо, са само Негови проявления.) из "Тайната отвъд материята" За "двата" подхода: из “Аз съм онзи човек”, стр. 141; 6 Заключение: из Бхагавад Гита Мевлана Джеллаледин Руми из "Квинтэссенция устных наставлении, касающихся видения, созерцания и поведения, согласно махамудре; Кунга Тензин Само Любовта. Пустота е просто едно добро начало, но Любовта... Любовта е нещо Съвършено и нещо, което се явява Смисъл.

Това не са стъпки за спасение, а за взимане на "дозата", от която човек има нужда, от която е зависим и на която робува. Лечението минава през сблъскване със себе си (сянката, за която писа Орлин), с това от което идва страха. Без приятели! В самота! Усещането ми е, че се клони към обсебващо поведение, несъзнателно. Хората от това бягат, защото е насилие. И всичко се върти около искането, около желанието за лична угодия, желание породено от страх. По принцип желанието да задържа човек, нещо си там, се отразява и на дебелото черво, като следствие. Та следствието се нарича "запек". Въпросът е - "Защо му са на човек приятели?". Има три отговора. 1. За да получава нещо от тях. 2. За да дава нещо от себе си за тях. 3. Хем да получава, хем да дава. Ако човек търси приятели за да получи нещо от това, то е добре да познае що е то "сам си си достатъчен". Ако човек търси приятели за да дава нещо на тях, за тях, към тях, то е добре да разбере, че може да върши въпросното към всеки, че няма ограничения, че нищо не му пречи. Повечето хора стоят в точка 3. И трите варианта са погрешни постановки, заблуди, невежество на съзнанието, или казано по-меко - липса на опит/познание, разбиране/проникновение за същността на живота.

Мхъ из филмът "Дзен" (2009) Чудно, големите сърца с какво изпъкват... Няма нищо, брате!

Щот не надуваш гайдата, затова си депресиран. Смолянчанин си, все пак, надуй гайдата!

erendil , брате, Хубаво, сега спри и хвърли всичките тези представи за боклук в коша*. Прати и представата за другост/за другия/за имащия нужда от съветите ти, от просветление, в коша*. Прати всичките представи за непросветени хора в коша*. Това са привидности, поради заслепение. Прати и солидността на аз-а ти, на его-то, което се изживява като помагащ, като отварящ очитете на "другите", просветяващ, прати и това в коша*. МахаМайа, към която все още си се привързал и която не си преодолял. Стани Бог, танцуващ, съзерцаващ в любовно блаженство Себе Си. Стани Любовта, Мира и Свободата. "Другото" е илюзия, бош-лаф. Просто Люби!

А според мен, Орли (Здревей между другото :-) ) човек, по принцип, има нужда и от двете - и от практиката, и от философията, която като дума ще заменя с "разяснение". Ти сам в темата, пък и не само тук даваш изобилие от чудесни разяснения. :-) Да се каже единствено: "Прави така и така." е недостатъчно за човек, за ума, защото той иска да знае защо, иска обоснованост, аргументираност. Каквото съм счел, това съм дал. Ако е от полза, хубаво. Ако е вредно, също не е зле. ;-)

Точно така, но не съвсем. Не "Бог знае какво", а аз знам какво. Отхвърлен дуализма, при положение, че отхвърлянето е правилно, се разкрива реалността, която приема нещата, без да желае да ги променя, както по-надолу си писал, навлизайки в противоречие. Затова ти писах, че няма глава за рязане, нито демони за изтласкване, за виждане, за игнориране, нито пълни и празни души... Да, в началото е полезен дуализма, после е ненужен. Точно тъй. Мхъ, тогава няма да имаш нужда да обясняваш на който и да е, каквото и да е, нито да го тласкаш на където и да е. Ако се научиш да приемаш нещата, ще си в Мир, в Любов. Мисловни кутий и прочие неща, които се привиждат на човек, са част от неведението, поради липса на истинско разбиране. Дори и това обръщение от мен към теб, дори и то. Докато човек не види във всичко Бога, който танцува, е сляп. Вижда дуално. Зле е, защото тези действия са излишни, мая. Каша в главата, а това не позволява на Любовта да бъде, да се изявява. И не, не виждам вече боклук в себе си. Само цветя има, затова и не отхвърлям нищо, а приемам. Дори кашата, дори неведението, мая, илюзията - все цветя изумително красиви, дори ненужността. Дори "зле"-то. Добре е да се учиш на приемане на тези, но едва след като видиш истинското им лице, чак тогава ще успееш. И разбира се, че съм прав. Други няма. Но и има други, за да има Любов. И отново съм прав. Този който е. "Той" е сам. Езикът е беден и не може да се изрази, затова се казва така. Реално няма никой. Когато не съм, пак съм. Не, не е арогантност. Просто още не го разбриаш. Но и теб те няма. Тъй че и проблем няма, реално. Затова няма нищо за променяне, от тази гледна точка. То е ясно кой е и кой не е преди, по време и след мисълта. Един и същ, но този един и същ не е в същото време, защото липсва другост. Би било хубаво да усещаш какво ти пише "другия", но пък е хубаво и да не усещаш. То пак красота. Ти също си красив, макар и грозен. ЗНам къде си, кой си, реално и на ужким. Това ми дава право да те любя, без да...

Едни не могат да бъдат сами. Други не могат да бъдат с който и да е. На едни им харесва компанията и ненавиждат самостоятелността, защото виждат в нея самота, а тя е страшна (в очите им) като смъртта и аналогична на нея. На други им харесва да бъдат сами и ненавиждат социалния живот, партньорството, компаниите, шума, защото считат същите за крадец, който им краде мира. Страхуват се също да имат социалност, партньор, компания и пр., защото се страхуват да не ги изгубят. Това са два полюса, две крайности. Едно време, един мой учител ми каза тъй: "И в тълпата може да бъдеш сам, ако решиш. Не би ти попречило. Само е нужно да знаеш как." Мога да кажа, че и обратното е валидно - дори и сам, никога не си сам, пък и сам, пак е интересно. И двете положение могат да ти дадат, но могат и да ти вземат, зависи от твоето собствено отношение към живота, от твоето разбиране, от светогледа ти. Да се научиш да бъдеш сам, да преодолееш страховете си - това не е лесно, но е възможно. Три неща са необходими - вяра, надежда, любов, но за да имаш тези трите, ще ти трябва и правилен възглед, разбиране, проникновение за същността на живота (учение, концепция, идея които да приемеш за правдиви, за истина и които да изповядваш). Страданието, което удря по нечия глава, то е учител и подтиква към развитие, към движение, към еволюция на съзнанието. И да има човек приятели и да няма, все едно е - участа му е в гроба. До преди гроба е важно да се изживее живота по най-добрия начин. Човек бива да отсее/разбере това, което най-много го прави щастлив, което го ощастливява - дали искането, жеалнието да придобива и самите придобивки, или желанието да дава, защото от даване човек също получава удовлетворение, пък и комплексарщината се лекува, докато ако само взима човек, ако само се стреми да придобие, каквото и да е, то все ще е неудовлетворен. Къде е истинското удовлетворение, истинското изпълване в душата? Дали е там, или тук? Дали в това, или в онова? Понякога човек не осъзнава как без да иска загражда, опитва да завладее, подтиска, притиска, насилва, задушава приятеля си, партньора, околните, че дори и самото приятелство. Натрапчивост. Агресивност. Толкова много желае, че не усеща как е загрубял в копнежа да придобие на всяка цена... защото страххх и нестабилност, но всеки може да бъде в подобно положение, затова състрадсанието не бива да се изоставя. Има един много добър въпрос: Какво от това? Сядаш и започваш да наблюдаваш всички игри на своето съзнание, всички копнежи, всичката немирност, всичкия филм в себе си. Каквито и опасения да се появяват, разглеждай ги, без да допускаш истерическия страх да те завладее, без паника, без да откачаш и виж дали те са по-силни от теб, с въпроса "Какво от това?", например: Живот без приятели. Какво от това? Животът и такъв е интересен, нека го разгледам. Болест. Какво от това? Сигурно и от нея има полза, дори само ако разбера причините за нейната поява, пак е ценно. Самота. Какво от това? Нека видя колко е дълбока "ямата". Смърт. Че какво от това? Колкото - толкова? Ама... това, пък онова (умът винаги умее да се оправдава, да представя аргументи, които да изглеждат много на място, правдиви, здрави, разумни, но при все това, си остават просто оправдания, за които той сам се вкопчва като удавник за сламка, зама и само да не е тъй, а инак...)!?! Лудост. Какво от това? Бедност, глад. Какво от това? Нещастие. Какво от това? Хубаво! и т. н. и т. н. може да разглеждаш по същия начин. Първо разглеждай, размишлявай, поставяй се във всяко положение, което ти се вижда не(его)угодно.

Eхее! жена - мъж = дуализъм идеи - не идеи = дуализъм голяма глава - малка глава = дуализъм смърт - живот = дуализъм умреш - новородиш = дуализъм То трябва да се отхвърли всичко, а не само половинчато и не само до толкова до колкото ни стига погледа/разбирането. Идеята за идеята/идеите, било то за това дали да се приеме, или отхвърли. Идеята за някой друг, който може да бъде поправен. Идеята за "аз" и за важността/солидността на този "аз". Лично го наричам "себеотдаване", но то има много имена. Какво ли от това? У всеки човек има и жена, и мъж, и дете. Не е точно и не е правилно, че жената умее по-добре да се себеотдава от мъжа. Слабо е това заключение и невярно. Няма нищо за изхвърляне. Всичко е за изхвърляне. Зависи от подхода, както описах по-горе. Дори няма нищо за разяснение. Ако не се водиш по любовта, ще те тегли/принуждава страданието. Сам не може никой да умре, защото това не е концерт по желание. Спасението е дар/награда от Бога за Бога. Няма боклуци реално. От едно по-ниско ниво много неща могат да се видят като боклуци, но разкрие ли ти се цялата картина, боклуци липсват. Само Бог е, който танцува. Нямам проблеми, нито глава за рязане. Дали съм мъртъв или жив, а може би и двете, до колкото въобще има разлика. Дали съм аз, или не съм? И съм и не съм, едновременно. Дали пиша не теб? И не, и да. Дали пиша въобще? И не и да. И си и не си. Всичко, което писах го няма, затова само глупец маже да репликира (хехе), но пък то и глупец няма, освен мен, който репликирам. Всъщност сам си говоря. Понявга зная това, както в случая, понякога се правя, че не зная, че чак си вервам. Лилла му казвам ("казват"). из "Сърдечната сутра" но това е само половината от Истината. "Ти" стигни до там, пък после... Останалото не се преподава. то е тайна, въпреки, че е писано, казвано, но "никой" не го възприема, защото "никой" не го вижда, никой не го различава, "никой" не го разпознава. Действителността, която виждам (аз) и която съм (не аз) никак не е сурова. Проста е и сложна в красотата си любяща. Сурова е понявга от позицията на индивидуалността, която в самозлаблуда се съпротивлява. Но и то е Лилла. Сатчитананда, но дори и това не може да я изрази. И какво от това? Думи - прах и пепел. Но с вода и импулс, праха и пепелта живот са. Живот в Живота. Ако ги захвърлиш, ще изгубиш аромата. Творението, илюзията, света, идеите, боклуците и пр., и пр. - всичко това е аромат, красота, но не и преди да "си се" (ново)родил за тях, не и преди да "си" прогледнал.

"Аз съм щастлив" = дуалност. От една страна "аз", а от друга щастието. Точно това ти писах - че щастието е невъзможно, ако няма кой да го изживява, ако няма "аз", но... "аз"-ът за който писах по-горе в мненията, вече не е същия, какъвто е бил. Както Петър Дънов. Той се е новородил. След просветлението, след като е изживял "Себе Си" като Всичкото и Нищото, "се" е "завърнал", като учителят Беинса Дуно. Пак е бил Петър Дънов, но вече не е бил същия, а преобразен, защото познанието за истинската реалност, за истинската същност на нещата, вече била разкрита. След това няма вече неведение, няма Майя - хем "си" Всичкото и Нищото, т. е. отъждествен с Бог, хем "си" индивидуалността, "аз"-а. Това е да "Събереш Небето и Земята", както се преподава в Дао. Това е да се осъзнае Единосъщието между Нирвана и Сансара, на каквото учи Нагарджуна. Това е недвойствено Самадхи. Какво е Бог? Тук ли е, там ли е? Това ли, онова ли? Ако Бог е Нирвана, Пустотата, Шунята, а неБог е другото, то имаме двойственост. Ако Бог е ясното съзнание, Любовта, пък неБог е замъгленото съзнание, омразата, страданието, болката, ракът, тъмнината, то имаме двойственост. Има два подхода към осъзнаването. Единят е чрез "нети нети" ("нито това, нито това"). Това е подхода чрез ума. Другият е чрез "и това, и това". Това е подхода чрез сърцето. Първият е чрез отричане, за да се достигне до Шунята, до Дао, до Пустота, които ума не може да си ги въобрази. Вторият е чрез приемане, чрез Любовта, който нищо не отхвърля и която във всичко вижда Бога.

Можеш да помолиш Бог да те осветли по въпроса. Ако се получи, значи си прав и волята е ненужна. Можеш да пробваш и с интуиция. Когато успееш пак пиши. И хайде сега да категоризираме молитвите и интуицията като ненужни, само защото не можеш да узнаеш датата на смъртта си чрез тях. Аз с леко усилие на волята мога да науча достатъчно много неща, които ме интересуват. Това, че някои неща е невъзможно да се постигнат към дадения момент е ясно. Добро утро! Просителната молитва също е волеви акт, акт на "аз"-а, на "его"-то. Не става. Може да се молиш и пак нищо да не получиш, никакво откровение, никакво узнаване. Не става, защото не си се пуснал, защото не си свободен, затова и узнаването е под въпрос, възможно е, но не е сигурно. Не зависи от волята, а от Бога, въпреки волята на индивидуалността, изявена чрез молитвата. Когато си напълно отпуснат, напълно неволеви, тогава целото познание се разкрива, т. е. пада преградата, заблудата, неведението, но за тази цел е нужно пълно предаване, а предаването не става с воля, а с пускане, с това да се пуснеш, да отпуснеш хватката, сграбчването, вкопчването. Тъй и Христос практически показа - предаде себе си в Божиите ръце. Разпването е аналогия и на медитативния процес. У-Вей, или действие чрез бездействието, или прекратяване на деятелността, известно още и като "Шаббат". Тотално предаване. Самадхи, Нирвана. Каквото и да правиш, каквито и да е подготовки, каквито и да е волеви актове, то само пречиш с тях и колкото и да опитваш, то насила няма да се случи. Трябва да се предаде човек, но предаването става едва след като си опитал всичко, щото "его"-то не вярва и иска то да е извършителя, щото е комплексирано. Предаването става едва при крайно измъчване, когато вече няма какво друго да правиш, когато нямаш друг изход, освен да умреш, в тази мистична смърт, носеща много имена... Преди да умре човек не може да се новороди, а преди да се новороди няма безусловна Любов в постоянно отношение. "Два пъти родени" - (Утринни Слова, 28.03.1943 Неделя, София)

Брате, щастието е невъзможно, ако няма кой да го изживява. Затова учение, слез "не аз" продължава с "аз & не аз". След Просветлението, след Нирвана, след осъзнаването на Шунята следва "завръщане", при което отново има "аз", но този "аз" няма нищо общо със стария "аз". Иначе се "отлита", или както казва Ошо - формата постепенно се разгражда. А това не е целта на Творението.

С всяко издишване, брате, смърт е. Ама е нужно и Новораждане за щастието на детето. Подобно на вдишването.

А може и да се самозалъгваме, с туй "да", щот на практика кат гледам, свободни, свободни, но относително свободни... Не виждам истински свободни. Е, его-то на някой може да си мисли какво ли не. Аз също много съм се лъгал и самозаблуждавал, пък и съм си вярвал, даже без да се усетя, толкова угодно ми е било... Слънчев сплит, тестиси, или пък простата... всяка една клетка може да изиграе ролата на "аларма", дето да ни алармира, но истинското разбиране, прякото, директното, има проява единствено в т. н. сърдечно съзнание. Ако не умеем правилно да разчитаме и да виждаме директно (в) слънцето, щем не щем ще се ориентираме по неговото отражение в някоя водна повърхност по земята (разбирай енергийници центрове, биоактивни точки, енергийни канали). На това му викам: След дъжд - качулка.