Ники_

Прекрасно написано! "Когато Божественото говори и камъните мълчат!" Ом Мани Падме Хум

Добрия човек не действа мотивиран от аз-а. Напротив, той принася аз-а си в жертва. Поема кармата и страданието на другите. Прегръща страданието възлюбва го, което го трансформира. Любовта трансформира страданието. Ако човек успее да възлюби страданието и болката, което е алогично, т.е. не е егоугодно, то тогава кое ще го събори? Тогава кое би разрушило вътрешния му Мир и кое бе го извадило от Любовта? Има много примери за духовни учители и адепти, които поемат страданието на другите върху себе си. Това е цената. Ако искаш да отнемеш чуждото страдание, трябва да го изживееш. Това е да се натовариш с кармичните задължения на ближния, да го освободиш. Това става с молитва към Бога, с Вяра, с Любов. "Да положиш душата си", да се "натовариш с беззаконията им"... Това си е вече само за смелите. Смелостта е характерна за първа чакра, а тя е пряко свързана със сърцето. Каквото е състоянието на първа чакра, такова ще е състоянието и на сърцето. Любовта и смелостта съ в съдружие. Там няма себичност и страх за себето. Ето защо такъв човек може да жертва себе си. В това се състои саможертвата. Всяко едно друго действие е породено от его-то, от аз-а и често е съпроводено от реактивен импулс, т.е. от ответна реакция - зъб за зъб, око за око. Това е вид насилие. Насилието поражда само насилие. Едиствено любовта може да извади някого от този омагьосан кръг.

Привет, Ани! Ако внимателно анализираш това вътре в теб, което те е разстроило, ще достигнеш до извода, че то е поради несъгласието със страданието. Това са съвсем обикновенни проекции на аз-а, колкото и кофти да звучи. Човек, поради дълбокия си вътрешен протест срещу страданието, не го търпи и и го отхвърля, дори когато то, страданието, докосва другите хора. Това е съвсем нормално, защото аз-а са придържа към разбирането за повърхностната "справедливост", която въобще не е справедливост. Дълбоката справедливост се базира на причино-следствените кармични връзки. За да се случва каквото и да било на даден човек, то има защо. То е просто следствие от неговото поведение и действия в миналото. Дълбоката справедливост е истинската справедливост. Аз-ът обаче не вижда дълбочината на нещата, защото се намира и се отъждествява със сегашната си форма (тяло). Ето защо аз-ът отхвърля и не иска и да чуе за страданието, защото виждайки го извън себе си, индиректно го съзира и като реална опасност за себе си. В Дао има един термин който се нарича "Ненамеса" - У-Вей. Всяко едно действие, което цели подобряване на света или на дадена ситуация също е дело на аз-а. Същия този аз, който вреди, същия този аз се опитва и да "поправя", с което създава още и още дисхармония. В Бхагават Гита се говори за това да се действа, без да действаш, т.е. кагото липсва аз. В случая аз-ът присъства и се чувства обиден, застрашен и в опасност. Той вижда справедливостта изкривено. Изхожда само от гледна точка на себето. Всяко едно страдание е отмерено и точно на мястото си. Това е Карма. Ако човек се опитва да отнеме страданието, което е предназначено за друг човек, то помага ли, или вреди? Ако страданието е градивно, т.е. ако то играе ролята на учител, защо да го отнемаме. Когато в човек се появи Любовта, то на него не му се налага да дайства, да извършва каквото и да е действие... не е необходимо да поправя каквото и да е. Любовта върши всичко това. Тогава всичко около него става добродетелно. Светът се променя, хората също... в следствие на една по-специфична ауричност, на едно по-висше излъчване, което е "заразно". Всяко действие произлиза от аз-а. Дали ще е маскирано зад добрите мисли, зад добрите намерения, или не - все едно... но как може едни действия да бъдат добри, ако се опират на повърхностното, ако си нямат и идея за дълбочинното? Проблемът, според мен е съзнаването. Ако човек няма съзнаване на кармично-следствените връзки, то той не може да бъде истински справедлив. Може би тази жена, от твоя пример, в предишния си живот е убила дете? Кога да си плаща? Колко още живота ще трябва да живее, за да разбере Закона? Закона се разбира единствено поради налричието на страданието и на болката. Тогава ти става ясно кое е болезнено и кое носи нещастие. Тогава спираш да ги допускаш за себе си тези действия, което те води вън от Закона на Карма. На опитваш ли се да поправяш света - това е нож с две остриета, който меже и теб да пореже. Човек трябва да се научи на допускане на страданието. Трябва да се научи да се предава, да се смирява, да се съгласява със съдбата. Ако успее да превъзпита себе си, той ще разбере и защо съществува страданието за другите, както и въобще защо съществува то в света. Такъв човек с любов и радост приема страданието което му е предопределено, поради неговите предишни дествия, които са нарушавали Закона. Ако не умееш да допускаш страданието да достига до другите, това значи, че не умееш да го допускаш за себе си, което говори за протест, за ропот към Живота, към Бога. Това говори за несъгласие. Има ли несъгласие към живота, значи липсва наслада към същия. Как тогава очаква човек да бъде щастлив? Щастието не се намира в неразбирането на нещата, а в тяхното разбиране. Едва тогава идва удовлетворението и спокойствието, Мирът. У-Вей е действие в което липсва аз. Действие на Божественото, а това е пълна хармония. Това е ненарушаване на Закона, ненамеса. Това е като носене по течението на река. Друг е въпросът, че до като се носиш в Блаженство и Любот, то тялото, формата същевременно излъчва тези неща "вън" в пространството. Състрадателността има едно велико предимство - разтваря сърцето. Тъй, че не е съвсем грешно. Въпросът е тази състрадателност... зад нея да не се крие себичното и страхът за/на себето от страданието.

Точно така си. Личностното трябва да умре. "аз-а", себичността. С него ще изчезнат и разделенията. Осъществува се Единение. Тогава всички надпревари, себеутвърждения, желания и мотиви си отиват... в небитието Да умреш приживе - това е най-голямо и последно постижение на аз-а.

Кой знае кой кой е!?! Някои учители са добре маскирани. Не тръгвай към отсъждането с такава лека ръка. Писах принципно, а не в нечия защита, или за нечий ущърб.

Eто, че пак се оплетохме : от какво по-точно произхожда материята? - от мислите, от духа или от съзнанието. И каква е за теб разликата между ум и съзнание (за мен има), че все ги изброяваш и двете, т.е като различни неща, но по-горе ги определи като еднакви - съвкупност от мисли? И какво да разбираме под аурично поле? За мен далеч не всички материални неща имат такова. Енергийно поле - да, но аурично? А ако търся мисли, няма да правя дисекция на мозъка. Ян ти даде точно сравнение - не можеш да търсиш и намериш функцията на нещо, разглобявайки го. Да, мозъкът е работел основно като ретранслаторна станция, но вече е дошло времето да започне да поражда мисли и то живи, в смисъл одухотворяващи. Това в момента върви като процес и ще приключи, когато приключим с доизграждането на менталното си тяло. Между другото нашия мозък се развива и далеч не е за подценяване, дори и като парче материя . Струва ми се, той е най-високо организираната материя, с която разполагаме във физическото си тяло. За мен това са синоними. Не ми носи никакво оплитане. Изброявам ги като синоними. Защото едни са се привързали към думичката "Дух", други към думичката "съзнание", трети към думичката "ум". Различните учения използват различно тези думи. Според мен разлика няма между тях. Много е опасно и доста е егоугодно собствения ти мозък да поражда свои мисли, при това те да се нещо значимо. Това те прави и теб значим, нали. "аз-ът" е винаги комплексиран. Мозъкът е сгъстени мисли. Той е проява на енергията. Тялото е форма и следствие от мислите, от съзнанието. Съзнанието, умът, Духът сътворяват тялото. Това обаче не означава че тялото притежава каквото и да е. За да се появят в мозъка по-висши мисли, или по-високо ниво на съзнание, то това първо не зависи от него самия. Второ - те не са негови, просто са му "спуснати". Има голяма опасност от възгордяване от СуперЕго при подобни твърдения. Видите ли ме, аз измислих това, или онова. У мен се роди. Аз съм творец. Нещо най-накрая доприносех за този свят. Не съм безполезен, нали. Поради дълбоката си комплексираност, което е в следствие на невежеството, но заспалото съзнание, което в повечето време не съзнава дори себе си, в следствие на ограничеността, аз-ът постоянно се опитва да се себеутвърди, да се докара като нещо ценно, смислено и значимо. С годините по Духовния Път аз-ът се превръща в Супер Аз (Супермен). Моят Дух, моята Душа. После защо конфликти... Аз-ът просто се маскира. Аурата е енергийно излъчване на формата, или по-точно на нейното съдържание, енергийното и поле. Всяка клетка, всеки атом отделя светлина. Той излъчва. Шишето отделя светлина и тя е видима за зрящия човек. Различната материя излъчва различнапо вид, структура, честота, цвят... енергия, защото енергията непрекъснато играе игра със собственото си изразяване, със собствената си проява, а и непрекъснато съществува обмен между "външното" и "вътрешното". "Вътрешното" никога не е било изолирано, просто то самото често не съзнава, не осезава връзките с "външното". Харе Кришна ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Я да си направя една моя сметка... Шишето е неодухотворен материален продукт излезнал от ръцете на човек. Сравнението му с човешкият мозък / част от органично одухотворено Създание/ е твърде неуместно. Човешкото тяло и в частност мозъкът са продължение на Духовното Същество - Човек в материалния физически свят. Според мене мислите "слизат" от Човекът към мозъка на физическият човек, за да се проявят във физическият свят като някакво действие. Така, че органът мозък е проявление на Нещото свое. Така, че мозъкът поражда нещо свое, защото той самият е проявлението.....допускане на освещението си./свободната Воля/ " Аз и Отец Ми, едно сме" + Светия Дух- три в едно ... но това става след пълното му Одухотворяване на мозъка. Пример: Разглоби двигателя на един автомобил, направи му "дисекция" и намери движението и силата му вътре в него и ела и ме заплюй. Не можеш. Защото Силата и движението което поражда са функции на двигателя, но самото движение произлизайки от двигателя, не се съдържа в него. Но управлявайки двигателя, чрез уредите за управление , управляваш Силата и възникващото движение поради Нея според пътните условия и ..... Свободната си Воля . Така е и с мозъкът. Болестно състояние е при мюсюлманите фанатични самоубийци, че самоубивайки се благодарят на Бога. Защото вътре в техния мозък се получава едно ...ъъъ... "връзване" в Ментала чрез упражняване на собственната свободна воля саморазрушавайки божието творение за илюзорно самозаблуждение внушено от лъжливо учение. Силата на автомобила произлиза от процес горене на дадени химични елементи. Не от двигателя. Двигателят е само съд. Силата е в следствие на взрив, на химическа реакция, на въздействие на елементите. Атомите са изградени от протони, електрони и неотрони. Те са "живи" благодарение на енергията която ги задвижва. Самият елекрон е енергийно заредена частица, както и протонът. Същостта, която ги определя като такива или онакива е енергията. Шишето не е лишено от дух. Но шишето на притежава духът, защото следствието не може да бъде притежател на причината. Всяка материя има своя произход от мислите, от духа, от съзнанието. Ето защо всички материални неща имат аурично поле. Енергия ги изгражда. Енергията гради материята. Нима енергията може да носи нечие име? Нима можем да я ограничим в личностност? Да, от една гледна точка онова, което поражда мислет и което ти наричаш "Човек" (Духовно Същество) може да бъде родител. Но не е ли това Духовно същество едно и също нещо с другите Духовни същества. Погледнато повърхностно е различно, но погледното в дълбочина едни и същи са. Само Един Е. и Той е Родитяла, Творец, разделил Себе Си, привидно и наушким, заради забавлението, заради играта. Сам със себе си играе на криеница, на "познай Себе Си", в което се състои цялата наслада. Дърпането на "Духовния Човек" към себичността, към разделенията е опасно нещо. Нарича се СуперЕго, или Висш Аз. Океанът винаги е бил океан, макар въните му да изглеждат различни, различни неща. Иначе продължават хората да си стоят в разделенията - моята душа, моят дух... не съзирайки единосъщността.

Божа работа. Ники е само инструмент. Въпросът е в неделение на нещата на "аз" и другите. Ники е само една форма, която ще отида в земята, в гроба. Смъртоносна работа. Ще мре. Бъдещ мъртвац. За него нещо няма да се знае след 1000 години. Той е нищо. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Нима разрушението не е последвано от градация? Кое не е градивно? Разрушителното... ми то в дълбочината си е градивно. Как да действа човек ли? Той може да действа всякак. Може да "хвърля тръни", може и да не го прави. Зависи от него самия и от това дали има смелост да понесе кармата на последствията от причино-следствените връзки. Зависи от смелостта му, ако е правил "хвърлянето" целенасочено, т.е. съзнателно. Ако несъзнателно е "хвърлял" то къде е тогава неговата вина? Човек може да вреди и съзнателно с цел да повдигне другия. Това е методика на много учители. Например Миларепа е бил подложен на всякакви унижения и тежък физически труд от учителя си и то в продължение на години. Дълги години му е отказвано посвещение, но накрая, тъй като е бил дълготърпелив и смирен, е познал Себе Си и Бога. В последствие става един велик Патриарх в Будизма. И до ден днешен тази история е "кибрит" за будистите. Учителя на Миларепа грешал ли е, като е подхождал привидно деструктивно? Хубаво е да не се гледа повърхността, а да се види в дълбочината. Да не се окаже накрая, че "чавек като печели не знае колко губи" и обратното - като губи вземе да е спечелил. Въпрос на това да изтърпи човек учителя си, ако има смелост, смирение и уважение, най-вече към себе си. Въпрос на желание. Мнозина учители са поставяли на сурови проверки учениците, за да се видят самите ученици своята готовност да се разделят със себичноста. Това учение и мотодика донася бърз духовен растеж, макар и болезнен. Всичко бързо е земеразтърсващо, като ураган. Себето никак не желае да бъде наранявано, а първото нещо, което научава духовния ученик - това е самоиронията. За добрия ученик е добре дошло някой да удря по егото му. Това го учи. Показва му собствените му слабости и привързаности. Ако човек не издържа на подобни унижения, той намира друг, по-мек учител, който да се ползва от други подходи. Те дайстват по-бавно.

Ники, извини ме, но доста категорично звучиш, а нещата които казваш са непоследователни и противоречиви - особено това, дето съм подчертала - както и със следващия ти пост: Щом и самия ум, и съзнанието са "съвкупност от мисли", това означава ли ум=съзнание? Щом (от горния пост) "мозъкът на човекът не притежава нито една мисъл и нито една мисъл не се ражда в него.", то тогава има ли въобще ум и съзнание, след като хем по твойта дефиниця е съвкупност от мисли, хем тази съвкупност е празно множество?! И ако допуснем, че все пак в мозъка има някаква мисъл, която е, както казваш, "доловил" отвън - то умът и съзнанието чии са, наши или нечии други? Казваш "най-висшите мисли като се сгъстят ...", а какво се получава като се сгъстят някакви по-нисши мисли? И въобще кои са висши и кои нисши мисли? А относно въпросите ти: за мен добър отговор в прав текст е дал Рудолф Щайнер. Интересно какво е твоето обяснение, защото по-горе беше категоричен, че мислите не са продукт на мозъка. А има ли възможност/тенденция човек да започне да "ражда" мисли според теб? У мен липсват тези противоречия. Да, умът е равен на съзнанието от една гледна точка, но умът има много нива, като в най-нисшите си слоеве е доста несъзнателен. Въпреки това, тази несъзнателност пак е вид съзнание, макар същата трудно да съзнава сама себе си. Мозъкът не е ум. Мозъкът е материя. Тази материя не притежава нищо и нищо не може да породи. Сама по себе си тази материя е безсилна. Мозъкът е просто един инструмент. В мозъкът се "разхождат" мисли, но те не са му притежание, не са негови. Те просто преминават. Днес ги има, утре си отиват. Ако питаш от гледна точка на аз-а, дали умът, съзнанието е наше, или не е, то ще ти отговоря, че аз-а нищо не притежава. Той само си мисли, че притежава, че е шеф, че е господар. Самият "аз" е част от съзнанието, но е само една малка част от него. Как може малката частица да е притежател на голямата съвкупност? Когато се "сгъстят" по-нисшите мисли - от тях се оформят или емоции, или страсти, или твърда материя... зависи от нивото. За да си отговориш на въпросът, дали може човек да "ражда" мисли, то ще ти трябва първо да разбереш що е то човекът. Дали човекът е тялото, мозъкът и пр.? Все едно да питаш дали шишето може да роди водата... Няма никаква възможност мозъкът да породи нещо свое, защото той няма силата да го стори. Силата е нещо, което може да оплоди каквото и да е. Ако направиш дисекция на мозък и откриеш дори една единствена мисъл в него, то ела ме заплюй. Мислите са Енергия и те пораждат електрически импулси в мозъка. Енергията поражда живота му (на мозъка). Отдръпне ли се енергията... мозъка, освен че остава празен от мисли, преминава и към разпад, към смърт. Тъй че прави си сметката сама.

Е те това е въпросът, на който всеки сам трябва да намери отговор. Не че не е даван вече този отговор, но и да го прочете човек, ако не го преживее, едва ли ще добие ясна прадстава за възможностите на тази сила, а ако няма предства относно това, как би могъл да направи съпоставка!?

Хм, интересно, защо и как направи редица предположения и изводи за мен, но затова пък не ми отговори никак по същество? Все пак - да не излизам от темата - да, запозната съм с няколко метода за нетрадиционно лечение. При тях ... по-скоро бих дала приоритет на енергиите, а не на мислите(ума). Носители на определени енергии могат да бъдат всевъзможни неща (някои в по-голяма степен, други в по-малка). Умът може да послужи като едно (но не единствено) средство за работа с тези енергии. А подчертаното от мен Според мен, мисълта е Енергия, при това в различна гъстота и плътност. Съзнанието е съвкупност от мисли. Най-висшите мисли, кагато се "сгъстят" се превръщат в чувства. Чувствата, ако ги "сгъстим", ще получим емоции, а от емоциите ще се оформят страсти. Ето защо се казва, че Битието (Светът) е Ментал. Мислите са втората по сила Енергия. Ако човек си направи труда да разгледа простия "Символ на Вярата" в християнството, ще установи именно тази последователност. Пръво имаме Отец, после Син и накрая Свят Дух, които и трите са Бог в Проявата Си. Спред мен, също има разлика между ум и мозък. Мозъкът работи чрез ум и с умът, или по-скоро умът работи чрез мозък, а самият ум е съвкупност от мисли. Кое е по-правилно да се каже, че някой е умен, или че някой е у Мен?

Няма по-важно и по-неважно. Всичко е важно! Попитах, защото на няколко места в различни теми ми направи впечатление, че наблягаш на това - ума, мислите, въобще на менталния план/менталността. Ако искаш сподели по-подробно, какво имаш предвид - особено тук, в тази тема, мисля ще бъде полезно! Чакрите, или кухините (Дан-Тян - поле на елексира/безсмъртието), или сефиротите, или... Образно казано, в превод, чакра е телесна кухина, където се "завихря" енергиен поток. В тези кухини са разположени жлезите с вътрешна секреция от Ендокринната система. Има голямо струпване на нервни възли (ганглии), като продължения на черепномозъчните и гръбначномозъчните нерви - части от ПНС (Периферната Нервна Система). Всъщност, мислите определят доста от хомеостазата и реактивноста, чрез рефлексосната дъга. Мислите обаче също се влияят от "външния свят". Според мен, мозъкът на човекът не притежава нито една мисъл и нито една мисъл не се ражда в него. Той просто долавя и препредава. В средата на мозъкът се намира Хипофизата. Тя отговаря по местоположение на шеста чакра. Което ще рече, че мислите пораждат доста от следствията по и в Ендокринната система, Нервната Система и Енергийната система като цяло. Мислите пораждат емоциите. Емоциите, според мен, са нещо отделно от чувствата (чувството). Чакрата на емоциите е трета чакра. Чакрата на чувството е четвърта чакра. Трета чакра не само има връзка с втора и с четвърта, но има пряка връзка и с шеста чакра. Четвърта чакра не само има връзка с трета и с пета, но има и директна връзка със седма чакра. За мен Любовта е чувство и тя е неподвластна на обикновенния ум. Тя е с по-фисша вибрация и е продукт на по високо ниво на съзнание. Емоциите са: Гняв, Съчувствие, Завист, Задоволство, Изненада, Обич, Омраза, Отвращение, Паника, Приятелство, Радост, Разочарование, Ревност, Самота, Срам, Страх, Тъга, Унижение, Учудване, Щастие, Ярост,... "Емоция", като думичка, е доста условна по значение. Това е някаква мисъл, която активира секретирането на определени хормони, които от своя страна пробуждат, или успиват органи, тъкани или процеси в организмаъ на клетъчно ниво, като в същото време се осъществува и ответна реакция, ако има причина за емоцията вън от тялото. Тъй, че мислите пораждат доста неща, но дали са част от ментала, или са част от астрала, етера,... това вече е друг въпрос. Има доста нива на съзнание, доста слоеве от "реката от мисли", която тече навред. ВЕнергийно влияние може да се окаже върху всяка една част от тялото, което да доведе до евентуална промяна в секретирането на хормоните от жлезите. И кой е Авторът на тези мисли? Кой може да се разпише като Творец на всичките съществуващи мисли? И ако мислите не са продукт на мозъка, тогава какво е човекът?

Имай милост, имай милост! http://vbox7.com/play:af1464f8

Добрият, лошият и злият- троицата на баланса...Двете крайности се събират в една широка "среда", която дори и да е лоша, в нея имат шанс да растат и плодове и плевели... Отделянето на зърното от плявата... Плявата се счита за плява едва след като зърното е узряло... до тогава плявата не е плява, тя е необходимост. Преди да се превърне в слама, плявата си е житното стебло. Без нея... Плявата си е егото на човека. Целият духовен път е път на егоизъм, макар и фин. Точно както стеблото бърза да порасте към небето, за да бъде по-близко да Слънчо, точно така и егото се опитва да израстне. С времето се придобиват плодове, които да служат за засищането, за удовлетворението. Хамбарът може да бъде напълнен и от него, ако е необходимо да се раздава на бедняците. Съдбата на плявата (егото) е "неугасимия огън". Дай, Боже всекиму!

Ооо.. мнозина са приключили пътешествието, други в момента го приключват, трети ще го приключат някога. Всеки когато му дайде времето. Това става, когато същия спре да си губи времето в разговорки. Принципи много. Дори и някои принципи произлизат от аз-а, т.е. егоугодни са. По принцип всички форуми са си разговорки, според мен, т.е. в тях се провеждат разговори, но това е друга тема... Добрите хора... такива няма. Добрите хора... не съм ги срещал. Срещал съм човеци. Хората, според мен са видът, който е между животните и човеците. Добротата е чисто човешко качество - човечност. Тя е немотивирана. "Добротата", която вършат хората е користна. Верно е, понякога някой от хората вземе та са оЧовечи, но мине не мине и пак стане като тълпата. Временно явление... докато не бъде засегнат аз-а му, личноста, себе-то. Азбуки, ако някой засегне себе-то ти, можеш ли да бъдеш добра? С други думи - аз-а способен ли е на добро? Щото,според мен именно това е човечност. Да бъдеш човек, когато те засягат, ето това е най-трудното. Да не вървиш към реактивност, към реагиране, към някаква негативна реакция. Да се сопва някой, да се репчи някой, да се самоизтъква някой, да се себеутвърждава... не е ли това най-лесното? Инак да бъдеш добър с добрите... "не правят ли така и митарите"? 33 години е хубава възраст. Честите рожден ден на патерица!

Ти си си. Нали никой не твърди, че не си ти? Важно е в крайна сметка човек да знае какво е всъщност. Ако това му носи щастие и пълнота, значи се е намерил, но ако липсва удовлетворението, значи пътуването не е още приключило и трябва внимателно да се оглежда. Разбира се, негово право е да бъде по-малко или повече себичен. Въпрос на избор. Въпрос на "аз".

Това "зло", което всъщност е добро, има ли нещо общо с "аз"? Няма "зло", няма "добро". Всичко е илюзия. Тъй че... Доброто, ако е истинско добро не е плод на действие, то е плод на излъчване, на специфична ауричност. Останалото са маски, различни по вид. Никой истински добър няма за цел да бъде добър, няма и мотив за това. Той просто е такъв. Извършителя на "злото" е един и същ с този, който извършва "доброто". Разлики няма. Това е "аз". Колкото повече "аз", толкова повече "аз". Аз, аз, аз бе аз. Само аз и пак аз. Е те това е! Когато има "аз", тогава присъства и двоиствеността, а от там и разделенията на "аз" и "ти" (другите), на "добро" и "зло", на "черно" и "бяло"... Иначе за откъсване, за излизане от "матрицата" техниката е: Не аз. Не на аз-а. МашАлла(х)

"Злото" се ражда поради наличието на мотив. То има причина. Добротата няма причина, тя е първична. Ако добротата е поради мотив, то това не е истинска доброта. Това е театър, бизнес, сделкаджийствно, користност, лукавщина... Естеството на човека е добротата. Но кое изважда човека от неговото естество, ако не желанието/жаждата? Ето така се ражда така наречения от хората "живот". Но Живот ли е този "живот", или е просто феномен на съществуване? Живота започва с идването на Покоя. Някъде е известно като Шабат, другаде като Нирвана и Самадхи. Но такъв човек в очите на другите си е Буда-Ла.

Китайската медицина произлиза от Дао. "Тай-Дзи (Великият Предел) се ражда от У-Дзи (Безпределното) и е майка на Ин и Ян. В движение те се разделят, в покой стават едно." Уан Дзунюе "Въпреки, че промените са безкрайни, принципът е един и същ" Уан Дзунюе на български: Символът "Ин и Ян" е Нула (сфера, кръг) със съдържание. Образно казано Нулата е У-Дзи (Безпределното). Сдържанието е Тай-Дзи (Великият Предел), който в цялостта си не е дуален, но вътре в себе си е двойствен, т.е. разделен на две - Ин и Ян. Всичко е пряко свързано с учението за движението, разяснено в "книгата на промените". Учението в Дао е ясно. В началото се базира на същото това нещо, което се намира в края - У-Дзи. В средата е Тай-Дзи, Великия Предел, който е двойствен, когато има движение. Движението е е движение на два вида енергия - Ин и Ян. Целта на Дао и на китайската медицина е балансираността, равновесието, хармонията. Човекът първично има достатъчен запас от енергия, с който да постигне всичко това, но с годините и поради жаждата (желанията) човека губи енергията си, което довежда до отслабване на организма, от там идват болести и смърт на тялото. Според Дао в човека има три съкровища - Дзин, Ци и Шън. Това са Възпроизвеждащата сила/енергия, Семето (Дзин), Жизнената сила/енергия (Ци) и Духовната сила/енергия (Шън). Ако обаче липсва Възпроизвеждаща сила (Дзин), или ако тя е изчерпана, то не може да има и Жизнена енергия (Ци). На 16 години човек има положително начало равно на шест единици, а Жизненост равна на 384 джу. От там насетне поради сексуално разхищение и неумение на човека да трансформира Възпроизвеждащата сила в Жизненост (Ци), то тя намалява и той, тялото остарява, разболява се и накрая преминава към смърт. Китайската медицина има за цел да балансира енергията течаща по енергийните канали, така че тя да допринесе до това човека да постигне умереност, въздържание, самоконтрол, а от там и да "напипа" метода за трансформиране на Възпроизвеждащата енергия в Жизнена. Това разбира се е само началото. След това човека трябва да съумее да трансформира Жизнената енергия (Ци) в Духовна (Шън), за да познае Вродената Първична Жизненост, която се появява като кръг светлина и която Конфуции нарича "Добродетелно съвършенство", "Книгата на Промените" я нарича Безпределност (У-Дзи), Буда - "първичната мъдрост", а даоистите - "Елексир на Безсмъртието", или "духовна светлина". На всичко не свършва и тук. До тук просто имаме едно изкачване на енергията. Изкачването води до просветление. Тепърва трябва да се осъществи спускане на енергията. Изкачването се извършва по задносредния меридиан, докато спускането - по предносредния меридиан. Когато Енергията се спусне, или когато "Змията захапе опашката си", чак тогава може да се говори за стъпки към Вечния Живот. Това в Дао е познато като Малкият Небесен Кръг. След това следва да се свърже и Големият Небесен Кръг, където енергията също да започне да циркулира непрекъснато. Тогава е пълната транмутация и Човекът става отново Човек с Вечно тяло, което може да се преобразува в тяло от светлина, да се материализира и дематериализира и още много чудни неща. Може да осъществи Рая, който да обработва и пази. Човекът става Творец. Но като за начало е нужно да се осъществи изкачване, т.е.е да се преобразува възпроизвеждащата енергия (Дзин) в Жизнена енергия (Ци), а тя в Духовна енергия (Шън). От там насетне учител не е нужен. Свързан си с Божественото ясно и всечко ти се разкрива. В хиндуизма това издигане и познато като изкачване на Кундалини. В Библията е описано още във трета глава на Битие.

Въплътеното се въплъщава с една единствена цел - тя е първична и се нарича Познаване и Изживяване. Най-дълбокото желание е желанието за Познание и за Изживяване на щастието и това желание е подбудител към въплъщението и към всички други "магарий" в човешкия живот. Съществуват ли няща в живота на човека, които да не се вписват в графата "магарий"? Въобще, къде се крие истинското щастие и кои са нещата които отдалечават от него? Ако хироина и въобще всичките твърди и леки наркотици, алкохолизма, интернета, гледането на телевизия/кино, нощните заведения, мастурбацията те отдалечават, от това да достигнеш до въпросното щастие, то не е ли и бракът, партньорството, децата... - все възможности ти да се отдалечиш от Истинската си цел? Да, възможно е бракът, децата, екзотичната екскурзия, то дори и почивката на планина, да те отдалечат от целта. Относително индивидуално е. Както магат да те отдалечат, така могат и да те доближат. Също толкова е относително, зависимостите, който се разглеждат, или засягат в тази тема, да направят това с теб. Както могат да те приближат до целта, така могат да те закарат много далеч от нея. Нима партньорството между мъж и жена не поражда зависимост? Нима бракът не поражда зависимост? Нима децата не пораждат зависимост и пристрастие? Може би от гледна точка на нормалния възглед - това са нормални и не до толкова опасни неща!? Но... дали? И що е то "нормално"? Масата определя, множеството, обществото? Видимото, или невидимото множество за сетивата? Що е то нормално възприятие и възглед за тези неща? Всичко в света може да те вкара в зависимости и привързаности, т.е. да улови мозъка в примката на някой кеф, на нещо, което носи удоволствие и наслада. Всеки човек търси щастието! Но не всички го търсят на еднои също място. Един си мисли че щастието е в мотокроса. Друг, че щастието е в катерушката. Трети, че щастието е в това да си планински водач. Четвърти намира щастието в убийството и изнасилването. Пети в мастурбирането. Шести в "нормалния" семеен живот. Седми в друго и така до безкрай. Става въпрос за нещо, което се възпроизвежда от жлезите с вътрешна секреция. Става въпрос за проста химия и възприятия на мозъка. Това определя кефа и насладата! Нещо предизвиква секретирането на определени видове хормони, които те правят щастлив. Кое е нормалното? Може ли някой да гарантира верността на твърдението, че семейния живот с партньор и деца, е нещо нормално? Нормално за кой? Нима е нормално за този, който намира щастието в аскетизма? Или е нормално за този, който го раздава по-бохемски и често сменя партньорите? Да, масата... общоприетото... Твърдя, че всичко това, което днес се приема за нормално вече е започнало да се променя и то мащабно, в дълбочина. Твърдя, че нормалното е станало ненормално, а ненормалното е станало нормално. Твърдя, че по начало човекът не е бил зависим, не е имал нужда от партньор. Твърдя, че децата са се раждали и ще се раждат напълно независими и развити. Ще могат да ходят и да живеят напълно самостоятелно, както е повелила природата при голяма част от другите видове. Твърдя, че търсеното на партньорство също е плод на вътрешните - несигурност, нестабилност и несъвършенство в човека. Защо и какво е нужно за да бъде човекът щастлив? Кой гарантира, че това или онова ще донесат щастие, което да не е подвластно на изменение, на промяна, на двойствеността? Защо и кое кара много голяма част от партньорите да не откриват вече щастието от присъствието на другия, само след няколко години съвместен живот? Кое кара родителя да забрави, че детето му носи щастие? (има доста такива случаи) Нищо външно не може да донесе истинското щастие! Всичко външно е подвласно на промените. То е условие, което може да се измени във всеки един момент, а това поражда несугурност и страх, а от там човек търси да се презастрахова с още и още натрупвания на външни неща, които да му гарантират спокойния и щастлив живот. Това го прави зависим. Той не обича разделите с тези неща - било то партньор, дета, добрата работа... Обаче е невъможно, защото тези неща са външни и временни условия, ето защо Учителя е бил много прав с това исказване: Това, което се променя е нереално, илюзия е, филм. Хората си мислят, че ще са щастливи с партньори, с деца... но фактите и опита посочват друго. Да не говорим за днешните времена... Именно защото хората вече имат Духовен опит с достатъчно партьорства, прозират и трудно пристъпват до създаването на ново партньорство. Браковете намаляват със страшна сила, даже днес семейните съжителства са трудно нещо. Времената са такива. Та коя зависимост те "вкарва повече във филма"? Разбира се - дълбоката зависимост. Тази зависимост, която ти отнема бистрия ум и връзката с "реалността", макар и думата "реалност" да е относителна. Човек може да се привърже в зависимост не само към мастурбацията или наркотиците и алкохола, но и към партньора си, към децата си... Всичко може да го вкара във фрагментите, в датайлите и той неусетно да се окаже в едно неосъзнато положение на роб и зависим човек. Учението, което са следвали траките и което е учение Универсално, което е представено от всички религии, то учи най-вече на Будност на съзнанието, на бдителност за всичко, което се случва в живота ти. Прави всичко, което ти се прави, но с единственото условие да бъдеш нащрек, да съзнаваш, защото именно това съзнаване ще ти донесе разбиране. Наблюдавай навън, но не забравяй да "хвърляш по едно око" и навътре. Ако нещо те вади от осъзнаването и те приспива, или те кара да буксуваш в едно или друго ниво на съзнание, оформяйки цикличен застой, веднага се опитай да не допуснеш по-дълбоко въвличане. Ако нещо замъглява ума и го прави да влиза сам той в юлюзиорни представи.. това е вероятна опасност. Понякога обаче няма по-хубаво нещо от опасността, още повече, ако се е проявила в стихията си. Дали с будност, или не, човек отново пристига до целта, когато му дойде времето да се пробуди. Но все пак будността е нещо, което съкръщава пътя на онзи, който се счита за вече пробуден. Будността донася така желаната свобода и щастие, за която душата копнее и която търси навред. Виновницата е душата човешка, че желае. Това е писано и в книга "Битие" - "човекът (Адам) стана жива душа"; "Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух." "Животворящ дух" - едва когато душата се насити, а това стане, като немери търсеното. Нека да е свобода!

Здравей, Орли! Незнам дали е добре или зле това, че мнението ми ти напомня Ошо. Всъщност Тантра е просто думичка. Тя, според мен произлиза от древните траки, а не от Ошо или Индия. Тантра в превод на баш български език значи Живот, Път, Опитност. От Тантрите (Живота, Пътя и Опитността) произлизат Ведите (Познанието). Всеки един миг хората са в Тантра съзнателно, или не и независимо дали им се ще, или пък не. Траките... началното им учение е точно това, което води до опитността, а т.е. пускането по живота. Умът е трудно да бъда опитомен. Не напразно се оприличава с маймунка, с бълха, с въшка, с див кон... Ето защо е по-лесно, а и не изисква насилие - това да го оставиш да вилнее, докато... се насити на дадената опитност. Всъщност това е живота и Духовната опитност на въплътеното. Ако човешката душа е "забила" в ниските сфери, то е по-добре да я оставиш да бъде там, докато не прозре, че щастието липсва. Тогава тя скача от това място, където пребивава (да речем алкохолизма) и преминава в друго, където да продължи търсенето. Ако ли не се сблъсква със страданието. Всъщност въплътеното търси именно щастието. Всики човек иска да бъде щастлив... без изключения. После вече се появяват патологиите - в следствие на отклоненията от "правия път". Какво е това Тантра (Животът)? Това е нищо повече от осъзнаване на нещата. Осъзнаването може да се случи единствено, ако има достатъчно опитност, която да доведе до появата на различни гледни точки, към определеното нещо, т.е. да си го разбрал отвсякъде. Единствено тогава човек може напълно да осъзнане, че това въпросно нещо, не е това, което би му донесло щастието и което е търсеното от него в дълбочина. Да, често, ако е сълна зависимостта, дори и осъзнаването на факта, че зависимостта те прави роб и нещастник, не е достатъчно, за да се откъсне човек от нея. Осъзнаването идва едва след пълното насищане. Тогава се ражда Познанието, разбирането, прозрението над който и да е аспект. Ето защо Тантра (Живота) и Бог са "отпуснали каиша" и разрешават всичко. Но... има уловка и тази уловка се нарича "Закон за Причината и Следствието". Именно този Закон, ако все още липсва въпросната осъзнатост в следствие от въпросното насищане, поема нещата в "свои ръце". Тогава на дневен ред идва страданието и болката. Това е и въпросното дъно, или катарзис, който визирах. То е различно по дълбочина при всеки човек. Относително е, както всичко в света на материята. Според Буда хората са като коне. Делят се на четири типа. Първият кон става послушен на командите на ездача, дори сам при вида на камшика. Втория кон - когато камшика докосне кожата му. Третия кон - когато камшика го удари и тъканта почувства болката (резпективно коня). Четвъртия кон - когато камшика проникне в дълбочина на месата му. Това са хората Първият кон - това е този ученик, който е поел по Пътя съзнателно. Има, според мен и пета категория. Наричам тази категория - човеци. Нея оприличавам с кон, който е влюбен в господаря си. Та единственото, което кара хората да се замислят и съзнателно да поемат по Пътя това е страданието! Твърдя, че има случаи в които хироино-зависим наркоман се отдръпва "самостоятелно" от зависимостта, преминавайки към окончателно скъсване с нея, посредством странична и професионална помощ. Твърдя, че такъв човек може да достигне до осъзнаване, което да е в средствие на дълбокото прозрение, че дадената зависимост не носи истиското щастие. Твърдя, че такъв човек е достигнал до това прозрение, посредством опита, който му е дал достатъчно обширен и всестранен поглед върху даденото нещо. Разбира се, това са просто думички, които различните хора различно приемати разбират, защото самите думички будят различни асоцияции в умовете - според опитността. Да, и мастурбацията и наркотиците и интернета ако щеш, водят до различни по вид "реалности", който донасят някаква по размер наслада. Що е то реалност обаче? Има ли тя определение. Реалността е в много нива, но всеки постигнал просветление стига до една и съща Реалност, която го засища в пълнота. На фона на тази реалност - всичко друго е нереално. Та това е Тантра (Живота) - опитност, насищане, прозрение, просветление. Тракийско учение, а не на Ошо, Гошо или Тошо. Верно е, винаги се преминава през страданието (катарзиса) и който не се "светне", че го боли, или че е нещастник се "самоунищожава", до колкото може да се каже, че което и да е действие не е следствие от нещо друго - от посятото преди време "семе", или най-малкото от странично влияние. И... да се спрем най-вече на това как да се действа и какво да се прави, за да се помогне на някой който е потърсил помощ. Вервай ми... пътят на приказките за това или за онова е дълък и трънлив. Знаеш вече от собствен опит. Да разкриваш на някой нещата, или това че има проблем, освен че изисква много време, е и "нож с две остриета", но пак е нещо. Това е един от методите, който ползва психологията. Пожелавам ти успех! Твърдя, обаче, че може да се въздейства и енергийно върху даден човек, с което да се спечели време и да се заобиколят "пропастите". Да се прекъсват енергийни връзки в различните нива - етерно, астрално... ментални и прочие. Това е метод на магьосника, на лечителя. Още по-добрия метод е този на естественото отношение, стига то да е на някой коъто има Любов в сърцето си. Тогава самото излъчване си свършва работата, без да има целенасочено енергийно влияние. Това даже не е метод. Това е начин на Живот от Живия човек, който е Син Божи (или самия Бог даже). Последният метод, който накратко описах е най-висш и разбира се най-работи (най-ефективен). Този и предишния на него са методи, с който може да се въздейства на човека от разтояние, дори и без той да подозира за това. Също така не е нужно зависимият да е осъзнал това, че се намира в "сапунен мехур". Самият живот е сапунен мехур, тъй че кой мехур е по-мехур и коя реалност е по-реална? ... Но това са дълбоки неща, които не се нравят на хора здраво стъпили на земята. Та успех още веднъж желая на всеки, който е поел пътя, който по пътя се опитва да бъде и подкрепа на този или онзи. А... за бирата... може да се почерпя от твоята една-две глъдки, но предпочитанията ми са към чай, или сок... Щи се види! Кой знай? Нека живота да ни изненада!

Привет, Орли! Мнението ми за това нещо наречено "мастурбация" и другото, наречено "порно" е доста различно от общоприетите. Според мен, ако има проблем, то проблемът не е до толкова проблем, но тази дълбочина на черното, което излиза не толкова черно, колкото го изкарват, е трудна за разбиране. Изразява се само с няколко думи: "Само от калта може да израсте лотус." "Хубаво е човек да достигне до собствения си катарзис." "По надоло от дъното няма." Позицията ми към тези въпроси и като цяло към живота е тантрическа, ако въобще мога да се оприлича само с едно учение. Според мен не е зле нито порното, нито мастурбацията, нито емоционалните сривове, нито забиването в "глухи улици", нито така наречените психически деградизми. От всичко това човек може да извлече максумум ползи, стига да знае как. За порното, за мастурбациите, за насилието, за лошотията, за негативното и за каквото и да е... не бива да се вини само единицата (човека). В света съществува постоянен обмен. Има хиляди манупулации и психотронни влияния. Ето подавам линк към филм, който вчера гледах и който много добре илюстрира третата световна война - войната на междуличностни енергийни конфликти: Зов бездны (2009) Явно Антихристът е тук от доста време, при това напоследък е твърде деен. Има множество странични фактори и придизвикателства, които да провокират и да предизвикват застоя в определено ниво на съзнание или на несъзнание, на съществуване. Според мен не е важното какво е порното, какво е мастурбацията и пр.. Според мен е важен техния произход и тяхната причинно-следствена кармична връзка. Важното е защо му се случва на този човек подобно нещо. Също е много важно как същия да премине към друг вид съществуване, което да му донесе истинско щастие, т.е. как да се откъсне и как да трансформира. Методът да разкриване на "проблема" и на осветяването му не е от тези методи, които са 100% ефективни и ефикасни. Проблемът на повечето хора, та дори и на болшинството, които пишем тук, са първите три енергийни центъра. Пасивите във втори енергиен център - комплексираността, несугурността, малоцеността, депресивните състояние, чувството за вина, ревността, зависимостта, липсата на воля... Пасивите в първи енергиен център - страхът, материализма, желанието за притежание... Пасивите в трети енергиен център - реактивността, индивидуалността, избухливостта, нетолерантността и пр. Мастурбацията е в следствие на всичко това. Виновен ли е човека като единица за това нещо, което всички считат за проблем? Проблем ли е? Проблем ли е проблема? Зло ли е злото? В дълбочината си злото не е толкова зло, нито проблемите са до такава степен проблеми. Как да бъдем от полза? Може би като проявим истинско разбиране, може би като простим, като не осъждаме... Търпеливост е нужна и търпимост, но за да се приложи това, ще трябва и калена воля. Може би човек би могъл да се откъсне от тези така наречени проблеми, ако ние от отсрешната страна спомогнем за отстраняване на неговите пасиви, описани по-горе, а това става само с отношение, после идват на ред думите, въпреки че те не са от такова голямо значение. Изкривяването, патологиите във втори енергиен център не са една или две. Хомосексуализма също е там. Същото са подофилията, сексът с животни, страстта към изнасилвания и пр... Човекът не е виновен. Кой предизвиква всичко това? Как да се откъсне човека от влиянието на същата тази сила? Ето това са, според мен, много съществени въпроси, които разбира се са вече риторични. Добър метод е трансформирането на "Дзин" в "Ци", а от там и в "Шън", както е описано в Дао. Въпросът е - този който желае промяната, да попадне на добър водач.

Здравейте! Сигурно ще е интересно и затова реших да разкажа. Всъщност истината е че не намирам за удачно да говоря за тези неща... но в случая ще се опитам да ги представя така, че да няма никакво самоизтъкване. Дано се получи. Преди време... Беше Петковден. Но преди това.... Както обикновенно за този период разговарях по интернет чат програма с много скъп и ценен човек за мен. Той е един от моите учители, от който съм получил много. Разговорите се въртяха около много неща, къкто обикновенно, но точно в тези дни, моя приятел наблягаше на сакралната геометрия. Е... както със всичко друго с което се захващаше, с това също успя. Събуди интереса ми неимоверно и аз започнах да чертая кръгове, линии... Беше много ценно. Успоредно с това претърпявах различни метаморфози, включае и частична загуба на зрението, вследствие от навлизане в другоизмерни пространства, че и даже многоизмерни. Това траеше няколко дни. Не съм ги броил. Една вечер, след поредния разговор с приятеля... ммм.. беше до колкото си спомням около полунощ, нещо се случи.. Започнах да треперя целия, хем отвътре, хем отвън, появи се много силно и горещо усещане в областта на сърцето и средата на гърдите. Какъвто и въпрос да се зараждаше в съзнанието ми - веднага, даже преди въпроса още да е напълно оформен, получавах и отговора му. Усещането в гърдите и сърцето обхвана цялото му тяло. До тези дни, още носех заболяване в себе си. Все още бях болнав. И чудо! В този момент все едно бях новороден! Нямаше и следа от болести. Испитвах невероятна чистота и свежест. Това състояние не ми даваше да смя. Не ми се доспиваше. Така или иначе реших, да си легна, както нормалните хора. Все пак бе станало около 02 или 03 през ноща. Легнах в леглото, но уви... сърцето ми биуша със странен за мен ритъм. Всичко беше прекрасно! За къакъв сън можеше да става дума? На сутринта, около 05:30 часа станах пръв от къщните, с немерението да разхождам кучето. Ами как иначе? С толкова сила и енергия за сън и дума неможеше да става, а и тази сила и енергия напираше искаше да излиза да се проявява. Бях изгубил дар слово. Дума не можех да обеля! Само се смеех с широка усмивка и тихо, като олигофрен. Всъщност цялото лице светеше, очите също. Беше много странно! Още по преди това да се случи, понеже малко или много като всеки един обикновен човек съм "Тома неверни" - търсех знамения от Бога. Роптаех. Жадувах! Предизвиквах Го да ми се открие. Винаги съм искал за знамение бял гълъб. На въпросната сутрин гълъбът бе кацнал на балкона ми, в стоята в която спя и правя всичко друго. Е, не баш всичко де! Разбира се още преди това знаех какво преживявам! не може да го пропуснеш, не може да го сбъркаш с нещо друго. Не може да се осъмниш. То само разказва за себе си с такава убедителност, че всичко в теб мълчи. Както се казва - бях на седмото небе! А кучето колко странно ме гледаше... мани, мани... все едно вижда, но хойде да не казвам кой! Изведох го на разходка. Всичко беше красиво вън, като по поръчка! Нямаше вятър, дори, беше изключително топло за сезона и ясно и слънчево-лъчезарно! Свежест! Като че ли бе пролет и всичко цъфтеше! Беше и тихо, спокойно. На връщане у дома срещнах същите погледи на домашните, подобни на този на кучето. Не съм питал какво виждат. Знаех че е нещо невиждано. От тогава на сетне, та и до ден днешен често виждам тези учудени изражения на хората с който се срещам. Е не винаги, не постоянно, но кагото се случи... Всечки у дама бяха "заразени" от това което бях тогава. ВТакава тишина, такова спокойствие, уют... Добрина, грижовност - всеки към всеки. А аз продължавах да говоря със затруднение. Нямах думи и не бяха нужни такива. Всичко се случваше от само себе си. Не изпитвах глад, не изпитвах нужда от сън. Бях извор на енергия. Още добре си спомням как всички бяха все едно са част от рая. Мили, добри, любящи се и то без нито една дума, без нито една демонстрация или личен пример на поведение. Нищо, освен.... Това бе голям урок за мен, който и до ден днешен заучавам. Разбрах че всичко друго си е вид насилие. Различно по плътност насилие. Това състояние продължи около три денонощия, отслабвайки в последствие. След тези дни "остана" само силното усещане в областта на гърдите и на сърцето... ммм все едно има Слънце там. Беше почти постоянно явление, около 2-3 години. Не съм ги засичал. Прекрасно е. Това, което научих от Будизма и което се надявам да приложа в пълнота за себе си е следното: "Буда е казал, че неговото учение може да бъде обяснявано и преподавано само в отговор на молба." От там насетне всичко друго намирам за форма за насилие или манипулиращо влияние. Бъдете здрави!

Привет на всички! Мандалата освен че е средство, тя е и практика, но освен тези две неща, тя е и нещо като отключвател, нещо което инициира, което разтваря врати към дълбините на прозрението - към просветлението, към разбирането на същността. Мандалата е разширител на съзнанието. В тибетския Будизам е широко разпрастранена практика. Първото нещо е изготвянето на мандалата. Извършва се от неколцина монаси. През време на това изготвяне/сътворяване на мандалата се пази пълно мълчание. Успоредно с това мълчание се практикува концентрация и съзерцание. Превъзходна практика е всичко това. Различните по големина мандали се изработват за различно време - дни, седмици, месеци, но края на всичките е един и същ. Има мандали, които се изработват с цветен пясък, но има и такива, които се изработват от стрити семена, различни на цвят и аромат. Хубавото на всичкото това е краят и той е най-труден. Свързан е с преодоляването на привързаността, с раздялата. Краят на една мандала е също голям урок, каквито уроци съществуват и могат да бъдат извлечени и в самата и направа. Краят на мандалата е урок за преходността на всичкото. Будизма е превъзходно учение и там няма кавги, догматични спорове, разпри и така визираните тук разговорки. Ами не можеш да спориш за Нищото, че то си е Нищо и нищо не може да се каже за Нищото, за Пустотата. Буда, с товна е бил велик. Прозрял е в просветлението, че по дъховния път човек продължава да се самоизтъква, продължава в опитите си за себеутвърждение. За това прозрение силно са му помогнали - ситуацията в тогаващния момент в Индия и поведението на "духовниците", практиците във всички клонове на Хиндуизма. Постоянни спорове, постоянни дискусии, което си е загуба на енергия и време. Буда е намерил много пряк път към Бога и точно на този път е учил хората. Буда твърди, че няма душа, няма прераждане, няма Бог и това е точно така. Напълно съм съгласен. Душата - тя също е проява на Творението, погледнато от по-голяма дълбочина. Превъплъщението също е част от Творението. Бог, такъв какъвто си го представят повечето хора, че дори и доста от поелите Пътя вече търсачи, такъв Бог не съществува. Илюзия е. Според Буда, което също намирам за вярно, даже Път няма. Всичко е илюзия. Няма его, няма Супер Его, няма енергия. Всичко това е илюзия. Творението, независимо от плътност на проявените форми, също. Има само една реалност и тази реалност будистите наричат Пустота. Тя може да бъде достигната, ако човек намери своята Буда Природа. Всъщност, според мен всички учения водят до тази реалност, но пътеките през които те минават са различни, защото всички хора са колкото еднакви, толкова и различни, въпреки че и това е илюзионно - и хората, и различията, и учениета, и пътеките... Някои от ученията, даже по-голямата част от тях, минават и доста се застояват в духовните дискусии, където отново тази личност (аз-ът), от която човек иска да избяга, но не съвсем, прави опит да се себеутвърди, като нещо ценно, нещо значимо, нещо което бива да бъде уважавано. Всичко това е следствие от липсата на Любов - поради тази липса съществува и комплексираността, и острата нужда от признание и търсенето на себеутвърждение. Форумите в повечето случаи са точно това. Разбира се има изключения. Някои хора споделят това, през което са минали и нищо повече не търсят освен да споделят опита си, че да може и други да се докоснат то това, до което са достигнали те самите. Други участват тихо. Трети - участието им е обикновенно красиво, без да парадират за ниво или класа. Но като цяло интересно нещо са форумите. Ето нещо, което мен лично ме води Там, пък макар че не е мандала: http://www.vbox7.com/play:460f6dd6 Хум