Ники_

Радвам се за теб. Дано да си искрена, но дали ще си, или няма да си искрена, това отново ще се остане само за теб. Мога да помогна сединствено на онзи, който се е счел за нещастник. И не защото искам да помагам, а защото такава ми е съдбата. Иначе предпочитанията ми са да имам семейство, деца и прочие, но нестава. Ако ти си щастлив щастлив човек - няма да имаш нужда от мен и нема да крещиш в самотата и страхът от смъртта... намя да имаш желания свързани със себичното. Ако си станала щастлив човек - имаш моите поздравления! За таб самата е важно дали си искрена, не за мен. Мен кучета му яли. Смъртта ме чака и съм едно нищо. Един абсолютен глупец!

Ми разбира се - изборът си е личен дали да се чете, или да не се чете. Важно е човек да установи щастлив ли е от живота, удовлетворен ли е. Трябва ли му още нещо или е достъгнал до Насищащата Пълнота. Ако не, гроб го чака и смърт в неудовлетворение и нещастие. После край с него. Изчезва безвъзвратно. Живял е напразно и безцелно. Пилял е времето. Целото му съществуване е било както бреме за него, така и бреме за живота, който го кърмил сума ти години. Живота за такъв човек постоянно отправя грижи, а същия му отговаря с неблагодарност, убивайки самия си кърмител и носийки нещастие на околните, защото сам той не е щастлив. За да бъдеш естествен, трябва да Познаеш кой си всъщност. Само знание за това не е достатъчно. Знанието, че "ти" си Дух не е достатъчно. Нужно е да се Познае човека, като дух и да се отъждестви напълно с това си себе. Колкото е голям копнежът за щастието, толкова ще е голямо и смирението и търпението към всичко в живота. Пък после чак естеността пристига, ако човек не го е страх от смъртта, ако е съгласен с нейното присъствие. Ако човек е страхлив и страхът го връхлита, и страда същия човек, и се притеснява за себе си, за живота си - той тогава не може да бъде естествен, защото ще сграпчва всичко покрай себе си егоистично, да се предпази от нещастието, от смъртта - нещо като застраховка. Каква естественост тогава, при наличие на страх за себето, при наличие на себичността? Каква естественост може да има в този, който е пълен с личности желания, желание за себе си, егоизтични? Такъв човек не може да бъде естествен!

Да точно така. Ники е едно нищо. Ники е лигльо и празнодумец. Той е пълен глупак. Ще умре. Да, ще пукне и ще го заровят в гроба. Там със смъртта всичко това ще се приключи. Тази пущина ще изчезне завинаги. Въпросът е именно в това утеждествяване на "аз" и "ти". "аз съм жена..."; "аз съм мъж"; "аз съм Пенчо"; "аз съм Гошко"... "аз съм тяло". При това положение човек не само не е склонен да се види в огледалото, но даже не е и склонен да прави нищо, което не му утърва. Вампирите, Сатаните и Дяволите нямат отражение, т.е. не желаят да се видят, гледайки в огледалато - гледат, ама виждат само това което утърва на тях самите. Те нямат и сенки. Защо за човека е важно да бъдат и „другите” като него – несъвършени? Защото инак той се чувства маловажен, безсмислен, нищожество, чието съществуване е напразно. Смъртта ще отнеме всичко това. Ето защо човек толкова много държи „другите” да са като него и същия човек прави всичко възможно да докаже и да подтвърди това. Нарича се комплекс за малоцентост – "комплексът на малкия човек" и то е в следствие на страха на човека - да не се окаже сам в тази мръсотия. Затова реже главите на околните за да се почувства по висок. Това произлиза от невежеството, което идва от отъждествяване с индивидуалността, с аз-а. При това положение светът винаги е разделен на "аз" и "ти". Ето защо, ако има Светлина, тя един вид се опитва да освети Тъмнината, което води до разкриване и като същност, но: Именно защото дяволът не иска да види себе си в огледалото и бяга от това виждане. Дяволът гледа в огледалото, но там той не намира реален образ, защото гледа избирателно. Той гледа слепешката - със премрежени очи. Ако Тъмнината схване Светлината, то това ще доведе до преобразяването на самата Тъмнина. Ако Светлината успее да огрее Тъмнината, което трябва самато Тъмнина да допусне, т.е. да се реши да се смалява, да намери смирението, то тогава Светлината ще разкрие на Тъмнината истинската природа на нещата, а тя е Чистотата. Важно е човек да установи дали е щастлив. Ако е щастлив той ще има Мир в себе си, а това значи, че ще е в Мир със света. Което ще го извади от опитите за себеутвърждение. Също е важно човек с искреност да може да стои пред Бога без да се срамува от действията си. Но често човек не иснка да погледне дори и действията си, защото не му утърват. Друг път е сляп за своите действие. Когато човен е виновен заради действията си? Единствено тогава, когато е наясно със Закона, т.е. ако знае че действието му не е редно, не е правилно, но въпреки това действа с това действие. Тогава човек има вина и ще си плати прескъпо. Инак, ако човек е невеж за действията си и за това какво те водят като следствия - тогава човека е невинен и Бог го учи с добро, с Любов, без да му праща големи страдания. Критерият за добро и зло се намира в сърцето, то е и средството с което човек може да гледа в огледалото и да вижда реално. Ако човек не бяга от сърцето си и от искреността си - сам пред себе си да бъде искрен и пред Бога. Аджеба, познавал ли Закона? Грешно ли постъпвам? Защо правя така?

E в разговорки вече по- друго. Ами Ник, трабва ми огледало за да си видя гръбчето или някоя друга част, за да се пооправя. Къде по нежно къде с по- голям натиск, както и ти го казваш, (но Бог ги дава тези мерки т.е. истинските мерки във всички светове и не-светове). Така е то в нашия ужкимски двойствен свят. А иначе цялото си е целеничко цяло и е тяло, дано чистичко да стане заради Господа (думичките са само допущение). А ръчичката си е ръчичка, краченцето краченце и т.н...но Едно си е, да. Човекът, който търси огледалото, значи още не го е намерил, а т.е. не е открил, че това което вижда вън от себе си пак е той самия. Виждайки другите - вижда себе си. Който открие единосъщността, той спира да търси огледало, наамерил го е. Обиждайки другите, иронизирайки другите - човек иронизира единствено себе си. Ето тогава се задейства Закона за причината и следствието и се натрупва така известната Карма. После човек се чуди защо е нещастен, неподозирайки че нещастието е плод на собствените му дела. То е следствието от живота му. Въпросът е в това човек да застане искрено и сам себе да попита - аджеба щастлив ли съм? Ако стигне до положителен отговор, заначи всичко е наред, ако ли не е добре да се сети за Закона на причината и следствието. Човек се чуди защо е такъв света, защо страда, защо е нещастен, защо е такъв или онакъв самият той, но е не е ли всичкото това само следствие от предишните му действия или бездействия!? Вътрешното се изразява навън. Ако има вътрешна промяна в човека, то тя променя тялото му, лицето му и цялота му външност. И след като това е темата където царстват разговорките, ще си позволя да поговоря за един, за една особа - за себе си. За останалите мога да пиша само принципно, но за себе си мога да напиша всичко. Ники... ами Ники е един егоист и самовлюбен тарикат с едно огромно чак до небесата его и Его. Той самия е един бъдещ мъртвец и нищо за него няма да се знае след 30 години да речем. Той ще е забравен и ще бъде в гроба. Завинаги забравен! Ще пукне, не хвърли топа, ще ритне камбаната и прочие. Ники е една утрепка. Да, точно така си е. Ники е е един феномен на дребна тарикатщина. Един нагаждач. Нищо което е той не струпа и пукната пара. Той е невеж във високомерието си и няма подход към хората. Често бърка, даже в 99% от случаите. Всичко, което е той е просто един фишек, който ще угасне и ще изчезне завинаги. И това е прекрасно! Не мога да не го Възлюбя! Заповядай, Ники! Ти си прекрасен, в несъвършеността си! Тя е изключително красива! Благодаря ти! Всичко това е прелестно! Такъв спектакъл! Очарователно е! Още веднъж ти Благодаря! Бог да те благослови!

Наистина това вече не е по темата и не е за тук. Личностно е и подобава да е чрез Лични Съобщения. Мисля, че темата за медитацията не е за да се уточнява себичното, както и която и да е друга тема. Моля модераторите да преместят мненията, които не са свързани с темата!

Човек вижда в другите само това, което е той самия. Това е принципът на огледалото. На кой да се гневя тогава? На себе си? В това няма смисъл. Тоз лаф изтъркан дай нов. Ти пък от както го знаеш не даваш човек и с любов да те разобличи т.е. да ти посочи приятелски нещата. Аз като почувствам такова нещо си го казвам чистосърдечно и така...Ето, споделям ти опитност. Критика не приемам, отхвърлям я но ако разобличението/ посочването на грешката с любов ми се каже приемам я със сърцето си. Защото знам, че чрез когото и каквото и да идва все от Бога е . П.П. Честит Празник и на теб Ян и на всички съфорумци Това е светът на разделениета, на "аз" и "другите". Ти разобличаваш, а другите биват разобличени. "аз" и "другите". Невъзможно е тогава да не се сблъскаш с принципът на огледалото.

Здравей Латина! Медитацията и молитвата са и думи и не са. Ако бяха само само думи нямаше да ползваме други думи за да обясним тези. Следователно имат нещо друго, освен мъртвата буква в себе си. Това което си описала е плодът на медитацията - Любовта. Именно за това са подобни теми. Медитацията се "спуска" и носи нещо след себе си. Всичко покрай теб се променя и вече не може да бъде същото, но за не се бъркат начинаещите и за не очакват това или онова, за да не се дерзаят, ако то го няма, за да не са мислещи за него, което ще е пречка за самата медитация, затова за плодовете много много не се говори. Ето защо всички учители посочват най-вече метода и това е достатъчно. Така не вносят излишни товари за ума на този, който тепърва ще практикува. Иначе точно това се случва, което си описала. Но не е това действието без да действаш. Да желаеш доброто също може да навреди, също може да излезеш от Закона, защото доброто и злото са относителни и ако човек не ги вижда в дълбочина, то ... Понякога злото служи за добро. Има учители в Дзен, които доста умело си служат с ударни средства. В Будизма също има такива, както и в Дао. Често шамаросват учениците. А пък едни така е бъхтал един "друг", че онзи изпаднал в несвяст, но като се събидил вече не бил същия. Цялата му себичност си била заминала. Интересно е, потърси - в доста учения е пълно с примери за такива просветени Учители. Та да действаш, без да действаш не е това. Близо си но си и далеч. Ако има извършител, деятел значи ще действаш и няма да може да бъдеш бездеен едновременно. Ето какво е написал Лао Дзъ: Бхагавад Гита: Докато има аз - има и деятел, действие. Тогава да дейставаш по горният начин ще е невъзможно. Дали ще действаш, или ще бездействаш - ще нарушаваш Закона и хармонията и при първото и при второто. Разлика не ще има. За да се достигне до това да се действа, без да има деятел - ето за това е необходима медитацията.

Човек вижда в другите само това, което е той самия. Това е принципът на огледалото. На кой да се гневя тогава? На себе си? В това няма смисъл.

Как според теб се действа без да действаш? Би ли разяснила? И как определяш кой действа действайки и кой действа недействайки? Ако може нещо конкретно да напишеш! Интересно ще е и по темата, смятам. А инак за онези, които са жертвали себереализацията си, за да останат на нивото, така че да разясняват методи и практики е хубаво да се размисли над този цитат: Беинса Дуно е бил именно такъв човек, който се е жертвал и е пилял енергия и време да разяснява. Даже е давал медитативни практики. Дано да не е напразно тази и подобна саможертва!

Аммм покрай много дългите постове съм го пропуснала всъщност . А за другото ми плува корабче в окото . Толкова от мен засега. Всъщност никой не е длъжен да бъде внимателен в четенето, както и не задлъжаващо да бъде човек точен в изказванията си. Но винаги при появата на нещо неточно ще се появява и точността ( в света на двойствеността е така), без значение кой ще я изяви - "ти" или "аз" - все едно е. За мен лично е едно и също кой ще напише истината. Дали ще я напише "той", "тя", или "то" - няма никакво значение. Питащия сам определя кое да приеме и към кое да се насочи. Ако молитвата му се вижда добра практика - нека бъде свободен да я практикува. Никой не твърди че е лошо нещо. Мненията, които написах са конкретно за медитацията и принципно по въпроса. Те служат на темата. Пък дали онези лица, които се бъхтат, или са се трепали да разясняват техники и методи за медитация, са загубили, или са спечелили - Бог ще отсъди, не и аз-а.

Моля До колкото видях човекът попита как да медитира. Това, че молитвата е начало на медитацията не е вярно. Така е, молитва върши работа на първо време, но не и за да се достигне до медитация. Ако знаеш как да го насочиш към медитацията - нямама нищо против. Направи го. С молитва обаче не става. Това написах и това твърдя. Не виждам нищо лошо в това човек да изкаже истината. Ники явно сме разбрали различни неща . А за медитация аз въобще не бих отворила дума тук. Не бих си позволила този лукс за нищо на света, скъпо струва и се плаща с много ценна енергия. Ето го и въпроса: Питането на съфорумеца Според мен е достатъчно ясно написано. А иначе за медитация има толкова литература и посочки... Губили ли са си времето и енергията тези, които са разяснявали на хората начините, методите и техниките за достигане до медитация? Как мислиш? Какво са платили разясняващите? Кой е готов на тази саможертва, ако не смелите и Любящите люде?

Моля До колкото видях човекът попита как да медитира. Това, че молитвата е начало на медитацията не е вярно. Така е, молитва върши работа на първо време, но не и за да се достигне до медитация. Ако знаеш как да го насочиш към медитацията - нямама нищо против. Направи го. С молитва обаче не става. Това написах и това твърдя. Не виждам нищо лошо в това човек да изкаже истината.

Мерси за етикирането! Както винаги темата се измества към личностното. Благодаря за което! Изводите всеки може да се ги прави сам. Достатъчно красноречиво е.

Защо трябва концентрацията да е насочена към Бог за да премине в медитация. Будистите са заменили думата "Бог" с Пустотата, което според Буда е било начин да се премахнат споровете и полемиките, философстването, които и до ден днешен се вършат. Ето защо в Будизма не е прието да се говори за постижения от практиките. Бог при будистите е Пустотата, което си е баш така. При еврейте е Йод-Хе-Вав-Хе (Аз; Не Аз; Аз и Не Аз) При египтяните е Нун (Водите на изначалния хаос). При даосите е У-Дзи (Безпределното). При християните се достига най-често до Бог Отец, което е Бог в Проявата Си - Математичиски се изразява с 1-цата. Бог Непроявения е 0 (Нула) или Пустота. Кое се различава, би ли посочил? Ще обясня и ще посоча единосъщието на нещата.

Е, ако човек умееше да чува Словото Божие и да се ръководи по Него, то едва ли щеше да има подобни форуми и теми. Словото Божие не е в думите и в буквите. То е живо и носи Светлина. Преди покаянието е знанието за това че си съгрешавал, а то идва от разбирането върху Закона, т.е. някой да ти разясни - Кръщение с вода се нарича. Което пък идва поради страхът, който е свързан със страданието. След Кръщението си Покаян (от Покой), поради това че си се очистил от греха, което става с изповядването и обречанието, зариченато, сам пред себе си, и ако си искрен - Бог прощава. Началото, както писах, е доста дълбоко и отива до "първородния грях". Но този тема е за медитацията и нейното начало е концентрацията. "Стъпалцето", преди медитацията да започне, е концентрацията.

Така е, за това питаха. Началото на медитацията не е молитвата, такава каквато я познават хората. Началото на медитацията е дълбоката концентрация, дълбокото внимание. Ако молитвата е дълбоко внимание и това дълбоко внимание продължи до толкова, че да прерастне в медитация, то може, но не е. Исихастката "молитва" е подобна като въздействие на Будистката мантра "Ом Мани Падме Хум"; на Хиндуистките "Намах Шивая", "Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Хере Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе"... и т.н. Те не са точно молитви, а са мантри, които се повтарят определен брой пъти, за да се постигне някаква цикличност, а от там и праволинейност на ума, т.е. да те извади от умуването, от модела, от концепциалността. Чак тогава медитацията е възможна. Та началото е винаги концентрацията, но преди концентрацията имаме отдръпване на сетивата - абстрахиране, неразсейване. За да стане възможно пък това ще е нужно да подишаме по определен начин и да почистим тялото от токсичността, което става с въздържание и самоконтрол от към храни, напитки, реактивно поведение и пр. Ето, началото може да бъде много дълбоко и много назад. Молитвата, както е позната на масата, може само да съпътства всичко това, т.е. да се проси от Бога сила, воля, търпение, смирение и др. В исихастката практика, молитвата е непрекъсната, през целия ден да речем. Такава молитва може да бъде начало на медитацията. Това е мантра. Ето един вид мантра, която може да се ползва на воля: "Господи возвах Тебе услиший мя! Услиший мя Господи! Господи возвах Тебе помилуй мя! Помилуй мя Господи!"

Сърдечната молитва е близка, но е и далечна от/на медитацията. Сърдечната молитва е просто обикновенн вопъл към Бога. Молитвата и медитацията са различни неща. За едното са нужни думи, мисли и чувства. Другото е Тишина и Мир. Там няма мисли, няма емоции, страсти, чувства. След молитвата, ако човек се е молил правилно и усърдно - може да му се разкрие Истината, ако разбира се е заслужил за това, ако е изчистил дълговете си. За да е плодородна молитвата е добре да има пост преди това, а самата молитва да се прави в бдение. Тогава може да настъпи медитацията. Моли се този, който не е постигнал. Постигналият е извор. Той е Едно с Бога? Единосъщен. На кого тогава да се моли? Той Съществува излъчвайки Божественост. Молитвата е само началото. п.п. Исихастката молитва например си е вид мантра. Тя може да доведе до медитацията, даже до съзерцанието и го прави.

Да, наистина е нужно уточнение, но тук ще си позволя да направя уточнение на уточнението. Е, хората много може да си представят, че нещата са прости и е така - прости са, но тази простота е най-великата сложност! Ето защо тази простота може да подведе човека и той да се самозаблуди. Отчасти е така, но и не е. Значи тук има дълбочина и е нужно разбиране. Пише в Писанието - с всичкия си ум (целият), с цялостта на душа и сърце. Без ни най-малко разсейване настрани. "На всеки миг Люби Възлюбения" - ако човек може това, друго не му е нужно. Но има ли Любов в човека, или той само си мисли, че има такова нещо? Има ли Любов към ближния? Ако Любовта изчезва при появата на определени външни на човека условности и събития, значи тази Любов не е истинска, значи тази Любов не е Любов. Ако на някой нещо му "куца" тази Любов и ако му намирисва на обич, което си свойство на ума и на егоизтичната природа, то е по-добре за същия да практикува. Пост, молитва, бдение... медитация. Всъщност медитацията цели да успокои умствената вихрушка, а с това да отнеме правато на себичния ум да Господарува над сърцето. Едва тогава Любовта може да се появи, когато умът е спокоен, утихнал. Ако умът е буен.. за каква Любов към Бога може да става дума. Целенасочен ум, целият ум, целенасочена душа, цялата душа. Да не е разхвърляна към други цели и обекти. Да не са разпилени. Да няма други желания и страсти е рекъл Буда. Еднопосоченост. Посоката е Бога. Развиването на тази върховна Любов към Бога е познато на изток като Бхакти Йога. Ако има Любов, практика не е нужна. Практиката е предназначена да отвори пътя за сърцето, за да се появи Любовта. Ето Пепси как го е представил, чрез Суфи: "На всеки момент Люби Възлюбения!" ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Това е Бхакти, това е Суфи, това е Християнство, това е Ислям, това е Йога, това е Дао, това е Будизма. Без никакви разлики. За да се появи Любовта в човек му е необходимо първо да намери истинската си същност (Кой си ти? Какво си ти?), а това става чрез медитацията, инак умът си остава себичен, разделяйки света на "аз" и "ти/другите". Каква Любов може да присъства в себечността? Ако умът е пълен със светски мисли и желания, стремежи различни от стремежа към Бог, то Любовта е невъзможно явление.

хехе Здравей! Простото не може да се изкаже с думи прости, затова има два вариянта. Първият е да опиташ да го представиш с думи, а това означава да използваш цялото литературно богатство на света, но даже и тогава няма да има гаранция, че си успял в тази презентация на Простотата. Вторият начин е да покажеш това нещо, което е трудно да бъде обяснено. Лично предпочитанията ми са за втория вариянт. Но ще опитам отново с първия: Ако искаш да медитираш, просто не прави нищо, нито с тялото, нито с ума си. Тогава медитацията ще е налице. Медитацията е в неправенето, а не в действието. Медитацията не е активност, тя е Мир и Тишина. Нищо друго. Ако искаш да се концентрираш - наблюдавай вдишването и издишването. Не прави друго. Ако концентрацията стане силна и добра, то отново ще пападнеш в медитацията, но не мисли за концентрацията, или за медитацията. Прави концентрация, а не я мисли. Просто направи ума си еднопосочен. Не се разсейвай. Не мисли, не разисквай, не анализирай. Само наблюдавай и там дръж цялото си внимание. Не се отклонявай. Това е.

Всичко това присъства като първично при българите, които с древните траки са едно и също нещо - Великият народ Булг Арий. http://www.bulgaria-vr.com/ Тук в този сайт, чрез този линк може да се направи виртуална разходка на България. Лично на мен ми беше интересно да видя архитектурата, символиката и орнаментите на тракийските могили. Ето какво излизе, което подтвърди виждането ми и мнението ми за Траките и Булг Арий, като най-древния народ. Казанлъжките гробници са най-красноречиви. Но връх е "Голямата Косматка", като архитектура. Тя напълно съвпада с идеята стояща в архитектурата на Юдейския Храм, както и на днишните християнски Църкви. В този сайт има представен напречен разрез (поглед от горе) на архитектурния план и тъй като не намерих такава снимка в нета я прерисувах от сайта. Ето я и нея: Тракийска гробница - Голямата Косматка От тук може да се види единосъщноста с идеята за Дървото на Живота в Кабала, с напречния разрез на древния юдейски храм, както и с напречен разрез на еднокорабна църква. Прилагам картинки.. Дървото на Живота: Соломонавия Храм: Напречен разрез на еднокорабна църква: Та същото, абсолютното същото учение може да бъде намерено при Траките, даже с датировка с пъти-по назад във вековете от тази при Юдайзма, Християнството, Исляма, Даоизма, Хиндуизма... Учението се нарича "Универсално" и много пъти е било преподавано тук по "нашите" земи. Учителият Беинса Дуно е един такъв преподавател на това Универсално Учение. Учение водещо да събиране и Единение, а не до омраза и разделения. Учение водещо до Мир и хармония, както вътре в човека, така и извън него, защото само това, което е вътре в човека, само то може да се излъчи и извън него - ако е Светлина, то тя ще осветява, ако ли е Тъмнина - ще затъмнява, образувайки сенки и мрак (нещастие). Днес Учението може вече да се преподава отново чрез картинки, както са правили древните - чрез пиктографията. Вече не са необходими толкова думите. Тракийското учение е скрито в символика, която от своя страна е "затворена" в украшения и орнаменти в архитектурата, накитите, съдовете и пр. Народът Булг Арий сега се възражда. Той е нищо повече от един Благо+роди (благороден) народ. Народа на хармонията и единството между ум и сърце, между вълкът и орлицата, между мъдростта и любовта. Бъдете здрави!

Привет! В Библията категорично се подчертава че Човекът е Дух, по образ и подобе на Отца си (Бог е Дух), но става въпрос само за Човека, за първичния Адам, който се намира във всеки и всичко, макар хората животните и разтенията да не се отъждествяват с него. Макар за тех той да остава скрит и неизявен. Но Той си е там. В Хиндуизма това е "Атман". В Будизма е "Буда природата". В Даоизма е "Тай-Дзи". Това вечно присъствие, този Дух, който накрая се завръща при Бога, както пише Еклисиаст, Той стой неосъзнат от нисшия си аспект, от нисшия ум, който е обхванат здраво от заблудата и неведениято, познато на изток като "Мая" и "Самсара". Но Той въпреки това си остава присъстващ. Ето защо човек търси Себе Си и в това търсене може и да придобие Душа и да я изгуби, както свидетелства Библията. Същото напълно съвпада с Даоисткото разбиране за "Трите Съкровища" (Дзин, Ци, Шън). "Ци" и "Шън" в Юдаизма, Кабала са познати като Нефеш и Руах, които в Християнството и Исляма се превеждат като Душа и Дух. Думата "Душа" е използвана в Библията в над 430 стиха: http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?...amp;tr_search=2 Ако се проследи внимателно ще се открие именно този цикличност на нямане и на придобиване на Душата, също и на опасността от изгубване на Душата, което напълно съвпада с останалите учения и религии, в ключае и легендата за Орфей и Евридика, но най-ярко е в Даоизма. Ето нещо интересно, кожето съм озаглавил "Когато поглеждам в очите ти": Казват, че очите са прозорец към Душата. В подкрепа на това, което си писала, Ани, ще се опитам да донарисувам картинката през погледа на Даоизма. Там тези трите (Трите съкровища - Дзин, Ци и Шън) са взаимо свързани. Едното може да разкрие другото. Трансформирането и пренасочването на Дзин енергията (възпроизвеждата енергия), в посока нагоре, то веднага се разкрива това какво е Ци (жизнената енергия). Душата изгрява. Ако Ци (жизнената енергия - Душата) на свой ред бъде трансформирано и пренасочено в посока нагоре, то се разкрива природата на Шън (Духът, или първичната/вродената Жизненост), която довежда до реализацията на Същностната природа, а Жизнеността - Ци, към Вечен Живот, което е цел на Даоистката алхимия, но както е видно от темата не само там. "След като Духът (Шън) и Жизнеността (Ци) се завърнат в долния "дан-тян" (поле на елексира/ кухина), лезултатът от сливането им, който се нарича "дух-жизненост", поражда Духовна Светлина, излъчваща се от средния "дан-тян" (където е вместилището на Ци/Душата). "Така е и писано: Първият человек Адам "стана душа жива," а последният Адам е дух животворещ." 1 Коринтяни 15:45

Привет! Не съм чувал същия да е умирал. Ако беше умрял всичко щеше да е наред. За съжаление не му бе дадено да умре в този живот. Ще трябва да се връща отново тук. Сега просто се муна за сетен път през онази черна "врата", от която всеки, който е все още "жив", трепери. Инак същия успе да донесе на света, онова, което му бе дадено да донесе, изпреварвайки мнозина във времето. Системата, обществото, егрегорите са доста силни "играчи" от отбора на заблуждението и неведението. Те са истинските пречки за себереализацията - булото на Мая. Но все пак театърът си остава само театър, на ужким!

Амм че как тъй няма какво и с кого... да се разбираш за бебетата!? "Аз" искам да съм отгоре, а "ти" да си отдолу, под мен резбира се, та да те (с)мачкам страстно и да "Господ-дарувам" над "теб"! Че как иначе!?!

Венци, пак ли полемики, бе братко? Защо ме насочваш да търся разбиране с някой друг, поради твоето собствено неразбиране към същия, или към мен? Ми то бебето не е техно - на Бога е - Син, заченат чрез Свят Дух, пък майката само го е износила в утробата, щото е заслужила, заради чистотата и нопорочността си. Почти към края детето, което вече не е хич дете, вземе та рече на "майка си" - " Що имам с тебе, жено?" - погнусен от стремежа и за намеси чрез вино (у шест каменни/телесни делви/чакри)! Абе `рани куче да те лае... Пишеш това:"аз"! Венци, писано е от евангелиста, че "аз" и бебчо са различни неща, които се променят в големина обратнопропорционално. Тъй, че ти или аз въобще не можем и да си мечтаем да бъдем туй бебче. Следователно щеш, или нещеш напразно.