Ники_

Проявата на тази милост/в първото изречение/,съдържа и показва по-скоро гордостта на този,който носи.Поне при мен беше така 1-2 години,докато уважението ми се изпари.Второто-оправяй се сам-да,пак е милост,но и разбиране,различаване и мъдрост без привързване. Хубаво е в такъв случай човек да следва средния път. Това ще рече че не трябва да постъпи нито, така, нито иначе, а нещо по средата между двете. Ако аз предпочета да нося на гърба си човек, който може да ходи и сам, въпреки че съм наясно с възможността му и сам да се оправи, то това е нищо повече от комплексираност, пасив във втори енергиен център и остра нужда за признание. Това е да влезеш умишлено в роля на жертва, за да "кажеш" после (дори и пред себе си) нещо подобно: "Видите ли аз колко много пренебрегнах себе си и се саможертвах заради този човек! Ха дайте ми уважение и признание най-сетне, а в последствие и заслужената от мен Любов!" Помогнал ли съм, или съм навредил на този, при положение, че директно спомагам за престоят му в едно заблудено и утопично състояние? Ако не навреждам на него, но навреждам на себе си, то това какво е? Не желая да наранявам другите за сметка на себе си обаче. Аджеба, какво значение има на къде ще е отправено насилието - навън или навътре? Насилието си остава насилие, без значение посоката. Ако се обърна към същия и го отхвърля по посочения начин, то също бих наранил. Как да се действа тогава? Според мен - средния път е начинът за правилно действие. Нито ще го нося, нито ще го отхвърля. Така нито ще нараня себе си, нито него.

Привет! Донче, би ли разяснила как Любовта е хем поток, хем е самият ни свят? Как е възможно ако Любовта е самият ни свят да съществува нещо друго освен нея, а тя да е в същото време само поток? Ако Любовта е поток и има други неща, различни от нея, то би ли могло да се каже, че Любовта е самият ни свят? Целият свят ли е, или е част от него? След като не се разпраща Любовта, как е поток, който прониква в нас и който минава през нас? Кой точно влияе/управлява потока (Любовта), аз ли и остава ли тя чиста и непроменена, след евентуалното влияние на влиятеля, т.е. запазва ли своят вид, качества, форма, статут.., или спира да бъде същата тази Любов, която е била първоначално? Наблюдавал съм сърцето. Когато то се "отвори" и когато Любовта го споходи, то ум липсва (анализ на това съм правил след като умът се "върне" и респективно - сърцето се позатвори). Всяко пробуждане и активност на ума, "засенчват" сърцето и присъствието на Любовта намалява. Енергията от сърцето се пренасочва в ума. Сърцето се "затваря". Когато умът/аз-а пристигне, Любовта си тръгва. Кой би могъл да управлява Любовта, след като липсва управител (ум)? Всичките тези способности на ума и най-вече идеята за "аз управлявам и насочвам поток от Любов в посока еди къде си", наричам СуперЕго. На изток е описан този прецес прекрасно. Най-красноречиво намирам описанието в Дао и даоиската вътрешна алхимия. Там има три съкровища - Дзин (Възпроизвеждаща енергия), Ци/Чи (Жизнена енергия) и Шън (Духовна енергия). Тези три енергии спадат към трите "Дан-Тян"-а (Цинобърдни полета/Полета на Елексира), които се намират в три телесни "кухини" - Дзин в коремната кухина (областта на пъпа), Ци/Чи в гръдната кухина (областта на сърцето) и Шън в черепномозъчната кухина (областта на хипофизата, а според някои - хипоталамусът). В Дао и във вътрешните стилове на У-Шу, които лежат на учението на Лао Дзъ се ползва метода за трансформация и насочване на вътрешната енергия Ци/Чи (когато е разпозната, активирана, сублимирана, трансформирана) в посока навън. Един Майстор на Кунг-Фу може да те излекува, или да те убие, като има три нива на въздействие. - чрез удар, защипване, натиск, ключ... - чрез едва доловимо докосване - въздействие от разтояние Третото ниво се счита за майсторско. Това, което описваш е нищо повече от насочване на Ци/Чи в дадена посока, но то, според мен и скромния ми опит с Любовта, има много малко общо с нея, именно защото присъства ума. Идеята за "аз" тук вече е нараснала в СуперЕго, в което разбира се няма нищо лошо. Но тук има нещо много важно. Всеки Адепт, Даос, Светец, Аскет, Учител... така или иначе се отказва от опитите за въздействия и за това за което ти пишеш - влияние и насочване на някакви си там потоци, мисли и пр.. Най-близък ни е примера с Иисуса Христа. Та от Писанието ясно се личи, че човек бива да се откаже и от СуперЕгото, т.е. от всякакви действия на "аз"-а, нищо, че те уж са за добро и да премине към Смирение, Съгласие и Благодарност. Едва чак тогава Лобовта. До тогава същия си седи не другаде, а в индиговото ниво - третото око (творческата сила) в съчетание с част от възможността на сърцето (част от Любовта, която до голяма степен вече е омърсена, поради личностния елемент). Смирението и Съгласието с Божията Воля, което от само себе си предполага ненамеса (Вей У Вей - Дао; действие чрез бездействие - БхагавадГита;...) и това да оставиш потока да се разлива, в която посока Той/Бог реши и потече, без да опитваш да го управляваш и насилваш (щото това, според мен, си е насилие и амбициозност, аз-овщина, т.е. твой личен възглед/преценка, на аз-а). Защо ли не се спаси Иисуса от кръста? Възможни ли са случаи в които и да иска човек не е способен да отправи даже милосърдие и състрадание, та камо ли Любов, т.е. относително ли е господарството му над тези? Лично имам доста опитности в които съм губил сърцето си и не съм бил способен даже да си помисля за Любов, та комо ли да се опитвам да я отправям в някаква посока, според не до там "чистото ми око"/преценка/оценка/отсъждане. Що годе е това.

Здравей, НиколаДамянов! Дхарма... смисълът който влагам е Път (Дао), също и Духовната еволюция, както и самата трансформация/променя и всичко останало по Пътя/от Живота. Дхарма е също Живот, като цяло. Колелото на Живота, движението. Карма - това е нещо, което може да се заработи и онаследи, като последствие от някакви условни причини/действия. Кармата е част от Дхармата, т.е. по време на Пътя (Дхарма) пътуващия се сблъсква със следствията от делата си/действията си (Карма).

Патроните ще се върнат при този, който ги е изстрелял, колчето ще се забие в сърцето на този, който иска да го забие в нечие друго - тази закономерност вече съм я виждала в живота много пъти. Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина" - много ефективно е. Ако другият ги приеме, ми става хармонично. ако ги откаже, връщат се при мен - удвоени. Значи всичко ще е наред... ще му се забърза на стрелеца Дхармата, защото страданието, което евентуално ще му дойде на гости (според закона на причината и следствието), ще го изведе към просветление. Ето защо Удан-ското Кунг-Фу е прекрасен метод за показване на милосърдие: ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Както се пказва - "Никой не полочава повече от това, което заслужава, нито по-малко."; "Каквото си надробиш - това ще сърбаш." Да се "пращат" вълни с Любов е добре, стига да не е добре планирано сметкаджийство, далавераджийство... - "ще пратя една, пък ще получа две..." като на пазара... Любовта, ако я има тя е естествено явление и най-важното е, че не може да бъде управлявана. По моите бедни наблюдения Любовта си има собствен стаил, който е неподвластен на желанията на аз-чо. Тъй, че пращане на вълни от Любов... според мен е нещо невъзможно. Любовта сама се излива върху който си реши, просто защото аз-ът няма мъдрост за това, нито има правилно отсъждане, кой заслужава любов и кой страдание, щото съди и мери по повърхността, по "лице", без да има поглед в дълбочината на нещата. Човек може да праща милосърдие, състрадание, но Любов... едва ли. Тя сама се разпраща, където и при който е нужно.

/Между другото, Никола разглежда този цитат в темата си „Любов и Правда”. / Плесницата не е ли също насилие? Дали както казва Станимир: "Да останеш безпристрастен, докато някой извършва насилие, също е насилие, защото така мислено се превръщаш в негов съучастник." Изобщо – много въпроси...? Ники съгласна съм с теб, но нещо се разминаваме в термините може би? Предполагам, че под „Аз” разбираш егото? Но това не е от толкова голямо значение. Привет, Ани! "его", като дума, независимо дали ще я вземеш от латински, или от гръцки, е "аз". Да се отъждестви човек с Душата си, или с Духът си, е наистина повече от "его" (аз) и точно затова е наречено "Супер Его". От СуперЕгото, като капан, може да се избяга единствено с правилно разбиране на термините и същността на Душата и Духът, от там и на човека. Христос не е гонил никого. Библията е предствали много истории и случки по двойствен начин, защото двойнствеността в разбирането и прилагането трябва да си съществува. Писано е, че Иисус изгонва търговците от храма. Но що е то "храм"? И що за нещо са "търговците". На мен лично Иисуса много ми плилича на тракиеца Орфей, но това е за друга тема. Може би всичко писано в Библията се отнася за вътре в човека (въпреки, че според мен не е само така)? Това може би ще е способно да обясни противоречията, които Библията създава у човек. "Храмът" може би е тялото на човека и най-вече сърцето му. Кабала, а и не само тя (Будизма, Даоизма, Хиндуизма, Исляма, Юдаизма... също така го представят), представя човека, като храм Божи, у който живее Дух Божи. Сърцето - там е мястото на сефиротът "Тифарет" - "Неувяхваща Красота", "Царе на Блясъка". Та това място, като център на Храма, бива първо да почистим от сметкаджийството, от лицемерието си. "Да изгоним търговците от Храма"! Да се откъснем от далавераджийството - материалното, духовното и пр. Ето как е представен Храмът в Християнството. Напречен разрез на еднокорабна църква: Сърцето е точно в средата на Храма, където е Наосът - мястото за богомолците: Ето как е в Юдеизма: Посетете уеб сайт; Посетете уеб сайт; Посетете уеб сайт; Посетете уеб сайт Ако разгледаш легендата за Орфей, ще забележиш, че Орфей и Евридика (Душата) са жители на "средната земя" ( в последствие при славяните и тяхната митология, това е светът "Яв"): Ето как е показано чрез Кабала: Посетете уеб сайт Евридика (Душата) седнала на камък (първа чакра/материалния свят), от под който излязла една Змия (Кундалини) и ухапала Евридика (Душата) смъртоносно. Това е алегория за чувствената сетивност (може да се припише и на страстта, похотта, жаждата) и за псхихическите способности, наречени на изток "сидхи" и за това как душата може да ги хареса и обикне, което неимоверно ще предизвика нейното падение в твърдо-материялния свет, където липсва Живот, а има само съществуване. Абсолютно същото е описано и в Битие -2-ра и 3-та глави. Това е същия този свят, чийто жители сме "аз", "ти" и всички други бедняци. Желанието за чувствени наслади ни вади от Рая и ни вкарва в света на формите. Бог е милостив и задоволява всяко желание на Душата. Душата пожела да опита от Дървото на Живота - плодовете му и Бог предостави възможността. Душата умря, т.е. попадна в този свят, където липсва Живота. И така Орфей (Духът) е един търсач на своята Евридика (Душа). Той, посредством своята Седем-струнна Лира (Седем чакри, звука, тона..) се спуска в подземното царство (в Кабала - сефиротът "Малкут"/материалния свят/Царство), та там да издейства, от Царя, чрез пленителни тонове/хармония, освобождението на своята Душа. Наричам това нещо просто "обръщане", или "възвръщане". Повечето хора (светът така ни възпитава) сме роби на сетивата и материализма. В заблудата си търсим щастието вън, в материалния свят и в притежанията. Обсебени сме. Нашата "Евридика" се е втренчила и обикнала материята, което по своего рода е най-големия капан. Посетете уеб сайт Посетете уеб сайт Нищо повече не е историята за Иисуса. По същия начин той играе ролата на Пътник от единя свят към другия, а от там и към третия. Всички тези истории имат задачата просто да опишат Пътя, препятствията и др. неща. Природата на Христа е Любовта. Природата на Иисус обаче е природата на Пътника, на Търсача, на Послушника, на Сина на Бога. Ето защо, той като Дух, у който Любовта не е навлязла напълно (особено в началото на Неговия Път), той е способен все още и на насилие. На Иисус му е позволено да изгони всеки, защото още не се е превърнал в Христос, но когато у някого навлазе изцяло Христовото Съзнание - Любовта, то същия едва ли би гонил който и да е. Насилието, независимо какво е по вид, големи и форма, е поради липсата на Любов. Присъствието на Любовта прекратява насилието. Насилието е обратнопропорционално на Любовта - когато едното нараства, намалява другото и когато едното намалява, нараства другото.

Здравейте! Много време съм отделял за да търся изначалното универсално учение. Преди съм го търсил вън от себе си и ето защо съм го търсил толкова дълго. Разбира се, то е било винаги в сърцето ми, както и в сърцето на всеки. Не съм стигнал по-назад във времето от времето на траките. Учението е сложно, противоречиво на пръв поглед и многопластово. "Всички ние" търсим, осъзнато или не, тези три неща - Свобода, Мир и Щастие. По Пътя на това търсене, ние вършим какво ли не и се ползваме от какви ли не средства, за да се докопаме до тези трите. Гладът на човека за Свобода, Мир и за Щастие е непримирим и така трябва да бъде. В началото всеки един от нас подхожда в търсенето си от позицията "аз" и точно този подход наси бедите, защото единицата се противопоставя и пренебрегва не малка част от Цялото. Как би му отвърноло то? "Насилето поражда единствено насилие." Ако аз зная/знаех, че егоизтичният подход ще донесе нещастие и страдание за мен самия, едва ли бих го предприел. Но кой да знае, след като липсва опитността. Как да липсва това неведение и как да се стигне до познанието? В заблудите си аз си мислех, че мога да намеря и постигна Свдобадата, Мирът и Щастието. Но самата същност на "аз"-а, природата му, е природа на разделение - "аз" и "другите". Как мога да очаквам и как съм очаквал, че чрез тази егоизтична природа бих могъл да постигна Свобада, Мир и Щастие!?! Та това е невъзможно. Наистина може да се постигне относителна Свобода от "другите", но Свобада от себе си, с оглед на това, че същото това себе продължава да присъства и да трови съществуванието в опитите си да господарува над формата, Свободата в този случай е невъзможна. Дори да отида на безлюдно място, то никак не е сигурно, че ще намеря Свободата и Мира. Дори и сам човек е в постоянен диалог със себе си. Мисли, мисли, и пак мисли... Колко уморително! Каква Свобада? Що за Мир? "аз"-ът е едно тежко бреме. Какъв ли е истинският начин да се постигне тази Свобода и Мир, а от там и Щастието да пристигне? Може би тайната се крие в смирението, в приемането, в недопускането на господарството на "аз"-а... Може би края на желанията, края на амбициите и на страстите водят до тази Свобада от себе си? Писано е, че който се снижи, той ще израсте. Който биде най-малък, той ще е най-голям. Природата на "аз"-а е насилствена, защото той винаги е войнствоно настроен - да е на върха, да е първенец, да е номер едно. Това произлиза от гладът на същия този "аз" за Любов, за Мир, за Разбиране, За Свобода... и той върши всичко това, което прави с основния мотив - да бъде харесван, да бъде признат и разбиран. "аз"-ът просто е гладен за Любов. Тя никога не му е дарявана. Той е просто един бедняга. Той е един страдалец и точно това него страдание приминава, като отговор към живота/Бог, в безчинство и насилие. Прилича на дете, което лишават от играчка, или от лакомство. Настава едно тръшкане, един плач, един ропот и често "белята" и немирието служат за отмъщение. Но какво можем да направим? Със сигурност ако подходим от позицията на някой, който иска да поправи този "аз", ще навлезем на свой ред в насилието. "аз" да поправи "аз"!?! Това не е възможно! Остава единствено приемането и разбирането, които ще ни отведат далеч от съденето, именно защото ще открием себе си в "другия". Според мен (и не само) има два подхода, които биха те довели до Свободата, Мира и да Щастието. Първият подход се състои в това напълно да приемеш "аз"-а и да го оставиш да големее, да безчинства, да търси върховете и лидерската позиция, да бъде Шеф. Не бих могъл да не посоча и негативите на този метод, а именно - това ще доведе до отговор от Закона на "Каквото посееш - това ще пожънеш.", а т.е. според подхода и действията на "аз"-а, такъв ще бъде и отговора на света към него. Това е най-бързият метод, но е пропит и придружен със/от страдание и болка. Този метод са ползвали Траките и той е същия метод, който можем да открием днес на изток под името Тантра. Вторият подход се състои в неприемането, в недопускането на ръковедството на "аз"-а. При него "аз"-а си съществува, но на него му се отнема влостта и Господарството. Кой върши това? Разбира се, че пак "аз"-а извършва това, защото е опознал следствията които донася на света собствената му природа. Във втория метод присъства известна доза насилие срещу себе-то, но това насилие, според мен е разумно и на място, защото истината е, че "аз"-а никога не може и не е бил Господар, въпреки постоянните му опити да управлява. При този втори метод "аз"-а сам поставя себе си в позицията на слуга, в позицията на работник и изпълнител на Божията Воля. Това е пътят към смирението, за който Учителя казва, че в него е силата на човешката душа: "В изпълнението на Божията Воля е силата на човешката душа." От позицията на не до там смирен, мога да заявя, че смирението е върховна сладост. И като метод, намирам смирението за абсолютно. При този втори метод/подход, "аз"-а сам себе си поставя на място, което му подобава изцяло - работник и послушник на Бога. От Противник (Сатана), "аз" се превръща в приятел и в Син. Това е добре описано в библейската притча за завръщането на блудния Син: Лука 15:11-32 Разликата между първия и втория подход е времето. При първи подход "аз"-а все някога достига до своя предел, в който установява немоща си и в който спира с желанието си и с борбата за власт, преминавайки към смирението. Просто е въпрос на време, но това време със сигурност ще бъде окъпано в кръв, страдание и болка.

Насилието, честа и себелюбието Днес във Варна момче намери смъртта си, заради наранена чест. Свидетели и запознати твърдят, че всичко тръгнало от интернет насилието. Посетете уеб сайт Ето други подобни случаи: Посетете уеб сайт Посетете уеб сайт Видно е, че този и други сайтове и форуми работят срещу насилието. Всички (повечето) религии и учения водят последователите си до прекратяване на насилието. Ясно е, че в днешните и бъдни времена насилието ще достига своя връх. Най-вероятно умствената концепция за "аз" е причината за всичко. Може би смирението/примирението, съгласието, благодарността и любовта ще спасят света/човека... Що за Дух управлява човека? Достойнство, чест, себичност+"любие"... толкова термини сведени към егоизтичната и здраво закотвила се природа в човека... Аджеба, къде сме ние, кой съм аз? Защо толкова много местоимения? Защо толкова много имена? Защо толкова много различия... В този свят, единственият враг - това е себичноста и не тази, която е в "другия", а точно тази, която е в теб/мен самия. из филмът "Дзен" "Има точно три неща, които търси всеки, а те са: Свобода (от себе си е най-трудно постижимата), Мир и Щастие (Любов)." Перица Георгиев - Пепси "Деца" (а и "възрастни") не се убивайте!

"Животът на Миларепа" от тук: http://upadesa.org/upadesa_forum/index.php/topic,840.0.html

Посетете уеб сайт

Няма да пиша като защитник/привърженик на идеята за вътрешните промени/катаклизми/трансформация, нищо ще пиша като защитник/пръвърженик на идеята за външни промени/катаклизми, трансформация. С това мнение ще посоча максимата - "Никога не казвай никога". Ще задам прости въпроси. Ако вътре в човека се разиграват някакви промени, поради еволюциони процеси на духовна трансформация, то те оставят ли свои отпечатък и във външността на този човек? Съвсем логично ще продължа със същия въпрос, но вече ще засегна с него планетата Земя. Ако Земята претърпява някаква вътрешна промяна на глобална планетарно-духовна засилена еволюционна трансформация, то това ще се отрази ли на нейната повърхност? Често напоследък се говори за някакъв си пулс на земята - "Резонанс на Шуман" и пр. Та ще окажат ли вътрешните промени влияние върхи повърхността? Всеки, чията вътрешна енергия е пробудена (Кундалини, Змийска Сила, или както и викат...) ще е напълно наясно с отговорите на тези въпроси. Ето защо най-вече се придържам към това да живея и да наблюдавам (е, не само ), пък каквото ще да става. Дали външни, или вътрешни, дали и двете едновременно, не е от голямо значение. Да, има някакво значение, но не е голямо. Така или иначе вече нещо глобално се случва, пък който е закъснял за представлението, нека потърси онези, които и до днес "продават билети на черно". Пълно е с нинджи, треперат ми коленцата !

Амрита Амброзия Амирдха Златен Елексир Златната Роса Сладката Роса Вроданета Първична Жизненост Жива Вода Манна Небесна ... В Дао - Тяло на Същността (Фашън); Тяло на Закона. В Будизма - Тяло на Дъгата; Тяло на Светлината; Дхармакая. В Йога (Традицията на 18-те Безсмъртни Сидхи; Крия Йога Бабаджи) следните нива: 1. Физическо тяло. 2. Мъдрец. 3. Светец. 4. Сидха. 5. МахаСидха. 6. Златно Тяло (Сварна Дехам*). 7. Тяло на Милостта; Сияйно Тяло; Тяло на Светлината (Пранава Дехам*). 8. Тяло на Мъдростта; Тяло на Блаженството. Тяло се слива с Върховния Бог (Джнана Дехам*). * Тамилски език В Християнството - Възкресение/Успение (от успех); Възнесение. В българската народна традиция за Елексира на Живота се говори не в една или две приказки, легенди, песни... Ето Посетете уеб сайт; Посетете уеб сайт. Но като за начало човек бива да открие "Елексира на Безсмъртието/Живота" и после това да следва Дхарма/Пътя (В някои Будиски традиции "Дхарма" означава "трансформация"). "1. Нагоре още да вървим, към върховете бели, ефира бял да поздравим и снежните кристали. припев: Хубостта на Божи свят, белината наш е цвят - вечна сила има, мрак я не обзима. 2. Нагоре още! Там цъфти алпийска роза бяла, зората белите лъчи в таз роза е изляла." Беинса Дуно - "На белия цвят" (Братски песни) Наричам го за по-просто - Изкристализиране, Диамантено ниво. Това е нивото след индигото, т.е. достигането на Седмия Ден, на Покоят, на Шабат/Нирвана/Самадхи (Нирвикалпа Самадхи). След това идва Сребърното ниво. Аурата е сребриста. После следва Златното ниво. Там Аурата вече е златиста. Има тяло, но то е като на юноша, напълно подмладено и цъфтящо от здраве. Такова тяло не може да бъде фотографирано, макар все още да е твърдо-материално. Е, не до толкова твърдо... На финалът - Възкресението. Следва Тялото от Светлина - пълната трансформация и трансмутация. Тялото вече не е твърдоматериално, а е ефирно. Жител на Шамбала. Успение, Възнесение. Това е предпоследния стадий. За сега за последното ниво няма да пиша нищо по ред причини.

Привет, Ани! Във всички религии и учения се споменава за този завършек на привидно фантастичния разказ от Ради. Спованава се за "последните времена", които доставят определени условия за трансформирането и трансмутирането на човешкото тяло, но това не е свързано само с "последните времена", това се случва с всеки, който достигне до личното си "последно време" в определения цикъл. Пътят на Будите, Пътят на Светците, Пътят на Сидхите, Пътят на Просветлените, Пътят на Майсторите/Учителите (Кунг-Фу), Пътят на Жреците, Пътят на Магьосниците, Пътят на ... - все едно и също нещо. В различните традиции това едно и също нещо носи различни имена. В Будизма - Тяло на Светлината/Дъгата. В Дао - Тяло на Абсолютната Алхимия. В Йога и традицията на 18-те безсмъртни йоги (Посетете уеб сайт ; Крия Йога Бабаджи ) се говори за Тяло ня Любовта, Тяло на Милостта. В Християнството Иисус се преобразява в истинското си лице (Посетете уеб сайт), още преди да тръгне към Голгота. След Голгота се говори за Възкресение, за Възнесение и за "изчезване"/трансмутиране на тялото, което вече не е от твърдоматериално естество. Превърнало се е в нещо друго, в друго тяло, по-финно, по ефирно. Както се казва в книгата на Маршал Говиндан - "Истинкия Адепт знае, че не бива да оставя тялото си на земята. Той го взима със себе си." (цитатът е перефразиран). Този процес е започнл при всички Светци. Именно Святостта е свързано с него. Ако смъртта отнеме тялото им преди да е завършен процеса, то това тялото не вижда тление и трудно се разлага. В много традиции, не семо в християнската, е познато това "чудо". В "Тибетската книга за живота и смърта" от Согиал Ринпоче (Посетете уеб сайт) се описват няколко случая на това явление (Тяло на Дъгата). В Будизма това са естенствени неща. Разликата е в края на един период и в струпването на голямо количество "напреднали души", които имат да завършват този не лек процес. Днешните време започнаха още преди стотина години. Според мен, тези условия за масово трансформиране и трансмутиране се повтарят циклично през някоко хиляди години (2000), но това е само предположение, не мога да докажа това и не го твърдя. Твърдя, че тази трансформация и трансмутация не бива да бъдат самоцел, защото онзи, за който е самоцел, ще остане разочарован. Те няма да го докоснат. Навлизането в четвъртото измерение никога не е било за всички. Едни влизат други остават в третото и продължават преинкарнациите си, докато не достигнат до тази широта на Духа и величие и извесеност на Душата, т.е. до "личните им последви времена" в този еволюционен цикъл и пространствено измерение. Дори и днес има човеци живеещи с такива тела в четвъртото измерение и който има сетиво може да ги види, да общува с тях. Те са въпросните дето живят в Шамбала. Това е Новия Йерусалим. Така завършва и Библията - бели дрехи, с финикови вейки в ръце, Благодатта, Ново Небе и Нова Земя, постоянно Единение с Бога и с Агнето... На нас, обикновените хора ни остава просто да чакаме и да наблюдаваме и разбира се да живеем. Както казват руснаците: поживьом - увидим

До известна степен съм съгласен с това, което пишеш в цитата... А и по принцип чета с интерес мненията ти. Преди време обаче написа в едно мнение следното: Въпроса ми е как свързваш тези две гледни точки...? От една страна казваш, че прераждане няма, но погледнато от друга, възможно ли е Духа да натрупа "памет от изживявания", "познание" и респективно да израства, еволюира, трупа опитности" САМО с една инкарнация ? Не е ли много малък този период ?!? Един живот, за какво най-напред ? ... И още малко в тази насока... Какво става със Духовете на същества, чийто живот е и без това ограничен ? Не са малко примерите когато невръстни деца си отиват от този свят? Какъв опит могат да имат те ? Какво познание ? ... Поздрави. п.п. Въпроса е малко в страни от темата, за което съжалявам. Ще помоля отново някой от модераторите да "отключи" някоя от темите ми тук или тук , за да можем да дискотираме свободно подобни странични въпроси, които може би ще доведат до някакво развитие или нови теми. Привет, Никола Дамянов! Наистина все още не само мисля, но съм и убеден, че прераждане няма. Нито Духът, нито Душата могат да се преродят, защото за да се родят отново (пре), то ще трябва преди това да умрат. Съществува преинкарнация. "Прараждане", като думичка е неточна. Преинкарнацията съществува, но въпросът е какво/кой се преинкарнира! Това е същественото. Дъхът също е вид енергия - най-финния. Отговор на този въпрос просто нямам право да дам. Ето защо няма да ти отговоря директно. Всъщност отговор е даден и той може да бъде намерен в мнението, което си цитирал първо. Чети внимателно, ще те поломоля, ако искаш отговора на този въпрос. Мисля, че уважението е взаимно... меко казано. Бъди здрав!

Привет, latina! И още как, но това е само едно от обясненията, поради което съществува злото. Може да се обобщи с една дума - предопределение. Ако човек не стигне до това "небе", че да съзре предопределеността, той може да си помисли, че злото съществува, поради неведението, което витае и затуля съзнанието, за да бъде то несъзнателно за това, или онова в някаква степен. Безчинство вършат неопитните, незрелите, т.е. тези, които не са натрупали въпросното количество житейски опит. Ако Духът тръгва своя еволюционен път от най-дребните частички, то неизменно достига и до "животинското царство", а от там преминава и към/в "човешкото царство". Духът е една голяма банка за информация. Животът, съществуването определя съзнанието. Ако съзнанието обитаващо тялото на човек е още в голяма степен животинско, то неизменно ще върши и животински дела. Животните обаче не са толкова отмъстителни и злобни, като хората. Пак са такива, но хората ги изпревярват доста в това отношение. Отговорът може да бъде открит в самосъзнанието. Колкото повече едно същество се самосъзнава като "аз", като "аз съм жив/о/а", като "аз съществувам", толкова повече е предразположено към агресия, към злост, към отмъщение, към насилие... и всичко това е породено от себичността и от неведението. Животните са по-малко самосъзнаващи се от колкото хората, защото умът им не е до такава степен развит, респективно мозъка. Желанието и жаждата на Душата, към аспектите на живота определят и нейния живот в него, като пребиваване. Ако нечия Душа все още жадува за насилие, то това не означава обезателно, че тя е била наранявана в предишни времена. Тъкмо обратното говорят наблюденията ми. Колкото Духът е по-млад, толкова е и по-жадна Душата му към това, или онова, толкова и повече желания има тя - желания за притежания, желания за изживявания, желания за себеутвърждание... Страданието и болката + Законът за Причината и Следствието имат много точна роля тук. Те учат Духът, като дават точно това, което Той, чрез Душата си е причинавял на света и на околните. Ако желанията на дадена Душа донасят страдание и нещастие на света, то Духът ще получи точно същия размер нещастие и страдание върху себе си, сблъсквайки се с болката, с разочарованието, с немоща... Така или иначе всеки Дух си заплаща дълговете и точно болката и страданието го учат и го извисяват. Опитва Духът, чрез Душата си от това, после опитва от друго и ако тези опити го вкарват в задължения към живота, то Законът неизменно ще си свърши работата. Наблюдавал съм деца, чията агресия и желание за подобна животинска опитност е изключително голяма и контрастна. Опитният Дух също бива нараняван, но разликата между двата вида Духове е, че единя въпреки всичко не отговаря на злото със зло, докато другия се опитва, поради низостта на Душата си, да отговори на злото с двойно, та даже и с тройно по-голямо в степен зло. Опитният Дух си има опит, а т.е. памет от изживявания, от живот и точно този опит и памет го прави да реагира различно от първичната реакция. Духът е един и същ във всеки и във всичко, но Духовете се различават по ниво на еволюция, по ниво на опитност, по разтеж в познанието. Колкото един Дух е по-висш, толкова и Душата му е по-извисена в стремленията си. Колкото един Дух е по-нисш, толкова и Душата му е по-първична в желанията си. Душата е част от Духа и чрез нея той израства, еволюира, развива се и трупа опитност, познание. "Първият Адам стана жива Душа, а последният Адам стана Животворящ Дух." Така е писано в Писанието и е така. Само дето човек не може да познае Духът си, дорде не обърне погледа на Душата си. Липсата на познание е равна на липсата на съзнателност. Независимо дали са добили опитност, или все още не са, Духовете си остават едно и също нещо - едно бяло платно, на което всеки рисува, чрез собственото си съществуване, чрез Душата си.

Прощавам ти и аз! Любов + Светлина + Мир + Радост Благодаря! Сега вече Кармата е чиста, както преди да бъде онова, което беше.

Бог да те Благослови и теб, Ива! Ти не си винавна за нищо. Никога не си била виновна. Винавна е системата е страничните влияния. Виновно е присъствието на неведението! Прощавам ти за всичко!

Послушай ме потърси странично мнение и мнението на някой сензитивен, който да не е преубеден и да е безпристрастен. Отново си служиш с остри определения. Сама виждаш. Не Ники, послушай себе си и сам се чуй и си изпълни предписанието. Ами направих го вече. Преподтвърде се мнението ми. Иначе нямаше да си позволя да пиша за тези неща.

Послушай ме потърси странично мнение и мнението на някой сензитивен, който да не е преубеден и да е безпристрастен. Отново си служиш с остри определения. Сама виждаш. Прочети си поста.

Хайде да не се заблуждаваме, Ива! То се усеща, може да бъде измерено, видяно, подушено. Предлагам ти да предстваш нашия разговор пред някой с усещания и да потърсиш мнението му именно за тези неща. Кой мислиш, че заблуждаваш? Само себе си. Иначе човек може много неща да изпише за да оправдае себе си. Но може дори и да не съзнаваш това, което правиш, въпреки че се съмнявам. А усещането хич не лъже. Направи го и си го правила много точно, ясно и целенасочено. Не е само вчера, не е само днес.

За теб е важно дали ще бъдеш искрен, смел и достоен човек. Можеш ли да направиш равносметка на това кой, как и кога закача? Нима не написа това в темата за медитацията, целенасочено, за да удариш енергийно!?! Хайде да не се заблуждаваме и да не се оправдаваме с други! Нека бъдем честни! Нима мислиш, че може да хитруваш, че не се забелязва? Може ли да бъде заблуден Бога? Хайде отговори честно кой кого закача. Можеш ли да бъдеш честна, с ръка на сърцето? Честна пред хората, пред Бога, пред себе си! Лично мога да ти посоча енергийната интервенция, а демек точно с кои думички целиш да нараниш. Ники може да понесе удари, но ти ще можеш ли да понесеш следствията от делата си? Желаеш ли страданието? Ако не, защо правиш така? Това са обикновенни въпроси. Знаеш, от къде дойде отговора ти в темата за медитацията, няма нужда да се опитваш да заблудиш другите, или себе си. Знаеш точно каква реактивност бе замесена там и от къде произлезе тя. Нека да бъдем искрени! Какво ще кажеш? Предлагам ти да проследиш нашите разговори и да видиш кой кого закача. Имаш ли смелостта да го направиш. Можеш да поместиш резултатите тук в тази тема. Нали тя е за това?! Човек мисли, че може да заблуди другите, че може да си играе игрички - директни, или индиректни, но няма нищо, което да остане тайно. Всичко е явно и всичко е зримо. Няма нищо скрито.

Имам го в предви, но по-скоро ме четеш частично, избирателно, със страх. Защо - не зная! Именно заради това написах в края на предишния пост, че човек го е страх дори да чете, камо ли да отговаря. До тук се простира смелостта. А това е, представи си, само един обикновен разговор, не те чака затвор, ако бъдеш искрена! Какво ти пречи да отговориш с "да", или с "не"? Какво ще изгубиш?

Ето сама виждаш как се укриваш. От какво се струхуваш? Реагираш съвсем шаблонно. Не излизаш от модела, което преподвърждава думите ми. Не ме изненадваш. Точно това знех, че е склонен да направи човек. Това е съвсем нормално за хората - подобна шаблонност, с която да избягат от простия отговор на един толкова прост въпрос. Който и да питаш от хората дали е щастлив - всеки ще предпочете да не отговори директно и да избяга от истината, да не бъде искрен. Съвсем нормално явление. То е поради страха. Просто зададох един въпрос. Това е тема "Разговорки" и тук личностните разговори са позволени. Не виждам лошо в подобно бъбрене. Странното е, че дори и тук, дори в тази тема, човек бяга от това да говори за себе си. Бяга от отговора дали е истински щастлив, а това е толкова просто да бъде казано. Човек дори и тук се крие зад емотиконите, в страх да не се види истинското му лице, а тук, най-вече в тази тема трябва да има искреност, защото ако не можем да бъдем искрени в обикновенните разговори, то къде другаде!?! Толко прост въпрос, а е толкова сложно да се отговори на него с „да”, или с „не". Това е изумително! Изумително е как дори човек няма смелост да прочете нещо, което го разкрива и отдръпва очите си, пропускайки и бягайки от написаното!

Ясно. Значи все още е трудно да отговори човек искено и просто - с "да", или с "не". Не че не беше ясно, но сега е ясно и за други. От какво се страхуваш да отговориш с "да" или с "не" на един толкова прост въпрос? Можеш ли да бъдеш искрена?

Разбирам, че отговаряш двусмислено за щастието и за тава дали си щастлива. Защо? С оглед на това: Посетете уеб сайт Как ще оцениш себе си - щастлив човек ли си, или не си? С да, или не, както подобавя за смелите. Бъди честна. Нали смелия и честен човек може да застене зад истината, а не зад двусмислени отговори чрез емотиконки? Иначе знам, че знаеш за себе си, но можеш ли да го изкажеш с ръка на сърцето с искреност пред Бога? Хей това е интересно - до къде се простира смелостта.

Ако човек е зрящ, веднага разбира за другия, дали е достигнал до истинското щастие, или не е. Не е нижно дари да си общуват по форуми. Стига само да го види с вътрешното око, знаейки имената му. Иначе са познава по това, че истински щастливаят човек не е нещастен при присъствието на смъртта. Не е нещастен при присъствието на бедността. Не е нещастен при присъствието на болестта. Не е нещастен пред лицето на страданието. Не е нещастен при нито един обрат от съдбата. По това се познава, ако човек няма зрение.