Ники_

от филмът "Дзен" (2009) Според мен всеки е мислил за смъртта, или най-малкото се е сещал за нея. Всеки се е сблъсквал със смъртта, или ако не е със сигурност ще се срещне с нея някога пряко, или косвено. Лично съм мислил и мисля. Също съм се срещал с нея и директно и индиректно, покрай друг човек, животно, птица... насекомо, тревичка. Всеки ден нещо се ражда и нещо умира. Преди съм срадал, когато смъртта пристигне, или когато се сетя за нея. Това ме е плашело и натъжавало. Сега вече не е така до голяма степен. В миналото, поради желание да я отхвърля съм минавал и към безразличие към нея, но това е било просто опит за бягство от мен самия. Сега се отнасям към смъртта с огромно уважение и любов, както и към живота. За мен днес между живота и смъртта не съществува никаква разлика. Ако знам, че днес е последният ден от живота ми, със сигурност ще се предприема подготовка за приемане на смъртта. Ще се простя с близките си, ще простя и ще искам прошка от всекиго с когато съм имал взимане-даване, ако разбира се успея да осъществя контакт. Със сигурност има смърт. Смъртта си съществува. Хубаво е обаче да се знае какво взима смъртта и кое не може да вземе, т.е. кое умира и кое не може да умре. За да влезем в Безсмъртието и да излезем от кръговрата на "живот" и смърт, то ще ни е нужно да поработим върху телата си... Днес със сигурност знам, че само с просветление на ума не става. Но това е началото на края. Нужно е просветление на цялото тяло, чак до мозъкът на костите. Нужно е да се промени формата, инак пак смърт на тялото, после пак раждане, и пак смърт, и пак раждане, и пак смърт... докато не съумеем да направим така, че тялото да може да заблести от Светлина. На Съзнанието му трябва тяло, чрез което да може да съществува извън цикъла на живот и смърт и това тяло, тази възможност е само Тук и Сега. Да се търси Безсмъртие след смъртта на тялото е наивно и невежо. Духът така или иначе си е безсмъртен, но е в клопката на цикъла на преинкарнациите, защото е неопитен. Песнопение - Валаамски Манастир Лхаса Тибет Атон източник: http://www.pravoslavieto.com/manastiri/aton/ Писма на стареца Йосиф Исихаст

Привет! За мен богатството се състои в Смирението. Напоследък това е единственото нещо, което искам от Бога. Ако по милостта на Бога придобия Смирение, то ще имам себе си за най-богат на света. Тогава каквото и да дойде до мен ще мога да го Приема с Благодарност. Ако ще е смърт - смърт да е. Ако ще е болест - болест да е. Ако ще е бедност - бедност де е. Ако ще е нещастие и мъка - така да е. и т.н. За себе си не намирам нищо по-ценно от Смирението. из Възпитателната сила на страданиято (Младежки Окултен Клас, 02.11.1924 Неделя, София)

и Е, и не Е

Всъщност, институционализираното "християнство", което практически няма нищо общо с Християнството като учение, а пропада до нивото на кръвожадното и мракобесно абрахамство- в което на почит е безподобен и безобразен пустинен дух (ел яху, ал лаху), изпълнен с ревнивост и липса на какъвто и да е толеранс към друговерци...който веднъж "внедрен" в официалната държавническо-управленска структура на римската империя...я разяжда....и тя (империята) се превръща в червива ябълка...А историята от червиви ябълки не може- т.е. няма чалъм, да изцеди "натурален" ябълков сок- що се отнася до етнически въпроси...Чак в наши дни науката е способна да проследи чрез генетиката точни генетични маркери, които следват миграции на хора, време на поява на генвни мутации и т.н....А данните от генетиката вече са опровергали доста исторически хипотези, подкрепени с уж автентичн исторически данни...Там е работата, че историята е сред най-неточните и субективни източници, които точно поради това винаги са служили за манипулативни твърдения и прочие там изгодни за времената и нравите идеологии и възгледи... Привет! Прекрасно знаеш, но ще напиша това и за другите, за да не се спекулира с Християнството, като му се придава нещо, което то не заслужава... "Движението в Пустиянята, бягството през Червено море от Египет... и търсенето на Обетованата Земя" е просто метафорично изложение за движението по част от Пътя. Еврейн - в превод: човек който, се движи, скитник, странник (в очите на другите), търсач... този, който търси да се промени, да промени своя егоизъм и да навлезе в аутруизма. Египет - метафора за първа чакра, засягаща телесната форма, костната система, материализма, сребролюбието, страховете, смъртта, първоелемент "земя"... Червено море - символизира втори енергиен център, както комплексираността и депресивността, също и липсата на собствена увереност и вяра в себе си. Моисей разделя на две "Червено море", чрез вярата си в Бога и чрез Божието Слово (Сила)... преминава и извежда еврейския народ отвъд това, за разлика от Фараона (Противникът на Бога, егото, което се е самопрогласило за Господар) и войската му, които се издавят в морето... Пустинята - място за изпитнание и за придобиване на мъдрост. Частично символизира трета чакра, първоелемент "огън"... в древността за придобиването са трябвали десетки години. Поради тази причина еврейския народ пребивава там 40 години. "40", като число засяга отчистването от познатото да тогава. Пустинята е място за очистване и изпитание открай време, не само в еврейската традиция. Тук става и спускането на 10-те Божи Заповеди на Синай (планина/връх в Пустинята/очистването)... Обетованата Земя - символизира сърцето и сърдечната чакра. Това е лозата и виното. Там тече мед и мляко... абсолютното Богопознание. Тази земя е "обетована", защото който я достигне сдтава непоклатим с Любовта и чрез нея може да удържи на всички и всичко, както Давид удържа победата над Голият (безсрамния голтак - егото, което хули и ненавижда Бога, което не се подчинява и което е убиецът на Живота). Земя дадена по обещание, поради обет между Бог и народа/човека копнеещ за сърцето, промяната Свободата, Мира и Любовта... Та така всеки може да бъде "еврейн" - движещ се по Пътя към сърцето, към Любовта и аутруизма... Всъщност евреите не са етнос, нито народ. Такива се имат в последствие до ден днешен. В началото са били мнозинство хора, от различни етноси и народи, който заедно са вървяли по този Път към сърцето, създавайки общост, в която да делят всичко, което имат... създавайки Братство. Едно такова Братство се опита да създаде и Учителя Беинса Дуно... Според мен, в някаква степен Той успя! Както Библията, така и Свещения Коран са книги, които разказват за Пътя, за вътрешната промяна в човека, въпреки че са описани в тях външни събития от живота, преплетени и с исторически факти... Нито Християнството е криво, като учение, нито Исляма. Единственото криво нещо е разбирането на хората за тези неща. За мен Християнството, Исляма, Будизма, Хиндуизма (с всичките му разделения), Дао и пр. са все едно и също нещо. Чистата кръв, Арийската, става притежание на онзи, който излезе от разделенията и се Единни. Ани: Привет, Ани! Източникът ми е същия, като на онизи, които разказват приказки - Андерсен, Братя Грим... Толкин и пр. "Рома" са първите хора, но според легендата те са създадени по изкуствен път от Атлантите, за да се ползват за черноработници. Ариите са онова, което се е родило, когато Атлантите са "взели за жени от хората". Това е чистата кръв. "Рома" не са имали такава кръв, защото тази кръв е специална. Тя е благородна, Царска. Царска е защото Царува (Господарува) над всички останали живи видове на Земята, както и е способна да управлява четирите първоелемента - Земя, Вода, Огън, Въздух... ако помниш аним. филмче "Капитан Планета" ще знаеш за какво точно пиша. Не само ... Арий е способен и на петия елемент - Сърцето, Любовта... Царуването в йога е познато като "сидхи" - психически способности, Духовни способности. Тази кръв е била в Атлантите, но те като връх на цивилизацията, а и на еволюционния процес, са преминали към инволюция и към разпад. Спрямо Арий, Атлантите са имали по-чиста кръв, но... Спрямо "Рома", Арийците са имали по-чиста кръв... Първите Царе, Фараони и водачи - Кан-ове, Вождове, Шамани, Лечители са били Арий... Траките са народ, който е пряк наследник на Атлантида, т.е. Арийски народ. Той подобаващо си е навлякъл омразата и желанието за мъст от другите народи. Славяните/Слововените са наследници на Траките. В тракийското учение присъства учението за Орфей и Орфеизма. Рила, Тракийското цвете - безсмъртността... Родопа... Долината на Тракийските Царе... Виното, Музиката (Музите)... Нинфите (Самодивите)... и пр. Посвещение са дава само на високите върхове - Рила и Пирин/Перун. Музиката, Душата и Любовта/сърцето - това е Родопа планина. Колкото по-ниско слизаме в надморската височина, толкова и материализма нараства, а с него и веселбите, гуляите, пиршествата, секса, сребролюбството, войствеността... Траките са били разделени на племена. На такова разделение Ариите са научили индийците (Рома). Кастовата система, спрямо духовната еволюция, спрямо духовното ниво, спрямо нивото на духа, опитността му в материята... До колко се е получило на практика това разделение в Индия, това е друг въпрос...

На няколко пъти съм се чудел - "Абе защо ми трябваще да се захващам въобще с Пътя!?!" Мислим съм много. Но мен и на много други също не ни е лесно. Знам защо почнах и именно затова ще продължа, не че бягството и възможно, защото всъщност няма на къде. Започнах заради щастието, мирът и любовта както за мен, така и за всички. Започнах заради промяната, защото светът такъв какъвто е въобще не ми се нрави. Само страдание и болка. По Духовния Път това страдание и болка може да се засили неимоверно много и само който го е приживял и живее знае що е то великомъченичесво. Умът може да е просветен, но тялото страда. Нарича се изчистване на "записките" - Самскарите. Буда го и приживял, Иисус го е преживял и много други знайни и незнайни... До като човек достигне абсолютната святост - така ще е болка, страдание и мъка. На Иисуса да не му е било лесно? Или пък на Свети Йоана Рилския. Него чак бесовете го хвърлили от скалата... Буда е твърде велик защото в момен на един такъв пристъп останал непоклатим под дървото Бодхи. Седем денонощия преживявал своя Ад, после седем денонощия приживявал Рая и Нирваната. На къде да избягаме? никъде няма спасение, освен в смирението, мила! Макар и слаби, макар и немощни, а уж силни сме, то Бог иска просто да се отдадем в ръцето Му. Нищо друго. Тялото нека бъде в ръцете на Бога. Нека той да решава нашата Съдба. Ние просто каквото и да предприемаме в тези моменти само можем да забиваме още по-дълбоко в страданието, защото метода на аз-а е борбата, а номерът е в това да се предадеш да се пуснеш... Ако метафорично казано си се изкачил на една твърде висока скала и там нещо се случи, осъзнавайки с това, че си достигнал своя предел, то какво ти остава? В такъв момент можеш само да кажеш: "Боже, ако те има, спаси ме!" Може би тогава ще прозвучи "глас": "Дете мое, пусни се в ръцете Ми." "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си." Духът може да бъде разгледан като съзнанието. И това е. Колкото и да се пише за това, то не може да бъде описано... Тук е мястото на практики, като исихастката. "Мир да бъде в стените ти!"

Всемирното Бяло Братство през вековете Хитлер, както и Римската имрперия (Рим/Рома), са се опитвали да достигнат до Чистата Арийска кръв, а от там и до Познанието, с което да властват над света. Адолф Хитлер - чрез него е проявена Тъмната ложа, та той не напразно е изпращал експедиции до святите места - Йерусалим, Египет, Тибет, Индия... Майте, Ацтеките и пр., търсийки оръжие и средство за да контролира света и народите. Геноцида срещу евреите е именно заради това търсене. А формолата за отомната бомба и ядрения синтез е толкова проста, но трябва да ти е дадоно око, за да я видиш и всичко е заключено в МерКаБа, като Познание. Хитлерофашизма и Римската империя са обикновенни подръжатели на древната цивилизация Рома, която според легендата откраднала три книги от библютеката на Атлантида. Разбира се това е метафора и въобще не става въпрос за книги и за библютека, но... какво друго може да се каже, при положение, че човешкото съзнанието все още не е надскочило себе си, т.е. егоизтичната си природа... Свастиката, която се ползва от Третия Райх е просто източен символ, изразяващ спиралата - центробежната и центростремителната - началото и края - алфата и омегата, както и всичко между тезидвете. Свастиката се ползва в Индия, в Тибет, Китай, Непал... известна е и на коренната религия в Тибет и Китай - Бон, която е връх в шаманизма (не че Будизма е далеч от него...). И така... Толкова много Познание съществува, но достойни ли сме, като човеци за него? Със сигурност, който стане достоен обезателно познанието ще бъде негово достояние.

Интересна тема.. в коята се засягат термина "Арийска кръв" и Булг_Арий. Всъщност наистина между българите и иранците има много близост и генетична и културна/битова. Обаче е интересно да се проучи от къде са се появили иранците, от къде са дошли. Ето това е много интересно. Преселението на нородите не започва от изток на запад. То започва от центъра към перифериите. Събирайки континентите в един можем да видим горе-долу къде е центъра, но за да проследим преселенията, то ще е необходимо да сме запознати с климатичните, тектонските и др. промени на Земята, като планета. Има една легенда, която присъства, като оналог в повечето религии и учения, та в нея се споменава, че Арииската раса е расата, която е прек кръвен наследник на Атлантите. Посетете уеб сайт: Според г-жа Везнева, Лемурийците отговарят на Титаните от гр. митология, а Атлантите - на Олимпийските Богове. Според мен, обаче Атлантите отговарят на Титаните, а Олимпийските Богове са въпросната Арийска Раса. И така след потъването на Атлантида, което според мен е разцепването на единния континент и пръскането му на 7 континента, поради войната и между Атлантите - което е връх, апогей на Духовната еволюция и преход към Духовна инволюция, Атлантите се разделят на "семейни кланове", създавайки по изкуствен път същества и цивилизация, която в последствие е наречена "Рома". Тези Атланти са отговорни за построяването на Пирамидите. Те са Първите Фараони, Царе, Водачи и Владетели. С времето, като вече се тръгнало към инволюцията, Атлантите се отдали на кръвосмешение с новия вид същества - с "Ромите" (днишните цигани - джипси-та, Египтяни - Egypt, или Ejypt, както днешните индийци и др. народи и етноси с подобен цвят на кожата). От квръвосмешението, което е описано в някои религии и митологии, като "омешване на кастите" "Боговете си взимат за жени от хорските дъщери"..., се родила Бялата Раса, която в първоначалния си вид била със снажна осанка, мощна, с руса коса, висока над 2.5 метра и която наследила кръвта на Атлантите, а с нея и част от психическите им, духовни способности, наречени на изток "сидхи". Точно тази Бяла Раса е Арийската раса, Царската Раса, която свалила от Трона своите Предци и която на свои ред се възкачила на Трона, а Атлантите/Великаните отпратила в изгнание и забрава. Въпреки това, в много легенди се описва как хората с векове продължавали да пращат девици и жертви на Великаните, за да ги омилостивят. Арийската Раса , Бялата Раса свързвам с Олимпийските Богове, както и с онези Богове в хиндииската митология, които обитавали Кайлаш. Арийска кръв, това е благо_род-ната кръв, Синята кръв, Царската кръв. Много от Божествата в индийския пантеон са изобразявани със "син цвят на кожата"... Защо ли? С вековете тази кръв се изгубила защото кръвосмешението продължило, както и инволюционния процес. Царете вече не са онези Царе. Фараоните изчезнаха одавна... Водачите ги няма. Ето защо е толкова важно да няма кръвосмешение. Днес го разбираме по един начин, но в древността то е значило съвсем друго. Царски Син (Принц) можел да се ожени само за Царска дъщеря (Принцеса). Синята кръв обаче така и не се опазила. С нея изчезнало и Познанието, както и "сидхите" - психическите способности на Древните да Творят и да преТворяват в материята. Днес сме на прага тази Синя, Благородническа кръв да засияе отново. Днес Булг_Арий може да се "събуди" и да се възвърне към себе си. Херодот много точно е описал, че Тракийския народ, който е един от преките наследници на Атлантида, според мен, и от който са треперили в страхопочитание, уважение и респект всички "останали" народи.., е бил втория по големина народ, но не е устоял, поради вътрешните си разделения и липсата на единство, което от своя страна си е наследство от Предците им - Атлантите. Наследниците на Траките - Славяните също са запазили ръста, цветът на очите, косата... Изключително интересна е теорията (която е и теория на Г. С. Раковски) за Прабългарите, че това са Траки, напуснали родния си дом/място и отправили се на изток. По пътя и през времето те изгубили до голяма степен от своите черти, поради омешването им с "другите" народи. После се завърнали, но по друг път - на север на Каспийско море, а тръгвайки минали на юг от него. В Будизма е много добре запазена Тракийската религия, култура и учение. Шапките на Траките са абсолютно същите, като на будиските Лами, пък да не говорим за учението Ваджраяна (Диамантена Яна/я на)... Интересен факт е, че когато във Варна, преди не много години пристигнал будиски Лама, за да разпространява Будизма. В някаква си зала там, Ламата учел българите на тибетски мантри. Един българин се изправил и изразил мнението си относно затруднението в произнасянето на тези мантри. Ламата му отговорил така: "Учудвам се, как може да ви е трудно това, при положение, че в нашите древни Писание пише, че именно вие българите сте ни учили на тези неща!" Колкото за "Рома" - по сплотени от тях няма. До ден днешен са си запазили и речта и кръвта и културата. Песни, танци, гуляй, радост, щастие, усмивки... голямо сърце, малко ум - направо са идеални за роби , ако не се вземе под внимание нежеланието им за ръчен труд. Булг_Арий - писал съм за тях вече - това е всеки човек, който е превърнал кръвта си в Синя, а това значи да е придобил мъдростта на "вълкът" (Булг) и сърцето на "орлицата" (Арий - роса от Бога, Син Божи - Сокол, Орел, символизира Любовта). Булг_Арий в това няма и капчица расизъм. Това е днешната възможност за всеки един човек, за всеки един от нас да се завъне и дойде на себе си.

Ако човек осъзнае, че егоизма (желанието за личностно щастие и о_благо_делестване) в "другия" е същия егоизъм (желанието за личностно щастие и о_благо_делестване) в него самия, то "другите" спират да бъдат толкова различни от осъзналия това и спират да бъдат негови врагове. Разликата е в заблудеността, в неведението, в съзнателността на индивида. "Едни" са по-егоизти от "други", т.е. по-лесно изявават желанието си и вървят по-целеустремено към тяхното осъществяване. С какво са виновни хората, че търсят щастието в дадена посака? С какво са виновни, че имат егоизъм (дълбоко в Душата желание за щастие)? С каква са виновни, че в моментите на неяснота, невежество и неведение правят какво ли не, поради огромното си стремление към личностно щастие? Тук, според мен, не присъства никяква вина в тези, които притежават този стремеж към щастието. "Някои" го търсят "тук", а "други" - "там", "едни" в едно, а "други" в друго, но и "едните" и "другите" го търсят поради стремежа, вътрешния... на Душата. При такова разбиране върху егоизма, като същност, би отпаднало съденето и омразата, както и до голяма степен разделението. Всички ние сме едни бедняци, които поради беднотията си се ограбваме едни други! Толкова е голяма нашата неосъзнатост! Не съществува ли егоизма (личностното желание за личностно щастие) поради празнотата, поради бездната, която зее в Душата на човека? Колко много неудовлетвореност съществува! Не може да бъде иначе, след като сме прекъснали връзките си с Онзи, който единствено може да ни изпълни... от тук: http://www.kabbalah.bg/www/index.php?optio...30&Itemid=8

Дърветата много рядко цъфтят през януари, а какъв е шансът да дадат плод? В нужното време обаче и това ще стане. Човек е център единствено на своя микрокосмос. Да се мисли за нещо повече е илюзия и най-често води до нарушаване на личното пространство и свободата на други хора. Да не желаеш нещо на другите, което не желаеш да се случи на тебе самия не е егоизъм. Тъкмо напротив. Освен това да не желаеш да страдаш е съвсем различно от това да се страхуваш от страданията и да не желаеш да ги посрещнеш, когато те застигнат. При саможертвата обикновено доброволно се подлагаме на страдания в името на постигането на определена цел. Самото милосърдие и състрадание в най-чистия си вид са присъщи на човешкия дух. Ние обаче не сме в състояние да ги разберем и осъзнаем в тяхната първоначална съвършена форма. Поради тази причина и не можем да ги приложим в този им вид. Прилагайки ги, ние ги пречупваме през несъвършеното си съзнание. Ако последното е оцветено от егоизъм, то и проявлението на милосърдието и състраданието ще е егоистично. Но чистото милосърдие и състрадание съществуват и са част от самата наша същност, от нашия дух. Нищо не произтича от егоизма, а просто бива оцветявано от него. Азът е съзнанието. Наистина то не може да осъзнае цялата безкрайност и съвършенство на човешкия дух, а прави това частично, неточно и с изкривявания според развитието си. Постепенно обаче способността на съзнанието да осъзнава и на човека да проявява в живота си това, което изначално съществува в неговия дух, нараства. Така съзнанието се приближава до духа, а човек все повече започва да прилича на него (на духа) в проявите си. Привет, Станимир! За да говорим за това кое е егоизъм и кое не е, първо трябва да му направим определение като същност. Определението, което аз ще дам е следното: Егоизмът е желанието на "аз"-а за личностно облагодетелстване и щастие. Егоизмът е същностна черта на самосъзнанието (съзнание счело себе си за нещо отделно от Цялото), която се изразява с някаква по големина степен на себичност, корист и себелюбие. Егоизмът е различно изявен при всеки аз, при всяка иднивидуалност, но при всички съществува някаква доза себе+любие (което до голяма степен е премесено с обич), користност (желание на "аз"-а за лично щастие), и себичност (всеки "аз" сам по себе си е център на света, докато се счита за индивидуалност). Всеки е до голяма степен себичен, користен и егоизтичен, докато не се получи изпълване и сливане, което да донесе щастие и насищане на Душата. Ето така се е получило с Парамаханса Йогананда: До преди човек да се слее отново с Първоизточника, с Цялото, то той си остава център на света си, тоест вижда само през своите очи и самосъзнанието му е центрирано в индивидуалната форма. Практически такъв не се вижда като Вселена и като Цяло. Такъв човек не може да не е егоист, тоест да не желае щастието за себе си. Ако човек спре да е егоист, то и движението по Пътя му ще спре. Его-то е самосъзнанието, а Егоизма е стремлението на това самосъзнание за придобиване на личностно щастие, за постигане, за реализация. Егоизмът, както по-горе писах, е различен по сила на проявата при всеки, но при всеки "аз" съществува някакво ниво на егоизъм (личностно стремление за придобиване на щастие). Егоизмът е желанието на индивидуалността за облагодетелстване, както духовно, така и телесно. Ако липсваше его_изъм в човека, то той не би поел Пътя, защото няма кое да го тласне към него и да го дърпа постоянно напред. Щом една частица от Вселенското Съзнание счете себе си за самосъзнание, за "аз", то на момента се случва отделяне от Цялото. Такава частица "отпада" от Бога. Нарича се грехопадение и също започва с желание, но преди това има поява на самосъзнание - на нещо отделно от Цялото, на нещо което вече се има за индивидуалност, за "аз". Братко, ти защо следваш Пътя към Бога? От желание за личностно щастие, или от Любов към Бога? От стремление на Душата за завръщане в Цялото, за завръщане у Дома, или от Любов? Е, това не е ли е желание на някаква индивудуалност за собствено щастие, за личностно облагодетелстване? Това не е ли егоизъм? Ти самият не търсиш ли, чрез това, радоста за себе си, щастието за себе си, покоят за себе си. Според мен разбирането върху думата "егоизъм" е неправилно и повърхностно. То е дадено най-вече от светските хора, които са твърде заплетени в материалното. Ето защо егоизмът се е превърнал в нещо лошо и човек се бори с егоизма постояно, но тази борба твърде често е в посока "другите" хора, а не навътре към себе-то. Човек иска да унищожи егоизма в "другите" за да може да просперира неговия собствен егоизъм. И ето ти конфликти, борби, надпревари... Следващото ниво е когато човек разбере, че врагът му е в него самия, тоест когато прозре, че борбата трябва да бъде насочена към собственият му егоизъм. Но, братко и тогава борбата и насилието продължават да съществуват. Само посоката е различна! Първо сме в борба със света и хората около нас. Използваме натиск и насилие, за да намалим техния егоизъм, за да може да се насити нашия собствен, после носочваме борбата и насилието към нашия егоизъм, защото Законът на причината и следствието ни е показал ясно, това че отпрявяйки насилие навън, ще ни се върне същото към нас. Резултатът - болката и страданието. Насилието навътре също е патологично. Третото ниво е когато осъзнаем, че егоизмът не ни е враг и когато разберем неговото истинско предназначение. Тогава и борбата с него приключва. Можем да станем наблюдатели на всичко това. Тогава настъпва Мир, както в посока навън, така и в посока навътре. Всъщност кой се бори с егоизмът? Кой се бори с аз-овщината? "аз" се бори със себе си? Как мисли този "аз" да победи себе си? С борба? Сам над себе си можеш ли да бъдеш победител? Можеш, ако продължиш да стоиш в разделението и ако още веднъж се разделиш на две най-малко. Победител и победен има само когато съществува разделението на това и онова. "аз"-ът се страхува от егоизма, дори като дума, защото има голямо изкривяване в разбирането върху тази дума. Това е точно както със секса. Какво са правили древните траки? Наричали са ги варвари и все още ги наричат. Те са имали върховно учение. Учението е било разделено на няколко слоя, в зависимост от Духовното ниво на "иднивида", в зависимост от степента на желанието, от степента и големината на егоизма. За "най-нисшите" Духовно, които разбира се са най-егоизтично настроени, се е прилагал метода за насищане на егоизма, за да може по-бързо да има и осъзнаване, че това насищане не носи истинското щастие. И така, те задоволявали това или онова и разглеждали нещата в дълбочина. Били свободолюбиви "племана". Всичко било позволено, стига да се правило съзнателно, т.е. да се наблюдават процесите. Още от деца, траките били учени на наблюдателност - навътре и навън. Какво се случва, къде как, колко... какво се чувства, какво се прижевява, какви са плодовете от това или онова. По пътя на израстване, траките са минавали през всичко и всичко било позволено. Нямало табута, нямало "забранен плод". Можело е да се опита от всичко. С това се постигало осъзнаване и Познание върху същността на нещата и най-вече се постигало разбиране, че в тези неща щастието е нетрайно, не е истинско. След това разбиране тракът можел да премине вече във втора фаза, където започвали посвещенията или мистериите. При траките се ползвал метода от долу нагоре, от подсъзнанието към съзнанието. Първо се работило с подсъзнанието и се търсило неговото почистване, чрез осъзнаване и насищане, а чак после се работило със съзнанието. Недостатък тук са плодовете от директната работата с подсъзнанието - убийствата, золумите, изнасилванията, оргиите, буйнствата и всичкото задоволяване/нахранване на вътрешните/гладните демони - а с това почистването на Самскари. Това е естествения начин и в живота. Така се развиват нещата, но в живота е даден и Закон, защото партньорството в този подход не е доброволно. При други учения се ползва обратния подход - първо се работи със съзнанието, а после с подсъзнанието. Първо се работи с Небето, а после със Земята. Недостатък тук е, че подсъзнанието непрекъснато се "обажда" дакото все още се работи на съзнателно ниво. Подсъзнанието непрекъснато тревожи практикуващия и му създава главоболия/трудности, пречки... Всички ния в този Портал сме приели да работим първо на съзнателно ниво, а после/понякога и успоредно - на подсъзнателно. Но това е за друга тема...

Добре е да се обосновеш. Какво точно очакваш да ти донесе смъртта? Най-вероятно Мир, Покой... би очаквал човек като него, но де да знам де. Някои казват за някой Покойник - "Лека му пръст!" и ако разгледаме "пръстта", като метафора свързана с първоелемента Земя, а нея като прилежаща към първа чакра и твърдоматериалното тяло, то ще излезе, че това е пожелание за левитация , или може би за въпросната промяна на формата... кой знай! "Почивай в Мир!"

Мда, определено интересно. Не мога да се сетя за нищо интересно 66 година, но 2010 е възможно да бъде доста трудна. Дано не съм прав. Абе да си призная и тази година за мен не е от лесните и ако 2010 е по-трудна, направо се предавам. Незнам кое да си пожелая - да е по-трудна предстоящата година, или да е по-лесна за мене? Кое е по-добро за мен? Как да се оформя сметките, какво разказват Звездите?

Теоритично его-то и егоизма не са едно и също нещо, но практически рядко съществува "аз", който да не е егоизтичен (такъв лично не познавам). Всеки един "аз" ще не ще е сам по себе си център на света. Човек поглеждайки от "своята" позиция е център, а светът е неговата периферия. Егоизма е качество на Его-то/"аз"-а, но наистина този "аз" може да прояви и други качества, ако се лиши от егоизтичната си природа. Милосърдието и състраданието също могат да се свържат с егоизтичната природа. Ако себе-то/"аз"-а не харесва за себе си страданието и болката, то няма да я харесва и за другите (в най-добрия случай). Тогава се ражда милосърдието и състраданието. Не желаем страдание и мъка за другите, защото сме познали болката от тези и индиректно не желаем същите за нас самите. Затова се стремим да изкореним страданието, чрез състрадание и милосърдие (отново в ной-добрия случай). Помагаме на този, или на онзи, за да ги избегне същия и за да ги преодолее. Ако обаче имахме Любов в себе си, щяхме може би да сме по-прозорливи и когато някой получава доза страдание и болка, да не роптаем и протестираме срещу тях, а да ги оставим да си свършат работата, въпреки че този възглед е труден за приложение. Страданието е "чукът", с който Бог моделира "каменното" сърце на човека, а и самият човек. Ние не харесваме ударите с чука и с длетото, защото е болезнено, макар да сме "каменни" (земни, с притъпена сетивност) същества. "аз-а" има със сигурност една добра страна и тя е различна от егоизма (не че егоизма е лош). Тази страна на "аз"-а е саможертвената природа. Наблюдава се, но рядко... при много близките едно на друго същества - баща - дете, майка - дете, между братя, между сестри, между брат и сестра... Свързано е обаче с обичта, а не с Любовта, защото Любовта предполага Приемането на Страданието, Мъката, Смъртта и Нещастието, както за "себе-то", така и за "другите". Любовта предполага разбиране на същността на нещата и Познание върху това какво, как и кога се случва. Една майка би се жертвала за детето си, но тази саможертва е пак произлизаща от "аз"-а и от разделението, от неразбирането на нещата и от обич. Ако една майка има Любов към детето си, то тази Любов би отворила всичките очи на майката и тя би разбрала същността на Живота. Тогава не би понесла Кармата/Съдбата на детето си, може би защото ще му забави духовното развитие, ако се гледа от тази гледна точка. Бодхисатвите се саможертват в името на другите, но преди това са постигнали себереализация. Те работят на едно по-високо ниво. За да се стигне до Любовта обаче се минава задължително през Саможертвата, която, според мен е най-върховото стъпало от природата на "аз"-а и най-висшата му проява/способност. Ако някой "аз" пренебрегне себе си, за сметка на "другия" то автоматично спира да бъде "аз", стига този акт да е истински, без следа от користност, без чувство за вина и опит да се самонакаже човек чрез подобна постъпка. Казват, че влюбените били Луди и че те най-вече те са готови на Саможертва, но съществуват и други извесни случаи на саможертва, в които има замесени да речем такива с революционни или политически възгледи/идеи. Подобна саможетва е до голяма степен глупава, но самата готовност за акта е нещо върховно в нивото. За съжаление его-то и егоизма в света са твърде тъждествени поне за сега. Его-то ограничава проявата на Универсалното Съзнание чрез формата, защото формата/проявата, която тук неточно е наречена "индивид", се е отъждествила като нещо отделно от цялото, като нещо индивидуално. Бидейки такова в представите си, индивидуалнното и сомоотделилото се съзнание непрекъснато търси сливане с Цялото. Търси за себе си естествено (за аз-а си), а именно това е върховния смисъл в съществуването на егоизма.

Его-то/аз-а е самото разделение. Докато има "аз", ще има и "други" - "ти", "то", "тя"... Как е възможно докато "аз"-а присъства да не мислиш за себе си? Егото и егоизма са толкова различни, колкото са различни "аз"-а и "аз"-овщината. Според мен е невъзможно да съществува разделение, пък да липсва егоизъм - желанието на "аз"-а за лично облагодетелстване/щастие. Всички, които живеем в разделенията сме малко или повече егоизти. разликата е само в нивото на егоизма. Докато съществува "аз" и разделението, ще съществува и желанието на този "аз" за личностно облагодетелстване, което е напълно нормално, естествено и необходимо за Пътя. Ако желанието на "аз" за личното облагодетелстване/щастие изчезне, то този "аз" не би могъл да върви по Пътя към себереализацията си. Егоизма е напълно в природата на нещата. Когато се появи алтруизма, желание за облагодетелстване на "другите", то доста често този "алтруизъм" е маскиран егоизъм. Това се нарича СуперЕго - уж желаем доброто и щастието за другите, пък с това тихичко и тайно целим доброто и щастието за нас самите, било в материално, духовно или друго ниво. Например - достъп до Рая, Духовно извисяване, спиране на страданието, печеленето на щастие, уважение, Любов, признание... Чиста форма на сметкаджийство. Чистия алтруизъм е саможертвата, а т.е. тогава когато има безкористност, когато няма "задкулисни" цели. Тогава няма и "аз". Тук не напразно е написано нещо за полагането на Душата, което е най-голямата саможертва, според мен. Що е то "душа" обаче? В БхагавадГита е описано, като действие чрез бездействие: Същото е познато в Дао, като "Вей-У-Вей":

Именно! Звучи много логично. Точно затова може би казвам, че повече се страхувам от смъртта на другите, не от собствената си такава - бинго! В такъв случай какъв е начинът да преодолея егоизма си (съответно и страхът от самота)? Разбрах вече за какво говориш - не за Аз, ами за егоизъм (дори да имат общо, аз усещам разлика между двете...). И какво правим оттук нататък? "его" не само е термин в Психогията, но е и "аз" в превод от латински и гръцки език. От тук насетне всеки прави това, което го учи умът и сърцето. Всеки следва своята Дхарма/Път. Вече описах какво правим в по-горните постове. Четем, слушаме, учим се, придобивайки знание, което ни носи някаква по степен Надежда. После, чрез придобитото знание следваме Пътя, практикувайки наученото, тоест живеейки чрез убежденията си. "Вярвам" е глагол и той изразява именно това живеене според убеждения. Глаголът изразява действие. Аз вярвам в едно, ти в друго, той в трето и всеки живее според тази си вяра/убеждения. Ако вярата е права, то и Надеждата ще дочака Любовта, която ще ни разкрие всички тайни на Живота и цялото Познание. Любовта ще ни направи истински щастливи. Нека обаче не излизаме от темата за смъртта с въпроси незасягащи нея. Има си теми за всичко. Нека имаме милост към модериращия екип... и те са хора, като нас.

Привет! Виж сега, съзнанието често е нещо, което се разминава с подсъзнанието. Съзнателно, ние се стахуваме за живота на близките си, но този страх произлиза от нашето подсъзнание, което се страхува от самотата, която е първообраз на смъртта. Точно и затова на човек му е трудно да бъде сам. Когато наш близък почине, ние плачем не толкова за него, а за нашата загуба, което е доста егоизтично. Звучи доста грубо, но е точно така. Отива си някой наш близък и ние скърбим, поради липсата му, защото този наш близък ни е носил нещо, накакво си по вид удовлетворение, някакво запълване, на въпросната празнота, с която не можем да се справим когато сме сами. Човек не живее сам, точно защото се страхува от смъртта. Смъртта и самотата са много близки състояния. Ето защо човек търси нечие присъствие, чрез което да се отдалечи от самотата и от спомена за смъртта... бягайки. Страхът от смъртта на нашите близки е просто умствена проекция на нашия собствен страх от смъртта, който е дълбоко заровен в подсъзнанието ни. Ако човек успее да стои напълно сам 40 дни (без близко или далечно присъствие на други хора), значи няма страх от смъртта. Не мога да се съглася с това, ако правилно съм разбрала какво имаш предвид. В случай, че Аз-ът умре, идеята е сляпо да се ДОВЕРЯ (да се СЪГЛАСЯ) и да ПОВЯРВАМ, за да мога да спечеля НАДЕЖДА която би ме избавила от страха? Това ли имаш предвид? (Предварително се извинявам, ако не съм разбрала правилно думите ти...) Казвам "сляпо", тъй като нямам доказателства за това какво всъщност се случва след смъртта. Именно затова е вярата (да повярваш в нещо, което не си видял с очите си, не си почувствал...), но аз може би не съумявам да повярвам в това точно Смяташ ли, че ЕГОистичността и Аз-ът са излишни, ненужни и какво бихме представлявали според теб без тях ние човеците? Между другото, особено интересен ми беше и последния ти пост, със сигурност някои хора постигат това, но какво се случва тогава с останалите, които не са имали възможността (късмета) да достигнат такова духовно развнище? В случай, че "аз"-а умре, тогава аджеба кой ще се довери и кой ще повярва на нещо, след като няма вече никой, след като въпросния "аз" е мъртъв? Смъртта на "аз"-а е край на проблемите, защото всички проблеми, включае и проблемът със страхът от смъртта са свързани с този ти ми "аз". Кой се страхува от смъртта? Всеки трезвомислещ човек ще даде отговор на този въпрос със себе си - "аз". "Аз се страхувам от смъртта." Разбира се ще се намерят и такива, които ще заявят, че не се страхуват от смъртта. Да, наистина смели думи могат да се изкажат, но само когато смъртта е още далеко. Когато смъртта наближи, Душата чак пищи. Виждал съм хора да умират. На мен също ми са се случвали някакви си там преживявания със смъртта и добре знам как на човек не му се мре, как се дърпа, как плаче вътрешно, а и външно, как страда... А всичко това е поради неизвестността и поради представите за смъртта. Има хора, чиито представи за смъртта се различни от тези на обикновените хора. Има хора за които смъртта е избавление, спасение. Някои си представят смъртта като рай, други като ад. Едни я виждат като изчезване, други като продължаване на съществуването в друго ниво. Няма да пиша какво е смъртта. Не съм оторизиран за това. Ще напиша нещо много интересно от Ошо, перифразирано от мен: "За смъртта има винаги два вариянта. Първият вариянт е всичко да приглючи и цялото ти съществувание да угастне като свещ. В този вариянт няма Дух, няма Душа. Всичко приклъчва и изчезва. Остава само едно Нищо. Теб те няма под каквато и да е форма. В този случай липсва и проблемът! Проблемът съществува само, ако има кой да го създаде и преживее. След като си изчезнал, как е възможно да съществува проблемът ти? Та теб те няма! Къде е тогава твоят страх? хе Вторият вариянт е, че смъртта е само преход към друг вид съществуване, под друга форма, различна от телесната. И ето ти умираш и всичко се променя, но дрои и в смъртта съществуването ти продължава. След като си жив и след смъртта, то тогава къде е страхът ти, от какво да се боиш? Та ти си още жив!" И при двата вариянта смъртта вече не е проблем, но смъртта си остава проблем за така нареклите се "живи", защото тя постоянно ги дебне, едва ли не. Във всички традиции/религии е споменато за тази трансформация и трансмутация на тялото, както е описано и в Будизма. В християнството се нарича "Успение" и "Възнесение" и въобще не става въпрос за възнесение на Духа на "Небето". Това с Духа е друго. Става дума точно за промяна на физическата форма. В Християнството са описани не един или два подобни случая, но най-ярки са случаите с Пророк Илия, с Иисуса Христа и с Богородица. Ето случая с Богородица: източник: http://www.pravoslavieto.com/calendar/feas...tm#разказ Има няколко вида смърт на тялото, а т.е. три. При първият вид тялото на човека умира и започват различни биохимични процеси, в които формата преминава към разпад. Колкото повече е пребивавал човека в разделението приживе, толкова по-бързо ще се разложи и тялото му, защото липсва укрепващия елемент. Вторият вид е при случая със Светците. При смъртта на тялото на Светец, то не применава към разпад на елементите и към разложение, ами запазва форма и вид (нетление) в продължение на дълъг период от време. Колкото е бил по-Свят човека, толкова и по-здраво е неговото тяло, толкова и укрепяващия елемент е в по-голямо количество. Има такива тела на стотици, даже на хиляди години. Смъртта на тялото и самото тяло са обгърнати от благоухания. Третият вид смърт на тялото, е когато то изчезне, на третия ден след смъртта, трансмутирайки в Светлино Тяло, познато още като "Тяло на Дъгата" в други традиции. Тук укрепяващия елемент е завършил процеса и тялото е постигнало пълната си трансформация и трансмутация. В своята книга ("Тибетска книга за живота и смъртта"), Согиал Ринпоче споменава за случаи на Тяло на Дъгата, в които остава част от косата и ноктите на човека, след въпросната трансмутация. Има и такива, които дори не познават смъртта чрез тялото си. Техните тела се трасформират/трансмутират още приживе. Те направо "изчезват". Такива са били Тот, Рама, Бабаджи, Рамалинга, Лао Дзъ и куп Даоси, Християни, Мюсулмани, Будисти и пр. Такива тела (както и някои тела на Светци) приживе не могат да бъдат фотографирани.

Смъртта е на първо време дума, която като термин и същност се разбира различно от различните хора, раси, етноси и култури/рилигии. Незнам какво е общопреитото виждане за смъртта. Също незнам кои хора влизаме в това "общо". Според мен, няма какво толкова да се каже за смъртта от хората, които не са запознати с нейната дълбочина. За такива смъртта е страшно неизвестно. Какво може да се каже за неизвестното? Нищо, можем само да треперим! Ето нещо погледнато през погледа на Будизма. За Тялото "Дъга" Не пряка. Това са явления от различен порядък. При тялото дъга физическите елементи се връщат в енергийното си първоначално състояние, така да се каже. Докато при състоянието на самадхи след смъртта се случва разпознаване на базовата сияйност. Не мога да говоря повече за тези неща тук. Случва се нещо много специфично, но тези учения трябва да се получат лично когато му дойде времето. Това което се вижда от външни хора е, че при смъртта на такъв голям лама след спирането на дишането и настъпването на биологичната смърт тялото остава изправено в медитационната си поза и без да се разлага дълго време, с осезаема топлина в сърдечната област. След като това самадхи приключи топлината изчезва и тялото пада. Това явление е документирано от лекарите в болницата в Чикаго при смъртта на Н.Св. 16-ия Кармапа. Той е бил в това състояние 3 дни. Калу Ринпоче е бил в това самадхи 7 дни след смъртта си. Най-скорощният случай на такова нещо е само от преди три месеца. Н.Св. Чьодже Тричен Ринпоче остана след смъртта си в самадхи 15 дни. Това беше наблюдавано в Непал от всичките му ученици. Чьодже Тричен беше невероятен учител - един от най-старшите лами от най-старото поколение. Той беше главата на традицията Царпа и спазваше режим от 20 часа медитация на ден през последните десетилетия. При кремацията му се появиха всички знаци, включително и рингсел - както и при кремацията на Чьогям Трунгпа Ринпоче и Кармапа. - На сайта на YouTube на адрес: "> " type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> може да се види кратко филмче в три части относно ритуалите по погребението на Н.Св. Чьодже Тричен Ринпоче, глава на Царпа клона в Сакя традицията.Филмчето се казва "Kudung"(свято тяло). Н.Св.Чьодже Тричен Ринпоче почина на 22 януари 2007 г и тялото му бе кремирано в манастира Джемчен, Катманду, Непал на 40-я ден след оттеглянето му от този свят.Той почина на вързраст 87 години.Неговото тяло остана в "тукдам"( състояние на тялото след смъртта характеризиращо се с това че то се намира в дълбока медитация след смъртта, по време на което състояние не се забелязват обичайните признаци на смъртта-вкочаняване, разложение и т.н.) 16 дни след смъртта.След като тукдама завърши, тялото му бе пренесено на 21-я ден с пищна церемония в манастира Джемчен и три дни по-късно бе разрешено на миряни и монаси да се поклонят пред останките му. Обърнете внимание на част 2 от филмчето.Макар и да не се вижда ясно на филма поради лошото качество става дума за появата на кръгла пълна дъга около Слънцето, когато тялото бива пренесено в ступата Боднатх по време на погребалната церемония. Също така обърнете внимание на част 3 от филмчето.По същото това време докато се извършва погребалната церемония в Катманду завалява сняг за първи път от 62 години! - На адрес : http://maitreyaproject.org/images/press/9.jpg може да видите изображение с високо качество на рингсел(тиб.) или сарира(санскр.) на Буда Шакямуни, реликви останали след кремацията на тялото му .За тия които не са запознати- след кремацията на високо издигнати будистки учители в праха се откриват малки обекти наподобяващи или на перли или на кристалоподобни мъниста. - Здравейте, Мисля че тук в общи въпроси за будизма трябва да се внимава с тази тема. Може да доведе до объркване. Важното е, че това се постига в днещи дни и е рeзултат от много, много неща. източник: http://upadesa.org/upadesa_forum/index.php...,363.0.html#top

ТароТ/ТораТ има 22 Големи Аркани (Тайни). Еврейската азбука има 22 букви. Откровението от Йоана има 22 глави. Числа в Номерологията са 12, като 12-тото число е 22, което заедно с 11-ката се води за Царско Число. Намират се течения в Номерологията, които приемат съществуването и на 13-то число - 33-ката. Номерологията и ТароТ си приличат изключително много, а според мен даже са едно и също нещо. Можем да наредим Голимите Аркани от ТароТ в кръг, като за център на кръга поставим 0-левата/22-рата Арката, която е позната под имената Шутът, Глупакът, БезУм-мецът, Лудият ... и е еквивалентна на Жокерът от съвремената колода карти. Това е Началото и Краят. Ако Светът е привидно "разделен" на Цикли, то всеки Цикъл минава през една 22-ка. За да започне нещо ново, то трябва да се приключи със старото. В ТароТ има два Цикъла. Първият цикъл - от 1-цата към 10-тката, с който кръг се приключва с простите числа. С десятката се затваря един (1-вият) Цикъл. При десятката имаме 1-ца, която се завръща към 0-лата/22-ката. Вторият цикъл започва от 11-ката и завършва в 20-ката. Изгряването на Слънцето е 19-ката. Слънцето присъства в много култове и религии. То Символизира Бога и Любовта. Любовта/Слънцето е предпоставка за появата на Светът/Живота - 19-тата карта от ТароТ, но се преминава през Великомъченичеството - Страшният Съд - 20-тата Аркана. . Целта на всеки човек е да достигне своята 22-ка. Да стане Безумец, Глупак, Шут, Луд, т.е. да се отърве от егоизтичното съзнание. В очите на обикновените хора такъв човек наистина е глупак, шут, луд и безумец. Той често е и обект на подигравки. Краят на егоизтичното съзнание и достигането на нивото на Вселенското съзнание предполага влизането в която и да е роля в тази Божествена траги-комедия. Ето защо думата "Шут" е много точно определение за това. Жокерът има своиството да замести всяка една карта от колодата. Жокерът е вечно готовия резервен вариянт, който да спаси положението. Една 22-ка, според мен може да влезе в ролята на всичко и да се ползва от всякакава "маска"/премяна, за да участва в Сценария/Живота. В повечето случаи Спасителите наистина изглеждат като глупаци, като луди... но в дните на своята сила всеки ще разбере/разбира за тяхното истинско лице. До тогава те може да изпълняват различни роли, според сценария на Бога. 22-ката е 0-лата - това е чистотата на човека. Изначалното състояние. Приживе всеки Жокер може да пребивава в което и да е от Нивата/Арканите, без да губи изцяло истинската си същност и да е осъзнат за нея независимо от ролята. Всъщност 22-ката/0-лата е (според мен) истинската същност на всичко и всички, но не всичко и всички са осъзнати за нея. Целта на Будизма (Дзен), на Тантра, на Йога, на Дао и на което и да е учение, или религия е именно тази осъзнатост. Светът такъв, какъвто е.

Здравей, L_i_a! Според мен, докато човек не преживее смъртта, у него страха ще си съществува от нея. Наистина човек, чрез размишления, особено ако са трезви, ще може до някаква степен да намали страха от смъртта, но той в никакъв случай не изчезва напълно с това. Мнозина си мисля, че след като са чели, чули или мислили/медитирали върху смъртта, то проблемът е решен, но грешат. Проблемът си остава докато човек не умре приживе, т.е. докато не му се даде преживяване със смъртта, което не означава зъдължително да умре тялото "му". Има множество методи, с които смъртта да бъде разбрана - що за нещо е, но победата над смъртта става единствено със смърт. Затова за Иисуса Христа се казва, че "със смърт смъртта победи"! Кое обаче трябва да умре, за да се победи смъртта и страхът от смъртта да спре да съществува? Разбира се, трябва да умре его-то/аз-а. Първото нещо за да тръгне човек по този Път е Вярата, второто е Надеждата. Тези двете те водят към Съгласието/Приемането, Послушанието, Смирението и Благодарността (към всичко случващо се и към всичко, което би могло да се случи), а всичко това все някога ще отведе към Любовта. Когато Любовта пристигне, страх от смъртта не може да има, нито е възможно присъствието на егоизтично съзнание. Докото Любовта не се установи напълно и безвъзвратно в нас, неизменно ще ни е страх от смъртта. Това е нормално. Страхът си присъства, независимо от неговата големина. Големината на страха и обратнопропорционална на Познанието. Колкото повече Познание - толкова по-малко страх, но Познанието се ражда от личната опитност с дадено нещо и е различно от знанието, което от своя страна се придобива чрез книги, думи, картинки... Един от главните проблеми (а може би пърият, коренния) на човек е страхът от смъртта и неведението. Ако човек Познае своята безсмъртна същност едва ли ще бъде егоист и всичко друго, което произлиза от това. Именно страхът/неведението/страданието те кара да слдваш Пътя/Дао/Дхарма. Пътят започва с доверието. Трябва да се довериш на това, което чуваш/четеш/виждаш. Доверието е свързано със знанието. В теб ще изгрее накаква по вид Надежда. Ако си усърдна в Пътя, то Надеждата ще израсте, защото доверието ще се превърне във Вяра (а знанието - в Познание), поради опитността и Познанието, които ще се придобиват с "времето". И това е. Какво друго ти остава, освен да следваш Пътя, да се довериш и да имаш Надежда. Всичко останало следва.

Здравейте! Разделението при човека започва от вътре на вън и тръгва от главата му. Първо там се разделя Цялостното на две (мозъчни хемисфери). Прочетох беседата и намирам, че Учителя говори именно за това разделение, въпреки че дава най-вече житейски примери за него. Първо човек се разделя от източника и се отъждествява с индивидуално съществуване - с "аз". Първото разделение е липсата на връзка/единство между 7-мата и 6-тата чакра, тоест на ума с Бога/Буда природата/Реалността... Второто разделение е липсващата връзка/единство между двете мозъчни хемисфери, между мъжа и жената, между Адам и Ева. Липсва обмен. От там насетне следват и другите разделения, с които човек слиза все "по-надолу" в пълния и в преносния смисъл. Ето това наричам "падение". Предлагам малко картинки: Тук ясно може да се види какво е "Кръст/Разпятие" и какво е "Дърво на Познанието/Живота": В Будизма, който произлиза от Ведите (Познанието), които пък идват от Арийската раса (дошла от северозапад на Индия, според Ведическата литература) и Тантрите (Живота, такъв какъвто е), се споменава за шест сфери на Самсара (Заблудата/Илюзията) и за една единствена Реалност. Въпреки че в будизма не се работи със седемте чакри (изключае някои течени на Тантриския Будизъм - Ваджраяна), то според мен е именно така. Реалността в Седмото Небе/Сфера и всичко надолу - Самсара - шест нива/Сфери/Свята. В Свещения Коран и Исляма се говори за Аллах, който обитава Седмото Небе и който е сътворил всичко: Общо за Седемте Небеса в Свещенния Коран е споменато 7 пъти. В Библията също често се споменава за числото седем - "Седемте дни на Сътворението", "Седмия Ден" (Божията Почивка/Покой/Мир), "Седемте Църкви", "Седем Печата", "Седем Рогове", "Седем Звезди", "Седем Светилници"... Виж тук за резултати в Библията относно думата "седемте" Споменава се за "Седмия Ден", който често е наречен "в онзи Ден...": Виж тук А ето и за края на разделението/омразата/себесравнението/борбата/надпреварата...: Разделенията приключват с идването на Благодатта и на "Новия Йерусалим". Двойствеността на "Слънцето" и "Луната" изчезва. 6-та чакра - Центриране: Светът ще се оправи, когато аз се оправя. Промяната е възможна единствено от Центъра към периферията.

Привет, Klaudia! Ники не отрича съществуването на Любовта. Ники обръща внимание към възможността за поява на така нареченото щестлавие, т.е. когато някой "аз" се похвали в притежание и разпращане на Любов. Любовта е от Бога и единствено Той, Въздесъщия ни Творец определя на къде да потече тя. Не съм чел или чул за някой светец, или учител да самохвалства с Любов - "Аз пратих любов натам, или насам.". Любов може да има в един човек и може да бъде предадена в творбите му - музика, книги,... и всякакви работи, но това препредаване става чрез Бога, а не чрез "аз"-а/личностното. Защо? Защото "аз"-а е умствена концепция, която е част от концептуалния логически ум, наречн на латински и гръцки – его. Способно ли е его-то на Любов? "аз"-а се намира най ясно в шести, а и също в трети център. Любовта е в четвърти център, но при условието да е слязла Благодатта от седми към четвърти. Чак тогава Любовта може да се прояви чрез човека/формата (което е различно от „аз”), по Волята на Бога. Докато Бог не отвори сърцето, то е неспособно да бъде проводник на Любовта. Насочването и въобще посоките, разделенията и пр. идеи идват от главата, където както вече многократно писах се намира его-то и СуперЕгото. „Аз управлявам и насочвам поток от Любов” – това, според мен си е чиста форма на СуперЕго. Любовта не може да бъде управлявана. Тя е Свобода и всеки акт на насилие, или опит да и наденем юзди, ни лишива от нея. Това поне са моите бледи впечатления. Ето някои неща също за размишление при евентуално желание: "аз"-ът винаги счита себе си за деятелят. "и това не е от нас; Божий дар е: не от дела, за да се не похвали никой" Ето и два въпроса също свързани с темата и за размишление: Защо е твърдо често явление (с дребни изключения) и не е прецедент, по Пътя/Дхарма към Светостта, да се минава през Великомъченичеството?! Защо всички Христови Апостоли не изявяват себе-то/себе си, като нещо значимо, а възхваляват Христа и Святия Дух, които евентуално ги изпълват? Ето така започва Заветът, който оставя Свети Иван Рилски на своите братя. Та Ники не искаше да напише нищо друго, освен едно някакво си там предупреждение да не падне човека в капана на СуперЕгото, което все още твърди, че нещата стават от "аз"-а. Просто идеята е за повече внимание, защото егото е хитро, а СуперЕгото е многократно по-хитро и по-трудно за различаване.

Привет! Така е и според мен. Това, което ще пиша по-надолу е допълнение към горното. Праведността се изразява в неотклонение нито наляво, нито надясно. Ще се опитам да си помогна с картинки в изразяването: Когато "Срединия канал" (известен на изток като "Сушумна Нади") е чист, то Благодатта се спуска, огрявайки чакра след чакра и в последствие цялата форма и всяка нейна бръмка/клетка. Във всеки един от центровете се случва нещо удивително. Когато Благодатта достигне до сърдечната чакра, то тя разцъфа в Любов, но за да се случи това спускане на Благодатта, човек не бива да клони към нито един от полюсите, т.е. с двойствеността трябва да бъде прекратено. Нито да си в ляво, нито да си в дясно. Нито да си в "Ида Нади", нито в "Пингала Нади": "Ида" и "Пингала" завършват именно в шести енергиен център и респективно отговарят за двете мозъчни хемисфери. Тук са миналото и бъдещето, преценките и концептуализирането. Тук е идеята за "аз", за единицата, за индивидуалността, независимо дали тя е като тяло (его), или като Дух/Душа (СуперЕго). Въпреки, че тази картинка не е напълно точна, на нея също личи що е това "Средния Път" и какво точно е имал в предвид Буда: С оглед на картинката, "Средния Път" е именно това движение на Енергията, което се извършва по Срединния канал - от седми енергиен център, към първи енергиен център. Абсолютно аналогично тези неща могат да бъдат открити в Кабала, Юдаизма, Християнството и Исляма. Нарича се "праведност". Това е Пътя на Детето, при който няма мъжко, няма женско, няма "Адам", няма "Ева". При това положение липва и идеята за "аз". Тук съществува "не аз". Тук е изначалния ум, който е представен в Будиската традиция, като "Чистата природа на "ума"*/Буда природата". А ето ги и мозъчните хемисфери: Тук са мислите и концепциите за "аз". Тук е его-то и СуперЕго-то. Когато "Срединния канал" е почистен и отворен за енергията, то се получава насищане, изпълване, което според Авраам е въпросната "кабала". Когато Благодатта достигне до шести енергиен център се случва въпросното затихване на мислите. Случва се с_мир_е_ние и кеф. Как може да си хем праведник, хем да клониш настрани, към една от двете хемисфери, към дуалността? Това е невъзможно. Случва се обаче доста често някой да е относително праведен и относително да пребивава в дуалността, в полярността/концептуалността, но колкото си по-праведен (по-прав), като човек, толкова по-малко ще попадаш в една от страните на шеста чакра, независимо дали тя е огряна от "Слънцето" или от "Луната". В средата между двете венчелистчета е точно хипофизата и не попаднеш ли там не ще разбереш що е то Покой и Мир. Хипофизта е част от "Средния Път", за разлика от мислите, независимо дали те са "светли", или "тъмни", защото мислите принадлежат на менталното ниво, което се изразява с шестата сфера/измерение/чакра и по-точно с нейните периферии. Има ли мисли, още повече ако те са свързани с разделението на "аз" и "другите" (според мен всички мисли са до някаква степен свързани с разделенията), то е невъзможно да има Праведност и Любов в пълна степен. Мислите оставят своето върху Любовта, което според мен оцапва, нейната красота в различна степен. Ако Благодатта започне да се спуска в този прекрасен низходящ процес, "отваряйки" центровете, както и сърцето за Любовта, но в същото време, чрез мислите, продължаваме да се опитваме да дърпаме и насочваме тази Любов в някаква избрана от "аз"-а посока, то това ще е най-вече поради личната ни комплексираност и пасив във втори енергиен център - острата нужда от признание. Тук вече сме излезли до голяма степен от праведността навлизайки с вниманието си и със "себе си" в някой от хоризонталите. Според мен всеки опит да се насочи Любовта я изкривява и изопачава, освен ако "насочването"* не е станало естествено, т.е. ако тя самата не е започнала да тече към някого по естествен начин. Това е да възлюбиш и това не зависи от аз-а, защото не всеки има нужда от Любов по всяко време. Любовта е трансформираща, на за някои все още страданието е "на мода" и те трябва да си го изживеят. Това разбира се хич не ни пречи да бъдем милосърдни и състрадателни към/с тази хора, но Любящи.. - само ако Любовта ни позволи и потече сама към тях. Много пъти съм се опитвал да се напъвам и да отправям Любов в дадена посока. В последствие установих (бе ми преподадено), че това е форма на насилие, породена от неразбиране на дълбочината на нещата. Според мен, Благодатта има за цел пълната трансформация и трансмутация на формата/човека, т.е. стремежа на Благодатта/Бога е да се спусне до първи енергиен център, където става и промяната на костите и костния мозък, а от там и на ядърцето на всяка една клетка и на ДНК-то и, което респективно променя наследствените белези, което ни откъсва от така наречения "първороден грях". Тоест тогава си променен изцяло и в най-голяма дълбочина. За осъществуване на този процес е необходимо единствено с_Мир_е_ние от страна "аз"-а/егоизтичното съзнание. Друго Бог не иска от човека. Само да бъде послушен и нищо повече. Едва след като процесът завърши е добре да пилеем Любовта в разни хоризонти. Е, винаги (при мен също) се е случвало човек да е привърженик на "свободната воля", която в повечето случаи се разминава с Божията, т.е. да съществува амбициозност за това, или онова. Наистина, нарича се милосърдие, но доста разбирания за милосърдие са свързани със света и разделението на "аз" и "другите". Поне за няколко минути ако можехме да сме истински милосърдни навътре, към себе си, та да бъдем и примирени, позволявайки на Благодатта да си свърши работата, без да се разсейва настрани нашата бедна на Любов "същност" (едва ли разбира се това е същността на човека). Всичко това, което описах е част от Пътя, по който минава всеки. Пътят на всички ни не е само прав. Той често лакагуши наляво и надясно, применавайки през различни стадии, които само предшестват идването на "магистралата". Всичко това е "Колелото на Дхарма", известно в Дао и алхимията като "Малкия/Големия Небесен Кръг". "Милост ищя, а не жертва." Милостив бъди и към себе си - завърши процеса, чрез Смирението, Съгласието (към съществуването на страданието) и Благодарността. После това ще имаш достатъчно време от Вечността да бъдеш милостив и Любящт към "другите". Но как ще бъдеш такъв, ако първо ти не си се изправил!? Нивото в ученията, при което се поущряват "светлите" мисли (когато грее "Слънцето" - от дясно на шести център), е точно това ниво, което е преходното между нивото на "тъмните" мисли (когато имаме "нощ" и "Луна" - от ляво на шести център) и нивото, в което няма никакви мисли - Средния Път - хипофизата и епифизата - Покоят и Благодатта. Ученията са стъпаловидни - от Тъмното към Светлото и от Светлото към Пътят, Истината и Живота, т.е. към Реалността.

Благодаря за въпросите! Умът има много аспекти, според мен. Умът е сбор от концептуални и доста често разхвърляни мисли. Идеята е за отхвърляне на концепцията за "аз", което според мен е относителна причина за разделението и страданието в света. Ето защо посочих и твърдо стоя зад мнението си, че концепцията - "Аз предпочитам да пращам "вълна любов и светлина"." е твърде опасна. От една страна имаме "аз", което продължава да ни държи в разделенията и дуалността, от друга страна имаме и предпочитания на този "аз", което като цяло е достатъчно красноречиво. Ето защо, според мен, тези съждения, които отправих в по-предишните постове, не са до толкова безсмислени. Няма да отправям твърдение, дали съжденията ми лежат само на философия, или на практика, това не е важно, ако те казват истината. Никъде обаче не съм писал, че той (умът) бива да бъда отричан. Напратив той е необходима и е част от Пътя. Отричането е насилие. Да се придържаме към "средния път" на Буда става също чрез ума. Когато достигнем състоянието на Буда, това придържане ще отпадне, защото постигналия и без придържане стои прав. Не мисля също, че това, което пиша ми е чуждо. Би било мерско, ако пиша без да имам опит с това, или онова. Що за човек ще съм, ако пиша само на базата на прочетено от мен? Мисълта и Любовта са две различни неща. Любовта е чувство. Мисълта може да е предпоставка за появата на Любов, стига тази мисъл да не е от позицията на "аз". Мисълта стои в шести център. Двете мозъчни полукълба представляват двете венчелистчета на шестия лотус, или по-точно на това, с което изобразяват шеста чакра. Едното венчелистче символизира лявата хемисфера, а другото - дясната хемисфера. Едно носи символът Луна, а другото - Слънцето. Едно е егото, а другото - СуперЕгото. Едно е логиката/философията/прагматичността, а другото е интуицията/абстрактността. Тук са мислите - в хемисферите. Шестия център е като братче с третия център, където са емоциите. Любовта обаче не е емоция, тя е чувство. Ето защо Любовта и четвъртия център не се свързват с шестия център, а се свързва пряко със седмия център, където е Пустотата/Изначалната Буда Природа/Самадхи/Нирвана и пр. Размишлението може да те отведе частично да Любовта, което на изток се нарича Сарвикалпа Самадхи, но не е до безвъзвратното Нирвикалпа Самадхи. Сарвикалпа Самадхи е свързано с шестата чакра, докато Нирвикалпа Самадхи със седмата. При първото мислите продължават да си съществуват, докато при второто има големи паузи мужду мислите - с часове, с дни, даже накрая съвсем изчезват. За другото абсолютно споделям. Милосърдния човек няма нужда да доказва своето милосърдие дори пред себе си. Любящия човек също няма подобни нужди. Това се живее и то само доказва себе си. Не мисля, че тук сме дошли да се нападаме един други, Станимир. Донка няма нужда от защита. Мисля, че и самата тя е прекалено силна. Иначе ти благодаря за индиректните етикети. Ще ти прочета поста още няколко пъти и евентуалното ми припознаване с някои от изложените неща в него, само ще ми бъде от полза. Все пак не мисля че съм ти враг, нито на теб, нито на Донка. Бъдете здрави!

Да, Ники, разбирам добре това, което пишеш, но не съм сигурна че ти внимателно четеш това, което съм написала и повода, по който съм го казала. По -скоро ми се струва, че се опитваш да го интерпретираш през твоите възгледи, което е съвсем нормално, докато е направено етично и не преиначава думите на другия. Нямам време, съжалявам за по-подробни обяснения какво имам предвид с потока и света. А и това е много дълга и сложна друга тема. Напълно права си, Донче! Преди съм твърдял, че "повредата не е в моя телевизор", но вече съм напълно сигурен, че именно при мен е проблема. Така е, най-вероятно не съм те разбрал. Много хубава е думата "служи", тя е различна от "насочвам", "отправям". "Насочвам/Отправям Любов." Кой "насочва/отправя Любов"? Ами че как кой? Аз разбира се, точно аз! Е те сега вече съм нещо значимо, нали!?! Каква ли е службата на его-то обаче? Службата на его-то/аз-а се нарича Смирение/Изпълнение на Божията Воля, което е липса на намеса от страна на аз-а, чрез личностен елемент. Снишаваш се и Бог те изпълва. Изпълвайки тялото - формата сама по себе си излъчва и няма нужда от насочване в някаква посока. Според мен Сатана (Противник на Бога) е именно онзи, които се наема да върши работата вместо Твореца. Едно е човек да има милосърдие и състрадание, а съвсем различно е да "праща Любов". Тук има много тънка, но съществена разлика. Свързана е с комплексът "Месианство", през който минават всички - индигово ниво, т.е. там къдато аз-ът достига своя апогей. Точно аз греша обаче! Това е абсолютно вярно.