Ники_

Привет отново! Абе не съм от тези, които се имат за абсолютно знаещи. Както и да е... Също преди години изгарях от различни емоции - ропот, протест срещу Съдбата/Бог... даже ми е идвало да се кача "горе" и лично да се разправям с Него, че да види Той, като го уловя и оскубя брадата Му... , но това е било просто от невежеството мое и от бедност на душата, както разбира се от твърде голямата амбиция (аз). И така живеех като Богоборец. Дори попаднах цебенасочено в боксовата зала, а по-късно направих явен опит да стана легионер във прословутия Френски Легион... Накрая две хирургически интервенции и борбата в мен видимо започва да намалява. Та така до ден днешен... Постоянно съм нащрек да не се окажа Богоборец, като един уж модерен, но все още старозаветен Яков. Същия, който се бори, ама май само със собсгтвените си представи, илюзии, кьорфишеци... пък накрая да излезе, че дори и "демоните" са Ангели Господни. Това бедите, това страданието, това мъките... за тях ясно се разбира в книга "Йов"... там и за Вярата пише и на много други места също... но борбата продължава докато има борец, докато има "аз" и е толкова трудно да си победител над себе си и да добиеш Свобода от себе си. Днес, незнам дали да се радвам, или да плача, като гледам как мой колега в Богословския спечели почетния приз в аматьорския ни бокс, тежка категория, на държавния ни шампионат... и това богослов, дипломиран... Толкова много ще оставя без коментар... Всъщност човек не се бори с нищо друго освен със себе си и все търси да е победител, да е на далавера, да припечели щастието, което така копнее душата му. И така това продължава, докато не се подходи алогично - да се спре с каквато и да е борба, да се смири човек, да се съгласи с каквото и да е, да благодари и евентуално да възлюби. С Мир Е Ние - Събласие, Благодарност, Любов Всичко това е нищо повече от Шабат, от Нирвана от връх в медитацията. Върховно спокойствие, мир и Благодат. Това е ДзаДзен - "просто седим". Известно е с хиляди имена. Те не са от голямо значение, като думи. Лека и доходна!

Привет, брате! Човек не може да надвие каквото и да е, ако няма Божия благословия за това. Човек е твърде немощен. Какво може тогава да бъде направено? Първо за да се преодолеят колебанията и съмнененията на ума (логическия, философски и прагматичен ум), то ще трябва да се е спуснала първо Божията Милост към човека, та той, поради Нейната просветляваща Сила, да се сети, че се колебае, че се съмнява. След което, пак поради Божията Милост и Благодат, у човека да се явят някакви по вид и размер воля, твърдост, желание за промяна, душевен плач към Бога... Всичко е даденост от Отца. Колебанията и съмненията не могат да бъдат прекратени така лесно. Наистина има как това да стане, но за това заслуга човек не може да има и то не зависи от него, защото всичко което е в човека и "внос" от Бога. По принцип има три подхода към нещата. - Първият подход е да ги отхвърли човек, като се ползва от други неща, обратни на първите. Например, ако имаш съмнения и колебания - ползвай обратните на тях утвърждения и внасяй знание в себе си. - Вторият начин е да ги приемеш, като нещо Божествено, като частица Божественост и да ги възлюбиш, поради тази "причина". - Третият начин е да ги ползваш такива, каквито са, без да ги променяш. Това ще рече, че ще ползваш тяхното "гориво"! Този трети метод е най-труден и е съпътстван от много дълбока болка, но той представя симненията и колебанията, като нещо хубаво и нещо, което има своето почетно место в света. например: Симнявам се, колебая се, дали ще оздравея, или ще умре това тяло. Това ме води до страхове, а те ме карат да треперя и да не разсъждавем трезво. Ако ползвам първия метод, то ще ми е необходимо да чета и препрочитам различни писания и книги, чрез които да внасям в себе си утвърждения за това, че животът не приключва със смъртта на тялото, или ще чета такава литература, която ще ме просветли за човекът, като тяло, здраве, енергия, органи, процеси и системи, както и за всичките взаимовръзки между тези. Този първи метод е за начинаещия. За вторият метод ще ти трябва да си "леко" напреднал, защото той вече е свързан с определени вярвания ("вярвам" е глагол, който представя някакво по вид действие - действие, според дадено умствено убеждение/утвърждение, независимо дали то е свързано с религиозна представа, или не е). Та при този втори начин, ти не се опитваш да отхвърлиш съмненията и колебанията, а ги виждаш като част от Божествения промисъл и ги възлюбваш. Те са дошли до теб, за да те научат на нещо. На какво точно... ? Е, за да се разбере това ще ти е нужно да поемеш по пътя на третия подход към проблема, т.е. да навлезеш в самото колебание, да застанеш точно в "центъра" на съмнението.. Третия метод е за напреднали. Тази трестепенна методика е известна както в Тантра, така и в Будизма. В Християнството се ползват винаги едни и същи неща - пост, молитва и бдение. За да се постигне пост, то също е нужно да има низходяща Милост от Бога, инак постът ще е неуспешен, труден и ще е обречен даже на провал. Дори той може да бъда обханат от съмнения, от колебания... Ето защо, аз не правя подредбата на тези трите в тази последователност. За мен е по-удачно да се почва с молитвата, за да "тръгне" постът, както се казва. После става по-лесно. Според мен, а и не само, всичко зависи от Бога. Така, че, Брате, ако човек има колебания и съмнения, то нека се моли към Бога. Това е верния метод, защото всичко друго е даденост. Разбира се, може да се яват съмнения и колебания дори в молитвата, защото и тя е свързана с вяра, но това вече прилича неимоверно на онзи виц за физикът, който не вярвал в нищо, освен в науката, на въпреки това държал закачена конска подкова над вратата на кабинета си. Колегите му все го питали защо го прави, след като невярва, а той винаги отвръщал, че това действало дори и без да вярва човек в него. Но дори, ако човек има колебания във вярата, дори ако тя е пропита със съмнения, то тогава и отчаянието може да Път. Тъй, че... Бъди здрав!

Рамалинга Свамигал - (5 Октомври 1823 – 30 Януари 1874) http://en.wikipedia.org/wiki/Ramalinga_Swamigal http://www.ramalinga.com/english.htm http://www.vallalyaar.com/ източник: "Бабаджи Крия Йога - традицията на 18-те Сидхи" Маршал Говиндан http://www.babajiskriyayoga.bg/booksBG.htm А ето я и самата Божественная Песнь Милости (на руски език) както и още електронна литература за/от Рамалинга на руски език от тук: Посетете уеб сайт

източник: http://www.pravoslavieto.com/life/10.19_sv_Ivan_Rilski.htm източник: http://www.rilamonastery.pmg-blg.com/St_iv...ki_jitie_bg.htm из "Заветът на Свети Иван Рилски" из филмът "Миларепа" - Посетете уеб сайт "падна на лицето си" - резултати в библейска търсачка: Посетете уеб сайт ако ще смърт да е; ако ще болест; ако ще бедност; немощ; скръб; страдание;... Съгласие/Смирение + Благодарност + Любов

">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

"Загадката на тибетската мумия/Mystery of the Tibetan Mummy" (2007) - филм свързан с Безсмъртието, Тялото на Дъгата/Светлината, Светостта, нетлеността и Възнесението. Засяга се и медитацията, както и живота на тибетския будист. Посетете уеб сайт Дзогчен: ДЗОГЧЕН — САМОСОВЕРШЕННОЕ СОСТОЯНИЕ Материал из Википедии — свободной энциклопедии източник: Осъзнат сън - от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ще трябва да попитаме Арджуна, или Орфей. Коя чакра на кое тяло отговаря е доста разнообразно в различните традиции. Знам със сигурност, че четвъртата чакра е пряк път към седмата. Затова се залага на Любовта и сърцето. Ти пак избяга от същественото. Чакрата, четвърта или седма без значение, е само енергийно съответствие, отразяващ процесите извършващи се в по-висшите тела и в психиката на човека. Ти можеш да си правиш каквото си искаш със седмата си чакра, но до нищо съществено няма да стигнеш. Ако изчистиш мислите и чувствата си обаче, това съществено ще се отрази на правилното функциониране на чакрите и протичането на енергиите по енергийните канали. За последното не е необходимо да се полагат специални усилия. То си става естествено. Има си голямо значение, защото четвъртата чакра си е поле на чувствата. Не помня да съм писал нещо да се върши в седма чакра, освен това, което си описал - центрирането на шестата. Шестата чакра е Господар на чакрите, намиращи се под нея. Хипофизната жлеза секретира хормони, който управляват всички останали жлези, които се намират по-нея. Това е Шефа. "Престолът на Агнето". "Престолът на Бога" е малко по-горе. Агнето е Управител от Името на Отца/Бога. Христовото Съзнание засяга не само четвъртия център, но там като че ли е най-ярко изразено, чрез Любовта. Иначе си е също 3 в 1 - по плана 7-4-1 - Благодат, Любов, Смирение... Но може да се приеме и като 7 в 1, тоест 8-цата. По-известно като "събирателната точка". Ето защо, когато се достигне до "Седмото Небе", чрез "горивото на Душата" - Любовта, то "Духът се завръща при Бога който го е дал". Там става абсолютното СебеПознание. То си става естествено. Именно когато някой се познае що за Същност/Реалност е, в него се появяват Покой и Мир (Нирвана), защото тогава става и освобождението от себе-то/себе си - его и СуперЕго - съсредоточени в перифериите на шестия център - венчелисчетата/хемисферите мозъчни - знание и Познание. Свобода (от себе си), Мир и Щастие/Любов. Ето защо Седма Чакра прелива от Цветове на Дъгата, както също и Белотата присъства в Центъра - обозначаваща Святостта. Физическото тяло трансмутира в тяло на Светлината/Дъгата и може да се Възнесе - излиза се от Цикъла на преинкарнациите. А това възнесение е многократно описвано в Писанията на различните учения и религии. Буквално е. "Първият човек стана жива Душа, а последния Човек - животворящ Дух." Първият човек - Адам Последният Човек - Христос Защо за първия човек се казва, че станал "жива Душа"? Да не би да е отпаднал от Бога, от Рая, поради Желанието за Плода от "Дървото на Познанието върху Добро и Зло" (опитността в ниските сфери)? "Душата", равно ли е това с желанието, с копнежа за изпълване/напълване (Кабала)? В началото Адам гол ли бе? Защо се казва, че последния Човек е "Животворящ Дух"? Кое му дава Право и Сила да Твори Живот (и да преТворява)? Свързано ли е това с "катода" и с "анода", с електричеството и с магнетизма? Какво се случва с атома от един химичен елемент, за да може той да стане различен от атомите на същия химечен елемент и да премине към качествата, стойностите и свойствата на друг химичен елемент? Какво кара химичните реакции да се задействат? Кое прави възможно изменението/промяната в атомите, в материите? От какво зависи "Ядрения синтез"?

Да, душата. Но при всички случаи не става въпрос за нефеш. Преводачите разправят, че имено "Нефеш" е написано... в древните еврейски текстове. За най-добър считам превода от 1885 г. - Цариградската Библия... в този превод са участвали доста пробудени люде. Наскоро излезе нов превод на Новия Завет. Въпросният превод хич не е за подминаване... За Духът евреите ползват друга дума - "Руах". Така се и превежда в Писанието. Където е писано "Руах" се превежда "Дух", а не "Душа". Торат-а и Новозоветните Писания не разделят "Душата" на нисша и висша. Душата в Писанието е "Нефеш". Разделенията и оеднаквяването на думата "Душа" с думата "Дух" и "Нешама" идва по-късно от така наречените езотерици и окултисти. До колко те са били прави можем да съдим само по тленността на костите им. Ако са добили Святост, значи са достойни за следване от последователи. Брате, има един показател, който служи за най-добър ориентир. Този показател е Постигането. Ако това, в което Вярваме ни довежда, чрез Надеждата до Любовта, значи Верата ни е права и сме правоверни. Ако обаче буксуваме и Любов не идва, въпреки, че уж години практикуваме, значи ни е нужно да премислим убежденията си. Този показател е прекрасен ориентир за мен самия и към него се придържам. Много е важно да се види правилно ценността. Тя не се намира в окултизма, в красноречието и в езотеризма като философии и дълбоки проникновения, а се намира в Любовта. Хора, който не са избавили собственото си тяло от тление, за мен не са критерии вече.

Разправят (тоест, чувал съм, но не съм чел), че Буда влязал в нирвана през една точка...За точката се опитах да спомена нещо, което децата учат в училище- тя не заема място, т.е. няма пространство, нито време, с една дума- тя е едно малко нищо...Може би Христос е нарекъл точката "иглени уши"- в момента съм обявил кастинг за камили, които да издържат теста и да преминат през игленото ухо...и да ти кажа честно, май с една порода лами ще ударя бингото... Но, приеми го от хубавата страна плямпането- то си е вид словоприношение- за мен поне...Пък, единствената религия която изповядвам е тази, да се кланям на богинята Свада (Словесна), която почитам редовно, принасяйки й угодни словоприношения Пък не виждам някой да се е оплакал от това... Ахааа... ! Разправяш за "вратата между Небето и Земята", за "тайната врата, където прехвърчат Мълнии"! Разправят, че била на връх Кайлаш - Меру, но според мен е между Рила и Пирина - Предела... и стига Перун да не те спипаа в някое недостойнство.. вземеш, че преминеш.

Безплодни за едни, но плодовите за други - зависи от плодовитостта индивидуалната. Всяко мнение е от значение. Иисуса Христа го е обяснил добре в притчата за сеяча, който сее зърно. Не е виновно зърното, че е попаднало на неплодородна почва.. Животът по принцип е Илюзия. Защо ти е жал за тези "бедняци"? Нека си страдат на воля! Презрели са света и богатството. Трупат Богаства там, където няма молци и ръжда... Бог решава всички житейски проблеми, стига човек да се смири и подчини Нему. Всъщност проблемите идват от човека, а не от Бога. Притчата за Блудния Син ясно посочва това. Когато човек се смири и когато у него има Любов, тогава всичко се подрежда и всичко става добродетелно. Дори и хората около него и ситуациите са пропити с мир и благодат. Едва ли такъв ще се уплаши. Покрай същия няма безчинства, убийства, лъжи, кражби... дори лоши думи и висок тон. Покрай същия цари единствено хармония и Любов. За щастие съм бил прек свидетел на това. Накрая излиза, че и проблемите са Бог и онези "беднюги" здраво ги възлюбват. Тогава кое би могло да ги събори? хехе Големи проблеми имат всички Учители с учениците си, още повече ако приемат да облекчат кармата им, но Учителите подхождат с Любов и към учениците си и към проблемите. Доста Учители боледуват, заради учениците си. Доста учители умират (телата им) преди да завършат процеса. Саможертвеност. Какво трябва на човек в живота? Нищо, освен Любов. Стига да се научи да няма нужда от храна и вода. Напредналите и сън не ги бори, не боледуват. Но тези са изваяли и душата си, и духът си и са станали Цялостни. Тялото се трансформира и трансмутира... Проблемите остават много, много далеч... Всъщност те изчезват от гледна точка на Постигналия. Напълно свободен - от храни, води, зависимости, пари, материя... от себе си дори. Свобода, Мир и Щастие. Ако Учението не се практикува, а само се философства върху него, то проблемите продължават да присъстват, както и опитите да се бориш с тях, да се посигуряваш, да поправяш и отстраняваш онова, което считаш за криво. Накрая вземе та излезе, че всичко е право, дори и ти...

Сега ми става ясно, защо онзи, който се вайка в Псалтира, толкова желае от Бог да му възвърне душата/"Нефеш"... Хубаво е да се доверяваме на определени мнения за това какво е "Нефеш", "Руах", "Нешама" и пр., но ще е още по-добре, ако сами изследваме Писанията, в търсене на отговорите. Иначе ни остава да повтаряме заключенията на всеки, който се е счел за познал Истината. Писанията, поне библейските, ясно посочват, че Душата не е нисшето, животинско аз, но може да пребивава и в тези сфери.

Ще трябва да попитаме Арджуна, или Орфей. Коя чакра на кое тяло отговаря е доста разнообразно в различните традиции. Знам със сигурност, че четвъртата чакра е пряк път към седмата. Затова се залага на Любовта и сърцето. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Личният опит накрая прилича на дисаги от двете страни на седлото на "осела", чрез които си се изхранвал и си запазвал "храна" и ценности, необходими за да вървиш по Пътя, но след като пристигне човек, първата му работа е да се "разтовари" - Свобода, Мир и Щастие е това. Тогава същия установява, че "дисагите" - знанието и познанието са били само средство за да се достигене до тези Свобода, Мир и Щастие/Любов. Докато човек не е пристигнал все още, знанието и Познанието ще са му необходими и той ще продължава да ги трупа и избистря. Пристигне ли - ще ги захвърли. Любовта е достатъчна и тя е целта, а не Познанието или знанието. Когато човек има Любов в себе си, тогава на него не му са необходими думи, философии или разумни дискусии, за да издигне който и да било в нивото. Даже няма цел и да издига. Тази цел също е част от Самсара. Ето защо най-великите Учители не говорят. Те не изнасят ликции, или Беседи. Те не преподават уроци. Те просто изпитват Любов към Творението/Себе си. Това е стъпалото Шамбала/Агарта. Любовта върши всичко!

Привет! Ето: Брате, новораждането и Будноста нямат нищо общо със Познаниетои и Знанието. Познанието и Знанието могат само да се продпоставка за появата на Будността и Новораждането, но може и да са прачка. Познанието и Знанието се намират в Шестата Сфера/Свят/Измерение - Ментала, към който "вратичка е" - шеста чакра, индиговата. Одавна не са ми интересни тези нива, нищо че често ги засягам, но само с цел да бъдат осъзнати и преодоляни. Новораждането и Будноста, абсолютната Буда природа, братко, става от горе на шеста - в Седма чакра: Тя е Вратичката към Седмото Небе, Седмия Ден, към Почивката, Шабат, Нирваната, Покоя... и абсолютното СебеПознание, към Живота. В седма чакра става срещата със 1000-те Бога, срещата със Себе си. Докато човек пребивава в шеста чакра, където е знанието (Луната) и Познанието (Слънцето) - логиката и абстрактността, его-то и суперего-то то, то няма да е Буден за истинската си Същнност, за Буда Природата си, за Себе Си. Будността с Познание не се добива. Познанието може да помогне, но може и да попречи. Тя е отвъд нея. Това е да се "родиш от горе" и вече не си ти, "нов" си уж, но дефакто си вечен. За целта Познанието и знанието трябва да притихната, респективно двете мозъчни хемисфери. Бива да се постигне Центриране в центъра на шестата Сфера, а не да се търсят хоризонтите и. Само през центъра може да се намери "асансьора" към седмата сфера - Седмото Небе - Щастието. Когато Човек достигне до Истинската си Същност в Седма чакра, тогава може да заработи състемата 7-4-1. Благодат, Любов, Смирение. Седма, Четвърта и Първа чакра са пряко свързани. От тук насетне почва трансмутацията на тялото, Светостта и Нетлението, за да се достигне до Възкресението и до Възнесението и всичко това започва с Новораждането, но това, което си Ти, а то става известно когато се достигне Седмото Небе. На по-ниското стъпало остават Духовните/менталните нива, за които пишеш - там в шестата сфера/свят. Та за какво Новораждане пишем? Новораждане на кой, на какво, на кое "аз"? "Аз" аз аз аз аз аз аз Всеки път, когато Пътника Пътува по Пътя и когато се осъществи някакво издигане в "етожите" се осъществява някакво по вид "новораждане", но такова "новораждане" е относително, частично, не е цялостно. Абсолютното новораждане става единствено "от горе", от/на върха. Бог пребивава в Покой. Този Покой, или Шабат се намира в Седмата Сфера/Небе. Това е Царството Божие. В Будизма се нарича Пустота. В Дао - Абсолютна Пустота, която е излъчваща Живот. Всеки евреин е длъжен да почита Шабат. А в десетте заповеди се споменава за "Светене" на този ден - на Седмия Ден, в който Бог си Починал от всичките си дела. В този ден, когато той достигне до някого, чевек си Почива, достига до Покоя, до Нирвана, до пълната релаксация, която е възраждаща, обновяваща тялото. Новороден си. Тялото се обновява и заздравява. Ставаш "като децата". Ставаш Светец. Светиш. Бял си. Седемте цвята, чакри се съчетават. Всичко става Бляскаво. Просто светиш, не умуваш. Светостта обаче не е края на Пътя. Когато човек достигне до седмата Сфера, то умът, логическия спире да работи. Остава Простото, остава Любовта и Живота. Познанието отпада, дарбите и пр също. Оства само Любовта и тя е Тотална, неразрушима. Това е следващото ниво, след Святостта. Такава Любов е достатъчна да направи революция в едно цяло ниво и стъпало на човечеството. Възражда човечеството, издига го. Друго не е нужно. Друго не е необходимо. Няма нужда от умуване, от знание или познание. Те вече не трябват - довели са те до Целта - до Любовта и Щастието! "Бъете като децата" - тогава Царството Божие. Децата, брате, нямат много философски и анализиращ ум... Те са Прост Живот! Харе Кришна, братко! ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Траките имат Легендата за Орфей, който слезе в "Подземното Царство" за да търси своята Евридика (Душата) и за да я изведе в "горната земя". "Подземното Царство" е царството на смъртта и Ада. Там е тъмнина и "скърцене със зъби". Това е самсара - страданието, според Буда. В Славянската религия, която е наследствена от Траките се говори за "Дървото на Живота/Мирозданието": Както е видно Битието и тук е разделено на три Свята - горен, среден и долен. Това описва и Дао. Душата принадлежи на средното царство/свят, но пореди заблуда е попаднала (насочила взора си -желания към чувствени материални и сексуални наслади) в света на мъртвите - в долния свят/царство, където е хваната в примката - следват преинкарнациите на Духа и кръговрата на живот и смърт, страданието, Самсара. Ето от тук иска да я изведе Орфей. Орфей е аспект на съзнанието, който цели издигане на Душата си (Евридика) от ниската част на съзнанието (подсъзнанието) към високата (съзнанието и свръхсъзнанието), където Евридика, Душата да се прояви в естеството си - Любовта. Орфей - един "певец за изгубена Любов". Орфей има средство, с което да работи над целата си, за осъществяване на делото - седемструнна Лира. Кришна пък има флейта - 7 отвора/тона/звука/измерения/свята. Главните Светове са Три. Над тях властва Троицата - Един Бог с три лица/ипостаса. Тези три Свята се разделят вътре в себе си и общо стават Седем. Всеки, който не е намерил Орфея в себе си и всеки който не е придобил умението да работи със седем-струнната Лира, или пък "да свири на флейтата си" - всеки такъв е обречен на страдание и търсене. източник: Дао Дъ Дзин - http://daoin.com/daodedjing.php "Каквото Горе, такова и Долу." Навсякъде и във всичко присъства троичността (Троицата/Бога). Всичко е въпрос това да бъде осъзнато/забелязано, да се пробуди човек. Просветлението е именно това. Ето защо ако си зъл към "другия" - зъл си към Себе Си. Ако навредиш на каквото и да, ако разрушаваш - вредиш и разрушаваш Себе Си.

източник: Посетете уеб сайт Що е то "Душа"? Никой не отрича съществуването на Душата (Нефеш). В Кабала, Юдаизма, Християнството и Исляма, душа има и точно тя е тази, която е застрашена от смъртта в "Огненото Езеро". Направете нещо - напишете в някоя библейска търсачка думата "душа" и изследвай текстовете, в които тази дума присъства. Хората, обикновенните, са насочили душата си към земното, към материалното, а там тя не може да заСвети и да се засити със Светлината от Твореца. Едва когато човек насочи душата си към Твореца, едва тогава Светлината може да го огрее и Душата му да разцъфти. Тогава и само тогава душата може да стане цялостна. Насочената към долните сфери душа е обречена на погубване. В Библията се споменава за душа (Нефеш), при това над 400 пъти: http://biblia.duh-i-istina.net/result.php?...amp;tr_search=2 Етимология на еврейската думата "Нефеш"/Душа: "Нефеш"/נפש/, което е различно от "Руах"/נשמח/ - гърло, гръклян - дишане (белодробно дишане), отдъхване - желание, копнеж - Душа (във връзката и с Бога) - Живот (в биологическият смисъл на думата) Както сами бихте могли да забележите, само едно от значенията на думата "Нефеш"/נפש/ означава живот. Но как може да се резбере дали наистина душата е едно и също нещо с живота? източник: Посетете уеб сайт Изхождайки от Кабала, Юдаизма, Християнството и Исляма, разбирането върху думата "Душа" би могло да бъде трудно, стряскащо и носещо страхове. Поради тази причина винаги прибягвам до Дао, чрез което, според мен, много по-лесно става обяснението и разбирането. Ако приемем, че душата е "желанието и копнежа" на човека, които се намират главно в четвърти енергиян център, засягаш гръдния кош, дихателната система и белодробни пътиша, включае и гръгляна, частично в трети и пети то от тук излиза, че това желание и копнеж на обикновенните хора се намира в ниските сфери на Самсара, тоест там кътето са чувствените наслади от материални притежания и сексуални удоволствия. Тоест душата някакси е слязла в мезето, в преизподнята, в Ада, в Самсара - в най-груб вид: От Дървото на Живота в Кабала това място съвпада с първи и втори енергиен център/чакра, а в снимката с Христовото Разпятие - скалата/къмъкът/пещерата, в които има череп/смърт - под краката/стъпалата на Иисуса. Първоелемента на първа чакра е "Земя"/камък/твърдата материя. В Дао това място е долния "Дан-Тян" (Цинобърдно Поле/Поле на Елексира), който се намира в долната част на коремната кухина - малко под пъпа е биоактивната точка "Ци-Хай" (Море от енергия), с която може да бъде управлявана енергията в "Дан-Тян"-а. Хората са обхванати от материализъм и сексуални желания. Тоест те са пренасочили жизнената си енергия (Душата/Ци) в ниските сфери на съществувание и там я разхищават. Докато у човек не изгрее Ци (Жизнената енергия), която се намира в средния "Дан-Тян", то у него няма наличие на Душа. Средния "Дан-Тян" се намира в гръдната кухина, където е четвърти енергиен център, белите дробове, сърцето... Управлението става чрез биоактивните точки на Перикарда. Докато Любовта не се появи в сърцето на човек, то той е бездушен. Как е възможно един материалист да има душа, след като е коравосърдечен? Та в него няма никакво Ци, или дори и да има то е под формата на Дзин (Възпроизвеждаща енергия). Повечето хора търсят Щастието и Любовта (Ци) и правят всичко за да се сдобият с него. По тази причина трупат материални богатства - за да добият Любов, за да бъдат уважавани, признати и Любени. Това е съвсем естествено търсене от бедната за Светлина Душа. Разхищението на енергията обаче, в ниските сфери и центрове, не позволява на хората да станат човеци, да добият човечност (доброта, Любов), а от там и за "възвръщане на Душата" им. Не е възможно да се натрупа Ци, без да бъде пренасочена Дзин (Възпроизвеждащата Енергия) нагоре. Това е така нареченото издигане на съзнанието от ниските сфери. Тогава когато сексът и парите, като цел на индивида, отстъпят пред Любовта и сърцето. Тогава Ци се натрупва. "Ци" в Дао е Жизнената Енергия, което също напълно съвпада с етимологията на еврейската дума "Нефеш" - "Живот" (като последно значение). Иисуса казва, че Той е Пътя и Истината и Живота, което ще рече, че Човек е Жив само когато Любовта изгрее в сърцето му. Какво се случвна и как? Сърдечната чакра е като братче на седмата чакра - теменната. Там е Познанието за Реалността. Там е Нирвана, а всичко надолу е Самсара. Човек не може да достигне до Нирвана, без да има Любов в сърцето си. В Дао се залага на култивирането - първо на Дзин (Възпроизвеждащата енергия), което в християнството е въздържание и цяломъдрие, а в Йога е брахмачари. Всичко това се цели за да се трасформира по съвсем естествен начин тази Възпроизвеждаща Енергия (Дзин) в Жизнена Енергия (Ци). Тогава и само тогава започва Живота, истинския. До тогава е просто съществувание. Всеки е бил влюбен и всеки ще бъде. Тогава си Жив каточели истински по вълшебен начин. Недостатъкът на този Любов е, че угасва. Любовта между хората е нетрайна, защото те един на друг не могат да заситят Душите си. Партньорството не може да засити Душата. Душата може да я засити само Твореца, защото когато човек се обърне към Него, в посока нагоре, към "Небето", то четвърта чакра, където е сърцето, комуникира със седма чакра, където е епифизата и от където потича засищането - Благодатта. Тази комуникация е въпросното Възлюбване в Християнството на Бога - първата и голяма заповед: Праведността - издигането на енергията по вертикала. Изкачването на Жизнената Енергия (Ци) и превръщането/трансформирането и в Духовна (Шън). Когато се появи и изгрее "Шън" - Духовната Енергия - чак тогава може да се рече, че този човек е духовен, че е познал Духа си. До тогава същия е все още от пробуждащите се, но не е буден за Себе Си. Това е да си Преведник - да не позволяваш Енергията да изтича по хоризонталите: Право наГоре, към Бога и към Абсолютното Бого/СебеПознание. Ето защо твърдя и не само "аз", че хората не притежават Душа (Ци - Жизнена енергия). Дори и Любовта да пристигне при някого, то тя е кратко явление. Ще бъде ден, два, година, две, пет и после ще си отиде. Любовта ще отпътува. Любовта, която е от Бога е дълготрайна. По Пътят идват изпитания, при които Бог отнеме Любовта си от Пътуващия към него, да за го научи на други неща. В тези моменти е проплакъл Проповедника (Еклисиаст) и писателя на Псалтира... умолявайки Бога да "Възвърне Душата" му! Само в Любовта (Божествената) има Живот и този Живот е Вечен. Ако човек пропилее тази Любов (Ци, Жизнена Енергия), то той сам себе си обрича на Втората Смърт - "Огненото Езеро", където душата (Ци, Жизнената Енергия) му безвъзвратно погива... и ще се наложи да пристига още веднъж тук, където да прави нов опит за въпросното преносочване на Енергията (култивиране/натрупване на "Дзин"; трансформация на "Дзин" в "Ци"; култивиране/натрупване на "Ци"; трансформиране на "Ци" в "Шън") от ниските нива - във високите, без да допуска изтичане в хоризонталите. Нов опит да стане Праведник и да Живее Праведно. Ако ползваме термина "Душа", като заместител и синоним на термина "Дух", то объркването ни е в "кърпа вързано". Това са съвсем различни неща. Бъдете Здрави!

Привет, Никола! За мен Будноста (Буда, Пробудения) и новораждането са едно и също нещо. Писано е за това човек да се "роди от горе", т.е. през седма чакра нещо да се случи. От "Седмото Небе" да "прозвучи тръба". Тогава и човек се пробужда в Пълнота. До тогава той не е Буден за Себе Си, не е Буден за Реалността. В Будизма се говори за шест сфери на Самсара! Събуждането от сън преминава във фази, като една от първите фази е разпалването на Любовта в сърцето. Това е огънят, който когато се появи вече няма връщане назад и той директно те разбужда. Появи ли се Любовта, то задремването е невъзможно явление. Когато тя ми дойде на гости за първи път, не спах цяла нощ. Просто неможах. Въртях се, въртях се... Накрая се примирих и станах. Беше около 5 сутринта. Сърцето биеше лудо. Имаше много цветове и голям Мир. На балкона ми бе кацнал бял гълъб и глас се чуваше от "Небесата"... Та Любовта води далеч от дрямката и няма опасност от ново заспиване. Това е първия етап от Пробуждането. За останалите етапи човек може да научи четейки Откровението от Йоана. Всеки ден човек се подновява в Духа, ще не ще. Всеки ден, един вид се новоражда. Вечер умира, а сутринта се ражда. Слънцето през деня пече ли пече, е казал поета... а кръвта на юнака тече ли тече... и вълк кротко му раната ближе... Въпросът е да се отвори канала между шестата и седмата чакра. Още по-добре е ако този канал се прочисти от седмата до четвъртата, а най-добре е да е чисто от горе до долу. Тогава може и Възкресението да се случи... Бъди здрав, Никола!

Ето как бесовете (Самскарите) атакуват Сидхарта Гаутама (Буда) под дървото Бодхи. ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> Буда устоява с практиката "Средния Път". Нито им се подава, нито ги отхвърля. Нито ги Люби, нито ги мрази. Просто ги наблюдава, както Наблюдателят, непривързан и в пълно спокойствие, макар те да са мощни и да могат да погубят тялото. Не всеки човек обаче е устойчив като Буда. Казват за Иисуса Христа и за Кришна, че ги преодолявали с Любов, тоест любовта е трансформиращата. Писанията, особено библейските, говорят за борба и наистина борба има при всеки в началото, докато не се научи, че в борбата си винаги победен и губещ, че войнствеността, агресивността и насилствеността, не те прави по-различен от "тях". Бесовете винаги се страхуват от Светлината (Любовта) и бягат побеснели от нея... Но ако Светлина (Любов) липсва? Сега се сещам за руския филм "Остров". Там се позваше 50-ти Псалом. Ето как Иисуса се справя с бесовете (Сатана, Самскарите): ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350"> И така борбата продължава, докато човек не достигне до своето разпятие, което предполага Смирение, Съгласие, Благодарност и Любов, с преданоотдаденост. Борбата, ако липсва Любов и Смирение, става по-лесна с практиката на постоянната молитва (мантра). Много добре е показан този Път в житието на свети Иван Рилски: източник: Посетете уеб сайт Изкристализирането е труден процес. Това е Пътя от индигото, към диаманта. Индигото е връх в Познанието и в знанието. Там е Сарвикалпа Самадхи. Нирвикалпа Самадхи е в седма чакра - Нирваната, но за да се стигне до Нирваната се минава през Ада. Както се казва - Раят е точно в центъра на Ада. Адътяма как да бъде заобиколен. Пуснах тази тема единствено за информация. По този Път борбата с демоните/бесовете/самскарите е жестака и "играта" загрубява доста. Не малко хора са затубили живота си в сомоубийствен акт към тялото. Не са и малцина тези, които са в психиатричните клиники. Повечето хора си нямат и идея за какво става въпрос и може би е по-добре да бъде така. Понякога бесовете стават неконтролируеми и само вярата и постоянната молитва могат да спасят човека. Има си и симптоматика при появата на такива духовни същности (зли духове). Бива да бъдем внимателни, разумни и будни за всичко, което става с нас и вътре в нас. източник: Писма от Старецът Йосиф Исихаст

Привет, Орлине! Да, има и такава методика за справянето с тези същности/бесове, или както ги наричат в психологията и в психиатрията - "комплекси, когнитивни схеми" и умствени модели... В Будизма също се счита, че няма нищо извън ума и че всичко е в него, но... има защо да се подема и този Път за справяне с бесовете, ккакъвто е известен в християнството. Ако всичко е в ума и след като няма нищо външно, то излиза, че и помощ от вън също не може да дойде. БАко бесовете са вътре, то и Буда и Светлите същества също са вътре. Този метод работи, до толкова, до колкото човек има Вяра и Любов в себе си, за да се справи с вътрешната си Тъмнина. Но ако няма Любов и Вяра? Ако у него се появи чувство за вина и чувство за малоценност, поради бесоватата природа, която заема някаква част от неговото вътрешно пространство? Ето защо в християнството подхождат към този проблем, като към външна намеса и явление. Тогава и помощ от Бога може да се потърси - външна на човека.. Но да оставим този толкова интересен въпрос за по-нататък. Тук желая да запитам и за днешната методика на днешните психиатри и психолози за справяне с проблема. Все още ли се ползва електрошок и медикаментозно лечение на душевноболните в психиатричните клиники, защото всичките тези бедняци страдат именно от това, от бесовете, независимо дали ще ги приемем за част от човека, или за нещо външно на него? Какво ще посъветваш напримерно някой страдалец, за да се справи с бесовете, ако у същия липсва Вяра и Любов?

Здравейте, приятели! Повдигам тази интересна тема с оглед днешните и бъдни времена в света. Що е това бес? Имате ли опитност с това? Какви са начините за справяне с бесовете?

Интересен прочит на Словото,...факти, които поне аз не съм забелязал. Ники, би ли подкрепил тези си констатации с примери и цитати, ако разбира се визираш Беседите на Учителя Петър Дънов ? Ето го целият текст от това, което съм писал тогава: Според мен, този текст не бива да бъде разделян, освен с препинателрни знаци. Като Учител визирам Христа, но и за Беинса Дуно може да се дадат примери... За Петър Дънов... незнам. Ето някои извадки от беседи на Учителя Беинса Дуно, които са свързани с "душата", като същност: Библията; "Възвраща душата": И е така и не е. С духовното пробуждане човек е като новороден по Дух, т.е. той вече не е същия, какъвто е бил преди по Дух. Обогатен е, резширен е. Пробуждането е в степени. Накрая, според мен, си напълно буден - Буда, което е абсолютното Пробуждане и Новораждане (има много видове Самади, дори и подвидове на Сарвикалпа и Нирвикалпа). До тогава те са били само относителни, частични - нещо като "клан-недоклан" и "дран-недодран", но пък за това нещо ще трябва да се обърнем към Ран Босилек... или към някоя Дама (Душата), че да я питаме как може да е почти бременна!

В Дао, както и в Библията във връзка с това новораждане (раждане отгоре) се споменава за "Дух". Там, горе в Дао, се говори за духовна енергия, в горния Дан-Тян. И там също казват че такова животно като "духовна" енергия нема у всеки от хората.. източник: "Даоистка вътрешна алхимия" Джао БиЧън Повечето хора са съсредоточили взора си в ниските сфери на съществуване. Това са така наречените материалисти, но не само такива. Това са всички, у който смисъл на живота са материалните придобивки и чувствените наслади. Всички имаме "възпроизвеждаща енергия", наречена в Дао - "Дзин". Изключае възрастните хора, които са я прахосали с години в сексуални наслади, т.е. при такива енергията е пропиляна в хоризонтала. В Дао се тръвди, че всичко може да бъде възтановено, макар и трудно при някои хора. Та да речем, че имаме "Дзин" (възпроизвеждаща енергия). Тази енергия я е усетил всеки, който е изпитвал сексуална възбуда, или друга наслада свързана с тази област (долната част на корема и слабините + половите органи). Тук, в този форум, не е нито мястото, нито времето да се изнасят "лекции" по Дао-иска вътрешна алхумия и Тантра, но нещата са повече от свързани. В Дао се съветва тази енергия (Дзин) да бъде култивирана и евентуално по възможност - трансформирана. Ако човек успее да трансформира тази енергия , то той ще усети разширение в сърдечната и гръдна област, което разширение се нарича Любов. Сексът на мъжете започва от половите органи и се издига нагоре. Един мъж може да се влюби яко, ако сексът с дадения му партньор е добър (субективно погледнао). Нещата при жената често са противоположни. Сексът при нея често започва от сърцето и се спуска към възпроизвеждащите органи. Т.е. една жена първо често има Любов към партньора и после си "ляга" с него. При мъжът е обратното. Както и да е. Та тази енергия която е вече в сърдечната област, в Дао се нарича "Ци" (Жизнена енергия). Напоследък нещата са оеднаквени до голяма степен, с оглед на "новите" хора и деца, които се раждат и израстват с отворена и пълноценна "жизнена енергия" - "Ци" Целта на Дао не спира само до "Ци" обаче. Целта на Дао, на Тантра, на Будизма, на Исляма, на Християството и на който каквото се сеща, е да се изкачим още нагоре - там, където е пълното Откровение и Познание. На свой ред, ако "Ци" не се разпилява в хоризонтала (тоест, както много по-горе споменават, ако останем безпристрастни и "свием чувствата), то тя се трансформира от самосебе си в "Шън" (Духовна енергия). Там и тогава е мястото да се появи и израстне Духът в човека (Абсолютното (Себе)Познание). Ето, сами въждате колко много пречки има пред индивида, за да се "развие" духовно... та камо ли да се "роди отгоре"/новороди. Това са "Трите Съкровища" - "Дзин", "Ци" и "Шън" и трите "Дан-Тян"-на: До тук индивидът си е все същия, макар и разширен, той продължава да бъде "аз". Новораждането става когато се достигне въпросното Самади, което се случва в 7-ми Център/чакра/Църква/Небе... Това е познато в Дао и в китайската древна медицина - биоактивната точка "Бай Хуей", която се намира на върха на главата, съвпада с фонтанелата, която пък от своя страна е свързана с Епифизната жлеза. Там става новораждането... Там е и мястото на "100-те срещи", на "1000-те Бога"... До тук описах що-годе какво е "преди" навораждането. За след "новораждането" на мога да кажа нищо, по разбираеми (интуитивно) причини, но ето какво казва например онова "магаре" Ошо : Новораждането, според мен, е Абсолютното Просветление и Познание за същността на нещата, или както казват в Дзен - "Светът такъв, какъвто е." Това е Абсолютното СебеПознание и СебеРеализация... Е, който има интуиция, надали ще му е необходимо да чете писание, като "моето"... такова едно недодялано...

"Аз Съм Пътят и Истината и Животът." Пътят: Вяра + Надежда Йоан 3 (превод от 1940г.): Йоан 3 (Цариградски превод - 1885г.): Да се родиш "отгоре", или да се новородиш е едно и също. Говори се за някакво Духовно раждане. Учителят често е споменавал, че човек не притежава Душа, колкото и абсурдно да звучи това, та камо ли човек да има Дух. Разбира се, братя, че човек има и Дух и Душа, но те са някакси... ммм как да се изразя... заспали, или "завъртяни в матрицата", не са будни (Буда). Какво може човек да направи със себе си? Ами, според мен - нищо не може да стори. Просто когато на някой му дайде момента за духовното пробуждане, то това се случва с него... после същия се опитва да се новороди (с Дух и Огън), но пак не зависи от него. Какво може да се направи от тук насетне? Можем само да Вярваме и да имаме Надежда. Така ни отговаря Писанието: Йоан 3 глава (Цариградски превод - 1885г.) Всеки един може да се новороди. Примери много, но духовното възпитание не позволява те да бъдат посочвани. Само новороденият може да познае новородения - интуитивно разпознаване/припознаване: Ошо следва продължение...

Много, много благо+дарим! Еле па за последното... Братът Мечка - Трансформацията ">" type="application/x-shockwave-flash" wmode="transparent" width="425" height="350">

Ошо Ака Самсара е в ниското, то Нирвана е във високото. Къде е средата? Ако възлюбиш само едното, то задължително ще пренебрегнеш другото. Ако си горе, как ще бъдеш долу и ако си долу, то как ще бъдеш горе? Нито горе, нито долу, а по средата. Центриран. Ако си напред в бъдещето, не би могъл да бъдеш назад в миналото, а ако си назад в миналото, как ще бъдеш напред в бъдещето? Нито в минало, нито в бъдеще, а по средата, Центриран в Настоящето. Ако задоволяваш, кък би могъл да се въздържиш, и ако подтискаш, как ще задоволиш? Нито задоволяваш, нито подтискаш. Стоиш по средата, там където е разбирането и изживяването. Ако си в ляво, как ще бъдеш и в дясно, а ако си в дясно, как ще си и в ляво? Нито в ляво, нито в дясно. Цен/Зен-триран. Кое е това нещо, което е нито само горе, нито само долу, нито само в ляво, нито само в дясно, нито само напред, нито само назад, нито само вътре, нито само вън? Ето кое: Сърцето, Любовта. Целта на човек първоначално е да избяга от Самсара, защото Самсара е неговото страдание. Това нещо се нарича "обращане на Душата" в търсене на Бога (Спасение) - Пътят на Ученика. По този Път, Ученикът преминава през множество препятствия и научава не един, или два урока. Когато Пристигне и Постигне Нирвана-та, тогава Ученикът може би разбира, че между Нирвана и Самсара няма никаква разлика и то не защото Нирвана е (нова) Самсара, а защото Самсара е Нирвана. Едва тогава същия вече може да бъде пълноценен човек - Любящ и добродетелен. Целта на Пътя е да стигнеш до приемането и разбирането на Самсара, като същност, и не само - тогава можеш да възЛюбиш онова, което си ненавиждал първоначално и онова, от което си бягал. Тогава всеки Миг съществуване е Живот. Тогава всеки момент е наслада и екстаз. До като човек не види Самсара, като Нирвана, то задължително трябва да се стреми към Просветлението. Инак кък би могъл да има Любов?