Ники_

"Едно от качествата на Любовта е нейното постоянство и неизменност. Следователно, каква любов е тази, която постоянно се мени?" Магическата сила на Любовта Ако човек наистина живее в Любовта той никога не би злоупотребил със своите дарби и способности! Човек не бива да се привързва към способностите, които са му дадени по време на Пътя. Любовта, тази за която пиша - тя не се мени, но докато окончтелно и безвъзвратно се установи в човек, то има много неща, които се случват. Любовта си е Вечна и неизменна, но човек не е готов да я възприема постоянно, защото тялото му не е подготвено. Има си нива. Тези нива са описни на много места. Цялата Библия, когато човек я изследва, вижда че в нея е описано всичко. Човекът е един съсъд. Прилича на чаша, в която нещо може да бъде налято. Обаче за да се налее нещо ново - например Христовото Съзнание, което в Библията е наречено "Новото Вино", то първо ще трябва тази "чаша" да бъде освободена от старото съдържание, което е егоизтичното съзнание, ще трябва тази "чаша" да бъде умита и поправена, ако в нея са се появили цепнатини, или дупки. Едва тогова може да бъде налято новото. Човек в началото е разпилян в хоризонталата, наречена "свят". Твърде земен и материален е. Забол е око в земята и в материалните си нужди. После това, когато времето му дойде, Бог го облива с Любов, която отваря човешкото сърце и която го съживява. Тогава се сключва "Новия Завет". Тази Любов обаче се отдръпва в един момент и човек бива подложен на изпитания, чрез които се учи и израства. Когато за първи път човек получава тази Любов, той е като новороден. Тогава е способен на много неща. Всъщност съзнателния Път почва от тогава - от първото идване на Любовта. Тази Любов трансформира до някъде човека и го въвежда в Христовото училище, но както писах вече, тя се отдръпва, за да може ученикът да се научи добре. Когато тя се отдръпне, тогава Бог изпраща на човек нещо, което в Библията се нарича "Утешител" - Дух Святий. Той е този, което не изоставя човека до края на пътуването, сиреч до тогава, до когато "чашата" е напълно готова за да се налее в нея Новото Вино. Това е второто и окончателно Пришествие на Божественото в човека, което го транформира и трансмутира напълно. Тази трансмутация променя целия генетичен код и човек от порочен става непорочен. От тленност преминава в нетление и от смърт в Безсмъртие. Това е един не лек Път и процес. Някои не успяват да го завършат и достигат само до някаква по вид нетленност на тялото. Като например случая със свети Иван Рилски. Онези, които успяват да завършат процеса, а те не са един или двама (напримерно в Тибет това явление се нарича "Тяло от Светлина"/"Тяло на Дъгата" и то бива постигнато от по няколко тибетски йоги на година, чрез практиката Дзог Чен), те изчезват буквално от света на твърдата материя. Тялото им става ефирно и преминават заедно с него в света на Шамбала. Всъщност това е "входния билет" за там. Без да преобразуваш тялото си не може да станеш жител на другите измерения. Може да ги посещаваш духовно, но не може да живееш в тях. А за да преобразуваш тялото, то ще ти е нужна Любов. По този въпрос има един интересен филм - "Тайната на тибетската мумия". В него се говори за онизи "мумии" на хора, които са практикували будизъм - монаси, лами и пр. адепти. Че тези тела не са мумии, то това е ясно, но така са ги нарекли във филма. Истината е, че в тези тела магнетизма е толкова висок, че е претворил клетките до такава степен, че те да не се разлушават лесно. Говорим за катод и анод - за ум и сърце. Филмът "Великата тайна на водата" също обяснява до някъде тези неща. Същото това явление е показано във филма "Селестинското Пророчество" - http://kinobanda.net...ew&news_id=5252 Виж видеото след като премине 1 час и 20 мин. От там започва това, за което пиша. Там също е описано, че способностите са част от Пътя. Да, те могат да се от помощ, но могат и да са изкусителни за ползване, още повече ако благодарение на тях се отварят центрове за "помощ", където да се врачува, предсказва, лекува... без да се дава възможност и без да се поущрява нуждаещия се - да се уповава на Бога, а не на хората, защото страданието съществува точно заради това - човек да потърси помощ, но не толкова помощ от хоризонталата, а от вертикалата от Бога и ако някой му предложи помощ по хоризонтален път, то същия най-вече трябва да го научи как самият нуждаещ да изгради здрава връзка с Твореца, защото той е Вечен, за разлика от онази хоризонтална помощ, която някой може да предложи. В хоризонталните нива всичко се изменя и мени. Вечността е от Вертикала. Това е основната задача на всеки, които притежава някакви способности. Същия бива да слави Бога и да учи хората на това, самите те да установяват връзка с Него, с Бога, за да може да не са в тежат на гърба нечий и за да може същите да намерят сами Любовта и Щастието, Истината и Мъдроста, както накрая и Вечния Живот. За нивата може да прочетеш от тук: Моята връзка Моята връзка В иконографията, чрез ореола, с който са изобразяване светци, пророци, Син и Майка (Богородица) също може да се видят разликите и нивата. Има сребърни, златни и различни по цвят и с различни скъпоценни камъни покрити. В Християнската традиция има две много важни думи - Успение и Възнесение. Хубаво е да прочетеш за Успение Богородично - как се е възнесла ПрисноДевата. Нейния случай не е парадокс. Има и други Енох, Илия, Иисус Христос и пр. Тези не са се отплескали по психически способности, сили/сидхи, а съ търсели най-главното - Любовта (Бога), която е укрепващия елемент, която събира, а не разпилява и която трасформира и прави тялото да мутира. Става въпрос за Ядрен Синтез. За горенето на Водорода вътре в човека. За нивата от Святост нагоре.

Сигурен ли си? И какво значи "на време"? "По-високо ниво на съзнанието", ама дали ще е достатъчно високо?! На мен ми се струва, че ако дойдат не "на време", а чак "след време", едва тогава може да не доведат до разни странични ефекти, които са по-скоро дефекти. От друга страна пък, няма как да дойдат толкова късно, защото тези способности са хем един тест, една закалка, хем - необходимост за развитие на съзнанието. Намирам подчертаното за абсолютно точно. Сидхите (психическите способности) са част от Пътя. Изследвайки себе си и живота на други пътуващи, човек не може да не види и клопките, в които може да се озове. Аз казвам - Любовта е всичко и нищо друго не може да се мери с нея. Случвало се е, когато Любовта дойде в мен и ме превземе, цялата природа да се омиротворява. Всички хора около мен стават добри, тихи, изключително внимотелни и толератни едни с други. Случвало се е, когато съм в подобно състояние хората по улиците да се обръщат и да гледат в мен, сякаш незнам какво виждат, или по-скоро усещат. За съжаление на аз-а тази Любов не може да бъде управлявана и да бъде викана по поръчка. Шефа се разпорежда с нея. Тя идва и си отива когато е необходимо. Когато Христос започне да се изобразява в някого... първо обаче трябва да се роди в сърцето му. Трябва Той да порасте, а аз-а да се смали. Много чудеса на изцеление на пророкуване и пр се извършват в дните Христови, когато е в плъттта на някого. Обаче идва момента, когато Христос бива разпнат, умира и се възнася на "Небето". Тогава онези 12 апостоли продължават делото Божие и проповядването на благовестието, чудесата, покръстват "народите" и ги запознават с Дух Святий. Всички (системи, тъкани и клетки) чакат Второто Пришествие. Когато той дойде, тогава се минава през въпросния Ад, за който писах по-горе, докато избраните не бъдат спасени. Едва когато Небесния Йерусалим се спусне от Небето и се възцари на Земята нечия, едва тогава същия може да счита себе си за спасен. Всичкия този процес е иднивидуален и независим от другите. Той става вътре във всеки човек, когато му дойде времето. Място за възгордяване няма, защото процеса не е предизвикан от аз-а и аз-а не властва над него. Работата на аз-а е да се смирява и да търси опрощение. Казано е, че между смъртта Христова и Второто Му Пришествие ще има дни, в които ще искаме да видих Христос (Безусловната Любов) и няма да го видим. Лука 17:22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.

оо има много примери за обратното. Не бързай със заключенията. Тези способности са свързани с шести енергиен цантър. Има много път още. Повърви, пък сам ще разбереш. Ванга, Вера Кочовска, дори и апостолите после това минават през собствения си ад. Иисус също мина от там. Евангелието е отличен пътепоказател и в него може да се проследи възхода и падението, борбите и проверките... както и други неща засягащи всеки който е станал Син Божи. Накрая, преди Голгота, сам Иисуса се смири и рече: "Отче, ако може нека ме отмине тази чаша, но да бъде според Твоята Воля, а не според моята." Също рече и следното "Отче, в Твоите ръце предавам духа си." След духовните дарби те учат на послушание и смирение и колкото повече се опъваш и искаш ти да "караш влака", толкова повече страдаш, именно за да се пречупиш и смириш. Може и всичко да ти се отнеме и да стигнеш да смърт. Най-главния показател за това, че приближаваш най-високото ниво, това е смирението, скромността, разумната самоирония и това да не поставяш себе си пред Бога. Лука 14:11 Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе. Проверките започват веднага след кръщението, което отваря за първи път сърцето за Любовта, а умът за Светия Дух. Тогава човек трябва да познава ето тези изпитания от дявола (егоизтичното съзнание), щото способности има да прави чудеса, но... : http://biblia.duh-i-...%E0&tr_search=2 Човек бива да се научи на послушание за Божията Воля, а не да следва своя ум и желания, амбиции, щото често ще греши. Не чуе ли човек Бог да му нарежда да помогне, да предскаже, да пророкува, или да изяви някое чудо, то е по-добре да не се захваща. "Адепта трябва да се страхува от известността, както прасето от това да е дебело." инак не може да се завърши процеса на трансмутация и се навлиза в така наречения его-трип. Самият свети Иван Рилски започва своето завещание така: Според него, а и според апостолите, всичките чудеса, пророкувания, изцеления са от Светия Дух, от Бога, а не от аз-а, от индивидуалността. Когато някой си полисли обратното, тогава говорим за щестлавие. Апостол Павел: из Миларепа:

Хипофизата и Хипоталамусът са ясно свързани. Очния нерв отива у хипоталамуса. Хипофизата е "под чехъла" на Хипоталамуса, а той пък е подчинен на Епифизата. Драга, Ирина Всички дорове, които "притежава" човек, са едновременно с това и проверки/изпитания. Днес ги има, а утре ги няма. Спуснато е, позволено е, дава се. Бъди внимателна, щото изпитанията предстоят. Може всичко да ти се отнеме, ако много се възгордееш. После това се мива през Ада и то в буквалния смисъл и именно за да израсте човек, за да стигне до Рая. Сега няма да посочвам примери, щото не са един и два и едва ли е необходимо. Ще ти напоня само и единствено за това: Слушай Шефа, смирявай се, бъди послушна и скромна. Знай, че в тези неща не е истинския смисъл. Любовта ще претвори и теб и е достатъчна за "работа" с всичко останало, пък и носи щастие. Ако Любов има не са нужни никакви други неща.

Е, телепатично предадох същността на това, което имам в предвид. Но явно не е разбрано. Затова реших с няколко изречения да рязясня въпросното. Под това че "Ясновидството ... не е предизвекано (мислите, картините, клипчетата, филмчетата в ума) от логическата мисъл" исках да кажа (и казах, но по друг начин), че образите, картините, които получаваме посредством това явление не са изградени от логическата мисъл, че не са представи, мечти, фантазии и умствени проекции... Разбира се, че всички сидхи (психически способности) могат да бъдат предизвикани от логическия и прагматичен ум и точно това е неговата роля, стига той, като една добра жена, да е послушал "мъжа" си - интуитивната мисъл, научавайки по този начин за механизмите за изграждането на въпросните процеси. Има много методики, но лично най мъ кефи зяпането у кристалната сфера, но забележи, че туй не е оназ кристална сфера, която се продава по езотерични магазини, или която сме виждали по фантастични и пр. филми за вещери, магове и пр.. Това е онази кристална сфера, която се образува в центъра на мозъка и която китайците наричат "горен дан-тян", която съвпада с мостоположението на хипоталамуса и за която говори Ошо - за Пустотата, излъчващата, абсолютната, която прави целият мозък да изкристализира. Всъщност така става и "четенето на мисли". Изпразваш своята "китара" (ум) и той е Пуст. Държейки тази Пустота, всичко което се яви като мисъл, картина, звук и пр. в ума, не е твою. Въпрос на практика е да се научат да се проследяват нещата. Но тези неща (телепатии, телекинези и др. "теле"-та), драга ми приятелко, са за леваците. Извини за израза, но според мен, а и по библейскумо е точно така, защото тези работи могат да те доведат до обвързване, до гордост, което се нарича Супер Его. Могат да те направят щестлав... И да те завъртят в поредната илюзия. Е, всеки със своите его (аз) трипове. И всеки със своята Карма. Безусловната Любов е след тези детски игри и тя е достатъчна за всичко. Лека и доходна!

За нищо, брат!

Здравей, angelski! Ясновидството винаги има своите отличителни белези, но се различава най-вече по това, че не е предизвекано (мислите, картините, клипчетата, филмчетата в ума) от логическата мисъл. Това, че умееш да наблюдаваш своите мисли, без да допускаш да се "люляш" в тях и да "влизаш във филма" както се казва, е похвално. Може би този материал ще ти е от полза: http://www.kaldata.com/forums/index.php?app=blog&module=display§ion=blog&blogid=653&showentry=4193 ето малка извадка от това, към което води линка: из "Възгледът на Тантра" Ошо * - добавено от мен

Кръстът, или познато още като разпятието има много значения, но всичките са събрани в едно и водят до него. Вертикалния елемент от Кръста символизира срединния канал в човека, който е изграден от гръбначен стълб/мозък + главен мозък, както и принадлежащите към него нервни центрове. Някой го наричат "Сушумна Нади". Изразява се с праведността и когато някой стане праведник, то се е изкачил до върха, където е седмия енергиен център и Бога. Светлината, която е там, му носи просветление, което го омиротворява в две посоки - навътре и навън. Това е Покой, истинки, който Буда нарича "Нирвана". Но преди да стане това човек трябва да предприеме недействие, както за тялото, така и за ума. Умът да бъде еднопосочен към Бог. Тази липса на деятелност се символизира с хоризонталния елемент от кръста (където са били приковани ръцете на Иисуса). В Дао това нещо се нарича "Вей У Вей", или с други думи "съвършено действие", "бездействено действие", сиреч когато не си обвързан с плодовете на действието, както го наричат в Йога, което е добре описано в първите глави на БхагавадГита. Чисто действие, безкористно, с чуст ум, празен и установен в Пустотата, която е излъчваща Светлина. Така прибрал в подобна "недеятелност", тялото и ума си, вървящият достига до върха, където Светлината. От върха тази Светлина започва да се стича. Наричат я с много имена: Благодат, чиито подове са побрани в "Плодът на Духа", Мир, Елексира на Безсмъртието, Златната Роса, Сладката Роса, Нектар, Амрита, Амброзия. Та това нещо, когато се спусне до първия енергиен център, с първоелемен "Земя", тогава става въпросното обединение на "Небето и "Земята", оформящо втория символ. Това значи, че тази Светлина е започнала да прониква в най-плътната материя на тялото - костите и костния мозък, където променя и корена на всяка клетка, включае стволовите, а от там и ДНК-то се мени. Започва трансмутация, която е описана прекрасно от Рамалинга Свамигал http://www.beinsadou...indpost&p=97006 и която се символизира с третата картинка. Тогава си си заслужил крилата. Следват Възнесението, което не остава след себе си труп за погребение (Енох, Илия, Иисус Христос, Приснодевата Мария... и др. знайни и незнайни), Ново Небе и Нова Земя. Попадаш в Шамбала и приключваш с цикъла на преинкарнациите. Свобода/Мокша. Там е първото и най-ниско стъпало от ангелските светове. Съществували са много Светци, при които процесът не е смогнал да се разгърне докрай. Много от тях - техните тела достигат до нетлението (нетленни мощи), но не и до Възнесението и до цялостното преобразуване на тленното тяло в нетленно, в ефирно.

Осъзнатото сънуване е чудесно условие за това човек да изживява копнежите си, желанията си, мечтите си, страстите си, похоттите си, при това сравнително безопасно за него и за света около него. Това го приближава до осъзнаването на самият него и на смисъла на живота, както и до Твореца, а и не на последно място до това да види нетрайността и мимолетието на всичико което е различно от Правата Мисъл и Правото Чувство - Светлината и Любовта. Така справяйки се със своите "самскари" (кармични записки) и отработвайки своята Карма, той се очиства, което прави възможно Любовта да се изобрази в самия него, а това води до голямото Любене, до щастието. Попитали веднъж един суфи: "Кое е по-добре - да си едно с Бога, или да си отделно от Бога?" Мъдрецът отговорил: "Разбира се, че е по-добре да си отделно от Бога." Защо? Защото тогава има към кой да изпитваш Любов. Но тя няма да е възможна, ако си съвсем отделен от Бога. Ето защо учението се изразява много точно и ясно със свещенната тетраграма Йод-Хе-Вав-Хе, или "преведена" - Аз; не Аз; Аз & не Аз; Аз А именно това значи да обединиш Небето и Земята, сиреч да свалиш Рая на Земята:

Римляни 5 19 Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни. 20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът, преумножи се благодатта; 21 така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ. Дори от тези няколко думи, събрани в цитата по-горе, става ясно каква е последователността и какво се случва с човек, който върви към Вечния Живот. Има обаче термини и думи, на които е добре да се разбере смисъла, който не е само повърхностен. - Правда - Благодат - Вечен Живот Ако разберем смисъла тези три думи, ще установим, че християнството по нищо не се различава от Даоизма, от Будизма, от Хиндуизма. Какво е "Правда"? Кой може да бъде нарачен "праведник"? Какви са неговите характеристики? Прав към Бога; Право нагоре; Целеустремен; Възправен; Изправен.... В християнството има категории за святост, които имат своите имена и в другите учения, но това няма да разисквам. Ето ги и тях: Горното намирам за изключително тозно като подредба. Най-ниското ниво е нивото "праведник" (в Кабала първо човек се превръща в чиста праведна душа, а след това в ангел). Кой е праведник и какво е това? Ако мислите са разпилени, ако чувствата (емоции, страсти) са пръснати навред в света и приковават в робия човека, то той би ли могъл да бъде праведник? Какво е следствие от тази неправда? Беззаконие? Слепота? Пориви? Ако човек е отправил своите мисли и чувства - всичките към Бога, право нагоре, без да се разсейва и ако умее да устоява в тази правота, то значи същия е праведник. Изкачвайки се през срединния канал и всичките нива, човек до стига до 7 Небе (7-up), където се среща с Бог - онази нетварна Светлина, наричана от исахастите "Таворска Светлина". Тази съзнателна връзка с Отца се нарича "просветление". След това Бог ще му разкрие останалото и на човек ще му стане Ясно.

<br>

http://pornishealing..._grey_pic25.jpg http://www.alexgrey....h-alex-grey.jpg *По време на бременността, хипофизната жлеза на жената нараства. http://www.puls.bg/illnes/issue_242/ което допринася за нейната свръхчуствителност/свръхсетивност. http://www.alexgrey....y/8-24/nmnw.jpg интуицията по естествен път става по-достъпна до логическото мислене, което прави по-възможно оцеляването на вида (човека). http://www.google.bg...7f63a42d4cb9f07 Съществува обратна връзка между надбъбречните и половите жлези с хипофизата. Подобно е въздействието на адреналина. *Сексът при който не се изразходва оргазмена течност е полезен. "Потдържай огъня, но не оставяй въглените да изтлеят." На човек му се приисква, защото нивото на енергия в него се е покачило. Сексуалната възбуда е пряко свързана с така наречената при китайците "Дзин". Тя тогава се изявява и може лесно да бъде разпозната. Дори и болен да е човек, в миговете на сексуална възбуда, той се възобновява. Паталогията обаче се засилва, ако се достигне до оргазъм и изразходване на оргазмена течност (еякулация при мъжете). Това направо събаря човека, но пак има изключения. Зависи колко продължителен е бил акта, какво е натрупано, как е направен и т.н. Сексуалното сношение между половете е цяла наука и тя е използвана в Тантра Йога, в Дао, в Будизма (Ваджаяна), при Траките и т.н.. Ето един великолепен труд по темата от един от 18-те безсмъртни йоги в Тамилската традиция - Сиддхар Тирумулар (http://en.wikipedia.org/wiki/Tirumular) и писанието му Тирумандирам. Обърнете внимание на 19 глава - Париянга Йога: http://www.surajamri.../Pariyanga.html Разбира се, погрешните интерпретации са били причина за не един или два упадъка, които са засягали даже цели империи. Ако при секс похотта, която е свързана пряко с материализма, е възможно най-малко, то духовността присъства и може да бъде осъзнато това, което китайците наричат "Шън" (Духовна енергия).

Дориян е доста запознат, но не казвам, че владее безконтактния бой, но е виждал, а той има доста опит и практика... Краси обаче има и практически опит, въпреки че крие. Едно поздравче, Ради:

Здравей, Ради! И в бокса има хора, които благодарение на сърце и ум постигат уникални за историята резултати. Например Майк Тайсън, като дете се е занимавал с отглеждането на гълъби. Много е обичал гълъби. Сега до колкото знам пак гледа гълъбчета. Веднъж докато хранел гълъбите (най-вероятно тези в парка, или на улицата), едно по-голямо на години от него момче, което било тартор на месна момчешка банда, хванало един от гълъбите и пред очите на Май, му откъснал главата. До преди това бъдещия шампион бил много тихо и кротко дете, но тази случка го променила коренно. Майк хванал на момента по-големия батко и го набил безобразно. Сигурно е загубил ума си, защото по-голямото момче... доста лошо било наранено. От тогава Майк е въведен в боксовата зала. Имам познат, живее в столичен квартал. Съсед ми е по квартал. Веднъж чух неговата история, обаче разказана от негови близки приятели. Та до седми клас, въпросния човек е бил подограван, гаврили са се с него, обиждан е, малтретиран, издевателстван, при това от всеки, който го хванел в училището и извън него. Така с години. И малки и големи, кой къде го хване - там го налага, избивайки комплекси върху неговото гръбче. Веднъж обаче толкова много бой изял, че боят направо го пречупил. Същия в този момен развил диабет и от тогава до ден днешен е диабетик на Инсолин, но това пречупване го довело до дъното и той, така както го биели, започнал да ги налага почти до смърт. Толкова много го променил този бой, че после ги пердашел на групи, на куп. Деже все още му се носи махленска слава от времето на "мутрите", когато подпердашвал и борците по дискотеките, при положение, че все още нямал завършено средно образование, т.е. че е на години, ръст, тегло и мускулатура бил по-ниска класа. Адолф Хитлер пък, който мтнозина мразя и биха го убили втори път, ако се "дигне от гроба", и той бил много тихо и кротко дете, също като Майк, в неговата история. Единственото, което искал Адолф било да учи в художественото академия и да се занимава с изкуство, да рисува. Обаче още от хлапак баща му го тероризирал и го шамаросвал често, което е меко казано, в желанието си да го направи друг. След смъртта на баща му и майка му умира от рак на гърдата. Явно, че и на нея не и било лесно... Адалф се оказва насред Виена без пари и без наследство, без работа и без покрив и така с години. Прословутото еврейско лоби, на което и до днес му се носи славата, държало всичко възможно във Виена и австрийците, така да се каже, работили за евреите насред собствената си столица и държава. Много авсрийци гладували. Тези страдания, които преживял Адалф, много допринесли за това той да се измени в мъжа, който познаваме най-вече от историята. Толкова много "изперкал", че единственото щастие, което открил било в окопите и трашеите на Първата Световна. Голям кеф бела войната за него. Там получил и медал за храброст и званието ефрейтор. Тези горните три случая написах за да се види до къде може да я докара някой със силата на мисълтта и със силата на сърцето. Един ум може да се превърне в машина за убиване и даже съм се срещал с хора, в чието присъствие направо се разболяваш... Днес има един прекрасен случай в бокса, на един невероятен човек, който печели титлата в седем различни категории, а това е невиждан досега прецедент. Казва се Emmanuel Dapidran Pacquiao - "Manny" Pacquiao Казват му "усмивката" заради жизнерадостността и любовта, която излъчва. Гледал съм някои негови мачове и съм меко казано възхитен. Мани е доста вярващ човек - християнин. Удивително е, че той се усмихва твърде често по време на боевете. Даже ми се струва, че люби своите противници! http://en.wikipedia..../Manny_Pacquiao Е, сега, не казвам, че е Христос се е изобразил в него, но има нещо там. Инак за безконтактния бой, който има желание, може да се свърже с д-р Дориан Александров, или Красимир Димитров - китаеца. И двамата преподават Тай-Дзи, като за втория... се носят легенди в езотеричен план на изкуството. Питал съм Краси това, или онова, но за него, в речника му, думата "енергия" е ... нежелана. Само думата обаче. Често се събират в Борисовата градина, където се правят демонстрации на техники, като "бутащи ръце". Това за мераклийте де.

Привет, Орли! Знаеш, че не пиша, за да бъда разбиран задължително. Но мисля, че поради моя глупост, или друго, най-вече не съм разбиран, както и в случая разбира се. Мнението ми за Школата на Санди Мурти - ами има си положителни и отрицателни страни. За тази школа, според наблюдението ми... повече да не казвам на какво и на къде отива. С мнението си по-горе исках да покажа, че наистина има въздействие от разтояние и то се ползва не само в бойните изкуства. Аз лично познавам доста такива хора, които добре се справят, пък и моя милост е вършил какво ли не... Сега, днес знам, че за мен живот, религия, убеждение и истина - това е Любовта. Затуй... Харе Кришна, Братко! http://www.vbox7.com/play:01ecc7cb

Това е висша форма на изкуството на самотбраната, но то е по-нисша от изкуството на Любовта. Легендата за Бодидхарма, основателя на Шаолин е, че той поради състрадание, към монасите, които били репресирани от армията на тогаващния император на Китай, взел че навлязъл в медитативно състояние и така цели 9 години. През това време към него се спуснало учението познато днес като Кунг-Фу, или У-шу. За кратко време Бодидхарма обучил монасите на тези техники за самоотбрана. Когато на следващата година императорската армия пак дошла за да дири "своето", няколко монаси, въоръжени единствено с тояги, защото до тогава будизма забранявал насилието и оръжието, не само удържали на напора на войниците, а даже ги победили. Бодидхарма пък докато ги "биел" ги лекувал! Правил натрапниците кротки, като агънца. За Бодидхарма се носи слух, че бил мек, като памук. http://www.youtube.c...eos=3s4WDmlJjWk http://www.youtube.c...eos=d_x1mMcgSug http://www.youtube.c...eos=RbOWZGoLxSs http://www.youtube.c...eos=_y_rvQ_cvBE http://www.youtube.c...eos=wjBjdBi-CQY В последният клип, показват Майстор, който наистина е майстор, но психичните му сили не могат да се спряват с този от следващия клип. Същия Майстор среща достоен противник, който го... понатупва леко: http://www.youtube.c...feature=related http://www.youtube.c...feature=related Та тези неща са напълно възможни и всеки който се занимава поне малко с медитативни практики, който познава до някаква степен енергийната система на тялото и който е развил Ци, може да ги ползва, обаче Зебележете! Истинсксия Майстор никога не влиза в бой! За него няма нужда от агресия, от това да доказва каквото и да е. Той няма врагове, нито такива с които да се съревновава. Той е в Царството на Любовта, а тя... е напълно достатъчна и за "защита" и за "нападение".

Ми отговора на този въпрос е много прост. Нарича се "вътрешни противоречия". Една част от теб иска едно, докато друга част от теб иска друго. Тогава вътре назрява конфликт Често се разминаваме в желанията си мужду ума и сърце (душата), а още по-често самият ни ум изпада в противоречия. Ту едно, ту друго и не знае какво да избере, защото се струхува да не се "прецака" . Важно е в такива моменти човек да е наясно със своите приоритети. Тогава избора е по-лесен. Е не може да не жертваш нещо, щото иначе няма как да спечелиш партията. А нали искаш да си печаливш, първенец?!

Всички качества са дар от Бога, а всички слабости са от липсата на Неговата благодат. Но погледнато от друга страна - ако чрез слабостите, нещастието, страданието и мъката, ние израстваме, значи и те са Божия милост!

Първото нещо, което ми мина през ума да ти напиша, бе: "Отърви се!", но знам, че не е лесно да се направи. Изглежда лесно, но не е. Аз самият няколко месеца се опитвах да го направя, но все не успявах с онази жена, за която ти писах. Именно защото чувствах нужда от нея. Защото се страхувах, че няма да бъде обичан после това, че ще бъда нещастен, сам, а самотата е смърт преобразена. Това са основните неща, които плашат всеки: - да не остане без любов/разбиране - самотата - старостта - болеста - загубата Горните две описват някакво по вид нещастие. Самотата е проекция на смъртта, а смъртта е най-големия страх за човека. Спокойно! Ще има кой да те обича. Няма да бъдеш сама. Задължително ще има кой да обичаш и ти, защото това зависи от теб. Колкото до Любовта - да, тя е Божи дар. Дали ще се влюбиш отново и дали ще изпитваш Любов - ето това не е сигурно, но както ти писах - това е света. Тук нищо не е сигурно, освен, ако не инвестираш в себе си. Има си техники, и учения, които могат да те въведат в любовта, а ма не в тази, която е свързана с партньор, а тази която се нарича "безусловна" и която не е кратка, като другата. Тази любов, мила, е многократно по-силна от онази и когато човек я преживее, тогава той даже е способен да се чуди и да не вярва как е могъл да си мисли, че онази любов (към даден партньор, дете и пр.) е била за него всичко. Да, знам че звучи фантастично, но това е. Ти просто имаш нужда от Любов и от щастие, както всеки жив човек, както всяко живо същество. Така е устроен света. Имаш нужди и ги търсиш. Разбира се, човек намира някакво по вид щастие и любов в света, но те са относителни, а не абсолютни. Частични са, а не са пълни. Несъвършена работа. Когато намериш това, за което ти пиша, ще бъдеш толкова изпълнена, че не само няма да имаш нужда, но ще може и да даваш. А вярвай ми - няма по-голямо щастие от това да можеш да дадеш! Получаването също е важно, но не толкова, защото и 100 човека да те обичат, ако ти си към тях безразлична, то пак няма да си щастлива! Забележи това. Щастието е в даването, а даването зависи от теб и знай, че колкото повече даваш от сърцето си, то толкова повече се разширява то и толкова повече може да възпроизведе. Накрая се превръща в безкрайност. Но даването от сърцето не е свързано с това да попадаш в позицията „роб”. Давай и на себе си. Уважавай се. Та, ако този мъж, те отдалечева и те прави нещастна, то бива да се откъснеш, макар да е болезнено. Не допускай зависимостта да е по-силна от теб. Кой е шефа? Ти или тя? Верно е, в началото ще те боли, ще се измъчваш, ще страдаш, но всичко си има цена и човек не може да премине от едно ниво в друго, без да си научи уроците, а и от това не се умира. Живота си е учител все пак. Човека е оцелял защото се е приспособявал. После, когато укрепнеш, тогава ще можеш да работиш и със себе си. Щом веднъж си се откъснала, и щом въднъж си била на границата, където ти е било лесно да се разделиш с този човек и щом после отново си станала зависима от него, значи нещо се е случило, нещо е излъчено, което работи и те обзема. Това нещо те прави роб. Огледай се за това, ослушай си, бъди наблюдателна. Внимавай да не би някой да те кара да му "играеш по свирката"! Молитвите много помагат. Всъщност ако има кой да помогне със сигурност - това е Бог. Вярвай и се помоли. Моли се докато не се появи резултат. Пробвай с някоя кратка молитва и си я повтаряй непрекъснато. Опитай един, два, три дни. Нищо не ти пречи. Повтаряй си молитвата. Просто опитай. Аз бях на същата "релса". Един ден обаче си казах "Аааа с това нещо трябва да се приключи! То не ми носи щастие. То няма бъдеще. Няма смисъл да го продължавам." Така и направих.

Явно е, че зависимост има. При повечето хора е така - я с дете, я със съпруг, съпруга... родител или друго. Човек все търси нещо, което да покрие собствените му пасиви, нещо, което да запълни дупката в душата и няма начин да е инак. Това е нормално - щом има необходилост, щом човек се чувства неудовлетворен, той неминуемо трябва да търси нещото, което да го изпълни и ощастливи. Грешката е че човек търси това нещо вън от себе си, в света на промените и измененията, където нищо не е трайно. Формулата за независимост е човек да намери себе си - своята дълбочина. Има много учения, които учат на това, но първо човек трябва да се довери и да погледне вътре в себе си, проверявайки, дали наистина в него нещата стоят по този начин. Може да се помогне. Има си начини. Любовта, както ти писах, няма нужди от близост. За нея разтоянията не са проблем, нито присъствието, или отсъствието. Ако ти Любиш човека отсреща, то това дали той ще е до теб, или няма да бъде, не ще е от значение. Ако обаче ти имаш нужда от Любов (или от обич, сиреч да се чувстваш обичана, желана, да се чувстваш като нещо значимо и ценно), то вся някой, или нещо, ще трябва да ти донесе, за да покрие нуждите. Първото е - да разбере човек за себе си, зависимостта, към която е привързан - какво му носи тя. Това е една добра крачка.

Привет! Ами в края на краищата трябва да решиш и да предприемеш нещо. Постави всичко на везната и накъдето се наклони. Всъщност това си е кармична работа, но зависимостта и това, че не можеш да се откъснеш може да е и от енергийно влияние, или така наречената магия, което си е пак свързано с карма. Не бой се, не е много по-страшно от това, което преживяваш. Изпадал съм в подобна ситуация. Преди време имах връзка с омъжена жена, която поддържах около 4 години. Много нерви, много нещо, много изхабяване, много ревност, много гняв, много неудовлетвореност и много мъка... Какво ли не още... После това и изневерих, а това ме въвлече в чувство за вина, което пък ме закара на операционната маса. Там чичо доктор ме посъветва добре. Не след дълго намерих този сайт, а не ми много време – намерих и себе си. Втория мъж в живота ти, може би и за него вашата връзка е мъка. Аз така се чувствах с онази - омъженатаа. Нямах я. През повечето време тя си беше при семейството - съпруг, деца и пр. Криехме се. Лъжа след лъжа... Обичта, мила, не е Любов. Обичта е от ума и е свързана с егоизма. За Любовта няма прегради и може да Любиш някого, без да искаш да го притежаваш, без да искаш той да е до теб. Когато човек иска, тогава говорим за егоизъм. Когато ти е нужно споделяне и някой да ти отговори на „любовта”, то вече е съмнителна работата. Преди време и аз си мислех, че любя, ама много съм се лъгал. Обич е било и е било свързано главно с моите нужди. В началото наистина има някаква любов, докато си влюбен, но после тя изчезва и на нейното място се появява зависимостта, навика, а това си наркотик за мозъка. И ето ти не можеш без него, а и той без теб явно не може. А в същото време не можете и заедно. Тежко ви е. Каква дилема. Помня, че когато прекъсвах връзката си с онази жена, то много рев падна. Не бях на себе си. Ами точно все едно отказваш нещо, от което се нуждаеш. И ако го спреш, ако спреш да го имаш, сякаш ще умреш. В много случаи обаче, след края на подобни връзки, човек се чувства Свободен, защото по време на тези връзки тежестта е голяма. Това ти е за урок. Тежко е. Кой твърди обратното?! Но пък ако не е тежко, как ще разбереш че си жива, че съществуваш? Има си и хубавите страни. Бог изпраща мъка на онези, които е избрал. Малко или много болката разтваря сърцето. Чистят се стари задължения и човек става по-добър, именно защото страда. Става състрадателен. След това, когато и ти срещнеш някой, който да е като теб, ще знеш какво му е и лесно ще му влезеш в полоението. Състрадателност.

Той се страхува за себе си! Ти се страхуваш за себе си! Вие се страхувате за вас си! Ами измислете нещо. Според мен, каквото има да става ще си стане. Да се страхуваш предварително е много тъпо. Че кой не го прави? Да, в света нищо не е вечно. Което е започнало ще свърши. Което е родено ще умре. Защо потърси друг мъж в живота си? Нали си имаш свой? Явно е, че нещо не ти е стигало, че нещо не те е удовлетворявало и че не намираш това, което търсиш в съпруга си. Едно, според мен е ясно - докато не откриеш онова нещо, което би те изпълнило изцяло, то ще го търсиш навред. Ще ти кажа истината - то не е вън, а е вътре в теб. Когато го откриеш няма да имаш нужди, нито страхове. Няма да се чувстваш заплашена от самота, от неразбиране, от загуби, от изоставяне, от липса на любов. А когато видиш същото това нещо, което е в теб, че То присъства навред - във всички и всичко, тогава с който и да си, където и да си, каквото и да вършиш, ще си щастлива. Всички ние търсим и искаме щастието за себе си. В това няма нищо лошо. Напротив, това е естествено. Но нека не търсим щастието за сметка на "другите"! Препоръчвам ти (а и на всеки друг страдалец) да гледаш ето този филм: Rab Ne Bana Di Jodi - Двойка Създадена от Господ (2008) http://zamunda.net/d...s.php?id=216650 ето и две песнички от него: http://www.youtube.c...eos=v3BMmVmj_Wo http://www.youtube.c...feature=related Как да се намери онова, което е вътре и което те освобождава от страх, ревност, гняв, отмъщение, омраза, агресия и пр. ? Методи има навсякъде. Учението преподадено от Беинса Дуно е един от тях. Препоръчвам по въпроса също "Възгледът на Тантра" от Ошо http://www.spiralata...F0%E0+%F2%EE%EC и БхагавадГита: http://www.spiralata...%E4%E3%E8%F2%E0

"Киселина, основа и сол" (Общ Окултен Клас, 01.05.1935 05:00 Сряда, София) Беинса Дуно

из: "Киселина, основа и сол" (Общ Окултен Клас, 01.05.1935 05:00 Сряда, София) Беинса Дуно