Ники_

Да, Бог действа чрез хората. Няма противоречие. Когато човек е смирен, тогава умът му е в покой, а когато умът му е в покои, тогава сърцето изгрява, защото няма преграда, която да го разделя от Източника и то се къпе в Светлина. Светлината се спуска, умът е омиротворен и елексира потича надолу. Тогава Любовта пристига, заедно с Него и наистина не е до гордост, защото то не зависи от теб. Тази Любов е сила и упование. Чувала ли си действие чрез бездействието. За това действие, наречено още "чисто действие" се говори в Бхагавад Гита, в Дао и даже е основен принцип в Даоизма. Вей-У-Вей. В Християнството също е така. В Исляма също. Сиреч, човек бива да се остави в покой, а чрез него Бог да работи, а не аз-а. Затуй и Иисус рече - не моята воля, а Твоята нека бъде. Йоан казва - "аз да се смалявам, а Той да расте." Напротив Иисус, чрез личен пример показа, че точно така се извървява пътя. Той остави да бъде ритан, бит и блъскан и беше довършен, с което стана завършен/съвършен. Да, изглежда, че Пътя остава неизвървян, но е точно обратното, защото се отработва кармата, особено ако уповаваш на Бога и ако си буден, ако приемаш с Любов и Благодарност Волята Божия. Докато аз-а действа, все ще греши, щото е несъвършен. Ако Бог е рекъл, Бългрия ще я бъде. Правачите видно, че нищо не оправиха и няма да оправят, щото както ти сама признаваш нямат мъдрост. Несъвършенна работа. Борбата я води само неопитния. С времето ще разбереш, че с борба нищо не се постига. Тогава ще се предадеш напълно. Сага за мнозина е твърде рано. Искат да правят. Какво, на Кой? Ето и аз правя - пиша във форум, но към кой и защо. Нали съществува само Един? Следователно писането ми е безсмислено. Каквото дефакто наистина се оказва.

Хубаво де, хубаво е правил. Като каза, че почти нямало разлика между национализъм и фанатичен национализъм, аз тогава теб да те попитам господине : има ли разлика между вяра и религиозен фанатизъм. Ти си вярващ човек, откъде да знаем, че утре няма да станеш религиозен фанатик и да погнеш атеистите със сатъра ? Излиза че е по - добре човек да е атеист. Има и друго нещо : днес ми казаха, че някой си Санат Кумара бил най - висшия, по - висш и от Христос дори. В този сайт още не съм видял да се говори за Кумара. Учителят говорил ли е за този Кумар ? Има и нещо друго дет ме мен тревожи : казват чрез религиите се манипулират хората. Вярно е. Религиите са използвани за манипулация на масите. От къде тогава да сме сигурни, че смирението ни ( и то в мазохистичен вид) не е в интерес на управляващи кръгове ? Ами ако тези идеи за смирение при което те убиват : ами ако тези идеи идват от тъмни създания ? А ? От къде да сме сигурни, че тези идеи не са дело на слаби страхливи неудачници, които не намирайки начин да се справят с живота са си измислили разни неща. Неща угодни за властниците. Вярвам е дума с глаголна форма, сиреч върша нещо, според някакво по вид убеждение, а в случая религиозно. Думата "религия" също е интересна. Означава свещенно благоговение и ако то съществува, фанатизмът е невъзможен. Твърдя, че ако вярата, чрез надеждата не те води до Любовта, значи тя бива да се преусмисли. Наистина във вярата има фанатизъм и няма никаква гаранция, освен правата вяра, която да те предпази от него. Чрез религията не може да се манипулира никой, ако под "религия" разбираме това, което посочих като определение и което е посочено и преди мен. Чрез изкривяване в религията обаче стават манипулациите, т.е. когато те се превърнат в "религиозна" институция. Никой не може да ти посочи каквото и да е и да каже, че то е 100% сигурно. Всъщност може, но е въпрос на вяра, дали ще приемеш. Власта е поставена от Бога. Всички промени и изменения в Писаниято, като подредба и преводи също е чрез Божието провидение. Пак ти повтарям: ако вярата ти не те води в любовта, то размисли над нея и направи корекции. Опитвай с една вяра, после с друга, и така докато не попаднеш в Любовта. Разбира се ще имаш много въпроси и много дилеми, много противоречия. Просто продължи да се движиш. Ако искаш пробвай и с атеизма. Това, което ще те направи щастлив - то е истинското.

Значи нашите предци големи грехове са извършили като са се освободили от османско владичество. Всеки получава, това, което заслужава. Да бе, те сигурно само за един живот са станали светци, от едното мачкане и са станали светци, само за един живот унижение. Пък и не знам Рилски някой да го е мачкал. Най - много някоя жена. Понякога смирението е ЕГОугодно, а не богоугодно. Например : знаеш че ако се намесиш лошо ти се пише и оправдаваш страха си с Бога и с постигането на някакви духовни цели. Ами ако Бог иска да се принесеш в жертва, за да спасиш някое детенце да речем ? Предпочитам ако ще умирам от насилствена смърт да го сторя, за да защитя други хора, а не да седя докато ме пребиват с камъни . Прочети житието на светеца и ще видиш, че е мачкан и то доста. Според Будизма всичко е възможно да се случи за един единствен живот. Това е концепцията на Ваджраяна. Помогни си сам, за да ти помогне и Бог. Бог помага, но в кошара не вкарва. Само дето Кришна бил тъжен, че последователят му взел нещата в своите ръце. Защо, защото сам човек не може да изпълни закона, а само го нарушава. Последователят щял да натрупа грях, щото не уповавал до край на Бога.

Покоя е когато няма концептуалност. Идеята за "аз" когато липсва. Животът заочва, когато Христос пристигне. Другото е обикновенно съществуване, което няма нищо общо с Живота. Покоят е началото на Битието. В Будизма казват, че Самсара е пропита от Нирвана. Обичта не е Любов, а Любовта е Живот. Когато човек обича (обита е от ума) тогава е способен да умре. Когато човек Люби, тогава също е готов да умре, но не търси смъртта, защото еднакво Люби навътре и навън и за него е еднакво ценен живота в двете посоки. Човек сам (без Бога) нищо не може да внедри. Когато Божието Царство слезе на земята, то не достига само до сърцето, а слиза по надолу - първоелемента е "Земя", първа чакра, костната система, костния мозък и ДНК-то се изменя. Тогава тялото става ефирно - тяло от светлина. Този Път посочи Иисуса. Той не защитаваше нация, или държава.

Всичко, което Кришна отправя към Арджуна, като съвети, се отнася до вътре в човека. Кришна и Арджуна са също вътре в човека. Войната е също вътре. Две сили, идващи от едно. Това е описал и Лао Дзъ в И-Дзин и "Книгата на Промените". 64 вида промени - 32 тъмни и 32 светли. Шахмат. Борци днес много, но печели този, който губи... "себе си". Не може "ян" а победи, защото нараствайки, успоредно с него, нараства и "ин". Не си ли гледала "Матрицата"? Агент Смит и Нео. Силата на единя рстеше успоредно със силата на другия. Нужен е покой, а не борба. Така и направи Нео накрая, чрез съгласието, приемането... Той успокой борбата. Спря да се бори и прие смъртта... за която апостола пише, че е придобивка. В Тай Дзи нито "ин" е повече, нито "ян" е повече. За да се издигне някой над двойствеността/поляпността, то трябва покой. Да обЕдини. "В движение те се разделят, в покой стават едно." Уан Дзунюе "Въпреки, че промените са безкрайни, принципът е един и същ" Уан Дзунюе

Това е „естествено” само от гледна точка на индивидуалността. Когато има Единение, няма от кого да се защитаваш, защото друг не съществува. Докато е на власт егоизтичното самосъзнание и концепцията за индивидуалност, наречена за по-кратко "его", ще е естествено и барбата и надпревата и съревнованието. После това, когато се познае Единосъщието, горното ще е противоестествено. Против Твоето Си Естество.

За мен няма никакво значение къде ще живея. Където и да е, ще се опитвам да Любя Бог, Творението във всичките му форми, включае хора и природа. Ако не мога да Любя, ще се моля, ще дерзая, за да бъде. Дали ще съм у Факултета, или в Столипиново, дали ще съм в Русия, Алжир, или Япония, то навсякъде е едно. Туй що изпълва формите, и ги прави да съществуват, да се движат, да бъдат, е едно. Ако хората, определящи се като българи, мислят и разбират така, то и у този къс земя, ще има щастие, пък независимо кои го населяват. Нали целта е щастието, а не разделенията? Щото не е ли разделението майка на омразата? А омразата не ражда ли агресия и жаждица за мъст, за реабилитация. Проблем днес за човека е че не умее да търпи своята съдба и все се бори. Всъщност това е най-силната страна на т.н. българи. Това е сочил учителя. Търпението, смирението, приемането, съгласието. Да липсва борба със съдбата, с Бога. Да не си противник, да не си сатана. Днес егото, а и от как съществува, все си измисля методи с които да добие щастието само. Чрез практики, или какво ли не, щото не умее да се остави да умре. Затуй развиваме силата на мисълтта дори. Мда, егоугодно е. Аз желая щастието, в което няма нищо лошо, но методите... А Бог е разпределел на някои единици, или пък народи да познает нещастието, болката, чрез тоягата Божия, чрез страданието, за да дойдат на Себе Си, а егото все бега. Не ще да бъде бито и оправдания му дай да си измисля. Българинът е много умен и затова не умее да търпи. Затуй все хитрува и все на хитър петър се прави, но винаги си остава черен петър, който ненавижда собствената си същност. Нужно е съгласието, приемането и смирението към това което иде, и което е дошло. Пък Любовта и при бедняците дохожда, а май най-вече там. Българинът днес казва: Аз ще се боря за да бъда нещо! Омръзна ми де съм изтривалка! Но Бог е пратил този дух да се въплъти в тяло и в държава, дето да се плати магариите, а то пак борба от страна на индивидуалността, на единицата, щото е несъгласна със съдбата, щото роптае, щото не иска да бъде така... И какво като си нищо? Страшно е, ето какво. Бог праща духът да се роди в дадени условия и да изтърпи утеснения, за да може да еволюира, но духът забравил за това гледа през полгледа на ума, материялния, който търси все материалната изгода и напредък, които не рядко са против Пътя. И пак страдание после, щото дърпане пада... назад. Не бива да се дърпа. Страданието не може да продължава вечно, но не с борба от индивидуалността се печели щастието, а с поражение, с това да се оставиш и Бог да те издигне. Все някого, чрез болката и страданието Кармата ще се отработи, но с роптане и борба, може да се натрупа нова. Кой знае!? Най-хувата черта на бългъринът е смирението. Затова учителя казва, че бългъринът е черния дроб на света. Филтрира емоциите и смирението идва. Само че днес не е така. Българи малко. Днес бългъринът, или по-точно този, който се заве така бяга от смирението, щото да не бъде малтретиран, да не бъде поробен, да не се възползват от него, да не бъде подиграван и да не бъде злоупотребено с него, но българин не знае, че истинския смирен човек Бог го пази и това е неговмата сила. Да, по пътя към мирението има и проверки, в които ще те мачкат, и ще проверяват дали ще избухнеш, дали ще възтанеш в бран, във война, ако устоиш - Внецът на Живота. Днес повечето пългари възтават и не дочакват Подкрепата от Бога. Решават сами да се борят. Сами искат да се оправят. А Иван Рилски не е нападан от Мечки, нито такива святи мъже като Свети Августин, или Свети Франциск. Те са минали през "фурната", мачкани са и смачкан им е бил "фасона". После - Венецът на Живота и Божията подкрепа.

То е и много ограничена гледна точка. Гледната точка на "аз", който съм българин/българка. Кога станах българин? И бължарин ли съм? Амчи га бех севеноамерикански индианец? Или друг? И въобще кой съм "аз"? Външното, или вътрешното? От което и стъпало да понеча да отговоря, все отрицателен отговор ще се пръкне. Не съм българин. БулгАрий е състояние на човека. То е чистата кръв. То е друг вид ген. БулгАрий нямат националност. Ако човек се роди например у Швеция, той ще има самосъзнание на швед, но до колко това самосъзнание е реално!? И Духът, въплътения, има ли си раса, етнос...? Ако ще и България да изчезне, какво от това? Нима ще е някакъв проблем за Духа, за Бога. Дали в циганин, дали у евреин, дали у гръг, или у ескимос... Духът си е Дух. Къде е проблема? Енергията която кара тялото да се движи и която го прави да съществува, тази енергия си е там. Тя е и у цветето, и у глигана, и у камъка. "Лично" въобще не ми е зор за националността, но за човека, щото разлика не виждам! Ама голем проблем, ако България ке се затрие!!! Голем! Голем проблем е и да си "втора класа", а не дай Боже - трета! И какво ако си? Какво е втълпяванно не е зор. Само онзи, който е открил красотата на дъното, само той може да полети в небето. Само онзи, който види у тъмнината светлото, само той ще се нарече зрящ. Какво, ако си на дъното на класацията, ако си мижатурка, или нищожество? Не! Его-то винаги иска да е първенец. И това с националността си е пак от тази игра. Голем зор, ей! Ами ако нема полет? Какво от това? На кой му требва туй сам о чувствие? Човекът е забравил що е то победа, чрез поражението. Победа на Духа! Пророкувам: Идва време без граници и без умствени ограничения (предрасъдъци), граничещи с фанатизиран национализъм, или въобще с национализъм, щото границата е тънка между тях, пък и двете са недостиг на Духовен поглед.

И кой ли учЕн ще определи що е то равновесие и според какви критерии? Ами разбира се - ентропията е критерия... ммм по вероятност, според възможностите... Важните думички са за важните ора. А за таквизи, като мен глупаци, ще остане мястото на зрителя, наблюдаваш лутането на учЕните ... от трън та на глог. Да беха поне намерили защо теорията на относителността и квантовата и "приятелка" са несъвместими. Яко опъване на стун(н)и ще пада, дорде не скинат лирата. Ама кой ме бие през устата, та да дрънкам!? А и не плащат десятък! Напретват де, не може да се отрече. По системата две напред и една назад. Пак е нещо, особено, ако си викал "всичко коз", с Таро-то, а не да играеш "пас" като косето босето!

Имам два въпроса: Понеже не ти е ясно къде се намира Висшия Аз, защо реши, че той е само обвивка? Кой казва, че тези решения се взимат само между преражданията? Следващото видео е с неща, от които мислех да правя някакъв вид кабалистично таро. В последствие се отказах...

Ами не знам как може от една духовна практика да се натрупва агресия, която да е необходимо да бъде освобождавана в последствие. А и това освобождаване на мен повече ми приличаше на обсебване. При всички случаи в него нямаше нищо съзнателно, а предимно животинско. В това емоциите (не бъркайте с висшите чувства) да владеят ума на човека не може да има нищо ползотворно. Низшите емоции е необходимо да бъдат заменени от духовните чувства иначе всичко прилича на християнското опрощаване на греховете: правиш престъпление и после отиваш при свещеника да се покаеш, след което вече си чист и знаеш, че каквито и неща да вършиш, винаги ще можеш да се покаеш. Та по същия начин с чистенето: можеш да трупаш безотговорно всякакви боклуци в себе си, но знаеш, че като ги изчистиш всичко ще бъде наред. Да, ама не. Ами когато човек зпочне да работи на ментално ниво, с ума си, той започва да приживява своето откровение и в последствие това, което в Библията е наречено "страшен съд", но преди той да настане, Дяволът (егоизтичното съзнание) доста се бунтува. Толкова енергия се натрупва понякога, а тя е електрическа, че човек буквално може да полудее. Тогава, а и преди това е добре да бъдеш в сърцето и да уповаваш на Бога, но ако си се заел "сам" да се издигаш духовно, тогава падението ти в тези бъдещи моменти не може да не е голямо. Плач, страх и скърцане на зъби.

Всичко е под влияние! Цялото Битие се управлява от един всемирен Дух. Всичко е под негово ръководство, независимо това, че мнозина се считат за нещо индивидуално, независимо и отделно, с което разбира се се опълчват на въпросния, навлизайки в борба и опит за установяване на нещо известно като "лична свободна воля". Такива искат управлението за себе си. Те да господаруват и да се разполагат с живота, да решават кое как е и "кой да кара влака", с което са станали противници на онзи Висш Дух, а знаем от Библията и библеистиката, че Сатана в превод е "противник на Бога". http://www.kabbalah....d=62&Itemid=167 Което ще рече - ум без Дух, или съзнние, което не се е самоосъзнало, като Дух/Атма(н); концепция за индивидуалност - его. Аз де.

Привет, Христо6! Във всеки един филм се ползва като база и "реаността", независимо колко широка сфера обхваща тя. Вселения колкото щеш. Днес може да се срещнат у всекиго - частично, или почти пълно. Най-драстични са случаите при хората, определяни, като психично болни, но и болшинството "други" хора, ако не и всички, страдат от тези така наречени вмешателства. "Не се знае" кой на какъв Дух е! Често се случва да бъдем свидетели на явлението дисбаланс. Не еднократно сме виждали как някой избеснява, та чак стига до там, че не е на себе си от гняв/яд. Има една "теория", която споделям, а тя е че тези неща са предизвикани най-често то астрални и ментални същности, който просто имат необходимост от подобни изживявания и се "мушкат" в "теб" за да си ги получат.. Не радко можеш да погледнеш към себе си, или да дочуеш от "друг" откровението - "дявола ме кара". Освен в поп-фолка (http://jwak.net/media/24291/), този израз е съвсем на място, наблюдавайки света, себе си и хората. Та дявола, бесовете, духовете могат да карат всеки каквото ли не, та даже да пише във форум! Това си е все карма и обвързаността на човек с "илюзионите" - сфери на съществуване, където царува разделението и индивидуалностите. Именно тази обвързаност и зависимост се проявява и тялото робува, но не само на "твоята" същност, но и на "чужди" същности. Друг е въпросът кой си "ти" и кои са "те" и има ли разлика между "вас"!? Ето защо в Будизма се казва, че всичко това се случва в теб, в твоето съзнание и че вън от него има само Пустота. Всички тези шест сфери на Самсара, където се лута съзнанието на човек след смъртта на физическото му тяло, се считат за бардо. "Думата "Бардо" буквално означава "между две (положения)". Във физическо-философски аспект тази дума се използва за обозначаване на състоянието на индивида в промеждутъка след физическата му смърт и преди поредното му прераждане или освобождение, т.е. състоянието между (физическата) смърт и (в повечето случаи) поредното прераждане." Физическия човек е също в една от тези сфери и като част от тази съвкупност не е независим. На ментално ниво съществуват всички видове съзнание и те често се преплитат. В микрокосмосът имаме гръбначен стълб, чрез който, посредством канала, съзнанието достига до най-дълбоките недра на организма/физическото тяло, което самото то е сътворило. По време на смъртта съзнанието започва да се изтегля от този гръбначно-мозъчен канал, преминавайки през редица енергийни центрове, които на свой ред са еквивалентни на всички сфери/светове на съществуване, както и врати към тях. На границата със смъртта много хора имат усещането и преживяват движение в тунел, в чийто край ги посреща Светлината. Тази светлина е светлина от някоя от сферите. Според еволюционното ниво на съзнанието/духа, то папада в това ниво, което най му приляга, преди отново да се върне за нова инкарнация на физическо ниво, или другаде. Та макрокосмосът е същото като микрокосмвосът. Каналът на грънвачния стълб е това, което на макрокосмическо ниво се нарича и преживява като тунел. Все пак човека и човешкия организъм е образ и подобие на Битието. Работейки на физическо ниво с тялото си, ние работим и на макрокосмическо ниво. Според това какво се случва с човека, какво преживява, как се държи и пр., може с абсолютна точност да се изчисли на какъв дух е, т.е. какво моментно влияние работи в него и къде се намира за момента "той самия". "Лично аз" съм навлизал не на едно и две места, както и в "мен" са навлизали не "един", или "двама". Много интересно е това да бъде наблюдавано по време на секс, разбира се, ако човек има зрение за тези неща. Може да се наблюдава, как по време на акта, в мигове на високо ниво на похот, на страст, или даже на сексуална извратеност в голяма, или малка степен, човекът отсреща, а и ти самия се изменяте. Лицето се променя, естрално се променяш, като образ, етерно, ментално. Самата ти муцуна/физиономия придобива други черти. Виждат се доста интересни неща, даже някои от тях са стряскащи! Може да се наблюдава и присъствието на "други" същества/същности, които наблюдават, пък и не рядко всичмат участие в секса, дори и без човек да разбере за това, защото самият човек не счита тези неща за ненормални. За него те са естествени прояви, които го съпътстват от както се е родил. Той е свикнал с тях и не може да ги различи като "чужди". Тук, след толко много изписани глЮпости от моя страна, е редно да се появи въпросът "кой си ти всъщност?" Коя е твоята истинска природа/същност? И ако до ментала (третото око; шеста чакра; шести кръг от Самсара) включително всичко все още е в разделения и индивидуалности, то значи ли, че това е реалност? Кой си ти?

Седемте принципа са многоименни, сиреч са познати под много имена. Думите са разбира се само форми за предаване на същността. Ето как изглеждат тези 7 при Ошо: физическо етерно астрално ментално духовно космическо нирванично Някои ги виждат така: 1. Ана Мая Коша - физическото тяло 2. Прана Мая Коша - тялото на виталните енергии 3. Мано Мая Коша - менталното тяло на чувствата и емоциите 4. Виджнана Мая Коша - интелекуалното тяло на разума и логическата мисъл 5. Ананда Мая Коша - причинното тяло Други така: - физическо - еторно - астрално - душевно (интуитивно) - кармично (каузално) - ментално - духовно В Будизма се говори за Шест Парамита (шест нива на самсара, на илюзията): http://bg.wikipedia....%B8%D1%82%D0%B0 Първата е свързана с щедростта. Щедростта е обратна на материализма, на скъперничеството, които се базират в първи център/чакра. Втората е свързана с дисциплината и етиката. Във втори център е взаимоотношението ни с околните - партньор, родители и близки, както и дисциплината, упоритостта и волята. Третата е свързана с търпението, а то е невъзможно без знание върху същността на нещата. Това знание ни прави разбиращи съществуването на дълбочинната справедливост и на Закона за причината и следствието. Тогава вече знаем, че не бива да реагираме противодействайки, подтиквани от чувство за ощетеност и търсейки реабилитация. Четвъртата е свързана с медитацията (тук си позволих да разменя местата с петата Парамита) - Пустотата на сърцето, четвърти център. Петата е свързана с усърдието и радостното усилие - често се казва, че който се издигне до там, започва да отработва своята карма директно. Често е съпътствано от песнопения и служене. Пети център. Шестата е свързана с мъдростта, но не тази на обикновенния ум, а Божествената мъдрост или тази мъдрост, която Будистите наричат "Мъдростта на Буда", спускаща се от седмия център (Буда природата; Пустотата) към шестия. http://religiology.o...ddhism/samsara/ http://ru.wikipedia....%80%D0%BE%D0%B2 Учителят (Беинса Дуно) ги е видял (не без помоща на Духа и Библията) пък така: - Духът на Любовта - Духът на Светостта - Духът на Мъдростта - Духът на Душата - Духът на Истината - Духът на Силата - Духът на Благодатта "Които са седемте Духове Божии разпроводени по всичката Земя." Откровение 1:20 тайната на седемте звезди които виде в десницата ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника които си видел седемте църкви са. Та е много важно да се уточно какво се има в предвид под "аз". Дали е аз, или аз, или аз, или аз, или аз, или пък/пак аз и кое от тези аз-чета считаме и визираме като висше свое? Според мен, когато си "вън"/"далеч" от Бога, виждаш духът си като "аз", като индивидуалност, т.е. в дуалноста на "аз" и "ти"/Бог си, но когато се случи сливане и единосъщие, то тогава това "аз" не съществува, изчезва. Вече го пействах следното, но считам, че тук е много подходящо да повторя действието: Пръстенът (Малкият Небесен Кръг) може да бъде пазен само от едно дете - чист по сърце. Хобитите от гравството - там е една от трите сили.

Римляни 7:22 Защото според вътрешният человек съуслаждавам се в закона Божий; 2 Коринтяни 4:16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. 2 Коринтяни 5 1 Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. 2 Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище, 3 стига само, облечени с него, да не се намерим голи. 4 Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. 5 А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това. Ефесяни 3 16 да ви даде според богатството на славата си чрез неговия Дух да се утвърдите крепко във вътрешния человек, 17 чрез верата ви да се всели Христос във вашите сърдца, щото, вкоренени и основани в любовта, 18 да можете да разумеете наедно с всичките светии що е широчината и дължината и дълбочината и височината, 19 и да познаете любовта Христова, която превъзхожда всеко знание, за да се изпълните с всичката пълнота Божия. 20 А на того който по действуващата в нас сила може да направи несравнено повече от колкото просим или мислим, 21 нему слава да бъде в църквата чрез Исуса Христа във всичките родове от века до века. Амин.

Да, точно за тези неща става дума. Йоан 1:16 И всинца ние от неговата пълнота приехме, и благодат за благодат; Откровение 22:1 И показа ми чиста река от вода на живот, бистра както кристал, която изхождаше от престола на Бога и на Агнето ... 17 И Духът и невестата казват: Ела; и който чуе нека рече: Ела; и който е жеден нека дойде, и който иска нека вземе даром водата на живота. 18 А аз свидетелствувам всекиму който слуша думите на пророчеството на тази книга: Ако приложи некой на това, Бог ще наложи на него неписаните в тази книга язви; 19 и ако отнеме некой от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме неговата част от книгата на живота, и от светия град, и от написаните в тази книга. 20 Казва онзи който свидетелствува това: Ей, ида скоро. Амин; Ей, дойди, Господи Исусе! 21 Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

Хайде юруш ...на черешите ... Това всъщност е от Библията. Потърси, ще го намериш. Освен всичко друго означава, че всичко се постига с индивидуални усилия. Като говориш за бране на череши, плодовете може да стоят на дървото, но човек трябва сам да ги достигне и да ги събере, т.е. да ги вземе. Със сила, защото плодовете няма да паднат сами в ръцете му. Във връзка с темата се сещам за думите на Буда, че човек е това, за което се мисли. Цариградски превод: 16 И тъй, моля ви се, бъдете подражатели на мене. 17 За туй ви проводих Тимотея, който ми е любезно и верно в Господа чадо, който ще ви напомни моите в Христа пътища, както поучавам на всекъде във всека църква. 18 Но некои си се възгордеха като че немаше да дойда аз при вас; 19 но ако ще Господ аз скоро ще дойда при вас, и ще позная, не словото, но силата на тези що са се възгордели. 20 Защото царството Божие не е в слово, но в сила. 21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? или с любов и кротък дух? Превод от 1940 г.: 16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене. 17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква. 18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас. 19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели. 20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила. 21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух? Царството Божие: Римляни 14:17 Защото царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир и радост в Духа Светаго. http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=2 Матей 19:24 И пак ви казвам: По-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие. Марк 1:15 И казваше: Времето се изпълни, и приближи се царството Божие; покайте се и вервайте в благовестието. Марк 10:14 Това като виде Исус възнегодува, и рече: Оставете децата да дохождат при мене; и не ги възпирайте; защото на таквизи е царството Божие. Марк 10:15 Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие като дете, нема да влезе в него. Марк 10:23 А Исус погледна около си и казваше на учениците си: Колко мъчно ще влезат в царството Божие тези, които имат богатство? Марк 10:24 А учениците му се смайваха за неговите думи. И Исус пак отговори и рече им: чада, колко е мъчно да влезат в царството Божие тези, които имат надеждата си на богатството? Лука 6:20 И той подигна очите си към учениците си и казваше: Блажени вие сиромаси; защото е ваше царството Божие. Лука 7:28 Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по голем от Иоана Кръстителя; но най малкият в царството Божие по-голем е от него. Лука 17:20 И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие нема да дойде с изглеждане; 21. нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е. Йоан 3:3 Отговори Исус и рече му: Истина, истина ти казвам: Ако се не роди некой изново, не може да види царството Божие. Йоан 3:5 Отговори Исус: Истина, истина ти казвам: ако се не роди некой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.

из Завета на цветните лъчи на светлината: Духът на Силата; виолетови лъчи Със силата на Духа Божия. Рим. 15;19. Царството Божие не е в слово, но в сила. 1. Кор.. 4;20. Смиреният духом. Иса. 57;15. Не чрез сила, ни чрез крепост, но чрез Духът ми, говори Господ Бог. Зах. 4;6. И най-големият от вас, да бъде вам слуга. Ев.М. 23;11. Принесете Господу, синове на силните, славата на името Му. Пс. 29;1. С Бога са силни. 2. Кор. 10;4. Чрез неговият Дух да се утвърдите крепко във вътрешния човек. Еф. 3;16. Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа, и в силата на неговото могъщество. Еф. 6;10. Отец на Светлините Виолетови лъчи Сила Ето, давам ви власт да настъпвате змии и скорпиони и над всяка сила вража и нищо няма да ви повреди. Ев.Л. 10;19. Има някой от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Царството Божие дошло в Сила. Ев.Мр. 9;1. Що е това слово, при което Той с власт и сила повелява на нечистите духове да излязат? А вие седете в Йерусалим докато се облечете със сила отгоре. Ев.Л. 24;49. Могъщество Силният ми стори величие, и свято е Неговото Име. Ев.Л. 1:49.

До колкото знам, будния човек - за него Учителя/Бог е навред и той Го вижда навсякъде, което предполага, че от всичко и всеки (до колкото съществува разделението) извлича поука. Но знам също, че тези неща човек ги разбира, ако му е дадено да ги разбере. "Аз - това си ти, ти - това съм аз Рамачандра (въплъщение на Бога) веднъж попитал великия сподвижник Хануман: - Сине мой, ти как гледаш на мен? Когато мисля за себе си като за въплътен - отговорил Хануман, - аз съм твой слуга, а ти - моят господар. Когато мисля за себе си като за Джива (т.е. висше "Аз"), аз съм част от теб, а ти - всеобщото цяло. Но когато мисля за себе си като за Атман, тогава ние с теб сме едно. Тогава чувствам, че аз - това си ти, а ти - това съм аз."