Ники_

То, Вальо, всичко това дет си го копи-пействал от таз книга, приписана на Хермес, е убаво, но не забаляза ли някой, че дори преди това описано падение, което се е случило с този "богоподобен" човек, поради изгарящата му "любов" към природата, та дори преди това, пак имаме дуализъм - Човекът и Бог, две , а не Едно. Дори преди това, пак имаме несъвършенство, което се изразява в нещо, познато днес като страст и завишена емоционалност и привличане, което е изпитал тоз ти ми човек към въпросната природа. Освен това, несъвършенството на същия човек се показва и в неговата слепота и във възможността да допусне грешка, която да го лиши от тъй "характерната" му божественост. Две "неща" (най-малко, ако не броим такива "неща" като "смъртните същества и безразсъдните животни" + природата), Вальо - Бог и човека. На мен ми намирисва на множественост, която никак не се вмъква в Единосъщието, щото различните "неща" не са едно и също нещо, нали!?! Та ударението което поставям с това си мнение, е че разделението и множествеността, отделността от Бога е много преди само падение на човека. Поне така се вижда от преставената до тук от вас космология. Човекът преди да падне някакси не е бил достатъчно божествен, след като въпросното съзнание е било склонно към това само да се прецака. То нали според вас, това си е яко прецакване? Та въпросът ми е - Защо да драпаме към този човек, и към това състояние, което е било преди въпросното заслепено от разни неща падение, след като този човек в това си състояние никак не е бил достатъчно божествен, за да нема липси, копнежи и желанийца, който от своя страни никак не са по-различни от тези, които ти имаш днес да речем? Защо да искаме да се върне на това ниво, след като в него ние няма да имаме достатъчно акъл, който да не гарантира да не я овапцаме отново? Айде са, кажи ми, моля! --------------------------------------------------------------------- Само за мен си - защото имам копнеж към дома. И съм се посветил на този копнеж, защото е единственото, което имам. Толкова съм беден. Но нали ти самият твърдиш, че не друг, а пак ти си избрал за себе си нов дом - където е природата, материята, поради изгаряща любов? Сега какво, новото жилище ли не ти харесва, или любовта към него е изчерпана? Щото и в християнството е подобно, но подобно, защото там пак се говори за състояние наречено "първият Адам", но се говори и за състояние наречено "последният Адам", който е повече от първия и до което по-високо състояние се достига посредством ... ммм да речем Любовта. Колкото до първото състояние, на първия Адам, ето какво е писано в Библията по този интересен въпрос: ІІ Коринтяни 5 глава Ами така го е видел апостола. СТига само облечени с нашето небесно жилище да не се намерим голи, тоест да се окажем в първичната си недостатъчност, а сиреч в онова несъвършенство, в което е този човек, за който разправяш, дет е бил такъв по рода си преди падението. п.п. И още нещо кат добавка. Това, братко, то не че ми е много приятно да го кажа и често отбягвам да го правя, та това да отхвърляме плътта и да копнеем за Небесното си Жилище, или за Дома, както го наричаш, това си е, приятелю мой, големо сметкаджийство и пак е в угода на същия аз, от който ужким искаме да се отървем. Егоизтично желание е с други думи - да заменим едни гадни (според "нас") условия, с по-добри, дет да ни е гот. Нема как да се получи, вервай ми. Копнежа не бива да бъде към угодата, т.е. да е егоугоден. "Обратния билет", а сиреч за да достигнем до това ниво, в което да не се намираме сами себе си голи, несъвършени, се купува с Любов към Бога, т.е. Той раздава спасението, поради Любовта. Писано е, че ако искаме да спечелим Вечния Живот, ще го изгубим. Ако целта ни е егоугодна печалба, то няма да успеем. Любовта - тя сама по себе си е е наградата и живота и точно за нея говори апостола, че тя е "нещото", с което "да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота".

То, Вальо, всичко това дет си го копи-пействал от таз книга, приписана на Хермес, е убаво, но не забаляза ли някой, че дори преди това описано падение, което се е случило с този "богоподобен" човек, поради изгарящата му "любов" към природата, та дори преди това, пак имаме дуализъм - Човекът и Бог, две, а не Едно. Дори преди това, пак имаме несъвършенство, което се изразява в нещо, познато днес като страст и завишена емоционалност и привличане, което е изпитал тоз ти ми човек към въпросната природа. Освен това, несъвършенството на същия човек се показва и в неговата слепота и във възможността да допусне грешка, която да го лиши от тъй "характерната" му божественост. Две "неща" (най-малко, ако не броим такива "неща" като "смъртните същества и безразсъдните животни" + природата), Вальо - Бог и човека. На мен ми намирисва на множественост, която никак не се вмъква в Единосъщието, щото различните "неща" не са едно и също нещо, нали!?! Та ударението което поставям с това си мнение, е че разделението и множествеността, отделността от Бога е много преди само падение на човека. Поне така се вижда от преставената до тук от вас космология. Човекът преди да падне някакси не е бил достатъчно божествен, след като въпросното съзнание е било склонно към това само да се прецака. То нали според вас, това си е яко прецакване? Та въпросът ми е - Защо да драпаме към този човек, и към това състояние, което е било преди въпросното падение, след като този човек, в това си състояние, никак не е бил достатъчно божествен, за да нема липси, копнежи и желанийца, които от своя страни никак не са по-различни от тези, които ти имаш днес да речем? Защо да искаме да се върне на това ниво, след като в него ние няма да имаме достатъчно акъл, който да не гарантира да не я овапцаме отново? Айде са, кажи ми, моля!

В тази връзка за Мария и еврейското значение на това име ("„Мария“ на еврейски значи солена вода." Беинса Дуно), което Учителя посочва, предлагам и тази беседа: http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2059 За солта, РН-то, състоянието на кръвта и за това, кой е благ, кой кисел, кой е солен... Средната точка, средата между киселината и основата, между тези два полюса, се намира в числото 7. За киселинно се смята всичко, което не е равно или по-голямо от 7-цата. Киселинността в организма, токсичността - това е нещото, върху което да работи всеки. Дишането е метод. Будното съзнаване е метод, Физическите, или умствени упражнение също са метод, а може и всичко изброено да тук, комбинирано по различен начин, а защо не и накуп. Остатъчните газове от така нар. клетъчно дишане е самата киселинност. Те са причина за това един човек да бъде припрян, рязък, яростен, дързък, гневен, да се сопка и т.н. Лично аз имам достатъчна опитност с тези състояния, както и борбата с тях. За тази борба се е изписало много. Аз не успях да победя, защото насилието роди само насилие. Насила не успях. Когато имам смирение и умствен покой, тишина и пустота от мисли, то нещата сами се получават. "Не аз.." както е казал апостола. По Благодат, за да не се похвали никой, чрез личните си дела... Та солта се намира в числото 7, а както мнозина от вас вярват и усещат - има 7 главни енергийни центрове в човека, които отговарят на 7 нива на съзнание, 7 свята и пр. Солта, до колкото ми е извесно, е слествие на туй седмо "небе"/чакра в човека, а сиреч на покоя, който е и баланс между два полюса (както и на двете мозъчни полукълба) и тяхна хармания. И ако "Мария" е термин, с който и кабалисти и древни библеисти и Христови сподвижници и др. знайни и незнайни, се отбелязва някакво по вид съзнание, което, като присъщо на всяка жена (но тук пиша за принцип - за женския принцип), се грижи за дома (тялото, сърцето), за разлика от мъжа (като принцип), който от време Адамово е все в пряка връзка с Бога, то този принцип е тясно свързан с логическия ум, който при това е дествен, непорочен от всякакви умствени схеми, свързани с неточните разбирания за отношението към живота и Бога. С други думи - "Мария" - това са необременени от порока мисли, чисто съзнание, което е отправино само нагоре в посока Бога. И точно такъв е живота на познатата ни Приснодева и майка на Младенеца, до преди да бъде дадена на мъжкия аспект на съзнанието - Йосиф. Тя е праведна и непорочна. Живее в постоянна оттаденост към Бога. Такава бива да бъде и мисълта в ума на човека, за да зачене от Светия Дух и да роди Христово съзнание. Чиста, праведна мисъл, сол.

Тези, които визираш, че са "населили" астралните и етерни сфери с ментални мисли, са вече от двойствеността, която сам наричаш "ние"/""нас". Това, което описваш е следствие от отделянето. Самата космология на Богомилството по началото си е дуална. Л. и С. както ги наричаш са принципи, които вече са се отделели като неединосъщни с Твореца, и които са вече индивидуални по своето съществуване. Но! Приди това как е било? Казвате, че тези принципи имат своята Божия "следа", т.е. в тях присъства някаква по вид божествена остатъчност. Приди да се оформят като нещо отделно от Бога и да навлезат, поради това в двойствеността на разделенията, как е било и били ли са те, т.е. "вие"? И откъде силата, че те да се оформят като отделни принципи? Пишеш за "ние", "вие", "те", но всичко това е вече дуално, а не божествено. Луцифер преди да се отдели кой е бил? Пак ли е бил нещо неЕдиносъщно от/с Бога? Будизма твърди, че животът в тази сфера и телесното тяло са шанс и прекрасна възможност, която се явява въднъж на еди колко си прераждания. За будистите физическото тяло е условиято за да се премине в сферите на буда. Във ваджраянския будизъм, та дори и в махаянския, на тялото се гледа като превозно средство и като дреха, която можое да се видоизмени. Много реализирани будисти не оставят телесни останки на земята и труп за погребение. Явлението се нарича "тяло на дъгата". Без земята, физическото тяло, не може да бъде позната ясната и сияйна природа на небето (Буда природата). Ето едно хубаво видео за Диамантената колесница в тази тема ТУК. В даоизма се говори много пак за земното, за формата. Тай-Дзи-Цюан също лежи на хармонизиране на външното (природата) с вътрешното (телесните енергии). Познато е повече като Тай Чи. Без тяло не може да бъде осъзната, натрупана и трансформирана т.н. възпроизвеждаща енергия "Дзин". Без тяло не може да се обхване, осъзнае, развие и трансформира Ци (жизнената енергия). А без Ци, не може да се осъществи Шън (Духовната енергия), която е и самият Дух в Дао. Трите заедно произвеждат "Елексира на Безсмъртието", което пак не е възможно без тяло и без любов към Земята, като първоелемент и сфера. Има три вида безсмъртни в Даоизма, като последния вид, също като във Ваджраянския Будизъм, Християнсвото, Кабала, също и в някои течения на Исляма, също не оставят тяло за погребение. То служи на човека, на Духа/Шън за превозно средство в другите сфери. "Небесни безсмъртни" ги наричат. Има много извесна поговорка по този въпрос: "Само от калта може да израсте лотус." В процеса на растеж първоначално е тъмно - докато семето е още в Земята (материалното), после става по-светло, по ефирно - когато семето стане кълн и се покаже над Земята, навлизайки във Водата (духовното израстване). Трябва да премине през цялата Вода и да намери Небето (чистата природа на нещата). Тогава и само тогава може да се наслади напълно на лъчите от Слънчо (Любовта). Разбира се, те (лъчите) достигат и до Земята и вътре в нея. Достигат и до Водата и вътре в нея. Колкото по дълбоко, толкова по-малко/слаби/малко осезаеми. Без Земя обаче няма живот за семето. А без живот няма смърт. Смъртта е нужна за това семе, но при тази смърт то не умира, а само се претворява в кълн - покълва/новоражда се. Придишната му обвивка не изчазва, тя е като храна за това семе и е такава. То се ползва от нея. Земята пък е неговата защита, за да не угасне то преди да покълне и да даде плод/цвят. Какво е нужно на семето? Няколко неща от които плодородна Земя, а тя е такава, когато не е пренебрегвана.

Животните не са ли просто друга еволюционна верига? Не ми се вярва да са дело на Сатаната. Сатана и Луцифер/Прометей едно и също ли е? Тъй както гледам себе си, Божидаре, все ми се види, че не друг, а аз съм Сатана, сиреч съзнанието, което в мен се счита за нещо отделно от Бога. Съзнанието, което се изживява, като управител, господар и което жадува власт и признание - да му се покланят, да го величаят и пр.. Вече ми е напълно ясно защо древните са казвали, че врагът не е вън от човека, той е вътре в човека. Той е самият човек. Аз и Бог - две неща. Аз искам, аз мога, аз знам, аз ще бъда. Аз, аз, аз... Много съм наблюдавал животните в опит да открия имат ли те подобно самосъзнание като моето, демек знаят ли, те че са живи, че съществуват, че са индивидуалности? Да, имат... но имат усет/съзнание за това в много кратък период от време - за мигове. При растенията е още по-кратко, а при минералите тази съзнателност почти липсва, толкова е нищожна. Но знаеш ли кое ме удивлява напоследък? Това, че от всякиъде и от всеки надзърта и ме гледа Той, Създателя. Но сигурно, братко полудявам! Не е за вярване дори за мен.

Подобни оправдания ги слушаме и от нашите попове, когато немат отговор и когато не им изнася нещо. Ей, от девет кладенеца вода ще донесат, за да си защитят схемите.

Петър Дънов ,"Да възлюбиш Господа" П.П. Това е мое становище; то е принципно и го изказвам само от свое име, без да визирам конкретно никого и без да влизам в коалиция с никого. Всички сме братя и сестри, (макар че някои от нас още не го съзнават ясно. Ще ги почакаме търпеливо)... Е, под "любете враговете си" Иисус едва ли е визирал Земята, океана, природата, животинките и пр. неща от този свят. Че защо му е на Учителя Беинса Дуно да въвежда хората в хармония със същия този свят, след като той е дело на Сатана? ----------------------------- Поради обективните атмосферни и планетарни условия Учителят не е инициирал Втори, Трети и Четвърти окуултен клас. Д-р Щайнер също не успява - антропософите вече осемдесет години предъвкват само Първи окултен клас. Чак във Втори окултен клас следва....това, което не е казано ясно. Но е подготвено, и то добре. Поклон пред Учителя! Значи да очакваме в следващите инициации да ни инициират с отхвърлянето на този свят? Разбирам, брате!

Ами не е свързано само с твръдоматериалната сфера. Тя (твърдоматериалната сфера) е една от седемте велики принципа, които Учителя е посочил и в "Завета от Цветните Лъчи на Светлината". Егоизтичното съзнание е това, което е противник на Бога и ако Бог е Любов, то всичко, което води до смърт е против Бога - Противник на Бога. Земята - нима в този материален свят не може да властва любовта. Видно е, че не още и не за всички, но това ще бъде. Когато Небето "слезе" на Земята. Будистите казват, че Самсара е Нирвана и че Нирвана е Самсара. За всичко друго има една дума - "дуалност", със синоними "полярност", "двойственост" и пр.. Нирвана - Самсара; Горе - Долу; Небе - Земя; Духовно - Материално; Този свят - Онзи Свят; Тук - Отвъд; ниско - високо;... Първият път, когато се случи... не помня, май сър разказвал тук някъде, а не че от значение, та първия път когато нещото се случи с мен, изведнъж получих отговорите на толкова много въпроси, при това без да ги задавам в дадения момен. Кат че ли стана едно голямо вътрешно преподаване. Имах отговори приди да се се оформили даже въпросите. Хей така мигновено. От тогава до ден днешен процесът продължава, въпреки че вече почти нямамам въпроси. Разбира се, отговорите на въпросите е нищо в сравнение с любовта, от която онемяваш в захлас, която ме е спохождала, когато ме е огрявал и мен "късмета".

Петър Дънов ,"Да възлюбиш Господа" П.П. Това е мое становище; то е принципно и го изказвам само от свое име, без да визирам конкретно никого и без да влизам в коалиция с никого. Всички сме братя и сестри, (макар че някои от нас още не го съзнават ясно. Ще ги почакаме търпеливо)... Е, под "любете враговете си" Иисус едва ли е визирал Земята, океана, природата, животинките и пр. неща от този свят. Че защо му е на Учителя Беинса Дуно да въвежда хората в хармония със същия този свят, след като той е дело на Сатана?

От тук е видно, че тази Божествена сфера на съществуване, където цъфти и кипи от Любов е също битейна, т.е. нещо, което е, което съществува, което бъде/биде (из значението на думата "битие"). Що обаче в дори тази сфера аз съзирам индивидуалности, на аз, ти, той, тя, сиреч множества, които са отделни от Бога и които не са Единосъщни с Него? И бива ли така, там да има неждаещи се от Божия Светлина, при положение, че всички еднакво приемали от нея, щото е писано в цитата, че: "Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея.". И ако едни имат повече възприета Божествена светлина, та да им се образува т.н. излишък, спрямо други, у които тя е във видим недостиг, то няма ли опасност от завист, омраза и пр. неща. Чесно да кажа много несъвършенна ми изглежда тази "божествена" любовна сфера. Сякаш е взаимствана от това което умът познава в този свят (твърдоматериалния).

Интересно е също - Кой, според вас "прецака" човека? Този който го сътвори от "кал" и който, според вас, изходатайства от Бога "нещо", чрез което да съживи формата? Или този, който според вас даде в "плен" първичното начало, което е вечно, на така ненавижданата от вас материя? Кой може да считате за ваш творец, в това си естество и кое е ваше естество и защо то, според вас е затворено в такова долно творение - творение на творец плагиат? Божа работа, нали? Ама незнам защо не се сърдите на Бога, че е позволил да бъдете роби на демиурга (Сатанаил) в този "мръсен свят", наричан от вас "диалектичен". ---------------------------------------- Николай, от години си говорим с тебе, поне в три форума, и е ясно, че няма да се разберем. На различни езици говорим. И все пак ето една приказка от една моя приятелка по въпроса, който поставяш. ---------------------------------------- Преди безкрайно много време хората били щастливи и не познавали тъгата. Те живеели в други пространства а домовете им били прекрасни златни балони. Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея. Живота им бил един непрекъснат процес на щастие и напълно достатъчен, те били отворени, а домовете им - златните балони, бил самия Бог, любовта му. Докато един ден един от тях не поискал да се погледне, да види какво е. На стеничката на златния му балон моментално се появило огледално стъкло. Поискал да види още, появило се друго стъкло, после още едно и още... Облепил си целия балон от вън и отвътре с огледални стъкла. И се видял - красив и божествен, какъвто наистина бил. Но вече не можел да гледа навън, само отразявал онова, което било останало в него. Не можел и да поема светлината заради стъклата, макар тя да опитвала да го достигне. Другите видели щастието му и го последвали. Облепили и своите балончета с огледални стъкла и заживели в тях с усмивка, забравяйки за светлината... След време божественото огънче в тях се смалило и изгаснало, чакрите се затворили, човекът се втвърдил и потъмнял от липсата на любов и вече нямало как да поема или пропуска. Никъде по света не останала истинска живинка, света бил мъртъв. Огледалата отразявали самия човек отвътре и мъртвия свят отвън. Изкуствената светлина полепвала по стъклата и ги заздравявала. Настъпила безкрайна тъга. Един ден един от тях се пробудил и започнал да търси живота, който сам бил погубил. Заблъскал по стъклените огледала, едно се пропукало, Бог откликнал на вопъла му и му изпратил спасителен лъч. Човекът счупил още едно огледало и светлината се разширила. Изпотрошил многобройните стъкла и стени, и когато не останали, започнал да пробива натрупаното вътре. А любовния поток на Бога придържал треперещата му ръка докато не се превърнал отново в канал на светлината. И я насочил към другите... Един по един стъклените затвори се пръскали на парчета и хората се връщали към своето първоначално занимание - да предават нататък. Искали да спасят всички, защото знаели - докато не бъде освободен и последния от тях, златните балони нямало да се образуват отново. Днес към земята се спуска невидима светла верига от освободени, които достигат най - високите небеса, достигат самия Бог, а долу на земята който успее да я види разбива стъклените си стени с нея. И тази верига ще бъде жива и няма да прекъсне своето дело до последния Атом, спящ в стъкления си свят. Защото Ендура не е края на тъгата, Ендура е началото на труда за спасение на другите. Напълно те разбирам, брате! Тези други пространства, са явно извън тази битийност, щото до колкото разбрах по-преди писа така: Бъркам ли? ----------------- Не бъркаш. Намасте! Може ли да изброиш сферите сътворени, според вас, от демиурга и сферите сътворени, според вас, от истинния Бог и Творец?

Ами щом на мнозина вашето участие е образувало подобно впечатление, което да доведе до визираните от теб изказвания, значи... е добре да се размисли.

Интересно е също - Кой, според вас "прецака" човека? Този който го сътвори от "кал" и който, според вас, изходатайства от Бога "нещо", чрез което да съживи формата? Или този, който според вас даде в "плен" първичното начало, което е вечно, на така ненавижданата от вас материя? Кой може да считате за ваш творец, в това си естество и кое е ваше естество и защо то, според вас е затворено в такова долно творение - творение на творец плагиат? Божа работа, нали? Ама незнам защо не се сърдите на Бога, че е позволил да бъдете роби на демиурга (Сатанаил) в този "мръсен свят", наричан от вас "диалектичен". ---------------------------------------- Николай, от години си говорим с тебе, поне в три форума, и е ясно, че няма да се разберем. На различни езици говорим. И все пак ето една приказка от една моя приятелка по въпроса, който поставяш. ---------------------------------------- Преди безкрайно много време хората били щастливи и не познавали тъгата. Те живеели в други пространства а домовете им били прекрасни златни балони. Поемали божествена светлина през най - горната си чакра, а през най - долната я изпращали към всички, които имали нужда от нея, разменяли я помежду си и се къпели в нея. Живота им бил един непрекъснат процес на щастие и напълно достатъчен, те били отворени, а домовете им - златните балони, бил самия Бог, любовта му. Докато един ден един от тях не поискал да се погледне, да види какво е. На стеничката на златния му балон моментално се появило огледално стъкло. Поискал да види още, появило се друго стъкло, после още едно и още... Облепил си целия балон от вън и отвътре с огледални стъкла. И се видял - красив и божествен, какъвто наистина бил. Но вече не можел да гледа навън, само отразявал онова, което било останало в него. Не можел и да поема светлината заради стъклата, макар тя да опитвала да го достигне. Другите видели щастието му и го последвали. Облепили и своите балончета с огледални стъкла и заживели в тях с усмивка, забравяйки за светлината... След време божественото огънче в тях се смалило и изгаснало, чакрите се затворили, човекът се втвърдил и потъмнял от липсата на любов и вече нямало как да поема или пропуска. Никъде по света не останала истинска живинка, света бил мъртъв. Огледалата отразявали самия човек отвътре и мъртвия свят отвън. Изкуствената светлина полепвала по стъклата и ги заздравявала. Настъпила безкрайна тъга. Един ден един от тях се пробудил и започнал да търси живота, който сам бил погубил. Заблъскал по стъклените огледала, едно се пропукало, Бог откликнал на вопъла му и му изпратил спасителен лъч. Човекът счупил още едно огледало и светлината се разширила. Изпотрошил многобройните стъкла и стени, и когато не останали, започнал да пробива натрупаното вътре. А любовния поток на Бога придържал треперещата му ръка докато не се превърнал отново в канал на светлината. И я насочил към другите... Един по един стъклените затвори се пръскали на парчета и хората се връщали към своето първоначално занимание - да предават нататък. Искали да спасят всички, защото знаели - докато не бъде освободен и последния от тях, златните балони нямало да се образуват отново. Днес към земята се спуска невидима светла верига от освободени, които достигат най - високите небеса, достигат самия Бог, а долу на земята който успее да я види разбива стъклените си стени с нея. И тази верига ще бъде жива и няма да прекъсне своето дело до последния Атом, спящ в стъкления си свят. Защото Ендура не е края на тъгата, Ендура е началото на труда за спасение на другите. Напълно те разбирам, брате! Тези други пространства, са явно извън тази битийност, щото до колкото разбрах по-преди писа така: Бъркам ли? Тези сфери от други пространства чие дело са и чие дело е този човек, онези човеци, които така добре са възприемали Божията светлина (щастие) и са я отразявали. Те имали ли са тела? Знаеш ли, братко, как се чупят огледалните стъкла?

Интересно е също - Кой, според вас "прецака" човека? Този който го сътвори от "кал" и който, според вас, изходатайства от Бога "нещо", чрез което да съживи формата? Или този, който според вас даде в "плен" първичното начало, което е вечно, на така ненавижданата от вас материя? Кой може да считате за ваш творец, в това си естество и кое е ваше естество и защо то, според вас е затворено в такова долно творение - творение на творец плагиат? Божа работа, нали? Ама незнам защо не се сърдите на Бога, че е позволил да бъдете роби на демиурга (Сатанаил) в този "мръсен свят", наричан от вас "диалектичен".

Сам Отец Валентинус, пейстнах дълъг цитат, защото е поучителен за нас, но те моля да нахвърляш няколко мисли само върху идеята "а Бог, от Когото излязох, е третият", която не е много популярна сред нас... Ако ти е по-удобно - може и на ЛС... Благодаря ти. Вили -------------------------- Тук нашият брат и учител завоалирано съобщава нещо много важно - че цялата видима вселена, земята и човек са рожба на демиурга, на наместника на Всевишния. Всевишния, Великият Архитект, е извън битието. Той еманира един демиург, който създава тази реалност, която познаваме. И я населява с форми, задвижвани от енергии и сили, нему подчинени. Негова направа /на демиурга/ са и Седемте ректори - управителите на нашия космос. Негови са дванадесетте астрални течения, които влияят на живота ни /някои ги наричат зодиак/. Негови са и елохимите, сеферотите и т.н. същности, непосредствено участвали /и участват/ в градежа тук. А Христос е планетарният дух, в друг аспект е слънчевия дух - Той прониква всички реалности, всичките седем слоя, сфери или области на Универса и се слива с Отца ни - Всевишния в Небитието, който обгръща и прониква Универсума. До колкото съм запознат, а аз не съм много, всички учения учат на Любов към Творец и Творение. В отговор на тази Любов се дава пак Любов и така - колкото повече, толкова повече. Разбираемо е, че обикновения човек не е способен на тази Любов и е обвързан в примките на егоизтичното си съзнание, което е агресор в света и тоталитарист. Ето защо началото на любовта слага Бога, който "припалва" човешкото сърце, събуждайки онази първична искра в него. После това, според неголямата ми опитност, се случва това, което апостоли и др. свети последователи наричат: из "Писма на стареца Йосиф Исихаст" Подобни твърдения, че Десетте Божи заповеди са дадени чрез Моисея от Сатанаил, са незнам как да нарека, при положение, че постановяват Мир, ненасилие, честност, смирение, роботливост, почитание... Дали сатана работи срещу сатана? Иисус е рекал по този въпрос следното: Матей 12:24-26 Пиша това си мнение не обхванат от съмнение, че съм се заблудил в пътя си, а за да може да има и някаква искрица разграничение от неточността на това, което рекламирате. Не че рекламата е лошо нещо, но е нужен бистър ум, за да не те завлече нещо подобно на така познатия ни от екрана "телешоп". А не че и завличането е нещо лошо, щото пък има такива, които се нуждаят от водовъртеж, че даже и от центруфуга, която да ги опере по-добре.

Учителят Беинса Дуно никога не е проповядвал омраза към Земята, хората, океана/морето, планината, долината, рибите, животинките и др. живи същества. Напротив, той учи на хармония и любов към света. Няма в учението омраза към Творението, нито към Твореца. Паневритмията е изцяло на този принцип. Ако демиурга (Сатанаил) е творец на този свят, значи Учителя много сериозно се е объркал, а в заблудата си е объркал и своите последователи. Ето част от това, което проповядвате и което аз лично не само не мога да приема (напълно), но то е и в остър противовест на всичкия ми досегашен живот и опит в различните сфери (духовни, или не): из книгата на Иван Кирилов - "Истината за Богомилите - документална хроника"