Ники_

Естествено. И на мен така ми се струва. Не съм казал това. Нали по - горе писахме да смелостта. Зависи кой и при какви обстоятелства трябва да бъде защитен. Веднъж видях две дълги мутри да налагат и заплашват с газов ( или боен) пистолет една друга дълга мутра. Бях още ученик. Пък и сега да бях, най - много ... да се обадя на полицията.То всичко се разви бързо де, аз не можах да реагирам, но разбрах че едно момиче е звъннало на полицията ( може би след като онези са побягнали), станаха бързо нещата. И по - силен да бях, може би щях да се обадя на полицията. Зависи от бития, от ситуацията, от това какво ще изпиташ при гледката. Ако тупат жена, мисля че вероятността да се намеся физически колкото мога, ще е доста по - сериозна, отколкото ако двама здрави типа налагат трети здрав тип ( тогава ще звънна на полицията). Абе ситуации колко щеш, не може да си напълно сигурен кога как ще реагираш. Зависи като че ли ... И това е относително. Може да нямаш време да умуваш дали ще ядеш или няма да ядеш. Пък и в бой, и двете страни може да понасят удари, не само едната. По - добре да се намесиш и да защитиш колкото можеш някой, който явно няма шансове, и по - добре и ти да го отнесеш, отколкото после да имаш угризения на съвестта, че не си опитал. Ами ако поради някаква причина не може да звъннеш ? Пак ли ще си кротуваш. Може да викнеш на някой да звънне, пък ти да пробваш да помогнеш. Е, ако имаш и оръжие, май по - лесни изглеждат нещата. Не знам какво да ти кажа : като че ли не мога да обобщавам. Но мога да дам този пример : например виждаш как изнасилват жена. Какво ще направиш, ще чакаш полицията да дойде ли. Или пък виждаш как ритат някой на земята и не спират. И в двата случая може да звъннеш ( ако можеш), но не е нужно да чакаш полицията да дойде и в това време да си безучастен ...Не дай си боже да виждам такива неща, но все пак Искам Ако Видя, да не остана безучастен. Минава ми през ума следното : по - добре риск за живота и дори смърт, отколкото да гледаш как се гаврят/убиват някой и ти не пробваш да му помогнеш.Не може да се обобщава. Ти ако видиш да насилват жена, какво ? Ше седиш и ще философстваш ли ? Няма ли да се обадиш на полиция, да пробваш да се намесиш или нещо от сорта ? Да се обадиш на полицията не е насилие. Всяко необмислено действие се води за първосигнално, за реактивно поведение. По-добре е да се мисли, за да не се стига, ако може до съжаление от някакви действия. Прочете ли това: http://www.beinsadou...ndpost&p=122833 Изгледай филма, ще ти хареса. Писах ти, че чрез насилие няма да се оправят нещата. Подценяваш Божията сила. Молитва е сила и е въпрос на вяра. Ако можеш да помогнеш без да докарваш страдание и болка на никого от кръга за който ти писах по-горе - жертва, насилник/агресор/хищник и ти, като свидетел, щото няма никаква разлика кой ще страда - дали ти, дали жертвата, дали насилника. Страдание, чрез насилие не се прекратява. Хан Крум

Възможно е. Омразата идва от мисли, а те мислите са у главата. Първо това се счита за нахарманична работа на шестата чакра. Човек мрази, защото е влезнал в двойствеността на разделенията, на аз и ти и защото е изпълнен с желания, концепции и представи. Но да оставим това. Писах, че дисхармония настъпва в ума. Там, между двете мозъчни полукълба има жлеза с вътрешна секреция и ако проследиш нейната работа, било чрез усещания върху сабственото си тяло, било чрез помощ от медицинска литература "Ендокринология", то ще установиш, че тази жлеза секретира хормони, което влияят на жлезите под нея. А те са няколко, от които и задстомашната жлеза. Усеща се напрежение в коремната кухина, което напрежение и блокаж възпрепятства работата на диафрагмата, а от там и дишането се нарушава. Ако наблюдаваш себе си, ще установиш, че когато се разгневиш, дишането ти е замрюло, няма го, а ти си изпълнен с една взривоопасна енергия, която иска да помете всичко покрай себе си. Е те тогава дребва да се сетиш и отново да задишаш, което ще възтанови хармонията по обратен път. Шеста чакра е братче на трета чакра. На трета чакра се приписва първоелемента "огън" - емоциите. Яда, гнева, омразата се водят за такива. Няма лошо човек да се смее. Понякога се налага от учтивост. Верно е, но когато говорим за излици в смеха и когато те са чести, значи има нещо нехармонично. Едно е усмихване, а съвсем друго е кискане и заливане от смях. Вече нещата отиват към крайност, а всяка крайност е полюс, но който, както казва един от моите учители, времето е неблагоприятно. Аз пък тогава най - лошо дишам. Много ми е досадно да се стремя да дишам по - правилно, опитвал съм, но съм спирал. Когато, черз дишане дойде хармонията, досадата ще отстъпи на насладата от равновесието. Но след като ти е скучно да дишаш, може да опитваш със спортуване, с пеене, с изразяване на себе си, чрез говор. Вервай ми, обаче, че дишането е най-добрия метод, защото чрез него се нормализира РН-то в организма, същия се детоксинира и се постига здраве. Спортът може да увреди тялото. Пеенето също е добро. Ето защо Учителя също го посочва като метод. Човекът за когото говоря е създател на български стил, в който има и източни техники : за този стил се твърди, че е с по - голяма практическа насоченост : тоест техниките са усъвършенствани и по - добри за бой, не са толкова завъртяни и красиви като по филмите, но са по - практически. Ходил съм на такива тренировки, малко внимание са обръщали на философията. Чувал съм от субективен източник, че майстори от тази школа са се били с майстори от други школи в България и са ги победили. В този стил победата май е по - важна от любовта. Такова впечатление имам.Иначе да : този стил също като другите води до физическо и характерово усъвършенстване : имам наблюдения върху познати. Но май не се говори за любов към враговете и такива неща. За нивата в майсторството писах вече. Според мен, този човек, за който пишеш, има още много да учи за бойните изкуства. В България да имаше такива монаси да бият турците, можеше по - бързо и лесно да се освободим от турско. Има и такива, които са възтанали срещу поробителя. Например В. Левски, но той е стигнал до ниво дякон, което е приди ниво свещеник. Монасите са работили за България чрез молитвата (исихастката). Свети Иван Рилски е един такъв пример. Не напразно е покровител на страната. Софроний Врачански, Паисий Хилендарски, Патриар Евтимий - всеки е дал кой каквото може, като последния е отбранявал В. Търново и когато османците са превзели града, рекли да го посекат. Той не се борил, даже не се дръпнал, а кротко положил глава на дръвника. Какво мислиш, че е станало? Палачът замахнал, но точно преди да нанесе смъртоностния удар се вкаменил, парализира се и така останал. Османските турци се уплашили и не убили святия човек, щото Аллах да не ги накаже. Видели, че човека не е случаен. Само го заточили някъде. Значи това е нещо като учението на Учителя и други подобни, само че съчетано с бой и повече физически натоварвания. Боя няма нищо общо с учението дадено посредством такива кат Учителя. Боя е лошо средство. Онези майстори, които са достигнали истинско майсторство в БИ, са просто Любящи Човеци и това е "оръжието" им - Любовта. Това е и целта. Ами браво, пак е нещо!

Еееее да ...Все едно да виждаш някакво безчинство и да си кротуваш. Това ми се струва антихуманно. Сори, но аз поне засега не изпитвам желание да съм безучастен ако не дай си боже видя нещо такова. Пък после може да се помолиш. Ако си жив. Пък и умрял също може. Интересно е, но ще защитиш, ако знаеш, че и ти няма да хапнеш пердах, нали, избирателно?! И каква е разликата дали ще защитиш едни, напердашвайки други, или ако напердашат теб? Страданието все продължава да съществува. А ти не искаш това, нито за себе си, нито за другите. Все някой от този кръг ще страда. Това не е решение, още повече, че нали всички са едно. Кротуването е хубаво, но с кротуването върви и молитвата, а молитвата си е действие, т.е. предприел си нешо. Резултът е въпрос на вяра. Може да е част от кармата ти те да те погнат, а ти да избягаш и да се отървеш само с уплаха. Ами явно толкова си мога. Пък и реших на части да ти пиша, за да не ми станат много дълги постовете. Да всеки прави това, на което е способен, но не значи, че няма заложби и че не може да се развие нататък. Това "толкова си мога" не е точно. Според мен можеш повече. Пък и не виждам нищо лошо в дългите мнения. Те са проблем единствено за тези, които не могат да изтърпят това да ги изчетат целите. Ако човек намали огъня, с издишване, чрез което да намали напрежението в себе си, то и водата му ще се възтанови. Вадата - това са бъбреците, а според китайците, там е търпението, волята, покоя. За да разчете някой Кармата, то трябва да има очи. Другото са предположения. Всичко може, но може и друго. Не е задължително бившия убиец да убива друг убиец. Може и да прости, защото ако убие, то пак ще си навлече карма. С убийство и насилие не може да стигнеш до "пито - платено". Кармата не се чисти така. Тя се чисти с осъзнатост, с прошка, с Любов, с приемане, със смирение, с приемане на Божията воля. Ако убиец бъде убит, то това не е гаранция, че кармата му е изчистена. Зависи какво е в ума на този човек и в сърцето. Дали има покаяние за предишните си действия, дали съжалява, дали иска да се промени и пр. неща.

Е, аз съм пробвал да ги визуализирам : да си ги представям добри, обляни в светлина, опитвал съм да им пращам любов, да не изпитвам никакво раздразнение, да гледам философски. Не във всички случаи, но в много случаи. След това съм опитвал да гледам с друга настройка на случаи на които преди съм се ядосвал и въобще не съм мислил за любов и прошка в онези моменти. И все пак : правил съм усилия, сигурно понякога по - успешни, друг път по - безуспешни ..., но май Никога усилията ми не са имали външен резултат. Думите съчетани със заплаха или леки физически действия веднага са променяли непроменящото се с месеци или години. Натупване звучи силно, чак тупане не.Така е било по - добре, защото съм спирал да се ядосвам, тормозя, спирал съм да мечтая за мъст и т.н. Продължавай да опитваш. Вярвай повече и не забравяй дишането. Издишвай напрежението. Прав си. Май ми мина времето на огнеенето, омръзна ми, безсмислена работа, пък и вредна. Всяка емоция е огън. Изблиците със смях, също са поради огън, но и това е метод да намали човек огъня, инак може да се пръсне. За да няма нужда от смях, за да изкарваш напражението от небалансирана енергия, опитай да балансираш дишането. Първо почни с издишването и го остави то само да се изравни с вдишването, но първоначално наблегни на издишването, като оставиш тялото само да прецени колко да вдиша. Ти просто гледай да издишваш. Аз също съм огнен и докато обуздая огъня, големи проблеми имах. Глави съм рязъл. Но това не е нещо, което е за хвалене. Сега, скоро ще излезе един филм по кината в който се разказва за четирите първоелемента (до като четеш не забравяй да дишаш, винаги издишвай и не оставяй дихателния процес да замира). Филмът се казва "Повелителят на въздуха". http://www.cinefish....railer6713.html Ако имаш възможност и време го гледай. Не е задължително да е на кино. Е, това би трябвало и монах да го може. Тоест това би трябвало да е характерно за достатъчно духовни хора, без значение каратисти ли са или не. То може би няма чак такова отношение към чисто бойните умения. Всъщност идеята на бойните изкуства е да се докара тялото до здраве и хармония. Това са практики, които погрешно са насочени към насилието. Да, целта е да се защитиш, ама чрез Любов, а тя идва след баланса. Идеята на всички източни бойни изкуства е тази. Бодхидхарма е обучил монасите на един манастир, който в последствие са нарича "шаолин" за да достигнат самите те до нивото, в което е бил той. А той, докато "биел" противниците, ги лекувал и ги правил кротки като агнета. разбира се не става въпрос за истински бой. Кунг-Фу, или познато още като У-шу, както таеклондото, каратето, аукидото, сумото, джу-джуцуто, нинджуцото и пр., са изкуства, които лежат на акупунктурата и на влиянието върху тези биоактивни точки. Има няколко нива, като предпоследното ниво е чрез докосване. При него даже няма удари. Все едно милувка. Последното ниво е от разтояние. Бодидхарма владеел до предпоследното ниво. Тези които са достигнали до върховното майсторство, те не влизат в бой. Действат от разтояние. Просто отстраняват агресията от противника.

Ами ако знаеш, че нямаш шанс или имаш малки шансове да победиш, а се хвърлиш в бой, за да защитиш невинни хора, въпреки страха че ще пострадаш, това не е ли смелост ? Няма да може да помогнеш на всички, но враговете ти ще се умножат. Насилието поражда само насилие. Бог да пази и да прости. Тези, които са бити, също има причина за това. Мъдрите не взимат явно страна, но се молят и за двете страни. Е, тогава е по - добре да бягаш, отколкото да стоиш. Бягането е полезно за здравето ...и живота. Тук пак молитвата може да помогне, щото могат и да те преследват. Всъщност "лошия късмет" и проблемите преследват човека, докато той не се обърне за помощ към Бога. Тъй че бягството е уж решение, но само временно, мнимо. Трябва кармата да се отработва. Знам че е хубаво и се опитвам. По - скоро не предположим, тоест не проявих предвидливост. Ти все едно винаги предвиждаш. За да разбираш, трябва да си наблюдателен.

Молитвата върши работа, пък и тогава няма риск да си донесеш проклетията на хората, които си ступал. Щото омразата в тях пък може да нарасне и да те "благославят" винаги, когато се сетят за теб. А мисловната енергия си влияе. Така само ти изглежда, щото огънят и поразил нещо отвън на теб, което е допринесло до неговото намаляване вътре в теб. Във всеки човек има огън и вода. Огънят е емоцията. Когато двете са балансирани се оформя мир. Става и с дишане. Човек е добре да знае как да диша, а не да бъде бомба, която може да гръмне всеки момент. Силният огън уврежда тъкани и кости, защото суши водата. Ставните хрущяли са първи неща, които огънят поразява. Също и кожата. Кожните пигментации са също поради това. Някой път, ако се сетиш, опитай да се помолиш на Бога и наблюдавай дали ще има резултат. Пък и не забравяй да дишаш. Един български майстор с над 30 години практика, казва в своя книга, че каквото и да му кажат може да не отвръща, но посегнат ли му, чупи каквото сбара. Мнозина се зоват "майстори", но за мен майстор е този, който може да предотврати боя с позитивното излъчване на вътрешната си сила (Ци).

Според Лазарев това се отнася най - вече за психическите процеси, в смисъл ако те обидят или ти направят магия, да не отвръщаш. Да. Сега видях, че си писал за това.Човек, интересни са ти постовете, ама малко дълги. Даже те питах нещо, на което си отговорил по - долу. Аз що се касае до защита на добротата, стигнах само до фаза пси атаки, но постепенно по един или друг начин взех да се чувствам по - сигурен/спокоен и пси атаките ми почнаха рязко да намаляват. Сега май нямам желание да нападна някой. Ти да не си бил касапин ? Понякога се чудя дали пси атаките ще ми се върнат и кога. Хммм, може и да съм ги изчистил, знам ли.И да не съм, имам още време. Браво. По - добре да набиеш някой, вместо да трупаш злоба към него. Ами ако е добро дело да се защитиш ? Бог може би иска да се защитаваме понякога ? Хубаво, но няма защо ако тръгнат да те бият да чакаш. Може кармата ти да е да ги набиеш или да избягаш.Видях братко, че си писал за знака на рибата. Не знаех, че "балък" е риба. Хмм, "тарикат" от кое ли произлиза. Да. Но на мен не ми се струва особен тарикатлък да се защитиш. По - скоро тарикатлът е да крадеш и да живееш с крадене. В сайта прочетох, че според Дънов Наполеон първоначално е изпълнявал божи план, но се е отклонил. Значи е възможно революциите или други подобни събития да са богоугодни. Хубаво е да се учиш на търпение и първо да четеш, а после да пишеш, но ти избираш.

Ами те и растенията са живи същества. Точно така е. Именно затуй написах думата "същества", за да подчертая с нея, че и тези които ядат растения (вегитарианците) също не са решили напълно проблема със страха за своите бъдни дни. Ядат за да живеят. Подсигуряват си живота. Не съм си и помислил даже. Зависи какво самият ти считаш за смелост. За мен това е слабост. Писах вече. А на войните са им давали алкохол, за да притъпят сетивата и да ги направят по-безчувствени, коравосърдечни. Давали са им месо, за да повишат агресията в тях. Това или е резултат на силна вяра, или е резултат на слабост, страхливост. А може вярата да е резултат от слабост и страхливост. Може и да не е. Ами ако са те обградили и се парализираш от страх, естествено че някой ще каже : "тоя е много свят, оставя се да го убият", а той като няма какво да прави ( пък и от добрина) се моли богу. Това е вариант дето ми хрумна. Нищо повече. Не става въпрос за парализа, когато наистина си замръзнал от страх, а става въпрос за моментите, когато знаеш, че можеш да надвиеш, чрез насилие, но все пак избиреш да останеш пасивен и да отстъпиш.

Когато биват осъзнати причинно-следствените връзки, които пораждат страданията, тогава страданията спират да бъдат страдания. Така е. Осъзнателността, Будността е голямото лекарство. Имаше една книга със заглавие - "Защо това, защо на мен, защо сега" Робин Норууд http://www.helikon.b...ashto-sega.html Ще напиша още нещо по темата и според мен, няма да има вече какво повече да добавя към нея, от моя възглед. Има един филм за Миларепа. Той е с едноименно заглавие. Предлагам го на вашето внимание, защото там се разглежда именно това нещо - страданието, Самсара и пътят за изход от нея: * първи диск на филмът "Миларепа": http://tranz.it/load...Eg2LyV82N602670 * субтитри за него: http://tranz.it/load...74nWHxBEt602675 * втори диск на филмът "Миларепа": http://tranz.it/load...pR8EX4DmD602682 * субтитри за него: http://tranz.it/load...4Zf1VDuCB602676 Ето и част от субтитрите (те описват моментите в които Миларепа търси убежище от преследвачите си, които са роднини на десетките хора, които той самия е убил чрез магия, за да отмъсти, да постави на място, убивайки чичо си и леля си, които цял живот налагали тормоз, подлагали на глад него и семейството му): А ето това е финалът на филма: п.п. Файловете за безплатно сваляне ще бъдат активни 120 часа.

За допълнение ще напиша още нещо. Нека горното не значи, че човек трябва да върви към самонаказване и да се самобичува. Не. Дали ще позволиш на себе си да нараниш "другия", или ще позволиш на "другия" да нарани теб - това е все едно. Все е крайност и все е насилие. Значи от една страна не бива да отговаряме на "злото" със "зло", но от друга страна не бива да нараняваме и себе си по индиректен начин, или по директен. Какъв е правилния възглед и какъв е правилния подход? Не е редно до позволяваме на насилието да действа навън, но не е редно и да го допускаме да действа и навътре, защото всичко е свято. предлагам ти част от субтитрите от един филм "Безстрашен / Fearless 2006": С тези думи една възрастна жена се обърна към Джет Лии, който в следващото видео е в ролята на боеца, когото налагат. Сама да вметна, че героят на филма изпитваше остро чуство на вина, поради това, че зарад нередностите в неговия характер, илюзиите, и грешните представи, бяха причина за смъртта на много хора: Тук, във филма едно момченце бе откраднало нещо от съседното село. Бяха го уловили по време на кражбата и наказанието бе, момчето да понесе еди колко си удара с бамбук, докато не изгори една тамянова ароматна свещ. Главният герой изказа претеции да понесе той на вместо момчето наказанието, а на хлапето да бъде простено, щото било все пак дете. Наказанието за героя се оказа по-сурово. Трябваше да бъде бит и да изтърпи боя. Ситуацията е страшно поучителна, но виж сам и ако можеш гледай целия филм: Та, ако може човек нека да е милостив не само навън, а и навътре. Ако не може, то е добре да има разбиране и смирение и да не допуска озлобление. В неутрализиране на "злото". Ето и продължение на субтитрите: "Най-големият майстор никога на влиза в бой." Някои се молят "да ги отмине тази чаша" (тази съдба), други ползват подхода на водата, лавират, но нито първите, нито вторите отговарят на "злото" със "зло".

Би могло, разбира се. Балък на турски език си е в превод "риба". За много тарикати повечето хора са прости като риби, дет се ловят и без да има стръв на кукичката. Разбираш ли, толкова глупави и наивни ги считат. Само че, дали е така? Нещата може да се разделят и на "хищници" и "жертви". И кои са по-страхливи, хищниците, или жертвите? Защо хищниците ядат жертвите си? За да си осигорят живота. Това е една голяма борба за подсигуряване, поради страх от смъртта. Всеки, който яде по един или друг начин друго същество е страхливец. Запомни това. Голяма смелост се иска да се оставиш да бъдеш изяден, нали? Виж, разгледай житията на светците. Те с вяра са оставили да бъдат бити, лъгани, крадени, убивани, обиждани и пр. Виж и разгледай самия живот на Иисус Христос. В Неговото учение стои приемането на условносттите и той казва - не око за око, не зъб за зъб. "Ако те ударят по едната страна, обърни и другата". Голям бълък е бил този Иисус. Буда_ла. Ако живота е едно море, един океан, то всички в него сме едни същества. Едни са един вид, а други друг. Едни са хищници, а други жертви. Жирафът е хищник за дървото в саваната, а козата за храстите, овошките, тревите. Да речем че всички сме в един океан: Силният (Утринни Слова, 05.09.1937 05:00 Неделя, София) Беинса Дуно Всеки избира дали да бъде страхливец или да тръгне към смелостта. Но що е то смелост? Нима е смелост да влезеш в бой? Нима е смелост да удариш, да наскърбиш, да убиеш? За мен това е слабост, породена от страх и от въпросното желание да си подсигуриш живота по един, или друг начин. Нещо като тарикат, нещо като балък и нещо като нищо на света Аз, братка се родих и в същината си съм много добър човек. Според мен всеки се ражда изначано добър. Условностите на живота, през който съм минал, събитията и средата оформиха от мен един комплексар, който за да защити собствената си "слабост" и доброта се ползваше от насилието и убийствата. Много години се опитвах да бъда тарикат и успявах май. Какво ли не беше. За целта тренирах бокс и честно да ти кажа биваше ме. Ако нямах слабост в съединителната тъкан, което в последствие се оказа, че било за добро, аз щях да стигна доста нагоре. Може би щях да стана шампион. Наистина ми се отдава бокса. Толкова много се опитвах да бъда тарикат и да се защитавам, че стигнах и до Френския легион. Исках да убивам, да мачкам, да отмъщавам и всичко това породено единствено от едно нещо - борба срещу собствената ми съдба, която ми бе отредила да бъда добър, защото добрината е слабост в света ни. Добър ли си, ще те трепат, ще те мачкат, ще те подиграват, ще злоупотребяват с теб, а аз не исках това за себе си, защото ме болеше, защото се страхувах от това да не бъда наранен. Страхувах се за живота си, за ежеднивието си. За това да не гледат на мен, като на някой, с който могат да си правят каквото искат. Бях страхливец, Христо. Не бях толкова смел за да оставя да ме мачкат. Сега, днес повече допускам и повече устоявам. Надеждата ми е във вярата, а аз вярвам, че има карма и че това, което ми се случва, добро, или лошо, е отплатата на старите ми добри или лоши деле. Нещо като ехо в планината. Днес дори да получавам зло, то аз се опитвам да отговарям с добро, за да не произвеждам пак в отговор лошотия, която като ехо утре да се върне пак към мен. Аз вярвам и се надявам, че т.н. лоша карма един дин и тя ще свърши. Ще си изплатя дълговете и имам много случки в живота ми в които тази вяра и надежда бива подкрепяна. След като лошата карма се изчерпа, тогава Бог те пази и Той не позволява в живота ти да навлизат лошо и тежки обстоятелства, в които да изпитваш страдание. Знакът на Иисус Христос е рибата, братко: http://upload.wikime...Ichthys.svg.png Рибата е и раннохристиянски символ: http://synpress-clas.../8-znaeteli.htm ; http://forum.abv.bg/...ndpost&p=564031 ; http://www.pongo.co....5.jpg&width=400 ; http://st-takla.org/...Symbol-Fish.jpg http://www.bibliotec...s/atlant299.jpg http://www.pc-freak....s/symbols1x.jpg Тя е и част от Сакралната геометрия, върху която са работили такива люде, като Леонардо да`Винчи.: http://forum.abv.bg/...dpost&p=1466152 Рибата е символ и на Любовта. Не напразно Иисус на няколко път храни народа с хляб и риба. Тарикатлъкът е до време. Ужким си отгоре, но в последствие се оказва, че си отдолу. Тарикатстването, според моята вяра, е просто отлагане на това да си платиш за предишните си деяния. Бог казва примерно: Чрез това страдание, която ще ти спусна, ти ще израстеш и ще приближиш към мен", но човекът не ще да страда и търси всякакви тарикатски методи да заобиколи това, което ме се поднася, било като урок, или като проверка. Човек все търски да излезе от положението, но в тези опити да излезе, все по-дълбоко навлиза във въпросните кармични дългове. И така, според мен, важи максимата "Кагато печелиш не знаеш колко губиш.". Ужким си на печалба, ама погледнато от по-високо вземе да излезе, че си се прецакъл. Затуй духовния човек казва така: "С Бога моего ще прескоча стена!" и "Каквото иде, нека дойде."; "Бог пред мен, а аз след Него." "Бог да ме пази!"; "Боже, помилуй меня грешнаго! Помилуй и прости!"

Хубав, риторичен въпрос, брат, но нали знаеш... когато има запис на една грамофонна плоча... само той си звучи. Ако опиташ да начертаеш нови канали по нея, ще я надраскаш, а надрасканата плоча меко казано скрибуца и не е добре за слуха на този, който я слуша. Сам си свидетел, че ушите болят. Глобално погледнато страданието облагородява и то е нужно. От по-повърхностна гледна точка, то е наш враг от който бегаме, като дявол от тамян и сакаме да се спасим некъде, у некой въображаем рай... далеч от тук. Тук и Сега, нали така е казано!? Но не! Нямаме приемане, нямаме съгласие, нямаме смирение с тези условия Тук. Човек се гледа и търси убавинята. А де остана: "Бъдете като мъжете!"? Че ние да не сме жени? Да ти кажа, че май сме. Какво правят мъжете? Ами те навярно търпят и приемат нещата мъжки, ама аз от де да знам, след като съм и аз май от жените? Или аз не хленча и не търся спасение някакво... някъде? Ех... Явно Бог ни е създал жени, а сиреч немощни, за да търсим Него и да искаме Помощ. Туй е смисъла на въпросното съществуване по тези хоризонти. Бог дава помощ, но за да бъде грабнат някой от тук, то си требва време. Докат напълно не проблесне и не се измени, от тук нема мърдане.

Привет, Венци! Хубаво е и е така. Човек бяга от тази самота при която се появява, както ти я наричаш "онази вътрешна фундаментална празнота". Само че това, за което говориш не е края на Пътя, наречен "навлизане навътре". Човек трябва да не се страхува от тази празнота, за която пишеш и бива да се потопи изцяло в нейните прегрътки, докато изчезне напълно самият той. Прилича на тъмна и непрогледна нощ, която те обгръща нежно. Да, страшно е, защото това е твоят край. там ти изчезваш. Това е смъртта приживе. Казват, че самадхи е смърт. А след смъртта следва задължително въпросното новораждане. Както писах обаче е нужно време, за да може тази Нощ да се оттегли и да дойде Денят, който Ден е синоним на това, което будистите наричат "Сияйната Буда Природа", а в Дао се нарича "Абсолютната Пустота, която е излъчваща" (сияйност, светлина, индентично на будиския термин). Тъй че, туй дат го пишеш е част от Пътя, но Пътя бива да продължи още навътре. Да се отдадеш. Та човек трябва да навлезе в тази пустота, която е непълна и е самата бездна, самата смърт и да изчезне в нея. Тогава се появява Денят, а денят винаги започва с Утрото и изгрева на Слънчо (Любовта). Тогава вече Пустотата не е съвсем Пуста, а ясна Светлина, изпълваща/зареждаща цялото същество, правейки го пълноценно. Това е пълното себепознание - да навлезеш навътре, пласт след пласт, докато не достигнеш до Светлината, която да не е плод на твоето въображение. Всъщност това е йога, дао, тантра, християството, ислям, медитацията... Прилагам интересен цитат по въпроса: Източник: "Даоистка вътрешна алхимия; Тайната за усъвършенстване на същностната природа и вечния живот" Джао Бичън

http://www.youtube.com/watch?v=1tpH7kfhxZI&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=MtTSZGZf0h0&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=vpJ0FZ3DPp0&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=tpGn5EF-Jc0&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=WDX8CJSiKQQ&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=GOAQs1Ur4uQ&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=mzDysi-KZOw&feature=related

"Моето Царство не е от този свят" - не зная дали е е отричане, или критика, но считам, че за мен това е истинно. Е ... дали може да е въпрос на субективност ... „Моето царство не е от този свят” – това казва Иисус, но е важно да се видят две неща – първо на кого го казва и второ – кога го казва. Иисус Христос казва това на Пилат. Кога? Ами това е речено преди Възкресението, преди Възнесението и преди Второто Христово Пришествие на Хрлиста, когато Той и Неговото Царство (Царството на Любовта) слизат и на Земята (спускането на „Небесния Йерусалим”, описано от апостол Йоан в библейската книга „Откровение от Йоана”). Ето го и самият пасаж: Това спускане на „Небесния Йерусалим” на Земята е въпросното сслизане на Небето на Земята или казано по друг начин потичането на „Златния Елексир” (Елексира на Безсмъртието), което описах по-преди в темата, та това спускане на въпросния Небесен Град с 12-десет порти/бисера прави Царството да покори и този свят – материалния, а в микрокосмосът първа чакра, корена, където е най-дълбокото подсъзнание, строховете, която чакра отговаря за костната система и крайната и окончателна промяна на ДНК-то и косния мозък, което води до нетление, а след това и до възнесение. Твърдото материално тяло се претворява в ефирно и човек се възнася. В християнството го наричат и „Успение”. След него няма труп за погребване и тленни останки. Всичко е погълнато от Живота (Любовта). Цялата Библия описва пътя на човека от неговото раждане до неговата крайна еволюция. Чрез външни на глед събития е описана една вътрена промяна, трансформация, революция и пр. Христос, който символизира Любовта, като втори принцип на Бога (Второ Лице/Ипостас), той навлиза в обикновенния човек, ако той е достигнал до нивото на „Обетована Земя” – сърцето. В началото човек се ражда гол, както Адам. Той няма първоначално изградено логическо мислене (Ева). Човек е прост и естествен. Такова е всяко бебе. Ева обаче бива сътворена от кост на Адама, което сивлозира пак материализма, щото костта е част от най-твърдата материя, а от там и егоизма. Егоизма и егоизтичното съзнание не е нищо повче от едно логически умствен модел за отделност и индивидуалност. Съзнание за „аз”. Умствена концепция. Това е Ева и ето защо, тя е тази, която пожелава плода на познанието и тя е тази, която може да бъде изкушена. Та така се образува логическо мислене в човека. Ще пропусна обяснението на тези етапи от Писанието да Авраам. Пак повтарям всичко е вътре в човека и въпрос на еволюция и духовно развитие да се проявят в човека всички архетипи на патриарси, цари, мъже и жени, за които се говори в Писанията. Та когато се появява Аврам в човека, този човек се намира в Шумер, който Шумер (Ур Халдейски) символизира нещо, което доста се е отклонило от центъра. Нека си начертаем една мислена пресечна линия, която тръгва от Египет (първа чакра), минава през Червено море (втора чакра), Пустинята и Синай (трета чакра), Обетована/Обещаната Земя (четвърта чакра) /Йерусалим (град на Мира – сърцето, тимусовата жлеза), Самария (пета чакра), Асирия/Сирия & Финикия (шеста чакра). Река Йордан тече от върха, към Мъртво Море. Те символизира гръбначния стълб и онзи канал в него, който в хиндуизма се нарича Сушумна Нади, а при китайците – задносреден меридиан. Там става кръщението и около тази „река" се въртят доста библейски/телесни истории. Та Аврам се ражда доста по-настрани от тази централна линия в тялото. Ражда се в Ур Халдейски, което си е Вавилония. Който има някакво познание от науката свързана с изместванито, преместването и центрирането на т.н. „събирателна точка” в човека, ще може да получи яснота по тези въпроси по-лесно. Човешкото съзнание е тази точка, която витае и престоява в различни телесни средища в резлични еволюционни нива. Отново да се върна към Авраама. Той се появява много далеч от центъра, но Бог се разкрива на човека и в частност на това разцентрирано/разбалансирано съзнание и от Тук започва един път, вътрешен, който се стреми към центриране, към баланс, към хармония. А центъра е сърцето. Това е човешкия център. Израил е термина, с който това се нарича. Авраам, след като чува Бога и познава този Бог като истинен и Жив, той се доверява. Навлиза в послушанието в следването на Божията воля. До всеки мъж в Писанието (мъжете в Писанието най-често се свързват с интуитивното мислене, което е в непрекъсната връзка с Бога) има жена. Жената на Авраам е Сара. Тя е символът на моментното за този човек еволюционно ниво на логическо мислене (повечето жени в Писанията символизират точно това). Та Аврам става послушен на този Жив Бог и Негов последовател. Същия Бог му обещава Земя, дето да тече мед и мляко. Обещаната Земя. С тучни пасбища. Където на има води, плодородна да е земята. Всичко това символизира четвърта чакра. И Авраам тръгва към тази Обещана земя. Той тръгва заедно с всички, които са с него. Всички тези хора наричат себе си евреи. Евреите не са етнос. Аврам е шумерец. Може да се каже даже, че е вавилонец. „евреин” значи някой който преминава, пътуващ, странстващ, скитащ, движещ се, от точка А, до точка Б. От егоизъм, към алтруизъм. Всичко това, тези хора с Аврам и той самия символизират ученическото съзнание в човека. Онова, което следва Бога и търси себе си. Това съзнание обаче все още не е придобило върховна мъдрост и все още е подвластно на прегрешение, на грешка, на грях, на объркване, на беззаконие. Ето защо дори в този „народ” има разцепление в последствие, идолопоклоничество и пр. Точно по същата причина Авраам първоначално подминава въпросната земя (четвъртия център), попадайки в Египет (първия център), където властва Фараона (отново архетип на егоизтичното съзнание). След това Авраам се връща и се населва в средата, земята, която му е обещана от Бога, но отново малко по-настрани. С времето/еволюцията и промяната вътре в човек, се появяват много промени, които са описани като смяна на поколения и др. неща. Идва момента, поради който 11 братя продават 12-тия брат (Йосиф) като роб, поради завист, и той попада в отново в Египет (първа чакра), където обаче с помоща на Бога става съветник и съуправител на средището/тази земя. В последствие Бог прави така, че туй съзнание (еврейския народ) да потърси помощ от въпросния Египет, където да бъде спасено от бедствие (глад) и където да заживее под покровителството на Фараона (аспект на съзнанието) Този „Фараон” обаче с времето не остава същия и се променя. Евреите изпадат в немилост и попадат под игото му. Изходът от това положение идва отново от Бога, посредством Моисея. Бог извежда еврейския народ от Египет, чрез Моисей и го спасява от фараона, който го преследва и който цели да го погуби. По чуден начин този еврейски народ пресича Червено море (втора чакра) и попада в Пустинята (трета чакра), където Моисей получава Закона от Бога на Планината Синай. Законът е валиден преди да се появи любовта и не може да бъде изпълнен без нея. Еврейския народ върви към Обетована Земя (четвърта чакра и сърцето), която му е обещана. Този народ (съзнание) е въведено в тази обещана земя не от Моисей, а от Иисус Навин. И там започва голямото чакане на идването на Спасителя (Любовта), чрез който да стане спасението от греха, греховната природа и от смъртта. Всички по-нататъшни пророци, патриарси и евреи са чакащи Месията. И всички за това пеят и говорят. Това е в пророчествата в псалтира и други Библейски книги. Идва и времето когато в човека, в човешкото сърце отново да заблести Любовната искра. Ражда се Младенеца – Спасител, който да избави народите – клетките, органи и тъкани от тялото. Цар Ирод на своя ред е символ на егоизтичното съзнание, което гони и преследва този Спасител, с цел да го погуби, защото той застрашава властта му. Егоизтичното съзнание, както виждаме до тук, се е настанило във всички нива и във всички средища в човека, та чак до първа чакра и костната система (Егепет). И наистина по времето на тази Любов, когато тя все още не е превзела цялото тяло на човека, „царството” и не е от този свят, но това засяга само определен интервал от време, защото с идването на т.н. Второ Пришествие, което става пак вътре в човека и е индивидуално явление, въпросното Царство обхваща всички светове, дори и този, земния, костната система и първа чакра, както и всички останали средища и центрове, тъкани, органи и клетки. Тогава: Та нещата са интересни наистина и не бива прибързано да се тълкуват. Виж тук: http://tranz.it/load...gupysEx8U600740 тази картинка/схема (файлът ще е активен 120 часа).

Всичко това, което написах в по-предишното си мнение за т.н. "Елексир на Безсмъртието" е добро и може да бъде полезно, но може и да навреди, ако човек гледа към далечното, без да е преминал през близкото. Може да се отчае, че не се получава, да се уплаши от трудностите и от това, че е още твърде далеч. Може и да се обезвери. Затова всеки е длъжен да гледа на не повече от "три крачки" пред себе си, както и съветва Гаутама Буда. Ето защо обикновения човек, който тепърва мисли да се развива по този Път в търсене на Бога, първо е добре да работи последователно, а второ - да не бърза към края, без да е изходил началото. Едно от важните неща, които се подценяват твърде много и на които китайците, будизма, тантра и пр., включае и траките отделят такова внимание, това са ниските центрове в човека, където витае т.н. Сексуална енергия. Траките били на три нива. Първото ниво е било в низините, където е "Долината на тракийските царе". Злато, пиршества, гуляи - нивото на насладите. Свързано е с ниските цантрове и както много добре е илюстрирано - с долния дан-тян при китайците. Тук се развива т.н. "Дзин". Втора чакра, където са многото блокажи в човек, където е комплексираността и обвързаностите. В "Долината на тракийските царе" се е работило и със страховете, развивала се е смелостта. Това е първия център. Ето защо траките са били смели и непобедими войни (изключае ако са разединени, което е характеристика за българите и днес). Много страшни били в боя. Днешните кукери са например вид военно облекло на траките. Другите народи ги считали за луди, за варвари, но това, тук има дълбочина. Това е школата на най-ниските нива. В Родопа планина е следвощото ниво траки. Тя се свързва със сърцето. С песните, жизнерадостността, с танците и музиката. Тук се развива въпросната "Ци", или Любовта, която накрая води човека все по-нагоре и нагоре, към Бога, а респективно тракът преминава във високите нива на школата. Това е Рила и Пирина. Символизиращи двете мозъчни полукълба и 12-мистериозни посвещения в Орфеизма, за които писах по-напред. Та тези три нива, първо тях трябва да търси и да работи над това човек. Моята връзка Дзин е много ранима, както и Ци и Шън. Възпроизвеждащата енергия, първо е добре да бъде пречистена. Най-често се осъзнава като сексуалната възбуда при всеки, която дори при болен човек действа възобновяващо и ако той не допусне изливане на семенна течно по хоризонтален път от възпроизвеждащите органи, то тогава тази есенция може да се натрупа, а в последствие и да се трансформира в Ци, сиреч в наченки на "Жизнена Енергия" - Любов. Долния дан-тян, както вече споменах и съм писал и друг път, се намира на няколко сантиментра (около 3) под пъпа. Това е центъра на насладата. Китайците наричат точката в тази област "Ци-Хай", която се превежда като "Море от енергия". Та при сексуална възбуда и при сексуален акт, най-често се изживява наслада. Тук не става въпрос за оргазъм. Наслада от живота. Същата тази наслада може да се изпита и от храненето, от вкуса на храната. Втора чакра е чакрата към която принадлежи сетивото вкус. Също може да се изпита наслада и от някой аромат. Първа чакра е чакрата, към която принадлежи сетивото мирис. Може да се изпита наслада и от някаква гледка, която да плени нашето сърце и зрение. Зрението е сетиво, което е свързано с третия център. Може да се изпита наслада и от осезания, ласка, милувка, допир, докосване. Та идеята е, че човек може да трупа т.н. Дзин/Наслада от много неща. Въпросът е да се наслаждава от живота, защото тази наслада, ще му носи удовлетворение, което удовлетворение като нищо ще премине в Любов, т.е. в Ци. Ниските центрове и насладата от живота много се пренебрегват. Най-често ниско долу в коремите сме сковани. Дишантето е повърхностно. Ниската част на коремната кухина - от там тръгват най-често срещаните патологии. Там е и както вече споменах комплексираността, привързаностите, страховете. Ами как да се живее тогава? Стресът е там. То е едно голямо сътресение и напрегнатост, напрежение. Коремите на хората са като камък. Никакво дишане не се сваля там. Когато спи човек е съвсем различно. Дишането става друго. Човек се отпуска и дишането придобива дълбочина. Но инак коремната кухина рядко е раздвижвана от дихателния процес, което вреди на кръвообръщението, а лошото кръвообръщение е пряко свързано с този процес и с недохраненито клетки, тъкани, органи и системи. От там се нарушава вътрешнокрлатъчното хранене. Ето ви една картина: Плиткото дишане (т.н. "ключично", с горната част на белите дробове), поради гняв, напрежение, стрес, неудовлетворение от живота, комплексираност, срам, страх, чувство за вина и пр., всичко това води до ниско ниво на кислород в кръвта, което пък повишава киселинността и токсичността в организма, и от там РН-то става с киселинен характер. Блокирането на долните кухини, тъкани и мускули, липсата на движение, чрез дихателния процес, допълнително усложнавят и възпрепятстват кръвоснабдяването, първоначално на тези органи, тъкани и клетки, които са блокирани от сковаността, а в послетствие се нарушава работата на цялата Кръвонасна Система в цялото тяло. Първите заболявания - рак на дебелото черво лениви чарва язва гастрит колит болести по възпроизвеждащите органи и жлези, включае простата, ячници, тестиси бъбреци черен дроб далак панкреас болести на кръвоносните съдове (разширени вени, тромбофлибит, варикоцели, химороиди) болести по тъканите (изкривяване на костите, износване на ставите, ревматизъм, отславане на различните по вид меки тъкани - например съединителната и пр.) както и други. ... Та тази липса на удовлетворение и наслада от живота, липсата на Дзин е главната причина за всички останали патологични следствия. Ако човек се наблюдава, ще забележи калко много мигове от ежедневието си е нащрек, в нервно напрежение. Ще забележи точно този проблем с дишането, което най-вече може да раздвижи телесните кухини, а от там да стимулира и кръвообръщението, и вътрешноклетъчното хранене и обмен. Първа работа на всеки човек е да се грижи за своето удовлетворение и да не пречи, до колкото може, на удовлетворението на "другите". Всъщност тантрическата наука и даоиската сексуална алхимия (което е едно и също нещо) започва да работи от тук - от центъра на насладата. Човек не може да изпита удовлетворение от живота, ако го отхвърля, ако не го разбира, ако го ненавижда и ако даже го мрази. Как би могъл човек да възлюби, ако мрази, ако е огорчен, поради собственото си наразбиране към живота? Много е важно да се размисли с трезва глава над тези неща.

Да!

Не ме смущава, защото това също е процес, който се разгръща. Започва с кратки моменти на сливане, които се преживяват. С времето тези мигове се умножават, преминавайки в минути. После нарастват в часове, а накрая стават дни. Критичната точка е 24 часа. След тези 24 часа прецесът вече не е обратим. Защо 24 часа? Защото това е пътя на посвещението. По-светло става и по-светло. Това е промяната на цялата НС с 12-те чифтни черепномозъчни нерви. Това са 12-те зодии. 12 Орфеически посвещения. 12-те подвига на Херакъл/Херкулес и пр.. Което е: "Херкулес извършва 12 подвига по заповед на Евристей, при когото бил пратен на служба от Хера: убива немейския лъвубива лернейската хидраулавя керинейската кошутаулавя еримантския глиганизчиства авгиевите обориизбива стимфалийските птициукротява критския бикпобеждава тракийския цар Диомед и улавя кобилите мувзима колана на царицата на амазонките Хиполитаотвлича кравите на великана Герионотнася златните ябълки от градината на хесперидитеулавя и извежда от подземното царство Цербер "Китайците свързват тези 24 часа с хода на енергията по 12-те чифтни енергийни меридиани, който ход е назван с термина "Голям Небесен Кръг: http://zlaten-drakon.../s24_0014-1.jpg http://zlaten-drakon.../s24_0014-2.jpg http://zlaten-drakon.../s24_0015-1.jpg http://zlaten-drakon.../s24_0015-2.jpg http://zlaten-drakon.../s24_0016-1.jpg http://zlaten-drakon.../s24_0016-2.jpg http://zlaten-drakon.../s24_0017-2.jpg Той следва циркулацията на енергията по "Малкия Небесен Кръг", съставен от двата срединни меридиана предния и задния, от които последния е познат в хиндуизма като канал, по който се издига Кундалини. Значи какво имаме?! Първо - събуждане/раждане на Ци/Чи (Жизнената енергия/Любовта). Тя започва да се издига. Христос се ражда в "ясли" (простота, естественост, душевна чистота) в земите на Израел (сърцето - четвръта чакра), но поради гонението на "цар" Ирод (егоизтичното съзнание) го завеждат в Египет (първа чакра). Там той расте, докато не идва времето да се завърне в обетованата земя - сърцето и четвърта чакра. Четвръта и първа чакра са тесно свързани. Искрата Любов проблясва в сърцето, което пали онова семе заровено в земята, или както го наричат някои Божествената клетка. От Земята (първа чакра) се издига Кундалини ("От Египет ще повикам Сина Си"), изкачвайки пласт след пласт и нива след ниво. Китайците му казват преобразуване на Дзин в Ци и Ци тръгва по хода на задносредния меридиан, преминавайки през редица важни точки, които сега няма да ги изброявам, достигайки до върха на главата и темето - точката "Бай Хуей", или известна с името "сахасрара" в хиндуизма - сиреч седма чакра, където е онова преживяване в което "губиш своите граници", сливаш се. Наричаг го просветление. http://www.lekove.bg...bd756be6871.jpg Познание върху Духъ, Атман, Шън и пр. При китайците тези "Три съкровища" - Дзин, Ци и Шън, когато се обединят в едно, се образува "хапчето на безсмъртието" и потича Елексира на Безсмъртието", наричан още "Златен елексир", "Амрита", "Амброзия", "Нектар на боговете" и др. Досега Ци е текла по меридианите. Сега вече, след като този Елексир на Безсмъртието (което е различно от Ци) се спусне отново до ниските центрове (долния дан-тян), затваряйки "спермения дворец" и "Малкия Небесен Кръг": http://zlaten-drakon.../s24_0017-1.jpg http://www.lekove.bg...09/12-02me2.jpg http://i2.squidoocdn.com/resize/squidoo_images/-1/lens10798711_1272821195zen-buddhism-2.jpg Този елексир на свой ред започва да тече по меридианите, като първо прави няколко кръга по Микрокосмическата орбита (Малкия Небесен Кръг), а след това тече и по Макрокосмическата орбита (Големия Небесен Кръг), докато не проходи и докато не изпълни всеки един енергиен канал на тялото. Тогава прониква и в костната система, променяйки ДНК-то на човек да самият им корен, а сиреч костния мозък, а от там и тялото. "смъртното е погълнато от Живота" Пълното обхождане на всичките 12 чифтни меридиани е за точно 24 часа. Това са и 12-те Орфеически мистерии. 12-те посвещения. По-светло и по-светло.

"Царството Божие вътре във вас е" - следователно любовта е насочена първо навътре. Царството не е някъде там, незнайно къде, то не е вън. То е вътре. И то трябва да превземе цялата природа на човек. Ето за това обличане говори Апостола. Кое царува в материята и кое бива да е Цар. Господ на Силите... "Възвишете се вий вечни двери..." Не съм твърдял, че всички нямат любов. Познавам и такива дет тя ги навестява и то често. За себе си - имал съм случаи, в които тази желана гостенка е идвала. За сега все още като на гости идва, но има време, един Ден ще и предоставя "собствения" си дом, както подобава. Когато тя е идвала, тогава всичко е било Едно и точно така "свързаност", както го описваш. Даже най-точно да се каже - Единосъщно. Сливане.

Да, Венци. От една гледна точка е така - колкото по-малко себичност, толкова повече Любов, но все пак Любовта (Лозата/Розата) покълва в човешкото сърце още преди аз-ът да си е отишъл и следва процес, които е именно благодарение на разрастването на тази Любов, която нараства обратнопропорционално на тази себичност. Ако държим на буквалността и точността - Любовта не може и да се притежава. Това са просто изрази. Например при китайците, Ци (Жизнената Енергия) бива осъзната и разгърната, но чак след нейното пълно разгръщане се осъзнава Шън (Духът), или както му казват в хиндуизма - "Атман", което преживяване е същинското новораждане - това да се родиш изново/от горе. Ци първо расте, нараства и после Шън, а с идването/познаването на Шън/Атман се познава и Единосъщността с Всичко и Всички, което според някои течения в хиндуизма е Брахман. След като познаеш веднъж Единосъщието, чрез Атмана/Шън, идва ред на Вечната Любов и нищо не може да я спре, защото друго, освен Едното няма.

Мъртъв е всеки, който няма Любов в себе си, защото Любовта е Живота. Душата - това е желанието/копнежа за наслада/ заЛюбов на първия Адам, който е гол и който е слязъл в материялния свят, за да придобие опитност, познание, а от там и целта си. Съзнанието се сее. Когато възкръсва от мъртвите, неговото тяло се превъплътява в Духовно. Самото тяло е отражение на съзнанието. Ето защо някои тела придобиват нетление, а други се възнасят. Днес е Успение Богородично. Приснодевата се възнесе и тяло след себе си не остави. Забележи как започва писмата си стареца Йосиф Исихаст - виж началото на същите ТУК:

Да, това е и обета на бодхисатвите, но вече те попитах, как се "трошат тези метални огледала", за които спомена, защото ми мирише че по същия начин се "къса и веригата". Нужна е температура, за да може молекулите да преминат в претворяване, чрез разпад, и в ново пренареждане, а тази топлина, която е необходимата точка на топене е самата Любов.

Какво пренебрежение и ненавист се усеща в тези думи, към света, към материята. Ами може би такъв е замисълът, та да може,чрез болката и страданието, човешкото сърце да спре да бъде коравосърдечно и чрез Бога да познае Любовта, която е смисълът, наградата и самият Живот. Не става въпрос за въображение, Багира. Светът, видимият, е черен само на пръв поглед. Негостоприемен е на пръв поглед, но слава Богу, че е такъв за някои, защото същите са блажени. Онези, които считат света, материалния за о.к. (а не че той не е такъв реално), и не са изпитали страданието, са или реализирани Свободни Човеци, или вси още приспани в сладката дрямка на илюзията.

По този въпрос е нужно разсъждение и внимание - относно т.н. първи Адам де. Според Учителя, Христос е първият Адам, но пак според него, той е влязъл в Рая, след като "хората Го изпъдиха от света". Този същия Христ, за който Учителя говори, апостола нарича Последният Адам, който станал животворящ Дух. Нека никой не си мисли, че апостола и Учителя Беинса Дуно са говорили за различни неща, понеже са ползвали две различни думи, или словосъчетания - "първият Адам" и "последният Адам". Първият библейски Адам няма нито опита, нито Любовта на Христос. Той е сътворен гол и дори не знае голотата си/празнотата си. Но Първият Адам, който влиза в Рая, след грехопадението е наистина Христос. И само Христос и чрез Христа може всеки друг да влезе отново в Рая. Самият Христос е Рай. "Вземето моето иго връх себе си, защото..." - Тъй е рекъл Божият Син. І Коринтяни 15 Още преди Иисуса Христа има човеци, които са Грабнати от Бога. Сега, дали те са въведени в Рая, или не са е въпрос на още куп дискусии, но Писанията свидетелстват, че има такива - Енох, Илия...