Ники_

Разбира се, че има право, щото нали са Едно и между тех нема разлика... ама за да стане това разпореждане с вещите е нужно да го има качеството "вещина".

Пътят не е различен. Той е един и същ. Всеки нормален учител ще те въведе в изкачването на този връх, успоредно с което ще нарасне и его-то. Ако егото не нарасне, няма да може да се "пукне", да се смири. Пътят е отлично описан в Евангелието, чрез Иисуса. Накрая човек завършва в абсолютно смирение - на кръста, разпънал себе си - нозете, ръцете... с трънен венец на главата. В Дао това е познато като Вей-У-Вей. Действие, чрез недействие, а в Гита-та - като най-съвършенно действие, което и мъдрите обърква. До преди кръста Иисус изцеляваше, пророкуваше, учеше хората, възкръсяваше от мъртвите, ходеше по вода, хранеше народа с пет хляба, и две риби, а после и с други количаства хляб и риба, извъшваше много чудеса. Накрая, както е писано - научи се на послушание: http://biblia.duh-i-istina.net/index.php?k=65&g=5&s=8&sw=научи%20се%20на%20послушание&tr_search=1. отправи помитва към Бога, когато бе в градината. Какво съдържаше тази молитва? И кръста... Всъщност кой иска да променя това, или онова? Който не е съгласен с въпросните? А кой не е съгласен? Противникът (Сатана/его-то). След това, когато човек е в безусловната Любов, няма значение какво идва към него и как, нито кога, щото нали е без условия... Тогава човек разбира това що е рекъл Руми - "Каквото има, нека дойде", опиянен от Захарта, която излиза от Аллах, от Виното/Любовта. До тогава Шива все ще призовава: "Защо още не сте се предали?" Та човек трябва да достигне върха. Това всеки Учител прекрасно знае.

Псориазисът се лекува, въпреки мнението на "модерната медицина". Причината за него е многото "огън". Според китайската медицина, в човек има пет първоелемента. Един от тях е огъня, но аз не пиша за този огън, а за огъня, какъвто е виждан от окултизма - един от четирите първоелемента. Първите четири енергийни центрове са свързани с тези четири пъвоелемента. Първият център/чакра е свързан с първоелемента земята. Отговаря за половите жлези, за дебелото черво, за костната система. Вторият център/чакра е свързан с първоелемента вода. Отговаря за надбъбречните жлези, за отделителната система, която е изградена от бъбреци, пикочен мехур и пикочопроводни пътища, за меките тъкани, хрущяли, кожа и пр. Третият център/чакра е свързан с първоелемента огън. Той отговаря за енергията в организма, за стомаха, за черния дроб, за жлъчката, за панкреасът, за далака и за тънките черва. Четвъртия център/чакра е свързан с първоелемента въздух. Той отговаря за сърдечно-съдовата система, за дихателната система и органите които им принадлежат - бял дроб, сърце, перикард, тимус, както и за всички кръвоносни съдове и капиляри. Разбира се тези центрове са тясно свързани и си взаимодействат. Трития център е свързан с емоциите, втърия със страстите, а четвъртия с чувството. Когато огънят е нарастнал, той суши водата. Сиреч - третия център подтиска втория, който отговаря за кожата. Емоциите (огъня) са пряко свързани с мислите, както и всичко останало разбира се. Когато мислите се пречистат, а това става с определени духовни/медитативни практики, тогава огъня може да намалее. Когато огънят и водата станат равни по големина, тогава се образува пара, сиреч въздух, а той като първоелемент принадлежи, както писах на четвъртия център. С други думи - когато човек намали емоциите си, заливайки ги с чиста вода (страстта е горяща вода), тогава се появява Любовта. В християнството това е така известното тайнство "кръщение". Но да не осложнявам, че и сега е достатъчно неразбираемо. Задължително за псориазиса е наобходима вода и външно и вътрешно. Много топла вода бива да се пие. Да се избягват рязките емоции - гняв, избухливост, яд, омраза, прекомерна радост... нарвност. Енергийните центрове, освен че взаимодействат по съседство са е пряко свързани по друг начин. Първият е пряко свързан с четвъртия; втория - с петия; третия - с шестия; четвъртия със седмия и с първия. Дихателните упражнение също могат да излекуват псориазиса. Задръстеното дебело черво е също пряко свързано с кожата и и оказва влияние. Изводът е, че бива да се работи многостранно. Почистване на дебето черво - става с плодове, или с подсолена вода, или с английска сол, или с хлабителни чайове, може и с билки. Пиене на достатъчно количество вода - най-добре под формата на слаб чай. Честото пишкане филтрира отделителната система и тя се пречиства. Щадене на стомаха от към остри и пикантни храни и подправки. Следене за емоциите. Строг режим на хранене и опростена храна. Дихателни техники на дълбоко, разноименно и освободено равностепенно дишане. Ако се съчетаят тези наща и с няколко асани от йога ( напремер "поздрав към слънцето" , "свещ", "диамант", "лотус"/"полулотус"...), както и с медитативни практики, тогава нещата ще са налице.

Дори при съзнателно решение да наблюдаваш мислите, дори тогава контрола може да убегне и да се сведе до един жалък и наивен опит за промяна. Човек ще попатува и ще разбере сам. На мен ми се е случвало даже да отлагам смъртта и да не я допускам да идва. Случвало ми се е да владея над стихиите вън - например буря, мъгла и пр. Но ми се е случвало и да ми убегне контрола. Само в Бог е контрола и докато си едно с Него, то контрола е в Теб, заото ти си Той, но дакото си отделно от Него, контролът е по Божие допущение. Всички тези контроли, описани в книги, като "Тайната" и "методът Силва" приличат на изкачване на един висок връх, където егото няма друг изход, освен да падне... в ръцете на Отца си.

Ако човек се научи да управлява мислите си, то ще има власт и над сънищата си. Сънищата често са израз на подсъзнанието. А подсъзнанието често е способно да бълва това, което в будизма се нарича "самскара". Споделял съм мисля вече тук, но ще го напиша пак. Преди време, бях по една или друга причина във Франция и там по редица обстоятелства бях останал почти без пари. Имах всичко на всичко 50 евро, които за кое по-напред. С тези парици трябваше и да се нахраня и да се пребира у дома - в България. Няма как да стане, нали!? Отгоре на това имаше някакъв празник във Франция и автобуси за България нямаше. Така поне ми обясниха на автогарите. Въпросното нямане продължи три дни, през които аз щателно си държах паричките в един от чорапите си и нито спях, нито се хранех. Сетивата ми силно се изостриха, за сметка на рационалния ум, който са беше свил до придихване и така както по обяд на третия ден си седях на пейката на автогарата в Ница, говорейки си с един австриец, хей така от нема-къде у главата ми "кацна" мислъта, че за мен има билет на гишето в гарата. Така или иначе нямах много акъл и отидох та проверих. Истина се оказа. Семейството ми от България,бе изпратило билет за мен по факс, при положение че нямахме подобна уговорка (аз нямах телефонни карти, нито си позволих лукса да си купя такива). Бях, както се казва - на точното място, по точното време. От къде се взе тадзи мисъл и попадаше ли тя в графа "личностен контрол"? Хрумване. Ако човек седне и се опита да се вглъби, без да мисли, ще види колко е трудно. В началото излизат всякакви мисли, без нито да си канил, нито да можеш да ги отстнаниш - толкова са натрапчиви. Някои от тях се повтарят като в кръг... Та къде е властта на човека? Е, за щастие вече нямам проблем с мислите. Всъщност това си е един вид господарство. Ники, май говорим за различни неща. За подсъзнанието - да, а също и обратното - ако можеш да контролираш съня, ще имаш контрол и на съзнателно ниво. Примера, който даваш, не е точно за това, аз имах пред вид друго. Например, тръгвам за работа и не ми се ходи. Само като си помисля къде отивам, и ми става едно тежко и гадно. И си казвам: деня ще мине бързо и леко. Няма да усетя как ще мине, ще ми е приятно, интересно...и така става. Казваш, мислите идват, прескачат се...да, но ти МОЖЕШ да си избираш кога, какво и как да мислиш. Може да си отместиш съзнанието от тия мисли дето ти идват, и да започнеш да мислиш нещо друго. Може да си наблюдаваш мислите и като не ти хареса, да го промениш. Ето, ще ти дам един пример от вчера: бяха ми написали едно нещо, което не ми хареса. И като взех да мисля кофти за случката, появиха се веднага и кофтито емоции, и...се сетих за поне 5 неща, които мога да направя, за да променя това. 1. Четирите вълшебни тайландски думички, които отправяш към ситуацията: прощавай, съжалявам, благодаря, обичам те. 2. Едно от 4-те толтекски споразумения да не приемаш нищо лично. Е, направих ги тези неща, и ситуацията /лошото, което мислех и усещах/ се изпари, изчезна на момента, и повече не се появи. Примери от живота има много. Много-много. Нарича се работа с мисъл . Този "контрол", за който споменаваш не е контрол. Искането и неискането, виждането на това, или онова по определен начин, също не зависи от рационалния ум. Ако у теб се внесе желание да ходиш на работа, ще можеш да отидеш и ще искаш да отидеш, но дори това искане е внос. Щото пак е свързано с мисъл и с определени обстоятелства, върху които нямаш контрол. Ако в теб се внесе настроение (а то е свързано с чакритеи жрлезите) за това да не ходиш на работа, то някак да отидеиш, но пак, ако обстоятелствата ти позволят, щото ако те грози уволнение, ще отидеш и още как, въпреки настроението. Няма свобеден избор и воля. Това е илюзия. Не и за рационалния ум, не и за его-то. По-надолу това, което пишеш, пак не е във власта на повечето хора. Те не могат да наблюдават мислите си и се носят впримчени в тях - например в онези свързани със страхове, с емоции, със страсти... Ще можеш да имаш такъв относителен контрол, ако Бог ти даде сили и ако допусне да можеш, защото на мен ми се е случвало, макар да се имам за контролиращ, да не мога да контролирам и да се подавам на вихрушката на някоя мисъл. Просто не е за разправяне какво ми се е случвало...

Ако човек се научи да управлява мислите си, то ще има власт и над сънищата си. Сънищата често са израз на подсъзнанието. А подсъзнанието често е способно да бълва това, което в будизма се нарича "самскара". Споделял съм мисля вече тук, но ще го напиша пак. Преди време, бях по една или друга причина във Франция и там по редица обстоятелства бях останал почти без пари. Имах всичко на всичко 50 евро, които за кое по-напред. С тези парици трябваше и да се нахраня и да се пребира у дома - в България. Няма как да стане, нали!? Отгоре на това имаше някакъв празник във Франция и автобуси за България нямаше. Така поне ми обясниха на автогарите. Въпросното нямане продължи три дни, през които аз щателно си държах паричките в един от чорапите си и нито спях, нито се хранех. Сетивата ми силно се изостриха, за сметка на рационалния ум, който са беше свил до придихване и така както по обяд на третия ден си седях на пейката на автогарата в Ница, говорейки си с един австриец, хей така от нема-къде у главата ми "кацна" мислъта, че за мен има билет на гишето в гарата. Така или иначе нямах много акъл и отидох та проверих. Истина се оказа. Семейството ми от България,бе изпратило билет за мен по факс, при положение че нямахме подобна уговорка (аз нямах телефонни карти, нито си позволих лукса да си купя такива). Бях, както се казва - на точното място, по точното време. От къде се взе тадзи мисъл и попадаше ли тя в графа "личностен контрол"? Хрумване. Ако човек седне и се опита да се вглъби, без да мисли, ще види колко е трудно. В началото излизат всякакви мисли, без нито да си канил, нито да можеш да ги отстнаниш - толкова са натрапчиви. Някои от тях се повтарят като в кръг... Та къде е властта на човека? Е, за щастие вече нямам проблем с мислите. Всъщност това си е един вид господарство.

Кой знае...

От малък съм такъв, не веднъж е имало недоволни от многото ми питане. "Защо?" е била първата ми дума. Аз като разбера нещата на думи, може да ми е по - лесно да стигна до тях, да имам по - голям вътрешен стимул да стигна до тези неща. Блазе ти. Аз съм измислил думата "защо?", обаче ми е по - приятно, когато аз я задавам, а не когато я задават на мен. Думата "защо" е чудесна, но както споменава моя приятел Ошо - думата "как" е още по-добра, особено ако се приложи на практика евентуалния и отговор. Разбира се, думата "защо" може да те приближи, но няма да те доведе. Може и да те обърка, зарад отговорите, които ще са различни, защото посоката на въпроса е по хоризонтала. Най-доброто питане е потането в посока нагоре, към Бога и слушането/чакането на отговор. Инак кефа не е на това ниво, а и отговорите също може да не са удовлетворяващи.

Така излиза.

Ицо, много приличаш на "Пенчо-пинатката".Не се обиждай, не е лошо това да пита човек, но нали ти писах, че е по-сладко да се познаят нещата чрез личната опитност, а не само да се знае на думи. Думите няма да донесат абсолютната яснота за никого. Има знание, но има и познание, което идва по вертикален път. Какво се усеща ли - писах вече - първо се вижда това, което Будистите наричат "Гледката", а после, непосредствено след това се живее в Любов. Има хем яснота за и по всички въпроси, хем Покой от мисли (на мен ми се е случвало само няколко часа да няма мисли в ума ми, въпреки че лесно и бързо навлизам това състояние на яснота и чистота, то е трудно да се поддържа успоредно с нормалното ежедневие - все има какво да ти "дръпне" вниманието). Най-дълбокото сливане се намира в Покоят, в Мира, които същевременно са Светлина нетварна. Буда е нарекал това нещо "Нервана", щото успоредно с него има и кеф. Не е лесно да се обрисува с думи. То не е нещо, с което човек да направи сравнение, затуй за него се казва - дет око не е видяло. Имам спомени от предишни инкарнации.

Въпросът с "аз"-а, с индивидуалността, е въпрос единствено на умствена концепция. Погледнато от друг "ъгъл", нещата изглеждат по следния начин: Всичко е изградено от атоми, молекули и пр. елементи, които съставляват веществата, материята. Има различия в тези вечества, но различията са само на най-повърхностно ниво, ако може така да се каже. Инак същността, веществата, независимо от вида си, са съставени от едно и също нещо - от атоми. Атомите са изградени от електрони, протони и неотрони, сиреч от електричество (Мисъл), магнетизъм (Любов/чувство) и ... всеки да довърши сам. Тези неща са строителите на всичко. Погледнато от този гледна точка, къде е границата? Къде започва това и къде завършва онова? А мислите, съзнанието, променят ли се. Те от къде произлизат и какво представляват. Мозъкът е само един инструмент, чрез който става приемане и предаване на мислите. Мислите, съзнанието са ничие притежание. Формата е само техен вместител/дреха. Ако мислите са твои, значи ще можеш да ги управляваш, контролираш, но не са и тази умствена концепция, наречена "аз" няма власт над мислите.

И ето тук е последната, но здрава хватка на егото Не е от егото, но наистина може да стане хватка, ако ми пукаше. Просто ти написах истината. Благодаря за откровеността Бог има и още едно лице, което трябва да съзерцаваме - и то е състраданието... към тези, които вървят в тъмнината и за които понякога е много трудно да разберат. Затова в Зен истината никога не се казва докрай и наведнъж, а до там, докъдето другият може да стигне и от където може да продължи и да открие истината сам. Защото истината винаги е дълбоко лична и интимна. Така е. Когато човек се самоосъзнае, като Пуруша (Наблюдателя), тогава той може и вижда всички гуни на Пракрити, при това без да се вкопчва (будиски термин) в тях, сиреч без да се самоотъждествява с въпросните. Състраданието е следствие от интимността на Пуруша и Пракрити, които са същността/корена на всяко същество и на всичко съществуващо. Въпросното просветление за и на това Единосъщие се нарича "Гледката" в Будизма, или "Възгледът", който е правилен. Тогава, от тази позиция не може да няма състрадателност и разбиране. В Библията това (състраданието) се нарича "Плодът на Духа" (Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание - Гал. 5:22-23), а според будистите - състраданието е едно от основните качества на "Буда природата".

И ето тук е последната, но здрава хватка на егото Не е от егото, но наистина може да стане хватка, ако ми "пукаше". Просто ти написах истината.

хехе Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане. А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите Писах в тази тема. Писах за нива Самадхи. Според опитността ми (по принцип, когато твърдя нещо, го твърдя, защото съм го изпитал, чрез опитността си), ниските нива на Самадхи могат да се приемат и като съзерцание. Всъщност писах също че граници между последните три степени от йога са много тънки и даже направо преливат една в друга.

Че аз съм сигурен в опитността си. Когато това се случи с някого, той не може да не го познае, не може да не е сигурен, както се казва. Не търся признание или одобрение от никого. С грешни впечатления си останала. Признание съм получил вече.

хехе Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане. А кой тук говори за Абсолютно самадхи!? Говорим за Съзерцаването на Бог, а ти бързаш да скачаш от тема на тема, може би в стремеж да надскочиш останалите Така се получава винаги, когато духовното развитие е превръщано в умствена дъвка, в демонстрация на умствени мускули, а не в споделяне на лична опитност. Сигурна ли си че не е лична опитност?

хехеБог Сам Се гледа... ужким. Бог обаче не е само Наблюдателя (Пуруша). Верно е, но докато има съзерцаващ и съзерцавано, сиреч две отделни неща, няма абсолютно Самадхи. При това положение все още има разделение (дуалност/двойственост), а не окончателно и напълно Единнение/Сливане.

"Сигурно" е знак за предполагане.

Когато човек премине, тогава се разбира защо. Всеки сам е добре да разбере. Не на всички въпроси е добре да се дава отговор, защото така се отнема правото на някой да открие сам, а и кефа от това.

Да, ако разграничаваме съзерцанието на Бог от медитацията. Лично не ги разграничавам. Но този въпрос е спорен не от вчера, затуй някои просветени намират тези три последни степени в йога (Дхарана, Дхиана и Самадхи) за една.

Медитацията е самоосъзнаване! Има нещо верно. Просветление също му викат. А самореализацията е Самадхи (в най-високото си ниво). Да реализираш Себе Си на всички нива, чак до мозъка на костите, дет ДНК-то да се промени. Както се казва - до из основи. Това в Библията е описано като слизане на Царството Небесно (Небесният Йерусалим) и на Земята... Идва с Второто Пришествие на Христа.

Всички духовни "техники" са всъщност начини да медитираш, да останеш насаме със себе си, да започнеш да се самоосъзнаваш. Избери този вид медитация, която говори на сърцето ти. Прегледай всички видове, които знаеш и тази медитация, която те привлича, опитай я. Направи я поне 21 дена, за да усетиш ефекта от нея. Древният изток е разработил 112 вида медитации, а съвременния източен мистик Ошо е прибавил към тях още няколко вида, специално разработени за днешния човек, изпълен със стрес и напрежение. Учителят Дънов е създал Паневритмията като медитативна техника / терапия. Прегледай всички техники и тази, която е най-близо да сегашното ти състояние ще те привлича най-силно. Започни с нея. Най-важното е да си отделиш достатъчно време за среща със себе си всеки ден поне по 1 час. 112? Колкото е броя на мънистата при някои броеници (мала)? Мда... Та ети ги и тях - въпросните 112 (така изглеждат, според някои преводи): 112-те методи на Шива, записани в древния трактат "Виджяна Бхайрава Тантра" Инак, според Патанджали, медитацията (Дхяна) е нещо различно от визуализацията и себеубежднението/себеутвръждението. Думата "медитация" е по-близо до думата "съзерцание", или до думата "бдение", което в Дзен го възприемат като "просто седиш" (и не вършиш нищо друго, нито с тялото, нито с ума), сиреч внимателен си, бдиш и умът ти не се отклонява в никаква друга посока. Там, в тази тишина възниква Светлина. Наблюдаването на тази Светлина е съзерцанието. Сливането с тази Светлина, Единосъщието с нея е "Самадхи". Както се казва - при Самадхи съзерцаващия, съзерцаването и съзерцаваното стават Едно.

Е, ако се прецакаш какво от това? Ще си нещастен? Този страх е нормален. Когато Любовта към Бога стане по-голяма от този страх, ще го преодолееш и ще продължиш нататък.

Значи човекът един вид умира ? Да, един вид умира. Не, не означава това. Няма съжаление, защото Единосъщието не се губи, като възприятие/виждане.

И на гръцки и на латински "аз" е в превод "его" (ego). http://philosophy.evgenidinev.com/ego/ http://bg.wikipedia....%B3%D0%B8%D1%8F Когато човек каже "аз", независимо от големината на този "аз", защото наистина той може да бъде много голям, неминуемо с това казване човек се дистанцира и се окачествява/отъждествява с нещо, различно от друго нещо. Това е разделение, а не Единение. Има его, има и СуперЕго. Второто е много финно и често много по-лъжовно от първото. Ако има "аз", не може да няма и "ти". Разделение. Едно и друго. Аз съм това, а не онова. При наличието на "аз" няма единение. Има много видове аз, според духовното ниво. Всъщност са шест. аз аз аз аз аз аз изт:http://bg.wikipedia....%B0%D1%80%D0%B0 След шестата степен, където се намира "тясната врата", вече няма его/аз. Тогава става Сливането, или Единението (Един Е Ние). Когато човек се озове тук, той се разтваря и изчезва. Границите между него и всичко останало рухват, както и всяко отъждествяване с каквото и да е. Ако всичко е едно и също, тогава не може да има "аз", защото няма на кого да го речеш. Няма с кого/кое да се разграничиш. Както писах обаче, в това състояние не можеш да останеш и ще наложи да се върнеш стъпка назад, където ще разбереш защо древния суфи мъдрец е рекъл: "Предпочитам да съм отделно от Бога."