Ники_

Хей, брате, добре че не са ти резнали някой от крайниците, че да видиш тогава що е то да ти е тежко. Затуй ти писах, че такива като теб са си богаташи, стига да си оплевят малко желанийцата и да си поразкопаят нивата, щото на относително ниво притежават здраве, а си е злато. Абе тя зелената диня бавно зрее, ама все некога узрява...

http://t3.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcS3h6Jilixuqdd1Md8eg1BFdK_m3soSCe72LKHP84TxihCM39bdgg Алиса, дупка и да влезнеш в дупката... Как би могло да се види Светлината и да се достигне до нея, ако тя се намира на края на тунела? Само от позицията "дъно", т.е. от положението на върховно ескалиране на "ин", само от там може да се премине в "ян". Дупката в "ин" е входа за "ян" и обратното. Ако човек се научи да вижда в страданието благодат, то ще е Свободен. Всеки има своите тежки моменти, но блазе на онзи човек, който съзира в същността на тези моменти Светлината.

Предлагам ви да се насладите на едно виртуозно, според мен, изпълнение по Чайковски и "Лебедово езеро" :

п.п. Препоръчвам на всички вървящи по Пътя 1000 пъти да изрекът на глас Господнята молитва (Отче наш, Ти който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля...), или 12000 пъти да изрекат на глас молитвата от притчата за онзи митар от храма: Аум Интересното е, че човек, в най-честите случаи, се сеща за Бога, едва когато се разболее (или той, или негов близък), едва когато е пред прага на смъртта, или ако смъртта навести негов близък, ако е гладен, неподсигурен, ако няма работа, ако е зажаднял, или ако има други подобни проблеми. Тогава човек отива на църква и почва да се моли. Тогава си спомня за Бога. Инак, ако има работа, ако е здрав и ако всичко е наред с неговите близки, ако има достатъчно средства за да преживява що годе добре, то човек и хабер си няма за Отца, но пък в това време пред човека изкачат нови щения (аз искам), като например приятелка, семейство, деца,... и тъй ако има и тези, то желанието нараства с нова степен, защото и това не удовлетворява душата на човека и той започва да иска и други неща - по-бърза и нова кола, почивка, или екскурзия в чужбина, вечеря в скъпи ресторанти, яхта, частен самолет и пр.. За последните видове желания човек рядко търси Бога за помощ. Вчера си направих труда да прочета всичките мнения на Ивайло, които можах да открия в Портала. Ще те митам нещо и аз, братко и прости моята тъпотия. Брате, кога и защо се сещаш за Бога? И не е ли Божа работа да приведе човека в немотия от към нещо, я от към работа, я от към здраве, я от към семейство и пр.? Библейската книга "Йов" е достатъчно красноречива за тези неща. Защо му е на Бог да прави всичко това? Ако има Бог де... Най-вероятно, защото човека спи и с тези "похвати" Бог едва ли не разговаря с човека, привежда го към Себе Си, казвайки му: "Сине Мой, хайде спомни си и за Мен! Аз толкова много копнея за твоето внимание! Защо си Ме забравил? Страдам за теб, сине!" А човек олисан в сивото ежедневие, във вихрушката на материализма, и еня си няма за Бога, стига всичко да му е О.К.. Ето защо, които Бог привлича към Себе Си, които е възлюбил - тях наказва, сиреч на тях им създава трудности, мъчнотий, поставя ги пред изпитания. И тъй, ако вярваш в това, питам те: Защо не се радваш и защо не си благодарен? Точно тук, човек може да обърне своите представи и да възлюби страданието, разбирайки, че именно то е горивото за постигането на Щастието. Бог те обича! Защо да сме тъжни и нещастни от нещастието, което е само в нешите представи и съждения? Нашето нещастие е породено от неудовлетворението на нашите желания, които на свой ред произлизат от представата/възгледа ни за живота и очакванията ни към него и към околните, както и към нас самите. Не бе ли казал Буда, че ако не искаш да изпитваш страдание, то бива да се отдръпнеш от своите желания? Човек бива да прави всичко, което е по неговите сили, според това с какви сили разполага в даден момент, пък ако нещата не се връзват, според очакванията и представите, то човек не бива да се кахъри, а бива да приема поражението, да е съгласен и с тежките състояние, с глада, с липсата на партньор, с липсата на това да си се утвърдил в обществото и социалната сфера, с болеста даже и със смъртта. Бог вижда в човешкото сърце и много добре познава човешките желания. Той знае всеки от какво има нужда и именно това принася на човека. От друга страна човек си мисли, че има нужда от други неща, но човека всъщност не знае от какво има нужда истински. Бог обаче знае. Сигурен съм, че има достатъчно земя, която да бъде обработвана в Бобовдол. Сигурен съм, че има и достатъчно работа, за който иска да се труди и да допринася на света. Верно е, заплащанието не е както човек очаква, за да живее в охолство. Това е съдбата ни в момента и в България, за повечето от нас, но знам със сигурност, че и с малко може човек да живее добре и да бъде щастлив. Друг е въпросът, че човека не се задоволява с малкото, с насъщния, а най-често иска за себе си специални неща - точно определена работа, в определена сфера и му е трудно да работи само за хляба и покрива над главата си. Ето, колко много хора идват в столицата, защото желанията им са по-големи от хляба и покрива на главата. Те всичките търсят да преуспеят, за да запълнят другите си желания, без да си дават сметка, че и до тогава са богати - имат здраве, умат здрав ум. На човек не му се копае земята. Човек търси да работи с малък разход на пот. Пак на баницата мекото. Пак сметкаджийство. И после, защо страданието е дошло на моя праг!?! Знаеш ли, Ивайло, защо написах че са нужни 12000 молитви? Защото ако ги изкажеш, ще покажеш с това и своята готовност, решимост, сила и воля да получиш от Бога това, което желаеш. Тогава Бог ще бъде снизходителен към теб и милостив. Сигурен съм в това. Всеки ден Бог ни казва: "Ти се ме забравил. Не се сещаш. Губиш ума си дълбоко в мимолетността. Ето, Аз ще ти напомня за Себе Си, за това че те обичам, за това че Любовта е най-важното нещо в света."

То две е повече от едно и повторението е майка на знанието, но от две глупави мнения, като моите, едва ли форума има нужда, още повече, ако в двете пише едно и също... Извинявам се за дубъла!

То и да е безработен човек, това също е превърнато от някои в работа. - Каква е твоята работа? - Безработен съм. - И как се справяш? - Ами... Има едно нещо наречено "да бъде твоята воля". Най често се появява като изпитания. Това изпитание е много устойчиво и ни учи на послушание, на съгласие, на приемане. Човек трудно се примирява (при Мира се явява) с Божията воля и опитва какво ли не, за да се подсигури, за да не затъне в калта, за да не умре, за да не бъде гладен, жаден, без подслон, мразен, ненавиждан, за да е в полза на семейство, на близките си, за да дарява, да допринася... Човек просто иска всичко да му е наред. Нищо лошо няма в това, но какво по-добро от това човека да бъде Свободен, независим от всичките тези външни условия!? Какво по-добро от Мира, от Любовта? И ако Божият промисъл ни води към това, защо да се опъваме, да се дърпаме, да се противим (от Противник, сиреч Сатана)? Всъщност защо му е на човек работа? За да си подсигури прехраната, подслона, топлината, да съхрани живота си и пр. А нима човекът има нужда от храна? Това не е много сигурно. Нима човек има нужда от дом, от подслон? Това също не е много сигурно. Нима човека има нужда от топлина? И това е под въпрос. Бива всички да практикуваме и да извоюваме своята Свобода (Мокша), своята независимост от света. Да скъсаме веригите! Как? Ето това е въпросът. С противене едва ли... Най-вече със себеотдаденост, със съгласие, със смирение, с приемана на Божията воля. Може би пък тогава нещата сами си се нареждат, сякаш по вълшебен начин?! Опитът ми с живота посочва именно това - тъй като у мен съществува неправда и вироглавост, тъй като съм противник на Мира, на Любовта, то и страдам поради това. Причината си е в моето несъвършенство. Но аз искам и търся съвършенството и защо го нямам, ако то зависи от мен? Кой господарства над това, дали да съм съвършен, или не? Ако имах силата и волята, бих се изправил мигновено. Ето аз дълги години се опитвам да достигна съвършенството, ужким имам свобода на волята, на избора, но дали моя хъс, стремеж, трепет, насоченост към тези неща, не е "по внушение на Духа"? Нима не е във властта на Бога всичкото мое изкачване, или снижаване? Каква е моята роля тогава, ако въпросното не е по силите ми/волята ми/избора ми? "За всичко Благодарете!" "На всичко се радвайте!" "Любете!" Това е и моята роля, доколкото са ми спуснати сили и възможности да я изиграя. Това също не зависи от мен и когато съм слаб, аз падам, а когато ми е дадена сила, то летя. Матей 6 глава, стихове от 24 до 34. п.п. Препоръчвам на всички вървящи по Пътя 1000 пъти да изрекът на глас Господнята молитва (Отче наш, Ти който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля...), или 12000 пъти да изрекат на глас молитвата от притчата за онзи митар от храма:

Истината, според мен е, че няма тежка професия. Съществува просто неправилен възглед върху същността на живота, невежество, неведение. От там произлиза и личното отношение на човека към всичко в света, както и съответната му реакция, към каквото и да е. Как може да е тежко на един хирург, ако той е свързан с Любовта, сиреч ако в него тече т.н. "Елексир на Живота?". Няма как. От тази позиция, човек каквото и да работи, за него ще е наслада, благоговение, щастие, било то в мината, в каменоломната, или в патологията, в детската психиатрия... Тежестта възнива от отношението на човека към живота, от дуалното възприятие, от отделността му, от индивидуализираността му, породена от това, че самият той е преминал през "Реката на Забравата".. Как може човек да диша свободно, ако е заробен от своя собствен възглед/концепция/разбиране? А знаем, че ако човек не диша свободно, ако е притиснат (най-вече от своя собствен ум), и ако е в постоянна позиция на "готов за отговор, готов за реакция", поради чувство за застрашеност, за това че ще бъде прецакан, манипулиран, че ще се възползват от него, че ще бъде смазан, изолиран, отхвърлен, изоставен, презрян и пр..., то няма и как да не чувства умора, тежест, стрес... и физически изменения в следствие на тези, като старост, болест, смърт. Няма тежка професия. Има тежък ум, а той е тежък, защото е приковен към един голям камък, неречен в Таро "пентакъл", а инак познат като материализъм, като светът "Асия" в Каббала, или до голяма степен като "Сансара" в Будизма, или като "Маха Майа" в Хиндуизма. Индентифициране/отъждествяване с формата, със света на твърдата материя. Това е тежестта.

из "Кабала - това е много лесно" М. Лайтман За упадъчната епоха: Иво Калушев Няма как и ще ме прощава К., но неможах да го държа в сянка: http://vbox7.com/play:66b78aecba

Разбира се, че депутат, министър, или премиер е доста натоварваща професия. Яко това се носи там... Добре че измислиха кредитните карти, дебитните карти и пр. карти - така парите стават доста по-леки... за носене/изнасяне. Ама... кат се замисля, което май редко правя, то излиза, че да си на определено място/църква поп, или да си владика, пък не на последно място, ако си митрополит - това си е също доста натоварващо... Ей, не е лесно да се карат мерцедеси, лексуси и пр.. Много е тежко, ама без да се шегувам... не и е лесно на подобна душа. http://www.youtube.com/watch?v=1uLDRzmpI38

Ей, ама да има и парици, нали?!?

[quote name='5Я' timestamp='1309035962' post='147381'] Аз никога не съм сънувал черно-бяло. Ники ,ти не си шизофреник ,нали ,защото и аз никога не съм сънувала черно-бял сън... Не знам какво ще прявим ,ако се окажем: ))))))) Ех, да можех сам да си поставя диагноза...

Майка Тереза из "Силата на КАБАЛА" от Йехуда Бърг - адаптация

Има две основни положение в света: - Аз искам за себе си - Аз давам от себе си (от това което съм, от което имам) "Аз искам за себе си", за да изпитвам щастие, удоволствие, кеф... било то пари, секс, отношение от хората към мен и пр. Това се нарича егоизъм. Егоизмът не е нещо лошо. Той се дели на няколко вида. Основните два са: - градивен егоизъм - деградивен егоизъм Градивният егоизъм е когато търсиш нещо за себе си, за да може в последствие, след като си получил, самият ти да бъдеш способен, да имаш възможност да даваш на другите, на света. В учението се говори за две неща: - получаване заради получаването (отдаване заради получаваното) - получаване заради отдаването (отдаване зарад отдаването) Човек дори и да има всичките пари на света, дори да го обичат 100 човека накуп, дори да има най-добрия секс, с най-добрите партньори, дори да има хиляди сетивни удоволствия, то ако няма любов в негото сърце, този човек ще е нещастен. Щастието, това е писано много пъти, е в това дали ти самият/самата имаш любов в сърцето си, която да раздаваш. Затова апостолът е казал: "Ако любов немам, нищо не съм." Дори да имаш всичко горенаписано, ако нямаш любов, то ти ще продължаваш да си нещастен. Е, и да имаш секс, и да имаш пари, и да имаш връзка с партньор, да имаш някой да те обича,... това ли е? Щастлив(а) ли ще бъдеш? Само толкова ли ти трябва? "Да." - ще каже някой. "Това ми стига!" Е да, ама не, защото всичко това е подвластно на условия и време. То не е трайно, не е вечно. Днес ги имаш, а утре - нямаш гаранция. Затова човек се презапасява, защото му намирисва от тази несигурност, усеща я. Нарича се "опити за постоянно подсигуряване". За да ти е добре. За да изпитваш кеф... И всичко това за едното... дупе... И това ли е? Някога някой запитвал ли се е от какво има нужда човека до него (ближния)? Някой някога дали е преодолявал това свое "Аз искам" (за да ми е добре на мен самия)? Дали някога някой е давал, вместо да търси за себе си? Разправят хората, че искат пари, ама и любов, ама и `убав sex. Ако може и после у Рая, а не у Ада... Ако може здраве, а не болест... *Аз искам... Разправят, че не било лошо да искаш за себе си. Лошо обаче било да искаш само за себе си и ако видиш, че и друг има от това, което ти имаш, да изпитваш омраза, ненавист, завист - това е лошо и носи страдание. Такъв егоизъм се нарича "деградивен". Е, колко от вас/нас са готови да споделят ризата от гърба си, дома си, храната си, парите си, партньора си, с онзи който иска същото за себе си? Ако форумът бе място за светци, то за какво щяхме да си говорим, ний "светците"?

Здравей, vinagi_bolna! От една страна да се срамуваш - това ще ти доведе неприятности, психологични и физически. От друга страна срамът е много хубаво нещо, ако успоредно с него върви и волята за промяна на характера, на виждането към живота, на приемането на живота и като цяло на възгледа ти. Човек не може да контролира в кого ще се влюби. Ужким има свободна воля, пък толкова много неща му убягват от контрола и управлението. Любовта е едно такова нещо - не може да я управляваш и да и налагаш. Ако се появи в сърцето любов и ако ума се опита да наложи блокаж на тази любов и на сърцето, тоест ако се опита да смачка любовта и да я подтисне, то у човека в такъв момент се явява т.н. противоречие (вътрешно), борба, конфликт. От това нещо, освен мъка, може да последва и някоя истинска болест. Тогава освен че ще си болна за любов, каквито сме повечето хора (някои не осъзнават това до края на живота си), ще си болна и от нещо друго, тъй че не дерзай е не запушвай любовта. Човек може да люби и без да докасва, и без да вижда, и без да е в близост да обекта на своята любов. Просто трябва да отдава любовта в тази посока и това е. Лекът е самото отдаване. Така сърцето не се блокира. Инак ти си си за ада и без да прелюбодействаш в смисъла, който разбираш това, защото тъй или иначе се явяваш прелюбодейка - не си по любов със съпругът ти, а си зарад финансофите облаги, дето ти подслаждат живота. Пак говорим за на боницата мекото. Всеки търси това. не си единствената. Замисли се колко хора имат любов към партньора си? У колко хора този любов не е просто обич, уважение, или навик? Всички тези хора, ние, сме прелюбодейци - действаме пряко любовта, т.е. пресичаме нейния път и не и даваме възможност да се прояви. Против любовта са нашите действие, т.е. в нашите действия любов няма. Е, нима ако това е прелюбодеяние и ако то не се отнася до 95% от хората, нима не сме всички за Ада? Ами за там сме и сме там/тук. Ако у нас имаше любов и ако действията ни бяха изпълнени с любов, ние нямаше да сме у Ада, т.е. тук в света на страданието, където любов липсва, а има само нейни отблясъци и хора, които се имат за живъ пък не са: Трябва да се замислиш над това кой е жив и що е то Живот, защото апостолът използва думите: Днешното време е мреме в което се пробуждат много хора. Не случайно, според мен, ти се случва всичко това. Ето, ти започваш да анализираш живота си, да го разглеждаш, да виждаш нещата. Събития и ситуации те учат. Къде е любовта, vinagi_bolna? Нима любовта е в това, което ще получиш от сексуалния си партньор и което рано, или късно ще изчезне, ще се изпари? Учителят Беинса Дуно казва, че Любовта не е нещо нетрайно. Любовта не е сянка, тя не се изменя Човек търси просто щастието. Всички хора сме така. Не си само ти. И когато човек няма любов е нещастен. Забелязала си навярно, че щастието не се крие в материалните притежания. Скоро попитах една моя братовчетка, която има подобен на твоя проблем, на все още няма сексуален допир с третия човек от любовния триъгълник, та попитах я какво за нея означава щастието. Тя ми отговори, че щастието е да ти стига това, което имаш, но щастието не е само в това. Щастието е скрито и в това да приемаш себе си, с всичките си краски (с недостатъците и с положителните си страни). Човек обаче по начало е идеалист и все търси най-доброто. Това е прекрасно. Това е подсъзнателен процес. Човек има някакъв спомен за онова, което търси. нарича се "праспомен" и човека търси именно него - съвършенството. Затуй докато не открие това съвършенно нещо, човек каквото и да намира няма да има удовлетворение. Ние всички търсим това съвършенство - в партньора, в работата (бизнеса), в притежанията, в секса, в отношението, дори в децата ни и ако нещо от тези не е съвършенно (а то не е), ние се опитваме да го поправим, да го докараме да съвършенно състояние. Ние търсим и съвършенство за себе си, и ако виждаме своите недостатъци, то ние се опитваме да ги изменим, да ги трансформираме в положителни черти, защото така ще ни е добре - ще ни харесват, а и ние ще се харесваме, защото ще сме влезли в модела. Но помисли, ако си на самотен остров и ако този модел го няма, тогава ти ще остраняваш ли своите недостатъци? Например, ако често пръцкаш, това ще те смущава ли? Или ако имаш навика да говориш много? Или ако бълнуваш на сън? Ако походката ти е грозна, това ще ти бъде ли проблем? Ако не си саксапилна, то какво от това? Всички неща, които прави човека са заради модела, който е наложен в света. Ето това се нарича "Матрицата". И човека не е свободен. Облича се по модел, държи се по модел, дори има поколение по модел - женитби, кръщанета... после по модел възпитава децата си... Къде е свободата? Къде е любовта. И тъй, ние всите сме за Ада и сме в Ада (страданието/самсара) и кой може да ни извади от там? Любовта. А тя къде е? Видно, не е с произход от партньора, но ако си мислиш, че е там, търси я и виж дали ще я намериш в някого, но гледай да не се погуби с годините, щото ако се погуби, значи нещо несъвършенно има, а щом има несъвършенно, значи това не е Любов. Пожелавам ти здраве!

... Всичките трикове на ума са за да не бъде(ш) отхвърлен, за да ти дадат любов! За да получиш признание, обич, отношение. До, всеки човек е гладен за тези и изпитва нужда да ги получава навсякъде и по всяко време. Всичките дрешки, коли, яхти, самолети, пари, стойкаджийство в обществото, начинът по който говорим, стойм и се докарваме, всичко това го правим за да получим уважение, любов, за да не бъдем отхвърлени. Човек търси богатство и власт, обществено положение, за да може да получи уважението и любовта от която има нужда ума му. Умът е голям хитреш, но в същото време е много глупав. Какви бледи номера. Знаеш ли колко ме интересува как ще изгглеждам в очте на тези, които четат тези редове? Дали ми пука? Дали се докарвам, за да получа признание, уважение, за да ми имат респект, за да не ме отхвърлят? Всичко в нашия сетивен свят, е почти всичко, е една подготовка, едно приготовление и предразположение, тъй че да се осъществи енергийна кражба. Ти да се покажеш като нещо което си заслужава моето уважение, и моята любов. Значи ти би направил всичко за да не те игнорирам, за да те призная и да те възлюбя. Всичко е зарад любовта, заради топлотата, милувката. И от всичко това може човек да злезе само ако даде любов, а не докато чака и търси да получа такава. И тъй, може да си изготвиш програма по добруване. Днес ще направиш едно добро дело и така ще правиш всеки ден, докато не достигнеш период от една седмица. През втората седмица ще правиш по две добри дела на ден, а по време на третата седмица - по три добри дела на ден. С тази програма, ако я изпълняваш, накрая сам ще си дадеш уважение и сам себе си ще резпектираш. Ще се харесаш, ще се приемеш и ще си простиш всички слабости/несъвършенства. Ще се обикнеш. От тук насетне, ще бъдеш свободен, а това е чудесно условие да може да даряваш от тази свобода и любов на другите. Всички имат нужда от любов и от добро отношение и помни горенаписаното, че всичкия маскарад на този свят, всички трикове, игри и хитрини и за да може да се докопа някой до любовта, да може да предизвика нейнта поява към него самия. Ако започнеш ти самият да даряваш любов, а това може да го направиш още от сега, то няма как и хората да не те уважават, да не те търсят, да не те желаят за събеседник, за партньор, за приятел... Всеки търси на баницата мекото. Бъди мекото на таз баница, но не за да получиш, а заради самото даване, защото по-голям кеф от това да даваш, да споделяш, да даряваш щастие и любов няма. Твоето щастие зависи от това далити самия ще правиш щастливи хората около теб, пък и не само тях, а другите същества - дървета, птици, насекоми, животинки и всякакви гадинки. Да даваш щастие, само зарад самото даване, само защото то ще ощастливи някого, а не за да получиш в отговор същото. Напротив, твърде често в отговор може да получиш какво ли не, но "въпреки това" е казала Майка Тереза обичай, уважавай, почитай, благотвори и благославяй, милвай, утешавай... Никой няма истинска нужда от пари. Всеки обаче има нужда от уважение и любов. И без пари животът е възможен. Сага ти си на ход.

Здравей, Страхът от провал, от неудобрение, от това да бъдеш ти, какъвто си, с всичките си недостатъци, без да чувстваш вина и без да се опитваш да осъществиш очакванията за това какво да бъдеш, как да бъдеш и къде да бъдеш, проектирани от родителите... и др. - всичко това е игра/лукавство на твоя ум, на моя ум, на ума на всеки човек, защото същия този ум иска да бъде харесван, оценяван, признат... и забележи - да не бъде отхвърлен, като ненужен, недостоен, малоценен... Всичко това ума го прави защото иска нежност, любов, уважение, разбиране... Ако се справиш с тези свои нужди, ако за теб е все тая дали ще получиш одобрение, признание, любов, уважение/респект, ще се справиш и със страховете си от провал, от това да изглеждаш в очите на другите като най-голям пропадняк и човек от който нищо не става. Виж, приятелю, това е дъното и ако попаднеш тук - да си най-смотан и некъдърник, то това за теб ще е победа, защото по-надолу няма на къде! От това дъно, след като всички са те оценили със "слаб 2", ти може да даваш това за което си се борил подсъзнателно - за уважение, за признание, за любов. Първо почни със себе си. Разгледай се и виж всичките си недостатъци. Помисли за това, дали ика имаше силата, щеше да ги промениш, и за това защо нямаш силата и дали това ависи от теб, и ако зависи, защо още не си го направил. Всичките трикове на ума са за да не бъде(ш) отхвърлен, за да ти дадат любов! За да получиш признание, обич, отношение. До, всеки човек е гладен за тези и изпитва нужда да ги получава навсякъде и по всяко време. Всичките дрешки, коли, яхти, самолети, пари, стойкаджийство в обществото, начинът по който говорим, стойм и се докарваме, всичко това го правим за да получим уважение, любов, за да не бъдем отхвърлени. Човек търси богатство и власт, обществено положение, за да може да получи уважението и любовта от която има нужда ума му. Умът е голям хитреш, но в същото време е много глупав. Какви бледи номера. Знаеш ли колко ме интересува как ще изгглеждам в очте на тези, които четат тези редове? Дали ми пука? Дали се докарвам, за да получа признание, уважение, за да ми имат респект, за да не ме отхвърлят? Всичко в нашия сетивен свят, е почти всичко, е една подготовка, едно приготовление и предразположение, тъй че да се осъществи енергийна кражба. Ти да се покажеш като нещо което си заслужава моето уважение, и моята любов. Значи ти би направил всичко за да не те игнорирам, за да те призная и да те възлюбя. Всичко е зарад любовта, заради топлотата, милувката. Е, ако не те уважавам и любя, какво? Човек е крадец на енергия, на любов. Той сменя хиляди роли и маски, за да получи Нея. И ако я получи му става гот. Но не иска тя да го напуска. Не и не. И така дествията му са да се подсигури още и още с уважение, с признание, с любов, за да не бъде отхвърлен и да остане самотник, който никой не уважава и обича. Да, човек го е страх от студената тъмнина, от нещастието. Да, човек търси светлината, любовта, само дето тази светлина, която човек получава от човека, е нетрайна.

Ето това е. Всички ние търсим на банацита мекото! из "Четирите благородни истини" Какво се опитвате да си докарате, talaz? Угода, наслаждение и някакво по вид щастие/кеф. Сиреч искате да обърнете всичко във ваша полза и да няма нищо във ваша вреда. Сега това, което следва да ви напиша, може да ви се види много обидно, но не бива да гледате на него от подобен ъгъл. Да, това което искате е израз на т. н. егоизтична природа на съзнанието. Абсолютен егоизъм - аз искам доброто - това, което ще ме ощастливи и би ме ощастливило евентуално и в същото време в никакъв случай не искам злото, което може да ме нарани и да ме направи нещастен, т. е. да страдам. Да, това е егоизъм, но в него няма нищо лошо и той си е в реда на нещата, но в същото време този егоизъм докарва страдание, защото се сблъсква с егоизма на друг. Така се получава често, че две, или повече егоизтични природи/съзнания, у двама или повече човека, искат едно и също нещо/неща, напримерно сърцето на едно момиме, демек нейната любов, тя да ги обича, защото това ги прави щастливи, защото от това се чувстват добре и значими, важни, нещо в света, и чрез това излизат от състоянието на малоценност и незначителност.. Хората си мислят, че щастието зависи от това да бъдат обичани и търсят да ги любят, да ги уважават, да ги почитат. Всичките игрички на човека, всичко, което цели да притежава в материален аспект, е за да се издокара същия този човек, като по-привлекателен, по-желан, за да може другите да го обичат и уважават, респективно и да не му нанасят вреда, а само полза/и. Но кажете ми, talaz, ако вие сте безразличен към това момиче, дали бихате се чувствали щастлив, макар въпросното момиче да ви обича на 100%? Не. Може като нищо да ви се дигне самочуствието, но няма да сте щастлив. Помислете! Бихте били щастлив, истински, само ако вие изпитвате Любовта, ако живеете в нея, ако тя гори в сърцето ви. Да, точно тя е тази, която дава криле и която прави живота смислен. Не чуждата любов, а вашата, която извира от вашето сърце. Сега, не мислите ли, с оглед на това, че бихме могли реално да сте независим човек, що се отнася до вашето лично щастие, щом то зависи единствено от това дали вашата собствена любов ще излира от вашето сърце? Няма ли да сте сбободен човек в такъв случай? Тогава няма да изпитвате ревност, нито ще се срахувате да загубите човека до себе си, защото ще сте осъзнали, че щастието е не в любовта, която ви се дава, а в любовта, която вие давате, зарад самата любов, а не поради корист / тънки сметки / задни мисли. Кой може да отнеме любовта, която би могла да блика от вашето сърце? Нима смъртта, или раздялата? Не. Любовта е вечносъщетвувща. Хубаво помислете и анализирайте всичко това, ето и моя съвет към вас, до колкото той ви е необходим в такъв вид. Бъдете здрав и способен на живот/любов! Това е и моето пожелание!

Ами, не знам защо е необходимо, след като с някои най-обикновени психологически похвати могат да се създадат съвсем естествени егрегори като например се всява страх от илюминати и заблудата, че съществуването им или съществуването на някаква ваксина може да повлияе на духовното развитие на индивида и на човечеството. Ако нещо повлиява това е посадената заблуда, а не илюминати, демони или нещо подобно. Така е Станимир. Има и тъй наречените от теб естетвени егрегори, нали това е ролята на Сатана, който е вътре в човека, т.е. на дуалистичното, егоизтично съзнание, което е заслепено от блясъка на сетивните удоволствия в материалния свят. Такъв вид съзнание въобще не му е еня за свързване с Твореца/със Себе Си. В такив въд съзнание ДНК-то, онзи запис в него, дето копнее за Бога, все още не е активирана. Тук обаче говорим за друго - за модолиране на ДНК, за генетично инжинерство, което окончателно да премахне този свитък от информация, този запис, та той и да няма възможност да бъде активиран, поради това, че ще бъде заличен, изтрит. Тъй или иначе ДНК-то зависи най-вече от съзнанието и от неговите модели, а това се управлява от Бога, т.е. има Духовен свят, с който човек е свързан и която връзка не може да бъде заличена. Тази връзка ще възтанови естествето на нещата, макар че ще се мине и през въпросната опитност.

Чрез психогенни средства/оръжия се създават т.н. изкуствени Егрегори, които да държат съзнанието на хората в направления, които са удобни. Бог също използва средства, като тумур на мозъка например, или като левкимията - за онези които застават срещу естеството на еволюцията, но пък и това е част от Божия план, сиреч предопределено.

Чрез покоя да познаеш безпокойството и чрез безпокойството да познаеш покоя. Чрез несъвършенството да познаеш съвършенството и чрез съвършенството да познаеш несъвършенството. Чрез здравето да познаеш болестта и чрез болестта да познаеш здравето. Чрез животът да познаеш смъртта и чрез смъртта да познаеш живота. Чрез загубата да познаеш придобивката и чрез придобивката да познаеш загубата. Чрез светлината да познаеш тъмнината и чрез тъмнината да познаеш светлината. ... А чрез Любовта да познаеш Щастието (Пътят, Истината и Живота). ЦНС (Дървото на познаването на добро и зло/Дървото на Живота/живота) + ПНС http://www.nauka.bg/..._page&pid=12110 Какво е "Рай"? Когато човек се е абстрахирал от външния сетивен свят, тогава по естествен път се прекъсва връзката между Соматичната и Вегетативната Нервна Система. ВНС започва да работи, без външни дразнения и настъпва т. н. баланс в човека, мир, спокойствие. Няма ги грижите, няма ги проблемите, откъснал си се от ежедневието от натрапчивите мисли, от страховете си, от дразнителите. Попадаш в Рая. Това се случва винаги, когато оттеглиш вниманието си, взори си от външния сетивен свят. Всяко едно бебе се ражда в състояние "Адам". То няма познание за света. В ума му липсва логическото мислене (Ева). Всяко едно дете е пряко свързано с Твореца и на тази връзка няма какво да пречи, докато дете не започне да навлиза в сетивния свят и да го изучава, т.е. докато то не започне да отправя все повече и повече своя поглед и внимание навън - в света на твърдата материя. Навлизайки в този свят, опитвайки от плода на познанието на добро и зло (двойствеността), то излиза от Рая си, от Мира, от спокойствието, от безгрижието, от радостта и щастието. Пъсано е, пък и е видно, че състоянието "Адам" не е съвършенно. Ето защо е предопределено човек да излезе от този първичен Рай и да навлезе в сетивния свят. Там той яде от дървото на познанието на добро и зло, най-вече ако у него има будност, пробуденост, но и да няма, пак се опознава света малко или много, докато не достигне състоянието "Последният Адам". Там вече има власт над "Дървото на Живота" и на безсмъртието/Щастието/Любовта.

Матей 18 1 В същото време учениците дойдоха при Исуса и казаха: Кой е по-голям в небесното царство? 2 А Той повика едно детенце, постави го посред тях, и рече: 3 Истина ви казвам; ако се не обърнете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство. 4 И тъй, който смири себе си като това детенце, той е по-голям в небесното царство. 5 И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема. Лука 18:16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство. 1 Коринтяни 14:20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум. Здравейте, съпорталци! Успявате ли да бъдете деца? Устоявате ли в това? http://vbox7.com/play:a067c725

Вчера си набрах, а днес ще си я приготвя... копривката. Мммм!

Дам... постиженията на "цивилизацията", които са противоестествени, против земята, против небето, против водата, против растенията, продив гадинките... против живота! Аз лично също мога прекрасно да се оправдавам и да си заравям главата в земята. Оу, и още как! Какво мощно "издигане" на човешкият дух! Толкова е мощно туй "издигане" , че от поради неговата "висота" изчезнаха животински видове, замърси се въздуха, атмосфера, водата, земята... изчезнаха гъсти гори - средата на живот на много същества, а с тях изчезна и живота. Казваш можем да се променяме само вътре, но не и външно, а аз пък все си мислех, че едното е пряко свързано с другото. Не може да се разделя. Едното съпътства другото. Ако се променим външно - чрез поведението си, то това ще доведе и до вътрешни промени. Нали затуй в началото някои учения залагат на въздържанието на самоконтрола, от към думи, дела...? Аз съм бръмка от този свят, от този дух на разрушение и ако аз сведа потреблението си до минимум, ако аз бъда все повече в хармония с природата, то няма как да не окажа влияние и върху външния свят. Да, ще го променя, поне малко. Всичките наши технологии предизвикват дисбаланс, намеса в естеството на нещата, като го изкривяват. Те нарушават хармонията, често водят до смърт и унищожение. Хубаво, нямам нищо против да се учим, но освен да не се вкопчваме в материята, то трябва да ограничим и безхаберното ползване и безумието в употребата на тази материя за лични блага и удобства. Да се ползваме от интернет за да си полафим , от печка за да си сготвим, от топлата водица, за да се окъпем, а това всичкото на каква цена? На цената на унищажението. Какво е положението около атомните електроцентрали? А около ТЕЦ-овете? Какво е положението около металургичните заводи? Тежката и леката промишленост бълват с пълна пара. Генераторите за електрическо напрежение не спират, само и само човек да може да консумира удоволствия за своето дупе и за да си ощестливи животеца... да го направи интересен, величествен... Какъв господар само е човека на Земята - истински глупак, който реже клона на който седи. Проявил се е наистина човека - със своя егоизъм, видизъм и глупащина; със своенравието си, с безхаберието си, със своята слепота, със своето безлюбие! Голяма проява! Хвала на мен, хвала на човешкия род!!! Издигнали сме се, ама поне сме с главата надолу, не разбираме, че дефакто се снижаваме. Е да - за да скочим един ден, попарени от собствения си огнен ръст, грамадански, но в глупост и нетрезвеност. Какво коства на природата да се изработи една единствена вилица за хранене? Да не говорим за автомобилостроене, за автомобилната гума, за подметката на твоята обувка... за връхната ти дрешка... за монитора, от който ме прочиташ... Какво коства всичко това на природата? На птиците, на насекомите, на животинските видове, на растенията, на Земята? Не се ли тресе Земята от дълбаене? То не са кариери, то не са мини, то не са сонди и пр. Хармонично, нали? Да, може да си живее без лична собственост. Да, може да се живее и с много малко. Учителят учил такива глупци, като нас, драга Слънчева, че човек може да живее само със 100 гр. жито на седмица, като храна! А такива като Свети Иван Рилски, а и други подобни адепти, аскети и истински духовно издигнати хора, показаха и показват, че може и без топливо и без много катове дрешки, без различни модели обувки, без покрив над главата и т.н. Как е живял Беинса Дуно? Да, ползвал се е от един костюм и от една Библия, както от една цигулка. Вярвам да е имал и някакво бельо и две-три ризи, пуловер... но все ще да е живял скромно, без да разхищава, ползвайки се от материята с разум, гонейки онова ниво, при което ще бъде напълно независим и свободен от нея. Свободен от Матрицата. Създала е кумуна. Опитал е да въведе братско взаимоотношение в кръговете от свои последователи. Така е направил и Иисуса. Учил е хората да живеят братски, да делят всичко, което имат - дрехи, храна, подслон... Ранната християнска църква, апостолската, е един велик пример за кумуна, където не е имало лична собственост. И в ден днешен такива кумуни съществуват. Съществува истинския кумунизъм, истински братски живот, а не този, който го изкривиха пролетариално. На масово ниво това е невъзможно все още, но в дадена общност е възможно и даже съществува. Днес обаче придпочитаме да отглеждаме храната си в парници и оранжерии; във ферми и комплекси. Колко човека в България обработват земята си, без да замърсяват и без да се ползват от химия, от техника и от гориво за тази техника? Колко хора не търсят голяма продукция срещу малко труд? Какво са генно модифицираните храни/семена/посеви? Не, човек никога не е умеел да служи на света. Той служи само на собствиния си... и инвестира предимно в това да надебелее от към имот, портфейл и хора, които да ползва... пак за свои нужди.