Ники_

Исихазмът: "Пази се, брате (сестро), в борбата си срещу "демоните", самия ти (самата ти) да не се превърнеш в демон." из филмът Milarepa (2006) - http://www.torenti.v...?showpage=48474 :

За тази тема и за участието (си) в нея мога да река само две думи: Провокация Реактивност Мили приятели, нека бъдем бели братя и сестри!

Привет! Така е, разбира се, че нещата са свързани. Че то ако влюбеността не се включи в Духовния Път, значи това не е Духовен Път, а е просто его-угодия. Верно е и, че времената/непълната любов е белег за липса на цялостност, на липса на завършеност, но това нещо не се отнася само до партньорските взаимоотношение и до уповаването в тях. В началото любовта се ражда в човека и с времето започва да расте. Евеннгелието прекрасно онагледява този процес. Евенгелието описва човека, съзнанието, във всичките му аспекти. Иисус Христос е Любовта, която се ражда в Обетованата земя - сърцето, където евреите (съзнанието пътуващо от егоизма към алтруизма) са я очаквали. Та Спасителя/Любовта се ражда в човека, нараства и започва своята "проповед" - разаснявайки учението, света, Битието. Избира си дванадесет ученика, но тази Любов бива "убита" от егоизтичното съзнание, което царува и в сърцето, в лицето на фарисеи, на "първосвещеници", на Ирод и на агресивното съзнание, империализма, в лицето на Пилат и римляните. Та Иисус/Любовта "умира" и бива "погребана", и Възкръсва и се Възнася на небето, отдясно на Бога. Едва след Възнесението се дава Светия Дух и Благодатта, които продължават да поправят човека и да го подготвят за окончателното и безвъзвратно царуване на Любовта, представено накрая като "Второ пришествие". Та между първото и второто пришествие, все още има несъвършенство, т.е. в тези дни Любовта не е цялостно навлязла в човека, защото за нея няма място, което място е запълнено от себичността, та даже за нея, за Любовта се казва, че, ще има времена, в които ще се усеща нейната липса: Христос да се изобрази в сърцето - това съвсем не е достатъчно, но е прекрасното начало на трансформацията. Бива в човека да се изпълни цялото писание. Да преживее, Възкресението, Възнесението, Благодатта на Светия Дух и апостолите в човека да разнесат Евангелието по цялата земя (тялото), навред. Чак тогава, когато цялото тяло е очистено, когато, както казва Руми, всяка клатка, всеки атом пее "Ля Иляха Ил Алла(х)", чак тогава Второто Пришествие, т.е. окончателното и безвъзвратно идване на Любовта. Пълното Поправяне - когато не само умът, но и тялото е Светло и е придобило Святост. После пък следват Златните нива...

Не разбрах. Христос на Коледа ли е роден или не? Неофициалната версия. А защо не боготворим директно светлината, кислорода, Слънцето, както са го правили религиите отпреди християнството, за които и сама казваш, че са сходни? Не поставя ли това Бог в позицията на култ? Дори и в университета, в богословския факултет, се преподава, че Иисус не е роден на 25 декември и това е официална позиция, на която просто не и е позволена широка побличност, за да се избегнат спекулации, дето да са неугодни за църковната власт, а и не малко - за да се избегне разклащането на вярата у обикновенния мирянин. Това, което Християнството, като учение, съветва да боготворим, е Любовта, която е от Бога (и Творецът, а от там и Творението), а не от аз-а (его-то), щото от аз-а Любовта просто се пречупва и придобива формата на обич, твърде егоизтична при това, твърде себична. Има не малко други неща, които също са издигнати в култ - радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание - познати като плодове на Духа.

Ето това може и да ти допадне: http://www.upadesa.o...rldly%20Dharmas

Значи вътрешната нагласа се описва с външни белези, а когато външните белези започнат да служат като инициатор на тази нагласа, това е култ. Правилно ли съм разбрал. Езичеството почита други богове отпреди да съществува християнството. За прехвърляне на идеите за доброто, не мисля че може по ред причини - различното разбиране на "добро", различните ритуали, жертвоприношения, брой богове и т.н. Не може да има приемственост между религиите, те са базирани на различни теологични основи. Всички претендират, че следват добър път, но се отричат една друга. Като цяло дори вързването на мартеници със своя езически произход е доста противоречиво. За едни е безобидно, а за други - не. Даже писах едни теми преди време в търсене на произхода на този ритуал/магия. Въпроса ми е друг. Как рождението на Христос е съвпаднало със слънцестоенето. Това не е ли "вън"-"вътре" ред. Или просто това не е съвпадение. Не става въпрос за нагласи, а за състояния. "нагласа", като дума води до неточни асоциации, в случая конкретно. Ако външните белези пробуждат вътрешното, то т. н. външен култ е свършил своето предназначение. Човек описва онова, което трудно може да бъде описано и въобще нещата, с елементите от познавателния свят. Например, за да опишеш любовта, като чувство, то ти нямак как да не си послужиш с редица сравнение - "огън", "ток", "Светлина", "топлина", "сладка тръпка", "висш оргазъм" и т.н. според фанатзията и според наклонностите. Ако изследваш още по-дълбоко религиите, ще видиш съвсем друга картина, относно тяхната единосъщност. Външната природа и вътрешната природа са напълно индентични. Ето защо се говори за микро и макрокосмос. Често се правят подобни сравнение. Христос, като емблема на живота се сравнява със Слънцето. Зимата е сезонът, който се оприличава със смъртта, защото тогава растителността е "погребана" под снеговете. Животните - тяхната активност е намаляла. Всеки пести енергия. Природа е в покой, в някои свои аспекти. Нарастването на деня, както е ясно, е свързано с по-дълговремения престой на Слънчо на небето, което се свързва с раждането, с прераждането, с рестарта на живота. Пъкват кокичетата, идва пролетта. Животът отново процъвтява. Животът в тази планета е свързан пряко с кислорода, с растенията, като основна брънка в хранителната пирамида, със Светлината. Ако тези ги няма, то животът, такъв какъвто е днес, би изчезнал. Смърт. Затова кагато Светлината, Деня започне да расте, това се оприличава с раждането на Любовта, на Божието Милосърдие, на Божията Благодат, които са най-висша форма на вяра, надежда и живот. Изначално у всички култове е било познато това значение. С времето нещата, както писах са "забравени" и се е стигнало до това хората да изповядват нещо, да извършват ритуали, които не познават като смисъл. Ето това нещо наречам кух култ. Култ лишен от истинска духовност. Няма съвпадения. По-скоро причините носят политически характер, но и зад това стои Божия промисъл.

Защо пък "неутрал" да е детето ? Чекай, чекай малко сега : ако вървиш по левият път, пътят на отдаването, няма ли в края му да си много смачкан и изцеден, явно доста време ще иска да се достигне просветление - ще вървиш в ляво и после или ще тръгнеш в дясно, или в средата, което значи, че левият път е най - бавния от трите ? Хммм, дали може пътят да е полуляв (полудемоничен) - демек ядеш си, пий си, други работи правиш, но пък не си убиец, крадец, лъжеш, помагаш на хората с пари, постъпки, пращаш им добри пожелания. Хем има отдаване - апване, пийване и друго ...(левия път), ама хем не е баш демонично. Къв път е тогава - полуляв ли ? Не е десен, не е среден (може би е в десния сектор на лявото - тоест близо до средата). Чакам. Ако вървиш несъзнателно по пътя на отдаването, както това се прави от приблизително 70% от хората, то тогава ще намериш страдание, умора (изхабяване), старост, болест и смърт. Ако се въздържаш, без нужната будност, ей така само защото си мислиш, че си последовател, пък всъщност се оказваш не друго, а ревностен фанатик, то пак ще намериш страдание, умора (изхабяване) от собствената си закостенялост, от борбата със себе си и напрежението, от там ще навлезеш в старостта, в болестта и в смъртта някрая. Каквото и да прави човек - и да се въздържа, и не са отдава, то ако няма будност, пробуденост в съзнанието, то все едно. Когато Любовта се появи, а тя може да се появи едва кагато умът на човек се прочисти, което е представено с метафората "дете", тогава ти няма да изпитваш необходимост към това, или онова, защото Любовта ще бъде за теб Нещото, за което е казал Иисуса, че е питателно повече от хляб и след като няма да имаш други необходимости, то от какво да се въздържаш и на какво да се отдаваш!?! Ще приведа пример. Живял някога лозар. Той правил невероятно вино и който отпиел от това вино, той не пожелавал никога повече друга напитка, макар и преди това да харесвал, да речем, бира, или ракия, или просто някакъв плодов нектар. Ако подхождаш към отдаването с будност, то ще си ядеш тихо салатата, ще си пиеш ракията и ще се опитваш да съзреш в дълбок размисъл и усещане, дали тези неща те ощастливяват истински и дали те са ти достатъчни. Всъщност на човека нищо от този свят не му е достатъчно и именно поради тази причина всеки иска още и още, защото нищо не може да задоволи никой. Човек е най-щастлив като изпитва Любов, когато е влюбен. Тогава, дали ще е гладен, или сит, дали ще е спал, или ще е будувал - за него е без значение. Той, човекът, в тези моменти лети. Жъвотът обаче е сътворен тъй, че дори влюбването е придобило временен характер. Защо? Този отговор е за друга тема.

Да не би единият да върви по Десния път, другия по Левия път. Накъдето и да се върти мухата, пак ще бъде изядена от паяка, а ? Ама ти си го написал : Средният път може да се тълкува и като път на средния крак, този между двата дълги крака. Ами значи пред всеки "мъж" остава задачата да се научи да ходи на средния си крак. Друга алегория, по-подходяща е половата. Сиреч - всеки да намери детето в себе си.

Major Arcanum №16 The Tower

И двамата сте прави, но вървите по различни пътеки/възгледи, като и двете пътеки отвеждат Там. Единят върви по пътя на въздържанието, а другия - по пътя на отдаването. Единя гледа да насити животното в себе си - желанията, за да се види липсата на щастие от това, докато другия се опитва да опитомява животното в себе си, да го дресира, за да може, когато то се укроти, да се види, че не в насищането на желанията е щастието, т. е. накрая и двамата виждат/ще видят едно и също нещо. В Тантра се казва така: "Каква е разликата между отдаването и подтискането?" Никаква. Това просто са две крайности, които ако са лишени от осъзнатост, биха довели единствено до под "кривата круша" - до страданието, което пък, от своя страна, пак ще ви отведе до опитността и до Целта, сиреч до Там. Дясната ръка в Тантризма, в своя най-краен вид, се нарича Йога. Лявата ръка в Тантризма, в своя най-краен вид, се нарича Демонизъм (другаде го наричат "Содомия"). Истината (най-прекия път) е в средата - осъзнаването. Ако човек е съзнателен не ще му се налага нито да се въздържа, нито да се отдава от/на нещо си...

http://kolibka.com/smf/index.php?PHPSESSID=3l91c8kdrnig9j75cmaahjlvo6&action=dlattach;attach=900;type=avatar

Цел на Пътя е да попаднеш у ме`аната ладна, дето да отмориш от труда, който си положил над земята си и дето да почерпиш с руйно вино себе си и авери верни, пък и неверни, ако намериш такива... Па да рипнеш и запееш, да засвириш и хорце да заиграеш. Дзен будизъм Дао

Честито Рождество, скъпи мои... Боже! http://liternet.bg/folklor/sbornici/minkov_1/content.htm

Привет, Милкана! Днес енергиите, който носи/излъчва Слънцето, са много интересни. По принцип обаче, като оставим на страна въпроса за днешната слънчева изява, то Слънцето носи топлина, светлина, а от там и живот, чрез растенията, и фотосинтеза, като процес. Разбира се, че въпросния култ е предобраз на Любовта. Само по себе си, както и да го погледнем, Слънцето не би могло да носи тези неща, ако ги няма нужните условия, като например ако се намираме по-близо, или по-далеч от него, ние и планетата Земя. Също голям фактор е и атмосферата, водата/океаните и пр.. Зад всичко това, зад всички тези условия, стои само Един - Творецът. Поне за мен е така със сигурност, защото в "случайността" не вярвам. Поздрави!

Здравей! Всъщност става дума за вътрешното Слънце - за раждането на Любовта в сърцето на човека. Подходът да се описват "вътрешните" събития в човека, с "външни" подобни, е силно изявен във всички учения и религии. Тази "кодираност" си е имала своя смисъл и значение. Началото на ритуалите е когато епицентъра е бил изместен от "вътре" - "вън". Тогава се е преминало към външните символи и се е оформил кут. Човек е изгубил/забравил ясното истинно разбиране за същността на нещата. Останала е само външната форма и тя е приела форма на помен. Що е то езичество? Това е интересна тема. До колко езичеството е различно от Християнството. Някои явно са съзрели липсата на разлики и ето защо много от празниците са празнувани на едни и същи дати. Първоначалният замисъл е да се почита Любовта, алтруизма, даването. Слънцето, както и всяка една звезда, е най-чиста аналогия на това, пък и не само. Човешкият живот, не на едно или две места е сравнен с цикличността на четирите сезона. Даже има такъв филм, на будистка тематика. http://www.zamunda.net/details.php?id=35655&hit=1 http://www.google.bg/search?q=%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0&hl=bg&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=Zr32Tpb7BYj74QS0xryNCA&sqi=2&ved=0CCcQsAQ&biw=1280&bih=821

"ние"... и... "вие" На къде ли накланя везната?

Привет! Не, брате. Новите участници не се приемат директно. Не и преди, на вратата на заведението, да получат порядъчен брой удари с камшици... на голо, за да може страданието да ги очисти. Шегувам се, бре човек. Не от позицията на домакин, или организатор, но все пак ще ти река: Добре си дошъл! И... чувствай се поканен!

Привет, Ицо! Незнам до колко думата "мършав" е подходяща, като определение, защото коренът е думата "мърша", сиреч нещо, у което липсва живот, което се разпада, разлага. Противно на мършата в святостта се нализа с чистота, както телесна, тъй и духовна. В повечето случай по време на очистващия процес човек отслабва. Тъй се чистят най-добре токсините, пък и колкото по-малко клетки, толкова по-бърза е промяната/трансформацията. Ето защо в Християнството, пък и не само там е заложен този път - пост, молитва, бдение. Ето защо и много лечители са разработили методики за изцеление, в които влизат някакви по вид диети, или пък пълно въздържание от храна. Това, което внасяме в организмите си, то също притежава енергия - та нали точно нея се опитваме да извлечем и да се ползваме от нея. То обаче оставя в нас и вредни вещества. От една страна организмът в тези моменти се е заел да обработва храните, а от друга да изхвърля онова, което счете за ненужно. Това отнема на организма, сили, енергия. Когато човек не се храни в продължение на дни и когато практикува духовни практики, то стига да е в подходяща среда, в него е много вероятно да се възобнови процесът за хранене с т. н. космическа енергия/прана/ци/чи/ка..., но за да се случи всичко това, няма как да не се мине през очистването. Поради тази причина и фактор и йоги, и будисти, и християни, и суфи, и пр., до колкото между всички тях има разлика, първоначално отслабват - зарад очистващия процес. В последствие някои от тях, според ниво, напълняват, други си връщат старите килограми, а трети запазват този си вид до края на живота си, или до следващата и окончателна трансмутация на тялото. Петър Дънов е бил така. Свети Иван Рилски също и т. н. За повечето от тях необходимостта от физическа/материална храна е почти минимална, да не кажа и че не е необходима. Тялото, в него системата за другия вид хранене е започнала да функционира и то си взима от енергията точно толкова, колкото му е истински необходимо. Когато се почисти втора чакра, която е свързана с храненето (секса), и към която принадлежи сетивото "вкус", тогава в нея се чувства една наслада, една чистота/бистрота/свежест. В стомахът, който принадлежи към трета чакра, не се усеща глад. Човек е работоспособен, че и даже повече. Според нивото на просветление, както писах по-голе, с човека се случва едно или друго, в течение на по-нататъшния му живот. Преди да постигне Нирвана, Сидхарта Гаутама също е бил слаб телесно, та даже прекалено слаб, толкова слаб, че едвам се е движил. Пане така разказват преданията. Виждайки, че от тази крайност нищо добро не произлиза, той се отказал от пълното въздържание и хапнал пука ориз, стигайки до извода (откровението) за "Средния Път". Дебел изобразяват Будата в китайския будизъм (Буда живял и проповядвал в Китай, след като постигнал просветление) и то не във всичките му клонове. Като това нещо - закръглеността на човек е символ за благосъстояние, за удовлетвореност, за пълнота. Говори се, че Буда умрял, защото ял отровено месо от глиган, но това също може да се тълкува и по друг начин - че яденето на месо, пък и лакомията убива не само жертвата, а и ядящия, че нещата са свързани с причиняването и поддържането на страданието. И тъй... :-)

Прийдите, на туй рибно угощение! Пианство на... Духа!

!

Аз, макар и най-голям глупак в сред глупците, гледайки с окото на различаването, до колкото то не е сляпо, разбирам че нито едно чувстващо същество не е виновно за това, че е обхваното от неведение. Явно при повечето залисани в Мая същества, не е "пристигнала" онази, достатъчно по количество умствена сила, за да провидят и да се отдръпнат от своята заблуда, премахвайки воала на невежеството и ограничения възглед/разбиране. Щом неведението съществува, значи и силата не е достатъчно. При все това остава една по-добра надежда, в съдружие с красива вяра, както е и писано: Когато Любовта дойде в човека, тогава той разбира, че нищо друго не може да се сравни с нея, че само нея е търсил и че само тя го ощастливява. Само тогава, никога преди това, човека е свободен от клопката на вкопчването в мимолетното.

Здравей! След като има нещо отвъд, както се казва, то защо продължава да съществува страданието? След като смъртта не е нещо, което прекратява съществуването, то защо човек е тъжен след загуба? Заради привързаностите. Било те на физическо, или на по-фино ниво. Защото някой или нещо добавя в/у човека онова, което е липсващо в самия човек - щастие, пълнота, удовлетворение. Всеки един предмет може да изиграе такава роля, макар и по-минимално, от колкото това би се усетило взаимоотношението на човека с друго същество, но въпреки това притежанието на различни неща в живота правят човека удовлетворен до някаква степен. Разбира се, тази удовлетвореност въобще не е пълна и абсолютна/окончателна. Та каквото и да се отнеме от човека, той би изпитвал страдание, заради дупката, която зее в душата му. човек се опитва да напълни тази дупка с всевъзможни неща - коли, къщи, пари, ..., с присъствието на хора, които му доставят щастие дори. Ето как просто са формулирани нещата: Със сигурност в/у човека съществува някаква празнота, неудовлетвореност, която аз лично наричам "бездна в душата". Мнозина се тези по света, които все още не са установили тези неща за себе си. Мнозина са и тези, които не знаят как и с какво да изпълнят тази "бездна", тъй че тя да бъде окончателно и безвъзвратно наситена. И тъй човек живее в един кръговрат от придобиване на някакви неща/хора/изживявания, които го запълват временно и раздяла със същите, но при все това той остава незадоволен напълно. Сексът е тук, парите, властта... храната, знанието... За себе си аз съм открил кой напълва душата ми. Това е Любовта и то не само Любовта, който идва към мен, наречена с еврейската дума "Ор Хохма" (Светлината Хохма), ами и онази Любов, която излиза от мен, във всякаква посока, дори и към мен самия - "Ор Хасадим" (Светлината Хасадим). Аз обаче, като всеки обикновен човек не виждам как бих могъл да имам Любов и това съм го установил на 100%, без сърцето ми да е отворено/поправено. Затова Любовта идваща от Бога е от съществено значение (Светлината Хохма). Сърцето прилича на едина стара бъчва, със застояла в нея пръщина, миксирано с вкиснало вино и докато всичко това от вътре не се отстрани, докато бъчвата не бъде очистена и поправена, то вино ново не може и не бива да бъде наливано, защото и то ще вкисне. Затова аз, като обикновен човек, се моля първом за Любов от Бога (Помилуй мя, Боже!), пък после и ще бъда способен на Любов, сиреч да любя, но до тогава кажи ми как бих могъл да имам Любов!?

Джамянг Кхиентсе Чьоки Ладрьо Мудрата изобразява също и числото 9. Согиал Ринпоче, заедно с Джамянг Кхиентсе Мудрата изразява числото 8, като нещо, което е подкрепено от числото 9. Иисус Христос често е изобразяван жестикулираш 7-цата, или едновременно 6-ца и 7-ца, в което се крие и до голяма степен същността на Учението. В случая представен по-долу е изобразен жестикулирайки силата и тайната същност на 7-цата. Отделно тези мудри/жестове в Будизма в Хиндуизма и пр., имат допълнителни значения.