Ники_

Все пак пророчествата са за огън. Върти го, сучи го... ама което е речено, ще стане, къде за радост, къде за съжаление. Огънят е първо отгоре (Слънцето, а кое го кара е въпроса), успоредно с него, правопропорционално се усилва огъня в човека - трети център, емоциите, динамиката, стреса... От вече повече от 100 г. е тъй - ескалира обаче в геометрична прогресия. Не напразно такива като Лайтман, не знам как не ги заболяват вече устите, ама повтарят постоянно за безпричинната ненавист, за нервното напрежение, за резките емоции, за гнева, за избухливостта (човек става кат вулкан - изригва начесто), за неспособността да стоиш в собствената си кожа... и т. н.

Ясно, разбирам. Чудесен реализъм. Има и други теми в Портала. Пък и всеки е свободен на вяра и убеждения, както и на участие във форума, по един или друг начин (в рамките на правилата). За един заблуда е това, за друг - онова... Един вижда нещата така, друг иначе. Като цветята в полето - прекрасни в разнообразието.

Ивета, имам въпрос. Сигурна ли си, че чете темата внимателно? Ивета чете. И си плаща сметките. Не бързай с отговора. Питах, дали си чела внимателно. Помисли, прегледай отново.

Ивета, имам въпрос. Сигурна ли си, че чете темата внимателно?

shining_star, нали именно това писах, че в тази тема...: а по-скоро...: Това писах към определен потребител, най-вече. И писах, че по принцип се спекулира, а не в темата специално, а най-вече имах предвид медите и пр., чрез които редовно наивния читател/слушател/зрител се подвежда. Нещо друго трябва ли да разяснявам по мненията "си"? ви/ни, вас/нас... вие/ние... тия песни са ясни... Писах също че пресмятането... : Когато се запознаеш малко по-дълбоко с календарите, като видове, произход и т. н., ще разбереш. Ето защо посочих подходяща книга за допълнителна яснота по въпроса. Да, прибързваш и с оценяването, и с думите. Чети внимателно и разумявай, усещай събеседника. Това като съвет.

shining_star, чети бавно/разумно и не прибързвай със заключенията кой по какво плюел.

Ами Учителя дати не е давал, а освен това, както сама си го цитирала, той говори за "края на една епоха". Не за края на света..... Именно! http://www.beinsadou...480#entry168351

Така е. Приготвянето на хляб е повече от свещенодействие. Аз все още не съм способен на това. Най-трудно, казват, било да се сътвори безквасен хляб, при това да става за ядене, да засища и да не вреди. Не напразно в юдаизма и в християнството този хляб е свещен (Светлина), символ на чистото изначално Слово, което не е изопачено/раздуто (квас/мая) от човешки изкривени интерпретации. и още за любопитни: http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=2 Види се, че и от квас до квас си има разлика... Три мери - по една мера за всяко: Прав, Яв и Нав http://en.wikipedia.org/wiki/Trailokya; http://ru.wikipedia....rg/wiki/Трилока; Трите Буда Тела, Трикая; http://en.wikipedia.org/wiki/Trikaya Структурна теория в психоанализата Учителят Беинса Дуно също е говорил за това нещо наречено "троично съзнание" - глава, гърди, стомах (коремна кухина), известни като трите части на тялото. из "Любов и разбиране" из "Физически, духовни и умствени нужди" из "Добро, справедливост, разумност" из "Предназначението на носа" http://a8.sphotos.ak...8_5671241_n.jpg http://a3.sphotos.ak...5_1657885_n.jpg http://a3.sphotos.ak...9_7115238_n.jpg http://a3.sphotos.ak...42_763295_n.jpg

Всъщност, нито има календар на маите, в който да е посочена точна дата за приключване на този или онзи цикъл. А колкото до въпроса с пресмятането... то е най-вече не малко угодно за спекулация. Всеки един сериозен изследовател на тази култура, ще потвърди това. Има една доста добра книга по този въпрос: http://www.book.stor...-gutberlet.html Та със свършека на света, за който обаче в тази тема не се говори, а по-скоро за края на някакъв цикъл и започването на друг, може много да се спекулира и точно това се прави, подвеждайки наивния човек към какви ли не фантазии... подобно на историята с Анунаките, за които не може да бъде намерена и дума в шумерските глинени плочки..., както и с изопачените истории за Иисус и Мария Магдалена, за техни евентуални деца и пр.. За свещен Граал и пр. измишльотини на умници кат Дан Браун...

То тъй и в древен Рим - безплатен (чат-пат) е бил хляба и зрелищата, според прозренията императорски за народната нужда...

Благодарството на/в сърцето, за каквото и да е, е нещо удивително и прекрасно. Има много видове молитви, благодарствени също. Егоизмът все пак си има свое място в живота/битието. Освен като аспект на мая, като основа за съществуването на тази Космическа траги-комедия (Божия игра - Лилла), то егоизма е и основен подбудител за вървежа по пътя. Дет се вика: "Дяволът ме кара!". Копнежът на индивидуалността, на аз-а, на его-то, на душата за любовта е основна движеща сила, независимо дали е осъзната или не. Творецът е създал именно това в началото - Творението, нещото, което да има необходимостта и нуждата от Любовта, която Творецът дава. Свойството получаване.

Няма как да е инак. На его-то, на аз-а хич не му утърва да се съгласява, да се себеотдава, да се предава. Противно е на инстинктът му за самосъхранение. Съпротивата му е защото се опитва да оцелее и докато Любовта в него не нарасне, той не би посмял и не би могъл да се отдаде. Кефенето е според интереса, който клати феса. Защо според теб човек желае да се изживява като екшън герой, като анимационен герой, дет да се представя като биткаджия, като победител, който раздава справедливо тупалки, като супермен, който се справя с дявола дори? Ще ти отговоря. Защото човек иска да бъде аресван. Да бъде разбиран, обичан. Да го приемат. Всичко се върти около желанието на душата за Любов. Всичките номера на его-то, на аз-а са поради това. Обличането, стойкаджийството, тарикатщината, хитруването, остроумниченето, трупането на интелектуалност, на материални придобивки/богатства, на приятели и пр. и пр.. Просто защото човек има нужда да бъде обичан. Защото не е получавал достатъчно любов, уважение. Защото човек първо сам на себе си не си ги дава, въпреки, че мнозина са убедени в обратното, пък комплексираността е още на лице и се изразява/издава по безброй начини. Значи, човек не е получавал обич и затова и всичките игри, зарад това и комплексираността. Всичките опити за подсигуряване за издигане, за висота, било то в материален, или в духовен аспект е поради този копнеж, поради нуждата от любов. Човек не получава, защото не знае да дава. Егоизтичното съзнание. Не дава дори и на себе си. И тук не става дума за някакво фалшиво "даване", чрез което да преметнем съдбата, за да ни се вържат работите. Не, не можем да излъжем себе си, в дълбочина. Можем да се самозаблуждаваме почти успешно, че си даваме нужното, но неудовлетворението в нас, нещастието, ямата, докато съществува - това е ясен признак, че не успяваме и че се опитваме да мамим. Ето защо думата "егоизъм" е напълно подходяща в този случай и абсолютна аналогична на думата "дявол"/"шейтан", на думата "сатана". Не дава, но иска да получи и прави какви ли не циркове, за да се сдобие. Егоизъм. Сатана - противник на живота, на Любовта, защото Любовта не е взимане със сила, не е обир, не е кражба, или издевателство. Тя не е принуда, не е насилие и изнасилване. Противим се на Любовта/живота - искаме за себе си (егоизъм), без да даваме. Без да даваме на себе си дори, искрено, без номера, без схеми, без очакване и тънки сметки, без лукаво хитруване! Като например: "Сега ще си дам от това, за да получа от онова, за да се добера!". Имитация, лъжа. Та, ти, аз и който и да е "аз" е просто един шейтан. Е, как може шейтан да победи шейтан? Кой от "двамата" ще е победител? Пак шейтан. Пак себеутвърждения, пак схеми за издигане, за култивиране/укрепване на този аз/шейтан... Себеотдаването, предаването е когато спреш всичкия този процес. Безкрайните игри на его-то (но за да знаеш за тях ще трябва добре да го опознаеш, да опознаеш това "себе", "козните на лукавия", като до преди това щеш не щеш ще си роб сам на себе си и ще си сърбаш попарата/нещастието), което те оставя далеч от Любовта, понеже то, его-то изисква за себе си, което те/го оставя далеч от мира, от благоразположението, от хармонията, от това да изживяваш живота с кеф, без този кеф да е причина за чуждо/твое нещастие. Разбира се, самовнушенията, утвържденията, развиването на качества, концентрациите, визуализациите, медитациите, съзнателните усилия и трансформации, стремежите..., тези неща са много съблазнителни за его-то, и чрез тях то най-често копнее отново да се подсигури, да се запази, да се утвърди, да стане по-защитено, по-издигнато и значимо, да се добере до кефа/щастието... Много зависи обаче с каква крайна цел човек върши тези неща, защото всички те могат да се ползват и като трамплин за достигане до онова състояние, в което ще си способен да се предадеш, да живееш без съпротива, без игри, в който сам със себе си да се надпреварваш, борейки се със собствената си комплексираност и за придобиване на любовта, чрез насилствени методики и трикове. Бабаит-стване, зор за харесване и за това да бъдеш приет/разбиран/обичан. Това ми е мнението за истината и аз-а.

"Как се живее Истината ?" /Христо/ Без съпротива. За това мислех да те питам. Ти май си поддръжник на идеята за несъпротива ? Понеже съм останал с впечатление, че като че ли има две основни теории - едната я свързвам с несъпротива, погасяване на мисли/чувства и тем подобни. Другата я свързвам с използването на съпротивата за израстване, с приемането на това, че е нормално да утвърждаваме, да се съпротивляваме и непрекъснато да растем. Погасяването е отново съпротива. Този, който намира пречки, решен да ги отстрани, също се съпротивлява... на тях, на съдбата. Приемането на всички дадености = без съпротива. Не е приемане, когато все още се бориш и желаеш да растеш, защото явно нещо не харесваш, нещо не ти изнася и желаеш да го надрастеж. Та какво точно питаш?

Не мога да ти бъда от в помощ.

Христо, колкото и каквото можах написах, както можах и както дойде. Ако ти е от полза, ок. Ако не ти е от полза, ок. Може би някога ще имаш достатъчно време и разположение, и тези няколко реда няма да са ти пречка. Бъди здрав!

"Как се живее Истината ?" /Христо/ Без съпротива.

Фр.Джон У. Гроф Младши Старецът Тадей Витовнишки Подвизаване - писма от стареца Йосиф Исихаст из "Миларепа (2006)" [media=] http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10116&st=60#entry168233

9 Май - победата над злото... Врагът обаче, привидно победен в битката, е все още жив и той се нарича неведение/слепота. Поради него са и грешните концепции, които добиват власт като на цар, но все някакси не успяват да надскочат нивото на княз. Именно поради тях и ние сме все още в робство... на себе си и "мъртви в престъпления и грехове", "ходещи по обичая на този свят", по "духа, който действа" в нас - "синовете на противлението", живеещи все още "в похотите на нашата плът", следвайки/"правейки волята на плътта и на помислите" - "по естество... чеда на греха". И тъй човек възстава против човека/природата/света/Бога. Амма "Безпричинната ненавист" из "Кабала - това е много лесно" М. Лайтман "Една битка без кръвопролития. Само с мир и любов."

Калу Ринпоче: Двенадцать элементов цепи взаимозависимого происхождения и бардо. из "Рубай" - Мевляна Руми

Словото = 22 = 3 + 7 + 12 22 са големите аркани в Таро, например. 12 са орфеическите мистерии (подвизи на Херкулес). 12 са и астрологическите знаци. 7 са... 3 са... Старецът Тадей Витовнишки Мевляна Руми

Може ли в този несъзнателен етап на човек да му се струва, че е ок, ако го е преминал и е влязъл в етапа на търсенето може ли да се върне в предишния (несъзнателния) и ако успее да се върне - какво ще стане ? Може. Може, но е трудно осъзнаването на нещо да бъде заменено/отхвърлено и ако това стане, то най-често съмнението и неверието са противниците. Човек ще се засили, с крачка "назад". А самонаблюдението - може ли да стане 24 часово, автоматично и дори да проникне и в сънищата ни ? Може. Има ли етап след "защо?", след търсенето посредством един или друг източник, при който етап човек да има отговорите и да е спрял да търси...да няма нужда да търси, хмм ? Има. Просветлените същества - всички ли от тях достигат до абсолютно еднакви отговори за живота ? Всички. Може ли едно просветлено същество да предава на хората идеи, които поне на пръв поглед са противоречащи на това дето е проповядвало друго просветлено същество ? Може. Може ли да си ок, винаги да си бил ок и винаги да бъдеш ок - избежен или неизбежен е етапът на търсенето и задаването на въпроси, всеки ли минава през него ? Три въпроса в един. Да, неизбежен, всеки "нормален", изключае "аватарите". Ами четенето на книги, всички ли минават през него? Разбира се, през интелектуалното знание минават всички "нормални", изключае "аватарите". Кришнамурти е казал, че не е чел религиозни и психологически книги и дори се радва затова, понеже според него вярванията/идеите в тях е можело да замърсят съзнанието му и да го направят невъзприемчиво за истината (нещо такова). Но той може би е чел книги в минали животи, а не е помнил това ( но ако е просветлен не би ли трябвало да помни ако в минали животи е чел) - може и да не е чел, но като малък е бил обучаван от едно религиозно общество, което пък е нещо близко до четенето. Придобиване на интелектуалното знание става под много форми. А какво е твоето мнение за това какво да е отношението към духовната нищета, питам в светлината на въпросите ми от описанието на темата ? Да "работи" над нея, чрез осъзнаването и себепредаването/себеотдаването. Какво сега, ако човек усети, че в дадени негови действия има и корист, напълно ли да ги спре - да спре да чете, учи и т.н.? Човек сам нищо не може нито да спре, нито да поднови. Ако човек сам можеше да се изправи/поправи/въздигне/смири/или превърне в любящ, то на мига би го сторил. Всичките "способности" и "сили" за това или онова, дарбите, възможностите и условията за появата на тези възможности, са дадености. Да считаш тези дадености за свои, за неща, които ти принадлежат окончателно и завинаги, над които да поставиш "запазена марка" и с които да се отъждествяваш (аз, таланти, дарби, присъщи/характерни на/за мене), е наивно. Човек може да осъзнава нещо, но самото осъзнаване да не води до неговото отпадане, а за да отпадне трябва борба, а някои отричат борбата. Да, осъзнаването не гарантира отпадането, т. е. решението на проблема, но е начална стъпка към поправянето, защото ясно разкрива ситуацията/субекта. Без борба не може, което ще рече, че всеки опитва с борба, да се бори, сам да извоюва, да се въздигне и просветли. Няма начин да се прескочи/премине това ниво без Божията Любов и Милост, но в края на краищата човек разбира, че и с борба не може. Тогава настава времето за себеотдаване, себепредаване на Волята Божия и разбиране за смисъла на Спасителя и Спасението.:

http://www.youtube.com/watch?v=fAPbxHfpB2k&list=FLSTL1TdvXkitsZ595JGRMCg&index=158&feature=plpp_video

http://www.youtube.com/watch?v=yqF_qAxKy54

Защото има "Защо?". п.п.: Сиреч съществува нуждата за нещо, било то за отговори на дадени въпроси (отговори търсени/получени от книги, форуми, телевизия, радио, ... или вербални дискусии), с цел знание, или за преживяване/изживяване на нещо, с цел познание, или каквото и да е друго. А нуждата съществува поради неудовлетворението, което пък е породено от несъвършенството/духовната нещета, било осъзната, или не. Ако "ти" си о.к., то няма да задаваш въпроси, нямаше да имаш нужда да питаш каквото и да е, нито да търсиш каквото и да е. Щеше просто да си си о.к., но... не си. Осъзнаването на това, че не си о.к., е нещо добро (осъзнаването на духовната нищета и блаженството, което би могло да бъде следствие на това - Матей 5:3). До преди това, борбата за която пишеш, е била на несъзнателно ниво, подсъзнателна и се е изразявала в съпротива, ропот, раздразнителност, агресия, ярост, гняв, ревност, мъка, тъга, и пр, и пр.. п.п. 2: Психоанализата на З. Фройд прекрасно онагледява природата на човека - троичния психически апарат - Супер Его, его и То. Там, в психоанализата, всеки може да разбере повече за сблъсъка/борбата.

Привет, aiia! Не е съвсем така. Всички мнения до тук касаят алтернативно лечение. Конгнитивния подход е вид алтернатива на "стандартното лечение". Но си права, че почти никой не писа за това, което автора на темата визира, но от друга страна въпросното няма как да стане и Александър намекна, че лечението е индивидуално и няма, поне в хомеопатията, "твърда", универсална рецепта. Инак, много се чудех дели да отговоря на мнението ти, относно дали се пише от личен опит, или не. Реших все пак да го направя, защото съм узнал, че никой не е виновен за своята реакция, за неудовлетворението си, за изискванията си, за предубежденията си/предрасъдъците и пр. Бих казал обаче, че е по-добре за човек, а в случая конкретно за теб, да се допусне мислъта, че и "другите" имат взимане даване с болестта. И това е точно така. Лично не бих си позволил да пиша за нещо, които не съм проверил, за които нямам някаква опитност и познание. Ако човек не допусне въпросното, че и "другите" евентуално, може би, пишат от опит, даже, че някой от тях може директно, самите те, да са "минали през Ада", за който споменаваш, то опасността в него, в човека да се появи гняв, раздразнение, агресия дори, неудовлетворението, омразата и пр., е огромна. Пък няма по-канцерогенни неща от мислите и чувствата (емоциите). Точно те оказват тотално влияние на хомеостезата, нарушавайки функциите на телесните системи и даващи път на рака. Причините за рака са най-вече човешкия характер, съзнанието и моделите с които то работи, отношението на човека навън към света и към себе си, а то няма как да е различно - каквото навън, такова и навътре. Ето защо, дотук всеки от пишещите, почти, е на мнение и е убеден, че трябва да се изкорени причината, която в същината си е точно промяната на мисленето в човека. Да, човек може да си помогне с много неща, по външен път - с химио, с лъчева терапия, с билки, с хомеопатия, с рейки, с дистилирана вода, с гладолечение и пр., и всички тези неща влияят не само на тялото, но и на психиката, защото мозъка работи не само блогадарение на електрически импулси по между невроните. Там, в черепната кихина има и жлези, има и нерви, които са част от химията вътре в тялото, която може да бъде и е повлиявана с външни средства, но при все това, с тях, човек си остава зависим и не промени ли напълно моделите в своя ум, възприятията си, подхода към живота, светогледа, то рачо може да се върне, сиреч няма да си пресекъл корена, няма да си изкоренил проблема. Едно влеме, преди години, когато Кристиян ми разказваше приказки за събуждане, неколкократно ми е предлагал да разглеждам фотографии с тумори, но аз винаги отказвах и бягах като "дявол от тамян", защото..., а той още тогава бе видял каквото имаше за гледане в мене, като психика, реакции, нагласи, склонности, опасения и пр.. Е, днес вече нямам проблем с подобни фотографии. Но колко път съм извървял за да стане това и от къде съм минал!?! За да се пребори тази болест, то бива да се знае поради какво тя се появява. Ето тук съм направил опит да опиша някои неща, които намирам за универсални, за всички видове рак: http://www.beinsadou...53 http://www.beinsadou...53 http://www.beinsadou...71 Ако послужат на някого - послужат, ако ли не - живи и здрави. Всеки е свободен* да следва своя път, както намери за добре. Буда Шри Чинмой Беинса Дуно Риния Мевляна Джелаледдин РУМИ Ракът и Содата https://sites.google.com/site/esoterikmind/statii/lubopitno/rakt-i-sodata http://waytosoul.ru/node/6699 (на руски език)