Nezabravka

Бог е навсякъде около нас и в нас . Във въздуха, в природата, в реалния и само реалния живот. Всичко добро у нас е частица от Бог . Самоосъждането отново е Бога в мен, затова аз се моля да премине този процес, който знам, че е необходим, за да си видя грешките. Моля се, на Бога и разумните същества, които са навсякъде около нас да ми дадат сили, които в момента нямам. Но ще имам . Затова има методи и техники за връзка с невидимия свят и Бога, но трябва абсолютна чистота на чувствата и мислите, която аз в момента нямам . Така разбирам аз нещата, но всеки знае за себе си и действа така както смята за редно . Като по-малка и аз разчитах единствено на себе си и се борих с живота, но сега мисля, че нещата не стават точно така - с борба и зъби и нокти, а с осъзнаване, преосмисляне, изчистване, приемане и ....любов. В този ред намисли не бих искала да се разделяме грозно, по възможност с добро..... Хубав ден на всички и благодаря .

Пуснах се и не защото го бях планирала, а просто така стана.... Сега живея ден за ден, дори не знам утре кой ще гледа детето, ако се разболее. Мисля ден за ден и така живея...Сега съм една от много с провалени бракове и разбити семейства, .. Искам да ям бонбони, а и бонбоните ми горчат... Исках само семейство, а сега осъзнавам, че просто никога не го е имало.....Моля се само детето да е добре, така и аз ще съм добре. Изплашена съм..как ще расте без баща, пита постоянно за него и го търси, какво да и кажа ? Какво ще и кажа - ние сме едни глупаци,които не можаха да създадат семейство и ти сега трябва да страдаш, мамо..Вече не мисля за никой друг, а само за детето си. Искам тя да е добре и осъзнавам, че след като ние не сме добре заедно и е толкова студено между нас и тя няма да бъде...Дано Господ ни прости...

Благодаря много за съветите и помощта. Истината е, че не си представям да остарея с този човек ....т.е. не мога да си представя живота с него след като детето тръгне по своя път....Исках, имах сили, борих се...бяхме постоянно разделени, защото аз така исках и не издържах. но подкрепа не получих от баща ми, а само упреци, обиди и се предадох....Лятото вече бях на крачка от развода - исках само да не се съдим, а да сключим споразумение и да се разделим нормално, когато той най-неочаквано ме помоли и обясни, че иска семейство, да е с нас и т.н...И аз за пореден път повярвах.....Каква съм глупачка....Но сега някак си нямам сили да се боря вече ...оставила съм се на "течението".....Сега детето тъкмо тръгна на ясла...разболя се..няма кой да я гледа, освен свекърва ми....И си казвам ще изчакам да порасне...А дните минават и е все по-студено между нас....и нямам вече никакво желание отново аз да затопля нещата...всичко е изгубено...въпрос на време. За съжаление нямам много варианти - ако се разведа сега - означава баща ми да дойде да живее с нас, за да ми помага за детето, което е все едно и също....имам предвид мъжа ми и баща ми ...много си приличат...Наистина не виждам изход...поне за сега...Знаете ли кой ми помагаше постоянно и ме подкрепяше и разбираше и дори каза да се разведем, но да изчакам, да порасне - свекърва ми и свекър ми. Ние тримата се грижехме за детето - него го нямаше....Свекърва ми каза - ние няма да те оставим - Бог ни е събрал покрай това дете - ще ти помагаме....И така беше - когато бяхме разделени - тя пътуваше и идваше, когато имаше нужда - иначе бях съвсем сама с детето. Всичко от самото начало на нашата връзка се крепеше само и единствено на мен....Аз поддържах връзката, а той нехаеше, но исках само и единствено семейство. Глупава съм била, но това си е точно кармата.....и Така....Дано Господ ми помогне отново и така..... Благодаря Ви много. Обичам ви.

Здравейте, МНого благодаря . Истината е, че съм мнооогоо объркана. Дали е правилно да искам щастие за себе си, тъй като цял живот съм се съобразявала да задоволя нечии изисквания и т.н. Говоря за баща ми преди, а сега и тези на съпруга ми. Но вече съм много по-осъзната и виждам колко глупави са техните разбирания за щастие и това още повече ме обтлъсква от тях...Усещам, че е най-правилно да изчакам и може би след година нещата ще се решат "от само себе си", т.е. както всичко до сега в моя живот. Никога не съм решавала аз - винаги съм се уповавала на Бог да ми помогне. И така и ставаше. За да се освободя от баща ми той ме изпрати в друг град, дори аз не исках , след като майка ми почина. Опълчвала съм се много пъти срещу баща ми, но в повечето случаи беше, за да защитя майка ми, а не себе си.С предишния ми приятел пак аз не можах да прекъсна връзката ..той го направи...Сега пак...но вече е по-сложно...И честно казано пак чакам той да го направи и тогава да получа свободата, за която жадувам. А може би съм егоистка, че искам свобода, може ми е добре да му служа както до сега....Наистина не знам....Боря се между личното си щастие и това на другите...Кое е правилното? И чакам Бог да ми помогнеи да реши вместо мен ..отново...А усещам как все повече не мога да сдържам сълзите си и плача само като се замисля малко за живота си и ми текват сълзите..Избягвам да мисля, но не мога дори на работа да ги контролирам......

Може би си права, МВМ . Явно искам твърде много...Нищо....Просто любов, разбиране, подкрепа, близка душа.....а ние сме толкова различни, но не може всичко да имаш ....... Относно финансите - не това ме притеснява, че ще се справя ....работя и т.н...може и това до някъде ..не знам вече и аз но по-скоро..ако закъснея в работа кой ще я вземе и т.н...сама съм..тва е Ама стига вече, че заприлича на сапунка . Исках просто да си поговоря Благодаря Ви! Мир, любов, топлина !

Благодаря ти :)/ Любов, светлина, мир и на теб ! Не, не искам да съм някаква страдалчица или т.н, нито бърЗо да напредвам , по-скоро ме е страх да трупам още карма...като знам през какво минах и т.н. . Защото не мога да се съобразявам само с моите желания....един ден ще си платя за това , а вече съм гроги напрао . Но сега по-скоро като приех така нещата, че наистина е така...като, че ли той мъжа ми от само себе си започна да се поприближава към мен . Не знам . А и никога не съм била активна във вземането на решения относно изоставянето на партньора ....и в др връзка съм била неудовлетворена, но пак не съм била аз инициатора да прекъсна .... Но тук говорим вече за семейство и 3ти, 4ти, 5 страни . Не съм само аз...исках, но всички ме упрекнаха, не ме подкрепиха...и аз реших, че ок...пак ще пробваме не знам пак до кога.......... и така

Благодара ти за отговора, Диди . Разбирам и осъзнавам това, което ми казваш, НО...това е как да кажа от най-общо погледнато, в смисъл как аз да съм ок, задоволяване на моя егоизъм и личност. Това в човешки план. НО Учителят казва и нали на това ни учи духовното, че перефразирам ...:"Когато личността си замине ...на нейно място идва да живее душата." В този смисъл личността мисля и задоволяването на нашите желания и потребности, егоизма ни е точно това, което ни пречи да разбираме и живеем Новия Живот както пише Учителят... Затова е и голямото ми колебание, страх, несигурност и т.н.....кое е правилно....да се променя ...т.е. да загърбя личните си желании и егоизъм и да се опитам и да се опитам даразбирам и т.н. или да отстоявам своите желания и т.н....което е развносилно на раздяла.....а и едва ли ще е по-лесно тогава...от жена ще се наложи да стана борбен и смел мъж, вечно действащ и борещ се за оцеляване и т.н....за духовно...то ще е на съвсем заден план, така че не мисля, че смелостта и активността и т.н., амбицията и желанията са свързани с духовното израстване.... Това е в най-общи линии е голямата ми дилема и борбата в мен.... Понякога си мисля, всичко е само една илюзия Учителят и т.н. и ми иде да захвърля всичко, но тогава осъзнавам колко съм още по-сама.... В друга аспект - ОК - ще се оправя и сама ..работя и т.н, но ще ми се наложи да съм твърда, безкомпромисна и т.н.....а аз съм човек, който прощава....ще нараня него, моето семейство и неговото, които искат да сме заедно, детето .....кой ли още не..........и после .....ще си плащам за стореното....сега или в друг живот...но живеем във времена на бърза ликвидация на кармата, така че си казвам не е ли по-добре да стисна зъби...да мине....да си продължа Учителя и т.н.....не знам.....голяма борба е...не знам ече кое е правилно....

Благодаря за отговора. Така реших наистина, да останем заедно, но понякога това така ме подтиска и съм толкова сама, имам нужда от човешко разбиране...Най-вече това, че той е много затворен в човек - не обича сред природата и т.н. - само компютъра,, а това най-много ми липсва природата, свободата и т.н. С приятли въобще не излизаме - нямаме общи той не иска и така....Надявам се сега катом поотрасне детето поне с нея сама да я водя на почивка в планината, но може би и там ще ме ограничава...Трудно е със затворен човек, асоциален, който има мн различни потребности..най-вече материални, но дано всичко бавно бавно се пооправи....Сам, че аз потъвам по-малко, в кратките моменти, когато си дам размисъл за това, какво се случва и оме обзема огромна тъга....дупка...и така...Затова поисках мнение. Благодаря

Здравейте, Пиша ви, ако може просто да споделите вашето мнение. От 6 години живея с мъжа ми - имаме детенце на 2,6 г. Сключихме брак, когато разбрахме, че тя ще се появи.... Накрако ...нашата връзка започна още от самото начало с много компромиси от моя страна - ...Но ги правех, защото много го обичах. Исках дете, а той не, но когато му казах, че продължавам по пътя си ми каза, че иска да сме заедно, да имаме дете и т.н. Бременността ми до 5 м. бях много неспокойна - караници, дори родителите ми ми казваха, че е по-добре да не продължавам. Но след 5ия месец започнах да чета Библията и много се успокоих....Тогава бях съкратена от работа. Но аз копнеех за нея, и Господ ми я прати, както съм я мечтала.... И Тогава започна най-трудния период в живота ми - гледах я сама, защото той отказваше, под предлог, че плаче за мен и иска да я кърмя. Започнаха скандалите, че не ми помага, че ми е трудно сама и т.н. знаете как е....Големи скандали, детето живееше с тях. Реших да си тръгна - баща ми не ме подкрепи....върнах се за малко при него, но рзбрах, че ще съм сама. И така раздели, събирания та до днес.....Започнах вече работа, заедно сме, защото видях промяна опт негова страна...сега наистина помага за нея, всичко е доста по-добре....Но съм толкова сама ((. Ни е нямаме какво да си кажем . Само покрай детето. Две години и половина въртях една и съща плоча - сма ли да продължа и т.н. прощавах и забравях, защото той ми е карма най-вероятно, не искам да го нараня, обича ме...но след всички тези скандали и обиди съм толкова сама , с детето - тя ми е опора. Той ме ограничава за всичко....за елементарни неща - нещо хубаво , ако поискам за детето да ни заведе някъде - не може, малка е, ти само искаш да ходиш...И така реших да съм с него, за да ми е по-лесно...сама не зная как бих се справила. Моята разведена приятелка казва аз не бих търпяла, но аз търпя...давам шанс, виждам бавната и мъчителна, но към по-добро промяна...но се изморих, и съм толкова сама. Никога за нищо не съм получавала подкрепа от него, както и от баща ми...татко ми каза негласно сама да се оправям...брат ми си има живот и така....Сега е по-добре - няма скандали, но усетех ужасната самота и пак вечния въпорс пред мен./....но нищо не правя, надявам се Бог да ми покаже пътя и така. Радостта ми е тя, моето слънце )). Навсякъде виждам как хората за елемнтарни неща са заедно, а ние за няй-малкото нещо сме на различни мнения...допирни точки никакви...студено., студено....и се опитвам да го обичам още...да му прощавам, но вече неговата мания за пари...все повече се отдалечавам. И тогава, в най-трудния ми момент от живоат, когато тя се появи започнах с Учението и Учителят, но сега не знам...Просто съм толкова сама...Как ще продължа??? Знам, че ми е карма..някога и аз съм била с това съзнание ...трябва да изтърпя...за да се видя каква съм била...а съм толкова сама... Бихте ли споделиели мнение... Благодаря