Дори

А дали може, човек със ниска самооценка да прецени дали въобще е многооооо добър в нещо?

Как да повишим самооценката си?Често и аз попадам в ситуации, в които знам, че нещо не е добро за мен(най-вече е свързано с мъж), но не мога да изляза с лека ръка и увереност, че заслужавам повече и струвам много.

Просто действам импулсивно и емоционално.Някак не мога да усетя привличане ако някой не ми се дърпа.Много незряло, но факт

Не, че е успокоение, но аз съм по абсолютно същия начин и то от доста години-когато мъжа проявява интерес, аз съм спокойна, в последствие, след известно време губя интерес и желание да го виждам, става ми тотално безинтересен, ако ще и всички звезди да ми свали все тая, НО ако мъжа почне да се отдръпва, да не се обажда, да се виждаме рядко, да проявява безразличие, ей тогава вече не спирам да мисля за него, искам го(независимо дали е подходящ за мен), чувствам че едва ли не съм готова на всичко за дадения човек, че го обичам(естествено това е илюзия) и само и единствено той ми е в главата, нищо друго няма значение.

Благодаря, но по скоро не ме притесняват тея мои опити,а това , че ен умея вече да общувам с никого и че буквално дума не мога да се включа в който и да е разговори,само стоя и мълча и се усмихвам.

Благодаря,това много ме притеснява колко скована съм не само с мъжете, но и с всеки абе никакъв разговор не мога да завържа,нищо не мога да кажа,слушам,слушам ако някой говори после аз насреща нищо-много е трудно толкова си говоря,вътрешно,че съм спокойна,че ми се получават лесно комуникациите в реална случка нищо.Каква е тая енергия не знам но буквално след като изляза някой-момче,момиче и край повече им се променя отношението не ме търсят не ми се радват както в началото.Толкова е болезнено Благодаря ви ,а бихте ли ми препоръчали някой от тоя сайт, който може да ми помогне в тая насока, за да го потърся

Може би не обясних по-добре, но откакто реших да правя тези неща,сякаш станах по-скучна за обкръжението си и за всички,не смея да се пошегувам и както казах вече и на ум не ми идва как...ето вчера пак извикаха ме на 1 място с приятни за мен хора,аз само мълча в нищо не мога да се включа,чак ме пита не какво ти има нищо не казваш

Здравейте имам 2 въпроса и в различна сфера... В последно време много се опитвам да бъда добър човек,т.е ако мога да направя добро,гледам да си овладявам отрицателните емоции,опитвам се да не говоря лошо за хора, които не са ми приятни,обаче нещо се случва-развалих си отношенията с почти всички мои приятелки,защото вече имам по-големи изисквания имам нуждата да чувствам,че съм ценна за тях,че ме уважават а не само да ме търсят за излизане и като почнах да им правя изречения и да показвам,че не ми харесват много неща,с едната се скарах,другата повече не ме потърси,на третата показах супер демонстративна дистанция и от тогава не сме се търсили-хем съм обидена,хем търся грешката в мен.Защо се засягам толкова много от всяка дума и действие,защо уж са ми приятелки и съм им важна,а никоя не звънна да каже айде да поговорим....Другия ми проблем е,че се опитвам да се сприятеля с нови хора, в нови компании,но не ми се получава,т.е ходим на плаж на събирания,хората са много готини забавни,а аз стоя и мълча(нещо,което не е характерно за мен),абе просто не знам какво да кажа.Те се шегуват аз се смея,забавно е но някак си не знам и аз какво да кажа(а преди бях доста забавна винаги разказвах смешни случки).Разбирате ли ме просто не знам какво да си говоря с хората,буквално все едно главата ми е празна не се сегам за случа,история,шега,каквото и да е.В редките случеи в които тръгна да казвам нещо все едно ме няма,или ме прекъсват или не са ме чули...все едно ме няма.Проблема е че не съм била от тихите и мълчаливи води,това положение е от близо 2 години,някак тотална дистанция със всеки.Почвам да се страхувам, че няма да имам с кого да излизам и да си кажа дума дори,телефона ми не звъни,никой не ме търси не пише.Знам, ще кажете това е бях "кахър", но толкова искам да съм оная весела,забавна жена,която всеки и звъни и я кани тук там.Аз усещам как хората не ме харесват... Втория ми проблем е отново любовния живот,дълго време вече съм сама и мъжете които аз харесвам никога не са дотолкова увлечени по мен за да продължим нещо по сериозно.Всеки гледа колко добре изглеждам, колко съм атрактивна както повечето се изразяват и някак не ме приет сериозно а се почва със сексуалните намеци.Или пък където имам симпатии,от другата страна все мъжа скоро се е разделил ен му се обвързва,или не е забравил бившата и не може да се влюби или е по малък доста от мен.....абе все нещо не ми достига да завладея някой така истински,за да иска да е с мен...Стана много много време нямам човек до себе си,дори и за секс...просто с никой нищо не се получава...искам да разбера къде ми е проблема? Благодаря ви!

И знаете ли кое ми прави впечатление,ако излизам и не употребявам алкохол никой не се запознава с мен,никой не флиртува с мен,но ако пия някак си привличам противоположния пол,не знам какво точно правя и говоря,но винаги има нещо интересно като събитие.

Благодаря,като цяло и аз така си го обеснявам страх от това да не съм достатъчно интересна,че ще ме отхвърли и т.н,но как се изгрява в собствена светлина,защото без алкохола аз съм доста безинтересна и как се изгражда тая самоувереност,защото аз винаги си мисля,че другите все са нещо повече от мен и ,че не би ми обърнал внимание точно на мен.Как да спра да се страхувам,как?При положение,че съм жена на над 30 и следва да съм по зряла и уравновесена,а аз се държа като незряла ученичка и се злепоставям

Здравейте,забелязвам всеки път една и съща реакция от мен в продължение на много години....Харесвам момче,той не гледа сериозно на мен,когато го видя някъде вечер изпитвам нуждата да си поръчам да пия(по принцип не пия,това е само в моментите ,когато го видя)пия бързо не се спирам с едно,уж да отпусна напрежението от емоцията,когато го видя,страх,срам,желание...какво става след това,напивам се прекалено бързо,не се държа естествено и после на следващия ден нищо не помня..приятелките ми разказват какво съм говорила(в повечето случай глупости,с които се злепоставям или пък за да го дразня се закачам с някой негов приятел).Не мога да разбера каква е тая нужда да пия,за да се чувствам забавна и интересна и защо нещата излизат извън контрол и вместо да има приятен ефект то става по-зле и на следващия ден се мъча и самообвинявам какво съм направила,заричам се,че няма да е така следващия път и баммм-пак същото.Не го търся с по месец,но пийна ли даже си позволявам да му пиша,при положение,че той не ме търси и после съжалявам,че съм го потърсила.Какво ми става не мога да се контролирам?Лошото е ,че това се случва всеки път когато аз имам несподелена емоция с някой.Искам да знам,защо го правя и може ли да спра Благодаря!

Да,благодаря за отговорите,като цяло поста е от мен,значи аз съм тая която има нужда и то доста голяма,затова и толкова неща питам и съм благодарна и се замислям над всеки един отговор,който ми се дава тук.Аз пък имам проблем със отстояването си,прекалено се съобразявам с хората и желанието ми да им се харесам,трудно отказвам и казвам не,затова очевидно имам доста проблеми.Като включим,че изглеждам много добре и всеки ми се чуди защо съм сама и аз почнах да вярвам ,че проблема е в мен,защото 2 години едно и също и е ясно,че ако не потърся помощ нещата и след 20 години ще са същите. Благодаря на всички за мнението!

Явно не се уважаваме,след като не сме успели да приключим веднага след първото объркване,надявали сме се,че ще е както в началото,то това ни е въпроса как да се научим да се уважаваме,за да почнат и нас да ни уважават и не само първите месеци.И доста е трудно да се спре да мисли за даден мъж,след като вече има чувства

Съгласна,явно самоуважението ми куца доста,ако можех някак да го подобря,опитах се с доста методи,литература,утвърждения,писане на качества,но щом пак ми се случва ,явно няма ефект.Само искам да кажа,че в началото той(както и останалите) изцяло отговаряше на типа поведение което аз желая от една връзка,там е проблема,не че попадам на лоши момчета(ако бяха такива отначало нямаше да им обърна никакво внимание), а аз някак си в последствие нещо им правя и те стават такива.Като казвам в началото говоря за месец,два,много внимателно отношение,уважение,нежност и изведнъж се отдръпват,все са объркани не знаят какво искат,хем ме искат хем не,излизат други жени,това е повече от 2 години.И естествено ,аз вече съм запознала да имам чувства и ми е доста трудно да махна с лека ръка и си се мъча с месеци наред.

Как да се боря с тея слабости,за да не прогонвам всеки мъж или момче,към когото почна да изпитвам нещо,защото през последните 2 години това е всеки път с всекиго,толкова ми писна от тея несподелени любови,че не виждам изход вече