moridin

Здрасти, докато ти отговори специалист, ще ти споделя нещо от опита си. Няма нищо по постоянно от временните решения. Толкова за лекарствата от мен. А в нета при добро желание намери - на английски, чужди автори -Peter Breggin и др. Усвояваш нови начини на реагиране. Но както забелязваш старите сработват по бързо. Може би ти е необходимо още време, докато мозъка ти приеме новите програми за равнозначни и в даден момент може би по добри и полезни. За това се отпусни и наслади на това пътешествие.

Само разсъждавам. Да отидеш и накрая на света, едва ли ще е достатъчно. Все пак пренасяш проблема си заедно със себе си нали? Какво като е на хиляди километри, или пустинен остров. Той си е с теб. Ти го познаваш и....може би не искаш да се разделиш с него - въпреки, че го пишеш тук. Проблемът за който пишеш за мен е част от твоята личност, както и на други хора с подобни оплаквания. Следователно е нужна промяна на личността, а не борба с даден страх да речем. Реално преодоляване на п.р.? Един уважаван от мен автор пише, ще перифразирам: то вече не ме предизвиква. Въпросът е какво направи за промяна на личността? Литературата не помага, дори тонове...както и другите трикове. Тогава кое ще помогне? Най-добре потърси добър психотерапевт.

Човек Не си предизвикал достатъчно силно тези усещания. Ако продължават 1 час това е добре....или ден, или година ...супер.... И давай все по далеч от дома докато разбереш, че това не е истинския ти дом.

Не мисля, че положителното мислене помага при окр. Префокусиране да.

Човек .... споделям това мнение тук във връзка с въпроса за лекарствата ...или медикаменти, както се изразяват някои хора: https://breggin.com/antidepressant-drugs-resource-center/

Човек_88 бензодиазепините не са като бонбонките тик - так, че да ги вземеш ей така няколко дни, а после просто да ги спреш.

Един ден ми казаха, че никой и нищо не ми дължи. Години по късно осъзнах смисъла на това. И с терапевта който търсиш е така. Тук ти дадоха бисери осъзнай го. Интелигентен си!

Може би техниките са станали патерица в твоя случай. Как ще ходиш отново без нея? Пробвай да живееш с ''непоносимия'' симптом, какво толкова? Предполагам той не се изразява в разпъване на кръст. А дори да е така имай вяра...

Защо не пробваш без техники/струва ми се, че много се фиксираш в тях/, докато намериш психотерапевт?

Фокусът на осъзнавене на хората с окр е много стеснен. Те виждат в черно и бяло единствено проблемите си. И познават само това. Омагьосан кръг. Психотерапевтът пренарежда този кръг и показва на съзнанието нови полета за възприемане.

Др. Първанов напълно сте прав! И все пак. Ако човек имал окр избере да продължи..... ще осъзнае какъв безценен дар е ....окр. Всъщност това е незаменима опитност. Обикновенните хора я нямат. Така, че хората с окр могат да се радват на късмета си ☺

Програмата Окр сработва с превес при теб. За това след като те успокоят професионалистите на другия ден отново я слушаш. Намери добър психотерапевт. Междувременно прочети ''Ти не си твоят мозък'' Джефри Шуорц. Прекрасна нова програма специално за теб.

Опита на другите колкото и мъдри да са си е за тях. Вече знам, че съм тук не за да слушам капацитетите, колкото и голяма сигурност да дава това. И ти търсиш сигурност. Но в живота няма сигурност. Ако Христос слезе и ти каже какво да сториш дали ще си щастлива? Един от възможните смисли не е ли да сътворим уникален живот и да се върнем при източника с обогатен личен опит? Никой не цени взаимствания опит - на готово. Поне така го чувствам сега. Тук сме за да грешим ако е нужно, но да са си наши собствени грешки. А един ден сигурно ще сме и съвършенни.

Като питаш какво да правиш, всъщност гледаш да прехвърлиш отговорността за решението върху другиго. И аз така правя понякога, за това лесно го виждам и у теб. Отговор има и ти го знаеш. Въпросът е в това разбираш ли, че без изчистване и изясняване на смисъла на живота за теб, винаги ще правиш едни и същи избори.

Сигурно е в финансова зависимост.