Положението излезе извън контрол и май трябва да потърся помощ.
Ситуацията е следната - миналата година с приближаване на една кръгла годишнина, започнах да си правя равносметка за живота си и се оказа, че изобщо не съм доволна от това, което съм постигнала. Тази неудовлетвореност се прехвърли и върху връзката ми, до този момент замитах повече от проблемите под килима, но изведнъж дадох израз на емоциите си. До консенсус така и не се стигна и започнахме да охладняваме и да се отчуждаваме един от друг. В същия момент се запознах с човек, който започна упорито да ме ухажва, въпреки че знаеше, че си имам приятел. Не го отрязах, продължихме да поддържаме контакт, а той с течение на времето започна да става все по настоятелен, твърдеше, че ме обича и т.н. След известно време се разделих с приятеля ми, но отново не поддадох на настояванията на новия ухажор. Мина известно време, аз дойдох малко на себе си след раздялата и реших, че мога да му дам шанс. Влюбих се бързо и неусетно, но в момента, в който започнах да показвам емоции, той реши да се отдръпне, оправдаваше се с много работа, ангажименти, в същото време продължаваше да твърди, че ме обича. В един момент започнах да се изнервям на цялата тази несигурност и започнах да избухвам, същевременно се появиха здравословни проблеми в семейството, които почти ме извадиха от релси, след това и други проблеми и в един момент просто изгубих почва под краката си, започнаха да ми минават суицидни мисли. В този момент той реши, че тези мои състояния му идват в повече, започна да се държи странно, и аз реших, че трябва да сложим край на тази агония. След няколко дни размислих, молих се, умолявах, съгласи се да поддържаме някакъв контакт, но след няколко дни реши, че не иска да продължава и ме отряза, оправда се с мен, с разликата в годините ни.
Почти от месец не мога да спя, не мога да се храня, избухвам в плач дори на работното си място, минават ми мисли за самоубийство, постоянно имам топка в стомаха. Не харесвам живота си, работата си, смятам че съм се провалила изцяло и това не ми дава мира. Винаги съм била борбена, никога не съм се предавала пред нищо и семейството ми е супер изненадано от състоянието, в което ме вижда.
Доста се рових и откривам симптомите на депресия, според семейството ми съм здрава, права и нямам причини да се оплаквам. А аз усещам, че затъвам все повече и повече и не знам какво да правя.