smirenieto

Аха,това ще да е. Страх от смъртта и допъленно от вашето самосъжаление и оплакване от живота ви (а щом се самосъжаляваш ти влагаш енергия и внимание в тези думи и те просто "си седят там"). Ще ви кажа едно нещо - ние всички сме мъртви,но не го знаеме все още (хората които минаваме и сме минали през тези състояния). А как умира обикновения човек? Всеки ден по-малко. За да умреш един път завинаги трябва да приемеш смъртта си и да разбиеш илюзиите. Защо? Защото ние сме вечни същности и сме много повече от физическото ни тяло и илюзията,че всичко е материя. Знаейки,че човек е безсмъртен няма защо да се притеснява за смъртта. Лошото е във вашия случай,че вие дори на това не вярвате и когато го прочитате, все едно не ви говори нищо. А да вярваш е едно от най могъщите неща. Затова ви казваме,че имате липса на доверие,което и не знаете (от написаното от вас) какво означава и какво състояние на съзнанието е това. На края ще ви писне и от смъртта,и от умиращите хора и категорично ще дойде момента в който ще ви писне да умирате. Ще се "наумирате" и едно хууубаво. Много неща ще ви писнат още. На път сте да осъзнаете,че всичко е една огромна илюзия и че това което ви спира са халюционациите на вашия ум. Може да се каже,че това е вашия сън,който сънувате. А всеки си сънува своя сън. Рядко срещам будни. Затова приятен сън ви пожелавам и дано не продължавате да го сънувате твърде дълго. Най-вече не ме трогва това което пишете защото виждам само самосъжаление и оплакване,което блика от вас и не спира.Твърде много самосъжаление носите във вас и когато ви се случи нещо тежко му давате воля, до степен да му позволите да изкриви съзнанието ви. Вашата глупост е бездънна. Но не само спомените са ви неприятни. Най-неприятно в момента от всичко е мига или настоящия момент,момента който е нарушен от симптомите в тялото ви и в който човек иска да не е жив. Точно тук идва смирението и "справянето" с това което ви плаши. успех и престанете с това контролиране,оплакване колко зле ви е било и как нямате доверие в хората, като последното не може никой да ви помогне с него, като същото важи и за останалите,но последното е от решаващо значение или повратна точка за вас самата

Да ,за да опиша толкова подробно съм претърпял много неща и то в дълбоки епизоди и моменти. Как мислите,че те като специалисти, и аз който съм бил в подобни състояния ще пишем толкова подробно? Минал съм през п.а., натраплива невроза, генерализирана тревожност,както и хипохондрия. И всичко това бе един огромен урок за мен,защото сега се чувствам така, както Орлин Баев описва в своята книга "Психогия на смелостта" - изпълнен с любов и имащ връзка с безкрайността/Духа/Бог и т.н. Както искайте го наричайте,но вече се оповавам на знаците на съдбата както и на това,че аз нямам контрол. Това е като при Йога - там наблюдаваш ума който казва: "аа не,стига с тези асани(пози), скучни са,губя си времето,напрягат ме!" - и изведнъж осъзнаваш как нито те боли,както и че времето не съществува. Но това е осъзнаване и ние не може да ви го предадеме - нито аз ,нито Орлин Баев - трябва сама да стигнете посредством практики и техники. И престанете да използвате думи като "борба", "контрол" и т.н. Няма нищо общо... Това са глупости и то пълни,защото не се борите с нищо. Има един процес и той се нарича осъзнаване. Най напред спрете да се самосъжалявате. Щом релаксирате и не се получава нищо то е защото се насилвате да релаксирате. Лошото при вас е,че дори когато се отпуснете - вашия ум казва: "лелее отпуснах се! Спокойна съм". Искам да ви кажа,че вие не знаете значението и не знаете какво е да отпуснете, камо ли да използвате думи като съзнание и т.н. Казвам ви го директно съдейки по това което което пишете. Всичко заппочва от себенаблюдението и смирението,че тези неща се случват с причина. И тази причина - сте вие самата. Най напред няма нужда да се обвинявате. Това е първо. Второ: няма нужда да обвинявате който и да е друг,защото вие сама сте си виновна за всичко. Защото във всичките моменти на страх и т.н., вие сте избирали съвсем съзнателно - да си причинявате болка. Вие сте постоянно в режим: "Бий се или бягай". За това ви казвам,че психо-соматиката ви е завишена и,че ви трябва нов начин на живот.мислене,поведение,хранене дори! и най-вече спорт. Ако спортувате - 25% от проблемите ви ще изчезнат. Защо ?Защото клетките имат памет. Най важното е да осъзнаете,че вие не сте вашите мисли и ум, и че те не могат да ви контролират. Ако се оставяте на ситуации като: "страх ме, не искам да правя това" и други ще става все по лошо. Най-глупавото от цялата пледоария която направихте и търсите всевъзможни причини (бог знае защо!) за "болежките ви" е че не признавате какви са ви страховете и от какво ви е страх и какво предизвиква този страх. Защото всеки един страх си има причини! ВСЕКИ! Не може от нищото да се тормозите и притеснявате. Това е... съзнайте се.По скоро.

Виждам един човек който е адски объркан,който се плаши от миналото си и който не иска да чуе съветите на нито един от двамата терапевти тук.Изобщо - вие говорите за борба. Каква борба ви гони? С кой се борите? Нещо много бъркате понятията. Доверието не е да очаквате. За това казвам,че вие ИЗОБЩО не разбирате какво ви говорят терапевтите. Доверието е само и единствено - във вас и в природата. Ако нямате доверие към себе си - то вие сте един страхлив,ригиден и невъзприемчив човек. Нищо не е трудно. Всичко е много лесно. Просто трябва осъзнаване и отпускане в стресовите ситуации. Това,че хората са зле, защо трябва да ви вляие? Смятам,че вие прекалено много се отъждествявате с вашия ум.Това е първия ви проблем и враг. Най-вече виждaм един човек който се бори прекалено много за "съзнателен" контрол,каквото и да разбирате под това, и човек който е склонен да се обяснява прекалено много, както и вашето самосъжаление е огромно. Вашето оплакване и самосъжаление е вашия враг номер две. Смятам,че това е една от причините. Вие анализирате прекалено много и прекалено много се вкопчвате в тези неща. Вкопчването е друг враг. Контрола ви просто ме забавлява. Това е поредния враг. На много места видях - контрол. Разбери човеко - нямаш никакъв контрол. Ако е рекъл Духа ще живеете, ако не - няма. Вие трябва да разберете,че трябва да проментие начина си на живот и мислене,както и др.неща и да се отпускате в моментите на див страх чрез съзнателно наблюдаване. Смятам,че осъзнаването и справянето със ситуациите които предизвикват п.а. е ключово за вас (или директно изправяне срещу това което ви плаши и наблюдаването в този момент). Изобщо - имате ли социален живот? Излизате ли някъде? Разхождайте се! Може ли в това хубаво лято,да висите пред компютъра и "да търсите причините". Вашия ум постоянно ще търси причини. Но трябва да се разбере едно - ума е част от причината и той трябва да бъде излекуван,коетоо означава интегриране на ума и тялото. На първо място стои: смирението пред паник атаките или приемането им,че се случват и безропотното себенаблюдение. За целта трябва да сте съзнателна и смирена. Втората стъпка е да знаете какво ви плаши и какво активира тези п.а. и "да ги атакувате". Подяволите - колко време казахте,че ги имате? Към 2 години? И не знаете ПРИЧИНИТЕ? Или лъжете,или просто имате неспособност за навлизане в собствена валенция. Това означава,че има ненавлизане в спомените (емоциите), което се дължи или на блокер от определена емоция,която ви шокира прекалено силно или на прекомерна чувствителност. За да се излекувате - трябва да освободите енергията от миналото. За това трябва да знаете причинтие и да си направите едно хубаво спомняне. Има толкова много методи. Трябва да навлезете в спомените и да изпитите всички онези гадни чувства,докато не отслабнат и не ви влияят. Бих ви казал за Лечебните Кодове на д-р Алекс Лойд.Много добър метод който обяснява до една степен енергийната медицина. Също така ви препоръчвам релаксация и в тези моменти на навлизане в алфа ниво да се препрограмирате. Има т.нар. санкалпа от йога и може да я ползвате. Целта е не "да търпите паник атаките", а да разберете причините, да "ги атакувате" и да не стоите и да избягвате упорито и тъпо стресовите ситуации и най-вече да се откажете от контрола. Защо ? Казах по горе. Също така ви препоръчвам осъзнаване на тялото ви. Имате прекалено много психосоматически проблеми,които могат да преминат и в сомато-психически. Трябва ви интегриране на тялото и ума, иначе както ви е зле алкално-киселнния баланс нищо чудно да стигнете до болести като язва,рак,заболяване на ставите и много много други. Но най-вече: изправете се пред страховете си и... наблюдавайте какво се слчува и спрете да мислите за контрол. Защото нищо не зависи от вас,освен да бъдете безупречна. За ксанакса - взимайте го. Ще видите как след време ще преминете и на по-тежки транквилизатори. И когато неорганичните вещества станат твърде много в тялото,ще отимате още повече проблеми,които ще станат: сомато-психически. Няма кой да ви помогне. Просто няма. Четете правилната литература и си променете начина на живот. Всичко е много лесно. Просто мислите прекалено много, и не предприемате никакви действия да се промените, камо ли да действате.