sv70

Здравей те! Любимите занимания на моя син наистина се ограничават до изброените от мен в предишния ми отговор. Всичко останало са подробности, който се включват в общо изброеното от мен. Той е в клас с разширено изучаване на информационни технологии. Насочихме го към тази паралелка поради интереса му към компютрите. Училището, което посещава се смята за едно от добрите в града. Посещава и извънкласна форма свързана с компютърна графика. Да си призная права си в предния отговор относно нашето отношение към неговия проблем. Относно вярата в неговите способности. Постоянно му показваме, колко добре се справя с нещата който му се отдават. Много лесно се справя с разказвателните предмети, харесва му и математиката. При математиката му се явява спънка дисграфията. И резултатите го демотивират. Уверена съм, че синът ми ще успее да се реализира успешно и в бъдеще няма да си спомня за проблема. В сегашната ни система, за да продължи образованието си в езикова гимназия, както иска трябва да се представи добре на зрелостните изпити.

При преглед му установиха 1/2 диоптър намалено зрение. По препоръка на очния лекар не носи очила. Ежедневните занимания, които изискват сръчност са му проблем. Не обича да прави нещо, което е свързано с работа с ръце. Любимо занимание му е карането на велосипед. Обича да кара и картинг. Извън училище обича да гледа на телевизия предимно детски канали и по-малко музикални. Обича и да играе и на компютъра. На въпрос какъв иска да стане от много ранна детска възраст на въпроса какъв иска да стане отговаря- пилот във "Формула 1" или авиопилот. Не прави нищо да постигне тази си цел.

Синът ми е в шести клас. Още от началния курс на обучение от учителката му разбрахме, че е с дисграфия. От тогава правим всичко възможно да се преборим с този негов проблем. Ходеше при най-добрият логопед в града до края на 4-ти клас, постоянно правехме диктовки. Усилията ни бяха с променлив успех. Като премина в прогимназиалния курс на обучение, нещата с неговото писане придобиха "трагичен" характер. Не пише в час. На тестове или друг вид писмени работи все по-често учителите отказват да му ги проверяват. Пишат рецензия, че е нечетливо със съответната оценка. През следващата учебна година му предстои зрелостен изпит, като на част от изпитете се изисква писмен отговор. При преминаването му в прогимназиалния курс на обучение се наложи на преподавателите му да обяснявам какво е дисграфия. Дайте ми съвет как да постъпя, за да му помогна да реши проблема си.

Благодаря за отговора на Креми! Осъзнавам, че основния му проблем е със самочувствието и самооценката му. Като говори за съучениците си казва , че са "голямата работа". Питала съм го какво означава това. Няма отговор. Относно "обвиненията", които получих във форума за това че съм се намесила. Не искам да се оправдавам.Ситуацията е такава от началото на учебната година и досега сме му казвали, че сам трябва да се справи. Р азбрахме, че вече без причина му посягат на бой като родители се страхуваме за по тежки последици.

Преди време говорих с психилог към център за работа с деца в града ни. Обясних каква е ситуацията, както съм я описала и във форума. Тя поиска да се срешне с него. След разговора им ми каза, че детето не страда и то се чувства добре. Разбрах, че то е дало "Верните отговори" по време на разговора с психолога.

Благодаря ви много за отговорите. Чувствам се "окрилена", че ще успея. Сега се опитвам да го науча да приема нещата с чувство за хумор. Измислили са му прякор, който означава професия. Казах му, че няма срамни професии и те не го обиждат по този начин. Пиши много грозно и това е факт. Поради постоянното натякване от страна на учителите се е "уредил" с втори прякор. Посъветвах го да се постарее следващия път с писането на дъската и да каже на класа да си намерят друг, на които да сложат този прякор. Разказах му, че като дете и аз съм имала прякор. Много съм страдала за това и сега разбирам, че е не е било правилно като му обясних причините за това. Той си има един приятел в класа. Разбирам, че сина ми е различен, и че е на друго ниво. На него съм му го обяснила с външния вид и с емоционалността му . Чувства се самотен и това го прави нещастен. Пък и не може човек да се изолира от останалите. Сега от класа в последствие групата от университета и т.н. Знам, че е още малък но, ако мога искам да му помогна да се "справя" с различните от него без да е обект на подигравки, обиди, изолация и други негативи. С класната проведохме разговор за случая с телефона и тя каза че ще говори с децата. Проведохве разговор и с детото и майка му, което най-често го обижда и удря. Този негов съученик му се извини и вчера сме нямали проблеми. За мен беше необяснима реакцията на сина ми при този разговор. Седна един стол обърнат не в посоката, която бяха всички останали.

Какво разбираш под подтисната агресия? Как човек може да се справи с нея? При него това положение, което описвам е от детската градина. Никога не е възпитаван да бъде кротък и послушен. Даже обратното. Като по-малък съм го подтиквала към агресия, но не се е получава. В къщи няма агресия. Стремим се дори да не му се караме за дребните бели, който прави. Да прекарва повече време с мен и с баба си, тъй като съпругът ми работи повече. Много майки сами отглеждат момчетата без да има мъж в семейството

Благодаря за отговора на Креми Стоилова. Математиката му се отдава, но не е удоволствие за него да решава задачи прави го по задължение и допуска елементарни технически грешки. На тренировка по шах го заведохме да гледа преди няколко години не му хареса. Сина ми не е спортна натура и разбарахме, че подигравките в класа са започнали от това, че не се справя добре със задачите по физкултура. Ходи на плуване по наше настояване, но и там се "урежда" с подигравки. Кара с удоволствие колело. В града ни няма организация, която да предлага занимания с този спорт. Със съпруга ми си мислим да го запишим на бокс или друг вид боен спорт

Синът ми е на 11 години. В училище и почти винаги, когато попадне в група от негови връстници става обект на подигравки, на бой и на други подобни неприятни усещания. Не мога да разбера от къде идва проблема. И кое в неговото поведение подтиква другите да се отнасят така с него. Той не е агресивен, не може да удари и нагруби никого. На външен вид е видимо различен от останалите- по-висок е, русокос, синеок. Не винаги изглежда спретнато облечен, разхвърлен е, не си пази вещите.Преподаватели те му казват, че е много умен. Поради това отношения към него си намали успеха и не иска да ходи на училище. Само вметна, че се подготвя за училище и намалението на успеха не е от незнание. Да покажа до каква степен са стигнали подигравките ще напиша последното, което се случи. През междучасие си е оставил телефона на чина и някой го е взел и е изпратил от него съобщение на двама приятели със съдържание- "Аз съм гей". Знам, че той трябва сам да си реши пробмема. Искам ако може да ми помогнете кое в неговото поведение дразни останалите и как може да се преодолее.Какъв съвет да му дам като родител.