Здравейте,моята история е следната.На 39 год.съм а на 18 год.получих първата си ПА.Излишно е да описвам с подробности какво изпитах, за всички запознати картинката е ясна.
Първите няколко години диагнозата ми не беше разгадана.Може би годините тогава бяха такива.Едва по късно стигнах до психиатър, които ми постави тази диагноза ПР и ми изписа Сероксат и Антелепсин.Пих ги година и спрях.Пооправих се.За кратко.После пак го посетих и отново Сероксат т.к. ми било познато пък и нали съм имала подобрение от него преди.Схемата и количеството явно не бяха много подходящи т.к.още на втората половинка от деня бях толкова превъзбудена, че не можех място да си намеря- камо ли да спя вечерта.Буквално халюцинирах.Намалихме я.Пих ги отново около 2 год.След което „подобрението” ми беше такова, че на 2 пъти прекъсвах по мое желание бременност т.к. изпадах в ужас че няма да мога да изкарам до края т.к.не контролирам аз нещата.Знам че е ужасно и няма кой да ме разбере,не търся прошка.Вече 2 години не пия никакви лекарства и положението ми не е много розово.Не мога да пътувам,не се отдалечавам от дома си,не спя на чужди места,не ходя на гъсто населени места,тялото ми от сутрин до вечер трепери,а мускулите ми ме болят.Изследванията ми са перфектни.В момента чета Психология на смелостта,но честно казано не я разбирам и не си представям реално изпълнението на техниките.На 15.05. имам час за психотерапия в Хасково,защото ми е най-близо.Надявам се това да е изхода,защото това не е моя живот.Благодаря предварително на тези които ще ме прочетат.