Davidoff

От всичко изчетено тук, аз единствено започвам да се отчайвам, че така ще си остана. И днес същото положение сутринта се наложи да изляза бързо от нас и при качването в чужда кола започвам да си мисля, че ми се ходи и ще трябва да карам да спрат някъде. От бързане да не се застоявам на места пропуснах много случки тази сутрин. На няколко пъти мислех, че не мога да издържа повече и казах да тръгваме до някоя бензиностанция. В крайна сметка по пътя всичко отшумяваше и аз се прибрах, като в нас вече цял ден не съм ходил нито веднъж, при положение че всеки път беше на косъм.

Здравейте. Ще използвам темата да се включа и аз със същия проблем. При мен явно се развива с години (3-4). Започна с честа нужда от ходене по малка нужда, след това се появи и желанието за ходене по голяма нужда, а сега се редуват, ако не е едната ще е желание за ходене по другата. Всичко приключва, когато се прибера у дома.Понеже работата ми е свързана с постоянно движение и ме спасява, че съм с автомобил и знам всички тоалетни наоколо, които мога да ползвам при нужда. Усещам, че проблема се задълбочава защото при всяко потегляне на някъде първо обмислям има ли там тоалетна. Пътуването с автобус е нещо немислимо за мен, а излизане сред парка или някъде на открито е свързано с постоянни мисли дали няма да ми се доходи по нужда и какво ще правя тогава. За мен най-приятната разходка е такава в МОЛ-а, където има тоалетни на всеки етаж, всяка друга е съпроводена с какви ли не оправдания, че ми се ходи и т.н. Проявява се когато знам, че няма тоалетна около мен, а в момента който намеря, такава желанието ми може просто да изчезне. Не знам към кого да се обърна и какво да направя за да се справя с това. Може ли това да е пост травматичен стрес проявен от нещо през годините? Досега не съм вземал никакви мерки за проблема, но усещам как не мога да живея пълноценно живота си и как мислите ми са погълнати от това. Ще се радвам ако някой тук може да помогне с някакви съвети.