Здравейте.
Ще използвам темата да се включа и аз със същия проблем.
При мен явно се развива с години (3-4). Започна с честа нужда от ходене по малка нужда, след това се появи и желанието за ходене по голяма нужда, а сега се редуват, ако не е едната ще е желание за ходене по другата. Всичко приключва, когато се прибера у дома.Понеже работата ми е свързана с постоянно движение и ме спасява, че съм с автомобил и знам всички тоалетни наоколо, които мога да ползвам при нужда.
Усещам, че проблема се задълбочава защото при всяко потегляне на някъде първо обмислям има ли там тоалетна. Пътуването с автобус е нещо немислимо за мен, а излизане сред парка или някъде на открито е свързано с постоянни мисли дали няма да ми се доходи по нужда и какво ще правя тогава. За мен най-приятната разходка е такава в МОЛ-а, където има тоалетни на всеки етаж, всяка друга е съпроводена с какви ли не оправдания, че ми се ходи и т.н.
Проявява се когато знам, че няма тоалетна около мен, а в момента който намеря, такава желанието ми може просто да изчезне. Не знам към кого да се обърна и какво да направя за да се справя с това.
Може ли това да е пост травматичен стрес проявен от нещо през годините?
Досега не съм вземал никакви мерки за проблема, но усещам как не мога да живея пълноценно живота си и как мислите ми са погълнати от това.
Ще се радвам ако някой тук може да помогне с някакви съвети.