Иванка Калбурджиева

Ето един превод за PeaceMaker и други, които не могат да се оправят с руския. Ганди е предложил интересен подход към групирането на повечето педагогически проблеми около три възлови въпроса: човекът (детето) като обект и субект на възпитанието- образованието, същността на образованието (в широкия, включващ възпитанието, смисъл) и учителят- възпитател (проблемът на педагога). При оценяването на човешката природа Ганди е изхождал от следните положения: 1. Всички хора са различни. Това е реалността. Ганди дори е приложил понятието „разнообразие в единството”, подчертавайки правото на всеки на уважение на своята уникалност. 2. Всички хора са несъвършени. На човека е свойствено да греши. Ганди е оставял на човека правото на грешка (а когато ставало въпрос за деца, в способността да се правят грешки е виждал и определена полза). Главното, подчертавал той, е в това човек да е способен да признае своите грешки и да е готов да ги поправи. При оценката на постъпките той съветвал да се изхожда преди всичко от мотивите за тяхното извършване, като се обръща повече внимание на намеренията, отколкото на резултата. 3. На човека е свойствен стремежът към съвършенство. Човешката природа може да се преобразува към по-добро, но само с помощта на ненасилието, с убеждаване и пример, а не с принуждаване. Само ненасилствените средства са обърнати именно към истински човешкото в човека, а насилието способства развитието на животинското начало. Опитвайки се да „превъзпитаме” човека, трябва да помним, че борбата е с порока, а не с този, който е изложен на него. ... Ганди е изисквал обожествяване на истината и пълен отказ от лъжата, даже от тази, която се смятала за благородна. За такава „полезна” лъжа той е писал: „Но всеки знае, че лъжата развращава и унижава душата... Резултатът от нея може известно време да изглежда благотворен за обществото, но може да се докаже, че в края на краищата тя носи повече вреда, отколкотополза”. Истината трябва да стане светлина, която ясно и с цялата отговорност да покаже тъмните страни на живота, да засрами хората, да ги опази от извършването на зли дела. Кое трябва да бъде критерий за истината? Как човек да знае кое е истинно и кое не? Единственният съветник, твърдял Ганди, е вашата съвест, „вътрешният глас”, чийто съвети единствено имат сила. Той писал: „На този свят аз признавам само един тиранин - тихия глас вътре.” И не е беда, че всеки има свой вътрешен глас. „Всеки, – писал Ганди, – трябва да действа както му подсказва съвестта. Вие, като слушате вашата, аз, като слушам моята, те – техните и от това в края на краищата ще излезе истината.” Истината е свързана неразривно с ненасилието. За Ганди истината е целта, а ненасилието – единственото средство за постигането й, единствено възможният път за хората. В едно от писмата му има думите: „Ненасилието, въплътената ‘любов’ е висшият закон за човешките същества. Той не знае изключения.” ... Ганди призовавал да се стремим към пълен отказ от егоизма, който той считал корен на всички злини. Той писал: „Нашите желания и мотиви могат да се разделят на два вида – егоистични и неегоистични. Всички егоистични желания са аморални, докато желанието да подобриш себе си, за да правиш добро на другите, е истински нравствено.” „...Започнете с главата за задълженията на Човека и аз обещавам, че след тях ще последват правата, както след зимата идва пролетта. Пиша, като изхождам от опита. В младостта си започнах живота, опитвайки се да утвърдя своите права и скоро открих, че ги няма в мен даже по отношение на собствената ми жена. Тогава започнах да изпълнявам своя дълг към жена си, децата си, приятелите си, другарите си и обществото. И днес виждам, че имам повече права от вероятно който и да е друг от известните ми хора.”

Здравей! Има някакъв проблем със сайта - не се отваря.

Аз имам един опит от няколко сеанса при психотерапевт отпреди десетина години и мога да го споделя. Първото впечатление беше за един слънчев, спокоен човек и това подейства много успокоително на естествените притеснения и съмнения, с които отидох. Говореше меко, предразполагащо. Изслушваше внимателно. Говорехме и за странични неща, несвързани пряко с причината за посещенията и постепенно открихме доста общи интереси, което скъси дистанцията още повече. Това беше от решително значение за мен да продължа да ходя, защото я почувствах близка. А накрая се разделихме като приятели. Да е жива и здрава, където и да е и Бог да я благослови!

Преди десетина години, в момент, когато се почувствах пренатоварена от разногласия с мой близък роднина, се обърнах към психотерапевт. Посетих я няколко пъти и успях да възвърна равновесието си. Но, още докато ходех на сеансите, започнах да осъзнавам, че по-добре от всеки терапевт ще ми помогнат беседите на Учителя, които вече четях. И това ме подтикна още по-интензивно да се занимавам със Словото, а се запознах и с други хора със същите интереси, общуването с които беше и е повече от психотерапия. Оттогава не съм изпитвала нужда да търся психотерапевт.

Синът ни беше на 3 години, когато го кръстихме. Мъжът ми се кръсти на 40. А 9 години след гражданския ни брак, спонтанно решихме и сключихме църковен брак при един много качествен свещенослужител - Любомир Попов от Варна, който по-късно изпадна в немилост!?

Здравей, Гальовна! Искам да ти кажа "добре дошла при нас" с още една красива притча. Притча за любовта Великият крал имал трима сина и искал да избере един за свой наследник. Това било много трудно, защото и тримата били много разумни, много храбри. А пък били и близнаци - всички на една и съща възраст, така че било невъзможно да вземе решение. Посъветвал се кралят с великия мъдрец и той му подсказал какво да направи. Кралят се върнал у дома и помолил да дойдат при него и тримата му синове. Дал на всеки по една торба със семена на цветя и им казал, че тръгва на поклонническо пътуване: — То ще продължи няколко години — една, две, три, може и повече. И това е изпитание за вас. Тези семена ще ми ги върнете, когато се върна от пътуването си. Този, който ги запази най-добре, той ще стане мой наследник. И кралят потеглил на път. Първият син си помислил: "Какво да правя със семената?" Сложил ги в железен сейф - когато баща му се върне, те ще бъдат такива, каквито са били. Вторият син си помислил: "Ако ги пазя така, както прави брат ми, те ще умрат. А мъртвите семена изобщо не са семена". Отишъл в магазина, продал ги и получил пари. При това си помислил: "Когато се върне баща ми, ще отида в магазина и ще купя нови семена, ще ги дам на баща ми по-добри, отколкото са били". А третият син отишъл в градината и пръснал семената навсякъде, където имало свободно място. След три години, когато баща им се върнал, първият син отворил сейфа си. Семената били умрели и започнали да вонят. Бащата казал: "Какво е това? Нима такива семена ти дадох? Те трябва да са способни да цъфнат с цветове и да миришат прекрасно, а тези семена вонят! Това не са моите семена!" Синът му възразил, че това са същите семена, но бащата казал: "Ти си материалист". Вторият син се втурнал към магазина, купил семена, върнал се вкъщи и ги поднесъл на баща си. Но бащата казал: "Но тези не са същите. Ти мислиш по-добре, но все пак това не е качеството, което бих искал да видя в теб. Ти си психолог". Обърнал се към третия син с голяма надежда, но и страх едновременно. "Какво ли е направил той?" А третият син повел баща си към градината, където навсякъде цъфтяли милиони цветя. И синът казал: "Това са онези семена, които ти ми даде. Щом узреят семената им, аз ще ги събера и ще ти ги върна. Бащата казал: "Ти си моят наследник. Ето така трябва да се постъпва със семената!" Този, който трупа, не разбира живота, който пресмята също ще го изгуби. Само съзидателният ум може да го разбере. В това е красотата на цветята - те не могат да се трупат и държат на склад. Те олицетворяват Бога - не е възможно да пестиш и трупаш. Те символизират любовта - а любовта не може да се пази в склад. Не е случайно това, че цветята са символ на любовта през всички векове, във всички страни, във всякакви общности. Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я споделяш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден, когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов Източник

Тази сутрин Днес.бг публикува следното съобщение: 'Отчаяни опити да си защитим природата с шествие Шествието е в подкрепа на природата ни. Снимка: БГНЕС Днес от 19 часа от НДК ще тръгне протестно шествие под надслов 'НЯМА ДА МЪЛЧИМ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА!' в подкрепа на Странджа, Рила, Пирин, Черноморието. Маршрутът на шествието е по бул. Витоша до храм-паметник “Александър Невски”, за което Софийска община е уведомена. Ден преди гледането на второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за защитените територии в Народното събрание, ние отново ще излезем на улицата, за да покажем загрижеността си за съдбата на прекрасната българска природа, заявяват организаторите от екоорганизациите. Те уточняват, че в последните дни са се случили и няколко тревожни акта, към които искат да привлекат вниманието на обществеността: - Уволнен е директорът на Национален парк Рила инж. Васил Петров, който досега противодействаше на посегателствата на “инвеститорите”; - Очевидци заснеха потресаващи кадри от работата на булдозери в подножието на Национален парк Рила, подготвят се строежи на хотели и ски писти над Паничище в противоречие със закона; Рила - Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП) се опита да ограничи разпространението на информация в Интернет за гражданските протести в подкрепа на Природен парк Странджа.' Източник Митинг-шествие 'НЯМА ДА МЪЛЧИМ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА!' ще има днес и във Варна -19,00 ч., Севастопол Още информация на: Зелена Варна

Синът ни израстна без лекарства, но когато от зачервено гърло температурата му стигнеше 40 градуса през нощта, оцетът не помагаше. Помагаше течният аналгин, препоръчан от детската лекарка, за което съм и благодарна, защото температурата спадаше бързо до 38-39 градуса и аз можех да продължа с разтривките, изпотяванията, чайовете, лимоните...

От гладните студентски години в Съветския съюз ми остана едно просто, но вкусно ястие от картофи, което руснаците готвеха сутрин, обед и вечер: Обелените картофи се нарязват на резенчета, както за пържене. В по-голям тиган с повечко загрята мазнина картофите се изсипват наведнъж и се покриват с капак. От време на време се разбъркват, за да залепнат. Ефектът е в това, че картофите не толкова се пържат, колкото се задушават. Стават по-вкусни и по-здравословни. Когато са почти готови, понякога им слагам нарязан лук, който омеква бързо и обогатява вкуса. А вече сервирани, може да се поръсят с млян черен пипер, който също много им пасва. Много деца са яли тези картофи и винаги са отбелязвали колко са вкусни.

И в Библията е казано много хубаво за Любовта 1 КОРИНТЯНИ, гл.13 1. Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов немам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка. 2. И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всеко знание, и ако имам всичката вера щото и гори да преместям, а любов немам, нищо не съм. 3. И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам телото си на изгореване, а любов немам, нищо не се ползувам. 4. Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее, 5. не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, 6. на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, 7. всичко претърпева, на всичко хваща вера, на всичко се надее, всичко търпи. 8. Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне: 9. Защото от части знаем, и от части пророкуваме; 10. но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати. 11. Когато бех младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо. 12. Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат. 13. А сега остават тези трите, вера, надежда, любов; но най-голема от тех е любовта Източник

На този линк също има детски песнички, които могат и да се свалят. Детски песни

Ето още прекрасни стихове за Любовта, написани от един от най-великите поети на нашето време. ПАБЛО НЕРУДА Сонет VIII Ако очите ти със лунен цвят не бяха, със цвят на ден - на глина, работа и пламък и ако въздухът не беше твой покорен пленник, а ти - янтарен наниз от прозрачни дни и нощи и ако ти самата миг от жълта светлина не беше, миг, в който по бръшляна бавно се издига есента, ако не беше хляб, изпичан от луната в пещта на небосвода, със брашно посипан, не бих могъл така да те обичам! Прегръщам в тебе всичко съществуващо край мене: скалите, времето, дървото на дъжда и всичко дишащо край мене, за да дишам. Аз мога всичко да узная без да те напускам: защото всичко сътворено на земята в теб живее. http://forum.all.bg/showthreaded.php/Number/245754 Sonnet VIII If your eyes were not the color of the moon, of a day full of clay, and work, and fire, if even held-in you did not move in agile grace like the air, if you were not an amber week, not the yellow moment when autumn climbs up through the vines; if you were not that bread the fragrant moon kneads, sprinkling its flour across the sky, oh, my dearest, I could not love you so! But when I hold you I hold everything that is -- sand, time, the tree of the rain, everything is alive so that I can be alive: without moving I can see it all: in your life I see everything that lives http://www.poemhunter.com/pablo-neruda/poems/page-1/

На долупосочения сайт може да се намери разнообразна полезна и актуална информация за промените в екологичното състояние на планетата и за това, какво всеки от нас може да направи за опазването на околната среда. Горичка

Днес изгревът на слънцето във Варна беше в 5:42 от морето, гледано от плажа, във В.Търново - в 5:51, в Пловдив - в 5:54, в София - 6:00. Ежедневна информация може да се намери на долния линк. Астрологична информация

Изпращам снимки от изгрева на Слънцето във Варна и каня всеки, който идва в нашия град, да го посрещаме заедно. Изгревът във Варна

Здравей, Пако! Смятам, че Словото може и е хубаво да се редактира от гледна точка изискванията на съвременния български правопис и правоговор, като се използват съвременните форми на думите и съвременните правила за построяване на изреченията. Не приемам, обаче, да се редактира смисълът на казаното, защото той може да бъде неволно изменен и виждам такова изменение в първия текст. Затова не приемам вариант 1, а автентичният текст би могъл да се осъвремени например така: „Сега, във всяко едно съзнание е вложено желанието да обсеби и да завладее; това е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да владее. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладеят по един особен начин. Тъй, по един механичен начин искат да се завладеят, а там, където започва това механично завладяване, се появява насилието. Първото положение, което природата изисква от човека, е: човек за човека да се жертвува.”