Иванка Калбурджиева

"Мнозина се оплакват от неуспех в живота си, без да знаят причината за това. Много естествено. Когато бърза да свърши работата си както и да е, човек не може да има успех. Бързата работа е всякога несполучлива. Има смисъл човек да бърза, но когато му е даден срок. Иначе той трябва да работи спокойно, планомерно. Неприятностите, на които човек се натъква, пак се дължат на бързане. За да не преживее нещо неприятно, човек трябва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си или да пристъпи към работа. Бързането винаги носи след себе си умора. Като се умори, човек става неспособен за работа и дълго време след това трябва да си почива, за да възстанови изгубените си сили. Човек не се уморява, когато върви по законите на природата. Не следва ли нейните закони, той всякога е изложен на умора, на неестествени болезнени състояния. Ще кажете, че като си почива, човек възстановява силите на своя организъм. Важно е как си почива. Има почивка, която не възстановява силите на човека. Истинската почивка подразбира спокойна, трезва мисъл. Като мисли спокойно, право, човек си почива и придобива нови сили." Из беседата "Психологически разбор на явленията", МОК IX, 1929-1930, том I "Служене, почит и обич"

"Щастието на човека се заключава в правилното му отношение към Бога. Може ли недоволният, неразположеният да намери щастието? За да бъде щастлив, човек трябва да обича и да бъде обичан. Любовта носи топлината на живота. Кога житното зърно е щастливо? – Когато поникне. А това зависи от слънчевата топлина и светлина. Като покълне, житното зърно вижда външния свят и се радва на възможностите, които му се откриват. И човек е щастлив, когато покълне, т. е. когато се отвори прозорецът на неговата душа, да вижда външния свят, да осмисля живота си и да се радва на всичко, което го обикаля." " Като не разбират смисъла на живота, хората го търсят в радостта. Дойде ли им някаква скръб, те се отегчават от нея, искат да се освободят, да им олекне. Всъщност, радостта създава тежестта, а не скръбта. Какво представя голямата радост? – Чувал, в който има сто килограма чисто злато. Ден-два носиш чувала на гърба си, радваш се, че можеш да реализираш всичките си желания, но постепенно тежестта се увеличава и ти търсиш начин да ти олекне. Скръбният, обаче, не носи нищо на гърба си. Той върви свободен, размишлява върху живота и решава задачите си. Като го срещне радостният и види, че гърбът му е свободен, започва да го моли да вземе част от товара му. Когато товарът и на двамата се изравни, те се сближават и заедно продължават пътя си. Това е истинското състояние, което човек трябва да постигне – нито да се радва много, нито да скърби много. Обаче, ако радостният даде 99 кг от тежестта си на скръбния, последният ще се радва временно, след което ще търси друг някой, на когото да стовари тежестта си. Така не се разрешават въпросите. Човек трябва да се задоволява с малко, да се радва на всичко, което му е дадено." " Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите. Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им. Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гърб, а ти да бъдеш свободен – това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое. Натовариш ли се повече, отколкото трябва, постепенно ще се разтоварваш, докато остане на гърба ти само един килограм злато – това ти е достатъчно. Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. Ще знаете, че щастието не е в многото, нито нещастието в малкото. Щастието се заключава в правата мисъл. Който мисли право, той е щастлив. Ако такъв човек има сто килограма злато, той няма сам да се нагърби да го носи, но ще го сподели с приятелите си. Ще раздели богатството си на десет равни части, ще извика девет души, свои приятели и ще даде на всекиго по десет килограма. Девет души са девет банки, в които той влага златото си. Случи ли се да изгуби богатството си, поне една от тези банки ще му се притече на помощ." Из беседата "Пречупване на светлината", МОК VIII, 1928-1929, I том "Божествените условия"

"За какво говорят хигиенистите? – На първо място те имат предвид храната, водата, въздуха, светлината, облеклото и жилището. Това са елементи на живота, с които се занимава хигиената. За да бъде жилището удобно, да отговаря на изискванията на хигиената, преди всичко човек трябва да чувства нужда от него. После трябва да съзнава, че има нужда от прозорци и да знае колко големи да бъдат. Ако не съзнава това, той не се нуждае от никаква хигиена. Същото може да се каже и за неговото тяло като жилище. Не е достатъчно само да се роди човек, но неговата форма трябва да отговаря на хигиеничните условия на живота. Това значи да бъде човек здрав. Ако той постоянно боледува, жилището, т.е. тялото му, не е съградено по правилата на хигиената. Между външното жилище – къщата, в която човек живее и вътрешното жилище – тялото, трябва да има известно съответствие. Има богати хора, които живеят в големи, просторни, светли къщи, но въпреки това боледуват. Ще кажете, че болестите се дължат на храненето. Обаче, богатите хора се хранят добре. Защо боледуват? Значи, не е само до богатата и силна храна, но здравето на човека зависи и от количеството храна, която човек употребява. При това, здравословна храна е онази, от която човек дълго време изпитва радост и разположение. Ако след всяко ядене човек изпитва тежест и неразположение, това показва, че храната не е хигиенична. Същото се отнася и до жилището. Само онова жилище е хигиенично, в което човек през целия ден изпитва радост. Друг елемент на хигиената на физическия свят е облеклото. Хигиенично облекло е това, което приляга добре на тялото, направено е от мека материя, приятна на пипане и същевременно е добър проводник на светлината и топлината. С една дума, то е добър проводник на живите сили на природата. Хигиеничното облекло прави човека радостен и разположен. Той се чувства в него толкова удобно, като че е част от тялото му. Мнозина пренебрегват хигиената на облеклото и следват строго модата. Обаче, модата няма нищо общо с хигиената. Тя отговаря на други изисквания, които са далеч от природните. Освен хигиена на физическия живот, има и хигиена на психическия. Тя включва в себе си три елемента: мисъл, чувство и действие. Значи, има хигиена на мислите, на чувствата и на постъпките. Една мисъл е хигиенична, когато пламъкът или светлината й никога не се намалява. Щом светлината на мисълта се намалява, тя вече не е хигиенична. Чувство, което никога не губи иитензивността си, е хигиенично. Започне ли да губи своята интензивност, то не е хигиенично. Всяко действие, което има права посока на своята проява, е хигиенично. Щом започне да се извратява или да изкривява своята посока, то не е хигиенично." "За да спазвате хигиената на физическия свят, обърнете внимание на трите елемента – жилище, храна и облекло; за да спазите хигиената на духовния свят, обърнете внимание на другите три елемента – мисли, чувства и постъпки." Из беседата "Хигиена на живота", МОК VIII, 1928-1929, I том "Божествените условия"

"...докато човек не разбира силата, която природата е вложила в числата, той няма да разбере вътрешния им смисъл и отношението, което те имат към него. Като измервате дължината на пръстите си, виждате, че те не са еднакво дълги: първият пръст, показалецът, може да бъде дълъг 9, 10, 11 см; средният — 9-5, 10-5, 11-5 см; безименният—между показалеца и средния; малкият — 6, 7, 8 см. Това са числа, които представят приблизителната дължина на пръстите. Който разбира динамическата сила на числата, той може да ги приведе в известен ред. Числото девет е резултат, завършено число. По-далеч от себе си това число не може да отиде. Ако срещнете човек, който се движи в реда и порядъка на това число, ще знаете, че каквото ви обещае, ще го изпълни. Външните условия го заставят да го направи, понеже няма време за отлагане на нещата. Този човек обича живота. Заболее ли, той веднага ще отиде при лекар. Той никога не отлага нещата. Има числа, които съдържат в себе си противоположни сили на числото девет. Човек, който включва в себе си порядъка на тия числа, обещава, но никога не изпълнява. Като не изпълни обещанието си, той казва: Исках да направя това нещо, но нямах благоприятни външни и вътрешни условия. Силите в този човек са отрицателни." "Какво нещо е съдбата? Казват хората, че съдбата била добра и лоша. Добрата или лошата съдба на човека се определя от съотношението на числата на неговите пръсти. Ако отношението между числата, които получавате при измерване пръстите на някой човек е хармонично, съдбата на този човек е добра. Ако е беден, в скоро време той ще обърне внимание на някои добри, богати и разумни хора и те веднага ще му се притекат на помощ. Не е ли хармонично отношението между тия числа, и богат да е, той всичко ще изгуби. Това значи, да има човек лоша съдба. За добрата или лошата съдба на човека има значение не само отношението на числата, които отговарят на дължината на неговите пръсти, но и отношението между числата, получени при измерване на лицето, на ръцете, на краката, на цялото тяло." "И тъй, каквото да прави човек, по-далеч от числото девет не може да отиде. Ако девет пъти е взимал пари на заем и не ги е връщал, на десетия път вече няма да му дадат. Ако пък девет пъти е взимал пари назаем и всякога ги е връщал, и на десетия път ще му дадат. Когато говорим за числата, за динамическите сили, които те съдържат, ние трябва да бъдем абсолютно свободни. Който не е свободен, той ще се смущава, ще се безпокои защо пръстите му, например, са къси или дълги. При това, ако започне да ги мери, няма да знае как и отде да мери и ще изпадне в погрешки. Това вече не е наука. Прави ли човек погрешки и заключенията му ще бъдат неверни. Като знаете значението на дългите и на късите пръсти, вие можете точно да определите какви добродетели се крият в човека. И тогава, ако някой дойде при вас да ви иска пари назаем, вие ще погледнете пръстите му, ще ги измерите и ще знаете, можете ли да му дадете или не. По-добри поръчители за човека от ръката му, както и от неговите пръсти, няма. Те определят кредита, с който човек може да се ползва. Искате ли да се ползвате от числата, вие трябва да знаете какви сили се крият в тях и какво действие оказват върху човека. Има случаи, когато банкер дава известна сума на заем, обаче, съчетанието на силите, които действат в дадената сума, се отразява фатално върху него и той умира. Затова казваме, че има благословени пари, но има и нещастни пари. Благословението и нещастието им се дължи на съчетанието на силите, които се крият в тия числа. Например, никога не давайте пет стотинки на просяк. Число, в което петорката е в началото, като 5, 50, 500, 5000, 50,000 и т. н., не е благословено. Ако някой ви даде 50,000 лв., откажете се от тази сума. За предпочитане е да вземете само 12 лв. за един обяд, отколкото да вземете цялата сума. С 12-те лева вие ще се свържете с разумни същества, които ще ви помагат. Като ученици, вие трябва да знаете, че всички числа не съдържат благоприятни сили в себе си. Следователно, вие не можете всякога да се ползвате от числата, както не можете на всяко време да правите добро." "Числата играят важна роля в живота на отделния човек. Има числа, които помагат на човека; има числа, които му препятстват. Човек трябва да знае за себе си кои числа му помагат и кои му противодействат. За да познаете кои числа ви помагат, напишете едно след друго числата 1, 2, 3, 4, 5 и т. н. Като пишете тия числа, спирайте се за известно време пред всяко едно от тях и следете какво чувствате. Числото, което ви харесва, което внася радост и спокойствие във вас, е числото, което ви помага. Като дойдете до познаване на силите, които действат в числата, вие ще можете да определите кой лотариен билет печели и него, именно, да вземете. Каквото представят числата в живота, такова нещо е животът на всеки човек. Животът на човека не е нищо друго, освен лотариен билет, на който е точно написано ще спечели или не, ще има ли страдания или няма да има. Който разбира законите на числата, той може да измени съдбата си, т. е. да я подобри. Забележите ли, че дадено число, ден или месец не ви благоприятстват, изменете ги и наблюдавайте какви резултати имате при новите числа. Ако строите къща, спазвайте числата. Каквото правите в живота си, правете го с оглед на науката за числата. Някой казва: За мене е важно да си направя една къщичка, да се прибера, а колко голяма ще бъде, с какви размери, не е важно. — Не, от размерите на къщата, на стаите зависи вашето благосъстояние. Добре е размерите на стаята да бъдат 5:6, а не 3:3, или 2:2. Като учи и работи съзнателно, човек се домогва до положителните числа в живота и се ползва разумно от тях. Това е една от задачите на всеки човек. "Из беседата "Непреривно движение", ООК 8, 1928-1929 г., том III "Форми в природата", изд.1938 г.

"Двама американци, единият бил много богат, а другият беден, спорили помежду си може ли човек да прекара известно време в Лондон без пет пари в джоба си, но да бъде добре нахранен и облечен. Бедният американец настоявал, че може да направи този опит, но за целта му е нужен чек от един милион английски лири, който ще върне след опита. Богатият американец дал на бедния си другар един чек от един милион английски лири и следял как ще направи опита. Бедният американец отишъл в една добра гостилница, нахранил се богато и на излизане оттам дал на един от келнерите чека да го разменят и да задържат, колкото е нужно за обяда. Келнерът погледнал чека, поклонил се учтиво на американеца и казал: Господине, ще извините, не можем да разменим този чек. - Мога ли тогава да платя друг ден обяда си, след като разменя чека? - Да, може, господине. Като излязъл от гостилницата, бедният американец отишъл в една дрехарница да си купи дрехи. Той си избрал едни от най-хубавите дрехи, облякъл ги, извадил от кесията си чека, подал го в ръцете на търговеца и казал: Заповядайте, задръжте сумата, която ви дължа. - Извинете, господине, нямаме възможност да разменим този чек. Имате ли по-дребни пари? - Нямам. Можете ли тогава да ме кредитирате? - Можем, разбира се. Като размените чека, изпратете ни сумата за дрехите. След като направил още няколко опита, бедният американец се върнал при другаря си, като му разправил подробно как и какво могъл да си достави, без да даде пет пари. Понеже басът бил направен за един милион английски лири, богатият американец оставил чека на своя беден другар да разполага с него, както намери за добре. Като разменил чека, бедният американец изплатил задълженията си на гостилничаря, на дрехаря, а с останалата голяма сума заживял сносен живот. Питам: Кой обикновен търговец може да размени чек от един милион английски лири? Следователно и вашето верую трябва да бъде равноценно на чек от един милион английски лири, че където и да отидете с него, никой да не е в сила да го размени. При това, дето и да се явите с това верую, навсякъде ви отварят кредит." Из беседата "Сам се опасваше", НБ, 1929-1930, том "Крадецът и пастирът", изд.1937 г.

"Някоя богата мома се влюби в някой момък и обикаля около него скъпо облечена, с богати украшения, но въпреки това той не й обръща внимание. Защо? - Не я обича. Любовта не търпи никаква препоръка. Богатство, красота, обществено положение, всичко това пада пред очите на любовта. Пред любовта всяка препоръка е престъпление. Достойнството на човека не седи в неговите външни качества, но в добродетелите на неговата душа. Да любиш, това значи да дадеш възможност на Божественото в себе си да се прояви. Да дадеш възможност на Бога в себе си да се прояви за един кратък момент в живота ти, това значи да получиш Божието благословение за цял живот. Речеш ли да употребиш насилие върху любовта в себе си или върху любовта на своя ближен, това значи да я прогониш. Любовта не търпи никакво насилие. Любовта показва единството, което съществува между човешката душа и Първата причина на нещата. Да любиш, това значи да си в единство с Бога. Какво мислят по този въпрос философите, учените, поетите, това е тяхна работа. Обаче, ние знаем, че любовта е контакт на човешката душа с Бога." Из беседата "Сам се опасваше", НБ, 1929-1930, том "Крадецът и пастирът", изд.1937 г.

"Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее на вън." Из беседата "Вън и вътре в тялото", ООК, IX год. (1929-1930), I том "Естествен ред на нещата", изд.1939 г.

"Сега, като изучавате живота на хората, вие го изучавате от различни гледища. Запример, някой иска да си поживее охолно на земята. Той казва, че, освен ядене и пиене, нищо друго не го интересува. Друг казва, че само науката може да осмисли живота. Трети казва, че работата осмисля живота. Обаче, който разбира дълбокия вътрешен смисъл на живота, той казва, че вън от любовта, мъдростта и истината животът е безпредметен. Такъв живот е затворнически - живот на затворник, с букаи на краката си и обиколен от стражари, които го следят да не избяга. Може ли при това положение човек да мисли, че е свободен? Краката на всички хора са оковани с букаи. Разликата между тях се заключава в това, че букаите на едни хора са от дърво, на други - от желязо, а на трети - от злато. И първите, и вторите, и третите пъшкат и плачат, не са свободни, букаите им постоянно дрънкат и ги смущават. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от букаите си? За да се освободи от букаите на краката си, човек трябва да спазва известни правила. Тия правила струват скъпо, но той трябва да ги изкупи. Сега ще ви дам две от тия правила, които разумно трябва да прилагате. Първо правило: щом направи някаква погрешка, човек веднага трябва да я изправи. Който прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Той има търпение десет пъти да решава и изтрива задачата си, докато най-после я реши правилно. Второ правило: човек никога не трябва да отлага изправянето на погрешките си. Който не изправя погрешките си и ги отлага, той е ленив ученик. Изправяш ли погрешките си, от тебе човек може да излезе. Не изправяш ли погрешките си, от тебе нищо няма да излезе. Това са предрешени въпроси." Из беседата "Сторете да насядат", НБ, 1929-1930, том "Крадецът и пастирът", изд.1937 г.

"Един млад поет, като писал дълго време и печатал произведенията си, видял, че хората не го оценили и затова дошъл до голямо отчаяние. Един ден той отишъл в гората и започнал да мисли върху положението си, какво да прави, какъв нов занаят да започне, за да не гладува, както гладувал с поезията си. Дълго време мислил, но нищо не могъл да измисли. Най-после той си казал: "Добре ще направя да туря край на живота си. Не струва човек да живее между тези неблагодарни хора, които не знаят да ценят." Но по какъв начин да тури край на живота си, че по-малко да страда? Като размишлявал над този въпрос, точно над главата му една птичка започнала да пее. Той повдигнал главата си нагоре, погледнал птичката и казал: "Какво искаш от мене? Колкото и да пееш, аз няма да се откажа от решението си. И аз, като тебе, пях на хората, но никой не ме оцени." Поетът продължил пътя си в гората, но срещу него изскочил един уплашен заек, спрял се на двата си крака и го загледал. "Какво ме гледаш, страхливко? Какво искаш да ми кажеш? Ти си страхлив, но аз не се боя от смъртта. Ти си страхлив, но поне можеш да бягаш." В този момент той чул страшен рев и срещу него излязла една голяма мечка. Като видял мечката, поетът забравил своето отчаяние и ударил на бяг. Щом се видял вън от опасността, той въздъхнал спокойно и си казал: "Слава Богу, че с бяг можах да се спася от мечката! Иначе кожата ми щеше да отиде." От този момент поетът отново продължил работата си и бил признат и оценен от хората като добър и даровит поет. Той не разбрал езика на птичката и на заека, но разбрал езика на мечката. Тя го направила истински поет. Тя го накарала да обикне живота, да не се страхува от изпитанията и герой да стане. Птичката и заекът му казвали, че, докато е с този ум, да се страхува от живота и да се отказва да пее, от него нищо няма да излезе. Съвременните хора се намират в положението на поета. Те плачат, страдат, отчайват се, докато мечка ги срещне. Излезе ли мечка на пътя им, те удрят на бяг и забравят мъчнотии, страдания, отчаяние и казват: "Слава Богу, че спасихме кожата си!" Като изучавате живота на хората, виждате какви заблуждения съществуват между тях. Те мислят, че са свободни, че могат да правят каквото искат. Като видят, че не е така, те се отчайват и решават да турят край на живота си. Обаче, излезе ли мечка насреща им, те хукват да бягат и забравят и страдания, и мъчнотии, искат да живеят. Щом е дошъл на земята, всеки човек има специално предназначение, което непременно трябва да изпълни. Не само човек, но и всяко животно има свое предназначение. Щом разбере своето предназначение, човек осмисля живота си и става радостен и доволен. Не разбере ли предназначението си, той ще бъде недоволен от живота си и ще прави ред погрешки." Из беседата "Сторете да насядат", НБ, 1929-1930, том "Крадецът и пастирът", изд.1937 г.

Здравей! Според списъка на билките, който Петър Димков дава в третия том на "Българска народна медицина", билката Срамниче е Див морков - Daucus carota. Цветът му изглежда така: в средата с черно петно, а по края бяло. Срамувало се от красотата си и белотата. Като го погледнеш, сякаш стои наведено от свян. А за това, какво лекува, малко информация може да се намери тук

Роберт Рождественский *** Это женское уменье, словно тыщу лет назад, странно и одновременно ждать, молить и ускользать. Быть собой, не повторяясь. Верить клятвам, не шутя. Приближаться, отдаляясь. Оставаться, уходя. Дождь Дождь закапал неохотно, словно не желал идти. Будто вспомнил как ходят настоящие дожди. И дорога, что с опушки неторопко в лес ползла, вся - в немыслимых веснушках капель дождевых была!.. Дождь качнулся, вырастая. И - немного погодя - все на свете сразу стало частью этого дождя! Был он щедрым, был он крупным, лился, падал свысока, в землю уходя по трубам светлого березняка. Был доволен сам собою, сам собою поражен!.. А потом увидел поле и - пошел в него, пошел!.. Кончился, как огорошил. Убежал - и не найдешь... Майский, молодой, хороший, пахнувший арбузом дождь. Поэзия Р.Рождественского

Молитвен наряд за начало: Песен: В начало бе Словото, Молитва: Молитва на Духа, Псалом: Псалом 23 Беседа: Първичната храна - Утринно слово, 01.03.1931 г., неделя, София Молитвен наряд за край: Песен: В мрак, тъмнота, Формула: Да пребъде твоят Дух в нашите сърца, Молитва: Господнята молитва Първичната храна

Молитвен наряд за начало: Песен: В начало бе Словото, Формула: Искам да изпълня Волята Божия, Формула: Ученикът трябва да има Беседа: Великата Майка, 26.02.1920 г.,четвъртък, София; цикъл "Беседи пред Сестрите" от книгата Великата Майка Молитвен наряд за край: Молитва: Господнята молитва Великата Майка

Един сайт за 'хуманитарно изкушени' автори и читатели: Public Republic. 'Поезията е особено състояние на съзнанието, когато сетивата превеждат говора на живота на един душевен език. Здравите сетива превеждат лекомислено и безгрижно, езикът им е лек, весел, щастлив, прилича на планински поток, който скача от камък на камък. Езикът на сетивата, които страдат, е болезнен и трагичен, прилича на кръв, струяща от рана. Най-верен е преводът на болката. Само на неговия език душевното става видимо и достъпно. Поезията е напевен среднощен вик малко преди зазоряване…' Димитър Калев

"Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти? Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом и те гладуват. Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение?“ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?“ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре!“ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам: и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!“ Новото разбиране на връзката в живота

Когда говорим о поэзии, нельзя не отметить творчество одного человека, который есть поэт, но не только, певец, но не только, актер, но не только – он есть явление, а влияние его на миллионы людей – огромное... Это Владимир Высоцкий. Песня о друге Если друг оказался вдруг И не друг, и не враг, а так, Если сразу не разберешь, Плох он или хорош, Парня в горы тяни, рискни, Не бросай одного его, Пусть он в связке в одной с тобой, Там поймешь, кто такой. Если парень в горах - не ах, Если сразу раскис и - вниз, Шаг ступил на ледник и сник, Оступился - и в крик, Значит, рядом с тобой - чужой, Ты его не брани - гони, Вверх таких не берут и тут Про таких не поют. Если ж он не скулил, не ныл, Пусть он хмур был и зол, но шел, А когда ты упал со скал, Он стонал, но держал, Если шел за тобой, как в бой, На вершине стоял хмельной, Значит, как на себя самого Положись на него. 1966 Да си спомним за Висоцки

Поздравявам те за смелостта да вземеш това мъдро решение, Доне. В Необходимостта да познаваме Бога Учителят дава подобен пример, в който на майката се налага да вземе още по-трудно решение, което се оказва спасително за сина й:

Още родопски народни песни за теглене

Молитвен наряд за начало: Песен:В зорите на живота, Молитва: Молитва на благодарността, Молитва: Кратка молитва Беседа: Многоценният бисер, 19.04.1915 г., София; от книгата Духът и плътта, цикъл Неделни беседи Молитвен наряд за край: Формула: Господи, да възрастне в мен Божественото, Формула: Ще се уча и ще Ти служа, Молитва: Отче Наш Преди беседата е добре да се прочете Матей 13:46 Многоценният бисер

Чудесен клип и прекрасна песен, благодаря!

Чудесен клип и прекрасна песен, благодаря!

Молитвен наряд за начало: Песен: Махар Бену Аба, Молитва: Красивата молитва, Псалом: Псалом 23 Беседа: Това учение, 17.04.1919 г. - (Велики четвъртък), София; цикъл "Беседи пред Сестрите" от книгата Великата Майка Молитвен наряд за край: Молитва: Молитва на избраните, Формула: Искам да изпълня Волята Божия, Молитва: Господнята молитва Преди беседата е добре да се прочете Второ Йоаново Из Това учение