Иванка Калбурджиева

"Аз желая, като срещна един ученик, да мяза тъй, на мъж. Аз ще ви дам един път какво трябва да бъде мъжкото лице. Като те срещна, тъй, трябва благородното да излиза от очите, от лицето, да има една черта постоянна, пък лицето постоянно да се движи – пъргаво, тъй, живот да кипи. Пък и този брат, като го срещна, тъй, да има принципа на Правдата. Няма по-низко нещо за мъжа от да лъже. За жената, по как да е, но за мъжа... На мъжа да бъде малко груб е простено, но жената да бъде груба не е простено. Мъжът да бъде несправедлив – то трябва да бъде изключение в него. «Мъж съм аз: лъжа – никога!» А жената – никаква грубост! Тя трябва да има такова благородно сърце, отзивчиво – по това се отличава. Жена е само тази, която никога не се обижда. Аз наричам жена тази, която никога не се обижда. Аз употребявам тази дума – «обиждане», в много хубав смисъл. Ти не можеш да размътиш океана. Разбирам: жената да бъде едно езеро дълбоко, че какъвто камък да хвърлят, тя си е бистра. А мъжът трябва да бъде като една планина, че каквито и бомби да хвърлят отгоре му – той си е все същ. Каквито бомби да хвърлят отгоре му, той е като онези непоколебими скали, не се чупи." "Мъжът, ако обича лъжата, жената се е научила от него; пък ако жената не е благородна, мъжът е научил грубостта от жената. Мъжът не е родил грубостта. Благородството, търпението е свойствено на жената и мъжът учи търпението от жената. Мъжът трябва по женска линия да ги получи от майка си. Откъде трябва да дойдат, сега, някои добродетели? Аз говоря сега за Космичната Жена, за Девата – от Нея идва туй търпение. Или, казано на наш език, идва от областта на Божествената Любов." Из беседата "Координация на силите", МОК VI, 1926-1927, том "Посока и растене", изд."Жануа'98", 2002 г.

Всяка една енергия, която не е използвана в младини, има обратно движение в старини. Ако известно желание не е постигнато в младини, ще се породи в старини и тогава има обратно движение. Затуй желанията трябва в младини да се постигнат, а в старини да имаме техните плодове. Защото няма по-опасно от това желанията да се появят в старини. Ако в младини не реализираш твоите желания, тогава в старини ще се зародят. Имаш, да кажем, едно желание да учиш – понеже тогава не може да се реализира, ще се зароди едно недоволство, туй недоволство ще го спъне за бъдещото му прераждане. Затуй в младини всички условия, които ви се дават, знанието, което може да придобиете, всички онези възвишени и благородни чувства, които може да развиете, развийте ги, за да не дойдат тези желания да ви безпокоят в старини и да ви мъчат. Из беседата "Координация на силите", МОК VI, 1926-1927, том "Посока и растене", изд."Жануа'98", 2002 г.

Сергей Есенин Из "Персидских мотивов" Шаганэ ты моя, Шаганэ! Потому, что я с севера, что ли, Я готов рассказать тебе поле, Про волнистую рожь при луне, Шаганэ ты моя, Шаганэ. Потому, что я с севера, что ли, Что луна там огромней в сто раз, Как бы ни был красив Шираз, Он не лучше рязанских раздолий Потому, что я с севера, что ли. Я готов рассказать тебе поле, Эти волосы взял я у ржи, Если хочешь, на палец вяжи - Я нисколько не чувствую боли. Я готов рассказать тебе поле. Про волнистую рожь при луне По кудрям ты моим догодайся. Дорогая, шути, улыбайся, Не буди только память во мне Про волнистую рожь при луне. Шаганэ ты моя, Шаганэ! Там, на севере, девушка тоже, На тебя она страшно похожа, Может, думает обо мне... Шаганэ ты моя, Шаганэ. *** Я спросил сегодня у менялы, Что дает за полтумана по рублю, Как сказать мне для прекрасной Лалы По-персидски нежное "люблю"? Я спросил сегодня у менялы Легче ветра, тише Ванских струй, Как назвать мне для прекрасной Лалы Слово ласковое "поцелуй"? И еще спросил я у менялы, В сердце робость глубже притая, Как сказать мне для прекрасной Лалы, Как сказать ей, что она "моя"? И ответил мне меняла кратко: О любви в словах не говорят, О любви вздыхают лишь украдкой, Да глаза, как яхонты, горят. Поцелуй названья не имеет, Поцелуй не надпись на гробах, Красной розой поцелуи веют, Лепестками тая на губах. От любви не требуют поруки, С нею знают радость и беду. "Ты - моя" сказать лишь могут руки, Что сыдрали черную чадру. Сергей Есенин - Все стихотворения

Когато искате да живеете един охолен живот, това е животът, който го иска у вас и този живот влияе на задната част на мозъка. Силата има място вътре в мозъка, тя действа странично, над ушите. А интелигентната страна на човека действа на предната част на главата и горната. А когато говорим за ума, в ума влиза и животът, и силата, и интелигентността. Те съставят вече качествата на ума. ОМ значи всичко. ОМ – всички качества на развитие, оттам е взета думата «ум». УМ – ОМ: там е коренът. Когато човек иска животът му да бъде охолен, мисли със задната част на главата. Когато иска да бъде смел, действа със страничната част на главата си. За да разреши въпроса, трябва да действа с цяла: и отзад, и отпред, и от двете страни, и после – отгоре. Ще знаете, някой път вий сте разгневени, чрезмерно възбудени. Някой път трябва да се възбудите – ако нямате препятствия в живота си, страничната част на главата ви ще остане недоразвита, ненормална ще остане, плоска, страхът ще бъде много развит. Затуй, главата ви трябва полека да се развие. Тези центрове, те се наричат: на силата, на волевата сила и те са съединени с дихателната система. Има и друга крайност: тези центрове могат да бъдат много силно развити – тогава се проявява разрушителност у човека, иска да убие, да бие, да покаже, че е нещо. Из беседата "Живот, сила, интелигентност", МОК VI, 1926-1927, том "Посока и растене", изд."Жануа'98", 2002 г.

Как бихте обяснили следующия факт: имате нужда от 10 хиляди лева. Отивате при един господин, който ви е обещал. Даде ви парите, излезнете, зарадвате се, но насред пътя върне ви, каже: «Направих една малка погрешка», вземе си парите, казва: «Ще извините, трябват ми сега, не мога да Ви ги дам.» Какво ще ви остане? Ще се примирите – ех, няма какво да се прави, негови са парите, няма какво да ви е мъчно. Представете си сега следния случай: Отивате при този господин, дава ви 10 000 лева, но ви срещат апаши и ви обират. Каква ще бъде разликата в първия случай и във втория? Във втория случай ще имате по-големи страдания. Във втория случай ще кажеш: «Защо бях толкова глупав, да ми ги вземат?» – по-големи страдания ще имаш. Следователно законът е такъв: Страданията, изпратени от Бога, по-лесно се носят, отколкото страданията, които хората ни причиняват. Защо този приятел, който ти даде парите, те върна, че си вземал парите от теб? Той е ясновидец, той знае. Ти страдаш. Пък ти, като си вземал от другото място, от онзи, оставя те той, вземат ти парите. Питам: кой е направил добре? Ти отиваш при първия познат, даде ти 10 хиляди, но вижда: ще ти ги вземат. Връща те, взема си ги. Отиваш при другия, той ти дава 10 хиляди, но на пътя те обират. Кой ти причини по-голямо страдание: който ти даде и взема или който ти ги даде? Кой ти направи добро? Първия съдиш ти – този, който ти направи добро. А във втория случай ти съдиш себе си, казваш: «Той е човек, ама аз съм будала.» Съдиш себе си. Онзи, и той не ти е мислил злото, той не се е интересувал от твоето бъдеще. А онзи се интересува от твоето бъдеще, казва: «Ти сега не трябва да носиш никакви пари в себе си.» В туй отношение Провидението не ни дава 10 хиляди лева, но ни оставя – ти ходиш. Тогава ние протестираме: мъчнотии, сиромашия, страдания – не е дошло време. Ама на някои дали – я виж, тях ще ги оберат. В практическия живот ние предпочитаме да ни дадат пари и да ни оберат, отколкото да ни дадат пари и да ни ги вземат назад. А някой се занимава – след като го оберат, ходи с години, търси тези разбойници, занимава се. Из беседата "Живот, сила, интелигентност", МОК VI, 1926-1927, том "Посока и растене", изд."Жануа'98", 2002 г.

Из беседата "Слънцето не ще зайде", НБ IX, 1927 г., том 3 "Праведният" За коментари могат да се използват темите в Портала: Хиромантия, Френология, Графология

Религия и наука са два важни фактора във вашия живот. Няма по-опасно положение за човека от това, да има религия без наука и наука без религия. Тези две положения внасят отрова в кръвта на човешкия организъм. Човек не може нито без религия, нито без наука. Истинската религия трябва да даде абсолютна свобода на човешкото сърце, да може то свободно да изказва своите чувства; истинската наука трябва да даде абсолютна свобода на човешкия ум, да може той свободно да изказва своите разбирания и схващания. Тъй щото, рече ли някой човек да изкаже своите разбирания по известен въпрос, той трябва да бъде свободен, да знае, че никой няма да го осмее, нито осъди. И детински да са неговите схващания, той не трябва да се стеснява. През тях е минал и най-напредналият светия или адепт. Из беседата "Слънцето не ще зайде", НБ IX, 1927 г., том 3 "Праведният"

Някой ще каже: Любовта свързва хората. Не, днес доброто е единствената материална връзка, която свързва хората. Тъй щото, рече ли човек да прояви своята любов, преди всичко той трябва да признае доброто в себе си и във всички хора. Доброто е първата връзка между хората. Бог е поставил доброто като основа на живота. Щом е така, човек никога не трябва да казва за себе си, че не е добър. Каже ли, че не е добър, той отрича първата връзка в живота. Доброто е първата връзка между душите на всички хора, без разлика на това, дали те са на земята или на небето. Съзнае ли човек своята първа връзка, той може да извика от другия свят когото пожелае и да влезе в общение с него. По същия начин и него могат да повикат от невидимия свят за разговор и после пак да го върнат на земята. Имате ли връзка с доброто и съзнавате ли тази връзка, вие можете да се разговаряте и с баща си, и с майка си, които са заминали за другия свят. Из беседата "Слънцето не ще зайде", НБ IX, 1927 г., том 3 "Праведният"

Казвам: съвременните религии имат отношение до възпитанието на човешкото сърце. Някои хора казват, че между религията и науката няма никаква връзка, те са в постоянен разрез. Това твърдение говори за неразбирането, което съществува между обикновените хора, между учените, между мъдреците и между поетите. Всъщност, между религията и науката няма никакво противоречие, никакво несъгласие. Религията винаги има предвид човешкото сърце, когато науката има предвид човешкия ум. Следователно, във всяка наука има религия и във всяка религия има и наука. Ние не говорим за външната страна на религията, нито за нейните обреди. Религията не се заключава във външната форма, в облеклото, в обредите и т. н. Ако е въпрос за външна страна, и науката има външна страна; и тя има свое външно облекло, но всъщност то не представлява никаква наука. Из беседата "Слънцето не ще зайде", НБ IX, 1927 г., том 3 "Праведният"

Англичанин отива в една гостилница без пет пари в кесията си и казва на гостилничаря: сър, за колко лева можеш да ми кредитираш? Той го погледнал в лицето, намерил, че е честен човек и му казал: отпущам ви кредит за шест хиляди шилинга. Англичанинът започнал да се храни на кредит в гостилницата цял месец и след изтичането на този срок той му заплатил определената сума. За толкова време му било дадено доверие. Има хора, на които веднага можеш да отпуснеш кредит до 20 000 лева, а има такива, на които никакво доверие не можеш да дадеш. Защо? – Понеже тези хора вътрешно не внушават никакво доверие, а външно си турят маска на благочестиви хора. Когато отивате при някого за някаква услуга, казвам: хвърлете маската си и го попитайте за колко ви оценява и какво доверие ви определя. Някой казва: ние не трябва да се отваряме много пред хората. Досега аз не съм срещал нито един отворен човек. Имали ли сте случай в живота си, да разтворите душата си пред някой човек и той да ви отговори със същото? Спомняте ли си случай в живота си, когато сте се разтваряли пред някой свой приятел и сте се разговаряли от душа, без да съжалявате за това, но да го считате за привилегия и благословение от Бога? Усещали ли сте благоуханието, което излиза от отворените души? Да се отвори една душа, подразбира се същевременно и умът, и сърцето й да са отворени. Отвори ли човек душата си, неговото слънце само изгрява и никога не залязва. Из беседата "Слънцето не ще зайде", НБ IX, 1927 г., том 3 "Праведният"

Велика задача предстои на човека, да изчисти ума си от всички странични мисли и сърцето си от всички странични чувства. Мнозина се запитват: каква е нашата задача на земята? Сега вече може да им се отговори: нашата задача е да възпитаме и очистим ума си и да облагородим сърцето си. Това не може да се постигне в един, в два, в три, в пет или в десет дни и месеци, но се изискват години усилена работа. Някои окултисти твърдят, че за да се постигне това нещо, изискват се поне 777 живота и то епохални, през които човек да е играл някаква велика роля. Покрай тези животи има още много незабелязани. Ако някои религиозни хора слушат тия неща, ще кажат: това учение е еретическо, не е по Бога. Чудно нещо! Да се казва на хората, че те се раждат и прераждат, не било по Бога, а да отиват на бойното поле да се бият и убиват, това е по Бога. При това, някои религиозни твърдят, че никъде в Писанието не се говори за прераждането. Казвам: на всяка страница в Писанието се говори за прераждането, но то се отнася само за онези, които имат очи и могат да виждат и за онези, които имат уши и могат да чуват. Преди всичко прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека. Питам: защо трябва да има противоречия в живота? Нали Господ царува навсякъде? Какво лошо има в това, че човек живее един дълъг ден, или 10000 дена? Защо хората се плашат от прераждането? Защо този въпрос ги поставя в противоречия? Какъв смисъл има животът, който трае само един ден? Това е живот на еднодневката. При това, често ние срещаме случаи, когато някой човек се роди сутринта, живее до вечерта и умира. Каква култура може да има в такъв живот? Коя майка би желала да роди дете и след един ден то да умре? Кое е по-хубаво: детето да живее един ден или да живее 10000 дена? Красиво е човек да живее 10000 дена. Красотата на живота седи в дългия разумен живот. Някои от съвременните хора считат красивите, хубавите неща за лоши. И след това, като заключение на своите разбирания, тези хора считат прераждането за нещо страшно в техния живот. Прераждането е страшно, но за грешните хора, а за праведните то е благословение. Прераждането е икономия в природата. Защо някои хора не приемат прераждането? – Защото те не искат да изплащат дълговете си или най-малко не искат да ги признаят. Когато човек дойде на земята и признае прераждането, той трябва да се наеме с изплащане на всичките си дългове, които е направил в миналото. Като се роди, ще го кръстят с някакво име и ще му кажат: слушай, ти си Иван еди-кой си, който имаш от миналото дългове, дето си ял и пил. Сега трябва да ги изплатиш. Днес много хора идват на земята инкогнито и казват: аз не съм онзи Иван, на когото приписват тези дългове. – Да, ти не си старият Иван, със старите дрехи, но си същият онзи Иван със старите дела, със същия ум, със същото сърце и със същата воля. Аз пък в твоето лице познавам именно онзи Иван, който обичаше да си похапва и попийва. Ти обичаш ли да си похапваш и попийваш? – Обичам. – Значи, ти си същият Иван, когото аз познавам. Днес си се преродил на земята, да си изплатиш старите дългове и да се научиш да живееш правилно – нови дългове да не правиш. Следователно, когато човек не приема прераждането, той прави това, защото интересите му го диктуват. Из беседата "Слънцето не ще зайде", НБ IX, 1927 г., том 3 "Праведният"

Вярвайте в Бога! В съвременната система на възпитание има една отрицателна страна и всички хора се запитват: ама защо трябва да вярваме? – Трябва да вярваш, защото си слаб. Ще кажете: как, аз да съм слаб? – Ами че слаб си, разбира се. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека не яде. Защо трябва да ядеш? – Защото си слаб. Като не ядеш три дни, отслабваш. Като не пиеш вода 5–6 дни, отслабваш. Следователно трябва да ядеш, понеже си слаб; трябва да пиеш вода понеже си слаб; трябва да вярваш, понеже си слаб. И тъй, за да се избегне тази слабост, трябва да вярваш. Вяра непременно трябва да имаш. Вярата е една връзка, по която протичат онези Божествени сили в душата ни. Вярата е едно разположение на чувствата. Щом човек обърне погледа си към Бога, в него веднага започват да текат онези Божествени енергии, онзи Божествен нектар на живота. Природата е много щедра, много благородна. Тя дава в изобилие. Не се изисква голяма философия, за да добиете тази благодат. Хората мислят, че колкото по-учени стават, толкова повече придобиват тия дарби. Те придобиват повече критически ум и мислят, че вярата може да се замени с разума. Разумът има своето практическо приложение във физическия свят, той там играе роля, а вярата се занимава с един свят много по-висок, отколкото е светът на разума. Вярата е от друг характер. Не казвам, че разумът не е потребен, не казвам, че трябва да влезе в противоречие с вярата, но казвам: ако вложите вярата във вашия разум, той ще се усили още повече, т.е. смущението ще се премахне и вие ще придобиете онази мощна сила, която е потребна за вашето развитие. Из беседата "Да се не смущава сърцето ви", НБ VII, 1924-1925 г., том "Настанало е Царството Божие"

Благодаря на всички за благопожеланията и Честит Рожден Ден на Петина и Огнена вода - бъдете здрави и щастливи

„Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, казва Христос. А, втасахме я сега, кротките щели да наследят земята! Не, да дигнеш пушката си, че да извадиш онези два парабела с ония ми ти десетина патрона, че кой как мине покрай тебе да се чуди, где да се дене! Тъй казват съвременните хора, но Христос казва: ако имаш един дядо, от когото очакваш наследство и отидеш при него с пушката си, със своите патрондаши, този твой дядо наследник ще те направи ли? – Не, наследник няма да те направи. Той ще си каже: този синковец ще изяде всичкото имане. Като отидеш при дядо си без пушка, без патрондаши, без всякакви парабели ще му се явиш. Ще седиш при него кротък, нажален, ще го прегърнеш, ще го целунеш и ще го питаш: какво искаш дядо? Следователно, за да наследим ние земята, която е Божествена, трябва да бъдем кротки. Кротостта е едно велико качество, една велика сила. Кроткият човек не е слаб, той е стихия, но се въздържа, знае да владее сърцето си, знае да владее ума си, но не тъй, с юзди. Българите имат една пословица, казват: „Навий му юлара, че го пусни!“ Аз не съм съгласен с философията на тази пословица. Ако ти искаш да пуснеш някого, разрежи юлара му и така го пусни, без юлар. Ако ти го пуснеш с юлар, той ще се развие и тогава е опасно положението му, ще се закачи някъде. В такъв случай, защо ще го излагаш на опасност? Онези хора, които имат навит юлар, всякога са изложени на опасност. Тия, кротките хора, които подразбира Христос, са много по-силни със своите оръжия, отколкото съвременните хора със своите пушки и парабели." Из беседата "Които гладуват", НБ VII, 1924-1925 г., том "Настанало е Царството Божие"

"Учителят разправя на учениците си за числата, говори им за 1, 2, 3, 4, 5–10. Пита ги: разбрахте ли? – Разбрахме. Какво? – Разбрахме за числата от 1–10. Добре. Отиде си малкият Драганчо в къщи, пише числата от 1–10, майката се радва. Да, но тези числа са живи, те не са само символи, те имат свои отношения. Когато ние казваме 1+2, какво означава това? – Значи да ги съберем. Е, може ли 1+2 да се съберат? В математиката казват, че по-голямо число от единицата няма, а учителят те учи да събираш 1+2, туй малкото число да го събереш с голямото. Не е ли смешно да ви дам едно бакърче да съберете морето в него? Ако тълкувате буквално, какво представлява събирането на числата 1+2? Това са само отношенията на нещата. Има известни условни знаци в математиката, с които изразяват действията. Те могат да бъдат плюс или минус, могат да бъдат знакът за умножение или деление. Питам: тия числа, 1, 2, 3, и т.н., тъй както ги пишете, съществуват ли в природата? Не, природата си има съвсем други числа, съвсем друга азбука. Тя не признава нашите числа. Символите, с които ние си служим, никъде в природата ги няма. Азбуката, с която ние си служим, няма я в природата... Математиката има своя външна страна – това е геометрията. Всички геометрически фигури съществуват в природата. Следователно, геометрията е езикът на математиката. Ако един математик не може да превърне своите математически величини в геометрически форми, той нищо не разбира от математиката. Да превърнем това нещо в ума си. Какво означава тази мисъл? – Че всяка една сила, която действа, трябва да й се даде направление." Из беседата "Които гладуват", НБ 7, 1924-1925 г., том "Настанало е Царството Божие"

Аз ходя вече 35 дена на Витоша, всеки ден извървявам по 18-20 км. Питате ме защо ходя. Калявам волята си. Не е лесно всеки ден да вървиш по 18—20 км, да се върнеш уморен и на другия ден пак да тръгнеш. С това аз давам пример на хората и казвам: Ако всеки ден не извървявате до Господа по 18 км и не се връщате назад, не можете да станете човеци. Ще отивате при Господа и ще се връщате, докато разрешите въпросите си. Освен Бог, никой друг не може да разреши въпросите ви. Любовта се разрешава по закона на любовта. Мъдростта се разрешава по закона на мъдростта. Истината се разрешава по закона на истината. Правдата се разрешава по закона на правдата. Свободата се придобива по закона на свободата. – Защо трябва да ходим при Господа? Колко пъти трябва да отиваме при Господа? – С едно отиване въпросите не се разрешават. Всеки ден, още със ставането си от сън, ще отиваш при Господа и ще видиш какви са отношенията ти към Него. Ако отидете в невидимия свят, между ангелите, такива, каквито сте, мислите ли, че ще ви приемат? Ще приемете ли във вашия чист, добре нареден апартамент човек с нечисти дрехи и кален? Той трябва първо да се окъпе и преоблече с чисти дрехи и тогава да влезе във вашия дом. Вие трябва да се изчистите от външната нечистота. После ще се изчистите и от вътрешната си нечистота. Вчера, като отивахме на планината, с нас дойдоха две кучета – едното овчарско, другото – птичар. Второто куче вървя до едно място добре, но после започна да крета, да изостава назад. – Защо? – Между пръстите му влязъл сняг, полепил се по космите и то не може да върви. Един брат се спря, хвана двата му крака, изчисти снега и то тръгна добре. Кучето благодари, че влизат в положението му. Дето е чистотата, там движенията са свободни. Из беседата "Малкото добро", ООК 23, 1943-1944 г., том "Новият светилник"

Казвате за някого: Тоя човек не е милосърден. – Много естествено, милосърдието не е развито у него. Той трябва да дружи с милосърдни хора, да му предадат от своето милосърдие. Ако вярата ти е слаба, ще дружиш с вярващи; ако не си справедлив, ще дружиш със справедливи хора; ако си невежа, ще дружиш с учени, те ще ти предадат от своето знание. Ако не си религиозен, дружи с религиозни хора, те ще ти предадат нещо хубаво от себе си. Религиозният, в прав смисъл на думата, се отличава по това, че има уважение и зачитане към всичко живо. Той не е в състояние да стъпче даже една мравка. В тоя смисъл, колцина от вас сте религиозни? Религиозността на сегашните хора трае едва една хилядна част от секундата. За какво мислят останалото време? Те мислят за романи, за пари, за дрехи, за къщи, но най-малко мислят за нещо духовно. Кой мисли за евангелието на Йоана? Кога мислите за духовното или за Божествените прояви? Когато съдбата ви стегне, започвате да мислите за Бога, за Христа – искате помощ. Това е реалното положение, в което се намират повечето хора. Из беседата "Малкото добро", ООК 23, 1943-1944 г., том "Новият светилник"

"Сега, с колко години искате да се подмладите? Коя възраст ви е най-приятна? Ще кажете, че 14 годишната възраст е приятна. Числото 14 е число на жертва; 15 е число, при което злото се разколебава; 16 е число, при което основите на злото се събарят. Числото 18 е несретно. Числото 19 е благоприятно за българите. То работи за тях. Те не знаят това. Българинът обича числата 3, 6 и 9, защото и тия числа работят за него. Той се спира и на числото две, затова впряга два вола, два коня. Ако има три коня, единия оставя в запас, а двата впряга. Като българи, пожелайте да станете на 19 години. Числото 19 означава заключение на една Божествена епоха. Единицата е Божествено начало, а деветорката – най-умната дъщеря или най-умният син на Бога. Като приемете числото 19, пожелавам ви да бъдете най-умните дъщери и най-умните синове на Бога, за да вършите Неговата воля, както Той желае." Из беседата "Малкото добро", ООК 23, 1943-1944 г., том "Новият светилник"

Днес е Антоновден! Св. Антоний Велики е роден през 251 г. от н.е. в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследеното от родителите си на нуждаещи се и се заселил в изсечена в скалите египетска гробница. Легендата разказва, че една нощ през отворите й минали всевъзможни гадини и зверове - змии, скорпиони, лъвове, леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те нападнали Антоний и му нанесли жестоки рани. Изведнъж обаче изчезнали. През пролуката на тавана Антоний бил озарен от светлина, която излекувала раните му. Почувствал небесната помощ, той попитал: "Къде беше Исусе? Защо не се появи отначало, за да изцериш моите рани"? И тогава се чул глас: "Аз бях тук Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, аз всякога ще ги помагам и ще те направя именит по целия свят". По това време Антоний бил на 35 години. След случилото се решил да се премести от другата страна на река Нил и заживял в изоставена постройка в планината, на която зазидал входовете и изходите. В пълно усамотение и мълчание прекарал 20 години от живота си. За постъпката си бил възнаграден със способността да лекува. Излекуваните съветвал да благодарят не на него, а само на Бога. Починал на 105-годишна възраст, на 17 януари 356 г. Според завещанието му бил погребан на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка". Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича "за белята" или "за лелята", т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден. В народните представи двамата братя близнаци Антон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден, който е на 18 януари, се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти. Именници днес са Антон, Антония, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Донка, Тончо, Тонка, Тони. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

КЪНТЯЩА ЗЕЛЕНИНА През лятото дърветата имат кънтящите багри на младия живот Животът понякога има летен цвят Хората понякога имат лъчиста багра цвят на лятно дърво напиращи сокове пъпки необуздана радост плодни надежди дързък листак ослепителна зеленина понякога имат също и сърцата. Ще дойде ден, аз вярвам: младежката зеленина ще бъде във всички. Алфредо Варела

"Мнозина говорят за доброто, искат да бъдат добри, да оправят работите си, но не знаят как да направят това. Много просто. Дойде ли в ума ви някаква Божествена мисъл, не я пъдете, не отлагайте реализирането й, но веднага пристъпете към приложение. Щом я приложите, доброто ще се яви у вас като естествено последствие на реализиране на Божествените мисли. Колкото маловажна да е тази мисъл, приложете я. Всеки малък подтик към доброто е свещен тласък в човешкия живот. Вслушвайте се и в най-малките добри подтици в себе си и ги прилагайте. Хората се отказват от приложението на малките подтици към добро, защото, от една страна ги омаловажават, а от друга, не могат да дочакат резултатите. Те бързат, искат да имат резултат още в момента. Това е невъзможно. Колкото малка да е кибритената клечка, невъзможно е веднага да се направи. Много време минава, докато кибритената клечка се приготви. Мислите ли, че слънцето, което днес огрява цялата земя, се е създало в един момент? Милиони години е работено върху него, за да дойде до положението, в което днес го виждаме. Днес много хора четат, пишат и говорят правилно, но колко работници преди тях са взели участие в създаване на писмеността и на речта! Колко години са работили в това направление! Ние намираме нещата готови и продължаваме да работим за тяхното усъвършенстване. Следователно, за да разберете произхода на нещата, вие трябва да изучавате законите на живота и на природата. Разбрахте ли, кога доброто ражда зло и злото – добро? Слушали сте да казват: „Всяко зло за добро". Въз основа на същия закон казвам: „Всяко добро за зло". – В какъв случай тия поговорки са верни? – Когато човек не реализира добрите мисли и когато не отлага реализирането на лошите мисли. Например, някой иска да каже лошо по адрес на своя ближен и се бори в себе си, да каже или не. Той си мисли, че ако каже, ще му олекне. Иначе, ще се измъчва. Щом е така, нека направи следното: да вземе една тръба от каучук, желязо или какъв и да е материал, дълга 50–60 см и широка 1–2 см и да отиде на планината. Като стигне до известна височина, там да спре, да изкопае една дупка и чрез тръбата да изкаже думите, които му тежат. По този начин, именно, той ще се облекчи, а същевременно ще се запази от последствията на злото. Земята поглъща всичко и преработва горчивите сокове в сладки." Из беседата "Изпълнение и отлагане", МОК IX, 1929-1930, том I "Служене, почит и обич"

Евгений Евтушенко Прогулка с сыном Какой искристый легкий скрип сапожек детских по снежку, какой счастливый детский вскрик о том, что белка на суку. Какой пречистый божий день, когда с тобой ребенок твой и голубая его тень скользит по снегу за тобой. Ребенок взрослым не чета. Он как упрек природы нам. Жизнь без ребенка - нищета. С ребенком - ты ребенок сам. Глаза ребенка так блестят, как будто в будущем гостят. Слова ребенка так свежи, как будто в мире нету лжи. В ребенке дух бунтовчика. Он словно жизнь - вся, целиком. И дышит детская щека морозом, солнцем, молоком. Щека ребенка пахнет так, как пахнет стружками верстак и как черемуховый сад, и как арбуза алый взгляд, и как пастучий козий сырь,- как весь прекрасный вечный мир, где так смешались яд и мед, где тот, кто не ребенок - мертв. *** Дитя прекрасно - ясно это? Оно совсем не то, что мы. Все мы из света и из тмы. Дитя из одного лишь света. Оно, бессмыслено светя, как благо, не имеет цели. Зато не трогайте дитя. Обожествляйте колыбели. Еще поэзия Евтушенко

"Задачата на съвременния човек е да се примири, т е. да се справи с противоречията в живота. Противоречията не са нищо друго, освен неизвестни величини – х, у, z. Неизвестните величини са недъзи, които спъват човека. Той търси начин да ги намери, да открие причините, които са ги създали, за да ги отстрани. Всеки недостатък, с който човек не може да се справи, го плаши. Докато не е видял недостатъците си, човек е смел и решителен. Щом види недостатъците си и мисли, че не може да ги изправи, той става страхлив. В това отношение той мяза на заек. Докато никой не го гони, заекът е смел и решителен, от нищо не се страхува. Щом чуе някакъв шум, той хуква да бяга. Като се успокои, той си казва: Колко съм бил глупав! Защо се страхувам? Смел трябва да бъда! Той ту се окуражава, ту изгубва всякакъв кураж. За да не изпада в състоянието на заека, човек трябва да бъде изправен към своите мисли и чувства. Натъкне ли се на някаква добра мисъл или някакво чувство, които трябва да реализира, никакво отлагане не се позволява. Той трябва да пристъпи към реализирането им. Всяка добра мисъл, или всяко добро чувство, които не се прилагат навреме, произвеждат лоши резултати. И обратно: всяка лоша мисъл, която не се реализира, произвежда добри чувства. Такъв е законът. Като знаете този закон, не се чудете защо добрите мисли раждат лоши чувства, а лошите мисли раждат добри чувства. Това се дължи на нереализирането им. Следователно, на вашите добри чувства съответстват нереализирани лоши мисли; на лошите ви чувства съответстват нереализирани добри мисли." Из беседата "Изпълнение и отлагане", МОК IX, 1929-1930, том I "Служене, почит и обич"

„Знаете ли, какви са последствията от многото говорене? Ще приведа един пример от турския живот. Един пехливанин вървял из улиците и настигнал един турчин, който едва се движел. Пехливанинът го настъпил по крака и продължил пътя си. Турчинът започнал да вика след него: „Ти сляп ли си? Не виждаш ли, че пред тебе човек върви? Как смееш да настъпваш такъв почтен човек като мене? Пехливанинът се обърнал, ударил му две плесници, повалил го на земята и продължил пътя си. След няколко часа той настигнал друг турчин, когото също настъпил. Турчинът го погледнал спокойно и му казал: Щастлив съм, че срещам такъв юнак, който ме настъпи. Голямо благо е за мене да ме настъпи юнак. Пехливанинът се спрял, извадил от джоба си една кесия с пари и му казал:” Разумните хора възнаграждавам, а неразумните – на земята повалям.” Когато разумният знае как да постъпва със злото, добре се възнаграждава. Това значи: „Не противи се на злото!" Следователно, когато голямо зло ви настъпи, не го ругайте, не му казвайте, че е сляпо, че трябва да бъде внимателно към вас, но кажете: Привилегия е за мене да ме настъпи такъв голям герой. Това, което днес е станало и става, колкото и да е лошо, на място е. В бъдеще може да стане другояче, но днес не може. Като разсъждавате по този начин, вие ще дойдете до правото разрешение на нещата. Това е правата философия на живота, която разрешава въпросите за злото и за доброто в света. Когато стомната се счупи, не съжалявай за нея. Нова стомна те чака. Когато дрехите, обущата ти се скъсат, не съжалявай, нови дрехи и обуща те чакат. Старото си отива, ново иде. Благодарете за това, което сте придобили и научили от старото. Пригответе се за новото. Старото се радва, че се освобождава от вас, а новото се радва, че иде да ви посети. И на едното, и на другото се радвайте, за да решите задачите на живота си правилно.” „Когато казвате на хората, че трябва да прилагат и най-малките добри мисли, да вършат поне малки добрини, мнозина се чудят какъв смисъл има това, какво ще им допринесе в бъдеще малкото добро. Те си казват: Има смисъл човек да прави добро, но да е голямо, че да се види от всички. – Малкото добро, именно, е ценно. То крие в себе си големи блага. Всички знаете баснята „Пчела и ловец". Една пчела попаднала в паяжината на един голям паяк и започнала да бръмчи жално. В този момент покрай нея минал един пътник. Пчелата се обърнала към него с думите: Пътниче, моля ти се, избави ме от тази мрежа. Искам да се върна в кошера си. Тръгнах по работа и обещах на другарките си да се върна навреме, но ето, нещастие ме сполети. Някога и аз ще ти бъда полезна. Пътникът погледнал към пчелата и си помислил: Какво добро може да ми направи тази малка пчела? Аз съм добър човек, ще й помогна, без да очаквам отплата и благодарност от нея. Той махнал с ръка към паяжината, скъсал я и освободил пчелата. Не се минало много време, същият пътник минавал през една гъста гора, дето живеели разбойници. Един от тях се прицелил с пушката си, искал да го убие, да вземе парите му. Неочаквано отнякъде дошла пчела и ужилила разбойника по ръката. От болка той изпуснал пушката на земята, а пътникът успял да избяга. Тъй щото, не забравяйте, че най-малката добра мисъл или постъпка е в състояние да ви освободи от най-голямото зло или нещастие.” Из беседата "Изпълнение и отлагане", МОК IX, 1929-1930, том I "Служене, почит и обич"