ivaveselinova

Не разбирам? Отричане от кое? Кое е нещото, което обществото отрича ? Искате да кажете, че потискам желанието си да стана монахиня ли? Моля Ви, не говорете така, лошо ми е и мисля, че ще изпадна в някоя криза! Никога не съм имала такива мисли, сега, точно сега, когато получих ОКР и след като четох една книга, свързана с божественото, от тогава проимах и тези натрапливи мисли. Смятате, че това не е ОКР и че не трябва да бъде отричано, ами последвано, така ли ? Ами ако последвам и това да се самоубия или да нараня друг? Това решаване ли е на проблема, не трябва ли тези мисли да се потушат и да изчезнат, да остане само любовта и радостта?

Благодаря за бързия отговор. Аз ходя на психотерапия, но за един месец се видяхме само 2 пъти. И след втората среща натрапливите мисли много се усилиха, не бях толкова зле, но след тази среща вместо да се успокоя, на мен ми стана Много по-зле. Чувствах се така съвсем в началото, когато започнаха атаките, после се бях успокоила и имах желание за психотерапия, но сега като започнах ми стана още по-зле. Това от процеса на осъзнаване ли е или просто дърпам назад ..? Как да накарам психотерапевта си да ми обърне внимание и да се позанимава малко повече с мен? Той ли преценява, че съм добре и затова прави срещите толкова нарядко? Или пък аз не му споделям достатъчно, че за да реши той да увеличи броя на срещите ни?

Здравейте, благодаря за отговора! Тази мисъл за манастира не ме оставя. Много съм изтощена, постоянно се чувствам сякаш съм в транс, изгубих себе си и не мога да се намеря. Знам, че трябва да променя нещо в себе си, но не знам какво.....лутам се ...не мога да се концентрирам, мисля си само за манастира, че ако отида там и се "заточа" това ще ми помогне да открия себе си...много съм уплашена, не знам кое е реалност и кое не е, вече наистина почвам да си мисля, че това е единственото спасение за мен и само там ще намеря утеха, но като го мисля това почват да ми изтръпват краката, панирам се, искам да почна на бягам и да бягам и да не се връщам докато тази мисъл не ме напусне. Много ме е страх, че наистина това нещо като "ЗАТОЧЕНИЕ" наистина може да ми хареса.......а аз не искам това...мисля си даже, че това е знак от Бога и че трябва да го послушам и да отида там и да му се отдам....олее, това не ми дава миг покой, много съм зле...не искам да ставам монахиня и да се отрека от всичко досега, за което съм се борила, да се отделя от семейството ми, та то ако разбере, че това е "нещото, което искам" не знам как ще ме приемат....как наистина да разбера кое е моето призвание и трябва ли да се стига до това "заточение" за да бъда в мир със себе си и да намеря покой и щастие? МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ! КАЖЕТЕ МИ, ЧЕ ТОВА НЕ Е РЕАЛНО И ЧЕ НЕ ИСКАМ ТОВА, ЗАЩОТО СЕ ПОБЪРКВАМ САМО ПРИ МИСЪЛТА, ЧЕ МОГА ДА РЕША, ЧЕ НЯМАМ ДРУГ ИЗХОД ИЛИ ЧЕ ТОВА Е КОЕТО БОГ ИСКА! МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ ДА СЕ ОСЪЗНАЯ, да стъпя здраво на земята и да обикна отново всичко заобикалящо ме, без да искам да избягам от него и евентуално наистина да си мисля, че това е моето призвание и че няма друг изход. Не мога да спя и да престана да мисля за това. ПОМОГНЕТЕ МИ ДА СЕ ОСЪЗНАЯ, ДА СИ КАЖА ЧЕСТНО ПРЕД МЕН ЧЕ НЕ ИСКАМ ТОВА!

Да сега те разбрах...страшно много искам да не мисля за такива неща,не мога да си обясня защо им отдавам толкова значение, искам да се радвам на живота, да взимам от него с пълни шепи, но някякъв вътрешен глас ме спира, говорейки ми, че не заслужавам.....това самоподценяване ли е, чувство за страх ...всички досега ежедневни работи биват отричани от мен мисленно...какво да правя, това още ли е ПА и ОКР, или е нещо друго? Искам да добавя и че съм много изнервена,сякаш се затворих в себе си, не ми се говори с почти никого (дори и родителите си отбягвам) , нямам много желание за почти нищо...да не би да влязох и в депреся? Чувсвам се като прегазена, изморена от толкова мисли, самоотричане и мислено самонаказване..

"Той и Буда се е отказал от богатството си и от живота в двореца, и е станал отшелник. Ако преди да се откаже беше питал в този форум, щях да го пратят на психотерапия и сега нямаше да има Будизъм Слава Богу, че не се е случило така" mvm какво ме съветваш? Да не ходя на психотерапия и да се откажа от всичко ли? Знаеш ли, само като го пиша това ми се разтуптява сърцето, изтръпват ми краката...твоите думи ме уплашиха и разплакаха...

,, От какво още ще ме откажат или ще си мисля, че могат да ме откажат тези натрапчиви мисли....? ,, "Това никой не знае." Това значи ли, че хора, преодоляващи такива състояния (натрапливи мисли, ПА), се отказват от нещо, за да се преборят? Или просто започват да гледат на обичайните неща, навици по по-различен начин, по-хубав начин, започват да се радват на ежедневието си, без да го отричат или да искат да избягат?

Здравейте, благодаря за отговора. Чета една книга и в нея Само Един абзац (толкова малко, а ме накара да мисля за това постоянно) се разказваше за човек, който се е отказал от всичко и е отишъл да живее в едно село. Тази мисъл не ми дава покой, ами ако и аз така един ден се събудя и реша, че не искам повече нищо....започнах даже да си мисля за манастири, че съм грешница по една или друга причина, и ме е страх например да не си помисля, че не заслужавам нищо вече и че не съм достойна за радостите от живота, и затова да трябва да се отдам на Бог в някой манастир. Тази мисъл ме панира, карат краката ми да изтръпват.....как мога да се отърва от тези натрапливи мисли? Наистина искам да мисля, че те просто случайно са се "заселили" в ума ми през последните дни и после ще изчезнат, без да носят със себе си някаква Кардинална промяна. Тези мисли трябва да се премахнат чрез техники от терапията ли, или те са "транзитни" и не трябва да се обръща внимание на тях? Искам да отбележа, че мислите се сменят през няколко дни - една отшумява (не че изчезва напълно, но не е вече толкова водеща), докато на нейно място идва друга с по-силна "важност". Всяка ли мисъл носи значение със себе си, Носи ли промяна? Трябва ли да се обръща специално внимание за отстраняването й? Страх ме е от кардинални промени, а си мисля, че тези мисли могат да ме накарат да извърша нещо, за което няма да съм доволна! Благодаря!

Благодаря за отговора. Просто искам някой да ми обърне внимание и да ми помогне. Имам чувството, че все едно всичко е ново за мен, всички неща, които съм правила досега са ми непознати, страшни, дори вредни, и все едно започвам да се уча отначало, но сякаш засега отхвърлям всичко, мислейки си, че не трябва да го правя...че е вредно за мен..стах ме е, че може да си навредя и да се откажа да се боря, да ям, дори като пиша това почва да ми се плаче от недоумяване, от уплаха..

Здравейте! Благодаря Ви за отговора. Аз ходя на терапия от един месец. Бях само един път при психотерапевта в началото на месеца и тази седмица ще се видим за втори. Той определи честотата на срещите ни. Първата (и единствена среща засега) премина леко и приятно, говорейки си за политика и много други теми, мисля че несвързани със същината на проблема. Любопитно ми е да отида на втората среща. Освен яденето имам още една натрапчива мисъл - сексуалното ми желание е намалено. Мисля си, че правя нещо лошо и не мога да си позволя да го приема. Не искам да се отказвам и от това! Това също ли е свързано с натрапчивите мисли и с ПА? Как да питам психотерапевта си дали използва и прилага хипнотерапия или останалите техники за справяне с ПА ? От какво още ще ме откажат или ще си мисля, че могат да ме откажат тези натрапчиви мисли....? Искам да се оправя и да живея пълноценно - хранейки се с месо, дарявайки любов и щастие на хората, които ме обичат, не искам да се отчайвам. Утре какво ли ще ми влезе в главата, че не е правилно и не трябва да го върша....страх ме е да не се откажа от "всичко"....Благодаря!

Здравейте отново, Аз също имам ПА. Новото е, че в последно време трудно ям. Аз съм доста слаба и ме е страх да не отслабна още, но като хапна после почва да ми се повдига, мисля си, че ще повърна, става ми лошо,трудно и преглъщам. Даже спрях да ям месо, защото още по-страшни мисли изникват в съзнанието ми все едно съм направила нещо лошо, което не мога да променя, не ме свърта на едно място, панирам се. Мисля си за булимия, анорексия и все такива страшни болести. Не искам да се разболявам, но знам, че колкото повече мисля за това, може наистина да стане. не знам защо вече не се радвам на храната, страх ме е че може да е замърсена и че има ГМО в нея, че може да ми стане нещо... яде ми се месо, яде ми се всичко, но като си помисля че може да ми стане лошо и да повърна, ми се отяжда всичко. Моля помогнете, дайте съвет как да започна да се храня нормално? Благодаря!

Много благодаря за отговорите....чак сега ги виждам, затова написах и предния коментар (не ги бях видяла все още). А въпросът за смисъла на живота - на него ще намеря ли отговор или май е по-добре да не търся.... Искам да заобичам пак живота, без да търся "под вола теле". Но вечерите тази мисъл ме Обсебва ...тупти сърце, крака треперят и изтръпват.... Не искам повече така... Попринцип съм егоист...на къде повече....или явно не съм или не е достатъчно?

Ще бъда благодарна за ваш последен отговор и ще потърся алтернатива за справяне!

Отново много благодаря за двата отговора. Но д-р Първанов, имам толкова много неясни неща, толкова много въпроси.....всичко ми се струва безсмислено - да се боря за какво, да се стремя за по - благополучен живот, но За какво? След като всичко е преходно....тази мисъл не ме оставя, панирам се и не мога да се успокоя, краката ми изтръпват, чувствам се безпомощна и уязвима! Мисля си, че ако размишлявам още малко главата ми ще гръмне и най-накрая ще реша, че всичко това няма смисъл и че мога да посегна на живота си.....толкова съм объркана. Искам да съм щастлива и да не мисля за никакъв смисъл на живота (камо ли да мисля, че е безсмислено), но ако започна да мисля само за себе си, да не се съобразявам с другите около мен, ако започна да живея тук и сега няма ли да е малко егоистично и безотговорно от моя страна??

Благодаря за вниманието! Да, може би последният ми въпрос е твърде широкообхватен и няма точен отговор. Просто искам да съм спокойна и да не мисля за такива екзистенциални въпроси,а да се насладя на живота. Но просто явно паниката ме обзема и все едно не знам какво става с мен, какво правя Тук...... Искам и да разбера дали това е част от ПА и дали специалист би ми помогнал да дам отговор на своя въпрос ?

Здравейте, и моите страдания се препокриват с другите участници във този форум с ПА. Казвам страдания, защото те за мен са такива и не знам как да опиша гнева си, че ми се случи такова нещо като ПА. За мен тези ирационални мисли вече се превърнаха в мисли за живота изобщо. Това ли е живота? Какъв е неговият смисъл, защо сме тук на тази планета, каква е нашата мисия? За какво се борим като така или иначе накрая ще умрем? А в допълнение с паник атаките животът става още "по-прекрасен". Не съм ходила на психотерапевт, не съм пила никакви лекарства освен витамини и ако отида при специалист дали той ще ми помогне да намеря смисъла на живеенето; да се излекувам от ПА или по-точно - да си науча урока, който животът ми изпраща?! Даже ми се появиха и тикове на главата..... Искам да съм добре и да съм щастлива и доволна от живота! Как да го постигна това??? Благодаря!