Винаги ми е било трудно, но сега ми е още по-трудно, защото съм омъжена и имам дете. Привързвам се към абсолюно всичко - книги, предмети даже и към боклуци. Много болезнено изживявам всичко. Все едно съм малко дете, което е оставено само сред опасности. Отблъсквам хората около мен. Изпитвам яростен гняв към всички и най-вече към себе си. Имам постоянно чувство на празнота. Не мога да взема решения, не мога да се концентрирам, не мога да си поставя цели, нямам никаква мотивация. Каквото и да захвана ми омръзва бързо. Отношенията със съпруга ми са под всякаква критика. Имам чувството, че ми изневерява, че ме лъже за всичко...Когато бях малка едно момче ме злоупотреби. Ходих на психиатър и ми изписа Алонет и едно друго лекарство, но забравих името му. Все още кърмя и затова не мога да ги изпия. Знам, че ви досаждам и се извинявам много.