royalrife

АлександърТ.А. Защо лъжеш за Урсула ? Урсула не е никаква вещица. Не може да се отрече, ;че си мноо добър в очернянето на личности, общества, народи. Обаждам се за ти кажа да не се чудиш повече. Ти вършиш олична работа. Както през река Дунав изтичат всички нечистонии на Европа, така и през теб изтичат всички нечистотии на интернет пространотвото. Това са прощалните ми думи. Дерзай! А пък аз ще си потърся по-чиста среда, където може да се диша чисг въздух. Специални поздрави на Донка ! Сбогом не мили приятели.

Злословието не престава. Този добър християнин наистина е почти ненадминат в злословието. Светъг впрочем има нужда и от такива хора съгласили се доброволно да служат като канал за нечистотии. АлександърТ.А., справящ се отлично пък не ти липсва и ентусиазъм. На това му се вика безкористно служене. “Друго важно правило е: когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет дали това, върху което ще говорите, ще причини полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго. Устата не е канал за помия. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто – всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии. Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя!” Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. “ Беинса Дуно, Който намигва

Този „добър християнин„ отново е намерил начин да злослови срещу някого. В случая на прицела му са попаднали някакви мистични същества от Брюксел, които ратникът за твърда диктагура без да му мигне окото определя като бандити и крадци. “Кой какъвто е това вижда. Един добър човек като види един лош човек вижда доброто в него. Един лош човек като види един добър човек вижда лошото в него.“ Беинса Дуно, Изменена посока Сега да видим как нашият герой ще коментира тази Божествена мисъл на Учителя и ще успее ли гя да измени посоката на неговата собствена свободна мисъл. Надеждата остава.

Духовния човек сам не знае, че е духовен, защото ако знаеше, то всичката му духовност отива на кино, на театър, на концерт или на каквото там си избере. Както се казва то е въпрос на вкус.

Максим Горки - За руското селячество Мисля, че руският народ е изключително - също толкова изключително, колкото англичаните имат чувство за хумор - характеризиращ се с чувство за специална жестокост, хладнокръвност и сякаш изпитващ границите на човешкото търпение за болка, сякаш изучаващ упоритостта и устойчивост на живота. В руската жестокост се усеща дяволска изтънченост, в нея има нещо фино и изискано. Това свойство трудно може да се обясни с думите "психоза", "садизъм", думи, които по същество не обясняват абсолютно нищо. Наследството на алкохолизма? Не мисля, че руският народ е бил отровен от отровата на алкохола повече от другите народи на Европа, въпреки че е възможно, като се има предвид лошото хранене на руското селячество, отровата на алкохола да има по-силен ефект върху психиката в Русия отколкото в други страни, където храната на хората е по-обилна и разнообразна. Може да се предположи, че развитието на сложната жестокост е повлияно от четенето на житията на светите велики мъченици - любимото четиво на литераторите в отдалечените села. Ако фактите на жестокостта бяха израз на извратената психология на индивидите, в този случай нямаше да има нужда да говорим за тях, те са материал на психиатър, а не на писател от ежедневието. Но имам предвид само колективното забавление на човешкото страдание. След като отвориха стомаха на затворника, те извадиха тънките черва и, като го приковаха към дърво или телеграфен стълб, караха човека около дървото с удари, наблюдавайки как червата се изваждат от раната. След като съблякоха заловения офицер гол, те откъснаха парчета кожа от раменете му под формата на презрамки и забиха гвоздеи на мястото на звездите; те разкъсаха кожата по линиите на коланите и ивиците на мечовете - тази операция се наричаше „обличане според униформата“. Несъмнено е изисквало много време и голямо умение. Още много подобни неприятни неща се случиха; отвращението не ни позволява да увеличим броя на описанията на тези кървави забавления. Кой е по-жесток: белите или червените? Вероятно еднакви, защото и двамата са руснаци. Историята обаче много категорично отговаря на въпроса за степените на жестокост: най-жестокият е най-активният... Мисля, че никъде жените не бият толкова безмилостно и ужасно, както в руското село, и вероятно в никоя друга страна няма такива поговорки и съвети: „Ударете жена си с приклад, слезте и подушете - тя диша ли? - той се заблуждава, той все още иска. "Жената е два пъти сладка: когато я вземат в къщата и когато я носят в гроба." „Няма справедливост за жените или добитъка.“ "Колкото повече биете жената, толкова по-вкусна е зелевата чорба." Стотици такива афоризми - съдържат мъдростта на народа, придобивана през вековете - се разпространяват из селата, тези съвети се чуват, децата се възпитават на тях. Много жестоко бият и децата. Искайки да се запозная с естеството на престъпността на населението от провинциите на Московска област, прегледах „Докладите на Московската съдебна палата“ за десет години - 1900-1910 г. — и бях поразен от количеството изтезания на деца, както и други форми на престъпления срещу непълнолетни. Като цяло в Русия обичат да бият, независимо кого. „Народната мъдрост” смята бития човек за много ценен: „За бития дават двама небити, а и тогава не го взимат.” Попитах активните участници в гражданската война: не им ли е малко неудобно да се избиват един друг? Не, не го усещат. „Той има пистолет, аз имам пистолет, което означава, че сме равни; Всичко е наред, нека се победим и земята ще бъде освободена. Веднъж получих изключително оригинален отговор на този въпрос; той ми беше даден от войник от европейската война, сега той командва значителен отряд на Червената армия. - Вътрешната война е нищо! Но междуособната война срещу непознати е труден въпрос за душата. Направо ще ти кажа, другарю: по-лесно е да победиш руснак. Имаме много хора, икономиката ни е лоша; Е, ако изгорят селото, какво струва! Самато то щеше да изгори навремето. И като цяло това е наша вътрешна работа, като маневри за науката, така да се каже. Но когато стигнах до Прусия в началото на онази война - Господи, колко съжалявах за хората там, за техните села, градове и икономиката като цяло! Каква величествена ферма унищожихме по някаква неизвестна причина. Говорейки за жестокост, трудно е да забравим природата на еврейските погроми в Русия. Фактът, че погромите на евреите са разрешени от зли идиоти на власт не оправдава никого и нищо. Позволявайки побоя и ограбването на евреите, идиотите не са внушили стотици погромници: режат гърдите на еврейските жени, бият децата им, забиват пирони в черепите на евреите - всички тези кървави мерзости трябва да се считат за „а проява на личната инициатива на масите”. Но къде в крайна сметка е онзи добродушен, замислен руски селянин, неуморният търсач на истината и справедливостта, за когото руската литература от 19 век толкова убедително и красиво разказа на света? В младостта си търсих усилено такъв човек в селата на Русия и не го намерих. Срещнах там един суров реалист и хитър човек, който, когато му е удобно, знае отлично как да се покаже простоват. По природа той не е глупав и самият той добре знае това. Създал е много тъжни песни, груби и жестоки приказки, създал е хиляди поговорки, в които е въплътен опитът от трудния му живот. Той знае, че „човек не е глупав, но светът е глупав” и че „светът е силен като вода, но е глупав като прасе”. https://www.rulit.me/books/o-russkom-krestyanstve-read-85158-3.html#

Кореспонденция между Сталин и Шолохов за разкулачването М. А. Шолохов до И. В. Сталин 4 април 1933 г Станица Вешенская Т. Сталин! Вешенският район, както и много други райони на Севернокавказкия регион, не изпълниха плановете за закупуване на зърно и не доставиха семена. В този регион, както и в други региони, колхозниците и индивидуалните фермери сега умират от глад; възрастни и деца напълняват и се хранят с всичко, което човек не трябва да яде, като се започне от мърша и се стигне до дъбова кора и всякакви блатни корени. С една дума, районът изглежда не се различава от другите райони на нашия регион. Но причините, поради които 99% от работещото население страда от такова ужасно бедствие, са малко по-различни, отколкото, да речем, в Кубан. През последните години Вешенският район беше сред водещите в региона. В най-трудните условия на 1930–31 г. успешно се справи както със сеитбата, така и със зърнозахранването. Цифрите за нарастването на посевните площи красноречиво показват как партийната организация се е борила за хляба. Обработваема площ в колхозно-индивидуалния сектор: 1930 г. - 87 571 хектара, 1931 г. - 136 947 хектара, 1932 г. - 163 603 хектара. Както виждате, след пълната колективизация посевните площи са се увеличили почти двойно. Как са работили върху полумъртвия добитък, как са чупили опашките на падналите от изтощение и умора волове, колко труд са положили и комунисти, и колхозници, увеличавайки сеитбата, борейки се за укрепване на колхозния строй - ще опитам - до най-доброто от силите и способностите си - да покажа във втората книга на „Повдигнати девствени земи“. Много е направено, но сега всичко е излязло на вятъра и районът бързо се приближава към катастрофа, която е невъзможно да се предотврати без вашата помощ. Вешенският окръг не изпълни плана за закупуване на зърно и не запълни семената не защото преобладаваше кулашкият саботаж и партийната организация не успя да се справи с него, а защото регионалното ръководство беше лошо ръководено. На примера на Вешенския квартал ще се опитам да докажа това. ...Но тъй като спадащата крива на постъпленията от зърно не осигури изпълнението на плана навреме, областният комитет изпрати специален комисар, другаря Овчинников, във Вешенския район (същият, който някога дойде да установи „истината“ добив) ... Овчинников разбива окръжното ръководство и, почуквайки по кобура на револвера, дава следните инструкции: „Трябва да вземем хляба на всяка цена! Ще натиснем толкова силно, че ще пръсне кръв! Счупи дървата, но вземи хляба!“ Тук започва "чупенето на дърва"... Отношението на Овчинников е „Дърва троши, но хляб взема!” - подхвана областният вестник "Болшевик Дон". В един от броевете вестникът дава „заглавие“: „НА ВСЯКА ЦЕНА, С ВСЯКАКВИ СРЕДСТВА ЗАВЪРШЕТЕ ПЛАНЪТ ЗА ОБРАБОТКА НА ХЛЯБА И РАЗДЕЛИТЕ СЕМЕНАТА!“ И те започнаха да „чупят дърва“ из района с голямо усърдие и да вземат хляб „на всяка цена“. С пристигането на новоназначения секретар на Република Казахстан Кузнецов и председателя на РИК Королев, регионът вече имаше плодовете на предложението на Овчинников: 1) В колхоза Плешаковски двама представители на Република Казахстан, Белов и друг другар, чието фамилно име не ми е известно, питайки колхозниците къде е заровено зърното, за първи път използваха метода на „разпит с пристрастие“, което по-късно беше широко разпространено в целия регион. В полунощ те извикаха колхозниците в комисаря, един по един, първо ги разпитаха, заплашвайки ги с изтезания, а след това използваха изтезания: сложиха молив между пръстите им и счупиха ставите, а след това поставиха въжена примка около вратовете им и ги заведе до ледена дупка в Дон, за да се удавят. 2) В колхоза Грачевски, по време на разпита, представителят на Република Казахстан обеси колхозниците за врата от тавана, продължи да разпитва полуудушените, след което ги отведе до реката с колан, рита по пътя ги принудиха да коленичат на леда и продължиха разпита. 3) В колхоза Лиховидовски представителят на Република Казахстан на бригадно събрание нареди на колхозниците да се изправят, постави въоръжен селянин на вратата, който беше натоварен със задължението да гарантира, че никой не сяда, и самият той отиде на обяд. Обядвах, спах, върнах се след 4 часа. Събранието стоеше под селска охрана... И комисарят продължи събранието. Още на първото бюро на Република Казахстан новият секретар на Република Казахстан повдигна въпроса за тези ексцесии. В решението на бюрото беше записано, че подобни „методи“ на закупуване на зърно изкривяват партийната линия. Овчинников, който идваше от Верхне-Донской район, научи за това на следващия ден (той работеше като специален представител за два района: Вешенски и Верхне-Донской) и веднага предложи на секретаря на Република Казахстан: „Не не записвайте излишъците в решението! Хляб ни трябва, а не за излишества. Но още от първите дни на идването си в района, вие започвате да говорите за ексцесии и с това отслабвате интензивността на борбата за хляб, овлажнявате партийната организация, демобилизирате я!“ ...И разказа изключително интересен случай от собствената си практика; случай според мен, който хвърля ярка светлина върху фигурата на Овчинников. Докладвам думите на секретаря на Република Казахстан Кузнецов и редица други членове на Бюрото на Република Казахстан, на които Овчинников разказа същия инцидент по друго време. „През 1928 г. бях секретар на Волския ОК на Долна Волга. По време на зърнозакупките, когато се използваха извънредни мерки, ние не се колебахме да използваме най-тежките репресии и не говорихме за ексцесии! Слухът, че сме прекалили, стигна и до Москва... Но ние изпълнихме плана напълно и не сме на лошо място в региона! На 16-та Всесъюзна партийна конференция, по време на почивка, стояхме с другаря Шеболдаев, Криленко дойде при нас и попита Шеболдаев: „Кой е вашият секретар на ОК Волски? По време на зърнените доставки той направи такова изкуство, че явно ще трябва да бъде изправен под съд. „Ето го, секретарят на Волския ОК“, отговаря Шеболдаев, сочейки ме. „О, така е! - казва Криленко. — В такъв случай, другарю, елате да ме видите след конференцията. Мислех, че има проблеми, изпратих телеграма до Волск да подготви рехабилитационни материали, но след конференцията, на среща със секретарите на регионалните комитети, Молотов каза: „Няма да обиждаме онези, които сега са обвинени в ексцесии. Въпросът беше: или го вземете, дори след като се скарахте със селянина, или оставете работника гладен. Ясно е, че предпочетохме първото." След това Криленко ме видя, но дори не каза нито дума, че идвам при него! Естествено, след историята с решението за ексцесиите на Република Казахстан, тя си затвори очите за всички безобразия, които се случват в района, а ако в особено изключителни случаи говореше за ексцесиите, то беше толкова мълчаливо, колкото ако е извън водата. Решенията бяха взети по-скоро за чиста съвест, не за работа в килии, а за специална папка, за всеки случай. След като Овчинников заминава за Верхне-Донской регион, Шарапов започва да ръководи работата. ...Шарапов съди за работата на комисаря или секретаря на килията не само по количеството намерен хляб, но и по броя на семействата, изхвърлени от къщите им, по броя на разкритите при обиските покриви и срутени печки. „Съжаляваше, че изхвърли децата на студа! Лигавен! Кулашка жалост го обзе! Нека скърцат и мрат като кученца, но ние ще разбием саботажа!“ - Шарапов се скара на секретаря на клетката на колхоза Малаховски в бюрото на Република Казахстан, защото той показа известно колебание в масовото изселване на семействата на колхозниците на улицата. В бюрото на Република Казахстан, в килията, в борда на колхоза, разбивайки работещите по зърнозакупките, Шарапов не познаваше друго отношение освен „копеле“, „негодник“, „парче лигавка“, „предател“, „кучи син“. Ето лексиката, с помощта на която представителят на районния комитет общува с околийски и селски комунисти. Преди чистката в партията, за месец и половина (от 20 декември до 1 януари) от 1500 комунисти са изключени над 300 души. Те изключиха, незабавно арестуваха и премахнаха от доставка както арестувания, така и семейството му. Не получавайки хляб, жените и децата на арестуваните комунисти започват да подуват от глад и да обикалят чифлиците в търсене на „подаяния“... Изключване от партията, арест и глад заплашваха всеки комунист, който не прояви достатъчна „активност“ в прилагането на репресиите, тъй като според разбирането на Овчинников и Шарапов само тези методи трябваше да дават хляб. И повечето от тероризираните комунисти загубиха чувството си за мярка в използването на репресии. Ексцесиите се претърколиха в колективните ферми на широка вълна. Всъщност това, което е използвано при разпити и обиски, не може да се нарече ексцесии; хората са били измъчвани, както през Средновековието и не само са били измъчвани в стоки, които са били буквално превърнати в тъмници, но и са се подигравали с тези, които са били измъчвани. По-долу ще дам кратък списък на „методите“, по които са работили пропагандните колони и представители на Република Казахстан, а сега, в цифрите, които получих в Република Казахстан, ще покажа броя на хората, подложени на репресии и количеството отнет хляб от момента на прилагане на репресиите. Във Вешенски окръг: 1. Чифлици - 13 813; 2. Общо население - 52 069; 3. Броят на задържаните, арестувани от ОГПУ, полиция, селски съвети и др. - 3128; 4. От тях 52 са осъдени на смърт; 5. Осъдени с присъди на Народния съд и с решения на колегията на ОГПУ - 2300; 6. Изключен от колхоза – 1947 г.; 7. Глобени (конфискувани храни и добитък) - 3350 ферми; 8. 1090 домакинства изгонени от домовете си. Струваше ми се, че това е една от ексцесиите на Овчинников, но в края на януари или началото на февруари секретарят на регионалния комитет Зимин дойде във Вешенская. По пътя към Вешенская той прекара два часа в колхоза Чукарински и говори в бюрото на РК за хода на доставките на зърно в този колхоз. Първият въпрос, който зададе на секретаря на клетката на Чукарин, който присъстваше в бюрото: „Колко души са изгонени от вашите къщи?“ - „Четиридесет и осем ферми“. - „Къде прекарват нощта?“ Секретарят на килията се засмя, след което отговори, че ще нощуват където трябва. Зимин му каза: „Трябва да пренощуваме не при роднини, не на закрито, а на улицата!“ След това поехме по още по-стръмна линия през района. И изселените започнаха да замръзват. Жена с бебе беше изгонена от колхоза Базковски. Тя обикаляла фермата цяла нощ и молела да я оставят да се стопли с детето си. Не ни пуснаха, страхувайки се, че самите те ще бъдат изгонени. На сутринта детето замръзна в ръцете на майка си. Самата майка е измръзнала. Тази жена беше изгонена от партиен кандидат - служител на колхоза Базковски. След като детето замръзва до смърт, то тихомълком е хвърлено в затвора. За "ексцес" ме затвориха. Защо бяхте затворени? И ако са били затворени правилно, тогава защо другарят Зимин остава на свобода? Броят на замръзналите не е установен, защото никой не се е интересувал и не се интересува от тази статистика; както никой не се интересува от броя на умрелите от глад. Едно е сигурно: огромен брой възрастни и „цветя на живота“ ще напуснат след двумесечна зима на улицата, след като прекарат нощта в снега. А тези, които оцелеят, ще бъдат полуосакатени. Но изгонването не е най-важното. Ето списък на методите, по които са произведени 593 тона хляб: 1. Масови побоища на колхозници и еднолични земеделци. 2. Засаждане "на студено". — Има ли дупка? - "Не". - „Иди, седни в плевнята!“ Колхозникът се съблича до бельото и го поставят бос в плевня или навес. Срок на валидност: януари, февруари. Цели отбори често бяха настанявани в хамбарите. 3. В колхоза „Ващаево“ колхозниците наляха краката и полите си с керосин, запалиха го и след това го изгасиха: „Кажи ми, къде е ямата? Пак ще го запаля!“ В същия колхоз разпитаната жена е поставена в дупка, заровена наполовина и разпитът продължава. 4. В колхоза Наполовски упълномощеният кандидат на Република Казахстан, кандидат-член на Бюрото на Република Казахстан, Плоткин, по време на разпит го принуди да седне на гореща пейка. Затворникът извика, че не може да седи, беше горещо, след това се изля вода от халба под него, а след това го изведоха на студа, за да се „охладят“ и затвориха в плевня. От плевнята обратно до печката и отново разпитан. Той (ПЛОТКИН) принуди един отделен фермер да се застреля. Пъхна револвер в ръцете му и нареди: „Стреляй, но ако не го направиш, сам ще те застрелям!“ Той започна да натиска спусъка (без да знае, че револверът е незареден) и когато ударникът щракна, той припадна. 5. В колективното стопанство Варвара секретарят на клетката Аникеев на събрание на бригада принуди цялата бригада (мъже и жени, пушачи и непушачи) да пушат махорка и след това хвърли шушулка червен пипер (горчица) върху гореща печка и наредено да не се напуска стаята. Същият този Аникеев и редица работници от колоната за пропаганда, чийто командир беше кандидат-членът на бюрото на Република Казахстан Пашински, по време на разпити в щаба на колоната принудиха колхозниците да пият огромни количества вода, смесена със свинска мас, жито и керосин. 6. В колхоза Лебяженски го изправиха до стената и стреляха покрай главата на разпитания с пушки. 7. На едно и също място: навиха ме в редица и стъпкаха. 8. В колхоза Архиповски двама колхозници, Фомина и Краснова, след нощен разпит, бяха отведени на три километра в степта, съблечени голи в снега и освободени, като им беше наредено да тичат към фермата в тръс. 9. В колхоза Чукарински секретарят на клетката Богомолов вдигна 8 демобилизирани войници от Червената армия, с които дойде при колхозника - заподозрян в кражба - в двора (през нощта), след кратък разпит, закарва ги на хармана или на левадата, строява си бригадата и командва „огън” по вързания колхозник. Ако някой, уплашен от фалшивата екзекуция, не признае, тогава го бият, хвърлят го в шейна, извеждат го в степта, бият го по пътя с приклади на пушки и, като го извеждат в степта, го хвърлят обратно и отново премина през процедурата, предхождаща екзекуцията. 9. (Номерацията е нарушена от Шолохов. - Ред.) В колхоза Кружилински упълномощеният представител на Република Казахстан Ковтун на среща на 6-та бригада пита колхозника: „Къде заровихте зърното ?" - "Не съм го заровил, другарю!" - „Не го ли заровихте? Хайде, изплези си езика! Остани така!" Шестдесет възрастни души, съветски граждани, по заповед на комисаря се редуват да изплезят езици и стоят там, като се лигавят, докато комисарят държи уличаваща реч в продължение на час. И в 7-ма, и в 8-ма бригада Ковтун правеше едно и също, с тази разлика, че в тези бригади, освен че им плезаха езици, ги караше и да коленичат. 10. В колективната ферма Затонски служител на пропагандната колона бие разпитаните със сабя. В същата колхоза те се подиграваха на семействата на войници от Червената армия, отваряха покривите на къщите, разрушаваха печки и принуждаваха жените да съжителстват. 1. В колективната ферма Солонцовски в стаята на комисаря беше внесен човешки труп, поставен на маса и в същата стая колхозниците бяха разпитани, заплашвайки да бъдат разстреляни. 12. В колхоза Верхне-Чирски комсомолските служители поставят разпитваните с боси крака на гореща печка, след което ги бият и ги извеждат боси на студа. 13. В колхоза Колундаевски боси колхозници бяха принудени да тичат в снега в продължение на три часа. Измръзналите са откарани в Бъзковската болница. 14. Пак там: разпитаният колхозник е поставен на табуретка на главата му, покрит с кожено палто отгоре, бит и разпитван. 15. В колхоза Базковски по време на разпит събличаха хората, изпращаха ги вкъщи полуголи, връщаха ги наполовина и така няколко пъти. 16. Упълномощеният представител на RO OGPU Яковлев и оперативната група проведоха среща в колхоза Верхне-Чирски. Училището беше нажежено до ступор. Не им е наредено да се събличат. Наблизо имаше „хладна“ стая, където бяха изведени от срещата за „индивидуална обработка“. Тези, които провеждаха събранието, се редуваха, бяха 5 души, но колхозниците бяха същите... Събранието продължи без прекъсване повече от ден. Тези примери могат да се умножават безкрайно. Това не са изолирани случаи на огъване, това е „метод“ на зърнодобив, легализиран в регионален мащаб. Чух за тези факти или от комунистите, или от самите колхозници, които изпитаха върху себе си всички тези „методи“ и след това дойдоха при мен с молби „да пиша за това във вестника“. Помните ли, Йосиф Висарионович, есето на Короленко „В спокойно село“? Така че това „изчезване“ е извършено не на трима селяни, заподозрени в кражба от кулак, а на десетки хиляди колхозници. И както виждате, с по-богато използване на технически средства и с по-голяма изтънченост. ...Продоволствената помощ от държавата явно е недостатъчна. От 50 000 души гладуват не по-малко от 49 000 души, получени са 22 000 пуда. Това е за три месеца. Изтощените, подути колхозници, които дадоха на страната 2 300 000 пуда зърно и които сега ядат Бог знае какво, вероятно няма да произведат това, което произведоха миналата година. Добитъкът беше не по-малко изтощен; в продължение на два месеца, ден след ден, по време на калните пътища, те пренасяха зърно от място на място по милостта на Шарапов и Р.К. Всичко това взето заедно води до извода, че окръжните колхози със сигурност няма да изпълнят плана за сеитба в срок. Но ще трябва да платите данъка върху зърното не върху реално засетите площи, а върху контролната цифра на плана, изпратен от региона. Следователно историята със зърнените доставки от 1932 г. ще се повтори през 1933 г. Това са перспективите, които вече се очертават пред колхозниците, които са излезли да сеят земя. Ако всичко, което описах, заслужава вниманието на Централния комитет, изпратете във Вешенския район истински комунисти, които биха имали смелостта, независимо от лицето си, да разобличат всички, по чиято вина беше фатално подкопана колхозната икономика на района, които наистина биха разследвани и откриване не само на всички, които са прилагали отвратителни „методи“ на изтезания, побоища и малтретиране на колхозниците, но и на тези, които са ги вдъхновили. Невъзможно е да се подмине с мълчание това, което се случваше във Вешенски и Верхне-Донски райони в продължение на три месеца. Има само надежда на теб. Съжалявам за многословието на писмото. Реших, че е по-добре да ви пиша, отколкото да използвам такъв материал, за да създам най-новата книга на “Разораната целина“ Поздрави, М. Шолохов. Вешенская СКК 4 април 1933 г. https://history.wikireading.ru/195584 Отвратителни „методи“ на изтезания, побоища и малтретиране на колхозници в “Разораната целина“ няма да прочетете. Колкото до вдъхновителите, техните наследници днес са не по-малко изобретателни в окупираните украински територии.