Хубаво е, че искаш да помогнеш на приятелката си. Все с нещо ще допринесеш но истината е, че понякога нещата са много на дълбоко ниво. Личен опит - имам приятелка, която много иска да ми помогне но сама казва, че не успява. Когато нещата са много надълбоко не знам дали има спасение. В момента и аз самата съм в тотален катарзис. Опитвам се сама да си помогна, четох, писах, исках съвет...е, нищо не помага, имам чувството, че в главата ми е все по - голяма каша, че колкото повече чета толкова повече се обърквам, но вътрешното ми усещане за Живота е все същото. Не смятам, че едно дете е виновно за несгодите си, и когато натрупването продължава до зряла възраст не знам дали има спасение..или ако има то наистина трябва да се появи човек, който да е Учител..истински...Нямам идея, знам само, че когато натрупването е на много дълбоко ниво продължаването на пътя изисква много, много сила...а нея я няма...Живот...
А все си мислех, че има равновесие...