Багира

При движението в пълна тъмнина, опипом, е утешително да имаме някой и друг указателен знак. Инак бихме се чувствали съвсем изоставени. А все пак не сме.

Не ми се четат 6 страници ... Аможе някой да еказал това, което сега ще кажа ... Ми ... Присъединявам се към него ... или просто си пиша. Не знам какво е благодарността, но неблагодарността е по- лошо. Най- лошо е, че трябва да ги има и двете В света, който сме избрали е така. Но пак в него благодарността има много интересна за мен особеност. През нея става едно особено общуване, и всъщност това е ползата от нея: обмен на енергия, отваряне. Като се имапредвид, че егото предполага нарушен енергообмен, затваряне, прекъсване на енергообмена, следователно благодарността е вратичка за други посоки. Всичко казано за лицемерието и егоцентричността е вярно, но на другия им край има и други неща.

Децата само не го приемат. И не страдат от много скрупули в изразяването на мнението си защо. Нима такава ситуация би спомогнала за развиване на каквато и да е толерантност? Нима за този човек това е добре? Е, всеки сам си решава. Докато се сблъска с избора на другите около него. Какво е влиянието върху децата не бих се наела да твърдя. Това се доказва само с експериментални данни, няма такива, засега. Разбира се, по същата логика може да се измислят и куп други критерии, отхвърлящи някои категории хора като подходящи като учители, но това всъщност не е без основание.

Направо закова проблема! Всъщност- и решението му! Няма мърдане! Добро, зло ... Игра. Необходимо е само едно: Новораждане от Вода и Дух ... Хубаво звучи. Новораждане. Само че за да се случи- нещо трябва да умре. А то не иска да умира. То си е обречено, така или иначе- умира. Но не иска. То сякаш казва: "Но аз съм хубаво! Божествено съм! Как така ще умирам?!?" Това е голяма част от проблема на Новораждането. И пак от тази толкова интересна беседа: Имаше някой человек " ... Сега, това е буквално схващане. Семето, докато е в хамбара, е мъртво. И ако това семе иска да прави добро, то трябва първо да мине през процеса на страданията. И ако мъртвият иска да прави добро, той непременно трябва да излезе от хамбара си, да оживее. Човек трябва да разсъждава философски. Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват, ще каже: „Аз в хамбара не мога да оживея, че в земята ли ще оживея? Мене ли ще заблуждавате?“ И наистина, какво ще му доказваш? Ще го пуснеш на нивата, нищо повече. Казвам: Излезте от вашите съкровищници и влезте в Божествената нива, ако искате да правите добро. Вие имате известни възгледи, които ви спъват. Хвърлете ги настрана. Всяко нещо, което ви спъва в живота, турете го настрана."

E, не очаквам море от разбиране, но не пречи да се размишлява. 1. Лично мен, както споменах, изобщо не ме вълнува чиято и да е сексуалност. Да си гледам моята. Това, че аз не разбирам кой какъв е, отговаря на тази ми заинтересованост. Обаче децата безпогрешно усещат с нещо, че този човек не е съвсем като другите, или като тях, или като нещо, което те очакват да е. И става една ... Ако можеше самите хомосексуалисти да не се набутват там ... Ясно, че не става дума за забрана, но има съображения, които направо зачеркват такава възможност. Като не се съобрази сам човек с това, се натриса на много интересни усложнения. Ама и другите около себе си натриса. 2. Може ли да бъде преодоляна сексуалността? Да, знам мнението на специалистите. И самата аз съм посочила, че личността не може. Някои от нас вероятно са чели, примерно, "Монахинята" на Дени Дидро. Страхотии. А сигурно има и още по- . Но нещо друго може. И тук не очаквам море от съгласие, но може да се има и това мнение за информация. Мога и да го обоснова, но май не му и тук мястото.

Ох, теориите са едно, практиката е друго ... Съвсем друго ... Според Аксел Мунте нещата са предопределени на много дълбоко ниво. Тоест хосексуализмът не е преодолим. Преодолима е изобщо сексуалността. Правилна, неправилна- преодолима е. Не от личността. Но личността може да се освободи от нея. Сега за степента не се наемам да говоря. Тези неща се проверяват. Но ето ви казус: не можем да имаме нещо за или против сексуалната ориентация на хора, с които не общуваме сексуално. Това просто не би трябвало да ни интересува. Но ... В училище? Може ли хомосексуалист да бъде учител? След като с цялото си информационно поле въздейства върху децата?

Малкият ми племенник имаше рожден ден. Подариха му някаква луксозна и сложно управлявана играчка. Заедно със сюрията приятелчета я изследваха няколко минути, след което със щастливи вопли се понесоха из къщата и се заиграха с ... опаковката. Избраха си играчката...

Като не изяснихме въпроса с пола на душата, ще има да се чудим и за пола на тялото...

Добре, обаче се питаме. това направо има диагностична стойност.

Чудесна идея! Нека да махнем обвивките! Какво остава? Остава ... "човек иска". А когато човекът иска, исканията на хората са различни и влизат в конфликт. С каквито и дрехи да накитват исканията си. Каква е алтернативата на човешкото искане? Всички знаем, но трудничко я освобождаваме в себе си. Ани, ако е не "Аз искам!" помощта от мен към теб, или от теб към мен, или от когото и да е към когото и да е, ще бъде подръка именно в най- добрия вид и момент! Нека не заклещваме думите си в смисъла на нещата, като човек, който за пръв път се опитва с трион да реже шперплат!

Ето, почти постигнахме единомислие! А да познаваш някое добро, което няма полюс зло? (уви, помощ на немощна съседка е доста често пример за такава неприятна неотделимост. Това не означава, че няма да помагам на съседката, но не бива да забравям за другата страна на тази помощ) Или щастие, което няма полюс нещастие? Доколксо светът е единен в изявите си? Може ли част от него от една страна да живее сред полярности, а от друга- да се измъкне? Защото безспорно е, че живеем между полюсите раждане и смърт. Също- все някакъв пол имаме. Също ... много други, и все така непоклатими полярности...

Със сигурност има достатъчно сериозна причина! Да погледнем тук: "Казвам: Не грешете, но добро правете. Щом се запознаеш с доброто, злото иде като сянка. Щом се запознаеш с любовта, омразата идва като сянка. Щом се запознаеш с истината, лъжата идва като сянка. Да ви не смущава тази сянка. Дръжте се за тази реалност на живота, която ще даде стабилност на вашето сърце, стабилност на вашия организъм. Стабилност ще даде и на вашия ум. После, трябва да имаме един ум да схваща, не да забравя. Че, каквото сме обещали, да [не] забравим. Но всички ще помним, както Бог помни нещата. Като обещае нещо, никак не трябва да забравя нашите обещания. Сега пожелавам на всинца ви да бъдете не добри, но при сегашните условия да бъдете приятели на доброто, което сега иде в света, и да бъдете готови, че да носите даровете и дето минете, да казвате: „Доброто иде. Правдата иде. Любовта иде. Светлината иде вече в света.“ " Само трябва да направим прави пътищата ...

А какво смяташ да правиш сед като стигаш до този извод?

Добър отговор се получава след задаване на добър въпрос. Тези въпроси: 1) Кое е по-лесно: да си щастлив или да си добър? 2) Каква е целта на щастието и каква на доброто?" предполагат раздробеност, частичност. В частичността (противоположно на пълнотата) нито щастието е пълно, нито доброто. Като така се налага да правим избор от вида, който само подсказва раздробеното състояние, в което се намираме. Разбира се, въпросът може да е зададен с провокативна цел, то ест- точно това да се изясни- че от гледната точка, от която се прави подобен избор, нито едното е добро, нито другото. Защото този, който търси такъв отговор не се намира в пълнотата, в която такъв избор не се налага да се прави. На другия край на човешкото добро стои човешкото зло. Защо да избирам такова добро, след като с него заедно избирам и зло? На другия край на човешкото щастие стои нещастието. Защо да избирам нещастие? В този дух ми изглежда най- лесно да не трябва да правя избор между това - да бъда добра, или да бъда щастлива. Не че този избор се осъществява лесно. А и Мечо Пух отговаря на Зайо, когато го пита дали предпочита масло, или мед: "И двете! .... Но за хляб не се тревожи! "

Мда-а-а... Въпрос на дефиниция- що е то хармония и има ли почва ... През всички времена е имало хора, които са считали, че човек не може да бъде в хармония с този свят. Разбира се, е имало, и те са били винаги много повече, хора, които са били на противоположното мнение. При това съвсем нехармонично са се отървавали от дръзките си опоненти. На изток, както неведнаж сме споменавали, целта на духовната реализация е освобождението от самсара. В християнството нещата са не- по- малко определени- хората трябва да бъдат спасени (защо е необходимо това, ако всичко е толкова хармонично?), а Спасителят се ражда в пещера. Първата му постеля е в ясли, защото в привичния свят на хората просто няма място за него. В един херметически текст откривам:" ...Спрете и изтрезнейте! Погледнете отново с очите на вашето сърце! И ако не го можете всички, поне тези което са способни на това. Злото на незнанието (невежеството) залива цялата земя, унищожава душата, затворена в тялото, и и пречи, да влезе в пристанищата на спасението." Учителя на много места съвсем недвусмислено казва, че нашият свят е училище. Истинският живот е другаде. Може и да е хармонично едно училище, по принцип, но това не ми изглежда да е. С всичко това не искам да кажа, че този свят е лош. Но в частичността на възприемането му от нас и на житието ни в него все ще избираме да сме добри, или щастливи. Ако пребиваваме не в частичност, а в пълнота, тогава между едното и другото не би имало разлика.

Допадна ми идеята ти за положителни занимания по време на театрална постановка, която ти лази по нервите. Аз също бих постъпила вероятно по същия начин. Това ми изглежда вариант на реализация на съвета на Дейл Карнеги- като ти поднесе съдбата лимон- направи си лимонада. На мен опитът ти за разяснение ми изглежда като пример за много силно положително мислене! Абсолютно оптимистично, съвсем положително е да считаш, че когато не са те разбрали, като обясниш- ще те разберат по- добре! Даже и да не съгласят с теб, поне няма да отхвърлят казаното от теб несъразмерно настървено! Освен това, щом обясняваш нещо на накого, значи поне се надяваш, че той има възможност да разбира! Дори предполагаш, че и желание има! Какво по- положително от това? Уви, за мен това убеждение се оказа страшно погрешно. В редица случаи, колкото повече обяснения давах, толкова повече се затягаше вълчата примка на неразбирането. Но може и аз да не обяснявам добре. А може и в тази ситуация да има едно сериозно напомняне, че нищо в нашия свят няма само един полюс. Като така, какво се случва на полюса на положителното мислене? Или пък да решим, че няма полюс?

Предполагам, че идвете твърдения са верни. И в същото време и двете не са. Защото имаме представа за добро, но тя е частична. Поради тази причина принц Сидхарта един ден напуснал двореца, в който имал всичко, за да бъде щастлив и добър. Само трябва да се вгледаме в цената на човешката доброта и ще прозрем, че нещата не са толкова елементарни. Съгласна съм. А за Живота това дали е достатъчно? Нещата са двустранни ... Гледам системата, част от която съм. Не откривам хармония там, където е човекът. Планините загиват, животните измират, моретата и езерата изплискват към нас цялата мръсотия, с която ги заливаме. Очите на болните ни и невротизирани деца ни питат: "Това хармонията ли е" Сега какво? Да убеждавам себе си и тях: "Това е, де! Хармония е! " Нещо повече. Светът без човека ми изглежда наистина хармоничен. Но набърка ли се човек- всичко се дисхармонира. Някак където и да е, човек не е на мястото си.

Да. Не би трябвало да има противопоставяне между добър и щастлив. Реално има. А защо? доста важно е да се опитаме да разберем защо. Няма да се опитвам да отговарям на този въпрос, но ще се радвам, ако всеки от нас действително се замисли защо (в това число и аз ...) Ще маркирам като отправна точка на едно възможно ползотворно търсене цитат от две евангелия (има го и в двете, почти по един и същ начин написано)Наистина, като че ли трябва да посавим знак за тъждественост между благ и добър, но не бих се наела да търся съществени различия: Марк 10:18 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

Леле! Чувала съм за това! Това е обичай, който се среща у нас! Ст. Л. Костов го представя в пиесата "Женско царство" ! Доста хора считат, че детето така има по- спокоен сън! Наистина, само педиатър би могло да я убеди! Тъй като става дума за елемент от т.нар. "традиционна" педагогика ... към нея следва да се причисли и обичая за повиване на бебетата, който днес се счита за много вреден ...

Напълно съм съгласна! Но не звучи ласкаво и успокояващо. Винаги съм считала, че сме в омагьосан кръг. В него има още по- неприятни ""магии от тази, която можем да разчетем в едно астрологично подреждане. Затова говорим за спасение. Затова на изток говорят за излизане от самсара. А защо на някои им харесва да се въртят из него- защото наистина са неведоми пътищата Господни! На кого кога ще му омръзне... В края на краищата- свободна воля ... Наистина е страховито това, че всъщност изборът ни не е толкова свободен, колкото бихме искали да бъде. От какво зависи- интересно е да се открие, разбира се. Дали тук, в портала, бихме могли да обсъждаме това- ще се види. За сега по- скоро не става.

Интересно. От свое име казвам, че не изпитвам потребност да виждам когото и да е като лош. За другите не знам. Това би била една много ограничена, монохроматична представа! А и знам добре колко съм "добра". Нямам нужда от витаминизиране на представата си. Всъщност, дали ти самият не изпитваш потребност да изпълняваш ролята на "лошото" момче? Подобно явление не е никак непознато... Но вампирстването е нещо, друго нещо много сериозно. И изначално за човешкото същество в сегашната му модификация. Така че тук обещания не оправят нещата.

Ники, благодаря за орловия поглед! Мислех си, че като е написано- ще се види. Обаче хем е така, хем не е. А с по- сложните неща е още по- нетака!

Наблюдавам те, че продължаваш да участваш. "Безпричинно". Яснотата в причинно-следствените връзки е част от себепознанието. Искреността е форма на истината. А обещанието е изпитание за волята, или пък елементарна демагогия. Наблюдавай по- интересни неща... Има причини и за двете- и за участие и за неучастие. Въпрос на съотношение на потенциали. Абсолютната им амплитуда при това положение не е от съществено значение. Тук би било мястото, може би, да обясня искрено и лично за какви потенциали става дума. Но силният ми отрицателен потенциал се дължи на невъзможността такова нещо да се случи. Което далеч не е личен проблем. Поживем- увидем. Този свят си има кой да се грижи за него. И това не съм аз. Модераторска бележка: Мнението е преместено от тук.

Ах, колко я обичам! Колко хубаво!