Багира

С това съм съгласна. Е, не може да бъде "убит", но може да не се позволи да бъде "роден". Въпросът е наистина как да не поставяме такива абсурдни прегради. Една много коварна преграда е да си мислим, че Христос вече си е в нас, обаче това изобщо да не е така. Защото с тази илюзия дори няма да се замисляме какво да направим, за да се "роди " Христос във всеки от нас. Една голяма заблуда е, че "раждането" на Христос се случва от самосебе си. Друга голяма заблуда е, че се случва с огромно усилие на волята. Има и още, и все големи заблуди, огромна част сме изпробвали. Докато не се е "родил", явно все си нацелваме подходящи заблуди. И с това съм напълно съгласна. Напълно е достижим. И е принцип. Остава да уточним условията, при които това се случва. Ето и едно от изреченията, които съм запомнила и "тълкувам в полза на тезата си" Йоан 12:25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот. Как ли пък да го разтълкуваме ...

Можем дая наричаме всякак, но от това няма да стане по- активна. Това е Спящата красавица, преди да я целуне принцът. Не прилича на актина, нали? Има я, все пак, наистина. Но спи непробуден сън. Може да се пробуди и то по един единствен начин. Това са концептуални различия. по принцип няма вярни теории. Избираме си някакви и действаме според тях. Когато се окажат несъстоятелни (това рано или късно се случва) е благословия своевременно да видим заблудата си и да се отърсим от нея. Учителя недвусмислено е казал, че съвременния човек няма нищо общо с първоначалния човек. Не е задълбал в размишления в какво се състоят и в каква посока са разликите. Все пак и учениците трябва да свършат нещо. Дали Човек е висшия аз евъпрос на дефиниция. Но ако реша, че в това, което сега пише тук на клавиатурата, е висше ... това би било съвсем весело, ако всъщност не беше много тъжно. Съобщих за експериментални резултати. Е, нямам сертификат от оторизирана фирма ... Всъщност имам, но ти не го признаваш, казваш, няма такова нещо. Когато попитали, Лаплас, къде в неговата представа за света е мястото на Бога, той отговорил, че не вижда необходимост от такава хипотеза. Добре, нека допуснем, че човек всичко на всичко не подозира колко е висш.Къде има място за "хипотезата" Иисус Христос? И за неговото учение? Или това е една история, която се е случила преди 2000 г.? И най- много да я честваме 10-на пъти в годината?

Интересно нещо е спорът. Дали може да отведе някого до истина? Може ли общуване, разтеглено във времето, да доведе до ефекта на мозъчната атака? не съм убедена, но съм любопитна да научя, все пак. Да се върнем на въпроса за висшия аз. Какво знаем до тук? Човешкото същество изглежда е съставено от смъртна част, с някакво азово съзнание, и от безсмъртна част, която пази опитностите и спомените на смъртните обитателиДо това горе- долу сме в близост. При по- детаилно вглеждане се установява, че в безсмъртната част, тази, която си остава неизменна в преражданията, може да се открият две съставки - едната - с азово съзнание, може да я наречем висш аз , активна в битието на всички смъртни обитатели на едно човешко същество (някои съвсем основателно го наричат и микрокосмос, но това някак не е общоприет термин, затова, макар и много удобен и точен, няма да го използвам) и друга, с индивидуалност, но без азовост носеща спомена за Създателя, но неактивна. Сега, големият спор е дали има изобщо такава част. Почти няма спор по отношение на това, че човек трябва да се свърже с нещо. (това косвено означава признание, че всъщност не е свързан с каквото трябва в настоящия момент). И с какво да се свърже, човекът? Ако наистина всъщност има две безсмъртни съставки, и те са твърде различни, ако не прецизираме нещата, много лесно може да се свържем с частта, която е активна. ( всъщност няма как да се свържем с частта, която е пасивна. Даже няма и да подозираме за нея, именно защото е толкова пасивна) Човекът, който успее да постигне това, ще усети една огромност, разтваряне, свързаност с нещо огромно и могъщо. Ще получи някои нови възможности и умения.(Но всъщност, никога няма да получи всичките) Ще се радва с огромна, непредаваема радост ... При известно вглеждане ще открием, обаче и други неща. Този човек ще счита, че знае всичко за всичко. Той не би могло да има предвид нечие чуждо мнение, различно от неговото, тъй като ще счита, че неговото мнение е самодостатъчно. Той няма да се съобразава с нищо и с никого, тъй като ще счита, че всичко, което прави, е съгласуваво с каквото трябва. Напразни ще бъдат усилията на околните да достигнет с каквато и да било информация до съзнанието му - той знае най- добре за себе си и за тях. Е, резултатите няма да показват това, но той ще ги игнорира, тъй като кой му ги показва- някакви, които не са се свързали със своя висш аз. Ами ако са се свързали? Би трябвало да стигат до едни и същи изводи и действия, тъй като светът е единен в основата си.О, каква сила би било това! Сила е. Но сама за себе си. И следователно по нищо не се отличава от мъничката силица на смъртния, съвсем не толкова можещ аз. Проследено във времето ... такава могъща сила ... просто колапсира в своето могъщество и се самозатваря. Сещам се, че подобно нещо е описано във великолепния роман на братя Стругацки "Понеделник започва в събота". Там един такъв, можещ абсолютно всичко, в края на краищата се опита да колапсира сам в себе си ... Ами ... добро предупреждение. Тук само ще вметна, че бих искала да не съм виждала такъв "свързан" Обаче ... видях. Много отблизо. Само се чудех, защо хубавата теория за духовните резултати на свързаността с висшия аз нямаха нищо общо с това, което наблюдавах. Но това е моята опитност. Всеки има право инеобходимост от ... своя си. Стига светът да ни отпусне времето за трупане на експериментални данни.

БожидарЗим, пак ни развесели! Преди доста време не подозирах за тази Божествена частица. Считах, че просто трябва да ставам все по- добра. Нещата, обаче, не се получаваха. И не се получаваха не само при мен. След това заподозрях, че човекът се различава от всички същества на земята по нещо, но не може да се каже точно, че по интелекта, по това, че има индивидуална душа и т.н. За мен ставашу все по- явна, че в човека има нещо съвършено различно от всичко, което другите същества имат - тази Божествена искра. Всичката любов, подкрепа и търпение на този свят не могат да стигнат на тази частичка. Тя иска Своето, което не е от този свят.. Нещо повече, опитите на хора около нас да задоволят тази необходимост от любов, подкрепа и търпение, са неминуемо обречени, защото на другия им край има точно противоположното, а и изобщо не са това, от което частичката има нужда. Също и очакванията ни към другите, или към самите нас водят само до беди. Ако се сменят нещата, ако се почне от другия край, ако първо се "потърси Царството Божие", ако се срещне частичката с това, от което е, нещата стават съвсем различни. Падат неправомерните и невъзможни очаквания, обвиненията и страданията по несбъдването на тези очаквания, появява се така желаната търпимост , може да се прояви и любовта и състраданието. Тогава може и да се разрешават противоречията, за което апелира Учителя. Само че човек се среща със съвършено непознати явления. Та можем ли дори да си представим любов без омраза? Не, дори приемаме, че това си е в реда на нещата. Дори считаме, че това, което познаваме, са ВСИЧКИ неща.

Ах, колко болен въпрос! Обаче ... няма еднозначен отговор. По света, когато хората видят, че сътвореното от тях вреди на природата, са в състояние дори да се откажат от сътвореното и да го разрушат . У нас такъв случай не ми е известен. Дори и да се случи такова чудо, това никак няма да реши генералния проблем: "Защо човек унищожава единствената планета, на която живее? Защо унищожава себе си и условията за живот на децата, които твърди, че обича?" Ето, сега стоя пред компютъра. Той използва електроенергия. Замисляме ли се как се произвежда тя? След малко ще измия съдовете. Използвам препарат. И да не го използвам, няма да реша проблемите с цялата химическа индустрия. Каквото и да си говорим, и за условна и за безусловна любов, и за божествен и за небожествен аз, начинът ни на живот е черната ни диплома и смъртната ни присъда. А иначе ... Подписах се против лифта и наистина не исках да го ползвам ... Обаче ми се наложи два пъти да го ползвам. Мисля, че някак трябва да се укрепи теренът там. Или сам ще се укрепи, като се досрине.

Да, за да получи изява, проява, е необходимо съответното тяло. Човекът в състоянието, в което е сега, го няма. Но това ново тяло може, наистина, да бъде изградено. Подтискане? Не. Предполагам, че имаш нещо друго предвид, не точно подтискане. Практиката многократно е показала, че всяко подтискане създава напрежения. Които неминуемо се развихрят впоследствие. Не ... не подтискане. Когато се изгради другото тяло, чрез което Вечният човек може да се изявява, тогава не е необходимо никакво подтискане. И никакво волево усилие, за да бъде човек такъв, или онакъв. Така желаните качества се оказват прости и естествени атрибути на Вечния човек. Разбира се, той трябва да работи с тях. Иначе не може да расте.

Научихме за симпозиума “7-те рилски езера”. Научихме, че тази година е 14- тото му издание. Решихме, че ще участваме в него. Уточнихме темата на лекцията, с която да участваме - "Мисията на богомилите и Универсалното учение". Подготвихме я. Опитахме се да се организираме за отиването до там . Много хора от Школата приеха задачата да участват и да подкрепят участието на Школата, да го направят истинско, гностично събитие. 1 от Русе, 4 отБургас, 3 от Пловдив, повече от 20 д. от София. Така, с безрезервното и ентусиазирано участие на всички, това наистина се осъществи. Може би не беше без значение и датата - 20 август 2010 г. * Някои бяха отрано сутринта. Играха Паневритмия. Как може да се разкаже за такъв ден? Въздухът искри със синевата, която може да се види само след “обръщането” на лятото към своя край. Водите отвсякъде пеят есенната позатихваща, леко уморена, но обещаваща по- късната новост песен. Ласкавата планина не оставя морния пътник да пресъхне от жега и жажда. Ту ще го скрие с високите смърчове, ту ще се усмихне с гигантски, отрупани с оранжеви плодчета калини. Или ще го ободри с някоя и друга шепа оцеляли боровинки. Ще го пресрещне с придремващо есенно поточе, с грижливо, или пък закачливо направена чешмичка. Рила е това, не е някаква безводна пустош. Когато вече можеше да се виждат върховете … просто можехме само да мълчим. В кристалния въздух изпъкваше всяка гънка на планината. Бързият танц на светлината и сенките правеше всеки миг различен. Подухваше ветрец, променлив и лек, колкото да не забравим, че има въздух край нас. Да ни обгърне с ласката си, да ни разтвори в себе си. В оставащите няколко часа до лекцията хората потърсиха свои си пътища към Откровението на Планината. Всеки можеше и имаше нужда да върви към него по свой собствен начин. Някъде там, малко по- нависоко, изтънялата струйка, изтичаща от мраморните ръце, даряващи търпеливо кристалната планинска чистота, ги срещна с глътка утоление, но и с покана-“Хайде вече и ти !”. Завръщаха се, притихнали и сияещи, на малки групички, или дори един по един, а очите им излъчваха обединяващия Безкрай, с който само това вълшебно място може да ни дари. И бяхме още повече заедно, по Онзи изумителен начин. В третия ден на Симпозиума, лекцията на Лекториум Розикруцианум започна абсолютно навреме, според обявената програма. Организаторите здравата се бяха постарали, имаше всички условия за едно истинско, оставящо дълбока и трайна следа събитие. Залата беше пълна. Хората притихнали вървяха заедно с лекцията към вечното Универсално учение, оживяло в делото на богомилите. Надскочиха границите навремето и пространството. Очите им говореха за онази чудна среща, която всеки може само и единствено вътре в себе си да преживее - срещата с Вечното, което всеки носи от началото на времената. . Имаше малко и по същество въпроси, имаше и предложения. Един от организаторите дари на желаещите малко свитъче със записаното от Николай Райнов тайно богомилско слово. Ще тече ли пак там, където е текло преди 10 в. живото Универсално учение? Лекториум Розикруцианум даде своя отговор. Нека всеки от нас даде своя отговор също! * 20 август 1953 г. е особена дата в историята на Школата - Универсалното братство приема напълно изградената Лекториум Розикруцианум в своите редици като пълноправен член.

Предлагам да си припомним идеята за холографския характер на вселената. Според която всяко късче от плаката носи цялата информация за образа. Тогава както и да се завърти темата, тя все ще носи информация и за висшия аз. Сещам се и за една друга причина, например- азът все за себе си може да говори. Което не е лошо, защото може по някое време все пак да се замисли. Това твърдение е много смешно! Но считам, че е твое собствено изобретение. Не виждам някой друг да го твърди. Ще приемем странното ти чувство за хумор, не може начумерено целеустремени да сме, все нещо трябва и да ни разведрява!! Прав си, цялото човешко същество срада и желае освобождение. На смъртната част и се иска ... приличен климат, добро семейство, прилични доходи, добри отношения, удоволствия. Тя не ги получава в пълна стапен, или не ги получава в никаква степен и започва да се чувства подтисната. Тази част си е обречена и на нея няма какво да и се помогне. Макар че част от страданията и могат да бъдат смечени и е по- добре да се прави това, отколкото нищо, или обратното. Но в човешкото същество има и друга част. Омагьосаната и прокудена Василиса прекрасна. Тя може да бъде спасена. Ако обречената част си свърши чисто човешката работа, в съгласие с .... Наистина, пак стигаме и до Божествения план. Знаем ли какъв е?

Напълно съм съгласна. Но нали затова е необходимо Новораждането- за да я няма тази непригодна същност. В много фантастични романи, или разкази, се разглежда подобан хипотеза, по забавен начин, разбира се. Върха на тези разглеждания за мен е Тери Пратчет, с трилогията си за номите. Та то ... необходимо ли е специално доказателство ... може да се слеят два реални различни обекта. В света, в който съществува единство и борба на противоположностите всъщност противоположностите не са самостоятелни. Те са проява на нещо съвсем различно, а ние съществуваме в състояние, в което виждаме проявата като противоположности. как да слеем обекти, които не са самостоятелни ... Как се сливат северния и южния полюс на един магнит? Може ли да има такова нещо и какъв смисъл има? Прегръщам само едни принцип и го следвам - светът, който познаваме като свят, е малка част от един много по- голям свят. В смисъл - най-малкото по-многомерен. Не е ли ясно, че ако нещата, които виждаме, са всъщност проекции на истинските неща (да речем - по Платон), истинските неща са с повече измерения от проекциите си? Или пък - ако използваме идеята за холографската вселена - след като светът, който познаваме, се държи като плака, запечатала холограма, значи някъде трябва да има светлина, която създава холографското изображение и обект, чието изображение наблюдаваме. Значи светът е нещо повече от добре познатата ни плака.

Безусловната любов ... грее, дори когато денят ни не е никак прекрасен. Тя грее сама по себе си и не е насочена към никой. Когато грее така, всеки, който може, я усеща. Дори и да не може да каже какво усеща. Уви ... всичко, което може да се каже за нея, съвсем не е достатъчно ... Тя ми позволява да видя и да приема въпросния клет аз ... Скитащ като сянката на Лара, нито с живите жив, нито с мъртвите мъртъв ... Но Тя ще приласкае този клетник и той, може би със щастлива въздишка, ще се разтвори в нея и ... ще изчезне. Където е Тя, няма място за него. Но това не може да предизвика раздразнение. Най- много ... съчувствие. Най- хубавото е, че на онази, Божествена частичка, изобщо и е все тая как ще я наричаме. Тя спи и чака докосването, което ще я пробуди! Хайде, де! Роси, има един чудесен стих от Уолт Уитман, за съжаление нямам представа от кое произведение е: "Ако не ме намериш изведнаж, надежда не губи. Не съм ли тук - търси ме другаде. Аз някъде съм спрял и те очаквам." Та ... чакат ни.

Ако кажа: "Божидар, не очаквах, че полемиката при теб означава заяждане на дребно! " това е насочено към егото. Обаче Молбата за поровергаване може да означава съвсем друго нещо - например, че много бих искала всъщност човек, в частност - аз, да разбирам правилно и задълбочено кодираното в Библията. Колко хубаво би било неразбирането само да ми се привижда! Ето, бих искала някой да ме опровергае ... Отварям Библията, чета я , разбирам всичко... и няма нужда да се разгражда това толкова симпатично аз ... Но засега намирам аргументи само в полза на разграждането ... Роси, за структурната пригодност... В едни мисли за всеки ден, подбрани през 1983 г, като че ли, Учителя казва, че никаква чистота в човека не може да се постигне, ако няма достатъчно количество ... злато в кръвта му. Нали не бива да примем, че е добре да си вливаме златен прашец в кръвта, за да постигнем възможността за чистота? Става дума за друга структура. Ето, на езика на Библията се казва - новораждане от Вода и Дух. Като условие за влизане в Божието царство. Много повече от това във форумна полемика няма как ... Целта ми не е да дам рецептата за новораждане, колкото може да бъде дадена, тя си е дадена, а да обърна внимание върху схемите на нашите представи, които, поне според мен, са показали несъстоятелността си. Който реши, че това наистина е така, ще потърси и по- нататък. Частичката, която знае как да се осъществи новораждането има различни имена - Божието царство в нас, сърдечен атом - искра, Божествена искра, скъпоценен камък в Лотоса, Христос в нас ... но в нито едно от тези имена няма азовост. Как ще се свърши работата по изграждането на новата структура? Често си представям звездата на Давид - отдолу нагоре - един триъгълник, символизиращ три аспекта на пробужащия се и копнеещ нов човек и отгоре надолу - един триъгълник, символизиращ тройнствената същност на Бог. При срещата на тези триъгълници се получава тази нова структура.

Абсолютно съгласен Значи Венци горе като казва: Всъщност говори за себе си. Благодаря, че ми го показа Би говорил за себе си, ако каже: "Божидар, колко си безумен!" Но той не го казва. Той изследва света и констатира негова особеност . И споделя констатацията си. Би могъл, например, да я опровергаеш. Но ... не виждам как. А посочих тази особеност на теб . За теб. Е, соделих собствен опит. Но затова и не използвам подобни конструкции ... Честно казано, очаквах полемика относно изложените от мен аргументи. Може би пък ги приемаш безрезервно. И понеже по същата логика Ники може да реши, че приемам аргументите му безрезервно, ще кажа, че ги приемам ... резервно. Наистина, Библията показва един път на човека. Но колко войни са станали по света със същата тази библия, развята като знаме? Най трагичното е, когато се оказва развята и от двете воюващи страни. Колко кръв е пролята? Значи разказът не се възприема еднозначно. Разбира се, проблемът не е в Библията. А в четящия. Е нали това казвам - този четящ не може да я прочете правилно . И не е проблемът в това, което казвам, а в това, че наистина не става четенето ... Моля ви, опровергайте ме!

Божидар, замислял ли си се защо не е добре да съдим другите? Сигурно. Може би даже имаш повече от един отговор. Ето един в добавка: Когато говорим за другите - от вида: "Ти правиш еди- какво си..." всъщност ... разказваме за себе си. Сигурно е, че ние го правим, това, което твърдим, че другите го правят. А дали и другите наистина го правят - това не е чак толкова сигурно. Идеите на гностицизма са напълно абсурдни за повечето хора. В тях никой, ама наистина никой, не може да бъде убеден. И все пак те имат своите последователи. Защото сред хората има такива, които не ги приемат, а ги разпознават. Като своето съкровено. На никой гностик няма начин да му хрумне да убеждава когото и да е в каквото и да е. Защото знае, че е невъзможно. Но ние се надяваме, наистина, че имаме възможност да си говорим. Тогава някой може да разпознае ... Що се отнася до протестантизма - нека да си припомним кога се появява той. Когато тълкуванията и поученията на официалната не протестанстка християнска религия са доказали своята несъстоятелност и лицемерие. А сега конкретно, Божидар: къде прочете в моите думи твърдения за вяра? Не че няма своето място и значение, но просто не съм говорила за вярата. Което показва още един парадоксален феномен на някои дискутиращи: Те заявяват, че опонентите им твърдят нещо (но те не го твърдят) и ги громят по този пункт. Е, да, де, ама ... Човек наистина не може нищо сам. Инак трябва да изключим като самонадеяни и лъжовни думите на Иисус Христос: " Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене." Което не значи, ама никак, че няма какво да вършим. Има, и хич не е малко. Единствено смътното съзнание за това, което наистина имаме като работа, може да ни накара да посочим това твърдение кано невярно и самодаеяно. Или да се направим, че няма отношение към нас. Или ... че го няма. Падението не е довело до съвсем пълна загуба на Божественото в човека. Но то спи в него, не е активно. Ако беше иначе, със сигурност бихме живяли някак не така, както живеем сега. Как е възможно всички безобразия, които стават в света около нас и в нас, да бъдат дело на един любящ, животворящ Бог? А ние, божествените, си стоим сред този абсурдистан невинни и божествени? Това с особена сила се случва у нас, в България, където живеем в един наистина абсурден свят. Безброй неща може съвсем спокойно да не се случват толкова глупаво, колкото се случват. Обаче те неотвратимо се случват именно безкрайно глупаво.