jorkospasov

Ами аз нямам мисли. Това,че ще умра, че нещо лошо щше стане сс сърцето ми е само временно докато не се осъзная че допускам тия мисли отново. В момента в който поема съзнателен контрол това спира. При мен няма конкретно мисли, а започва едно усещане от лявата ми гърда и отива към ръката. Става въпрос за едно гъделичкане,което възприемам като лошо. Па до колко е лошо не знам хаха. То само тръгва като усещане, де факто не е провокирано от мислене.Емоцията ражда мисъл но и мисълта ражда емоция. Поне знам благодарение на д-р Първанов че мислите са раждали тая емоция. Интересно може би аз нямам компулсии и не прая някакви си ритуали. Дори много преодолях като това да се мия по 10 пъти на ден и още други ама тая мания с чистотата си я имах от дете. Вече като правя нещо го правя с внимание за да се наблюдавам какво правя. Както казах дори си записвам някои неща които ме плашат. От както си ги записах те вече не ме плашат. В някои моменти само си казвам,че нервната ми система е малко превъзбудена и няма нищо лошо и че и преди съм имал подобни усещания около сърцето ми и не съм умрял! Даже съм имал далеч по лоши като бях дете, с бодежи около сърдечната област. А туй тук и сега е само вид гъделичкане. А това,че си мисля за сърдечен удар си е в реда на нещата. Аз качих вече на няколко пъти кръвно и усещах как ми прилошава. Това си е много оносвателна причина. Но след като вече имам контрол над дишането това просто не може да се случи от притеснение. И най вече защото спрях да се притеснявам. От ригиден преминах към приемащ. Дори на някои моменти си казвам: ей па ся кво като умра? Само че няма да се дам толкова лесно! Ще се бия до края

Мисля,че разбирам какво имате предвид. Записал съм на един лист какви са често повтарящите натрапливости.Забелязах че някои от тях се повториха 3 пъти в 15 мин преди дни. Бях 'окей' 4-5 дни. Днес ме изнервиха жестоко по едно време и секнаха. Сега направо осъзнах че тея нещица датират от самото начало,ама явно вниманието ми е било насочено към психосоматиката и страховете срешу които трябваше да се изправя и преодолях напълно. Изгшжда сега не е останало нищо и чак сега забелязвам корена. Хмм. Така ли е всъщност или има още? Благодаря за разликите. Зная ги щото съм ги чел доста пъти в началото. искрено благодаря д-р Първанов.

Привет на всички! Преди година преживях нервна криза поради неоснователни внушени и самовнушени страхове от провал като качвах кръвно от притеснение на моменти.Диагнозата ми бе че съм с ригиден характер и генерализирана тревожност. Имах тежка изразена психосоматика с изпускане на адреналин към слабините,мигрена,стягане в сплита от нарушено гръдно дишане, сърдечни аритмии които ги има още на моменти и т.н. Справих се! В този период съм пил само билки без каквито и да е лекарства. Е..жив съм. И сега съм по спокоен от всякога. Психосоматиката спря преди месец. Но..взеха да ме плашат отново мислите ми. Този път са странни: "че няма да доживея,че ще пукна всеки момент от сърдечен удар". Мислите се редуват: ту вярвам че това са само мисли,ту при някакво нормално стягане из тялото/гърдите си мисля най-лошото. Естествено надделяват позитивните. Но това качване на кръвното ме кара (чак сега!) да си мисля че може да се качи пак и че ще увреди съецето ми. А няма признаци за това. Няма психосоматика! Тялото ми е спокойно. Е с изключение на днес когато дишането ми стана накъсано поради тея мисли. Но и сърцебиене нямам от не помня когаз. Говорих с един доктор още в началото на кризите че с дишане ще нормализирам всичко. Беше прав - дишам ли дълбоко въздух 10 мин и всичко спираше. Излседвах щит.жлеза - всичко е в норми. Но най ме тревожат аритмиите! Те опасни ли са и може ли да се оправят след време? Ами за сърдечния удар? Благодаря ви! Това мозе би е последната ми битка със страха. Моля помогнете. Жоро