Vessy.K

Благодаря за многото отговори! Не мисля да говоря с психолог...осъзнавам че проблема е дълбоко в мен и трябва сама да го реша,и напоследък се опитвам да се контролирам-не искам да губя никой,или да се стига до развод...Не че не ревнувам-просто се старая да не правя сцени...да видя до кога ще издържа... От няколко дни всичко е наред,което е много добре Въоръжих се с търпение,и се подготвям за промяна!Ще се опитам да се справя сама! Не знам дали някога ще е възможно да не ми пука какво прави или къде е обичания ми човек(силно се съмнявам)..да обичам толкова на сляпо- с това едва ли ще мога да свикна,не знам дали съм способна.Някой ден може би ще опитам,но за сега не мога...ще се опитам да спра с драмите поне Самочувствие-трудно е да говоря за моето лично самочувствие.Не го определям като ниски или пък много високо! Лично аз си се харесвам,не знам как да определя какво е самочувствието ми.Имам се за обикновен човек като всички останали.Не ме притеснява красотата или нещо такова.Притеснявам ме може би изкушенията... mvm- ПРАВ СИ...опитвам се Майка ми и баща ми имат нормални отношения.Не съм била свидетел на сцени,или караници! Обичат се ! Между мен и баща ми винаги е имало 1-во приятелство както е и сега! Рядко ми се е карал...Мъжа ми мисли даже че много са ме глезили-но в предвид времето и мястото където съм живяла не е така Имах идеално детство.В пубертета беше по трудно но пак не е имало много караници и прочие

Да и аз се надявам след време тези емоции да ги надживея Но за момента нищо не помага...факт са и това е... даже преди час-два се случи! Пак имаше крясъци,блъскане! Не мога да се контролирам! Не знам...дано сте прави момичета! Дано след време всичко отшуми и да сме наред! Много искам този аз да свърши вече и този проблем да го надживея...ужасно ми е! Не мога да ви опиша как ме боли сърцето от ревност просто! На мен това че се прибира в къщи не ми е достатъчно! Аз трябва да знам че е само мой...но за жалост не мога да му вярвам...винаги се съмнявам!Със или без основание съмнявам се! Не знам как да се науча да вярвам.... Ще чакам...да видим дали ще дочакам това да отшуми! Благодаря за съветите,но за сега не знам как да се справя/..дано сте прави,дано след време мине...! ;(

Kakво е емоционален дефицит? Благодаря за отговорите,помагате ми! Но къде да прочета,да намеря да разбера това осъзнаване.Определено искам да променя възприятието си за света,но не знам от къде да започна,какво да направя за да не е тъка. А за контрола... Казвам си че не трябва да съм такава,но не мога...Понякога си мисля че наистина полудявам...

Всичко за мен е семейството ми! Вече никой друг почти не ми остана освен тях!...Обичам мъжа си повече от всички(след дъщеря ми!) и това е лошо защото си мисля че ако не беше така по лесно бих могла да ги преживявам тези емоции...ако не държах на него нямаше да ми пука,нямаше и да сме заедно! За вярата...НИКОГА не съм имала човек на който мога да кажа ВСИЧКО! Дори и на майка ми! Както споменах имах проблемен пубертет и още тогава общуването с хората започна да ми куца и все още е така...аз рядко споделям с някой и много рядко говоря за проблемите си,справям се сама...но с този проблем не мога...Сега вярвам на майка ми,но не и споделям много неща! Страх! Да имам много страх!Страхувам се от самотата,от предателството ,даже и от собствената си гордост! Страхувам се защото знам че изневярата няма да го простя,и ще остана сама! От много неща ме е страх! Аз се грижа!Обичам! Всичко това е ежедневие,докато не дойде момент в който примерно мъжа ми е нощна смяна с някоя колежка...тогава съзнанието ми ме кара да полудявам буквално! Все едно не съм аз...това продължава 2-3 дни и тези дни съм ужасна,съсипана,искам да си тръгвам с дъщеря ми! Само лоши мисли ми се въртят в главата! Знам че това води до влошаване на отношенията!Виждам го и го чувствам че е така! КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ! Не знам как разбирате ли ме! Не знам как да ги контролирам тези емоции! Аз просто избухвам...и не знам как да се спра! Дали вярвам на мъжа ми...той заслужава да му вярвам! Понякога си мисля и съм сигурна че не би ме предал. Естествено идва и момента в който пък си мисля че...колежката му е симпатично що да не. .. .. охх не знам какво да ви кажа мили дами,,. не знам дали ме разбирате! Объркана съм!

Да повече от всичко! Обичам го...Това е по лошото,защото така ми е още по трудно се контролирам и да не мисля че ще ми изневери//..

Здравейте...Имам огромен за мен проблем,прочетох много дискусии,теми и какво ли не но все пак не мога да намеря решение на проблема ми... Надявам се тук да успея.. Страдам,болна съм,изяждам се от ревност към мъжа ми.Аз съм женена,имам дете...! Но не мога да преодолея този страх и това ужасно чувство което ме обзема,когато само си помисля за мъжа ми и негова колежка примерно! Изпадам в състояния в които имам чувството че съм способна на всичко... Блъскам чупя,като по-малка имах проблемен пубертет-тогава съм посягала и на живота си... Много искам да се справя с тези мои чувства и емоции,понякога осъзнавам че в момента когато съм изпаднала в такова състояние съм неконтролируема...забравям коя съм,какво правя,.. Обичам семейството си ... не искам да го развалям,а знам че ако това продължава няма да мога да се справя-аз ще откача а с мен и съпруга ми ...и за него знам че е тормоз,..но НЕ ЗНАМ КАК ДА ГО ПРЕОДОЛЕЯ! Искам съвет как да се справя с ревността-как да я преживявам по леко,по лесно,как да вярвам на хората....как! Нямам нужда да се дискусира патологичната ревност! Изчела съм достатъчно за нея! Искам решение! Помогнете...