sleepyhead

И забравих да спомена, че имах доста неспокойна нощ и сънувах ужасни неща, които в голяма частност се срамуван да споделя дори. Будих се в ранните часове на сутринта уплашена.

Може би сте прав. Както винаги съм Ви признателна за отзивите. Малък ъпдейт с мен: поръчала съм книгата за която споменахте. Междувременно минах преглед при ендокринолог, тъй като имам автоимунно заболяване, както и сериозен проблем с килограмите. В града, в който живея не получавам адекватно внимание от страна на лекарите, затова отидох при специалист в един от големите градове. Оказа се, че положението ми е 50/50 и имам доста над какво да работя по себе си. Предстои ми дълъг път с изследвания, медикаменти, опити за сваляне на килограми и т.н. И понеже лекаря не пита какво ме притеснява и какво изпитвам, обясних всичко за усещанията си, както и че най-много ме притеснява сърцето... В момента, в който пропътувах пътя обратно към къщи обаче... сърцето ми пак започна да "пърха/блъска" на моменти, да имам усещане за движение в главата, както и завишено кръвно и пулс. Както уверих и лекаря - имам желание и готовност да работя върху себе си и да подобря здравето си. Нещото, за което не съм сигурна обаче е дали ще се справя и дали изобщо ще ми се даде шанс от живота... Та аз съм човек, който не може и да се движи много-много, понеже се измарям твърде лесно, получавам задух и сърцебиене, а понякога и бодежи в гръдта. Чувствам се сякаш съм заклещена в сегашното си положение и че светлината в тунела е недостижима. "Дали няма да умра скоро?", "Дали ще се оправя?", "Дали всичко е и ще бъде наред?", "Дали ще мога да живея пълноценно някога?", "Инсулт ли е? ; Инфаркт ли е? ; Да не изпадна в сърдечен арест?! ; Тумор ли е? Какво е?!", "Всичко това е защото водиш нездравословен начин на живот!" - Това са част от вихрушката мисли, които почти постоянно се блъскат в главата ми. Имам и добри моменти. Моменти, в които се чувствам добре и обнадеждена, но те продължават сравнително кратко и най-вече когато съм в състояние на покой вкъщи.

Четох много, и днес също чета. Проблемът е там, че на практика не изпитвам стрес, страх, тревога... смятам, че съм спокойна. Дори кръвното и пулса ми са добре. Пуснах няколко дни отпуск, за да си почина, но се разболях. Лекувах си настинката и така прекарах почивката... Имам замайване, както и други телесни усещания, които ме изтощават. Следващата ми терапевтична сесия е след около седмица, а преди това ме очакват още лекарски прегледи. Имам волята да се вкарам в ред, само че в момента се намирам в порочен кръг и съм изморена. Изморена във всеки смисъл на думата... дори почивката вкъщи, където ми е най-хубаво не помага. Може и да се наложи да сменя терапевта, защото последния път не ми даде кураж, а точно обратното. Каза ми "За всички е така. Времената станаха такива, че никой от нас не може да мисли за бъдеще."

ПП. Как можеше да дарим средства, за да поддържаме форума?

Благодаря за отговора и насоката. При първа възможност ще прочета книгата. Междувременно, аз отново започнах да посещавам терапия. Надявам се да помогне. Считам, че съм достатъчно наясно с това, което ми се случва, но без помощ ми е много трудно (да се преборя с мислите и усещанията, че има нещо нередно със сърцето или дробовете ми например, и че няма да падна и умра във всеки даден момент). Благодарна съм всеки следващ ден, както и за подкрепата, която получавам. Особено на този етап от живота, в който вече съм отделена от нашите и по-независима. Сега успявам да се справям някак и без тяхно знание дори.

Здравейте! Тъй като не виждам смисъл да започвам нова тема, реших да се върна обратно в тази. 9, почти 10 години по-късно аз отново се намирам в същата ситуация. Това може би е 4тия ми такъв (по-сериозен) епизод. Посещавах терапия, като с терапевтката разисквахме травми, моята личност, семейтво и т.н. Чувствах се добре, но както казах - на периоди. И хапчета пих. Но не искам да се връщам към тях. В момента си помагам с Лексотан, когато наистина не издържам. Като сега... не мога спра да се клатя напред-назад. Не знам защо, но може би за да си оправдавам замайването. Днес, на работа дори щях да падна, понеже така рязко и силно ми се завъртя главата. Стреснах се много... отново, че може да припадна или дори умра, и си тръгнах. През целия ден не се чувствам добре - имам чувството, че краката не ме удържат и ще падна, че има нещо нередно с дишането/диафрагмата ми. Не мога да го опиша точно. Знам само че този път ме връхлетя по различен начин. Този път го изпитвам доста по-физически. А всъщност започна просто с лошо храносмилане. И тук мога да направя директна препратка към бележките си със симптоми, които се опитвам да поддържам откакто се е започнало: [ ] Чувство на нехраносмилане/заседнала храна - опити за повръщане, за да олекне, както и избягване на храна [ ] Болка в гърдите - чувство и страх, че нещо не е наред със сърцето; усещане на сърцето/палпитации [ ] Бодежи в гръдта, гърба... на много места по торса [ ] Боцкане по цялото тяло [ ] Замайване, чувство за отпадналост в главата [ ] Напрежение от гушата нагоре, в главата и ушите - сякаш съм под вода; усещане за странно пристягане около цялата глава и челюст [ ] Треперене, на моменти [ ] Изтощеност, чувство за безнадежност [ ] Проблеми със съня - притеснения за сънна апнея и стискане на челюстта [ ] Виждам петна на моменти [ ] Изведнъж се появяват режещи болки - в таза (например) [ ] Стряскащо чувство, че припадам или че ми спира въздуха/сърцето [ ] Силен страх, че нещо не е наред с мен и че във всеки един момент мога да падна и умра [ ] Посещения на лекари, които не откриват нещо кой знае какво, но и не помагат особено [ ] Среднощни посещения на кабинет за неотложна помощ - 3 пъти до момента Честно казано съм доста отчаяна. Всичко започна преди около месец, а изглежда че става все по-зле и не съм го изпитвала никога по такъв начин. Ако ми има нещо физически просто ми се иска да знам какво е. Просто не мога да си обясня как психиката ми може да ме доведе до такива физически усещания или болест/болестно състояние. Признавам, че доста неприятни събития ми се насъбраха напоследък. В работата е много натоварено и не съм имала възможност да почивам пълноценно от близо 2 години. В личен план също имам доста къщни задължения, тъй като на практика съм самостоятелна, с майка ми претърпяхме стрес покрай неин здравословен проблем, някой и друг скандал с близки... А като цяло през последните 2 години претърпях тежко ПТП, смърт на член от семейството по време на пандемията, контузия на крака, която ме събори на легло за известно време, раздяла с повечето си приятели... и най-вероятно още не толкова мащабни неща, за които не се сещам в момента. Та...не се справям добре напоследък и може би пиша това тук по-скоро като начин за споделяне на всичко, което ме тормози за хора, които може и да споделят болката. Съжалявам, но дори не знам дали и за какъв съвет мога да помоля в случая, понеже за мен това е ново дъно и съм доста объркана и уплашена.

Забравих да ви питам дали знаете за добри терапевти в Шумен, защото искам да работя върху себе си, но не мога да се върна при жената, при която бях последно..

Когато прочетох темата си отново..разбрах колко детински съм звучала и колко уплашена съм била в онзи период (как може да се промени човек за толкова кратко време). Почти година по-късно (вече спряла антидепресантите) като цяло се чувствам по-добре...не, че натрапливостите са изчезнали напълно (менят се и се сливат). Вече на 17 години, в началото на 12 клас..осъзнавам проблема си и се опитвам да се боря всячески с мислите си, въпреки, че понякога започва да ми се струва безсмислено и се отдавам на тревогата и сълзите, гледам с надежда към бъдещето, когато ще навърша пълнолетие и ще замина, за да уча в големия град - в който се надям да има специалист като вас, който да ми помогне за трайното разрешаване на проблема. Може и да не съм го преодоляла напълно, но се радвам, че съзнавам това, което се случва с мен и знам как да си помогна, а не съм 16-годишното уплашено до смърт момиче, което отчаяно ви молеше за помощ...и все пак ви благодаря, че ме тласнахте в правилната посока. И за хората с подобен проблем имам само едно изречение, с което да си помагат в тревожните и отчайващи моменти - "Има ли вяра..има начин!"

Беше жена. Евгения Митева, намерих ѝ номера в един сайт.

Чувствам се много добре, по-добре и от преди. И всъщност не беше толкова трудно да се справя. Успех и не другите!

не съм и предполагала колко е трудно да се бориш с натрапливи мисли. Човек не осъзнава, докато не му дойде на главата. Възможно ли е да се "излекувам" напълно от тях и някой ден дори и да се сетя за тях .. те да не остават отново, за да ме тормозят?

Говорих с тях и много се притесниха, аз отново се разплаках, казах им колко съм уплашена... и те записаха час при психотерапевтка от град Шумен. Надявам се да се оправя бързо, защото не бих искала да живея така. Дали бих посегнала на живота си? . А за темите може ли линк, защото не намирам..

не се маха .. и продължава да не се маха тази мисъл и много ме безпокои.. Знам, че много мрънкам, но тук ми е утехата.

Нямам думи да ви опиша колко много ми помогнахте! Благодаря ви! Понеже съм в пубертета и не ми се е случвало, много се стресирах от цялата тази ситуация и се извинявам ако съм била малко досадна с моите проблеми.

Нямам възможност да отида на психотерапевт понеже съм от малък град и няма как да си го позволя. От първия път в който самоубийствената мисъл се появи се стреснах ужасно много и се разплаках и ми е останала като натрапчива мисъл. Дали ще се освободя от нея?