nefertari33

Здравейте, Отдавна не съм писала. Влизам просто така да кажа какво става, тоест какво стана. След както попадах на разни патици, наричащи се психотерапевти и на които плащах, за да слушам ТЕХНИЯТ живот, случайно попаднах при моят ЧОВЕК. Психиатър, психотерапевт, прекрасен. Върна ме към живота с две посещения. Не знам как стана. Така и не разбрах какво ми направи. Имам чувството, че изрови нещо дъблоко от душата ми и ме върна в света при сина ми, при мъжът ми и при смеха. Дори ходих в чужбина за 10 дни на почивка. Много рядко получавам сърцебиене, не му говоря обаче хаха, страх нямам. Приела съм нещата. Не знам, просто се случи. Явно малко ми е трябвало и съм попаднала на човека. Болките по деликатните места ги няма от 13 месеца вече. Сами изчезнаха. И това не знам как стана. Сексуалния ни живот у дома си е на ниво. Благодаря Ви, Д-р В.Б!!! П.П. Анета, това се маха оперативно. Всяка болка минава.

Добре, явно трябва да търся терапевт, който да ми насочи мисълта, за да преборя тази "страхова невроза". Друго обяснения нямам. Все пак съм само "любител".

Правилно ли разбирам, че адреналина ми идва в повече? Антидепресантите не влияят върху него, зная. Явно не са ми нужни, както и си мисля все още. Проблема не е в липсата на серотонин, а в излишъка на адреналин?

Още ще допълня нещо - хората с ПА или ПР се чувстват напрегнати вечер. На мен вечер ми е най-добре, спя като чук по 8 часа точно. Не се събуждам. Наспивам се много добре. Ей сега чета темите тук и ми стана доста интересно 1 твърдение на Д-р Първанов - хората с ПР имат чувството, че ще умрат. Аз такова чувство нямам и не ме е страх като се разтреперя. И през ум не ми е минавало да ходя до Бърза помощ заради сърцебиенето или пулса, или треперенето. И какво излиза - нямам ПА, защото продължава с дни, нямам ПР, защото не съм мислила, че умирам. Стана ми чисто любопитно какво е това дето ме яде отвътре. Ако мислите, че състоянието е сложно, не ми отговаряйте. Аз съм упорита докато не намеря пътят.

Сещам се, че имам да кажа още нещо или по-скоро да питам. Хората имат Па от по 5-10-30 минути, аз защо имам от по 10 дни? Вероятно ще ме питате защо не съм питал терапевтката? Ами 7 сеанса х 30 лв Сеанс 1 - запознаване, разказ на живота ми накратко и не чак толкова Сеанс от 2 до 7 - разговор. Все едно водя разговор с приятелка, ама на тази й плащам. Не знам защо. Единственото положително нещо беше, че ме караше да пиша нещата, които ме радват, а не тези, които не ме радват. Понеже съм чела мненията тук на Д-р Първанов, сама установих, че това е правилно. Работих по 3 дни повече в месеца, за да не натоварвам у нас бюджета заради сеансите. Та според мен съм интелигентна млада жена, която напълно реално осъзнава ситуацията и зная, че това е в главата ми. Но нещо не се получава. Може би давам малко от себе си? Имам ли нужда от АД? Имам ли хипохондрия? Въобще какво имам? Ако някой ме насочи - ще е добре. Ако не - аз пак ще се насоча според моята преценка.

Така, здравейте пак. Ударих на камък с терапията, психотерапията, никаква файда. Само разбрах, че като получа паника трябва да я приема. Даже й говоря понякога хахах. Всеки луд с номера си. Не пия АД, не пия нищо, но това продължава. Радвах се на 59 дни спокойствие, и бааааам! Айде пак на въртележката. Пиша в друг форум също, с цел споделяне. Ако позволите ще копирам и тамошното ми мнение тук, та да кажете какво аджаба вече трябва да направя. Моето психо се отложи за вторник вечерта. Относно водата - поне при мен съм забелязала, че като ми гадно и панирано пия 2 литра вода на ден, не знам защо. Дори не пия толкова вода съзнателно. Съзнателно пия 1 литър на ден, защото ноктите ми са сухи /всеки луд с номера си / Имам още 1 въпрос - колко време продължават ПА? Аз съм 99 на 100 убедена, че нямам ПА, защото това при мен трае с дни - поне 7-10 дни сърцето ми бие до откат в корема и в гърлото, това е придружено с плач /но без да го искам!!!/, плача нон-стоп. Ако сутрин ми е добре и през целия ден ми е добре. Но ако сутрин ми стане панирано, то зная, че ме чакат 10 дни тревога. Но много силна тревога с треперене. Та по това съдя, че имам ПР, а не ПА, тоест имам си страхова невроза. Та това се появява, когато ме заболи част от операцията или около нея. Усетя ли болка ме чакат 10 дни ад Няма ли болка - няма го и това чудо на чудесата Тук вече ме навява мисълта, че имам и хопохондрични наченки. Странното е, че НЕ ме е страх от удар, инфаркт, инсулт, дори от по-страшни неща НЕ ме е страх - Да не дава Господ Скрит текст : Единствено уникален страх изпитвам от нещо гнойно Дори НЕ ме е страх от гной в мозъка или корема, а само около слабините Абе луда жена съм си Друго какво направих? Аз май го писах в предния си пост де, ама карай - пак ще го напиша. На 1 лист си написах + и - в живота. Е, имам само + предимно. Минусите ли? Ами те са глупости, на които не отдавам значение, ОСВЕН притеснението около тази "болест" Само за ваша справка ще си напиша плюсовете, та и аз да ги видя тук черно на бяло. ПЛЮСОВЕ 1. Детето ми е живо и здраво 2. Ние с мъжа ми, както и нашите родители 3. Имаме работа и двамата 4. Живеем в наш дом 5. Имаме приятели, малко са, но са прекрасни. Обичам ги. 6. Имам супер колеги, 25 души, с които нямам проблеми 7. Имам шефове, които като цяло са разбрани и доста човечни ако НЕ ги лъжеш, а директно споделиш проблема си. На тях съм казала всичко, защото 2 месеца и повече не бях на работа първо заради операцията, после заради паниката 15 дни още. 8. Очаква ме повишение, май та ще се боря за заветните 900 лв нето Какво искам от живота повече?!? Антидепресанти?? Абсурд! Пия валериан, естествено без ефект хахаха и валидол - пак без ефект хахха МИНУСИ 1. Притеснявам се панически от нова фистула или рецидив на старата и успешно лечение на хроничния си неизяснен бартолинит Втора точка няма. 8 срещу 1. Е все тия 8 трябва да надделеят Днес съм спокойна, както и вчера и онзи ден, както и предишните. Тия паники /даже не зная какво е/ идват изведнъж - като светкавица, отиват си така пак - изведнъж, все едно спира дъжда Нищо не ви питам с този си пост. Просто излях това от душата си. Казах/написах неща, които никой не ги зная изцяло, само вие. И макар, че сме непознати тук, ми става добре. И както казва една колежка "Не съм сама" Прегръщам ви Та така. Явно ще се наложи известен прием на АД. Нека все пак да ме насочите към терапевт, моля ви....Дадох 200 лв за тоя дето духа, просто не си паснахме. На 24,08 ми престои отпуска - това за мен е ужас, как ще изляза от София и ще ида на място, където няма доктор..... Какво ми е? Не разбирам.

Калинка83, разкарайте този "мъж". Такъв не ви е нужен. Намерете мъж, който ще ви разплаче от радост, а не от болка. Има и такима мъже!

Да, Креми Стоилова, наистина и съвсем умишлено пренебрегнах съвета ви. Това е така, защото искам да се лекувам по начин, в който имам доверие и вярвам /поне до известна степен/. Не съм почитател на алтернативната медицина, изключение правя за лечебните свойства на меда. За момента няма да споделя нищо повече. Ще го направя по-нататък. Успех на всички!

Добър ден, никой не ме насочи към психотерапевт.... Но аз сама се насочих. Ще имам възможност да го посещавам след 10,06 и ще видим. Няма да споделя името му тук. Вече съм на 100% сигурна, че проблема е в главата ми. До този извод сама стигнах.

Добре, моля насочете към психотерапевт, който би обърнал внимание на моят проблем.

П.П. Интересно ми е психолог каква диагноза би ми поставил.... Психиатъра каза нещо от сорта на синдром на депресивна тревожност, но не съм много сигурна, защото тази жена дори не ме погледна в 20-минутният ни разговор. Тръсна рецептата с коаксила и ме прати по живо по здраво за след 15 дни да се видим пак. Естествено не отидох, защото никакво доверие не ми вдъхна.....

Благодаря ви за дадените мнения. Може ли да ме насочите към психотерапевт в София? Никога не съм пила АД, ако има значение. И винаги ли тези услеги са платени? /не че нещо, но това са поне 300 лв/месец/ Към хомеопатията съм определено скептична, макар че доста рових и четох и реших да пробвам. "Според мен проблемът при теб е свързан с чувството за срам свързан с дадения страх преди операцията и продължил след това." - дали заради това изпитвам страх да правя секс.?Не че не искам секса - напротив, млада жена съм на 33 год и изглеждам доста прилично, имам своите нужди. Стана нещо като фобия в мозъка ми - ако правя секс, то веднага ще загнои нещо по интимните ми части. ето това е проблема. Знам, че тука не сте такива хора, но ще помоля - без да се смеете и да ми казва някой, че един голям.....ще ме оправи. Пиша тук, защото виждам, че има интелигентни хора и професионалисти. Хубав ден и много ви благодаря!

Добър ден отново. Изобщо не знам дали съм за тук, тоест дали съм за психолог, психиатър или там каквото е ..... Все така имам леки болки, ходих при 100 доктора. Тази седмица ще имам колоноскопия. НО!!! Страх ме е да правя секс вече 7-ми месец. Минаха 6 месеца от гадната операция. Страх ме е това е! Имам едно такова странно усещане във влагалището....Моля, да не ми се смеете!! Достатъчно зле ми е! Странното усещане е като болка, изтръпване и все едно ще ми изпаднат вътрешностите. Пак ходих при доктори АГ - нищо ми нямало! Явно е в главата ми......Моля за съвет!!! Януари месеца ходих на психиатър, изписа ми коаксил, но НЕ го купих дори.....

Изтупвам праха от темата ми....Имам развитие по въпроса. Преди 10 дни получих рецидив на операцията /гноен/. Озовах се в Пирогов, но отървах скалпела, минах с антибиотици, точно на Бъдни вечер става това. И така какво се случва. От 15 дни насам имам сърцебиене, но не го отразих много, много. 4 дни подред обаче събуждам се сутрин паникьосана, с гадене, сърцебиене - сърцето бие в корема или гърлото. Смуча 1 валидол и горе-долу става добре. Към това добявам следното: Вълната ме залива от нищото, така както съм току що събудила се в спалнята, отварям очи и ме залива гаденето и сърцебиенето. Плача всеки ден, приятелите ми казват "стегни се". Желание за секс нямам, не правя секс от 3 и половина месеца, като първите 2 месеца бяха по медицински причини, съвсем съзнателно не говоря с близките си, сина ме на 10 год и го отбягвам, мъжа ми също го отбягвам. Насочила съм се към психиатър. Това ли е правилното лечение? И да допълня нещо. Тези пристъпи идват като имам болки в и/или оперираното място, тоест тези атаки ли да ги нарека, са пряко свързани с реална болка. Ходила съм на 3 хирурзи и 3 АГ /защото болката ирадира и там/, имам аноскопия преди 4 дни и обстоен АГ преглед преди 2 дни....Излишно е да казвам, че пак съм притеснена.

Послушах съвета Ви, докторе! Освен до новинарските сайтове, ФБ и разни женски клюкини, не съм припарвала до друго! Дано отново стана нормален човек!