Знаете ли хора,размишлявах понякога върху живота ми,филма е че наистина съм в някой филм.Смисъл мисля си че човека е някой човек с безгранични способности,и съм имал наистина лоши мисли,като цяло мисля че съм лош човек.Но понякога не си давам сметка къде съм,какво мога наистина,и какво съм преживял.Аз съм човек с мания за велики неща,но не разбирам че съм слаб човек,който в училище бях един клоун който беше обект на подигравки,гаври и слуга който изпълняваше прищевките на другите и който още не е покрил основните стъпки в човешкия живот и има проблем с социализацията.
Знаете ли,мислех си върху преживяванията в живота ми,и какво е оставило най трайно впечатление и върху това което още си мисля като цел.Като цяло най трайна следа е оставило един софтуер с звуци(не искам да правя реклама като дам сайта)който въздейства върху психиката върху човека.Тествал съм го върху приятели и съм купувал дозите с мои пари(халюциногените)само и само да видя реакцията на приятелите ми,да видя в какви светове ще се потопят,какво ще видят.Някак си разбрах че ми е интересна човешката психика на другите и като цяло да се ровя и да видя човешката психика на другите хора.Какво се крие ? Какво има ? Как мисли ? Като цяло на мене не ми стиска да се подложа на такива неща и заради това го пусках на приятелите ми.Имах един приятел който наистина имаше интересни преживявания,и честно казано като чаках понякога по 50 минути,да свършат дозите,не ме бъркаше да чакам,защото ме обземаше едно вълнение от това че вмомента пича изпитва някакви други състояние на съзнанието.Нямах търпение просто да свърши и да ми разправи за преживяванията си.Някак си разказаното от тях неща ме изпълваше с енергия.Даже и сега ми е мечта някой ден като спечеля пари да купя 2 дози за по 200$ всяка и качествени слушалки само и само да ги пускам на приятели и да им слушам преживяванията им.Просто ме кефи да показвам на хората други състояния на ума и светове.
Но мозъка ми понякога не мисли така и си мисли за величията на идолите на които се кефя и си мисли че и аз мога така.Понякога мисля за много пари и от там много грехове.Някак си мисля че парите оправят всичко и купуват всичко и ако имаш тях и здраве не ти трябва друго.Но филма е че аз още не знам основните стъпки в живота,някак си не съм смирен,не съм търпелив,нямам добро в мене.Не разбирам къде съм и кой съм.Пилея си времето и робувам на някои от греховете от които не мога да се откажа и съм пристрастен към тях.Пилея си времето всеки ден докато си мисля че съм нещо,а в действителност съм нищо.
Някак си мисля,пфф само това ? Пич земи живота и го изстискай от всичко което може да се изстиска от него докато си жив! Това си мисля,но в действителност тялото и живота ми казват друго.Някак си в мене воюват манията за сладост от всички блага от живота и страха от живота и последствията.
Всичко е доста объркано,доста съм объркан.Като мисля така смятам че човек ако не си помогне сам,няма кой да му помогне.Смятам че човек сам трябва да открие изхода от положението си.Доста грешни неща ми се въртят в главата и съм опитвал да ги приложа.
Та си мисля че тия таланти и дарби дето търся,преди да ги достигна,може би трябва да усвоя основните неща в живота и чак тогава да кача нивото което е нужно за да стигна до тях.Някак си искам всичко наготово.Искам всичко,но не знам че още първите стъпки в живота ме зорят.Претендирам за велики неща а съм още на дъното.
Предполагам че е хубаво когато човек бъде откровен с себе си.