Георрги

.. И искам да попитам нещо последно. От няколко дни ме мъчи страх от халюцинации и ми се случва най-често като съм в къщи и вечерно време,когато е тъмно... Също искам да кажа,че когато в главата ми влезне мисъл по-силна и "страшна" от тази моментално забравям за страха от халюцинации и започвам да мисля за другия.. Та въпроса ми е някой някога изпитвал ли го е това /питам за собствено успокоение/ и дали спада към страха от полудяване,който е толкова често срещан при такова състояние.. Искрено ще се надявам някой да ми отговори защото имам моменти,когато се страхувам дори да се загледам в нещо или да си затворя очите Напълно разбирам,че това е ирационален страх, но когато се опитам да го осъзная веднага в главата ми влиза мисъл,че след като постоянно мислиш за нещо то просто се случва и се страхувам да не си го предизвикам сам Наистина ще съм много благодарен ако някой ми отговори защото това просто ме съсипва Благодаря предварително!

Между другото като се замисля реално за нещата мисля,че е точно така защото,когато почувствам нещо такова се сещам,че трябва да го запиша в табличката и ако в момента нямам възможност се старая да не го забравя и да не забравя какво точно чувствам и може би голяма част от съзнанието ми е запълнена с това. Как трябва да процедирам в този случай спрямо себе си? И да понякога съм доста объркан,но пък за сметка на това ще си направя моя "табличка",в която да записвам нещата,който ме карат да се чувствам добре.

Така и смятам да направя,да се обръщам към него независимо,че на всеки 3мин. ми изкача нов въпрос... А относно таблицата,тя е един разграфен лист,на който трябва да записвам всяка моя плашеща за мен мисъл, на колко процента определям страха от 0 до 100%, в каква ситуация и обстановка ми се случва и физическото усещане. Това е всичко. Искам също да добавя,че всеки един момент,в който се почувствам така а именно застрашен,объркан, отделен от обръжаващата ме среда започвам да си повтарям,че всичко е просто в главата ми, че всичко ще се оправи,че всичко това е нещо нормално - макар,че понякога е доста непоносимо... Имам чувството,че няма нещо,от което да не съм изпитвал страх - просто всеки ден е различно.. Така поне установявам,че това е просто мисъл и няма смисъл да я храня с тревожност,страх и напрягане. Също така забелязвам,че когато вниманието ми е отвлечено на някъде,когато се занимавам с нещо друго и дори и да нямам желание да го правя а трябва да го направя, това не ме мъчи защото просто не мисля за него. Започвам да мисля други неща,неща,който ме интересуват и "надъхват" - мисля,че просто ми трябва правилна насока,която да ми покаже на къде да гледам и по какъв път да вървя! Не спирам да мисля,дори и за секунда,че няма да се справя. И само мисълта,че всичко това ще отмине, че няма да си пълня главата буквално с глупости и ще съм здраво стъпил на земята човек ме кара да се усмихна и то благодарение на такива хора,който намират време да отговорят в тези форуми! Благодаря ви най-искрено !!!

Първо Благодаря за бързия отговор! И да наистина мисля,че прекалено много време изгубих в лутане, а не потърсих помощ. Въпреки всичко не губя надежда,че всичко ще се оправи. Отговора ви доста ме успокой и каквито и въпроси да имам ще ги отправям към психотерапевта. Все пак ще пиша и ще споделям как се развива всичко. Надявам се това да мине по бързо и да остане просто част от миналото ми и да е тръмплин към новото ми "АЗ' ! Отново благодаря !!!

Здравейте на всички! Извинявам,се че пиша толкова късно но нямах възможност през деня! Искам да кажа,че по-горните коментари под името "Георгии" са мой но не знам защо не мога да влезна в регистрацията си... Както и да е. Искам да споделя,че след толкова лутане и безкрайни въпроси,четено по форумите и питане на различни хора стигнах до крайната точка и реших да се обърна към Психотерапевт! Вчера ми беше и първия час. С психотерапевтката се разбрахме да се виждаме веднъж в седмицата и сега попълвам една табличка! Мисля,че се чувствам по-добре след това но има нещо,което ме мъчи и искам да се обърна към вас понеже бях толкова объркан и разсеян през часа,че просто изключих... Та въпроса ми е,че не се чувствам грам сигурен в себе си и всяко мое действие и изказване го слагам по въпрос, не мога да разбера какво чувствам и това ме плаши много - понякога съм безкрайно сигурен но понякога безкрайно объркан. Та може ли паническото разтройство да го предизвика това? Един вид да си несигурен в себе си, да не вярваш на себе си и придружено с чувство за нереалност допълнително да те депресира... Да слагаш всичко под въпрос и да не знаеш какво точно искаш?? Ще се надявам да ми отговорите защото така започват мисли в главата ми,че това не е от паническото разтройство ми може би развивам друга психическа болест и тези симптоми не са нормално за паническото разтройство? Благодаря все пак ще споделям как минава терапията ми!