Orpha

Допреди половин година (визирам зимата) бях изпаднала в нещо като лека депресия. Нямах желание за нищо, нямах мотивация, нещата, които ми доставяха удоволствие не ми доставяха вече. Не можех да ям, да спя и да общувам. Като се замисля, винаги ми е било неудобно в социални ситуации, а аз ужасно много искам да бъда по-социална, защото щастието ми е по-важно от всичко. От тази година след много, адски много опити успях малко да се отпусна. Просто спря да ми пука за мнението на хората, но все още ме е страх. Срамът ми ме комплексира и ми пречи да се запознавам с хората нормално, вече не толкова, защото от време на време излизам в голяма компания, но попринцип не съм особено близка с тези хора и нямам близки приятели в града ми и се чувствам тъжна, че няма на кого да споделям. Приятелят ми живее в Пловдив, а аз до София и не винаги мога да пътувам, а най-добрия ми приятел и още доста близки хора са в София, а аз не ходя често там например зимата и есента и скоро пак наближава зимата, а зимата НИКОГА не ми е лека. Навлизам в ужасно настроение, плача, депресирам се, не излизам с месеци (ако не е училището, на което още ходя). Просто не мога да разбера как мога да накарам срамът напълно да изчезне. Засега това ще ми е най-големия успех, защото малко по малко започнах да го преодолявам. Искам да се чувствам обичана не само като замина да се видя с близки приятели или като се видя с приятеля ми. Самотно ми е тук.