След години човек се учи да бъде комбинативен.Имаш ли същия проблем,коя си ти ?
Незнам за какво се касае,но не ми харесва да правиш анализ на всеки мой пост.Кое е важно за теб ,слабо ме касае.Дълъг път извървях до тук,и писанията на непознат могат само да ме огорчат.Защото ,за теб явно не е нормално човек с фобия да има живот -пълна глупост!!Когато лежах и се чувтвах като парцал,не можех да се изкъпя сама,залитах треперех,страхувах се да стана и ме уверяваха че винаги ще е така,що те нямаше за да ми кажеш-"Едва когато започнеш да се чувстваш не както преди, а много по-гадно отколкото преди, тогава ще се създадат реални възможности за преодоляване на агорафобията"?.Когато не можех да погледна децата си от неудобство че не мога да стана да им направя една закуска..-теб пак те нямаше.Така че не ме укорявай ,ако не можеш да ми помогнеш!
За мен това което съм постигнала не е "окопаване",а постижение!/след толкова години/ Домът ми,както и твоят за теб е моята "крепост".