Ралица Хътчинс

Идеята ми беше друга...Но щом на Галя е помогнало това -Всяка сутрин като се събудех имах за задача да правя фитнес,но поради ограничени финанси и агорафобия моят фитнес се състоеше в къщи и във коридора на стълбището.Леки упражнения и качване на стълбите като всеки ден трябваше да увеличавам времето на фитнеса,започнах от 15 мин.на ден и сега го правя по 1-2часа(1 час упражнения и 1 час тичане без значение дали съм в къщи или на поляната зад блока).Всеки от вас може да напише в Гугъл -фитнес в дом.условия за начинаещи и да реши сам кои упражнения да прави.Само трябва да сте упорити и да не се отказвате,защото няма да е лесно отначало(ще сте уморени ще сте като парцал) ,но трябва да продължите смело,само така ще се научите да се справяте с излишният адреналин.Справите ли се с адреналина значи сте се справили на 50% с това наше състояние.Всеки ден имах и задача по един час да се усмихвам пред огледалото и също така да си водя дневник в който да пиша как е протекъл денят ми. Защо на мен да не помогне?И всъщност няма ли противоречие тук?

Явно не сте чели това което ви пишех...Занимавам се с Йога и Пилатес. Живея здравословно,от година не употребявам месо,кафе,хляб,сол и всичко за което се сетите...след като гледах " Чудото на Макс Гарсън".

Мислене да,следващият етап кой е? И ако не тук ,къде да пиша? Нова тема?

Имам нужда от помощ,за това съм тук.Прочетах в Макстан че онлайн терапиите се отразяват много добре на хора с агорафобия,и случайно влязах в този сайт.На мен тези разговори,макар и задочни ми влияят добре.Имам нужда и от критика,и от приятелско поттупване по рамото. След тези "разговори" тук,не спирам да мисля и да чертая планове за разходка,работа и театър.Като че започвам да си връщам вярата .Благодаря ви!

След години човек се учи да бъде комбинативен.Имаш ли същия проблем,коя си ти ? Незнам за какво се касае,но не ми харесва да правиш анализ на всеки мой пост.Кое е важно за теб ,слабо ме касае.Дълъг път извървях до тук,и писанията на непознат могат само да ме огорчат.Защото ,за теб явно не е нормално човек с фобия да има живот -пълна глупост!!Когато лежах и се чувтвах като парцал,не можех да се изкъпя сама,залитах треперех,страхувах се да стана и ме уверяваха че винаги ще е така,що те нямаше за да ми кажеш-"Едва когато започнеш да се чувстваш не както преди, а много по-гадно отколкото преди, тогава ще се създадат реални възможности за преодоляване на агорафобията"?.Когато не можех да погледна децата си от неудобство че не мога да стана да им направя една закуска..-теб пак те нямаше.Така че не ме укорявай ,ако не можеш да ми помогнеш! За мен това което съм постигнала не е "окопаване",а постижение!/след толкова години/ Домът ми,както и твоят за теб е моята "крепост".

Изумителната сила на осъзнатото намерение,учението на Абрахам/от там е цитатът/.А аз ,съм обезверена,...мисля да направя същото, да си напиша две писма.Да започна да мечтая на едро,и не думите да ме учат ,а живота.Все пак ви благодаря че ми отделяте от времето си

Благодаря ,че ме свравнявате с Ботевите четници!Да ,разбира се че е така.Изразих се образно,то е ясно. Само че ,не съм свикнала да правя графици,да поставям цели и т.н. От по-спокойните хора съм.Глупаво звучи,но в гилдията в която работех и се доказах,не всичко е на всяка цена.Не съм от хората които се бутат,нахалстват и т.н,харесвам нещата да си следват собствения ход,бавно.Това ми пречи в момента.Не че не съм свикнала да взимам решения,Живота ми е спокоен,не позволявам на разни външни неприятни фактори да влияят на вътрешният ми мир и в дома ми.Но желанието което имам да преодолея страха е голямо!Даже ме кара да мечтая за някакви дребни /за някои/ нещица д-р Първанов.

И именно в това е въпроса.Как да се науча да бъда смела? Как да обясня на мозъка си че от това не се умира,че другата страна на живота е на една крачка от входната врата?Чувствам се както преди,с разликата че не излизам от тук.Контакти не ми липсват,имам приятели с които се събираме веднъж седмично.Станах много близка с бащата на децата ми.Добри приятели сме.Понякога се чувствам толкова силна,че изобщо забравям за страха си.Случвало ми се е в такива моменти да се кача в колата на сина ми и да я приберем двамата в гаража./живея в къща/Случвало ми се е да излизам на улицата пред нас,където е пълно с деца и майки.Малкият ми син често ми повтаря че съм се излекувала.

Здравейте !!! . Вдъхнахте ми надежда... .Аз имам агорафобия от четири години.На 41 години съм.От три не съм излизала от дома ми.Всичко започна внезапно,обиколих всички специалисти включително и психиатър който ми предписа Ксетанор.И толкова!Близките ми ,започнаха да ме обвиняват в симулиране на проблем.Започна да ми пада косата/на кръгове/,явно от притеснение.Все по-трудно излизах от вкъщи,докато в един момент страха ме победи.Напуснах театъра в който работех, много обичах работата си.Съпругът ми ме напусна, останах сама с двете ми деца.И...всичко свърши...След шест месеца пиене на Ксетанор,и никакъв шанс за подобрение,извиках специалист в къщи.Предписа ми Ципралекс.Беше ме страх да говоря за проблема който имам.Ставаше ми лошо.Много време ми трябваше, за да свикна със себе си...,с проблема си.Започнах да си обръщам внимание.Разбрах че трудно ще излеза от този кошмар,но реших да променя начина си на живот. Живея здравословно.Станах вегетарианка,занимавам се с Йога. Положителни емоции не ми липсват. Близките ми хора започнаха да ме приемат такава каквато съм в момента .А важното е че аз просто реших че си искам живота!!!