serafima

Гостенка Сънят е портата едничка, през която умрелите при живите дохождат. Ти влизаш и до мене сядаш бавно. Аз пръстена със лявата ръка прикривам. Седиш с усмивка върху устните: ти знаеш. Не, не, това и другото не ни разделят, ний пак сме заедно и си говорим. Ах, как е сладостно това, и тъжно! Но изведнъж, навън заслушана, ти ставаш и мълком тръгваш, както в миналите нощи. Не си отивай! Ден, не ме събуждай още! много правилно ... страхотно стихотворение

Когато баща ми беше жив... не бях до него, но всеки ден по 3 пъти най-малко на ден си говорихме по телефона. Сега го няма и много ми липсва, но го сънувам често и се радвам когато го сънувам, защото в моите сънища ние си говорим както преди по телефона. Преди се страхувах и не разбирах, сега знам, че това е моята връзка с него там и се радвам,че той идва в сънищата ми, говори ми и е до мен. Може би много хора ще ме помислят за луда... но спокойствието и силата която ми дават тези сънища на разговорите с него ми помагат много за да преодолея неговата липса. Много хубава статия благодаря ти Иво

това е любимият ми писател... Джубран Халил Джубран